Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.04.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                   Мл. съдия : СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

                                    

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 100 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М.Т.Я., управител на „Бултранс 10“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Янко Сакъзов“ № 62Е против решение № 1422/05.12.2019 г. по гр.д. № 1470/2019г. на Сливенския районен съд, в частта, с която въззивникът е бил осъден да заплати на основание чл. 121 ал.1 от КТ на Н.Г.М., ЕГН **********,***, сумата от 4 446.79 евро, представляваща неизплатени командировъчни и тол-такси за периода от 30.05.2017 г. до 13.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 15.03.2019г., както и в частта с която въззивникът е бил осъден на основание чл. 86 ал.2 от ЗЗД да плати на въззиваемия М. сумата от 1300 лв., представляваща мораторна лихва за забава за изплащане на командировъчните за периода от 30.07.2017 г. до 15.03.2019 г. Решението е обжалвано и в осъдителната част по чл. 242 от КТ вр. чл. 128 т.2 от КТ, с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 423.93 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.09.2017 г., ведно със законната лихва, както и по иска по чл. 224 ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 132.70 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 8 работни дни за 2017 г., ведно със законната лихва. В тези части е посочено, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въпреки, че съдът бил приел изготвената съдебно счетоводна експертиза, осъдил ответното дружество за съвсем различни от изчисленията суми. Без основание съдът бил приел, че представеното платежно нареждане за 1000 евро, не доказвало плащане във връзка с трудово правоотношение. Свид. Н. в съдебно заседание бил посочил, че командировъчните които се изплащат са 77.41 лева на ден, а не евро на ден, в случая било станало неточно отразяване в протокола на делото. Неаргументирани били правните изводи на съда, за това че заплатата на шофьор на камион в Нидерландия възлиза на 3 148 щатски долара. Нидерландия била страна, в която за парична единица е прието еврото. Страната счита, че съдът неправилно е приложил института по чл. 162 от ГПК. Моли се в обжалваните части решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

         В с.з. въззивната страна се представлява от адв. Т.Д., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

         Въззиваемият М., редовно призован в с.з. не се явява и не се представлява.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 10.12.2019г., а въззивната жалба е била депозирана на 23.12.2019 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Сливен , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

         По предявения иск по чл. 121 от КТ- за заплащане на средства от командироване за периода от 30.05.2017 г. – 30.09.2017 г., съдът съобрази, че между страните за част. от периода 30.05.2017 г. – 13.09.2017 г. е съществувало трудово правоотношение, по което въззиваемият е бил командирован в чужбина със заповеди за командироване от 30.05.2017 г. и от 31.08.2017 г. за 104 дни. Тези заповеди за командироване не са били подписани от въззиваемия, включително и в частите за уговореното възнаграждение. Според показанията на св. Н. на шофьорите работещи във въззивното дружество се заплащат 77.41 евро на ден. Като взе предвид длъжността, която заема свидетелят Н. у въззивното дружество, както и че показанията му кореспондират с дадените показания от св. Ангелов, според който към момента заплатата му е около 2200.00 евро ( 30 дни по 77.41 евро на ден е = на 2 322 евро), съдът счита, че отразеното възнаграждение в заповедите за командироване е неправилно и че следва да се приеме, че действително уговореното възнаграждение е в размер на 77.41 евро на ден, което за 104 дни в командировка е 8 050.64 евро. От нея следва да се приспадне платената ( според ВЛ) сума в размер на 3640 евро. По този начин остатъкът, който се дължи ( включително и 36.15 евро – тол такса) е в размер на 4446.79 евро. Левовата равностойност на тази сума е 8697.16 лв.

         Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че сумата от 1000.00 евро преведена от св. Н. на ищеца не може да бъде приета, че касае трудовото правоотношение, тъй като в превода не е посочено като основание наличното трудово правоотношение.

         След като се уважава главния иск, следва да се уважи и акцесорния иск за лихви – чл. 86 ал. 2 от ЗЗД, които според онлай калкулатора са в размер на 1390.18лв, но тъй като искът е бил предявен за 1300.00лв. и съдът не може да присъди свръх петитум, то крайната дължима сума е 1300.00лв.

         По отношение предявения иск по чл. 242 във вр. с чл. 128 т.2 от КТ – за присъждане на дължимата сума за заплата за периода 30.05.2017 г. – 31.08.2017 г., съдът съобрази изготвената по делото експертиза, според която заплатата на ищеца е била заплатена за месеците май, юни, юли и август. Дължима е единствено съответната заплата за м.септемрви 2017г., която според заключението е в размер на 423.93лв.

         По делото е доказано, че на въззиваемия не е било заплатено обезщетение за неползван годишен отпуск. В случая такова обезщетение се дължи за 8 работни дни и е в размер на 132.70 лв.

         Тъй като настоящите изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №1422/05.12.2019 г. по гр.д. № 1470/2019г. по описа на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.