МОТИВИ по
ПРИСЪДА № 5 от 13.06.2019 г. по ВНОХД № 187/2019 г. на Апелативен съд - Пловдив
Производството е по реда на Глава двадесет и
първа от НПК.
С Присъда № 4 от 22.01.2019 г. по НОХД № 1392/2018
г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Т.А.Ф. е
признат за виновен в това, че на 01.01.2018 г. в гр. *, е направил опит умишлено да умъртви другиго - Н.П.Н.,
като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини и
е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на
основание чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е признат
за невинен и оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 115,
вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Подсъдимият Т.А.Ф. е
признат за виновен и в това, че на 01.01.2018 г.
в гр. * е държал огнестрелно оръжие - 1 бр. пистолет марка „ЕКОL“ модел „Р 29“, CAL
9 mm
Р.А.К със сериен номер „*“,
ведно с 1 бр. пълнител, без да има за това надлежно разрешение, поради което и
на основание чл.339, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия Т.А.Ф. е ОПРЕДЕЛЕНО едно общо най-тежко наказание от ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия Т.А.Ф. наказание три години
лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 01.01.2018 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден
задържане се счита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено така наложеното наказание да се изтърпи от подс. Т.А.Ф. при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
Окръжният съд е постановил след
влизане на присъдата в сила веществените
доказателства: 1 брой пакет, съдържащ 1 бр. гилза и отривки от
лява, дясна ръка контролна проба от Т.А.Ф., запечатани с печат на „*“, да се
унищожат като вещи без стойност, а 1 бр.
черно яке с надпис на гърба „С-SBAL FASHION“ да му се върне.
На основание
чл.53, ал.2, б.“а“ от НК е постановил да се отнеме в полза на държавата,
вещественото доказателство 1 бр.
пистолет марка „ЕКОL“ модел „Р 29“, CAL 9 mm Р.А.К със сериен номер „*“, ведно с 1 бр. пълнител.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Ф. е осъден да заплати направените разноски: в досъдебното
производство в размер на 1733,76 лева по сметка на ОД на МВР - *, в съдебното
производство в размер на 1510 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - Пловдив, както и в полза на НБПП гр. *сумата от 300
лв., за служебно назначен му защитник в хода на досъдебното производство.
Окръжна прокуратура – Пловдив е подала
протест срещу присъдата в частта й за оправдаването на подс. Ф. по
първоначалното обвинение по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и признаването му за
виновен за по-леко наказуемото престъпление по чл.119, вр. чл.115, вр. чл.18,
ал.1 от НК, както и за размера на наложеното му наказание. В тази връзка се
иска отмяна на присъдата и постановяването на нова присъда, с която да бъде
признат за виновен по първоначалното по-тежко обвинение по чл.115, вр. чл.18,
ал.1 от НК и да се увеличат размерите на наложеното му за това престъпление
наказание от 2 години на 10 години лишаване от свобода и на определеното му
общо, най-тежко наказание от 3 на 10 години лишаване от свобода, както и да се
измени първоначалния режим от „общ“ на „строг“. Намира, че не са били отчетени
в достатъчна пълнота събраните по делото гласни доказателства, като
необосновано са кредитирани показанията на заинтересованите свидетели -
фактическата съпруга и сестрата на подсъдимия за наличието на посегателство
срещу половата неприкосновеност на последната, дало основание на подсъдимия да
употреби процесния пистолет. Доказателствата по делото опровергават подобна
защитна версия и подсъдимият не може да се позовава на състояние на неизбежна
отбрана, тъй като пострадалият не е бил близо до неговата сестра, за да може да
осъществи блудствени действия, които да налагат намеса. Не са обсъдени
задълбочено и показанията на полицейските служители, провели предварителна
беседа с подсъдимия, който е дал пред тях противоречиви обяснения за случая,
както и изготвените експертни заключения за механизма на произшествието.
Подсъдимият Ф. и неговият защитник – адв. Р.Д.
*** не са взели отношение по получените преписи от подадения протест и
допълнението към него.
Апелативният прокурор поддържа подадения
протест за постановяване спрямо подс. Ф. на нова присъда, с която да бъде
признат за виновен по първоначалното обвинение за по-тежко наказуемото
престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Не поддържа протеста за
налагането на наказание за това престъпление по чл.54 от НК, като предлага по чл.55
от НК, същото да се определи при многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, от 5 години лишаване от свобода. В тази връзка счита, че следва
да се измени и увеличи, наложеното общо, най-тежко наказание лишаване от
свобода от 3 на 5 години.
Подсъдимият Т.Ф. и неговият защитник – адв. Д.
считат подадения протест за неоснователен и предлагат да се остави без уважение.
Намират присъдата за обоснована и законосъобразна, тъй като доказателствата по
делото са категорични, че сестрата и фактическата съпруга на подсъдимия са били
обект на посегателство от пострадалия,
което е предизвикало намесата му, за да ги защити при превишаване пределите на
неизбежна отбрана.
Апелативният
съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, намира за установено следното:
Подаденият
протест на ОП – Пловдив е частично основателен по отношение на обвинението за
престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и за размера на наложеното за
него наказание.
Първоинстанционното съдебно производство пред
Окръжен съд – Пловдив е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Т.А.Ф.,
както следва:
- за това, че на 01.01.2018 г. в гр.*, е направил опит
умишлено да умъртви другиго - Н.П.Н. от гр.*, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята на дееца причини – престъпление по
чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и
- за
това, че на 01.01.2018 г. в гр.* е държал огнестрелно оръжие - 1
бр. пистолет марка „ЕКОL“
модел „Р 29“, CAL 9 mm Р.А.К със сериен номер „*“, ведно с 1 бр. пълнител, без да има
за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
Окръжният съд
по искане на подсъдимия е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие
по Глава 27 от НПК при условията на чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК, като не
са разпитвани свидетелите Е.Т., О.А., Б.В. и Х.А., както и вещите лица,
изготвили назначените на досъдебното производство – първоначална и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза с в. л. П.Д., дактилоскопна експертиза с в. л. Ц.Н.,
съдебно-балистична експертиза с в. л. П.С.и съдебно-химическа експертиза с в. л.
Н.Б., като показанията и заключенията им от досъдебното производство са
прочетени по реда на чл.283 от НПК.
На
съдебното следствие са разпитани свидетелите: Н.Н., В.Л., А.Ф., А.Ф., В.А.,
К.С., С.Ф., М.М., М.Н., П.Н., И.Г., И.Ф.. На неявилите се свидетели В.А. и В.А.
са прочетени показанията по чл.281, ал.1 и чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.3 и т.4 от НПК.
Изслушани
са заключенията на изготвените по делото първоначална и допълнителни комплексни
СППЕ, касаещи подсъдимия и пострадалия с вещи лица д-р Р.Ц. и психолог А.Д..
Назначени са и изслушани СХЕ с вещо лице П.В., КСМБЕ с вещи лица М.Б. и Б.Ж..
Пловдивският окръжен съд, въз основа на
събраните по делото доказателства е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т.Ф.
е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с начално образование,
неженен, неосъждан, безработен.
Към 01.01.2018
г. живеел на семейни начала със св. В.Л., но поради някои личностни проблеми,
известно време преди това отишъл да живее при една от сестрите си в гр.*, на
ул. „*“ № 1.
Инкриминираните
събития се развили в дома на родителите му в гр.*, на ул.“*“ № 31, състоящ се
от две стаи и обитаван от многолюдната им челяд, вкл. обичайно и от подсъдимия.
Обстановката е определена като крайна нищета, описана от свидетелите, отразена
в протокола за оглед и видима от фотоалбума към него. В двете стаи от дома живеели
майката - св. А.Ф., съжителстващото с нея лице, част от общо десетте им деца,
които още не били задомени, подсъдимият и св. Л..
