ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София
28.01.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-10 СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:
Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Желязкова гражданско дело № 525/2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Производството
по делото е образувано по искова молба на Д.Т. ЕООД, ЕИК ******** срещу Б.С.Л ********, седалище и адрес на
управление Испания, гр. RIUDOMS,
******, *********
Исковата
молба е подадена в изпълнение указанията на СГС по ч. т. дело 1825/2017 г. СГС,
VI-2
състав, по което е издадена европейска заповед
плащане срещу ответника и подадено възражение срещу вземането.
Книжата
до ответника - искова молба, молба –
уточнение на исковата молба и приложенията са връчени по реда на чл. 611 от ГПК
във връзка с Регламент (ЕО) 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета.
В
изпълнение указанията на СГС, VI-10
състав, на 15.08.2018 г. (видно от преведения на 28.10.2019 г. документ,
намиращ се на стр. 78 по делото) ответникът по делото Б.С.Л ********, седалище и адрес на
управление Испания, гр. RIUDOMS,
ПК Е-43330, *********е
получил лично препис от исковата молба и приложенията, както и указанията на
Съда за приложимостта на разпоредбите на ГПК относно призоваването по делото на
15.10.2018 година. В указания от съда двуседмичен срок, по делото не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника.
Съгласно
чл. 28 от Кодекса за международно частно право и чл. 24-28 от Регламент (ЕС) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, Съдът следи служебно, без значение дали за това е
наведен довод от страна по делото, а последицата от липсата на такава е
прекратяване на производството поради прогласена международна некомпетентност
на съдилищата в Република България.
В
конкретния случай, исковата молба, по която е образувано делото е подадена от
българско дружество срещу дружество със седалище в Кралство Испания, като
отношенията се основават на договор за превоз между две точки в чужбина
(Испания - Франция).
Исковото
производство е предшествано от производство по издаване на европейска заповед
за плащане по Регламент № 1896/2006 г., каквато заповед е издадена на
31.07.2017 г. и в резултат на подадено възражение от 17.11.2017 г. (в срока по
чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г.), и след указания от Съда ищецът е подал
настоящата искова молба от 15.03.2018 г., като е довнесъл указаната му държавна
такса.
След
подадено възражение по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г., заповедно
производство се счита за прекратено, поради което е ирелевантно за спора дали
самото заповедно производство се е развило пред компетентен съобразно чл. 6 от
Регламента съд (така в определение № 18/13.01.2017 г. по ч.т.д. № 1734/2016 г.
на ВКС, І т.о. се приема, че "разпоредбите на Регламент № 1896/2006 г. и
конкретно тази на чл. 6 относно компетентността са относими към процедурата по
издаване на европейска заповед за изпълнение и не могат да бъдат приложени към
последващото исково производство по чл. 626 от ГПК, доколкото с подаването на
възражението по чл. 16 от Регламента тази процедура приключва, а чл. 17 от
същия регламент препраща към правилата на редовното гражданско производство на
съответната държава-членка по произход, които се прилагат при съобразяване на
разпоредбите на Регламент № 44/2001 г. (сегашен Регламент № 1215/2012 г.),
включително при преценката за наличие на международна компетентност за българския
съд да разгледа спора по исковото производство").
Следователно,
за преценка дали настоящото вече исково производство се развива пред
международно компетентен съд, следва да се разгледат разпоредбите на Регламент
№ 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела, тъй като спорът засяга търговска
сделка, между две дружества, и двете със седалище в държави - членки на ЕС.
Както
е посочил и СЕС в практиката си (Решение на Съда (първи състав) от 7 ноември
2019 година по дело C-213/18) с цел засилване на правната защита на лицата,
които са установени в Съюза, като позволяват едновременно на ищеца да определи
лесно съда, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой
съд може да бъде призован, правилата за компетентността, които се съдържат в Регламент №
1215/2012, се придържат към принципа за компетентност на съда по
местоживеене на ответника, посочен в член 4 от
Регламента и допълнен с правилата за специалната компетентност (вж.
по аналогия решение от 3
май 2007 г., Color Drack, C-386/05, EU:C:2007:262, т. 20 и 21).
С
оглед данните по конкретното дело и правилото на чл.4, ал.1 от Регламент №
1215/2012 г. настоящата съдебна инстанция намира, че липсва основание за
международна компетентност по спора на българските съдилища на базата на общия
принцип на чл. 4 от Регламента, доколкото седалището на ответното дружество е в
Кралство Испания (определен съгласно чл. 63 от Регламент № 1215/2012 г. - търговско дружество или друго юридическо
лице имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното седалище по устав
или централно управление или основно място на стопанска дейност).
Въпросът
е дали има основания за международната компетентност съобразно специалните
правила в раздел 2-7 от регламент 1215/2012 г. и по специално правилото на чл.
