№ 155
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Мария П. Петрова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Андрея Атанасов Атанасов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600459 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
Обвиняемият ВЛ. МЛ. В. се явява лично в помещение в Затвора - С.З.,
като участието му в днешното съдебно производство ще бъде осъществено
чрез видеоконферентна връзка с използване на програмата Skype.
В залата присъстват: адв. И.М. – редовно упълномощен защитник на
обв. ВЛ. МЛ. В., Х.Д.Х. – майка и упълномощен защитник на обвиняемия
В.В., адв. З.П.К. – упълномощен защитник на обв. В., както и резервният
защитник адв. Н.Г..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор А.А..
За подпомагане осъществяване на видеоконферентната връзка със
Затвора - С.З. в съдебната зала се намира системният администратор на
Апелативен съд – Пловдив В.Н..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Защитникът Х.Х.: Да се даде ход на делото.
Обв. В.В.: Да се даде ход на делото.
Чувам ви и ви виждам добре. Зная за какво е делото днес.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. М.: Поддържаме жалбата. Нямам искания за отводи и други
доказателства. Запознати сме с удостоверение от 25 август 2021 г., протокол
за ново привличане на обвиняемия. Да се приемат тези доказателства.
Защитникът Х.: Поддържаме жалбата. Нямам искания за отводи и
други доказателства. Запознати сме с удостоверение от 25 август 2021 г.,
протокол за ново привличане на обвиняемия. Да се приемат тези
доказателства.
Адв. К.: Поддържаме жалбата. Нямам искания за отводи и други
доказателства. Запознати сме с удостоверение от 25 август 2021 г., протокол
за ново привличане на обвиняемия. Да се приемат тези доказателства.
Обвиняемият В.В.: Не възразявам този състав да гледа делото. Нямам
искания. Не правя отводи.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи на
състава на съда.
Съдът счита, че следва да бъдат приети приложените към възражението
на ОП - Стара Загора удостоверение от 25 август 2021 г., протокол за
предявяване на обвинение, връчен на обвиняемия на 30.08.2021 г., и протокол
за разпит на обвиняем от 30.08.2021 г.
С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на
други доказателства, следва да бъде даден ход на съдебните прения. С оглед
на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото посочените по-горе
документи.
ПРОЧЕТОХА СЕ същите.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите частната ни
жалба срещу определението на ОС - Стара Загора по посоченото НЧД, с което
молбата ни за промяна на мярката за неотклонение беше оставена без
уважение. В рамките на това производство съдът прие, че все още, 5 месеца
след разследването, обвиняемият е личност с особено висока степен на
обществена опасност и няма събрани доказателства, които да променят онези
условия, при които е била определена мярката за неотклонение. Това
2
категорично не е така и това е целта на нашата жалба. Съдът не прояви
достатъчно активност и не анализира това, което беше събрано по време на
делото, както и процесуалното поведение на обвиняемия. Всичко това
подробно сме посочили в частната жалба, но основно две неща будят нашето
безпокойство, поради което смятаме, че това определение е
незаконосъобразно. За да приеме, че обвиняемият остава да е личност с
особено висока степен на обществена опасност, според нас съдът, освен че
следваше да прецени неговото досега безукорно процесуално поведение,
следваше да прецени и някои от елементите на състава на престъплението, в
които той е обвинен и с които има събрани доказателства. Съдебната
практика в тази насока е категорична. В част от обективните елементи на
състава на чл. 115 от НК, каквото ни е обвинението до разглеждането на
делото пред съответния съд, съществуват категорични и едностранчиви
доказателства, че не обвиняемият е проявил агресия, а напротив, агресията е
проявена от пострадалото лице, заради което се е развил конфликт, довел до
неговата смърт. Това по никакъв начин не се вписва в понятието „личност с
висока степен на обществена опасност“. Събрани са достатъчно
характеристични данни. Той е отличен баща, с активна гражданска позиция,
управител на фирми, които осигуряват работни места на млади хора от гр.
Стара Загора.