Въпреки че към
момента на деянието подс. Ф. е живеел на друго място, той редовно посещавал
дома на майка си на горепосочения адрес, където скрил и държал пистолет марка EKOL, модел Р 29, CAL 9 mm Р.А.К, сериен № *. Пистолетът бил с
демонтирана муфа /диафрагма/ и по този начин с него можело да бъдат изстрелвани
твърди тела, както газови, така и пистолетни патрони калибър 9x22 мм. Липсата
на муфа превръщала пистолета в огнестрелно оръжие, като подсъдимият не
разполагал с разрешение за притежаването и държането му.
На 01.01.2018
г., подс. Ф. имал рожден ден, като започнал да го празнува от сутринта,
консумирайки алкохол. Вечерта отишъл в дома на майка си, като влезнал в по-голямата
от двете стаи, в която живеели родителите му и множество деца на различна
възраст. В този момент майката не била вкъщи, тъй като отишла на поклонение при
починала жена в същия квартал, поради което подсъдимият останал да я чака. Малко
по-късно там дошъл св. Н.Н.. Двамата с подсъдимия седнали за кратко пред входа
на дома и започнали да пият бира, а след това влезли и в стаята. В същата стая
били сестра му – св. А.Ф. и св. В.Л.. Първоначално четиримата водели общ
разговор, като седели на двете легла в стаята. В момента, в който подсъдимият
излязъл до тоалетна, пострадалият започнал да отправя неприлични предложения
към сестрата на подсъдимия. Няколкократно ставал, приближавал я, опипвал я по
гърдите, предложил пари, искайки я за жена.
Двете свидетелки се разпищели, което било чуто от подсъдимия. Същият при
връщането си в стаята възприел лично част от действията, свързани с опипване по
гърдите на момичето и предлагане на пари. Ядосан направил забележка на св. Н. да
не закача сестра му и го приканил да излезе от къщата. Самият подсъдим седнал
отново до масата, където бил и преди излизането си. Двете свидетелки при
нормално водения преди това разговор, както и при посегателството на
пострадалия били на странично разположеното спрямо подсъдимия легло.
Пострадалият не излязъл, продължил с непристойните си действия. Подсъдимият Ф. взел
намиращия се до масата, пред която седял пистолет марка EKOL, модел Р 29, CAL 9 mm Р.А.К сериен № *. Оръжието било заредено с един стандартен шумов
пистолетен патрон калибър 9x22 мм, снаряден допълнително с барутен заряд
и метални сачми. Подсъдимият Ф. насочил оръжието в коремната област на св.Н. -
област, в която се намират жизненоважни органи и магистрални кръвоносни съдове.
В този момент пострадалият Н. бил прав, до вратата, обърнат към подсъдимия. Последният възпроизвел изстрел, прицелвайки се
в корема на пострадалия. Куршумът проникнал в горната коремна трета на св.Н.,
като в резултат на причиненото му огнестрелно нараняване същият паднал на
земята. Изплашени от случилото се, свидетелките А. Ф. и В. Л. вдигнали пострадалия
от земята, хванали го от двете страни и го извели навън. Завели го до жилището,
в което живеел, намиращо се в гр.*, ул. „*“ № 10 и го оставили на двора.
Свидетелят Н. започнал да вика за помощ. Чула го св.И.Г. . Тя излязла и видяла,
че св. Н. е паднал до вратата и има кръв по корема и двете си ръце. Н. уведомил
св.Г. , че е бил прострелян с пистолет в корема от подс. Ф.. Като причина за
конфликта й обяснил, че е искал от Т. сестра му за жена. Свидетелката Г. незабавно позвънила на телефон 112 и съобщила
за случилото се. По повод полученото обаждане на място първоначално дошъл
полицейски екип от * РУ на МВР гр.*- св. А. и Д.М., а малко по-късно и техните
колеги - св.В. и М.. След тях дошла и линейка от Центъра за спешна медицинска
помощ. Лекарят прегледал пострадалия Н. и с линейка същият бил закаран в * гр.*за
оказване на медицинска помощ. В болничното заведение на св.Н. била извършена
операция в спешен порядък, която била животоспасяваща.
След като
оставили св.Н. пред жилището му, свидетелките А.Ф. и В.Л. се върнали на мястото
на инцидента - ул. „*“ № 31 в гр.*. Свидетелката В.Л. взела пистолета и го
занесла в дома на св. А.. Св. В.А.в този момент отсъствал и тя предала
пистолета на св. А., за да го скрие. Последната взела пистолета, завила го в
една блуза и го оставила в гълъбарника.
Подсъдимият Т.Ф. се изплашил от стореното
и отишъл в дома на сестра си – св. С.Ф. на ул. „*“ № 5 в гр.*, където бил
намерен при проведените оперативно-издирвателни мероприятия от полицейски
служители при III РУ на МВР.
При извършения оглед на местопроизшествие
в гр.*, ул. „*“ № 31 бил съставен протокол, ведно с фотоснимки /том 1, л.4-5 и л.6-8 от ДП/. При проведеното
претърсване в дома на св. В.А. в гр.*, ул. „*“ № 1, в гълъбарника бил намерен и
иззет пистолет марка EKOL модел Р 29,
калибър 9x22 мм сериен № *, ведно с пълнител, за
което бил съставен надлежен протокол с фотоснимки /том 1, л.79-80, л.82-88 от
ДП/.
Съдът е възприел горепосочената фактическа обстановка
за установена по несъмнен и категоричен начин от кредитираните доказателства. Констатирано
е, че повечето от разпитаните свидетели са с изключително ограничен речН.в
ресурс, като противоречията в показанията им се дължат най-вече на ниския им
интелектуален капацитет. Подсъдимият, пострадалият и техните близки дават широк
диапазон от време за извършване на престъпленията от 10 до 2 часа вечерта на
Нова година, т. е. на 01.01.2018 г., като преобладаващо се сочи около 11 часа вечерта. От събраните по делото
писмени доказателства и показанията на полицейски служители се установява, че
постъпилият сигнал за прострелването на пострадалия Н. е заведен в * РУ на МВР
на 01.01.2018 г. в 20.55 ч., т.е. очевидно се е случило няколко минути преди това. Несъмнено е
установено, че на инкриминираните събития са присъствали подс. Ф., сестра му - св.
А.Ф., съжителката му - св. Л. и пострадалия Н.. Заявеният от свидетелите –
очевидци „удар“ от подсъдимия спрямо пострадалия, всъщност касае
възпроизведеният от подсъдимия изстрел.
Окръжният съд е разпределил източниците на гласни
доказателства в три основни групи. Първата група включва подсъдимия и
свидетели, които са негови близки – А.Ф. /сестра/, В.Л. /съжителка/, А.Ф. /майка/,
С. /братовчед/, А. /съжителстващ със сестра му/, В.А.и В.А./К./. Във втората група са пострадалият и свидетелите,
негови близки - М.Н. /майка/, П.Н. /баща/, И.Г.
/съжителстваща с брат му/, И.Ф. /братовчед/.
Очертани са противоречията в заявеното от двете
групи лица, досежно причината
пострадалият да е в дома на подсъдимия, както и за поведението им. Въпреки че св.
М. се явява близък с двете групи от свидетели, тъй като е чичо на подсъдимия, а
пострадалият му е шурей, неговите показания не са повлияни от родството.
Незаинтересовани от изхода на делото са и свидетелите - полицейски служители Е.Т.,
О.А., Б.В., Х.А..
Съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия Ф. на
съдебното следствие /л. 148, с.2 - л.151, т. 1 от НОХД №1392/18г./, за предходното приятелство между него и пострадалия; датата
и мястото на инцидента; изпитото от него преди това значително количество
алкохол; видимата употреба на алкохол и от пострадалия; присъстващите в стаята
лица и взаимното им положение; обстановката в тази стая и в съседната стая, в
която живеел самият подсъдим; поведението му след инцидента. За
обстоятелството, че пистолетът преди да дойде пострадалият е бил в шкаф до
масата в стаята, съдът е възприел първоначалните обяснения на подсъдимия /л.
24-25, т. 1 ДП/.
Описаното от подсъдимия противоправно поведение на пострадалия спрямо св. А.Ф., съдът е възприел,
че се подкрепя от показанията на свидетелите - очевидци на деянието, както
и полицейските служители - Т., В. и А.. Пред
тези трима свидетели подсъдимият е посочил, че пострадалият е имал неправомерно
поведение спрямо сестра му, защото я е „закачал, искал да я опипва по гърдите, опитал
да го изгони, но той не искал да си тръгва…“. Косвено за реализирани подобни намерения
спрямо св. А.Ф. са и показанията на св. И.Г. , пред която самият пострадал е
споделил в инкриминираната вечер като
причина за прострелването това, че „искал
А. от Т. за жена и той го застрелял“.
Макар и да са близки с пострадалия, свидетелите И. Г. , М. Н. и И. Ф. в
показанията си сочат, че след употреба на алкохол, той е нервен, закача се,
бута майка си, кара се и удря баща си, но това е ставало само в дома им.
Окръжният съд не е кредитирал обясненията му в
частта, в която сочи, че пострадалият е осъществил непристойни действия и
спрямо св. В.Л., като три пъти го е „изхвърлял“ на двора и той отново се е
връщал, за да продължи посегателствата срещу двете жени, защото имат изразен
защитен характер и не се подкрепят от останалите доказателства.
Заявеното от подсъдимия, св. А.Ф. и св. Л. за
нападателни и непристойни действия спрямо самия Т.Ф. и фактическата му съпруга,
както и за няколкократното му изхвърляне на двора и неговото завръщане, съдът
не е кредитирал, тъй като е счел, че имат защитен характер и не се подкрепят от
доказателствата по делото. В тази връзка съдът е акцентирал на показанията на
полицейските служители - свидетелите Т., В. и А., които се явяват
незаинтересовани от изхода на делото и са категорични, че подсъдимият след
деянието не е споделял за осъществени подобни действия спрямо самия него или
св. Л..
Съдът е възприел показанията на пострадалия – св. Н.
/л. 95-97, т. 1 от НОХД №1392/18г./, затова че двамата с подсъдимия са имали преди
това приятелски отношения, като на инкриминираната дата е отишъл на гости в
дома на неговата майка; че в стаята са били подсъдимият, сестра му и фактическата
му съпруга; че и двамата с подсъдимия са употребили алкохол; че подс. Ф. е възпроизвел един изстрел спрямо него и
го е наранил; че до дома му са му
помогнали да се придвижи сестрата и жената на подсъдимия. Преценени са като
по-ясни показанията на пострадалия за
същите обстоятелства от досъдебното производство /л. 56-57 и л. 60-61, т. 1 ДП/,
като са кредитирани от съда, защото са дадени скоро след инкриминираните
събития. От тях не са възприети твърденията на свидетеля, че в стаята първоначално
са присъствали и други лица, защото до дома му го е завел синът на подсъдимия /защото
няма деца/, както и за различното време на посещението, за които има достатъчно
други надлежни доказателствени източници.
Също така пострадалият Н. в показанията си не говори за някакви свои укорими
действия спрямо св. А.Ф., които обаче са несъмнено установени по делото.
Окръжният съд е кредитирал основната част от показанията
на св. Л. на съдебното следствие /л. 97-98, т. 1 от НОХД №1392/18г./, с
изключение на твърденията й, че пострадалият е влязъл в стаята, преследвайки още
от улицата сестрата на подсъдимия; че целта му е била да се закача с нея пред
брат й; че непристойните действия /опипване по гърди/ са били реализирани и
спрямо нея; че след прострелването, пострадалият е тръгнал сам към дома си. За
обстоятелството, че първоначално св. Н., подсъдимият, сестра му и св. Л. са стояли
в стаята и са разговаряли, съдът е преценил за достоверни показанията й от досъдебното производство /л.
79-80, т. 1 ДП/.
Съдът е възприел показанията на св. А.Ф. на съдебното
следствие /л. 100-101, т. 1 от НОХД №1392/18г./, че пострадалият е имал
непристойно поведение спрямо нея, опипвал я по гърдите, като свидетел на това
непристойно поведение е станал брат й - подс. Ф.; че последният
го е приканил да излезе, но пострадалият е останал; че подсъдимият е стрелял по
пострадалия. Съдът не e възприел твърденията на
свидетелката, че пострадалият е извършил описаните действия още отвън и докато
я преследвал е влязъл в дома им. Ф. в показанията си посочва, че Л. е била
вътре в стаята и не е излизала навън, за да види случващото се преди
пристигането на пострадалия. Не е кредитирал твърденията на св. Ф., че пострадалият
е извършвал идентични действия и спрямо „жената“ на подсъдимия, тъй като показанията
й в тази им част противоречат на останалите доказателства, установяващи че същият
не за пръв път е отишъл и то спокойно в дома на майка им за среща с брат й,
разговаряли са, след което е имал неприемливо поведение спрямо свидетелката.
Окръжният съд при оценката на показанията на тримата
свидетели- очевидци е отчел основно личната им заинтересованост. Св. Н. е
пострадал и с интерес от изхода на делото, поради което и не съобщава за
собственото си неприемливо поведение спрямо Ф.. А по отношение на свидетелките Л.
и Ф., съдът е съобразил близостта им с подсъдимия, защото първата от тях живее
на семейни начала с него, а втората му е
сестра. Поради тези причини, двете също имат интерес от изхода на делото, като
част от техните показания целят да обслужат защитната теза на подсъдимия, чрез
заявяване на благоприятстващи го обстоятелства. И двете свидетелки се опитват да създадат впечатление, че
посещението на пострадалия е било в резултат на преследване на св. Ф., но това
не съответства на кредитираните от съда доказателства, вкл. и на обясненията на
подс. Ф..
Съдът е кредитирал показанията на св. А.Ф. на
съдебното следствие /л. 102, т. 1 от НОХД № 1392/18 г./ относно битовите
условия в дома им и обитателите му към инкриминираната дата. А в частта им, в
която възпроизвежда споделеното й за инцидента, на който не е присъствала,
показанията й са преценени, че имат производен характер. Но все пак същите установяват
истинността на заявеното от подсъдимия и свидетелките-очевидци за извършените противоправни
действия от пострадалия спрямо св. А.Ф.. В останалата част показанията на
свидетелката сочат за нейната заинтересованост от изхода на делото, тъй като е
майка на подсъдимия и цели да подпомогне защитната му теза.
Съдът е възприел показанията на св. С. /л. 105 гръб,
т. 1 от НОХД № 1392/18 г./, защото нямат пряко отношение към инкриминираните
събития, но установяват приятелски отношения между пострадалия и подсъдимия,
както и за гостуванията на св. Н. в дома
на последния.
Окръжният съд е кредитирал показанията на св. А. /т.
1, л. 105 от НОХД № 1392/18 г./ в частта относно възприетите от него лично обстоятелства
- за видимо нетрезвото състояние на подсъдимия, преди инцидента; отиването му в
неговия дом; че около 9.00 часа вечерта на инкриминираното място вече са били
полицаите, а подсъдимият е бил у дома му и е спял. В останалата част
показанията на този свидетел не следва да се кредитират, защото имат производен
характер и целят да обслужат защитната версия на подсъдимия, който е негов
шурей.