7, ал.1 от регламент 1215/2012 година.
Както
е посочил и СЕС в цитираното решение по дело C-213/18, правилото за
компетентност на съда по местоживеенето на ответника се допълва по чл. 4 от
регламент 1215/2012 г., в член 7, точка
1 от Регламент № 1215/2012 от правило за специална компетентност по
дела, свързани с договор, което е мотивирано от съществуването на тясна връзка
между договора и компетентния да се произнесе по него съд (вж. по аналогия решение от 3
май 2007 г., Color Drack, C-386/05, EU:C:2007:262, т. 22). Поради
това ответникът може да бъде призован пред съда по мястото, където
задължението, стоящо в основата на иска, е изпълнено или трябва да бъде
изпълнено, тъй като се предполага, че между този съд и договора съществува
тясна връзка (вж. по аналогия решение от 3
май 2007 г., Color Drack, C-386/05, EU:C:2007:262, т. 23).
В
конкретния случай обаче, предмет на иска е вземане във връзка с договор за превоз между страните, който
договор за превоз с място на доставка, т.е изпълнение на договора (място на
разтоварване) - Франция. Следователно, не е налице и специалната компетентност
по чл. 7 от Регламент 1215/2012 година.
Раздели
3, 4 и 5 от Регламент (ЕО) 1215/2012 уреждат компетентност по застрахователни,
потребителски и трудови договори и не са относими към компетентността на съда
по предявените в настоящия спор искове.
|
Съдът
следва да прецени и дали в конкретния случай са налице основания да се
приеме, че е налице мълчаливо учредяване (пророгация на компетентност)
съгласно чл. 26 от Регламент №
1215/2012 г., доколкото, след получаване на препис от исковата молба,
молбата-уточнения и приложенията ответникът не е направил изрично възражение
за компетентността на българския съд да разгледа производството. Това
процесуално поведение, настоящата съдебна инстанция намира, че не следва да
се квалифицира като „явяване пред съд“ по смисъла на чл. 26 от Регламент
1215/2012 година. Видно от практиката на СЕС (Решение С-464/2018)
член 26, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1215/2012 предвижда
правило за компетентност въз основа на явяването на ответника за всички
спорове, при които компетентността на сезирания съд не следва от други
разпоредби на този регламент. Тази разпоредба означава, включително в
случаите, в които съдът е бил сезиран в нарушение на разпоредбите на
посочения регламент, че явяването на ответника може да се счита за мълчаливо
приемане на компетентността на сезирания съд и следователно като пророгация
на неговата компетентност (решения от 20 май 2010 г., ČPP
Vienna Insurance Group, C‑111/09, EU:C:2010:290, т. 21, и от 27 февруари 2014 г.,
Cartier parfums-lunettes и Axa Corporate Solutions assurances, C‑1/13, EU:C:2014:109, т. 34 |
СЕС
е приел в цитираното решение С-464/2018, че липсата на становище на ответника
относно въпроса дали съответния национален съд е компетентен да разгледа спора
„не може да представлява явяване по
смисъла на член 26 от Регламент № 1215/2012 и по този начин да се приеме за мълчаливо
приемане от страна на ответника на компетентността на сезирания съд“.
Хипотезата е когато ответникът не е отговорил на изрично питане дали оспорва
международната компетентност на съответния национален съд. На още по-голямо
основание, настоящата съдебна инстанция намира, че липсата на становище по
принцип за основателността на иска може да се разглежда като мълчаливо приемане
на компетентността на българския съд.
Следователно,
в конкретния случай не са налице основания, които да се приеме, че СГС е
международно компетентен да разгледа спора, възникнал след подаване на
възражение от 17.11.2017 г. (в срока по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г.)
срещу европейска заповед за плащане.
Нормата
на чл. 28 от Регламент (ЕО) 1215/2012 предвижда, че когато срещу ответник с местоживеене
в държава - членка е предявен иск в съд на друга държава - членка и ответникът
не се яви, Съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите,
когато компетентността му произтича от разпоредбите на Регламента.
По
подробно изложените по-горе мотиви, настоящият съд на Република България намира,
че не е международно компетентен съобразно никоя от разпоредбите на Регламент
(ЕО) 1215/2012. Поради това и следва да прогласи служебно, че не е компетентен
да се произнесе по сезирания спор, като прекрати производството.
По
изложените съображения, СГС, ТО, VI-10
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА
на основание чл. 28 от Регламент (ЕО) 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, БЪЛГАРСКИЯ СЪД
ЗА НЕКОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените от Д.Т. ЕООД, ЕИК ******** срещу Б.С.Л
********,
седалище и адрес на управление Испания, гр. RIUDOMS, ПК Е-43330,** *********,
искове, по които е образувано т. дело 525/2018 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело 525/2018 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
Определението
подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: