МОТИВИ по
н.о.х.д. №2148/2010 г. на ВРС, шести състав.
Районна прокуратура – Видин е внесла обвинителен акт
по досъдебно производство №ЗМ 1552/2004 г. по описа на РУ”П” – Видин, пр. пр. №2516/2004 г.
по описа на РП – Видин, срещу :
Б.А.М. от гр.Видин за престъпление по чл.325, ал.2,
във врс.ал.1, във врс.чл.20,
ал.3 от НК, затова, че 1. на 15.07.2004 г. в град Видин, в Крайдунавски парк в ресторант „Ривиера”, тъй като не бил обслужен в заведението същата
вечер отправил по телефон закани към управителя К.К. : „ще запаля заведението”,
„купувай си ковчег” и чрез жестове изразяващи се в ръкомахане и с думи на
ромски, в съучастие като подбудител, подбудил
действалите като извършители К.М.К., М.Б.И., А.О.Д., М.Ф.И. и Б.О.Д., да
извършат непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост
- нахлули в заведението пълно със
спокойно вечерящи граждани, крещейки „Всички вън, всички вън, сега ще видите какво ще се случи”,
обръщали маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупели вещи част от
инвентара на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” –
представлявано от М.К., като действията били съпроводени с ругатни и псувни и
същите продължили дори след пристигането на органите на полицията, и за престъпление по чл.216, ал.5, врс.ал.1,
предл.1, врс.чл.20, ал.3 от НК, затова, че 2. на 15.07.2004 г. в град
Видин в Крайдунавски парк, в ресторант „Ривиера” тъй
като не бил обслужен в заведението същата вечер, отправил по телефон закани към
управителя К.К. „ще запаля заведението”, „купувай си ковчег” и чрез жестове
изразяващи се ръкомахане и с думи на ромски в съучастие като подбудител,
подбудил действалите като извършители К.М.К., М.Б.И., А.О.Д., М.Ф.И. и Б.О.Д.,
да унищожат движими вещи, представляващи инвентар на ресторант „Ривиера” и собственост на ЕТ „Никол - М. Станев” –
представлявано от М.К., а именно: 35 тапицирани дървени столове всеки на стойност 30,00 лева на обща
стойност 1 050,00 лева, 8 бр. маси от ламинат с
метална конструкция всяка на стойност 120,00 лева на обща стойност 960,00 лева,
12 кв.м. стъклопакет от витрини на обща стойност 480,00 лева, 4 бр. единични
цветни стъкла с дебелина 4 кв.мм и с размери 40/33 см общо 0.53 кв.м. на обща
стойност 15,90 лева, 15 бр. оливерници всеки на
стойност 19,00 лева на обща стойност 285,00 лева, 45 бр. керамични чинии на
стойност 2,80 лева всяка на обща стойност 126,00 лева, 35 бр. керамични
пепелници всеки на цена 2,00 лева на обща стойност 70,00 лева, 40 бр. стъклени
чаши, всяка на стойност 0.80 лева на обща стойност 32,00 лева, 6 бр. пластмасови
фенери всеки на стойност 15,00 лева, на обща стойност 90,00 лева, 6 бр.
стъклени кани за вино от 2 литра всяка на стойност 3,50 лева на обща стойност
21,00 лева, всички на обща стойност 3 129,90 лева, като вредите са
значителни;
М.Б.И. *** за престъпление по чл.325, ал.2,
във врс.ал.1, във врс.чл.20,
ал.2 от НК, затова, че 1. на 15.07.2004 г. в град Видин, в Крайдунавски парк в
ресторант „Ривиера”, като извършител в съучастие с К.М.К.,
А.О.Д., М.Ф.И., Б.О.Д., действали като извършители и Б.А.М. като подбудител,
извършил непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост,
като нахлул в заведението пълно със спокойно вечерящи граждани крещейки:
„Всички вън, всички вън, сега ще видите
какво ще се случи”, обръщал маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупел
вещи, част от инвентара на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” –
представлявано от М.К., като действията били съпроводени с ругатни и псувни и
същите продължили дори след пристигането на органите на полицията, и за
престъпление по чл.216, ал.5, във врс.ал.1, предл.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК , затова, че 2. на 15.07.2004 г. в град Видин в Крайдунавски парк в
ресторант „Ривиера” като извършител в съучастие с К.М.К.,
А.О.Д., М.Ф.И., Б.О.Д. действали като извършители и Б.А.М. действал като
подбудител, унищожил движими вещи,
представляващи инвентар на ресторант „Ривиера”
и собственост на ЕТ „Никол - М. Станев”
– представлявано от М.К., а именно: 35 тапицирани дървени столове всеки на
стойност 30,00 лева на обща стойност 1 050,00 лева, 8 бр. маси от ламинат с метална конструкция всяка на стойност 120,00 лева
на обща стойност 960,00 лева, 12 кв.м. стъклопакет от витрини на обща стойност
480,00 лева, 4 бр. единични цветни стъкла с дебелина 4 кв.мм и с размери 40/33
см общо 0.53 кв.м. на обща стойност 15,90 лева, 15 бр. оливерници
всеки на стойност 19,00 лева на обща стойност 285,00 лева, 45 бр. керамични
чинии на стойност 2,80 лева всяка на обща стойност 126,00 лева, 35 бр.
керамични пепелници всеки на цена 2,00 лева на обща стойност 70,00 лева, 40 бр.
стъклени чаши, всяка на стойност 0.80 лева на обща стойност 32,00 лева, 6 бр.
пластмасови фенери всеки на стойност 15,00 лева, на обща стойност 90,00 лева, 6
бр. стъклени кани за вино от 2 литра всяка на стойност 3,50 лева на обща
стойност 21,00 лева, всички на обща стойност 3 129,90 лева, като вредите
са значителни;
А.О.Д. ***
за престъпление по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, затова, че 1. на
15.07.2004 г. в град Видин, в Крайдунавски парк в ресторант „Ривиера”, като извършител в съучастие с К.М.К., М.Б.И., М.Ф.И.,
Б.О.Д., действали като извършители и Б.А.М. като подбудител, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като
нахлул в заведението пълно със спокойно вечерящи граждани крещейки: „Всички
вън, всички вън, сега ще видите какво ще
се случи”, обръщал маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупел вещи, част
от инвентара на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” –
представлявано от М.К., като действията били съпроводени с ругатни и псувни и
същите продължили дори след пристигането на органите на полицията, и за
престъпление по чл.216, ал.5, във врс.ал.1, предл.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, затова, че 2. на 15.07.2004 г. в град Видин в Крайдунавски парк в ресторант
„Ривиера” като извършител в съучастие с К.М.К., М.Б.И.,
М.Ф.И., Б.О.Д. действали като извършители и Б.А.М. действал като подбудител,
унищожил движими вещи, представляващи
инвентар на ресторант „Ривиера” и собственост на ЕТ
„Никол - М. Станев” – представлявано от М.К.,
а именно: 35 тапицирани дървени столове всеки на стойност 30,00 лева на обща
стойност 1 050,00 лева, 8 бр. маси от ламинат с
метална конструкция всяка на стойност 120,00 лева на обща стойност 960,00 лева,
12 кв.м. стъклопакет от витрини на обща стойност 480,00 лева, 4 бр. единични
цветни стъкла с дебелина 4 кв.мм и с размери 40/33 см общо 0.53 кв.м. на обща
стойност 15,90 лева, 15 бр. оливерници всеки на
стойност 19,00 лева на обща стойност 285,00 лева, 45 бр. керамични чинии на
стойност 2,80 лева всяка на обща стойност 126,00 лева, 35 бр. керамични
пепелници всеки на цена 2,00 лева на обща стойност 70,00 лева, 40 бр. стъклени
чаши, всяка на стойност 0.80 лева на обща стойност 32,00 лева, 6 бр.
пластмасови фенери всеки на стойност 15,00 лева, на обща стойност 90,00 лева, 6
бр. стъклени кани за вино от 2 литра всяка на стойност 3,50 лева на обща
стойност 21,00 лева, всички на обща стойност 3 129,90 лева, като вредите
са значителни;
М.Ф.И. *** за престъпление по чл.325, ал.2,
във врс.ал.1, във врс.чл.20,
ал.2 от НК, затова, че 1. на 15.07.2004 г. в град Видин, в
Крайдунавски парк в ресторант „Ривиера”, като
извършител в съучастие с К.М.К., М.Б.И., А.О.Д., Б.О.Д., действали като
извършители и Б.А.М. като подбудител, извършил непристойни действия грубо
нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като нахлул в заведението пълно
със спокойно вечерящи граждани крещейки: „Всички вън, всички вън, сега ще видите какво ще се случи”,
обръщал маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупел вещи, част от инвентара
на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” – представлявано от М.К.,
като действията били съпроводени с ругатни и псувни и същите продължили дори
след пристигането на органите на полицията, и за престъпление по чл.216, ал.5,
във врс.ал.1, предл.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК , затова, че 2. на 15.07.2004 г. в
град Видин в Крайдунавски парк в ресторант „Ривиера”
като извършител в съучастие с К.М.К., М.Б.И., А.О.Д., Б.О.Д. действали като
извършители и Б.А.М. действал като подбудител, унищожил движими вещи, представляващи инвентар на ресторант „Ривиера” и собственост на ЕТ „Никол - М. Станев” – представлявано от М.К., а
именно: 35 тапицирани дървени столове всеки на стойност 30,00 лева на обща
стойност 1 050,00 лева, 8 бр. маси от ламинат с
метална конструкция всяка на стойност 120,00 лева на обща стойност 960,00 лева,
12 кв.м. стъклопакет от витрини на обща стойност 480,00 лева, 4 бр. единични
цветни стъкла с дебелина 4 кв.мм и с размери 40/33 см общо 0.53 кв.м. на обща
стойност 15,90 лева, 15 бр. оливерници всеки на
стойност 19,00 лева на обща стойност 285,00 лева, 45 бр. керамични чинии на
стойност 2,80 лева всяка на обща стойност 126,00 лева, 35 бр. керамични
пепелници всеки на цена 2,00 лева на обща стойност 70,00 лева, 40 бр. стъклени
чаши, всяка на стойност 0.80 лева на обща стойност 32,00 лева, 6 бр.
пластмасови фенери всеки на стойност 15,00 лева, на обща стойност 90,00 лева, 6
бр. стъклени кани за вино от 2 литра всяка на стойност 3,50 лева на обща
стойност 21,00 лева, всички на обща стойност 3 129,90 лева, като вредите
са значителни;
Б.О.Д. ***
за престъпление по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, затова, че 1. на
15.07.2004 г. в град Видин, в Крайдунавски парк в ресторант „Ривиера”, като извършител в съучастие с К.М.К., М.Б.И., А.О.Д.,
М.Ф.И., действали като извършители и Б.А.М. като подбудител, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като
нахлул в заведението пълно със спокойно вечерящи граждани крещейки: „Всички
вън, всички вън, сега ще видите какво ще
се случи”, обръщал маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупел вещи, част
от инвентара на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” –
представлявано от М.К., като действията били съпроводени с ругатни и псувни и
същите продължили дори след пристигането на органите на полицията, и за
престъпление по чл.216, ал.5, във врс.ал.1, предл.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК , затова, че на 2. на 15.07.2004 г. в град Видин в Крайдунавски парк в
ресторант „Ривиера” като извършител в съучастие с К.М.К.,
М.Б.И., М.Ф.И., А.О.Д. действали като извършители и Б.А.М. действал като
подбудител, унищожил движими вещи,
представляващи инвентар на ресторант „Ривиера”
и собственост на ЕТ „Никол - М. Станев”
– представлявано от М.К., а именно: 35 тапицирани дървени столове всеки на
стойност 30,00 лева на обща стойност 1 050,00 лева, 8 бр. маси от ламинат с метална конструкция всяка на стойност 120,00 лева
на обща стойност 960,00 лева, 12 кв.м. стъклопакет от витрини на обща стойност
480,00 лева, 4 бр. единични цветни стъкла с дебелина 4 кв.мм и с размери 40/33
см общо 0.53 кв.м. на обща стойност 15,90 лева, 15 бр. оливерници
всеки на стойност 19,00 лева на обща стойност 285,00 лева, 45 бр. керамични
чинии на стойност 2,80 лева всяка на обща стойност 126,00 лева, 35 бр.
керамични пепелници всеки на цена 2,00 лева на обща стойност 70,00 лева, 40 бр.
стъклени чаши, всяка на стойност 0.80 лева на обща стойност 32,00 лева, 6 бр.
пластмасови фенери всеки на стойност 15,00 лева, на обща стойност 90,00 лева, 6
бр. стъклени кани за вино от 2 литра всяка на стойност 3,50 лева на обща
стойност 21,00 лева, всички на обща стойност 3 129,90 лева, като вредите
са значителни;
К.М.К. ***
за престъпление по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, затова, че 1.на
15.07.2004 г. в град Видин, в Крайдунавски парк в ресторант „Ривиера”, като извършител в съучастие с М.Б.И., А.О.Д., Б.О.Д., М.Ф.И. действали като
извършители и Б.А.М. като подбудител, извършил непристойни действия грубо
нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като нахлул в заведението пълно
със спокойно вечерящи граждани крещейки: „Всички вън, всички вън, сега ще видите какво ще се случи”,
обръщал маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупел вещи, част от инвентара
на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” – представлявано от М.К.,
като действията били съпроводени с ругатни и псувни и същите продължили дори
след пристигането на органите на полицията, и за престъпление по чл.216, ал.5,
във врс.ал.1, предл.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, затова, че 2. на 15.07.2004 г. в град
Видин в Крайдунавски парк в ресторант „Ривиера” като
извършител в съучастие с М.Б.И., М.Ф.И.,
Б.О.Д., А.О.Д. действали като извършители и Б.А.М. действал като подбудител,
унищожил движими вещи, представляващи
инвентар на ресторант „Ривиера” и собственост на ЕТ
„Никол - М. Станев” – представлявано от М.К.,
а именно: 35 тапицирани дървени столове всеки на стойност 30,00 лева на обща
стойност 1 050,00 лева, 8 бр. маси от ламинат с
метална конструкция всяка на стойност 120,00 лева на обща стойност 960,00 лева,
12 кв.м. стъклопакет от витрини на обща стойност 480,00 лева, 4 бр. единични
цветни стъкла с дебелина 4 кв.мм и с размери 40/33 см общо 0.53 кв.м. на обща
стойност 15,90 лева, 15 бр. оливерници всеки на
стойност 19,00 лева на обща стойност 285,00 лева, 45 бр. керамични чинии на
стойност 2,80 лева всяка на обща стойност 126,00 лева, 35 бр. керамични
пепелници всеки на цена 2,00 лева на обща стойност 70,00 лева, 40 бр. стъклени
чаши, всяка на стойност 0.80 лева на обща стойност 32,00 лева, 6 бр.
пластмасови фенери всеки на стойност 15,00 лева, на обща стойност 90,00 лева, 6
бр. стъклени кани за вино от 2 литра всяка на стойност 3,50 лева на обща
стойност 21,00 лева, всички на обща стойност 3 129,90 лева, като вредите
са значителни.
Представителят
на Районна прокуратура – Видин пред настоящия съдебен състав заявява, че от
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал е доказано, че
подсъдимите са извършили от обективна и субективна страна престъплението по
чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1,
врс.чл.20, ал.3 от НК и чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.3 от НК по отношение на подсъдимия Б.А.М. и престъплението по чл.216, ал.5, във врс.ал.1, предл.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК и чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК по отношение на подсъдимите М.Б.И., А.О.Д., М.Ф.И., Б.О.Д. и К.М.К..Излага, че е безспорно установено, че подсъдимите Б.А.М., М.Б.И., А.О.Д., М.Ф.И., Б.О.Д.
и К.М.К. са автори на деянията, предмет на обвинителния акт.
Моли съда да
постанови присъди, с които да признае подсъдимия Б.А.М. от гр.Видин за виновен
в престъпление по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.3 от НК и
чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20,
ал.3 от НК и подсъдимите М.Б.И., А.О.Д., М.Ф.И., Б.О.Д. и К.М.К. за виновни в извършване на
престъплението по по чл.216, ал.5, във врс.ал.1,
предл.1, във врс.чл.20,
ал.2 от НК и чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.36 от НК да
им наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, изтърпяването
на което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от четири години,
като при условията на чл.23 от НК им бъде определено едно общо наказание, а
именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, изтърпяването на
което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от четири години.Моли
да се уважи гражданския иск в пълния му размер.
Подсъдимият Б.А.М. в съдебно заседание заявява, че не се
признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснение, в
пледоарията си пред съда заявява, че процесната вечер
е бил в заведението, като не е чупил имущество и не е изричал непристойни
изрази.
Процесуалният представител на подс.М.-адв.Г.Г. заявява в съдебно заседание, че неговият подзащитен не е извършил престъпленията, в които е обвинен,
като излага правни доводи в подкрепа на тезата си и моли съда да го оправдае.
Подсъдимият М.Б.И. в съдебно заседание заявява, че не
се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснение, в
пледоарията си пред съда заявява, че процесната вечер
е бил клиент на заведението, като не е извършил деянията, в които е обвинен,
опитвал се е да помогне на хората, като лично е извел свидетелите З.П. и Дилиян И. от заведението.
Процесуалният представител на подс.И.-адв.Г.Г. заявява в съдебно заседание, че неговият подзащитен не е извършил престъпленията, в които е обвинен,
като излага правни доводи в подкрепа на тезата си и моли съда да го оправдае.
Подсъдимият А.О.Д. в съдебно заседание заявява, че не
се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснение, в
пледоарията си пред съда заявява, че процесната вечер
е бил клиент на заведението, където е празнувал рожден ден на детето си, не е
извършил деянията, в които е обвинен, като е бил арестуван от полицията на
масата, на която е празнувал само защото е от ромски произход.
Процесуалният представител на подс.Д.-адв.Г.Г. заявява в съдебно заседание, че неговият подзащитен не е извършил престъпленията, в които е обвинен,
като излага правни доводи в подкрепа на тезата си и моли съда да го оправдае.
Подсъдимият М.Ф.И. в съдебно заседание заявява, че не се
признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснение, в
пледоарията си пред съда заявява, че процесната вечер
е бил клиент на заведението, когато е нахлула тълпа от непознати за него лица,
които са започнали да чупят инвентара на заведението, твърди, че не е извършил
деянията, в които е обвинен и смята, че е подсъдим по делото, само защото има
ромски произход.
Процесуалният представител на подс.И.-адв.Г.Г. заявява в съдебно заседание, че неговият подзащитен не е извършил престъпленията, в които е обвинен,
като излага правни доводи в подкрепа на тезата си и моли съда да го оправдае.
Подсъдимият Б.О.Д. в съдебно заседание заявява, че не
се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснение, в
пледоарията си пред съда заявява, че процесната вечер
не е бил клиент на заведението, но бил повикан по телефона от своя брат-подс.А.Д., за да го прибери от заведението, където
празнувал рождения ден на дъщеря си, пийнал си и не можел да се прибере.Твърди,
че при пристигането си заварил тълпа от лица, които чупели инвентара на
заведението, говорели на цигански и понеже той също е от ромски произход, бил
арестуван погрешно от органите на полицията, само защото е от ромски произход.
Процесуалният представител на подс.Б.Д.-адв.Г.Г. заявява в съдебно заседание, че неговият подзащитен не е извършил престъпленията, в които е обвинен,
като излага правни доводи в подкрепа на тезата си и моли съда да го оправдае.
Подсъдимият К.М.К. в съдебно заседание заявява, че не
се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснение, в
пледоарията си пред съда заявява, че процесната вечер
пристигнал в заведението по време на ареста на останалите лица, при което бил
погрешно арестуван от органите на полицията, твърди, че не е извършил деянията,
в които е обвинен.
Процесуалният представител на подс.К.-адв.Г.Г. заявява в съдебно заседание, че неговият подзащитен не е извършил престъпленията, в които е обвинен,
като излага правни доводи в подкрепа на тезата си и моли съда да го оправдае.
На пострадалото лице ЕТ”Никол-М. Станев ”, представляван от М.К. *** са разяснени
права му по чл.76 и сл. и чл.84 и сл. от НПК, като в съдебно заседание от
същият е депозирана писмена молба, в която е посочено, че желае да бъде
конституиран в процеса в качеството на частен обвинител и граждански ищец.
На основание чл.76 от НПК и чл.84 от НПК пострадалия
ЕТ”Никол-М. Станев ”, представляван от М.К. *** е
конституиран като частен обвинител и граждански ищец, представляван в процеса
от адвокат Б.В..
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявеният от М.К. *** против Б.А.М., М.Ф.И., М.Б.И., Б.О.Д., А.О.Д. и К.М.К.,***,
граждански иск в размер на сумата от 3 129.90 лева, представляваща
обезщетение за причинените в следствие на деянието имуществени вреди и сумата
от 3 000 лева, представляваща причинени в следствие на деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането до окончателното издължаване.Претендират се и направените
по делото разноски.
Процесуалният представител на частния обвинител и
граждански ищец-адв.Б.В. заявява в съдебно заседание,
че поддържа изцяло обвинението и гражданския иск, моли съда да признае
подсъдимия Б.А.М. за виновен в престъпления по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.3 от НК и чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.3 от НК , а подсъдимите М.Б.И., А.О.Д., М.Ф.И.,
Б.О.Д. и К.М.К.- за виновни в извършването на престъпленията по чл.216, ал.5, във врс.ал.1,
предл.1, във врс.чл.20,
ал.2 от НК и чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, както и да уважи предявеният
граждански иск в пълния му размер.
Видинският
районен съд, след като прецени събрания по делото доказателствен материал поотделно
и в неговата съвкупност и взе предвид становищата на страните съгласно чл. 305,
ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Б.А.М. е роден на *** г. в гр.Видин, българин, български гражданин, живущ ***,
със средно образование, женен, служител в „Феникс Бдин”ЕООД,
не осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
М.Б.И. е роден на *** г. в гр.Кула, българин, български гражданин, живущ ***,
със средно образование, женен, безработен, не осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
М.Ф.И. е роден на *** г. в гр.Видин, българин, български гражданин, живущ ***,
с висше образование, женен, председател на НПО, не осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Б.О.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
А.О.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно
образование, женен, безработен, не осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
К.М.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно
образование, женен, безработен, не осъждан, с ЕГН **********.
Ресторант
„Ривиера” е разположен в Крайдунавския парк на
гр.Видин.Заведението се стопанисва от ЕТ”Никол-М.
Станев”, собственост на свидетеля М. С..Управител на заведението е синът му-свид.К.М.К..
На
15.07.2004г. в ресторанта били на смяна свидетелите П.Е.Х., като барман и
свидетелите Л. Е. П., К.С.К. и Е.И.Г., като сервитьори.
Около
22.00ч. в ресторанта пристигнали подсъдимите Б.М. и М.И., които седнали на една
от масите, обслужвана от свидетеля К.К..Последният забелязал, че подсъдимите са
употребили алкохол преди това, отказал да ги обслужва и се обадил на
управителя, за да го уведоми.Управителя на заведението-свид.К.
си бил у дома и му наредил да не ги обслужва, като не ги закача.Малко след
това, свидетеля К. отново му се обадил по мобилния телефон и му съобщил, че е
разпознал едно от лицата, наричано с името Б. / подс.М./,
стар клиент на заведението, при което К. му наредил да ги обслужи, но същите
вече били напуснали заведението.Свидетелят К. направил опити да се свърже с
подсъдимия М. по мобилния му телефон, но последния няколкократно отказвал
разговорите, при което при последното позвъняване вдигнал телефона и провели
разговор помежду си.Притеснен от разговора с подс.М.,
свид.К. излязъл от дома си и решил да потърси М., за
да разговарят лично и да му се извини за недоразумението.Първоначално се
отправил към ресторант „Колибите” в гр.Видин, който подсъдимия М. често
посещавал, но след като видял множество коли пред ресторанта, решил да се
отправи към РПУ-Видин и да уведоми органите на полицията за евентуални
неправомерни действия от страна на подс.М..При
пристигането си в полицията, спрял пред служба „СОД”, където разговарял със
свидетеля Н.-служител по това време в „СОД” и му обяснил за проблема.Отново
потеглил към ресторант „Колибите”, когато междувременно по телефона му се
обадил негов служител от ресторант „Ривиера” и в този
момент чул писъци и викове, при което бързо подкарал автомобила си към
заведението.При пристигане на място установил, че пред ресторанта има голяма
група от хора-клиенти, полицаи и роми, около 50 човека според него, сред които
забелязал и подсъдимия Б.М., който разговарял на цигански.Заведението било
потрошено-имало счупени осветителни тела, откършена мазилка, счупени маси и
столове, видно от показанията на свидетеля К., дадени пред друг състав на съда
на 10.02.2006г.
Същата
вечер ресторант „Ривиера” бил пълен с посетители,
които спокойно вечеряли, когато към 23.00ч. в заведението нахлула тълпа от поне
двадесетина човека/ а според показанията на свидетеля К.-около петдесетима/, които
викали и крещели „Всички вън, всички българи вън, сега ще видите какво ще
стане”.Тълпата започнала да обръща маси, столове и да чупи инвентара на
заведението, настъпил хаос и паника, музиката спряла, като клиентите станали да
излизат навън и се смесили с тълпата.Сред намиращите се в заведението лица били
и шестимата подсъдими-Б.М., М.И., А.Д., М.И., Б.Д. и К.К..
