РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600471 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по повод
постъпило искане от главния прокурор, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК, за възобновяване на делото. В искането се сочи, че в хода на същото са
били допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК, като се релевират нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – на
закона и на процесуалните правила. В искането се съдържат и подробни
данни в подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за
възобновяване на делото, отмяна на постановеното протоколно определение
за одобряване на споразумение в частта му, в която е бил определен режима
за изтърпяване на наказанието и връщане на делото за ново разглеждане в
тези му част по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените
доводи от страна на представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив.
1
Служебният защитник на осъдения – адв. И. Н. намира искането на
главния прокурор за неоснователно, макар също да счита, че е било
допуснато нарушение на закона. Моли същото да не бъде уважавано, тъй като
първият съд има право да прецени дали да не наложи общ режим при
условията на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС, когато намери че изключението може да
бъде приложено.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за ревизия на влязлото
в сила определение по реда на възобновяването се явява направено от
надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК, като се отнася до
съдебен акт от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от
НПК, явява се депозирано в срока, предвиден по чл. 421, ал. 1 от НПК, когато
не е в интерес на осъдения, като са били спазени изискванията на чл. 424, ал.
3 от НПК по неговото администриране.
Разгледано по същество допуснатото до разглеждане искане,
изхождащо от главния прокурор е основателно, като претендираното
нарушение на касационните основания се съдържа в делото, по отношение на
което се търси прилагането на извънредния способ за съдебен контрол.
Видно от материалите по делото с протоколно определение за
одобряване на споразумение № 156 от 12.07.2022 г., постановена по НОХД №
655/2022 г. на Районен съд – Пазарджик, подсъдимият А. З. Д. е бил признат
за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за което му
е било наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 55, ал. 3 НК първият съд не е наложил по-лекото наказание
глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът е постановил така
наложеното на А. З. Д. наказание лишаване от свобода да се изтърпи при
първоначален общ режим. Определението като необжалваемо влязло в
законна сила на 12.07.2022 г. Същото не подлежи на касационен контрол.
Действително е налице съществено нарушение на закона по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК в частта, в която е бил определен общ първоначален
режим за изтърпяване на наказанието във връзка със следното:
Видно от материалите по делото и в частност приложената справка за
съдимост за съдебното минало на А. З. Д. /на л. 10-16 от досъдебното
производство/, същият е бил осъждан многократно. В справката му фигурират
2
9 присъди и споразумения, като наказанията лишаване от свобода и пробация
по част от тях са били групирани и всички изтърпени. А. З. Д. е бил осъждан
многократно и на лишаване от свобода преди протоколното определение за
одобряване на споразумение, постановено по делото чието възобновяване се
търси.
По последното от осъжданията му, съгласно цитираната справка за
съдимост, по НОХД № 50/2016 г. на Районен съд – Пазарджик за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК му е било наложено наказание
една година лишаване от свобода при първоначален строг режим /л. 15 от
досъд. пр./. Това наказание е било изтърпяно в периода 25.04.2016 г. до
19.02.2017 г. В този смисъл от момента, когато е било изтърпяно наказанието
по НОХД № 50/2016 г. на Районен съд – Пазарджик на 19.02.2017 г. до
извършване на умишленото престъпление, предмет на НОХД № 655/2022 г.
на Районен съд – Пазарджик, на 31.08.2021 г. не е бил изтекъл 5 годишен
срок от изтърпяване на предходното наказание по НОХД № 50/2016 г. на
Районен съд – Пазарджик.
Във връзка с горното съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС е следвало да бъде определен първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието.
Големият брой предходни осъждания на Д., лошите му характеристични
данни и обстоятелството, че след извършване на престъплението, предмет на
НОХД № 655/2022 г., е напуснал пределите на страната ни на 22.09.2021 г.,
поради което е бил обявен за общодържавно издирване, а досъдебното
производство – спряно, и в последствие възобновено, са все обстоятелства,
които характеризират А. Д. като лице с висока степен на обществена
опасност. Все в същата насока следва да се преценят и данните за Д. като
водач на МПС /л. 6-7 от досъд. пр./ от приложената справка от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – *, от която е видно, че А. З. Д. е неправоспособен
водач на моторно превозно средство и няма издавано свидетелство за
правоуправление, като е многократно санкциониран за различни нарушение
на ЗДвП в влезли в законна сила наказателни постановления и фишове. В
същата насока следва де се отчете и обстоятелството, че след като е изтърпял
наказание лишаване от свобода за управление на МПС без съответно
свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му по
3
административен ред на 19.02.2017 г. на 31.08.2021 г. отново е управлявал
МПС без съответно свидетелство в рамките на едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление без съответно
свидетелство за управление с наказателно постановление № * от 27.05.2020 г.
