№ 176988
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Частно
гражданско дело № 20241110170484 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 от ГПК.
Образувано е по заявление на „Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу
И. К. К..
„Д.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на договор за заем с нотариална заверка на подписите срещу
И. К. К. за сумата от 25 000 лева главница, предявена като частична претенция /платежно
нареждане №3438445/ от общо заявена в размер на 95 000 лева и за сумата от 7526,46 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.07.2022 год. до 25.11.2024 год..
Заявителят твърди, че вземанията произтичат от договор за заем сключен на 17.03.2022 г. с
нотариална заверка на подписите.
Представен е договор за заем сключен на 17.03.2022 г. между „Д.“ АД в качеството му
на заемодател и И. К. К., в качеството му на заемополучател, с нотариално заверени
подписи, за предоставяне в заем на сумата от 95 000 лв. В договора не е удостоверено
предоставянето на сумата, а е предвидено превеждането й по банкова сметка в определен
срок. Представено е платежно нареждане за превеждане по банков път от заемодателя на
заелополучателя на претендираната сума в размер на 25 000 лева.
В производството по чл. 417, вр. чл. 418, ал. 2 ГПК преценката на заповедния съд е
ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по отношение на
който следва да извърши проверка дали е редовен от външна страна и удостоверява ли
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Само по изключение – при
поредпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК, тази преценка може да се разпростре и спрямо други
документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението, обект на
търсеното незабавно изпълнение.
С договора за заем заемодателят предоставя на заемополучателя определена парична
сума, която последният се задължава да върне – арг. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, т. е. касае се за реален
договор, който се счита сключен едва с действителното предаване на сумата, в настоящия
1
случай с плащането на уговорената заемна сума в общ размер на 95 000 лв. Това обаче не е
удостоверено в договора. Представеното платежно нареждане представлява частен
свидетелстващ документи, издаден от банката и не носи белезите на някой от изрично
предвидените в нормите на чл. 417 и чл. 418 ГПК документи, осигуряващи възможност за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение на паричните задължения. Ето защо,
представеният договор, макар и попадащ сред документите по 417, т. 3 ГПК, не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а доколкото не е
възникнало главното задължение за връщане на заетата сума, липсва основание за
възникване и изискуемост и на останалите акцесорни вземания. Поради изложените
съображения заявлението следва да се отхвърли в цялост.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
„Д.“ АД, ЕИК /////////// за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
въз основа на договор за заем с нотариална заверка на подписите срещу И. К. К., ЕГН
********** за сумата от 25 000 лева главница, предявена като частична претенция /платежно
нареждане №3438445/ от общо заявена в размер на 95 000 лева и за сумата от 7526,46 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.07.2022 год. до 25.11.2024 год.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2