При
нападението бил задействан паник бутона на
заведението, който сигнал бил поет от свидетелите Н.Н. и С.С., като и двамата
тръгнали незабавно към ресторант „Ривиера”.При
пристигането си забелязали, че от заведението панически излизат хора, блъскайки
се на вратата, видимо изплашени.Двамата влезли в ресторанта и видели около 20
души от ромски произход, които чупели маси, столове и всичко, което може да се
счупи, включително имало една маса, която минала през счупена витрина и висяла,
като катинар/ според показанията на свид.Н.Н./.При
влизането в заведението свид.Н. забелязал подс.М., който стоял от ляво на входа, говорел на ромски
език и ръкомахал с жестове.Полицаите извикали „стой-полиция”, но никой не
обърнал внимание на предупредителните викове, което наложило да извадят оръжие,
при вида на което нападателите спрели да чупят.Подсъдимия К.К. заявил, че няма
да остане на място и излиза, при което свидетелят Н.Н. бил принуден да използва
физическа сила и да го задържи. Тъй като нападалите били много, двамата полицаи
не могли да се справят с всички тях, което наложило да извикат други свои
колеги, за да бъдат извършени действия по задържането им.
При
огледа на заведението свид.М.С., собственик на същото
и свид.К., управител на ресторанта, установили, че
имало много изпочупени маси, столове, както и част от посудата-пепелници,
чаши, чинии и други, витрини.За да възстановят нанесените щети им отнело време
и средства-около 3 000 лева, по спомени на свид.М.С..Освен
това за около месец-два намаляла посещаемостта в
ресторант „Ривиерата”.
По
делото е извършена съдебно-оценителна експертиза, при която експертът е посетил
ресторант „Ривиера”, където е замерил размерите на
счупените стъкла на витрините, разгледал е снимките на счупените вещи в
заведението и след разговор със собственика-свид.М.С.,
при който същият му е дал опис на повредените вещи, е дал заключение, съгласно
което част от имущественото е оценено, като унищожено, а друга част-като
ремонтирано.Съгласно заключението на експертизата, стойността на унищожените
вещи е както следва : 35 тапицирани дървени столове всеки на стойност 30,00 лева на обща
стойност 1 050,00 лева, 8 бр. маси от ламинат с
метална конструкция всяка на стойност 120,00 лева на обща стойност 960,00 лева,
12 кв.м. стъклопакет от витрини на обща стойност 480,00 лева, 4 бр. единични
цветни стъкла с дебелина 4 кв.мм и с размери 40/33 см общо 0.53 кв.м. на обща
стойност 15,90 лева, 15 бр. оливерници всеки на
стойност 19,00 лева на обща стойност 285,00 лева, 45 бр. керамични чинии на
стойност 2,80 лева всяка на обща стойност 126,00 лева, 35 бр. керамични
пепелници всеки на цена 2,00 лева на обща стойност 70,00 лева, 40 бр. стъклени
чаши, всяка на стойност 0.80 лева на обща стойност 32,00 лева, 6 бр.
пластмасови фенери всеки на стойност 15,00 лева, на обща стойност 90,00 лева, 6
бр. стъклени кани за вино от 2 литра всяка на стойност 3,50 лева на обща
стойност 21,00 лева, всички вещи на обща стойност 3 129,90 лева.
От
приложените и приети по делото свидетелства за съдимост се установява, че
подсъдимите Б.М., М.И., А.Д., М.И. и К.К. не са осъждани, а подсъдимия Б.Д. е
осъждан.
С
решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, Видинският окръжен съд е
отменил постановената присъда №353 от 12.04.2006г. по описа на Районен
съд-гр.Видин, постановено по НОХд №277/2005г. по
описа на ВРС, като е върнал делото за ново разглеждане от Районна
прокуратура-гр.Видин, съгласно дадени от въззивната инстанция указания.
Така
изяснената и възприета фактическа обстановка се потвърждава от събрания по
делото доказателствен материал, а именно: обясненията на подсъдимите Б.М., М.И.,
А.Д., М.Ф., Б.Д. и К.К., дадени пред друг съдебен състав в съдебното заседание
на 07.04.2006г., както и пред настоящият съдебен състав, показанията на
свидетелите М.С., К.К., З.П., С.А., П.И., С.И., Л.П., Н.Н., С.С., Дилиян И., П.Х., К.К. и Е.Г. дадени на досъдебното
производство и пред съда, протокол за оглед на местопроизшествие от 16.07.2004г.
и фотоалбум към него, договор за наем от 27.01.2003г., документи по ЗУТ,
заключенията на изготвената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза,
приложеното НОХд №295/2006г. по описа на ВОС.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля К.К. и свидетелката В.Т. относно факта,
че вечерта на 15.07.2004г., при разговор по мобилните телефони между свидетеля К.
и подс.Б.М., последния е отправил закани към управителя на ресторант
„Ривиера”, че ще „запали заведението”, „купувай си
ковчег”.От доказателствата по делото е видно, че тези твърдения се съдържат
единствено в показанията на свидетеля К. и същите не се подкрепят от други
доказателства.Съдът не кредитира показанията на свидетелката Т., първо защото
същата живее на съпружески начала със свидетеля, включително към 15.07.2004г.,
поради което напълно естествен е стремежа й да дава показания в негов интерес,
и второ, защото в показанията й дадени пред друг състав на съда-на
10.02.2006г., същата е свидетелствала, че разговора й е предаден от свид.К., а в показанията си пред настоящия съдебен състав в
съдебното заседание на 05.11.2012г. заяви, че разговора го е чула лично по
телефона, т.е. налице е разминаване в показанията й, което е в съответствие с
направените по-горе изводи, за наличие на интерес от страна на свидетелката Т.
да дава показания в полза на свид.К.К..
Налице
е съответствие между показанията на свид.К., свид.К.К. и показанията на свид.Н.Н.
относно факта, че след разговора с подсъдимия Б.М., управителя на ресторант „Ривиера” силно обезпокоен е напуснал дома си и е тръгнал да
издирва подсъдимия, за да разговаря с него и да се разберат, при което е
потърсил помощта на служителите на „СОД”, с цел предотвратяване на евентуални негативни
последици от отказа да бъде обслужен М. в ресторанта.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите З.П., С.А., П.И., С.И., Л.П., Дилиян И., П.Х., К.К. и Е.Г.-всички очевидци на
последвалото нападение в ресторант „Ривиера”, които
установяват, че около 23.00 ч., тълпа от роми, около 20-30 човека нахлули в
заведението и крещейки „Всички вън, всички българи вън, сега ще видите какво ще
стане”, започнали да обръщат маси, столове и да чупят инвентара на заведението,
при което настъпил хаос и паника.
Показанията
на тези свидетели са дадени в последователност и логична изложеност,
взаимна кореспондентност и в съответствие с
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, относно изложените
по-горе факти.
В
тази връзка не могат да бъдат коментирани показанията на свидетелите М.С., К.К.,
Н.Н. и С.С., тъй като свидетелите не са присъствали в заведението по време на
нападението, а са пристигнали в него по-късно.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката В.Т., която в показанията си пред два
съдебни състава е заявила, че е била в заведението по време на нападението, при
което лично е видяла как подсъдимите са нахлули в заведението и са започнали да
чупят и обръщат инвентара му, включително е посочила, че „лично видях как Б.М.
обръщаше маси, чупеше закачалки”.Същата свидетелка пред друг съдебен състав в
съдебното заседание на 10.02.2006г. е посочила, че „подсъдимия М. не чупеше,
стоеше до помощната маса”. Показанията на тази свидетелка са противоречиви и
силно повлияни от близките й отношения, които има със свидетеля К.К., поради
което същите не кореспондират с нито едно от другите, събрани по делото
доказателства и не следва да бъдат кредитирани.На първо място, нито един от
разпитаните по делото свидетели не установява, че подсъдимия Б.М. е извършвал
действия, свързани с рушене, чупене или унищожаване на имуществото на
заведението.На второ място, именно в предвид доказателствата по делото, на подсъдимия
М. прокуратурата е повдигнала обвинение не като извършител, а като подбудител
за престъпление по чл.216, ал.5, във врс.ал.1, предл.1 от НК, във врс.чл.20,
ал.3 от НК.
В
тази връзка следва да бъдат посочени показанията на свидетеля К.К. /”подсъдимия
М. не съм видял да чупи нещо”/, свидетеля Д.И. /”Всички те хвърляха и чупеха, с
изключение на Б.М.”/, свидетеля С.А./ „Видях Байрам и общинския съветник, не
забелязах да имат нещо в ръцете си”/, от които е видно, че подсъдимия Б.М. не е
участвал в нападението върху ресторанта.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката В.Т. и по отношение на останалите
подсъдими-М.И., М.И., Б.Д., А.Д. и К.К., тъй като същите не кореспондират с
показанията на станалите свидетели-очевидци на нападението, както и с оглед
установените по-горе близки отношения между нея и свидетеля К.К. и стремежа й
да дава показания в негова полза.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Н.Н. и С.С. относно факта, че в качеството
си на служебни лица са били повикани в заведението, по сигнал от активиран паник бутон, като при пристигане на място са установили, че
в ресторант „Ривиера” се извършват неправомерни
действия, изразяващи се в унищожаване и повреждане на движимо имущество.
Налице
е съответствие между тези показания и показанията на останалите по делото
свидетели-П.И., П.Х., С.А. и други, при което съдът кредитира показанията на
тези свидетели и им дава пълна вяра, с оглед на тяхната последователност и
логична изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
същите кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Видинският
районен съд, въз основа на така установените факти, приема следното от правна
страна:
От диспозитива на
обвинителния акт е видно, че спрямо подсъдимите Б.М., М.И., М.И., Б.Д., А.Д. и К.К.
е повдигнато обвинение за извършено деяние на 15.07.2004г.-нахлуване в
ресторант „Ривиера”, където спокойно вечеряли
граждани, при което с викове „Всички вън, всички вън, сега ще видите какво ще се случи”,
обръщали маси, чупели вещи част от инвентара на заведението, собственост на ЕТ
„Никол – М. Станев” – представлявано от М.К., като
унищожили движими вещи от инвентара на заведението на обща стойност 3 129,90 лева, а действията били
съпроводени с ругатни и псувни и същите продължили дори след пристигането на
органите на полицията.
При
анализ на така описаното деяние се установява, че се касае за усложнена
престъпна дейност-хулиганство по смисъла на чл.325 от НК, осъществено в
условията на идеална съвкупност-когато деянието, очертаващо хулиганството по
чл.325 от НК, съдържа признаците и на друг състав, в случая на чл.216 от НК.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия Б.А.М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.3 от НК, поради следните съображения:
Престъплението по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.3 от НК, обхваща три квалифицирани състава на хулиганство и същото е съставомерно от обективна страна, когато деецът осъществява
изпълнителното деяние, чрез непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, 1.когато деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред; 2.когато
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и 3.когато по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост.
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.М. е повдигнато обвинение
по чл.325, ал.2 от НК, без да е конкретизирана конкретната хипотеза която е
налице в случая, измежду посочените по-горе 3 хипотези, уредени с ал.2 на
чл.325 от НК.При анализ на описаната фактическата обстановка в обвинителния
акт, се установява, че прокуратурата е повдигнала обвинение за действия,
отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като съгласно трайната съдебна
практика е посочила и в какво се изразяват непристойните действия на дееца-отправил по телефон
закани към управителя К.К. : „ще запаля заведението”, „купувай си ковчег” и
чрез жестове изразяващи се в ръкомахане и с думи на ромски, в
съучастие като подбудител, подбудил действалите като извършители К.М.К.,
М.Б.И., А.О.Д., М.Ф.И. и Б.О.Д., да извършат непристойни действия грубо
нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост - нахлули в заведението пълно със спокойно
вечерящи граждани, крещейки „Всички вън, всички
вън, сега ще видите какво ще се случи”, обръщали маси, за да излязат
гражданите по-бързо и чупели вещи част от инвентара на заведението, собственост
на ЕТ „Никол – М. Станев” – представлявано от М.К., като действията били
съпроводени с ругатни и псувни и същите продължили дори след пристигането на
органите на полицията и чрез жестове, изразяващи се в ръкомахане и с
думи на ромски в съучастие, като извършители с К.М.К., М.Б.И., А.О.Д., М.Ф.И. и Б.О.Д., да
извършат непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост
- нахлули в заведението пълно със
спокойно вечерящи граждани, крещейки „Всички вън, всички вън, сега ще видите какво ще се случи”,
обръщали маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупели вещи част от
инвентара на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” –
представлявано от М.К., като действията били съпроводени с ругатни и псувни и
същите продължили дори след пристигането на органите на полицията.
От събраните по делото доказателства не се установи по
безспорен и категоричен начин, че на 15.07.2004г. подсъдимия М. е отправил по телефон
закани към управителя К.К. : „ще запаля заведението”, „купувай си ковчег”.В
тази насока съдът е изложил по-горе в изложението подробни съображения защо не
кредитира показанията на свидетелите К.К. и В.Т., отнасящи се до това
обстоятелство.Още повече, че отправянето на закани, като деяние по смисъла на
НК не е съставомерно по чл.325 от НК, а по чл.144 от НК.
От
събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установи какви жестове
и думи на ромски език е изрекъл подсъдимия М., с които според тезата на
обвинението, е действал в качеството си на подбудител, като е подбудил
останалите подсъдими, да извършат непристойни действия грубо нарушаващи
общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с
изключителен цинизъм и дързост, за да могат същите да бъдат квалифицирани, като
отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост.
За да
бъдат определени действията, като отличаващи се с изключителен цинизъм,
съгласно трайната съдебна практика, същите следва да са особено нагли и
безсрамни, грубо нарушаващи морала, а за да бъдат преценени, като действия с
изключителна дързост, следва в много груба форма да се засягат обществените или
лични интереси и те упорито не се прекратяват, като така се изразява
пренебрежителното отношение към обществените порядки.
За
жестове с ръкомахане и разпореждания на ромски език се споменава единствено в
показанията на свидетеля Н.Н., който в показанията си в настоящето
производство, нито е уточнил характера на тези жестове, нито е посочил какви
думи на ромски език е изрекъл подс.М., за да могат
същите да бъдат определени, като отличаващи се с изключителен цинизъм и
дързост, още повече, че в съдебното заседание на 10.02.2006г., свидетелят Н. е
заявил, че не владее и не разбира ромски език.
Освен
това, в диспозитива на обвинителния акт е посочено,
че действията на М. били съпроводени с ругатни и псувни и същите продължили
дори след пристигането на органите на полицията.
От
събраните по делото доказателства не се установи, че действията на подс.М. са били придружени от псувни и ругатни, но дори да
се приеме, че е имало такива, не може да се направи безспорен и категоричен
извод за съдържанието на тези псувни и ругатни, както и към кого са били
насочени те-към полицейските служители или към посетителите на заведението.В
тази връзка по делото не бяха ангажирани никакви доказателства, като прокуратурата
въпреки дадените от въззивната инстанция указания в тази насока-съгласно
решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по
описа на ВОС, не е събрала данни за същите.
С оглед на горните съображения, съдът намира,
че не може да се направи несъмнен извод
за това, че подсъдимия Б.А.М. е извършил деянието по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.3 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправдава изцяло по
повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия Б.А.М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.3 от НК,
поради следните съображения:
Престъплението по чл.216, ал.5, врс.ал.1,
предл.1, врс.чл.20, ал.3 от НК е съставомерно от обективна страна, когато деецът
осъществява изпълнителното деяние при две форми-унищожи или повреди движима вещ,
изразяващо се в пряко и непосредствено физическо въздействие върху вещта, като
квалифициращия признак в случая е размерът на вредите.
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.М. е повдигнато обвинение
по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1,
врс.чл.20, ал.3 от НК,затова, че в
съучастие като подбудител, подбудил действалите като извършители К.М.К.,
М.Б.И., А.О.Д., М.Ф.И. и Б.О.Д., да унищожат движими вещи,
представляващи инвентар на ресторант „Ривиера” и
собственост на ЕТ „Никол - М. Станев” – представлявано от М.К., на обща стойност
3 129,90 лева, като вредите са значителни.
От събраните по делото доказателства не се установи по
никакъв начин, че подсъдимия М., в качеството си на подбудител, е подбудил
останалите подсъдими да унищожават движими вещи в ресторант „Риевиера” в гр.Видин на 15.07.2004г.В тази връзка нито един
от разпитаните свидетели не свидетелства за извършени от негова страна
действия, целящи да подбудят нападателите на заведението, да унищожават или повреждат
инвентара на ресторанта.
За
жестове с ръкомахане и разпореждания на ромски език се споменава единствено в
показанията на свидетеля Н.Н., който както бе уточнено по-горе в изложението,
не е конкретизирал, нито характера на тези жестове, нито е посочил какви думи
на ромски език е изрекъл подс.М., още повече, че в
съдебното заседание на 10.02.2006г., свидетелят Н. е заявил, че не владее и не
разбира ромски език.
С оглед
на горните съображения, съдът намира, че не може да се направи несъмнен извод за това, че подсъдимия Б.М. е
извършил деянието по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.3 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправдава изцяло по
повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия М.Б.И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.325,
ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20,
ал.2 от НК, поради следните съображения:
Престъплението по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, обхваща три квалифицирани състава на хулиганство и същото е съставомерно от обективна страна, когато деецът осъществява
изпълнителното деяние, чрез непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, 1.когато деянието е съпроводено
със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред; 2.когато по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и 3.когато по своето съдържание
се отличава с изключителна дързост.
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.И. е повдигнато обвинение
по чл.325, ал.2 от НК, без да е конкретизирана конкретната хипотеза която е
налице в случая, измежду посочените по-горе 3 хипотези, уредени с ал.2 на
чл.325 от НК.При анализ на описаната фактическата обстановка в обвинителния
акт, се установява, че прокуратурата е повдигнала обвинение за действия,
отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като съгласно трайната съдебна
практика е посочила и в какво се изразяват непристойните действия на дееца-като извършител в
съучастие с К.М.К., А.О.Д., М.Ф.И., Б.О.Д., действали като извършители и Б.А.М.
като подбудител, извършил непристойни действия грубо нарушаващи общественият
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен
цинизъм и дързост, като нахлул в заведението пълно със спокойно вечерящи
граждани крещейки: „Всички вън, всички
вън, сега ще видите какво ще се случи”, обръщал маси, за да излязат
гражданите по-бързо и чупел вещи, част от инвентара на заведението, собственост
на ЕТ „Никол – М. Станев” – представлявано от М.К., като действията били
съпроводени с ругатни и псувни и същите продължили дори след пристигането на
органите на полицията.
За да
бъдат определени действията, като отличаващи се с изключителен цинизъм,
съгласно трайната съдебна практика, същите следва да са особено нагли и
безсрамни, грубо нарушаващи морала, а за да бъдат преценени, като действия с
изключителна дързост, следва в много груба форма да се засягат обществените или
лични интереси и те упорито не се прекратяват, като така се изразява
пренебрежителното отношение към обществените порядки.
Несъмнено
нахлуването в ресторант „Ривиера” на огромна тълпа от
лица, които крещели, обръщали маси, чупели вещи, част от инвентара на
заведението, съпроводено с ругатни и псувни е хулиганска проява по смисъла на
чл.325 от НК, отличаваща се с изключителен цинизъм и дързост, съгласно ал.5 на
посочения текст.
От
събраните по делото доказателства обаче, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимия М.И. е бил част от тълпата, която е нахлула в
ресторант „Ривиера” и е извършил описаните по-горе
хулигански прояви.
В тази
връзка не могат да бъдат обсъждани показанията на свидетелите М.С., К.К., Н.Н.
и С.С., тъй като същите не са присъствали в заведението по време на
нападението, а са пристигнали по-късно в ресторанта.От показанията на
присъстващите в заведението лица-свидетелите З.П., С.А., П.И., С.И., Л.П., П.Х.,
К.К. и Е.Г., чиито показания съдът намира за обективно дадени, последователни и
взаимно кореспондентни, не се установява подсъдимия М.И.
да е бил сред лицата, извършили хулиганските прояви.Нито един от посочените
свидетели не е сочил в показанията си, че подсъдимия М.И. е нахлул в
заведението, че е обръщал маси, чупил инвентара на ресторанта или пък е изричал
ругатни и псувни.От показанията на свидетелите З.П. и Дилиян
И., е видно, че са видели подсъдимия М.И. в заведението, който е правил опити
да ги предпази от нападението, като е
помогнал на тях и близките им да напуснат ресторанта.
Както
бе посочено по-горе в изложението, не могат да бъдат кредитирани показанията на
свидетелката В.Т., тъй като същите не кореспондират с показанията на останалите
свидетели-очевидци и същите са повлияни от близките й отношения с пострадалото
лице.
Освен
това, в диспозитива на обвинителния акт е посочено,
че действията на подсъдимия М.И. били съпроводени с ругатни и псувни и същите
продължили дори след пристигането на органите на полицията.
От
събраните по делото доказателства не се установи по никакъв начин, че подс.И. е извършил действия, придружени от псувни и
ругатни, тъй като липсват доказателства в тази насока.Още повече, че съгласно
дадените в решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г.
по описа на ВОС указания, прокуратурата е имала задължението да установи съдържанието
на тези псувни и ругатни, както и към кого са били насочени те, към
полицейските служители или към посетителите на заведението, което в случая не е
сторено след връщане на делото на досъдебната фаза от производството.
С оглед
на горните съображения, съдът намира, че не може да се направи несъмнен извод за това, че подсъдимия М.И. е
извършил деянието по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304
от НПК съдът го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия М.Б.И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.216,
ал.5, във врс.ал.1, предл.1,
във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради следните
съображения:
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.И. е повдигнато обвинение
по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1,
врс.чл.20, ал.2 от НК, затова, че като извършител в
съучастие с останалите подсъдими и Б.М., като подбудител, унищожил движими
вещи, представляващи инвентар на
ресторант „Ривиера” и собственост на ЕТ „Никол - М. Станев” – представлявано от М.К., на
обща стойност 3 129,90 лева, като вредите са значителни.
За да бъде съставомерно
престъплението по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.2 от НК-унищожаване
или повреждане на чужда вещ, от обективна страна, е необходимо да се установи,
че деецът умишлено или по непредпазливост е упражнил върху нейната субстанция
или структура такова непосредствено въздействие, че тя да не може да служи по
предназначението си.
Основният състав на престъплението предвижда две форми
на изпълнителното деяние-унищожаване или повреждане.И двете се изразяват в
пряко и непосредствено физическо въздействие върху вещта. Разликата между двете
форми на изпълнителното деяние се изразява в степента на засягане субстанцията
на вещта, като при повреждането вещта е само частично увредена или временно
неизползваема, докато при унищожаването тя е станала напълно негодна за
употреба.
Видно от доказателствата по делото, липсват
категорични данни, че подс.М.И. е участвал в
извършеното нападение върху ресторант „Ривиера”, при
което са унищожени движими вещи на обща стойност 3 129.90 лева.В тази
връзка нито един от разпитаните по делото свидетели-очевидци на нападението не
е установил по категоричен начин участието на подсъдимия в унищожаването на
инвентара на заведението.
Единствено в показанията на свидетелите С.С. и Н.Н.-служители
на „СОД”, които пристигнали в заведението след началото на нападението е посочено,
че при пристигането им в ресторанта, „подсъдимите чупеха столове, маси, посуда-това се виждаше отвън”, „подсъдимите в залата бяха
сред групата, която чупеше”.Тези показания не следва да се кредитират, с оглед
тяхната некореспондентност с останалите събрани по
делото доказателства, а именно показанията на свидетели-очевидци, които са в
обратна насока, и които като преки доказателства в наказателния процес, пряко и
непосредствено възпроизвеждат обстоятелствата от предмета на доказване.Ако
следва да се обсъдят тези показания, то следва да се има в предвид
обстоятелството, че нито един от двамата свидетели /С. и Н./ в показанията си не
конкретизира какви вещи са видели да унищожава подсъдимия М.И., за да могат
същите да бъдат съпоставени с описаните в обвинителния акт вещи, предмет на
обвинението.В тази насока са и дадените указания, съгласно решение №324 от
13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, с
което делото е върнато на досъдебната фаза от производството за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения, където въззивната инстанция е указала на
разследващите органи, че следва да бъдат уточнени какви вещи точно са унищожени
от подсъдимите, както и има ли увредени вещи.Както е посочила въззивната
инстанция, разделянето на увредените от унищожените вещи има значение за
определяне размера на вредата, тъй като безспорно увредените вещи са с по-малка
стойност.
Видно
от внесеният обвинителен акт, прокуратурата не е спазила дадените от съда
указания, като формално е посочила в диспозитива на
същия, че всеки един от подсъдимите е унищожил определени по вид и количество
вещи, които са едни и същи по отношение на всички подсъдими, което с оглед на
житейския опит е невъзможно да бъде осъществено по начина, описан в
обвинителния акт, в предвид различните действия от страна на всеки един от нападателите,
извършени по време на нападението и за конкретния период от време, при което по
различен начин е засегната субстанцията или структурата на всяка една от вещите.
Освен
това, не е доказан по безспорен и категоричен начин и квалифициращия състав на
престъплението-ал.5 на чл.216 от НК, при които размерът на вредите е
квалифициращия признак.Те следва да бъдат значителни.Според Тълкувателно
решение №6/1973г. на ОСНК, при определянето дали вредите, настъпили в резултат
на унищожаването или повреждането са обикновени или значителни, се взема
предвид стойността на повреденото или унищоженото имущество, съотнесено към стойността на цялото имущество, собственост
на ощетеното лице, както и абсолютния размер на вредата.
Видно от
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза,
както и от изявлението на експерта в съдебно заседание, същият е изготвил
заключението, въз основа на направен от него оглед на ресторант „Ривиера”, където е замерил размерите на счупените стъкла на
витрините, разгледал е снимките на счупените вещи в заведението и след разговор
със собственика-свид.М.С., при който същият му е дал
опис на повредените вещи.В заключението си експерта е оценил вещите, като част
от същите са оценени, като унищожени, а друга част като повредени.
Според
заключението на експертизата, към дата 16.07.2004г., общото количество на
вещите, намирали се като обзавеждане в ресторант „Ривиера”
и общата им стойност е в размер на 3 129,90 лева.
В
същото заключение експерта е посочил, че общата стойност на обзавеждането на
ресторант „Ривиера” в гр.Видин към дата 16.07.2004г.,
от описаните м заключението вещи възлиза на 13 355 лева, а общата стойност
на повредените/ счупени/ по вид и количество вещи, отразени в първата част на
заключението, възлиза на 3 129.90 лева.
При
анализ на тази представеното и прието от съда заключение, следват няколко
извода:
На
първо място, така определения от експерта размер на вредите, настъпили в
ресторант „Ривиера” не съответства на повдигнатото от
прокуратурата обвинение по чл.216 от НК, с което се повдига обвинение спрямо
подсъдимите за унищожени, а не за повредени вещи.
Видно
от заключението на експерта, при изготвяне на същото експерта не е посочил кои
и в какъв размер са унищожените вещи, и кои и в какъв размер са повредените вещи.
От тук
следва, че така определеният общ размер на настъпилите вреди от 3 129.90
лева, включва както повреденото, така и унищоженото имущество, а повдигнатото
от прокуратурата обвинение по чл.216 от НК е само за унищожено имущество, т.е.
не е изяснен размера на вредата.
На
второ място, както беше посочени и по-горе, за да бъдат определени, като
„значителни“ вреди, е следвало да се определи цялата стойност на ресторант „Ривиера“, след което да се съпостави със стойността на
унищоженото имущество.
Видно
обаче от изготвеното заключение, експертът е определил общата стойност на
обзавеждането на ресторант „Ривиера”, както и общата
стойност на „повредените /счупени/ по вид и количество вещи”, като не се е
съобразил с две условия: 1.да определи общата стойност на унищоженото
имущество; и 2. да го съпостави със стойността на цялото имущество, собственост
на ощетеното лице, каквито указания са дадени от въззивната инстанция, съгласно
решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, а също така и със
задължителните указания, съгласно Тълкувателно решение №6/1973г. на ОСНК.
На
трето място, при определяне на вещите, които са унищожени не е следвало да се
имат в предвид показанията на свидетелите М.С. и К.К., тъй като същите са
заинтересовани лица, а е следвало да се вземат данните, описани в протокола за
оглед на местопроизшествието.
В тази
насока са и указанията на Видинския окръжен съд, дадени с решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, което не е сторено от
страна на разследващите органи.
С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав
намира, че не е доказан размерът на имуществените вреди, настъпили в резултат
на унищожаване имуществото на ресторант „Ривиера”,
както и наличието на квалифициращия признак „значителни вреди” по смисъла на
чл.216, ал.5 от НК.
С оглед на горните
съображения, съдът намира, че не може да се
направи несъмнен извод за това, че подсъдимия М.И. е извършил деянието по
чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1,
врс.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК съдът го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия М.Ф.И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.325, ал.2,във врс. ал.1 , във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради следните съображения:
Престъплението по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, обхваща три квалифицирани състава на хулиганство и същото е съставомерно от обективна страна, когато деецът осъществява
изпълнителното деяние, чрез непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, 1.когато деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред; 2.когато
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и 3.когато по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост.
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.И. е повдигнато обвинение
по чл.325, ал.2 от НК, без да е конкретизирана конкретната хипотеза която е
налице в случая, измежду посочените по-горе 3 хипотези, уредени с ал.2 на
чл.325 от НК.При анализ на описаната фактическата обстановка в обвинителния
акт, се установява, че прокуратурата е повдигнала обвинение за действия,
отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като съгласно трайната съдебна
практика е посочила и в какво се изразяват непристойните действия на дееца-като извършител в съучастие с К.М.К., А.О.Д.,
М.Б.И., Б.О.Д., действали като извършители и Б.А.М. като подбудител, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като
нахлул в заведението пълно със спокойно вечерящи граждани крещейки: „Всички
вън, всички вън, сега ще видите какво ще
се случи”, обръщал маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупел вещи, част
от инвентара на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” –
представлявано от М.К., като действията били съпроводени с ругатни и псувни и
същите продължили дори след пристигането на органите на полицията.
За да бъдат определени
действията, като отличаващи се с изключителен цинизъм, съгласно трайната
съдебна практика, същите следва да са особено нагли и безсрамни, грубо
нарушаващи морала, а за да бъдат преценени, като действия с изключителна
дързост, следва в много груба форма да се засягат обществените или лични
интереси и те упорито не се прекратяват, като така се изразява
пренебрежителното отношение към обществените порядки.
Несъмнено нахлуването в
ресторант „Ривиера” на огромна тълпа от лица, които
крещели, обръщали маси, чупели вещи, част от инвентара на заведението,
съпроводено с ругатни и псувни е хулиганска проява по смисъла на чл.325 от НК,
отличаваща се с изключителен цинизъм и дързост, съгласно ал.5 на посочения
текст.
От събраните по делото
доказателства обаче, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия
М.И. е бил част от тълпата, която е нахлула в ресторант „Ривиера”
и е извършил описаните по-горе хулигански прояви.
В тази връзка не могат да
бъдат обсъждани показанията на свидетелите М.С., К.К., Н.Н. и С.С., тъй като
същите не са присъствали в заведението по време на нападението, а са
пристигнали по-късно в ресторанта, нито следва да се обсъждат показанията на
свидетелката В.Т., некореспондентни с останалите
доказателства и повлияни от близките й отношения с пострадалото лице.От
показанията на присъстващите в заведението лица-свидетелите З.П., С.А., П.И., С.И.,
Л.П., П.Х., К.К. и Е.Г., чиито показания съдът намира за обективно дадени,
последователни и взаимно кореспондентни, не се установява
подсъдимия М.И. да е бил сред лицата, извършили хулиганските прояви.Нито един
от посочените свидетели не сочи в показанията си, че подсъдимия М.И. е нахлул в
заведението, че е обръщал маси, чупил инвентара на ресторанта или пък е изричал
ругатни и псувни.Видно от показанията на свидетеля Дилиян
И., подсъдимия М.И. е стоял отвън на входната врата и не е извършвал никакви
действия, /„само си стоеше”/.
Освен това, в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че действията
на подсъдимия И. били съпроводени с ругатни и псувни и същите продължили дори
след пристигането на органите на полицията.
От събраните по делото
доказателства не се установи по никакъв начин, че подс.И.
е извършил действия, придружени от псувни и ругатни, тъй като липсват
доказателства в тази насока.Още повече, че съгласно дадените в решение №324 от
13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС
указания, прокуратурата е имала задължението да установи съдържанието на тези
псувни и ругатни, както и към кого са били насочени те, към полицейските
служители или към посетителите на заведението, което в случая не е сторено след
повторното връщане на делото на досъдебната фаза от производството.
С оглед на горните
съображения, съдът намира, че не може да се
направи несъмнен извод за това, че подсъдимия М.И. е извършил деянието по
чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20,
ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправдава изцяло
по повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия М.Ф.И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.216, ал.5, във врс.ал.1, предл.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради следните съображения:
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.И. е повдигнато обвинение
по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1,
врс.чл.20, ал.2 от НК, затова, че като извършител в съучастие с останалите
подсъдими и Б.М., като подбудител, унищожил движими вещи, представляващи инвентар на ресторант „Ривиера” и собственост на ЕТ „Никол - М. Станев” – представлявано от М.К., на
обща стойност 3 129,90 лева, като вредите са значителни.
За да бъде съставомерно
престъплението по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.2 от НК-унищожаване или повреждане на чужда вещ, от обективна страна, е необходимо
да се установи, че деецът умишлено или по непредпазливост е упражнил върху
нейната субстанция или структура такова непосредствено въздействие, че тя да не
може да служи по предназначението си.
Основният състав на престъплението предвижда две форми
на изпълнителното деяние-унищожаване или повреждане.И двете се изразяват в
пряко и непосредствено физическо въздействие върху вещта. Разликата между двете
форми на изпълнителното деяние се изразява в степента на засягане субстанцията
на вещта, като при повреждането вещта е само частично увредена или временно
неизползваема, докато при унищожаването тя е станала напълно негодна за
употреба.
Видно от доказателствата по делото, липсват категорични
данни, че подс.М.И. е участвал в извършеното
нападение върху ресторант „Ривиера”, при което са
унищожени движими вещи на обща стойност 3 129.90 лева.В тази връзка нито
един от разпитаните по делото свидетели-очевидци на нападението не е установил
по категоричен начин участието на подсъдимия в унищожаването на инвентара на
заведението.
Единствено в показанията на свидетелите С.С. и Н.Н.-служители
на „СОД”, които пристигнали в заведението след началото на нападението е
посочено, че при пристигането им в ресторанта, „подсъдимите чупеха столове,
маси, посуда-това се виждаше отвън”, „подсъдимите в
залата бяха сред групата, която чупеше”.Тези показания не следва да се
кредитират, с оглед тяхната некореспондентност с
останалите събрани по делото доказателства, а именно показанията на
свидетели-очевидци, които са в обратна насока, и които като преки доказателства
в наказателния процес, пряко и непосредствено възпроизвеждат обстоятелствата от
предмета на доказване.Ако следва да се обсъдят тези показания, то следва да се
има в предвид обстоятелството, че нито един от двамата свидетели /С. и Н./ в
показанията си не конкретизира какви вещи са видели да унищожава подсъдимия М.И.,
за да могат същите да бъдат съпоставени с описаните в обвинителния акт вещи,
предмет на обвинението.В тази насока са и дадените указания, съгласно решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, с което делото е върнато
на досъдебната фаза от производството за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения, където въззивната инстанция е указала на разследващите органи, че
следва да бъдат уточнени какви вещи точно са унищожени от подсъдимите, както и
има ли увредени вещи.Както е посочила въззивната инстанция, разделянето на
увредените от унищожените вещи има значение за определяне размера на вредата,
тъй като безспорно увредените вещи са с по-малка стойност.
Видно от повторно внесеният
обвинителен акт, прокуратурата не е спазила дадените от съда указания, като
формално е посочила в диспозитива на същия, че всеки
един от подсъдимите е унищожил определени по вид и количество вещи, които са
едни и същи по отношение на всички подсъдими, което с оглед на житейския опит е
невъзможно да бъде осъществено по начина, описан в обвинителния акт, в предвид
различните действия от страна на всеки един от нападателите, извършени по време
на нападението и за конкретния период от време, при което по различен начин е
засегната субстанцията или структурата на всяка една от вещите.
Освен това, не е доказан по
безспорен и категоричен начин и квалифициращия състав на престъплението-ал.5 на
чл.216 от НК, при които размерът на вредите е квалифициращия признак.Те следва
да бъдат значителни.Според Тълкувателно решение №6/1973г. на ОСНК, при
определянето дали вредите, настъпили в резултат на унищожаването или
повреждането са обикновени или значителни, се взема предвид стойността на
повреденото или унищоженото имущество, съотнесено към
стойността на цялото имущество, собственост на ощетеното лице, както и
абсолютния размер на вредата.
Видно от
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза,
както и от изявлението на експерта в съдебно заседание, същият е изготвил
заключението, въз основа на направен от него оглед на ресторант „Ривиера”, където е замерил размерите на счупените стъкла на
витрините, разгледал е снимките на счупените вещи в заведението и след разговор
със собственика-свид.М.С., при който същият му е дал
опис на повредените вещи.В заключението си експерта е оценил вещите, като част
от същите са оценени, като унищожени, а друга част като повредени.
Според
заключението на експертизата, към дата 16.07.2004г., общото количество на вещите,
намирали се като обзавеждане в ресторант „Ривиера” и
общата им стойност е в размер на 3 129,90 лева.
В
същото заключение експерта е посочил, че общата стойност на обзавеждането на
ресторант „Ривиера” в гр.Видин към дата 16.07.2004г.,
от описаните м заключението вещи възлиза на 13 355 лева, а общата стойност
на повредените/ счупени/ по вид и количество вещи, отразени в първата част на
заключението, възлиза на 3 129.90 лева.
При
анализ на тази представеното и прието от съда заключение, следват няколко извода:
На
първо място, така определения от експерта размер на вредите, настъпили в
ресторант „Ривиера” не съответства на повдигнатото от
прокуратурата обвинение по чл.216 от НК,
с което се повдига обвинение спрямо подсъдимите за унищожени, а не за
повредени вещи.
Видно
от заключението на експерта, при изготвяне на същото експерта не е посочил кои
и в какъв размер са унищожените вещи, и кои и в какъв размер са повредените вещи.
От тук
следва, че така определеният общ размер на настъпилите вреди от 3 129.90 лева,
включва както повреденото, така и унищоженото имущество, а повдигнатото от
прокуратурата обвинение по чл.216 от НК е само за унищожено имущество, т.е. не
е изяснен размера на вредата.
На второ
място, както беше посочено и по-горе, за да бъдат определени, като „значителни“
вреди, е следвало да се определи цялата стойност на ресторант „Ривиера“, след което да се съпостави със стойността на
унищоженото имущество.
Видно
обаче от изготвеното заключение, експертът е определил общата стойност на
обзавеждането на ресторант „Ривиера”, както и общата
стойност на „повредените /счупени/ по вид и количество вещи”, като не се е
съобразил с две условия: 1.да определи общата стойност на унищоженото
имущество; и 2. да го съпостави със стойността на цялото имущество, собственост
на ощетеното лице, каквито указания са дадени от въззивната инстанция,
съгласно решение №324 от 13.07.2006г. по
НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, а също така и със
задължителните указания, съгласно Тълкувателно решение №6/1973г. на ОСНК.
На
трето място, при определяне на вещите, които са унищожени не е следвало да се
имат в предвид показанията на свидетелите М.С. и К.К., тъй като същите са
заинтересовани лица, а е следвало да се вземат данните, описани в протокола за
оглед на местопроизшествието.
В тази
насока са и указанията на Видинския окръжен съд, дадени с решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, което не е сторено от
страна на разследващите органи.
С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав намира,
че не е доказан размерът на имуществените вреди, настъпили в резултат на
унищожаване имуществото на ресторант „Ривиера”, както
и наличието на квалифициращия признак „значителни вреди” по смисъла на чл.216,
ал.5 от НК.
С оглед на горните
съображения, съдът намира, че не може да се
направи несъмнен извод за това, че подсъдимия М.И. е извършил деянието по
чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1,
врс.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК съдът го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия Б.О.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.325, ал.2,във врс. ал.1 , във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради следните съображения:
Престъплението по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, обхваща три квалифицирани състава на хулиганство и същото е съставомерно от обективна страна, когато деецът осъществява
изпълнителното деяние, чрез непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, 1.когато деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред; 2.когато
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и 3.когато по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост.
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.Д. е повдигнато обвинение
по чл.325, ал.2 от НК, без да е конкретизирана конкретната хипотеза която е
налице в случая, измежду посочените по-горе 3 хипотези, уредени с ал.2 на
чл.325 от НК.При анализ на описаната фактическата обстановка в обвинителния
акт, се установява, че прокуратурата е повдигнала обвинение за действия,
отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като съгласно трайната съдебна
практика е посочила и в какво се изразяват непристойните действия на дееца-като извършител в съучастие с К.М.К., А.О.Д.,
М.Б.И., М.Ф.И., действали като извършители и Б.А.М. като подбудител, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като
нахлул в заведението пълно със спокойно вечерящи граждани крещейки: „Всички
вън, всички вън, сега ще видите какво ще
се случи”, обръщал маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупел вещи, част
от инвентара на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” –
представлявано от М.К., като действията били съпроводени с ругатни и псувни и
същите продължили дори след пристигането на органите на полицията.
За да бъдат определени
действията, като отличаващи се с изключителен цинизъм, съгласно трайната
съдебна практика, същите следва да са особено нагли и безсрамни, грубо
нарушаващи морала, а за да бъдат преценени, като действия с изключителна
дързост, следва в много груба форма да се засягат обществените или лични
интереси и те упорито не се прекратяват, като така се изразява
пренебрежителното отношение към обществените порядки.
Несъмнено нахлуването в
ресторант „Ривиера” на огромна тълпа от лица, които
крещели, обръщали маси, чупели вещи, част от инвентара на заведението,
съпроводено с ругатни и псувни е хулиганска проява по смисъла на чл.325 от НК,
отличаваща се с изключителен цинизъм и дързост, съгласно ал.5 на посочения
текст.
От събраните по делото
доказателства обаче, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия
Б.Д. е бил част от тълпата, която е нахлула в ресторант „Ривиера”
и е извършил описаните по-горе хулигански прояви.
В тази връзка не могат да
бъдат обсъждани показанията на свидетелите М.С., К.К., Н.Н. и С.С., тъй като
същите не са присъствали в заведението по време на нападението, а са
пристигнали по-късно в ресторанта.От показанията на присъстващите в заведението
лица-свидетелите З.П., С.А., П.И., С.И., Л.П., П.Х., К.К. и Е.Г., чиито
показания съдът намира за обективно дадени, последователни и взаимно кореспондентни, не се установява подсъдимия Б.Д. да е бил
сред лицата, извършили хулиганските прояви.Нито един от посочените свидетели не
сочи в показанията си, че подсъдимия Б.Д. е нахлул в заведението, че е обръщал
маси, чупил инвентара на ресторанта или пък е изричал ругатни и псувни.
Освен това, в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че действията
на подсъдимия Д. били съпроводени с ругатни и псувни и същите продължили дори
след пристигането на органите на полицията.
От събраните по делото
доказателства не се установи по никакъв начин, че подс.Д.
е извършил действия, придружени от псувни и ругатни, тъй като липсват
доказателства в тази насока.Още повече, че съгласно дадените в решение №324 от
13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС
указания, прокуратурата е имала задължението да установи съдържанието на тези
псувни и ругатни, както и към кого са били насочени те, към полицейските
служители или към посетителите на заведението, което в случая не е сторено след
повторното връщане на делото на досъдебната фаза от производството.
С оглед на горните
съображения, съдът намира, че не може да се
направи несъмнен извод за това, че подсъдимия Б.Д. е извършил деянието по
чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20,
ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправдава изцяло
по повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия Б.О.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.216, ал.5, във врс.ал.1, предл.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради следните съображения:
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.Д. е повдигнато обвинение
по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1,
врс.чл.20, ал.2 от НК, затова, че като извършител в съучастие с останалите
подсъдими и Б.М., като подбудител, унищожил движими вещи, представляващи инвентар на ресторант „Ривиера” и собственост на ЕТ „Никол - М. Станев” – представлявано от М.К., на
обща стойност 3 129,90 лева, като вредите са значителни.
За да бъде съставомерно
престъплението по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.2 от НК-унищожаване или повреждане на чужда вещ, от обективна страна, е необходимо
да се установи, че деецът умишлено или по непредпазливост е упражнил върху
нейната субстанция или структура такова непосредствено въздействие, че тя да не
може да служи по предназначението си.
Основният състав на престъплението предвижда две форми
на изпълнителното деяние-унищожаване или повреждане.И двете се изразяват в пряко
и непосредствено физическо въздействие върху вещта. Разликата между двете форми
на изпълнителното деяние се изразява в степента на засягане субстанцията на
вещта, като при повреждането вещта е само частично увредена или временно
неизползваема, докато при унищожаването тя е станала напълно негодна за
употреба.
Видно от доказателствата по делото, липсват категорични
данни, че подс.Б.Д. е участвал в извършеното
нападение върху ресторант „Ривиера”, при което са
унищожени движими вещи на обща стойност 3 129.90 лева.В тази връзка нито
един от разпитаните по делото свидетели-очевидци на нападението не е установил
по категоричен начин участието на подсъдимия в унищожаването на инвентара на
заведението.
Показанията на разпитаната свидетелка В.Т. не следва
да бъдат кредитирани с оглед тяхната некореспондентност
с останалите събрани по делото доказателства и близките й отношения със
свидетеля К.К.-син на пострадалото лице.
Единствено в показанията на свидетелите С.С. и Н.Н.-служители
на „СОД”, които пристигнали в заведението след началото на нападението е
посочено, че при пристигането им в ресторанта, „подсъдимите чупеха столове,
маси, посуда-това се виждаше отвън”, „подсъдимите в
залата бяха сред групата, която чупеше”.Тези показания не следва да се
кредитират, с оглед тяхната некореспондентност с
останалите събрани по делото доказателства, а именно показанията на
свидетели-очевидци, които са в обратна насока, и които като преки доказателства
в наказателния процес, пряко и непосредствено възпроизвеждат обстоятелствата от
предмета на доказване.Ако следва да се обсъдят тези показания, то следва да се
има в предвид обстоятелството, че нито един от двамата свидетели /С. и Н./ в
показанията си не конкретизира какви вещи са видели да унищожава подсъдимия Б.Д.,
за да могат същите да бъдат съпоставени с описаните в обвинителния акт вещи,
предмет на обвинението.В тази насока са и дадените указания, съгласно решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, с което делото е върнато
на досъдебната фаза от производството за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения, където въззивната инстанция е указала на разследващите органи, че
следва да бъдат уточнени какви вещи точно са унищожени от подсъдимите, както и
има ли увредени вещи.Както е посочила въззивната инстанция, разделянето на
увредените от унищожените вещи има значение за определяне размера на вредата,
тъй като безспорно увредените вещи са с по-малка стойност.
Видно от повторно внесеният
обвинителен акт, прокуратурата не е спазила дадените от съда указания, като
формално е посочила в диспозитива на същия, че всеки
един от подсъдимите е унищожил определени по вид и количество вещи, които са
едни и същи по отношение на всички подсъдими, което с оглед на житейския опит е
невъзможно да бъде осъществено по начина, описан в обвинителния акт, в предвид
различните действия от страна на всеки един от нападателите, извършени по време
на нападението и за конкретния период от време, при което по различен начин е
засегната субстанцията или структурата на всяка една от вещите.
Освен това, не е доказан по
безспорен и категоричен начин и квалифициращия състав на престъплението-ал.5 на
чл.216 от НК, при които размерът на вредите е квалифициращия признак.Те следва
да бъдат значителни.Според Тълкувателно решение №6/1973г. на ОСНК, при
определянето дали вредите, настъпили в резултат на унищожаването или
повреждането са обикновени или значителни, се взема предвид стойността на
повреденото или унищоженото имущество, съотнесено към
стойността на цялото имущество, собственост на ощетеното лице, както и
абсолютния размер на вредата.
Видно от
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза,
както и от изявлението на експерта в съдебно заседание, същият е изготвил
заключението, въз основа на направен от него оглед на ресторант „Ривиера”, където е замерил размерите на счупените стъкла на
витрините, разгледал е снимките на счупените вещи в заведението и след разговор
със собственика-свид.М.С., при който същият му е дал
опис на повредените вещи.В заключението си експерта е оценил вещите, като част
от същите са оценени, като унищожени, а друга част като повредени.
Според
заключението на експертизата, към дата 16.07.2004г., общото количество на
вещите, намирали се като обзавеждане в ресторант „Ривиера”
и общата им стойност е в размер на 3 129,90 лева.
В
същото заключение експерта е посочил, че общата стойност на обзавеждането на
ресторант „Ривиера” в гр.Видин към дата 16.07.2004г.,
от описаните м заключението вещи възлиза на 13 355 лева, а общата стойност
на повредените/ счупени/ по вид и количество вещи, отразени в първата част на
заключението, възлиза на 3 129.90 лева.
При
анализ на тази представеното и прието от съда заключение, следват няколко
извода:
На
първо място, така определения от експерта размер на вредите, настъпили в
ресторант „Ривиера” не съответства на повдигнатото от
прокуратурата обвинение по чл.216 от НК,
с което се повдига обвинение спрямо подсъдимите за унищожени, а не за
повредени вещи.
Видно
от заключението на експерта, при изготвяне на същото експерта не е посочил кои
и в какъв размер са унищожените вещи, и кои и в какъв размер са повредените вещи.
От тук
следва, че така определеният общ размер на настъпилите вреди от 3 129.90
лева, включва както повреденото, така и унищоженото имущество, а повдигнатото
от прокуратурата обвинение по чл.216 от НК е само за унищожено имущество, т.е.
не е изяснен размера на вредата.
На второ
място, както беше посочено и по-горе, за да бъдат определени, като „значителни“
вреди, е следвало да се определи цялата стойност на ресторант „Ривиера“, след което да се съпостави със стойността на
унищоженото имущество.