Второто ни възражение, пак сме го анализирали подробно, е свързано с
тази съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която много
притесни и там започнаха тези неща с нови обвинения и т.н. Съдът беше
подведен от невярно твърдение на Окръжна прокуратура, че тази експертиза
не била обоснована, защото имало съмнение в нейната обективност. Нищо не
се сочи като доказателства. Крепяла се единствено на признанията на
обвиняемия. Това не е така. Тази експертиза е 30 страници, 10 от тях изброява
всички доказателства, на които съдебните експерти са се спрели, анализирали
и поставили своето заключение, което е такова, че внася много сериозни
аргументи в твърдяното в жалбата, освен че се говори за много сериозен
физиологичен афект, там категорично има данни за нова квалификация, но не
по чл. 116 НК. Тези показания се подкрепят от всички доказателства до този
момент – от свидетелските показания на свидетели, на очевидци, СМЕ,
първоначалните следствени действия. Те подкрепят това, че обвиняемият
говори от началото до сега обективната истина, което, пак ако се върнем
назад, означава, че такъв човек не може да бъде личност с висока степен на
обществена опасност. За тези 5 месеца има градация в доказателствата, които
сочат на значително занижена степен на онова предположение, заради което
той беше задържан. Което дава основание да твърдим, че към настоящия
момент най-подходяща мярка, която е еднаква по степен като гаранция за
провеждане на процеса, е ДОМАШЕН АРЕСТ, с електронно проследяване –
гривна, на адреса, посочен в нашата жалба. В. е човек, който има какво да
губи. Няма да тръгне да се укрива или прави каквото и да било. Необяснимо
за нас окръжният съд не казва думичка за експертизата, за съдебно-
психологическата експертиза на неговото детенце. Това е факт. Прокурорката
си позволили да каже, че всички деца на задържаните страдат. Но нашето
страда много повече. То е отразено в тази медицинска експертиза, която поне
да беше спомената в мотивите на това определение. Смятам, че правосъдието
по този процес ще бъде обслужено, както се изисква по закон и с тази мярка
за неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ, поради което моля да уважите нашата
3
жалба.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, няма да влизам в подробности.
Колегата В. достатъчно обстойно разви нашите виждания относно
определението на Окръжен съд – Стара Загора относно молбата ни за
изменение на мярката за неотклонение, пропуските, допуснати в нея. Няма да
влизам и в качеството на прокуратурата, защото, далеч съм от мисълта, че
разбирам от съдебна психиатрия и психология и да определям еднозначно
дали я приемам тази експертиза или не, но тя е факт. Факт е, че
специалистите, които са я изготвили, са дългогодишни съдебни експерти, с
безупречна репутация и самата психологична експертиза считам, че е
обоснована, точна и ясна, като винаги има варианти да не е. Всеки човек може
да сгреши. Затова има предвидени стъпки, по които да се определи повторна,
тройна СПЕ, категорично да се отхвърли заключението на настоящата.
Мисля, че не би следвало да се случи. Буди подозрително отношение, поне у
мен, и активността на прокуратурата след подаването на молбата за
изменение на мярката за неотклонение. На 19 август подадохме сутринта
молбата за промяна на мярката за неотклонение, на 19 август след обяд
изведнъж прокуратурата реши да предприема нови, необосновани, според
мен, или неясни, поне за мен, процесуално-следствени действия, вследствие
на което беше назначен резервен защитник в противоречие на изискванията
на закона, тъй като в нито един момент аз и колегите не сме саботирали
съдебното производство, съдействали сме, част от действията, които са
извършени в досъдебното разследване, са вследствие на наша инициатива и
пълно съдействие на разследващия полицай. Същото и след потвърждаване на
мярката за неотклонение на Старозагорския окръжен съд, беше променено и
обвинението в по-тежко, пак неясно защо. В така нар. „възражение“ се
твърди, че лицето е с висока степен на обществена опасност, съществува
опасност да се укрие, да повлияе на свидетели, да затрудни разследването,
докато 5 месеца той безупречно съдейства по всички възможни начини на
досъдебното производство, да се движи бързо, точно, без да създава
затруднения. Считаме, че мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА не е единствената, която може да осигури присъствието на лицето.
Мярката ДОМАШЕН АРЕСТ също би възпрепятствала възможността да се
укрие или невъзможността да напуска жилището на адреса, който сме
посочили в молбата. С какво би могло да се затрудни разследването. Предвид
което ви моля да отмените определението на Старозагорския окръжен съд и
постановите ново, с което на В.В. да бъден наложена мярка за неотклонение
ДОМАШЕН АРЕСТ, с проследяващо устройство, която да се изтърпи на
посочения от нас адрес.
Защитникът Х.: Уважаеми апелативни съдии, ще бъда кратка.
Твърдението на прокурора Д., че В. е обществено опасност, че ще се укрие и
въздейства на свидетели, са несъстоятелни. По никакъв повод той не се е
проявявал криминално. По никакъв повод! Обратното - той е уравновесен и
щастлив със своето семейство.
Второ, абсолютно несъстоятелно е нейното твърдение, че той ще се
укрие, защото единствената му мисъл е да бъде при семейството си и при
децата си. Той никога не би ги изоставил.
Трето, той няма как да въздейства на свидетелите, тъй като те вече са
4
дали показания пред съда.
Госпожи съдии, ако живеехме в други времена, вероятно В. щеше да
получи благодарност, за това че градът спи спокойно. Няма вече заливания с
киселини, няма побоища, няма палежи, няма изнасилвания. За съжаление
съдбата срещна В. с този закоравял престъпник. За съжаление и във
времената, в които живеем, не се прави разлика между един наркоман и
престъпник, лежал многократно в затвора, и един честен и достоен
гражданин. За съжаление обстоятелствата се стекоха така, че се стигна до
това деяние.
Госпожи съдии, синът ми В., както казах, няма криминално минало.
Точно обратното - доблестен и благороден човек, добре възпитан,
интелигентен, с две магистратури, създал е едно прекрасно семейство, с две
малки дечица – момченце, което беше на 6 месеца, когато се случи това, и
момиченце на 4 години. Той е любящ баща и има изключително силна връзка
с дъщеричката си. Ето защо неговата липса оказа негативно влияние върху
нейната психика и неговата единствена мисъл и неговото желание е да бъде
при нея, да разказва приказки за лека нощ и да види как синът му прохожда.
Бих искала да кажа още нещо: има един факт, който много ме
притеснява в материалите по делото. Прокурор Д. прилага разпечатка от
вестник, който в друга своя публикация, свързана с деянието, беше писал, че
майката на В. е намерена преди години на дъното на язовира и разследването
за смъртта й е потулено и прекратено. НО, както е видно, днес аз съм тук пред
вас и ще цитирам една известна мисъл: когато общественото мнение влезе в
една съдебна зала, правото излиза от нея. Затова, госпожи съдии, искам да
отчетете и факта, че от самото начало В. съдейства на полицията, от самото
начало не се укрил, нито се е опитал да прикрие деянието си, а е имал тези
възможности, ако е искал. Но като един честен и отговорен гражданин е готов
да понесе последиците от него. Но дотогава да бъде до семейството си. Поне
това заслужава. Моля да бъде променена мярката му за неотклонение в
ДОМАШЕН АРЕСТ. Благодаря!
Обвиняемият В.В. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
моите защитници.
Многоуважаема госпожо съдия, не съм предполагал, че ще се стигне до
тук. Оказал съм пълно съдействие на разследването и няма да извърша
престъпление.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува кратък
акт на съда, който считам, че действително, както каза колегата, не е засегнал
всички обстоятелства, които са посочени в жалбата. В случая, независимо
дали е налице обвинение по чл. 115 или повдигнатото по чл. 116 т. 9 НК, то е
тежко умишлено и се наказва с лишаване от свобода над 10 години или
съответства на изискванията на закона по чл. 63 ал. 2 т. 3, но в случая за мен е
разколебана опасността да се укрие. Напротив, считам, че може да извърши
друго престъпление, в смисъл да окаже влияние върху свидетелите, но, от
друга страна, не можем да пренебрегнем тази експертиза, независимо че се
оспорва от колегите от прокуратурата. Тя посочва множество обстоятелства,
обсъдени са всички доказателства и сочи на невисока степен на обществена
5
опасност на обвиняемия. Считам, че един ДОМАШЕН АРЕСТ съответства на
изискванията на закона и на необходимостта към настоящия момент на
досъдебното производство, още повече че той би попречил на евентуалното
извършване на престъпление, а именно в насока въздействие на свидетелите.