Приел е за достоверни показанията на св. М. от
съдебното следствие /л. 106 гръб, т. 1 от НОХД № 1392/18 г./, както и тези от досъдебното производство,
защото същите не са били повлияни от близката му родствена връзка с подсъдимия
и пострадалия. От тях се установява, че вечерта преди инцидента е видял
подсъдимия и пострадалия да пият бира и да разговарят спокойно до вратата на
къщата, в която по-късно са се развили инкриминираните събития. Същите
опровергават категорично, описаният от св. Л. и св. А. Ф. механизъм на
насилствено появяване на пострадалия в дома им.
Съдът е кредитирал показанията на св. М.Н./л.
107-108, т.1 от НОХД № 1392/18 г./, както и тези от досъдебното производство в
частта, в която разказва за собствените си възприятия.
Изцяло са възприети показанията на св. П. Н. /баща
на пострадалия/ от досъдебното производство, приобщени по надлежния процесуален
ред към делото.
По отношение показанията на св. И.Г. на съдебното следствие /л. 108 гръб – 110, т.
1 от НОХД № 1392/18 г./ и приобщените такива от досъдебното производство, съдът
е възприел в основна степен съобщените обстоятелства пред разследващите органи в
досъдебното производство, възприема
последните. По подобен начин са приети за по-достоверни, приобщените по
съответния процесуален ред показания на св. И.Ф. от досъдебното производство.
Съдът е кредитирал, присъединените по надлежния
процесуален ред показания на свидетелите Е.Т., О.А., Б.В., Х.А., В..и В.А..
Възприети са изцяло и приложените по делото писмени и
веществени доказателства - обтривки от лява и дясна ръка на подс.
Ф., сигнално газов, пистолет марка EKOL сер. № *,
модел Р 29, калибър 9x22 мм. /CAL 9 mm Р.А.К., черно яке на подсъдимия с
надпис на гърба „С-SBAL FASHION“.
Видно от заключението на назначената и
изготвена СМЕ /том 2, л.5-8 ДП/ на 01.01.2018 г. на пострадалия св. Н.П.Н. е
било причинено: огнестрелна рана в областта на корема; наличие на кръв в
коремната кухина. Установено е едно огнестрелно нараняване, проникващо в
коремната кухина с входна рана, разположена в горна коремна трета вдясно в
близост до срединната линия и сляпо завършващо в нея. Огнестрелното нараняване
е причинено от действието на огнестрелно оръжие. Посоката на раневия канал с
начало описаната входна рана е отпред назад, като са засегнати черния дроб
/предимно трети, четвърти Б и отчасти пети сегмент/, около главата на панкреаса,
меките тъкани по срединна линия и в областта на умбилиуса дорзално
/интраабдоминално/перитонеално/. Огнестрелното нараняване в областта на корема
би могло да доведе до летален изход, тъй като е попаднало в анатомична област,
в която се намират жизненоважни органи и магистрални кръвоносни съдове /черен
дроб, коремна аорта, горна и долна празни вени, портална вена, опорък на тънки
и дебели черва и др./. Същото е проникващо в коремната кухина и само по себе си
е довело до нараняване. Така описаното нараняване в областта на корема,
засегнало черния дроб и меките тъкани в коремната кухина и довело до кървене в
коремната кухина, клинично проявено с намаляване на хемоглобина и наложило
хемотрансфузия /кръвопреливане/ е причинило и разстройство на здравето, временно
опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Тъй като към момента на изготвяне
на експертизата пострадалият Н. все още е бил на лечение във * Хирургия на *
гр.*и лечението не е било приключило, експертът не е могъл да отговори на
въпроси, свързани с продължителността на възстановителните процеси и
евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят.
В заключението на назначената и изготвена
допълнителна СМЕ /том 2, л.11-15 ДП/ са потвърдени направените изводи в
първоначалното заключение.
Видно от заключението на изготвената съдебно-балистична
експертиза /том 2, л.27-30 ДП/ се установява, че представеният за изследване
пистолет със сериен № * е сигнално - газов, марка EKOL модел Р 29, калибър 9x22 мм /CAL 9 mm Р.А.К/.
Същият е технически неизправен /от канала на цевта е демонтиран/отвинтен
ограничителния елемент - муфата - стеснение /диафрагма/, което позволява
изстрелването на твърди тела и е годен да възпроизведе изстрели, както със
стандартни газови и шумови пистолетни патрони калибър 9x22 мм, така също и с патрони от същия калибър,
снарядени с твърди тела. Липсата на ограничителен елемент в канала на цевта на
пистолета позволява стрелба с патрони снарядени с твърди тела, с максимален
размер около 7 мм на вътрешния диаметър на канала на цевта. Затова и съгласно
чл.4, ал.3 от ЗОБВВПИ пистолетът се определя като огнестрелно оръжие. Гилзата,
извадена от патронника на представения за изследване пистолет EKOL сериен № * е част от стандартен шумов пистолетен патрон
калибър 9x22 мм, предназначен за сигнално газови
пистолети от същия калибър. Възможно е липсата на запалителния капсул,
деформацията и нарушенията, които се наблюдават по гилзата да са причинени от
връщането на изгорели газове назад към патронника, които може да са от
производствени дефекти на патрона, както и от ръчно снаредяване на патрона с
допълнителен барутен заряд или метална сачма/и или с двете едновременно.
Окръжният съд е кредитирал изцяло заключението на
назначената от него химическа експертиза,
според което при изследването на иззетата след инцидента кръвна проба не е установено наличието на алкохол в кръвта
на подс.Т.Ф.. Вещото лице е изследвало кръвна проба, занесена в
Специализираната химическа лаборатория на *на 03.01.2018 г. От приложения по
делото амбулаторен лист /л. 119 т. 1 от ДП/ се установява, че подс. Ф. е постъпил за преглед и изследване на
алкохолно съдържание в кръвта на 02.01.2018 г. в 16.00 часа. А от приложения протокол
/л. 35- 36, т. 2 от ДП/ е видно, че кръвната проба на подсъдимия е била
взета на 02.01.2018 г. в 16 ч. и 10
мин. Също така е установено по делото,
че времето, през което подсъдимият е употребявал алкохол е на дата 01.01.2018
г. преди 21.00 ч., т.е. кръвната проба е
взета почти 20 часа по-късно. По този начин, няма пречка да се достигне до
заключението, че подсъдимият е бил видимо алкохолно повлиян на инкриминираната
дата, за което свидетелстват контактувалите тогава с него лица. Състоянието на
обикновено алкохолно опиване на подсъдимия, е установено също от заключенията
на изготвените и приети по надлежния процесуален ред първоначална и
допълнителни комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи.
От заключението на първоначалната КСППЕ /том 2, л.53-60
от ДП/ се установява, че Т.А.Ф. не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към * гр.*, не страда от психично заболяване, алкохолна, наркотична
или друга зависимост, налагаща лечение. Интелектуалното му ниво е в дефицитни
стойности, съобразно приетите критерии, но те не са болестно обусловени и не са
в резултат на изоставане в нервно-психичното развитие, а са изводими от нивото
на социално-битово функциониране, в рамките на ежедневните му потребности и
интереси. Наличните познания и умения, както и формираната личностова структура
са на елементарно и примитивно ниво. Налични са незрели защитни механизми на
поведение. Установените стойности съответстват на календарната му възраст. Т.Ф.
може правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за
делото, както и с оглед физическото си и психическо състояние да дава
достоверни обяснения и да участва като обвиняем в наказателния процес. Той е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си към момента на инкриминираното деяние. Психологичното му състояние към
момента на обсъжданото деяние е било обичайно за него, не е излизало извън
рамките на обикновеното алкохолно опиване, не е бил болестно мотивиран. Към
момента на освидетелстването емоционалното му състояние е обичайно и съответно
на спецификите му. Не е бил в помрачено
състояние, не е бил под влияние на
психопатологични изживявания. Т.Ф. не е бил в състояние на физиологичен афект.
Действията и поведението му към момента на инкриминираното деяние се определят
от личностовите му особености.
Видно от назначените и приети заключения на допълнителните,
комплексни СППЕ на подс. Ф. / т. 1, л. 129- 135 и 178-182 от НОХД № 1392/18 г./,
към инкриминирания момент подсъдимият не е бил в състояние на уплаха или
смущение.
От заключението на изготвената химическа експертиза
/том 2, л.68-71 от ДП/, в пробата, иззета от лявата ръка на Т.А.Ф. са
регистрирани 91 капсулни микрочастици в състав: олово, антимон и барий. В
пробата, иззета от дясната му ръка са регистрирани 67 капсулни микрочастици в
състав: олово, антимон и барий. По представената за изследване гилза са
регистрирани капсулни микрочастици в състав: олово, антимон и барий. Капсулните
микрочастици, регистрирани по ръцете на Т.Ф. съответстват по състав с тези,
регистрирани по представената за изследване гилза.
Видно от заключението на изготвената комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /том 2, л.40-46 от ДП/ се
установява, че Н.П.Н. не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към *
гр.*, не страда от психично заболяване, алкохолна, наркотична или друга
зависимост, налагаща лечение. Интелектуалното равнище е в дефицитни стойности,
според клинично приетите критерии по специализирани методики. Тези стойности не
са болестно обусловени и не са в резултат на изоставане в нервно -
психологичното развитие, а са изводими от нивото на социално-битово
функциониране, изводими от рамките на ежедневните му потребности и интереси.
Наличните познания и умения, както и формираната личностова структура са на
елементарно примитивно ниво. Наблюдаваните емоционални индикации са в унисон с
декларираните преживявания. Установените стойности съответстват на календарната
му възраст, съобразно нивото на образованост и натрупан житейски опит. Н.Н.
може правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за
делото и с оглед физическото си и психическо състояние да дава достоверни показания
и да участва в наказателния процес.
Видно от заключението на изготвената комплексна
съдебно-медицинска и балистична експертиза /л. 185-200, т. 1 от НОХД № 1392/18 г./,
данните по делото не позволяват да се определи точното разстояние между подсъдимия
и пострадалия при провеждането на изстрела. Вещите лица считат, че няма данни
той да е от упор. При произвеждането на изстрела каналът на цевта на оръжието е
бил насочен към предната част на пострадалия Н., входната огнестрелна рана е на
едно и също ниво с канала на цевта. При разпита пред съда вещите лица са уточнили, че пострадалият и подсъдимият са
били лице в лице, един спрямо друг.
Възможно е да са били и двамата в седнало, както и в изправено положение, но е
възможно и подсъдимият да е бил седнал, а пострадалият - прав. Съдът е възприел
за логично последното положение на двамата, тъй като в тази насока са
кредитираните обяснения на подсъдимия и показания на свидетелите.
Съдът е кредитирал заключенията на всички изготвени по
делото експертизи, като добросъвестно съставени от лица с необходимите
специални знания и опит. Преценил е единствено, че липсва изготвено по реда на
НПК заключение /на л. 34 от ДП/, тъй като постановлението за назначаване е след
датата на изготвяне на протокола. И това нарушение е отстранено, посредством
назначената и приета експертиза с идентични задачи на съдебното следствие.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, Пловдивският окръжен съд е приел, че подс. Т.Ф.
е извършил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.119,
вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, приемайки че на инкриминираната дата и място
с произведения изстрел, с незаконно държаното огнестрелно оръжие е извършил
спрямо пострадалия Н. опит за убийство при превишаване пределите на неизбежна
отбрана, като деянието му е останало недовършено по независещи от него причини.
Според първоинстанционния
съд, подс. Ф. по време на деянието е бил вменяем, като съобразно експертните
заключения е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, което не е
ограничавало способността му да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Същият е възпроизвел
спрямо пострадалия изстрел, в резултат на който му е причинил телесни
увреждания, свързани със засягане на черния дроб, панкреаса и умбилиуса.
Огнестрелното нараняване в корема е установено, че би могло да доведе до смърт,
тъй като е попаднало в анатомична област, в която се намират жизненоважни органи и магистрални
кръвоносни съдове, но леталния изход не е настъпил поради своевременно оказаната
медицинска помощ на пострадалия. Съобразено е, че използваното огнестрелно
оръжие спрямо намиращия се сравнително наблизо /под 2 метра разстояние/
пострадал и посоката на изстрела, сочат за
намерение на подс. Ф. да причини смърт, а не телесно увреждане.
Окръжният съд е приел, че първоначално
повдигнатото обвинение по чл.115, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК е недоказано и го
е преквалифицирал в това по по-леко наказуемия състав на чл.119, вр. чл.18, ал.1
от НК, не само въз основа на показанията на присъствалите в стаята свидетелки,
но и на полицейските служители, пред които подсъдимият е споделил за причините
за произтеклите събития между него и пострадалия.
За да достигне до извода за наличие на състояние
на неизбежна отбрана, съдът е счел, че подсъдимият е защитавал от извършено от
страна на пострадалия, непосредствено и противоправно нападение спрямо сестра
му – св. А.Ф., изразяващо се в опипването й по тялото и гърдите, с отправяне на неприлични
предложения, които пряко
и непосредствено са застрашавали половата й неприкосновеност, както и са накърнявали
честта и достойнството й. В резултат на тези действия, поведението на св. Н.
съдържа белезите на престъпление по чл.150, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК. Въпреки
приканването от страна на подсъдимия да напусне стаята, пострадалият не го е
сторил и не е преустановил нападението си към момента на произвеждане на
изстрела.
Свидетелят Н. е бил до вратата и обърнат към подсъдимия, а в непосредствена
близост до тях са се намирали св. А.Ф. и св. Л.. Съдът е акцентирал на това, че
от обясненията на подсъдимия и показанията на двете свидетелки не е установено,
пострадалият да е прекратил нападателните си действия спрямо А.Ф.. Н. не е демонстрирал намерение да напусне
помещението, защото многократно е отивал до намиращата се на близкото легло Ф.,
като в конкретния момент, същият макар и да се е намирал до вратата на стаята,
неговата цел не е била да излезе и това му е позволявало да извърши отново същите
по вид действия. Затова и нападението му не е било приключило и прекратено.
Поради тези причини, стреляйки срещу пострадалия, подсъдимият е извършил
действия към преустановяване реално, на противоправно, общественоопасно и
неприключило нападение спрямо сестра му. Акцентирано е на трайната съдебна
практика, според която
нападането е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица,
нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил. И понеже по делото
няма доказателства, които да сочат, че нападението е било завършено или
пострадалият се е отказал от извършването на идентични действия спрямо св. Ф.,
кратковременното прекъсване не означава и прекратяването му.
На следващо място Окръжният
съд е счел, че е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като
защитата е била реализирана от подс. Ф., чрез произвеждането на изстрел с
огнестрелно оръжие, насочен към жизненоважна област на човешкото тяло, с цел причиняване
смъртта на пострадалия. И тази възможност, според изготвената по делото СМЕ, на
пострадалия е била реална, надвишава значително допустимата отбрана на
осъществените спрямо св. А.Ф. блудствени действия /опипване/ и действия по
предлагане на пари за очаквана от пострадалия интимна близост /засягащи честта
и достойнството й/. Пострадалият
е бил сам, видимо пиян и невъоръжен, докато подсъдимият обективно е имал
възможност да отблъсне неговото противоправно нападение, без да използва
значително по-опасни средства за защита. Поради тези причини е преценено и
наличието на явно несъответствие на защитата с характера и опасността
на нападението по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НК.
Съдът не е приложил и разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от НК, тъй като при превишаване
пределите на неизбежната отбрана, поради уплаха и смущение, се изисква от една
страна деецът да се намира в особено психическо състояние, а от друга, това
състояние да е ограничило в значителна степен възможността му правилно да
прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана.
Липсата на подобно състояние е изяснено от
поредицата изготвени по делото, първоначална
и допълнителни, комплексни СППЕ, според които
подсъдимият
е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи
постъпките си. Имал е нормално протичащ абстрактно-логически мисловен процес и
е бил годен да възприема и преценява различни факти и обстоятелства. Експертите
са категорични, че към момента на извършване на деянието Ф. не се е намирал в
състояние на уплаха и смущение, което да е намалило или ограничило
възможностите му да възприема и оценява действителната обстановка. Следователно
е имал способността да контролира собственото си поведение и да избира какви
действия да предприема.
Въз
основа на тези заключения е преценена като несъстоятелна и тезата на защитата
за приложението на чл.118 от НК, тъй като поведението му не носи белезите на физиологичен или патологичен афект. От
доказателствата по делото е установено, че подсъдимият е бил алкохолно повлиян,
но в степен на обикновено алкохолно опиване. Не са налице данни и за такова
емоционално състояние, което да покрива критериите на „силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия“ , под въздействието на което подс. Ф. да е осъществил
инкриминираното си поведение.
Окръжният съд е счел и че не са налице основанията
на чл. 18, ал. 3 от НК, като изпълнителното деяние е довършено, защото вредните
му последици не са настъпили, не заради действията на подсъдимия, а поради
своевременната и успешна медицинска намеса.
Затова и деянието е преквалифицирано като
престъпление по чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл.18 ал.1 от НК, а подс. Ф. е
признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение по чл. 115, вр. чл.
18, ал.1 от НК.
Според първоинстанционния съд, това престъпление е
извършено с пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал, че упражняваната от
него защита надвишава значително вида и интензитета на нападението, както и че
вида на използваното оръжие и насочеността му ще причинят на пострадалия
увреждания, несъвместими с живота, искал е настъпването на най-тежкия за
пострадалия резултат.
Настоящият въззивен състав, не споделя изцяло възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка, свързана с инкриминираната престъпна
дейност на подсъдимия Т.Ф., която да налага правният извод, че събраните по
делото доказателства сочат на извършен опит за убийство при превишаване
пределите на неизбежна отбрана:
Основните лица, които са придобили впечатление за взаимоотношенията
между подсъдимия Ф. и пострадалия Н., непосредствено преди и по време на
инкриминираните събития, са свидетелите М.М., А.Ф. и В.Л., на които следва да
бъде обърнато по-подробно внимание.
Свидетелят М., макар и да е близък родственик с подсъдимия и
пострадалия, без да е повлиян от това обстоятелство, дава достоверни показания.
Той описва двамата като близки приятели, които преди инцидента е видял заедно пред
къщата да пият алкохол, като е категоричен, че взаимоотношенията им до този
момент са били нормални. Затова и впоследствие, разбирайки от роднините какъв е
поводът за скарването им /извършените от пострадалия непристойни действия
спрямо сестрата на подсъдимия – св. А.Ф. и че е ходил, за да я иска за жена/,
не го е възприел за реално, предвид на разликата във възрастта им и поради
това, че „Н. по характер е кротък и можеш да се разбереш с него като го хванеш
за ръка“ и т.н. /Вж. показанията му в съдебно заседание на л. 107 от т.1 и приобщените
такива по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК на л.102 - 103 от т.1 на
ДП/.
Напълно обосновано е преценено, че показанията на двете свидетелки А.Ф.
и В. Л. за наличието на предходно преследване на първата от тях от страна на
пострадалия до дома й за търсене на помощ от нейния брат, както и за идентично
посегателство спрямо втората от тях, са твърде преекспонирани и неподкрепени от
други доказателства, за да се възприемат с доверие.
В подкрепа на показанията на св. М., затова, че преди инцидента, както
и впоследствие вътре в стаята двамата са разговаряли в сравнително спокойна и
приятелска обстановка, говорят самият подсъдим и пострадалият. Безспорно е
установено присъствието в стаята и на свидетелките А.Ф. и В.Л., които са стояли
на едното от леглата, без за да се намесват в разговора на мъжете. Вярно, св. Н.
отрича по какъвто и да е начин да е предизвикал някакъв конфликт с подсъдимия,
но тази негова теза, въпреки някои дребни разминавания, се опровергава от
обясненията на Ф. и показанията на двете свидетелки. Те са категорични в
твърденията си, че пострадалият е закачал, вкл. и е докоснал по гърдите св. А.Ф.,
което е предизвикало намесата на св. В. Л., а впоследствие и на Т.Ф.. Но подсъдимият
е разказал пред съда и още нещо твърде важно, което не е намерило израз в
мотивите към атакуваната присъда - това че по този повод няколкократно е хващал
за ръката и е изкарвал св. Н. навън от къщата на двора, но той се е връщал в
стаята и е продължавал да иска сестра му за жена, да й посяга и да го обижда.
До тогава, според подсъдимия, оръжието не е било при него, а на масата отстрани,
като при последното връщане на пострадалия обратно в стаята, го е взел при себе
си. В този момент подс. Ф. е бил седнал зад масата, встрани от него са стояли
на леглото свидетелките А.Ф. и В. Л., а св. Н. - на стол до вратата на стаята.
И тъй като пострадалият не е преустановил непристойните си действия и е тръгнал
отново да посяга към сестрата, подсъдимият е извадил пистолета и е произвел
изстрел към него /Вж. обясненията на подсъдимия в съдебно заседание на л. 148 –
151, т.1 и приобщените такива по реда на чл.279, ал.3, вр. ал.1, т.3 от НПК на
л.24 – 25, т.1 от ДП за това, че оръжието е било първоначално прибрано в шкаф,
а не на масата в стаята, което пред съда е отрекъл, но удостоверява
обстоятелството, че инкриминирания пистолет не е бил у него, а е взет
впоследствие/.
По-различни в тази насока са показанията на св. Н., който сочи за
краткотрайно излизане на подсъдимия от стаята до тоалетната, която теза е
възприето от окръжния съд, но отново липсва обсъждане и упоменаване на допълнението
към нея, за това че Ф. при връщането си е носел пистолет със себе си и с него е
прострелял пострадалия /Вж. показанията на св. Н. в съдебно заседание на л. 95
- 97 от т.1 и приобщените такива по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1т.1 и т.2 от НПК на л. 56 – 57 и л. 60 - 61 от т.1 на ДП, които удостоверяват със съответния
нюанс, че инкриминираното огнестрелно оръжие не е било при подсъдимия и го е
взел от друго място/.
Версията на подс. Ф. се подкрепя в основната си част от двете присъствали
на инцидента свидетелки А.Ф. е разказала, че след първоначалното непристойно
опипване по гърдите, подсъдимият на три пъти го е приканил да си ходи, като Н. е
излизал и пак е влизал. И тъй като не го е приел сериозно и не се отказал да я закача,
брат й е взел пистолета и го е „ударил“ /Вж. показанията й на л.100 – 101, т.1
от съдебно заседание, които не се различават съществено от тези пред
разследващите органи на л. 75 и л.77 от том 1 на ДП/.
Свидетелката В.Л. в показанията си е разказала с по-големи подробности,
за това как след извършване на непристойни действия спрямо нея и А., двете са
се опитали да изгонят пострадалия от стаята, като Т. му е казал да си ходи, но
той не го е послушал и тогава го е прострелял. В съдебно заседание е уточнила,
че въпреки подканянията на мъжа й, Н. не го е послушал, като в този момент
подсъдимият е бил седнал зад масата, а пострадалият е стоял прав на около 2
метра от него до вратата на стаята, когато е произведен изстрелът /Вж. приобщените
й показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2, както и по чл.281,
ал.1, т.1 от НПК пред разследващ орган на л. 79 - 80 и пред съдия на л.82 – 83 от
т.1 на ДП/. И този финал на инкриминираните събития е възприет и от Окръжния
съд в мотивите към постановената присъда.
Макар и косвено в подкрепа на тезата за това, че пострадалият е имал
подобни неблагопристойни намерения и закачания спрямо сестрата на подсъдимия, говорят
полицейските служители Е.Т., О.А., Б.В. и Х.А., чиито показания са прочетени и
приобщени по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.1, вр.,
чл.372, ал.2, вр. чл. 371, т.1, вр. чл.283 от НПК /Вж. л. 86 - 87, л. 92 - 97
от т.1 на ДП/. Те преразказват споделената пред тях версия на подсъдимия, че по
повод на неприличните закачки към сестра му е подканял пострадалия да си
тръгне, но той не го е направил и затова е искал да го изплаши като накрая го е
прострелял с пистолета. Н.й от тях не сочи за някакво агресивно поведение от
страна на пострадалия спрямо сестрата на подсъдимия, което да е предизвикало
употребата на оръжие. Неслучайно и самият св. М., както стана реч по-нагоре е
изказал своите опасения относно реалността на подобни намерения и действия от
страна на пострадалия спрямо сестрата на подсъдимия.
От важно значение за изясняване на фактическата обстановка по
случая са горепосочените, първоначална и
допълнителни КСППЕ, които са категорични, че въпреки употребеното количество
алкохол, психологичното състояние на
подс. Ф. е било обичайно за него, като не е излизало извън рамките на
обикновеното алкохолно опиване. Същият е бил напълно вменяем, не е бил в
помрачено състояние и под влияние на психопатологични изживявания. Изрично е
установено, че той не се е намирал в състояние на физиологичен афект, нито в
състояние на уплаха или смущение.
По отношение на това деяние от значение е изготвената комплексна СМБЕ,
която е приела, че по делото няма данни произведеният изстрел да е от упор,
както и за напълно възможно това да е станало, когато подсъдимият и
пострадалият са се намирали лице в лице, един спрямо друг, като е възможно Ф.
да е бил седнал, а Н. в изправено положение така, както е посочено в гласните
доказателства.
В резултат на извършения повторен анализ на
събраните и относими към предмета на делото гласни и писмени доказателства се установяват
следните важни обстоятелства, с оглед преценката за вменената спрямо подс. Ф.
престъпна дейност по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Първо, че преди да възникне конфликтната ситуация, двамата са били в
приятелски отношения и спокойно, употребявайки алкохол са разговаряли пред дома
на родителите на подсъдимия, а после и вътре в една от стаите.
Второ, че повод за възникналия конфликт между двамата е било опипването
от страна на пострадалия на сестрата на подсъдимия по гърдите и неговите
неблагопристойни намерения спрямо нея.
Трето, че в резултат на тези действия и намерения, подсъдимият е
реагирал като няколкократно е извеждал без съпротива пострадалия навън, но
после той се е връщал необезпокоявано от Н.го обратно в стаята.
Четвърто, че до този момент пистолетът на подсъдимия не е бил в него /в
шкаф, на масата в стаята или извън нея/, като чак след третото връщане на
пострадалия обратно в стаята Ф. го е взел при себе си.
Пето, че накрая двете жени са стояли седнали една до друга на едното от
леглата в стаята, а подсъдимият зад масата, като пострадалият се е намирал на около 2 метра от него до вратата
/според подсъдимия седнал, а според свидетелките прав/.
Шесто, че към този момент, реално не е установено да е извършено противоправно
посегателство спрямо сестрата на подсъдимия – св. А.Ф., когато същият е
произвел инкриминирания изстрел.
Въз основа на новообсъдените доказателства се установява, че
първоначално пострадалият Н. е осъществил спрямо сестрата на подсъдимия – св.
А.Ф., действия накърняващи половата й неприкосновеност - пипане по гърдите,
отправяне на неприлични предложения и закачки, които са с противоправен
характер /донякъде пресилено квалифицирани, като престъпления по чл.150, ал.1 и
чл.146 от НК/, които са довели до негативната реакция от страна на св. Л. и
подс. Ф. до няколкократното му извеждане от помещението, без да оказва
съпротива. Също така пострадалият всеки път се връщал необезпокоявано обратно в
стаята, като накрая двете свидетелки са стояли на едното легло, на другото зад
масата - подсъдимият, а пострадалият е бил в близост, но все пак на известно
разстояние от тях, прав до вратата.
И така се достига до основния и неразрешен убедително в мотивите на Окръжния
съд въпрос, дали след прекъсването на противоправните действия /респ. нападението/
спрямо св. А.Ф., впоследствие от пострадалия Н. е демонстрирана по несъмнен
начин, възможност същите да се възобновят, така че да се застраши отново пряко
и непосредствено половата й неприкосновеност?
Съдебната практика сравнително ясно дефинира, че нападението се счита
за прекратено, когато е отблъснато от пострадалия или от трети лица, когато нападателят
сам се е отказал да го довърши или го е завършил.
Ако се приеме, че пострадалият Н. след кратко прекъсване не се е
отказал напълно от първоначалните си намерения да продължи противоправните си
действия спрямо св. А.Ф., последващото му поведение очевидно е нямало същият сериозен заплашителен
интензитет, след като при всяко поредно изгонване, отново е бил допускан
обратно в помещението от подсъдимия и дори оставен от него за известно време
насаме с двете жени. И от страна на подсъдимия е липсвала обективна пречка, като
реакция отново да изведе безпрепятствено видимо попрекалилия с алкохола пострадал
навън и да не го допуска повече обратно, тъй като същият не е демонстрирал
никаква съпротива. Всичко това не означава, че при твърде снижената и донякъде
хипотетична, бъдеща опасност за възобновяване на поведението на пострадалия
спрямо св. Ф., последното е следвало да бъде отблъснато превантивно от защитаващия
я подсъдим, посредством снабдяването с намиращото се на друго място огнестрелно
оръжие и произвеждането на изстрел в жизненоважна област от тялото на Н.,
вместо с извеждането му отново навън.
Настоящият състав се
солидализира напълно с изводите на окръжния съд, че с произведения изстрел,
подс. Ф. е причинил на пострадалия Н. телесни увреждания, довели до засягане на
черния дроб, панкреаса и умбилиуса. Огнестрелното нараняване в корема е могло
да доведе до смърт, защото е попаднало в анатомична област, в която се намират жизненоважни
органи, като този изход не е настъпил, поради своевременно оказаната медицинска
помощ на пострадалия.
От събраните по делото доказателства е
установено, че огнестрелното оръжие е използвано от подсъдимия спрямо намиращия
се сравнително наблизо пострадал и посоката на произведения изстрел, сочат за
намерение на подс. Ф. да причини смърт, а не телесно увреждане.
От субективна страна подс. Ф. е извършил
деянието при пряк умисъл, защото много добре е осъзнавал, че с използваното от
близко разстояние и насочено към жизненоважна част от тялото на пострадалия
оръжие, както и с произведения с него изстрел ще му причини в резултат тежки
телесни увреждания несъвместими с живота, като е желал настъпването на
най-тежкия резултат.
Изпълнителното деяние по чл.115 от НК е
осъществено при условията на довършен опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК,
като не са настъпили предвидените в закона и целени от дееца обществено-опасни
последици.
Поради гореизложеното и въззивната инстанция, на основание чл.334, т.2,
вр. чл.336, ал.1, т.1 от НПК, въз основа на подадения съответен протест, отмени
постановената присъда в частта, с която подс. Т.Ф. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.119, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и
оправдан по първоначалното обвинение, като вместо това го призна за виновен в
извършването на престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.
По отношение на обвинението по чл.339, ал.1 от НК, настоящият състав,
намира че постановената присъда е напълно законосъобразна и обоснована.
Безспорно от събраните по делото доказателства е установено, че
подс. Т.Ф. е осъществил и признаците на престъплението по чл.339, ал.1 от НК,
тъй като на 01.01.2018 г. в гр. * е държал огнестрелно
оръжие - 1 бр. пистолет марка „ЕКОL“
модел „Р 29“, CAL 9 mm Р.А.К със сериен номер „*“, ведно с 1 бр.
пълнител, без да има за това надлежно разрешение.
От заключението на изготвената СБЕ /том 2,
л.27-30 от ДП/ се установява, че приложеният като веществено доказателство по
делото пистолет със сериен № *, марка EKOL модел Р 29, калибър 9x22 мм /CAL 9 mm Р.А.К/ е сигнално
газов. Същият е технически неизправен /от канала на цевта е демонтиран/отвинтен
ограничителния елемент - муфата - стеснение /диафрагма/, което позволява
изстрелването на твърди тела. Той е годен да възпроизведе изстрели, както със
стандартни газови и шумови пистолетни патрони калибър 9x22 мм, така
също и с патрони от същия калибър, снарядени с твърди тела. Липсата на
ограничителен елемент в канала на цевта му позволява стрелба с патрони с
максимален размер около 7 мм - вътрешния диаметър на канала на цевта.
Процесният пистолет отговаря на
характеристиките на огнестрелно оръжие, съгласно разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗОБВВПИ, като подс. Ф. е нямал
разрешение да го държи.
Подсъдимият Ф. е извършил от обективна страна
и състава на това престъпление, тъй като е държал горепосоченият пистолет и впоследствие
го е употребил, най-вече именно с оглед характеристиките му на огнестрелно
оръжие.
Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал обществено-опасния му характер и неговите обществено-опасни
последици и е желал тяхното настъпване.
За извършената индивидуализация на наложените на подсъдимия Т.Ф. наказания.
Поради частичната отмяна
на постановената присъда и възприемането от въззивния съд на първоначалното
обвинение за по-тежко наказуемото престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК
е наложително да се извърши допълнителна оценка на обстоятелствата, свързани с наказателната
отговорност на подсъдимия Ф..
За престъплението по
чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от
10 до 20 години.
В конкретния случай
безспорно са установени, като отегчаващи отговорността обстоятелства –
извършването на деянието след употреба на алкохол и неговата висока обществена
опасност, с оглед на механизма на осъществяването му. Същевременно с това са
налице и множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като младата възраст
на дееца, чисто съдебно минало и направените самопризнания от началото на
воденото досъдебно производство. Сред тях обаче се откроява и още едно, изключително
по своя характер обстоятелство, това че пострадалият като гост в дома на
подсъдимия, на рождения му ден, си е позволил пред него и фактическата му
съпруга да извърши неблагопристойни действия спрямо сестра му, с което сериозно
е засегнал достойнството му. Вярно, от експертите в изготвените комплексни СППЕ
се отрича наличието на състояние на физиологичен афект, но в крайна сметка
именно това обстоятелство е мотивирало дееца да извърши подобно тежко умишлено
престъпление спрямо своя доскорошен близък приятел. И в този ред на мисли,
настоящият състав, за разлика от първостепенния съд намира, че следва на подс. Ф.
да се наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради
наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, с оглед на
което и най-лекото, предвидено от закона наказание би се явило несъразмерно
тежко спрямо стореното. Затова и прецени като справедливо да му наложи и наказание
под най-ниския законов предел от 6 години „Лишаване от свобода“.
Пловдивският апелативен съд, намира, че извършената оценъчна дейност на
Окръжния съд при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Ф.,
следва да бъде споделена изцяло по отношение на престъплението по чл.339, ал.1
от НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 2 до 8 години.
Коректно са съобразени, като смекчаващи отговорността обстоятелства - младата възраст, чистото съдебно минало, направените
самопризнания и непродължителният период на държането на оръжието в рамките на
един ден. Сериозно отегчаващо обстоятелство се явява и това, че подсъдимият е
употребил оръжието спрямо друго лице, целейки лишаването му от живот. По
отношение на второто престъпление, действително за разлика от предходното
деяние не са налице условията за приложението на чл.55 от НК, като следва на
основание чл.54 от НК на подс. Ф. да му се определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Затова и напълно справедливо, с оглед
пълното постигане на целите, предвидени в чл.36 от НК, Окръжният съд му е
наложил наказание от 3 години лишаване
от свобода.
Отмяната на присъдата в
наказателно-осъдителната й част по отношение прилагането на закон за по-тежко
наказуемото престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и налагането на
по-тежко от първоначалното наказание „лишаване от свобода“, наложиха изменението на присъдата и в частта за групирането на
съвкупността от престъпления по реда на чл.23, ал.1 от НК.
Безспорно са налице всички законови условия по чл.23, ал.1 от НК, тъй
като двете престъпления са извършени на една и съща дата, като деецът не е
бил осъждан за което и да е от тях. Затова и въззивният
съд, определи
на подс. Т.Ф. едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ от 6 години.
Тъй като
първоинстанционният съд не е приложил чл.24 от НК и липсва съответен протест, настоящата
инстанция не би могла да влоши правното положение на осъденото лице.
Предвид размера на така
постановеното общо и най-тежко наказание, не се налага обсъждането на въпроса
за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
С оглед на увеличения
размер на определеното на подсъдимия Ф. общо и най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ от 6 години, същото ще следва да се изтърпи при условията, предвидени
в чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС при първоначален „Строг“ режим, което
наложи да се измени присъдата и в този елемент от наказателно-осъдителната й
част.
Правилно е приложението на
чл.59, ал.1 от НК, като е приспаднато времето,
през което подсъдимият Т.Ф. е бил задържан по ЗМВР и с взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 01.01.2018 г. до влизане на
присъдата в сила.
Законосъобразно, на основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК в полза на държавата
е отнето вещественото доказателство - 1 бр. пистолет марка „ЕКОL“
модел „Р 29“, CAL 9 mm Р.А.К със сериен номер „*“, ведно с 1 бр.
пълнител.
Не се налага промяна в преценката за другите
веществени доказателства, съответно: 1 бр. пакет, съдържащ 1 бр. гилза и обтривки
от лява, дясна ръка контролна проба от Т.А.Ф., запечатани с печат на „*“, да се
унищожат като вещи без стойност, а 1 бр. черно яке с надпис на гърба „С-SBAL
FASHION“, да се върне на подсъдимия Ф., след влизане на присъдата в сила.
Тъй като подсъдимият е признат за виновен
по повдигнатите му обвинения, същият на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва да
заплати направените по делото разноски, съответно от досъдебното производство в
полза на ОД на МВР - гр. *в размер на по 1733,76 лева и на НБПП-*за служебен
защитник в размер на 300 лева, а от съдебното производство в полза на бюджета
на съдебната власт и по сметка на Окръжен съд – Пловдив от 1510 лева.
При
извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната
съдебна инстанция, освен констатираните и изправени с новата присъда нарушения
на приложимия материален закон, не установи съществени и неотстраними процесуални
нарушения.
Водим от
горното и на основание чл.
334, т.2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл.336, ал.1, т.1 от НПК, Апелативният съд постанови присъдата
си.
11.07.2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
гр. Пловдив
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.