Видно
обаче от изготвеното заключение, експертът е определил общата стойност на
обзавеждането на ресторант „Ривиера”, както и общата
стойност на „повредените /счупени/ по вид и количество вещи”, като не се е
съобразил с две условия: 1.да определи общата стойност на унищоженото
имущество; и 2. да го съпостави със стойността на цялото имущество, собственост
на ощетеното лице, каквито указания са дадени от въззивната инстанция,
съгласно решение №324 от 13.07.2006г. по
НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, а също така и със
задължителните указания, съгласно Тълкувателно решение №6/1973г. на ОСНК.
На
трето място, при определяне на вещите, които са унищожени не е следвало да се
имат в предвид показанията на свидетелите М.С. и К.К., тъй като същите са
заинтересовани лица, а е следвало да се вземат данните, описани в протокола за
оглед на местопроизшествието.
В тази
насока са и указанията на Видинския окръжен съд, дадени с решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, което не е сторено от
страна на разследващите органи.
С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав
намира, че не е доказан размерът на имуществените вреди, настъпили в резултат
на унищожаване имуществото на ресторант „Ривиера”,
както и наличието на квалифициращия признак „значителни вреди” по смисъла на
чл.216, ал.5 от НК.
С оглед на горните съображения,
съдът намира, че не може да се направи
несъмнен извод за това, че подсъдимия Б.Д. е извършил деянието по чл.216, ал.5,
врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304
от НПК съдът го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия А.О.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.325, ал.2,във врс. ал.1 , във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради следните съображения:
Престъплението по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, обхваща три квалифицирани състава на хулиганство и същото е съставомерно от обективна страна, когато деецът осъществява
изпълнителното деяние, чрез непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, 1.когато деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред; 2.когато
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и 3.когато по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост.
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.Д. е повдигнато обвинение
по чл.325, ал.2 от НК, без да е конкретизирана конкретната хипотеза която е
налице в случая, измежду посочените по-горе 3 хипотези, уредени с ал.2 на
чл.325 от НК.При анализ на описаната фактическата обстановка в обвинителния
акт, се установява, че прокуратурата е повдигнала обвинение за действия,
отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като съгласно трайната съдебна
практика е посочила и в какво се изразяват непристойните действия на дееца-като извършител в съучастие с К.М.К., Б.О.Д.,
М.Б.И., М.Ф.И., действали като извършители и Б.А.М. като подбудител, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като
нахлул в заведението пълно със спокойно вечерящи граждани крещейки: „Всички
вън, всички вън, сега ще видите какво ще
се случи”, обръщал маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупел вещи, част
от инвентара на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” –
представлявано от М.К., като действията били съпроводени с ругатни и псувни и
същите продължили дори след пристигането на органите на полицията.
За да бъдат определени
действията, като отличаващи се с изключителен цинизъм, съгласно трайната
съдебна практика, същите следва да са особено нагли и безсрамни, грубо
нарушаващи морала, а за да бъдат преценени, като действия с изключителна
дързост, следва в много груба форма да се засягат обществените или лични
интереси и те упорито не се прекратяват, като така се изразява
пренебрежителното отношение към обществените порядки.
Несъмнено нахлуването в
ресторант „Ривиера” на огромна тълпа от лица, които
крещели, обръщали маси, чупели вещи, част от инвентара на заведението,
съпроводено с ругатни и псувни е хулиганска проява по смисъла на чл.325 от НК,
отличаваща се с изключителен цинизъм и дързост, съгласно ал.5 на посочения
текст.
От събраните по делото
доказателства обаче, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия
А.Д. е бил част от тълпата, която е нахлула в ресторант „Ривиера”
и е извършил описаните по-горе хулигански прояви.
В тази връзка не могат да
бъдат обсъждани показанията на свидетелите М.С., К.К., Н.Н. и С.С., тъй като
същите не са присъствали в заведението по време на нападението, а са
пристигнали по-късно в ресторанта.От показанията на присъстващите в заведението
лица-свидетелите З.П., С.А., П.И., С.И., Л.П., П.Х., К.К. и Е.Г., чиито
показания съдът намира за обективно дадени, последователни и взаимно кореспондентни, не се установява подсъдимия А.Д. да е бил
сред лицата, извършили хулиганските прояви.Нито един от посочените свидетели не
сочи в показанията си, че подсъдимия А.Д. е нахлул в заведението, че е обръщал
маси, чупил инвентара на ресторанта или пък е изричал ругатни и псувни.
Освен това, в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че действията
на подсъдимия Д. били съпроводени с ругатни и псувни и същите продължили дори
след пристигането на органите на полицията.
От събраните по делото
доказателства не се установи по никакъв начин, че подс.Д.
е извършил действия, придружени от псувни и ругатни, тъй като липсват
доказателства в тази насока.Още повече, че съгласно дадените в решение №324 от
13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС
указания, прокуратурата е имала задължението да установи съдържанието на тези
псувни и ругатни, както и към кого са били насочени те, към полицейските
служители или към посетителите на заведението, което в случая не е сторено след
повторното връщане на делото на досъдебната фаза от производството.
С оглед на горните
съображения, съдът намира, че не може да се
направи несъмнен извод за това, че подсъдимия А.Д. е извършил деянието по
чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20,
ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправдава изцяло
по повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия А.О.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.216, ал.5, във врс.ал.1, предл.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради следните съображения:
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.Д. е повдигнато обвинение
по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1,
врс.чл.20, ал.2 от НК, затова, че като извършител в съучастие с останалите
подсъдими и Б.М., като подбудител, унищожил движими вещи, представляващи инвентар на ресторант „Ривиера” и собственост на ЕТ „Никол - М. Станев” – представлявано от М.К., на
обща стойност 3 129,90 лева, като вредите са значителни.
За да бъде съставомерно
престъплението по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.2 от НК-унищожаване или повреждане на чужда вещ, от обективна страна, е необходимо
да се установи, че деецът умишлено или по непредпазливост е упражнил върху
нейната субстанция или структура такова непосредствено въздействие, че тя да не
може да служи по предназначението си.
Основният състав на престъплението предвижда две форми
на изпълнителното деяние-унищожаване или повреждане.И двете се изразяват в пряко
и непосредствено физическо въздействие върху вещта. Разликата между двете форми
на изпълнителното деяние се изразява в степента на засягане субстанцията на
вещта, като при повреждането вещта е само частично увредена или временно
неизползваема, докато при унищожаването тя е станала напълно негодна за
употреба.
Видно от доказателствата по делото, липсват категорични
данни, че подс.А.Д. е участвал в извършеното
нападение върху ресторант „Ривиера”, при което са
унищожени движими вещи на обща стойност 3 129.90 лева.В тази връзка нито
един от разпитаните по делото свидетели-очевидци на нападението не е установил
по категоричен начин участието на подсъдимия в унищожаването на инвентара на
заведението.
Показанията на разпитаната свидетелка В.Т. не следва
да бъдат кредитирани с оглед тяхната некореспондентност
с останалите събрани по делото доказателства и близките й отношения със
свидетеля К.К.-син на пострадалото лице.
Единствено в показанията на свидетелите С.С. и Н.Н.-служители
на „СОД”, които пристигнали в заведението след началото на нападението е
посочено, че при пристигането им в ресторанта, „подсъдимите чупеха столове,
маси, посуда-това се виждаше отвън”, „подсъдимите в
залата бяха сред групата, която чупеше”.Тези показания не следва да се
кредитират, с оглед тяхната некореспондентност с
останалите събрани по делото доказателства, а именно показанията на
свидетели-очевидци, които са в обратна насока, и които като преки доказателства
в наказателния процес, пряко и непосредствено възпроизвеждат обстоятелствата от
предмета на доказване.Ако следва да се обсъдят тези показания, то следва да се
има в предвид обстоятелството, че нито един от двамата свидетели /С. и Н./ в
показанията си не конкретизира какви вещи са видели да унищожава подсъдимия А.Д.,
за да могат същите да бъдат съпоставени с описаните в обвинителния акт вещи,
предмет на обвинението.В тази насока са и дадените указания, съгласно решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, с което делото е върнато
на досъдебната фаза от производството за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения, където въззивната инстанция е указала на разследващите органи, че
следва да бъдат уточнени какви вещи точно са унищожени от подсъдимите, както и
има ли увредени вещи.Както е посочила въззивната инстанция, разделянето на
увредените от унищожените вещи има значение за определяне размера на вредата,
тъй като безспорно увредените вещи са с по-малка стойност.
Видно от повторно внесеният
обвинителен акт, прокуратурата не е спазила дадените от съда указания, като
формално е посочила в диспозитива на същия, че всеки
един от подсъдимите е унищожил определени по вид и количество вещи, които са
едни и същи по отношение на всички подсъдими, което с оглед на житейския опит е
невъзможно да бъде осъществено по начина, описан в обвинителния акт, в предвид
различните действия от страна на всеки един от нападателите, извършени по време
на нападението и за конкретния период от време, при което по различен начин е
засегната субстанцията или структурата на всяка една от вещите.
Освен това, не е доказан по
безспорен и категоричен начин и квалифициращия състав на престъплението-ал.5 на
чл.216 от НК, при които размерът на вредите е квалифициращия признак.Те следва да
бъдат значителни.Според Тълкувателно решение №6/1973г. на ОСНК, при
определянето дали вредите, настъпили в резултат на унищожаването или
повреждането са обикновени или значителни, се взема предвид стойността на
повреденото или унищоженото имущество, съотнесено към
стойността на цялото имущество, собственост на ощетеното лице, както и
абсолютния размер на вредата.
Видно от
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза,
както и от изявлението на експерта в съдебно заседание, същият е изготвил
заключението, въз основа на направен от него оглед на ресторант „Ривиера”, където е замерил размерите на счупените стъкла на
витрините, разгледал е снимките на счупените вещи в заведението и след разговор
със собственика-свид.М.С., при който същият му е дал
опис на повредените вещи.В заключението си експерта е оценил вещите, като част
от същите са оценени, като унищожени, а друга част като повредени.
Според
заключението на експертизата, към дата 16.07.2004г., общото количество на вещите,
намирали се като обзавеждане в ресторант „Ривиера” и
общата им стойност е в размер на 3 129,90 лева.
В
същото заключение експерта е посочил, че общата стойност на обзавеждането на
ресторант „Ривиера” в гр.Видин към дата 16.07.2004г.,
от описаните м заключението вещи възлиза на 13 355 лева, а общата стойност
на повредените/ счупени/ по вид и количество вещи, отразени в първата част на
заключението, възлиза на 3 129.90 лева.
При
анализ на тази представеното и прието от съда заключение, следват няколко
извода:
На
първо място, така определения от експерта размер на вредите, настъпили в
ресторант „Ривиера” не съответства на повдигнатото от
прокуратурата обвинение по чл.216 от НК,
с което се повдига обвинение спрямо подсъдимите за унищожени, а не за
повредени вещи.
Видно
от заключението на експерта, при изготвяне на същото експерта не е посочил кои
и в какъв размер са унищожените вещи, и кои и в какъв размер са повредените вещи.
От тук
следва, че така определеният общ размер на настъпилите вреди от 3 129.90
лева, включва както повреденото, така и унищоженото имущество, а повдигнатото
от прокуратурата обвинение по чл.216 от НК е само за унищожено имущество, т.е.
не е изяснен размера на вредата.
На второ
място, както беше посочено и по-горе, за да бъдат определени, като „значителни“
вреди, е следвало да се определи цялата стойност на ресторант „Ривиера“, след което да се съпостави със стойността на
унищоженото имущество.
Видно
обаче от изготвеното заключение, експертът е определил общата стойност на
обзавеждането на ресторант „Ривиера”, както и общата
стойност на „повредените /счупени/ по вид и количество вещи”, като не се е
съобразил с две условия: 1.да определи общата стойност на унищоженото
имущество; и 2. да го съпостави със стойността на цялото имущество, собственост
на ощетеното лице, каквито указания са дадени от въззивната инстанция,
съгласно решение №324 от 13.07.2006г. по
НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, а също така и със
задължителните указания, съгласно Тълкувателно решение №6/1973г. на ОСНК.
На трето
място, при определяне на вещите, които са унищожени не е следвало да се имат в
предвид показанията на свидетелите М.С. и К.К., тъй като същите са
заинтересовани лица, а е следвало да се вземат данните, описани в протокола за
оглед на местопроизшествието.
В тази
насока са и указанията на Видинския окръжен съд, дадени с решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, което не е сторено от
страна на разследващите органи.
С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав
намира, че не е доказан размерът на имуществените вреди, настъпили в резултат
на унищожаване имуществото на ресторант „Ривиера”,
както и наличието на квалифициращия признак „значителни вреди” по смисъла на
чл.216, ал.5 от НК.
С оглед на горните съображения,
съдът намира, че не може да се направи
несъмнен извод за това, че подсъдимия А.Д. е извършил деянието по чл.216, ал.5,
врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304
от НПК съдът го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия К.М.К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.325, ал.2,във врс. ал.1 , във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради следните съображения:
Престъплението по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, обхваща три квалифицирани състава на хулиганство и същото е съставомерно от обективна страна, когато деецът осъществява
изпълнителното деяние, чрез непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, 1.когато деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред; 2.когато
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и 3.когато по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост.
Видно от диспозитива на обвинителния
акт, на подс.К. е повдигнато обвинение по чл.325,
ал.2 от НК, без да е конкретизирана конкретната хипотеза която е налице в
случая, измежду посочените по-горе 3 хипотези, уредени с ал.2 на чл.325 от НК.При анализ на описаната фактическата обстановка в обвинителния акт, се
установява, че прокуратурата е повдигнала обвинение за действия, отличаващи се
с изключителен цинизъм и дързост, като съгласно трайната съдебна практика е
посочила и в какво се изразяват непристойните действия на дееца-като извършител в съучастие с Б.О.Д., А.О.Д.,
М.Б.И., М.Ф.И., действали като извършители и Б.А.М. като подбудител, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, като
нахлул в заведението пълно със спокойно вечерящи граждани крещейки: „Всички
вън, всички вън, сега ще видите какво ще
се случи”, обръщал маси, за да излязат гражданите по-бързо и чупел вещи, част
от инвентара на заведението, собственост на ЕТ „Никол – М. Станев” –
представлявано от М.К., като действията били съпроводени с ругатни и псувни и
същите продължили дори след пристигането на органите на полицията.
За да бъдат определени
действията, като отличаващи се с изключителен цинизъм, съгласно трайната
съдебна практика, същите следва да са особено нагли и безсрамни, грубо
нарушаващи морала, а за да бъдат преценени, като действия с изключителна
дързост, следва в много груба форма да се засягат обществените или лични
интереси и те упорито не се прекратяват, като така се изразява
пренебрежителното отношение към обществените порядки.
Несъмнено нахлуването в
ресторант „Ривиера” на огромна тълпа от лица, които
крещели, обръщали маси, чупели вещи, част от инвентара на заведението,
съпроводено с ругатни и псувни е хулиганска проява по смисъла на чл.325 от НК,
отличаваща се с изключителен цинизъм и дързост, съгласно ал.5 на посочения
текст.
От събраните по делото
доказателства обаче, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия
К.К. е бил част от тълпата, която е нахлула в ресторант „Ривиера”
и е извършил описаните по-горе хулигански прояви.
От показанията на
присъстващите в заведението лица-свидетелите З.П., С.А., П.И., С.И., Л.П., П.Х.,
К.К. и Е.Г., чиито показания съдът намира за обективно дадени, последователни и
взаимно кореспондентни, не се установява подсъдимия К.К.
да е бил сред лицата, извършили хулиганските прояви.Нито един от посочените
свидетели-очевидци не сочи в показанията си, че подсъдимия К.К. е нахлул в
заведението, че е обръщал маси, чупил инвентара на ресторанта или пък е изричал
ругатни и псувни.
В тази връзка не могат да
бъдат обсъждани показанията на свидетелите М.С., К.К., Н.Н. и С.С., тъй като
същите не са присъствали в заведението по време на нападението, а са
пристигнали по-късно в ресторанта.
Показанията на свидетелката В.Т.
не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите не са кореспондентни
с останалите доказателства, както и с оглед на обстоятелството, че свидетелката
се намира в близки отношения със сина на пострадалото лице.
Освен това, в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че действията
на подсъдимия К. били съпроводени с ругатни и псувни и същите продължили дори
след пристигането на органите на полицията.
От събраните по делото
доказателства не се установи по никакъв начин, че подс.К.
е извършил действия, придружени от псувни и ругатни, тъй като липсват
доказателства в тази насока.Още повече, че съгласно дадените в решение №324 от
13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС
указания, прокуратурата е имала задължението да установи съдържанието на тези псувни
и ругатни, както и към кого са били насочени те, към полицейските служители или
към посетителите на заведението, което в случая не е сторено след повторното
връщане на делото на досъдебната фаза от производството.
С оглед на горните съображения, съдът намира,
че не може да се направи несъмнен извод
за това, че подсъдимия К.К. е извършил деянието по чл.325, ал.2, във врс.ал.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправдава изцяло по
повдигнатото му обвинение.
При анализа на всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
подсъдимия К.М.К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.216, ал.5, във врс.ал.1, предл.1, във врс.чл.20, ал.2 от НК, поради следните съображения:
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на подс.К. е повдигнато обвинение
по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1,
врс.чл.20, ал.2 от НК, затова, че като извършител в съучастие с останалите
подсъдими и Б.М., като подбудител, унищожил движими вещи, представляващи инвентар на ресторант „Ривиера” и собственост на ЕТ „Никол - М. Станев” – представлявано от М.К., на
обща стойност 3 129,90 лева, като вредите са значителни.
За да бъде съставомерно
престъплението по чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1, врс.чл.20, ал.2 от НК-унищожаване или повреждане на чужда вещ, от обективна страна, е необходимо
да се установи, че деецът умишлено или по непредпазливост е упражнил върху
нейната субстанция или структура такова непосредствено въздействие, че тя да не
може да служи по предназначението си.
Основният състав на престъплението предвижда две форми
на изпълнителното деяние-унищожаване или повреждане.И двете се изразяват в пряко
и непосредствено физическо въздействие върху вещта. Разликата между двете форми
на изпълнителното деяние се изразява в степента на засягане субстанцията на
вещта, като при повреждането вещта е само частично увредена или временно
неизползваема, докато при унищожаването тя е станала напълно негодна за
употреба.
От разпитаните по делото свидетели-очевидци на
нападението върху ресторант „Ривиера”-свидетелите З.П., С.А., П.И., С.И., Л.П., П.Х., К.К. и Е.Г.
не се установяват данни, че подс.К.К. е
участвал в извършеното нападение върху ресторант „Ривиера”,
при което са унищожени движими вещи на обща стойност 3 129.90 лева.
Единствено в показанията на свидетелите С.С. и Н.Н.-служители
на „СОД”, които пристигнали в заведението след началото на нападението е
посочено, че при пристигането им в ресторанта, „подсъдимите чупеха столове,
маси, посуда-това се виждаше отвън”, „подсъдимите в
залата бяха сред групата, която чупеше”, като свидетелят Н.Н. е заявил, че
лично е видял подсъдимия К.К., който му заявил, че излиза и няма да остане на
място, при което свидетеля бил принуден да използва физическа сила и да го
задържи.В показанията на свидетеля Н. обаче, не се конкретизира какви действия
по унищожаване инвентара на имуществото на ресторанта е извършил подсъдимия К.,
нито са посочени вещите които лично той е унищожил, за да могат същите да бъдат
съпоставени с описаните в обвинителния акт вещи, предмет на обвинението и да се
установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия К. е упражнил върху
тяхната субстанция или структура такова непосредствено въздействие, че те не са
могли да служат по предназначението си.В тази насока са и дадените указания,
съгласно решение №324 от 13.07.2006г.
по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, с което делото е
върнато на досъдебната фаза от производството за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения, където въззивната инстанция е указала на разследващите
органи, че следва да бъдат уточнени какви вещи точно са унищожени от
подсъдимите, както и има ли увредени вещи.Както е посочила въззивната
инстанция, разделянето на увредените от унищожените вещи има значение за
определяне размера на вредата, тъй като безспорно увредените вещи са с по-малка
стойност.
Видно от повторно внесеният
обвинителен акт, прокуратурата не е спазила дадените от съда указания, като
формално е посочила в диспозитива на същия, че всеки
един от подсъдимите е унищожил определени по вид и количество вещи, които са
едни и същи по отношение на всички подсъдими, което с оглед на житейския опит е
невъзможно да бъде осъществено по начина, описан в обвинителния акт, в предвид
различните действия от страна на всеки един от нападателите, извършени по време
на нападението и за конкретния период от време, при което по различен начин е
засегната субстанцията или структурата на всяка една от вещите.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че не е доказано по безспорен и категоричен начин участието на подс.К.К. в унищожаването инвентара на ресторант „Ривиера” в гр.Видин на 15.07.2004г.
Освен това, не е доказан по
безспорен и категоричен начин и квалифициращия състав на престъплението-ал.5 на
чл.216 от НК, при които размерът на вредите е квалифициращия признак.Те следва
да бъдат значителни.Според Тълкувателно решение №6/1973г. на ОСНК, при
определянето дали вредите, настъпили в резултат на унищожаването или
повреждането са обикновени или значителни, се взема предвид стойността на
повреденото или унищоженото имущество, съотнесено към
стойността на цялото имущество, собственост на ощетеното лице, както и
абсолютния размер на вредата.
Видно от
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза,
както и от изявлението на експерта в съдебно заседание, същият е изготвил
заключението, въз основа на направен от него оглед на ресторант „Ривиера”, където е замерил размерите на счупените стъкла на
витрините, разгледал е снимките на счупените вещи в заведението и след разговор
със собственика-свид.М.С., при който същият му е дал
опис на повредените вещи.В заключението си експерта е оценил вещите, като част
от същите са оценени, като унищожени, а друга част като повредени.
Според
заключението на експертизата, към дата 16.07.2004г., общото количество на
вещите, намирали се като обзавеждане в ресторант „Ривиера”
и общата им стойност е в размер на 3 129,90 лева.
В
същото заключение експерта е посочил, че общата стойност на обзавеждането на
ресторант „Ривиера” в гр.Видин към дата 16.07.2004г.,
от описаните м заключението вещи възлиза на 13 355 лева, а общата стойност
на повредените/ счупени/ по вид и количество вещи, отразени в първата част на
заключението, възлиза на 3 129.90 лева.
При
анализ на тази представеното и прието от съда заключение, следват няколко
извода:
На
първо място, така определения от експерта размер на вредите, настъпили в
ресторант „Ривиера” не съответства на повдигнатото от
прокуратурата обвинение по чл.216 от НК,
с което се повдига обвинение спрямо подсъдимите за унищожени, а не за
повредени вещи.
Видно
от заключението на експерта, при изготвяне на същото експерта не е посочил кои
и в какъв размер са унищожените вещи, и кои и в какъв размер са повредените вещи.
От тук
следва, че така определеният общ размер на настъпилите вреди от 3 129.90
лева, включва както повреденото, така и унищоженото имущество, а повдигнатото
от прокуратурата обвинение по чл.216 от НК е само за унищожено имущество, т.е.
не е изяснен размера на вредата.
На
второ място, както беше посочени и по-горе, за да бъдат определени, като
„значителни“ вреди, е следвало да се определи цялата стойност на ресторант „Ривиера“, след което да се съпостави със стойността на
унищоженото имущество.
Видно
обаче от изготвеното заключение, експертът е определил общата стойност на
обзавеждането на ресторант „Ривиера”, както и общата
стойност на „повредените /счупени/ по вид и количество вещи”, като не се е
съобразил с две условия: 1.да определи общата стойност на унищоженото
имущество; и 2. да го съпостави със стойността на цялото имущество, собственост
на ощетеното лице, каквито указания са дадени от въззивната инстанция,
съгласно решение №324 от 13.07.2006г. по
НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, а също така и със
задължителните указания, съгласно Тълкувателно решение №6/1973г. на ОСНК.
На
трето място, при определяне на вещите, които са унищожени не е следвало да се
имат в предвид показанията на свидетелите М.С. и К.К., тъй като същите са
заинтересовани лица, а е следвало да се вземат данните, описани в протокола за
оглед на местопроизшествието.
В тази
насока са и указанията на Видинския окръжен съд, дадени с решение №324 от 13.07.2006г. по НОХд№295/2006г. по описа на ВОС, което не е сторено от
страна на разследващите органи.
С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав
намира, че не е доказан размерът на имуществените вреди, настъпили в резултат
на унищожаване имуществото на ресторант „Ривиера”,
както и наличието на квалифициращия признак „значителни вреди” по смисъла на
чл.216, ал.5 от НК.
С оглед на горните
съображения, съдът намира, че не може да се
направи несъмнен извод за това, че подсъдимия К.К. е извършил деянието по
чл.216, ал.5, врс.ал.1, предл.1,
врс.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК съдът го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение.
С оглед оправдаването на подсъдимите по така
повдигнатите им обвинения, предявеният граждански иск за заплащане на сумата от
3 129.90 лева, представляваща обезщетение за причинените в следствие на
деянието имуществени вреди и сумата от 3 000 лева, представляваща
причинени в следствие на деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното
издължаване, както и направените по делото разноски, се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ____________