Р Е Ш Е
Н И Е
260009/25.1.2022г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на деветнадесети януари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№342 по описа за 2021 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и
чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д., излага, че по
ч.гр.д. №2375/2020 г. му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника М.Х.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за следните суми: 332.37 лева - представляваща
главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS –
11377302, сключен между страните на 28.07.2015 г.; 3.19 лева - представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 20.06.2016 г. до 20.08.2016 г.;
139.14лв. - представляваща мораторна лихва, считано за периода от 20.07.2016 г.
до 16.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане,
като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски. Ищецът
получил съобщение от съда, с което са му дадени указания да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта, поради което предявява настоящите
искове. В молбата се твърди, че на 28.07.2015 г. между страните е сключен Договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-11377302, по силата на който страните са
постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника заем в общ размер на
1491.00 лева, който последният следвало да върне посредством 12 равни месечни
вноски, всяка в размер на 145, 38 лева. Уговорен бил фиксиран лихвен процент и
такса ангажимент, като последната се заплащала от кредитополучателя при усвояване
на кредита. Сумата по заема била преведена по сметка на ответника. Длъжникът
бил преустановил плащанията по договора на 20.06.2016 г. Последният факт бил принудил ищецът да
търси вземанията си по съдебен ред. Поради изложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което, да се признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 332.37 лева - представляваща главница по Договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11377302, сключен между страните на
28.07.2015 г.; 3.19 лева - представляваща възнаградителна лихва по договора за
периода от 20.06.2016 г. до 20.08.2016 г.; 139.14лв. - представляваща мораторна
лихва, считано за периода от 20.07.2016 г. до 16.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане. За посочените суми е
издадена Заповед №260184 от 28.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №2375/2020 г. по описа на Районен съд Шумен. При условие, че установителните исковете бъдат
отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по
договора, ищецът предявява, в условията на евентуалност, осъдителни искове, с
правно основание чл.9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86
от ЗЗД, с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца гореописаните суми,
предмет на установителните искове. Претендира и разноски.
В хода
на делото поддържа претенциите си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковете, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Прави възражение
за недействителност на договора за кредит, като се позовава на неравноправни
клаузи от него. Прави и възражение за погасяване на претенциите за
възнаградителна и мораторна лихва по давност.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№ 2375/2020 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за следните суми: 332.37 лева - представляваща
главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS – 11377302,
сключен между страните на 28.07.2015 г.; 3.19 лева - представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 20.06.2016 г. до 20.08.2016 г.;
139.14 лева - представляваща мораторна лихва, считано за периода от 20.07.2016
г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане,
като са присъдени и разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта. От представените по делото писмени
доказателства /Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS – 11377302/, се
установи, че на 28.07.2015 между страните е сключен договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване
на кредитна карта, с размер на кредита 1400.00 лева. От договора се установи, че е уговорен и кредит за покупка
на застраховка „Защита на плащанията“, в размер на 91.00 лева, като общият
размер на кредита е посочен като сума от 1491.00 лева. В договора е предвидена
и такса ангажимент, в размер на 75.00 лева. Уговорено е кредитът да бъде
издължен чрез 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 145, 38 лева,
при средно месечно отклонение на вноска до 1 стотинка. Изчислена е обща
стойност на плащанията, равняваща се на 1 744, 56 лева, като е определен
ГПР- 42, 59% и фиксиран лихвен процент- 26, 83%. Определена е и падежна дата на вноските-
двадесето число на месеца. Предвидени са и последиците при неизпълнение
задълженията на кредитополучателя за плащане на две поредни месечни вноски, а
именно предсрочна изискуемост на цялото задължение, включително всички,
определени в договора надбавки, ведно с обезщетение за забава и всички разноски
за събиране на вземането. Ищецът излага твърдения за спиране на плащанията от
страна на длъжника на 20.06.2016 г. От изготвеното по делото заключение по
извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
правилността и обективността му, се установи, че по силата на сключения между
страните договор за паричен кредит, на 29.07.2015 г. ищецът е превел по сметка
на ответника парична сума в размер на 1325.00 лева, представляваща разликата
между размера на кредита от 1400.00 лева и удържаната сума от 75.00 лева за
„такса ангажимент“. По кредита длъжникът е заплатил сума в общ размер на
1409.00 лева, като с тази сума кредиторът е погасил девет пълни месечни
погасителни вноски по 145, 38 лева, лихвата на десетата и единадесета месечна
погасителна вноска и частично главницата от десетата месечна погасителна вноска,
като остатъкът от главницата на десетата вноска е 51, 09 лева. В заключението е
посочено, че сумата по предвидената в договора застраховка в размер на 91.00
лева е разпределена на равен брой вноски и е включена в стойността на месечната
погасителна вноска.
От така изнесената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът приема за безспорно установено, че между страните е сключен
договор за паричен потребителски кредит, като на ответника реално му е
предоставена сума в размер на 1325.00 лева, която същият се е задължил да върне
по описания в договора начин и в уговорения срок. Установи се, че последното
плащане по договора е извършено на 16.08.2016 г., когато длъжникът е внесъл
сума в размер на 100.00 лева, като е погасил общо сума в размер на 1409.00
лева. Крайният падеж на договора е настъпил на 20.08.2016 г., т.е. преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
счита, че към посочения момент цялото вземане по договора е било изискуемо.
Съгласно
чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
гореустановеното, съдът счита, че в случая за ищеца, като кредитор, не е
възникнало правото да събира и търси възстановяване на удържаната сума от 75.00
лева, описана като „такса ангажимент“ от първоначално заявената в договора сума
от 1400.00 лева. Сочената такса съдът възприема като такса, свързана с
усвояването на кредита, поради което счита, че същата не следва да се събира от
кредитора, а клаузата, с която е уговорена таксата, намира за нищожна, поради
противоречие със закона. Ето защо заключава, че на ответника реално му е
предоставена сума в размер на 1325.00 лева, която същият е поел задължението да
върне в уговорения срок, ведно с възнаграждението на кредитора /възнаградителна
лихва/. На следващо място, съдът приема за недължима и сумата от 91.00 лева,
предвидена като кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“. По
делото не се представиха надлежни доказателства за сключване на такава
застраховка, респ. за заплащане на застрахователната премия, т.е. приема, че няма данни за възникване на някакво
застрахователно правоотношение, по което ответникът да има задължение за
изплащане на някакви застрахователни премии. От представеното по делото допълнително
заключение по извършената ССЕ, се установи, че размерът на задължението по
кредита при главница в размер на 1325.00 лева към датата на подаване на
заявлението е както следва: 116, 32 лева- главница и 49, 40 лева- обезщетение
за забавено плащане.
Ответникът направи възражение за погасяване на вземането за
закъснителни лихви по давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД,
с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за лихви.
Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. От
посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната давност
е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок,
който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на
давността и да откаже изпълнение. Съгласно текста на нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. В
разглеждания казус ищецът претендира лихви за забава за периода от 20.07.2016
г. до 16.10.2020 г. Настоящото заявление за издаване на заповед за изпълнение е
подадено в канцеларията на ШРС на 27.10.2020 г., от който момент се приема, че
давността е прекъсната /арг. от чл.116, б.“б“ от ЗЗД/. Ето защо стига до
извода, че правото на кредитора да търси принудително изпълнение за
закъснителни лихви за периода от 20.07.2016 г. до 27.10.2017 г. е погасено по
давност. Ето защо, съобразно заключението по допълнителната ССЕ и с оглед
разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определя размера на дължимото обезщетение
за забавено плащане за периода от 27.10.2017 г. до 16.10.2020 г. на сума от 35,
09 лева.
Предвид
гореизложеното съдът стига до извода, че главният иск е частично основателен,
до размера на сумата от 116, 32 лева и за тази сума следва да бъде уважен.
Доколкото се установи, че длъжникът е спрял плащанията по договора и не е
изпълнил изцяло задълженията си по същия, на основание чл.86 от ЗЗД, същият
дължи и съответното обезщетение за забава, което в случая, както е посочено
по-горе, съдът определя на сума от 35, 09 лева. Искът за заплащане на сума от 3,
19 лева, представляваща претендирана от ищеца възнаградителна лихва е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, включително и разноските, извършени в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 223, 68 лева.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК, ищецът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Шумен и сума в размер на 47, 64 лева, представляваща
възнаграждение на ВЛ по извършената допълнителна ССЕ, платено от бюджета на
съда.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд Шумен и сума в размер на 22, 36 лева,
представляваща възнаграждение на ВЛ по извършената допълнителна ССЕ, платено от
бюджета на съда.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Х.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д., сумите, както следва: 116, 32 лева /сто и шестнадесет лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща главница по Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11377302, сключен между страните на
28.07.2015 г.; 35, 09 лева /тридесет и пет
лева и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано за
периода от 27.10.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, които
суми са присъдени по ч.гр.д. №2375/2020 г. по описа на ШРС, като отхвърля
исковете за главница по договора за кредит и мораторна лихва по същия договор в
останалата част, до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д., срещу М.Х.И., ЕГН:
**********, с адрес: ***, иск за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 3,19 лева /три лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по договора за
периода от 20.06.2016 г. до 20.08.2016 г. по Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11377302, сключен между страните на
28.07.2015 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Х.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Д., сумата от 223,
68 лева /двеста двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Х.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Шумен сумата от 22, 36 лева /двадесет и два лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща възнаграждение на ВЛ по извършената допълнителна ССЕ, платено от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.Д., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд Шумен сумата от 47, 64 лева /четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща възнаграждение на ВЛ по извършената допълнителна ССЕ, платено от
бюджета на съда.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: