№ 109
гр. Павликени, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело №
20214140100177 по описа за 2021 година
При условията на първоначално обективно кумулативно съединяване са предявени искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД .
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София излага в исковата си молба, че с
ответницата Й. СВ. С. от с. М., общ. Павликени имат сключен договор за мобилни услуги от
14.12.2018 г. за мобилен номер **********, като ответникът е с клиентски номер *********.
Договорът бил за срок от две години при план Тотал 38,99лв., продължен от 28.01.2019г. за
още две години – до 28.01.2021г. Договерно било и закупуване на мобилно устройство
Алкател 1 Дуал Блу с отстъпка на стойност 268,90 лв. Твърди, че за периода 05.01.2019г.-
04.05.2019г. ответникът е ползвал мобилни услуги под посочения мобилен и абонатен
номер, за което са издадени три фактури за три последователни месеца, в които е включена
сумата за месечен абонамент и разговори на обща стойност 282,79 лв., които не били
платени на падежите и след това и ищецът прекратил едностранно същите поради виновно
неизпълнение. В издадена крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 281,35лв., ведно с начислените за трите периода суми
за услуги. Като дата на спиране ползването на мобилните услуги сочи 07.05.2019г. чрез
автоматично деактивиране от доставчика. Относно неустойката твърди, че се формира от
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти - 97,47лв., възстановяване на част
от стойността на ползваните отстъпки, а по отношение на устройството – отстъпката,
предоставена при закупуването му, съобразно оставащия срок на договора - 183,88лв.
Заявява, че за заплащане на неустойката се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410
1
от ГПК, но същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
предявява установителен иск за сумата от 281,35 лв. – договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор. Претендира разноските по заповедното и исковото производство.
Ответникът в депозиран в срок писмен отговор чрез назначения му особен
представител, оспорва основателността на иска, като твърди, че представените
доказателства не подкрепят твърденията на ищеца за ползвани от ответника мобилни услуги
и тяхната стойност, нито начисляването на неустойка, тъй като фактурите не могат да бъдат
свързани с процесния договор, не са подписани от страните по договора, не са осчетоводени
и ги оспорва. Възразява за нищожност на клаузите в договора и общите условия,
предвиждащи предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и клаузата за
неустойка в този случай, като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП и накърняващи
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Счита, че липсват доказателства да е
упражнено надлежно правото за прекратяване на договора, волеизявление на кредитора да е
достигнало до длъжника, да е спазена разпоредбата на чл.87, ал.3 ЗЗД - писмена покана,
срок за изпълнение и т.н. Излага становище, че предявяването на ИМ на 11.03.2021г. не
може да замести такава покана, тъй като е след изтичане крайният срок на договора. При
липса на надлежно упражнено право за предсрочно прекратяване на договора, счита за
невъзникнало задължение за ответника да заплаща и неустойка по договора. Възразява по
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По Ч.гр.д. № 839/2020 год. на РС Павликени е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение № 285 от 21.12.2020г. в полза на заявителя-настоящ
ищец, против ответника Й. СВ. С. за сумата от сумата 281.35лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
14.12.2018г. и допълнително споразумение от 28.01.2019г., включваща 97.47лв. стойност
три месечни абонаментни такси и 183.88лв. неустойка за предоставено за ползване
устройство Алкател с отстъпка от стандартната цена по чл.7 от договора от 14.12.2018г и
205лв. направени разноски, от които 25лв. платена ДТ и 180лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответника на по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление, поради което с разпореждане от 04.02.2021г. заповедният съд е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Последното е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 10.02.2021г.
Искът на заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на
11.03.2021г. с п.к. от 10.03.2021г./, като предмет на същия е неустойката.
Видно от писмените доказателства по делото, между ответника като потребител и ищеца
като оператор, е сключен Договор за мобилни услуги 14.12.2018г. с абонаментен план Тотал
26,99 за срок от 24 месеца. По силата на договора, ответникът е получил СИМ карта за
2
номер *********** Със същия договор е уговорена продажба на мобилно устройство Alcatel
Dual Blue на стойност 269,90лв., платим 1 лв. с отстъпка от 268,90 лв. По силата на
споразумение от 28.01.2019г.е договорена мобилна услуга План Тотал 38,99 за срок от 24
месеца.