В тази връзка се присъединявам към исканията на защитниците. Считам, че
жалбата е основателна и предлагам да я уважите в насока да измените
мярката за неотклонение в ДОМАШЕН АРЕСТ.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият В.В.: Моля да ми промените мярката за неотклонение, за
да бъда със семейството си и да се грижа за тях.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 – ал. 9 НПК.
Образувано е по частна жалба на ВЛ. МЛ. В., обвиняем по ДП №
67/2021 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез
неговия защитник адв. И.М., срещу постановеното по ЧНД № 2463/2021 г., по
описа на Старозагорския окръжен съд определение, с което е оставено без
уважение искането за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава. С жалбата се
прави искане спрямо обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение
„домашен арест“.
Срещу частната жалба е постъпило възражение от Окръжна
прокуратура – Стара Загора, в която се излагат доводи за нейната
неоснователност. Към възражението са приложени заверени копия на
Постановление от 25.08.2021 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора,
протокол от 30.08.2021 г. за предявяване на постановление за привличане на
обвиняем, протокол от 30.08.2021 г. за разпит на обвиняем.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият и
неговите защитници Адв. М., адв. К. и Х.Х. – негова майка, поддържат
жалбата и направеното с нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита жалбата за
основателна и предлага взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение да
бъде изменена в „домашен арест“
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и
съображения намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по
същество – за неоснователна.
6
За да постанови обжалваното определение, макар и с пестеливи мотиви,
първоинстанционният съд е приел, че продължават да са налице всички
кумулативни предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК спрямо обвиняемия В. да
продължи да действа най-тежката мярка за процесуална принуда. Този извод
се споделя изцяло от въззивната инстанция.
Към момента на разглеждане на искането на обвиняемия В.В. за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение в по-лека от
Окръжен съд – Стара Загора (25.08.2021 г.), същият е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 115 НК, за което се предвижда
наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода. Впоследствие, с
постановление от 19.08.2021 г., което му е предявено на 30.08.2021 г., ВЛ.
МЛ. В. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, ал.
1, т. 9 вр. чл. 115 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Събраните до момента по делото доказателства продължават да
обосновават предположението, че обвиняемият В. е автор на вмененото му
във вина престъпление, включително и след предявеното му ново обвинение.
Доводите на защитата, че инкриминираното деяние е извършено от
обвиняемия, поради агресивното поведение на пострадалия преди и по време
на инцидента, което е породило страх за живота и здравето на него и неговите
близки, не могат да бъдат споделени. Данни за агресия от страна на
пострадалия срещу обвиняемия се съдържат единствено в неговите
обяснения, в показанията на свидетеля М. В. – брат на обвиняемия и на
свидетелите К.К. и Д.Н., които, освен че си противоречат помежду си, не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Твърденията на
обвиняемия, че С.И. тръгнал срещу него с нож (л. 16, т. 1 от ДП) не
кореспондират с показанията на брат му М., който заявява, че В. е стрелял,
след като С. посегнал към джоба на якето си (л. 25, т. 1 от ДП). Обясненията
на обвиняемия и показанията на брат му се опровергават и от данните, които
се съдържат в протокола за оглед на местопроизшествие (л. 1- 4, т. 1 от ДП).
В него действително е отразено, че пострадалият е имал нож, но той е
намерен в сгънато състояние в десния джоб на панталона му, докато в якето
му, което било до бюрото в стаята, са намерени само телефон и портфейл с
документи на името на С.И.. Заявеното от двамата братя не кореспондира и
със заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на
пострадалия. От него се установяват две огнестрелни рани в областта на
главата на С.И. – едната е входна в лявата тилна област, а другата – входна в
дясната част на горната устна на устата, като причината за смъртта е
нараняването в тилната област. До момента на вещите лица не са поставяни
въпроси, които са от съществено значение за изясняване на механизма и
начина на извършване на инкриминираното деяние като напр.: взаимното
разположение на телата на жертвата и стрелеца в момента на изстрелите,
разстоянието помежду им, поредността на изстрелите и т. н., но и само от
заключението на цитираната медицинска експертиза е видно, че единият от
изстрелите е в тилната част на главата, което навежда на извод, че
пострадалият е бил с гръб спрямо стрелеца, което от своя страна внася
7
съмнения в достоверността на твърденията на последния и брат му, че С. е
тръгнал към него с агресивни намерения. Те, между впрочем, звучат и
нелогично, като се има предвид, че пострадалият е бил сам в офиса на
обвиняемия, в една стая с него и брат му, а във фоайето пред нея са били
свидетелите К.К. и Д.Н., приближени на В.В.. В тази връзка, като се има
предвид трудовата и финансова зависимост на посочените двама свидетели от
обвиняемия е очевидно, че техните показания са дадени с цел да облекчат
отговорността на работодателя им, като показателни в тази насока са
твърденията им, че са чули един изстрел, а по делото е безспорно установено,
че изстрелите са били два.
Не може да бъде споделено и становището на защитника, че
обвиняемият е действал в състояние на физиологичен афект. Макар правната
квалификация на инкриминираното деяние да е изцяло в правомощията на
прокурора на този етап от настоящото наказателно производство, във връзка с
направеното възражение следва да бъде отбелязано следното: Самият
обвиняем дава подробно описание на характера и поведението на С.И. в
сравнително продължителен период преди инцидента (от 2018 г.) - заядлив,
избухлив, неконтролируем, отмъстителен, набил служител без повод,
напръскал със спринцовка чантата на служителка, която после се разпаднала,
редовно употребявал наркотици и алкохол в големи количества и т.н.
(протокол за разпит на л. 71 – 73, т. 1 от ДП). При тези данни и заявеното от
обвиняемия, че изпитвал страх от пострадалия, неясно остава защо не е
сигнализирал съответните компетентни органи за поведението и действията
му; защо, след възникналия на 23.03.2021 г. словесен конфликт, го е поканил
в офиса си и е останал насаме с него и брат си; защо е изключил камерите в
стаята, непосредствено преди идването на пострадалия и свидетелката Н.;
защо непосредствено след инцидента е разпоредил на своите служители да
предприемат смяна на ключа, бравата и СОТ–а на заложната къща в хотел
„Ж.“, където основно са работили пострадалия и свидетелката Н., както и на
останалите заложни къщи. Отговорите на тези въпроси, които са безспорно
установени от събраните по делото доказателства сочат на извода, че
обвиняемият В. е взел предварително решение за извършване на
инкриминираното деяние като старателно е обмислил и извършил неговата
подготовка и успешната му реализация, което напълно съответства на
правната квалификация на престъплението, по която понастоящем му е
повдигнато обвинение. В разглеждания случай наличието на предумисъл
изключва наличието на физиологичен афект, на който се позовава защитата.
Отделен е въпросът за съпричастността на свидетеля М. В. към извършеното,
с оглед намерените по ръцете му капсулни микрочастици със същия състав на
тези, намерени по ръцете на обвиняемия и тези в цевта на инкриминирания
пистолет, който въпрос очевидно предстои да бъде изследван тепърва в хода
на разследването.
Продължава да е налице и реална опасност обвиняемият да се укрие и
да извърши престъпление, в случай, че спрямо него бъде взета мярка за
неотклонение различна от „задържане под стража“. В подкрепа на този извод
8
са наличните по делото данни за сериозна финансова обезпеченост на
обвиняемия и неговото семейство, която би му позволила да напусне не само
адреса си на местоживеене, но и пределите на страната, както и опитите за
въздействие върху хода на разследването, включително и чрез осъществяване
на натиск от всякакво естество на призовани по делото лица с различно
процесуално качество.
При положение, че продължават да са налице предпоставките на чл. 63,
ал. 1 НПК, не са налице основания за изменение на взетата спрямо
обвиняемия В.В. мярка за неотклонение в различна от „задържане под
стража”, включително и в приравнената към нея по правни последици -
„домашен арест”. Посоченото от защитата влошено психологично състояние
на дъщерята на обвиняемия и добрите му характеристични данни, преценени
съвкупно с изложеното по-горе, не може да обоснове извод, противен на
направения.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 223 от 25.08.2021 г.,
постановено по ЧНД № 2463/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:28 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9