на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – *, връчено му на
19.10.2020 г. за подобно нарушение. С това е извършил поредно
престъпление със същата правна квалификация, което наред с вече
посоченото също го характеризира в негативна светлина като личност с
висока степен на обществена опасност и се явява пречка за евентуалното
приложение на разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС за определяне на общ
наместо строг режим за изтърпяване на наложеното му по НОХД № 655/2022
г. наказание лишаване от свобода.
Към така посочените факти приложима се е явявала разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, съгласно която съдът определя първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието за умишлени престъпления,
когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл. 66 от НК. Следователно правилното приложение на закона,
според правното положение на осъдения, е изисквало на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС на А. З. Д. да се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Във връзка с гореизложеното действително е налице нарушение на
закона, като районният съд в нарушение на материалния закон е приложил
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС вместо чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.
Отделно от това, на основание чл. 382, ал. 5 НПК съдът не е предложим
промени в споразумението, които да бъдат обсъдени с прокурора и
защитника на подсъдимия в частта относно незаконосъобразното определения
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Като одобрил споразумение в нарушение на материалния закон
съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила – чл. 382, ал. 7 НПК.
Допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК са съществени
и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на НОХД №
655/2022 г. на Районен съд – Пазарджик в частта относно определения
първоначален режим за изтърпяване на наложеното на осъдения А. З. Д.
4
наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода.
Във връзка с изложеното не могат да бъдат споделени доводите на
защитата, че при все формално да са налице основанията за възобновяване,
същото е безпредметно, тъй като районният съд може да определи по свое
усмотрение и режим, различен от строг. Следва да се има предвид, че в
принципен план това би могло да се случи, само тогава когато осъденият не е
с висока степен на обществена опасност, какъвто настоящия случай не е. Не
се касае за субективно право на осъдения, поради което подобни съображения
нямат отношение към въпросите, свързани с възобновяване на делото.
Отделно от това, диференцираното настаняване на лишените от свобода вътре
в затворите, затворническите общежития и поправителните домове не е
самоцелно, защото спомага за избягване на отрицателното въздействие на
затворническата среда, като дава възможност за диференциране на отделните
групи осъдени и ограниченията, които търпят, като така облекчава
приложението на средствата за поправително въздействие и повишава
ефективността на изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
Разпоредбите във връзка с режима пряко касаят заложените в изпълнително-
пенетенциарния закон цели, поради което определянето на съответния такъв,
който предопределя и типа затворническо заведение, стриктно се предпоставя
от правната и личностна характеристика на всеки лишен от свобода.
Предварително определеният режим с важен елемент от съдържанието на
наказанието лишаване от свобода като едно от средствата за поправителното
въздействие върху осъдените, поради което удачното му определяне има и
обезпечителна функция по осигуряване на условия за ефективно прилагане и
на другите средства в затворническата среда. В тази връзка доводите на
защитата не могат да бъдат споделени, тъй като не намират опора в закона.
Във връзка с изложеното допуснатите нарушения от районния съд
подлежат на отстраняване чрез възобновяване на наказателното дело и
отмяна на съдебния акт в частта му за определения режим на наказанието.
При новото разглеждане на делото по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК следва
да се определи законосъобразно първоначалния режим, като не могат да
бъдат споделени доводите, че това е безпредметно, тъй като наказанието не е
изтърпяно.
Поради тези съображения, Апелативен съд – Пловдив,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването постановеното по НОХД №
655/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик протоколно определение №
156 от 12.07.2022 г. в частта му относно определяне на първоначалния режим
на наложеното на осъдения А. З. Д. наказание от единадесет месеца лишаване
от свобода, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6