По делото са представени от ищеца следните фактури: По фактура № **********/05.02.2019
год., за отчетен период 05.01.2019-04.02.2019 год., са отразени задължения в размер на
217,81 лв., включващи абонамент, приспадната сума по компенсация и услуги извън пакета
– международни разговори и СМС на стойност 166лв. По фактура № **********/05.03.2019
год., за отчетен период 05.02.2019-04.03.2019 год., са отразени задължения за отчетния
период в размер на 38,99 лв., включващ само абонамент с ДДС и 217,81лв. задължения от
предходен период. Същата основна сума е начислена и в следващия отчетен месеца, ведно с
натрупване на задължения от предходни периоди. Поради незаплащането на горната сума
кредиторът е счел, че са налице предпоставките едностранно да прекрати договорите поради
виновното им неизпълнение от страна на абоната на основание чл.1 от договора за мобилни
услуги във вр. с чл.75, чл.19б и в от ОУ на оператора. Издал е крайна фактура №
**********/05.06.2019 год., за отчетен период 05.05.2019-04.06.2019 год., в която не е
начислена абонаментна такса, а само неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 281,35лв., както и задължения от предходен период в размер на 282,79 лв. В
документите липсва твърдяното от ищеца формиране на тази сума от две самостоятелни
вземания на различни основания, а именно 97.47лв. като неустойка за прекратяване поради
виновно неизпълнение на договора за мобилни услуги в размер на три месечни абонаментни
такси и сумата от 183.88лв. неустойка по допълнителното споразумение за предоставено за
ползване устройство Алкател с отстъпка в размер на отстъпката.
По делото липсват подписани от ищеца фактури, данни за съобщаването им на ответника,
не се твърди да е изпращано и не е представяно писмено уведомление за просрочените
задължения, някаква покана за плащане, за връщане на устройството, изявление за
предсрочно прекратяване.
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл.79, ал.1 и чл.
92, ал. 1 ЗЗД компенсаторна неустойка по договор за мобилни услуги.
Налице е сключен между ищеца и ответника договор, в който е предвидена дължима от
абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя. В подобни хипотези, последният дължи неустойка в трикратния размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси за всяка една от
договорените услуги. По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният
договор бил прекратен от страна на „Теленор България“ ЕАД. Прекратяването на договора
представлява волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва налична
3
облигационна връзка. Не са налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от
страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение на
абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него
общи условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и
прекратяване на договора. В допълнение начислената в последната фактура сума от
281,35лв. като „неустойка“ по признанията на ищеца в исковата молба не е една неустойка
поради едностранно прекратяване на основание виновно неизпълнение от ответника, а са
две неустойки – на осн. т.IV-3 ал.1. - в размер на 97,47лв., и по същия текст, но ал.3 - от
183,88 лв. Втората сума според клаузата в договора следва да се формира като част от
разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа към момента
на сключване на договора и съответно на срока на договора. Освен, че не се доказа
наличието на предпоставка за начисляване на неустойка, по никакъв начин не бе установен
размера на втория компонент – за какъв период е изчислен, върху каква отстъпка, няма
описание и в самата фактура на формирането ѝ.
Предвид гореизложеното, предявените искове с правно основание чл.422, ГПК, вр. с чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърляне на иска за вземанията по заповедта за изпълнение, ответникът не
дължи заплащане и на разноските по заповедното производства, нито възстановяване на
тези от исковия процес.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София иск против Й. СВ. С. от
с. М., общ. Павликени, са признаване за установено спрямо ответника на вземане на ищеца с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 281,35лв.(двеста осемдесет и един лева и
тридесет и пет ст.) начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, от които
97,47лв. за прекратените мобилни услуги и 183,88лв. – неустойка в размер отстъпката,
предоставена при закупуване на устройство, съобразно оставащия срок на договора, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 285 от 21.12.2020г. на РС
Павликени, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4