Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети май две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1580 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от Н.е.к. ЕАД сещу К.м. ЕООД искове по чл.327 ТЗ и 92 ЗЗД за заплащане на
сумата от 116 632,78 лв.,
прдставляваща останалата неплатена от ответника цена на закупени от ищеца в
периода 04.06.2019 г. – 01.04.2020 г.отпадъци по договор от 04.06.2019 г. към
талон № 008/04.06.2019 г., сключен на сесия на Българска фондова борса, сумата
от 58316,39 лв., представляваща уговорена неустойка за неизпълнение по т.1 от
раздел „Неустойки“ в договора, както и сумата от 1683,61 лв., представляваща
част от вземане в размер на 60000 лв. – максимален размер на уговорената
неустойка за забавено плащане на цената на закупените отпадъци.Претендира се
законна лихва от датата на исковата молба – 20.08.2020 г. до окончателното
плащане на сумите, както и разноските по делото.
Ищецът
твърди, че сключил с ответника, в качеството му на лице, притежаващо комплексно
разрешително по чл.35 от Закона за управлеиние на отпадъците, договор на сесия
на Българска фондова борса АД, по силата на който ответникът се задължил да закупува
генерираните от НИК ЕАС отпадъци, годни за предаване за транспортиране,
оползотворяване и обезвреждане по вид, количество и места за транспортиране,
съгласно приложения към договора, както и допълнителните количества,
надвишаващи уговорените от съответните площадки срещу задължение за заплащане
на цена. При сключване на договора купувачът заплатил авансово уговорената
цена, като за срока на действие на договора закупил и извозил от площадките на
ищеца допълнителни количества отпадъци, чиято цена надвишава първоначално
уговорената в договора със сумата от 116 632,78 лв. Количествата и цената били установени с
двустранно подписани протоколи, като задълженията били признати от ответника,
но останали неплатени. Поради това, че не платил уговорената цена, ищецът
счита, че ответникът носи отговорност за пълно неизпълнение, поради което и
дължи уговорената неустойка по т.1 от раздел „Неустойки“, която е дължима при
всяко неизпълнение. Счита, че едновременно с това дължи и неустойката по т.2 в
максимален размер за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
цената.
Ответникът
не е депозирал отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В
тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на договор с
твърдяното съдържание, твърденията си ответникът да е закупил и извозил
съответните количества отхадъци, чиято стойност съответства на претендираната
цена, както и твърденията си за наличие на валидни клаузи за неустойката, която
претендира.
Ответникът
не е направил твърдения и възражения, които да обуславят възникване на
доказателствена тежест.
Установява се от представения борсов договор към талон с рег. № 008/04.06.2019 г., че
между страните по делото на 04.06.2019 г. е сключен на сесия на Българска
стокова борса АД от същата дата, договор, по сила на който ищецът , като
продавач, продава на ответника като купувач стоки, описани в приложената към договора
спецификация, а именно 6 бр. приложения
- таблици с отпадъци на отделни обекти, срещу задължение за заплащане на
уговорената цена от 50663,17 лв. в срок от 30 дни от сключване на договор. Срокът за вдигане на продадените отпадъци е 12 месеца, считано от сключване на договора,
като договорът съдържа уговорка, че в случай че не отделните площадки при
измерване се установи, че количеството отпадъци надвишава уговореното по
съответната таблица – приложение към договора, то купувачът има задължение да
приеме и извози цялото количество и дължи заплащането му по уговорените
единични цени.
Ищецът признава, че е получил плащане на уговорената в договора цена от
50663,17лв., като твърди, че ответникът му дължи за допълнително закупени и
вдигнати количества отпадъци цена от 116632,78 лв., за която сума са издадени
два броя данъчни дебитни известия №31030/19.03.2020 г. за изравняване на изкупените
допълнителни количества до края на 2019 г. и №31032/28.04.2020 г. за
изравняване на изкупените допълнителни количества до 01.04.2020 г. към фактура
№30119/07.06.2019г, която касае първоначално уговорената цена и количества.
Изкупуването на допълнителните количества и вдигането му от съответните
площадки се установява от представените приемо-предавателни протоколи, от
съставения между страните протокол от 19.03.2020 г., с който се установяват
задълженията за количествата, изкупени допълнително до края на 2020 г., като
възникването на задълженията за заплащане на претендираната цена с признати от
ответника извънсъдебно с две негови молби за отсрочване на задълженията му за
заплащане на цената, а именно молба с вх.№ 26-3046-2/21.04.2020 г. и
вх.№26-3046-2 /1/ от 23.04.2020 г., поради което и съдът приема, че за
ответника е възникнало задължение за заплащане на допълнително изкупените и
вдигнати количества отпадъци по договора
в претендирания от ищеца размер от 116632,78 лв.
Ответникът, който носи тежестта, не твърди, нито доказва да е погасил
задължението си чрез плащане, поради което и предявеният главен иск е
основателен в пълния размер, в който е предявен.
В договора, в раздел „Неустойки“
страните уговорили в т.1, че при неизпълнение на договора, Купувачът дължи
неустойка в размер на 50 % от размера на съответното неизпълнено задължение по
договора, а в т.2, че при закъснение в изпълнение на отделните срокове в
съгласувания между страните график или друг срок по договора, Купувачът дължи
неустойка за забава в размер на 1 % на ден, но не повече от 20 % от размера на
съответното забавено изпълнение по договора.
Като съобрази съдържанието на клаузите и в частност начина, по който е
формулирано изчислението на неустойката, а именно като процент от „размера на
съответното задължение“, намира, че и двете клаузи касаят основните задължения
на страните, които имат стойностно изражение, т.е. „размер“, а именно
задълженията за прехвърляне на собствеността върху отпадъците и предаването
им на продавача и задълженията за
вдигане на стоките и заплащане на цената, тъй като само тези задължения могат
да се асоциират със стойността на самите стоки. Акцесорните задължения за
предоставяне на мостри, опаковане, етикетиране, маркиране, осигуряване на
средства за измерване, предоставяне на график и др. няма как да се остойностят.
Същевременно клаузата на т.1 не дефинира вида неизпълнение, но с оглед
съдържанието й става ясно, че обезпечава изпълнението не на целия договор, а на
отделни задължения по него и то основните такива. Същевременно клаузата по т.2
обезпечава същите задължения, но изрично дефинира неизпълнението като забавено и следователно
се касае за две клаузи за неустойка, които касаят едно и също неизпълнение,
каквато теза поддържа и самия ищец.
Тези клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като макар
и кумулативната неустойка да не е забранена по принцип, то в конкретния случай съдържанието
на клаузите обуславят нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като с
оглед размера си и поотделно и кумулативно излизат извън присъщите на
неустойката функции да обезпечат изпълнението, да обезщетят вредите и да
санкционират неизправната страна. Неустойка в размер на 70 % от стойността на
забавеното задължение, каквато кумулативна неустойка предвижда договора,
очевидно води до неоснователно обогатяване на кредитора.
По тези съображения предявените акцесорни искове са неоснователни.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, който ги е
претендирал и комуто следва да се присъди сумата от 3147,05 лв., представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете, като съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер
от 100 лв. предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на
делото, както и посочения в списъка на разноските размер на държавната такса от
4666 лв. и присъжда съответната част от тези суми
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.М. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Е.К. ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.327 ТЗ сумата от 116 632,78 лв., представляваща
останалата неплатена от ответника цена на закупени от ищеца в периода
04.06.2019 г. – 01.04.2020 г. отпадъци
по договор от 04.06.2019 г. към талон № 008/04.06.2019 г., сключен на сесия на
Българска фондова борса, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.08.2020 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3147,05 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.92 ЗЗД за сумата от 58316,39 лв.,
представляваща уговорена неустойка за неизпълнение по т.1 от раздел „Неустойки“
в договора, както и за сумата от 1683,61 лв., представляваща
част от вземане в размер на 60000 лв. – максимален размер на уговорената
неустойка за забавено плащане на цената на закупените отпадъци
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: