№ 27
гр. Ботевград, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:К.В.Н.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20241810101065 по
описа за 2024 година
С исковата молба от ЗЕАД „****“ срещу Агенция „****“ е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата от 110,07 лв. –
главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ****, ведно със законната лихва върху главницата от
11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на
07.12.2021 г., около 18:30 ч., водачът на л. а. „Шкода Октавия“ с рег. № ****, движейки
се по главен път I-1 в посока с. Н., около 183 км., претърпял ПТП – преминал през
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, а именно изронена
дупка в асфалта, вследствие на което предна дясна гума била скъсана и предна дясна
джанта била увредена. Мястото било посетено от служители на РУ – Ботевград при
ОДМВР, които съставили протокол за ПТП. За лекия автомобил била сключена
застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца с валидност от 29.11.2019 г. до 28.11.2022 г.
Щетите били оценени от застрахователя и размерът им възлизал на 110,07 лв. На
14.01.2022 г. застрахователят изплатил обезщетението на собственика на автомобила.
Акцентира се, че поддръжката и стопанисването на процесния път, е ангажимент на
Агенция „****“. Ищецът претендира, че е носител на регресно вземане срещу Агенция
„****“, поради което изпратил на ответника писмена покана за възстановяване на
платеното обезщетение, получена от адресата на 25.03.2024 г. Въпреки това плащане
не постъпило. По същество искането към съда е да осъди ответника да заплати на
ищеца процесната сума. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
1
е депозирал отговор. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва доказателствената
стойност на протокола за ПТП – същият следвало да се изключи от доказателствата по
делото като непълен, неточен и противоречив. Нямало доказателства общите условия
да са актуални към датата на ПТП. Протоколът за ПТП бил изготвен от служители на
КАТ – Пътна полиция, като се базирал изцяло на твърденията на водача.
Длъжностното лице, отразило произшествието, не направило снимков материал, а
такъв не се представял и към исковата молба. Застрахователят изплатил обезщетение,
без да изследва обстоятелствата дали водачът е употребил алкохол, усложнена ли е
била пътната обстановка, както и дали водачът не е проявил груба небрежност. От
застрахователната полица и общите условия не се доказвало процесният
застрахователен риск да е покрит. Твърдяното ПТП не било причинено от неравност на
пътя (дупка), а се дължало на субективните действия на водача, по – конкретно на
шофирането с несъобразена скорост. В условията на евентуалност се твърди
съпричиняване от страна на водача. По същество се иска отхвърляне на предявения
иск. Претендират се и съдебно – деловодни разноски. Бланкетно и под условие се
прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
насрещната страна.
В откритото съдебно заседание страните не се представляват. Ищецът в
предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и
исканията си по същество, изложени в исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ****, се установява, че
собственикът на лекия автомобил е осигурил застрахователно покритие по всички
рискове (клауза „Пълно Каско“) при застраховател – ищцовото дружество за периода
от 29.11.2019 г. до 28.11.2022 г. Неразделна част от застрахователната полица са
Общите условия, за които с полагане на подписа си върху полицата застрахованият е
декларирал, че е получил Общите условия, запознал се е с тях и ги приема.
Представените Общи условия за процесната застраховка „Каско Стандарт“ са
изрично приети от собственика, и са актуални към датата на настъпване на ПТП, тъй
като последното им изменение е от 17.09.2018г. В Глава втора от ОУ са подробно
изброени покритите рискове, включително пътно-транспортно произшествие, което по
дефиниция представлява събитие, възникнало в процеса на движението на пътното
превозно средство, предизвикало повреда на ППС.
Съгл. Протокол за ПТП № **** г., съставен и подписан от служител на РУ –
Ботевград, процесното моторно превозно средство, управлявано от св. А. Б. Б. на
2
07.12.2021 г. се е движело по Главен път I-1 в посока с. Н. и при км. 183 е преминало
през изронена дупка в асфалта, при което е скъсана предна дясна гума и е увредена
джанта.
Със Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 08.12.2021 г.
собственикът на увреденото МПС надлежно е уведомил застрахователя за настъпилото
ПТП, като фактическата обстановка, описана в заявлението е аналогична на
изложената в протокола за ПТП.
Щетите по автомобила са подробно изяснени в Опис на претенция № **** г., а
именно увредени са предни дясна гума, както и предна дясна лята джанта. С Опис –
заключение по претенция № **** г. е калкулирана стойността за ремонт, която възлиза
на 110,07 лв. Съгл. Доклад по щета № ****/**** г., от застрахователя е признато
обезщетение за изплащане - 110,07 лв.
Сумата е преведена на собственика на автомобила на 14.01.2022 г., видно от
Преводно нареждане УР № **** г. За плащането е издадена и Фактура № **** г. С
Регресна покана изх. № **** г. застрахователят и ищец е поискал от ответника да му
възстанови заплатената като обезщетение сума. Поканата е получена от ответника на
25.03.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне.
В застрахотелната преписка по щетата са налични Свидетелство за регистрация
– част I на процесния автомобил, съгл. което собственик е „****“ ЕООД, свидетелство
за управление на МПС на св. А. Б. Б., от което е видно, че същият е правоспособен
водач, както и Знак за първоначален технически преглед.
Свидетелят А. Б. Б. заявява, че при процесния инцидент е пътувал от гр.
Монтана към гр. С. и до с. Н. е попаднал в дупка и е спукал едната гума на
автомобила. Било вечер, валяло сняг и имало образувана колона. Дупката била дълбоко
около педя. В нея били попаднали и спукали гума още два автомобила, за което на
мястото, на няколкостотин метра бил пристигнал екип на Пътна полиция. Дупката не
била обозначена. Освен спуканата гума, вследствие на инцидента била надраскана и
джанта. Свидетелят бил тестван на място за алкохол. Движел се с не повече от 20
км./ч., тъй като имало снеговалеж, видимостта била лоша и движението се
осъществявало в колона. Свидетелят не видял предварително дупката. Спирачната
система задействал непосредствено след като попаднал в дупката. Спомня си, че
процесното препятствие се намирало в по – дясната част на пътното платно. Съдът се
доверява на изложеното от свидетеля, тъй като същият няма пряка заинтересованост
от изхода по делото, показанията му се базират на негови непосредствени възприятия
относно фактите, подробни са и кореспондират с останалите доказателства и
доказателствени средства по делото.
Според заключението на САТЕ, твърденият от ищеца механизъм на настъпване
на ПТП е вероятна причина за настъпване на процесните щети. Същите могат да са
3
резултат от преминаване през дупка или друга неравност на пътното платно.
Стойността за възстановяването на лекия автомобил по средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 232,92 лв., изчислена по средни пазарни цени. Съдът се
доверява на заключението по САТЕ като обективно и аргументирано изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За уважаване на иска, ищецът е необходимо да докаже кумулативното наличие
на следните материално - правни предпоставки: 1) валидно свое застрахователно
правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то, покриващо съответния
риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.) противоправно поведение от
страна на ответника (изразяващо се в действие или бездействие); 4.) настъпили за
застрахования имуществени вреди, установени по размер; 5.) причинно – следствена
връзка между противоправното поведение и вредите по автомобила 6.) извършено
плащане в съответния твърдян размер от страна на застрахователя към пострадалия от
ПТП-то собственик на лекия автомобил. В тежест на ответника е пълно и главно да
докаже възражението си за съпричиняване, както и на общо основание да докаже
всички останали свои възражения.
Към датата на настъпване на процесното ПТП между застрахования и ищцовото
дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на
Застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ****, като застрахователната полица е
била със срок на валидност от 29.11.2019 г. до 28.11.2022 г. Коментираната застраховка
е сключена при клауза „Пълно Каско“, която съгласно Общите условия на
застрахователя покрива всички рискове, вкл. тези, причинени от ПТП. Следователно
застрахователно покритие за процесния риск е било осигурено.
Налице е реализиране на застрахователно събитие, което се доказва при
съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и заключението по САТЕ.
Следва да се акцентира, че съгл. чл. 6, т. 4 от Наредба за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, при повреди на ПТП, които обаче
не са причинени от друго ППС, не е необходимо местопроизшествието да се посещава
от служител на МВР – „Пътна полиция“.
Пътният инцидент е възникнал на републикански път (чл. 3 ал. 2 от Закона за
пътищата), който се управлява от Агенция „****“ (чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП). Съгласно чл.
19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране и осъществяване
защита на пътищата. Чл. 29 от ЗП предвижда, че Агенцията поддържа
републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение, изискванията
на движението и опазване на околната среда, като чл. 30 ал. 1 вменява на Агенцията
4
задължение да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 14 от ДР на ЗП е дадена дефиниция на понятието
"Поддържане на пътищата", според която това е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Предвид изложеното съдът
счита, че реализираното ПТП на 07.12.2021 г., по главен път I-1 в посока с. Н., около
183 км., е в резултат на неизпълнение на нормативно разписани задължения на
ответника, а именно – поддържане на пътищата, включващо дейности по осигуряване
на безопасно движение по републиканската пътна мрежа. Налице е причинно -
следствена връзка между настъпилите имуществени вреди и поведението на ответника
- бездействие в качеството му на възложител на ремонти дейности, представляващо
неизпълнение на нормативно вменени му задължения. Отговорността на ответника е
обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна и следва по силата на изрични
законови разпоредби, съдържащи се в Закона за пътищата.
Както механизмът на причиняване на уврежданията по процесния автомобил,
така и конкретното естество на вредите, са доказани по несъмнен начин от писмените
доказателства, ведно със заключението по САТЕ и свидетелските показания. Относно
размера на щетите съдът съобрази практиката на ВКС относно приложимостта на
утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006г. Методика (Решение №209/30.01.2012г. по т.
д. № 1069/2010г., Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., Решение №
109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г. и Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. №
896/2010 г. и др.). Според цитираните решения, Методиката съставлява указание
относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в
случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства за извършен
ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка. При анализа за приложимостта на Методиката ВКС приема, че при
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, равен на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото
в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Поради това, ако застрахованият представи доказателства за
причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и
за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не
5
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за
ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума
и отразяват реалната възстановителна стойност. Предвид изложеното следва изводът,
че в настоящия случай застрахователят е дължал на застрахования обезщетение в
размер на стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка, каквото обезщетение се установява от доказателствата по делото, че е
изплатено.
Поради изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, съгласно
която с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски.
Ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лекия автомобил. Възражението се свежда до твърдението, че
водачът е управлявал лекия автомобил в нарушение на ЗДвП – не е съобразил
скоростта на управление, не е контролирал непрекъснато управляваното от него
моторно превозно средство в конкретните условия, за да бъде в състояние да
предотврати ПТП в случай на възникване на опасност. Съдът намира, че по делото не
са събрани доказателства в подкрепа на възражението на ответника, поради което
същото е недоказано. Ответникът, предвид, че е допуснал значително амортизиране на
пътния участък, не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Поради изложеното, предявеният регресен иск следва е основателен, доказан по
основание и размер, като следва да се уважи изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 803,00 лв. (осемстотин и три лева),
представляваща разноски в исковото производство, от които 50 лв. – държавна такса,
400 лв. – адвокатско възнаграждение и 300 лв. – депозит за САТЕ и 53 лв. – депозит за
свидетел. За сторените разноски е приложен списък по чл. 80 ГПК, както и
доказателства за реалното им заплащане. Възражението за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е неоснователно, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, предвид множеството наведени
възражения, необходимостта от събиране на гласни доказателствени средства и др.
Така мотивиран, Ботевградският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, Агенция „****“ с
6
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ ****, да заплати на
ЗЕАД „****“ АД с ЕИК: ****, със седалище: гр. С., пл. „****“ **** сумата от 110,07
лв. (сто и десет лева и седем стотинки) – главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ****, във връзка с
ПТП, настъпило на 07.12.2021 г., около 18:30 ч., на главен път I-1 в посока с. Н., около
183 км., ведно със законната лихва върху главницата от 11.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция „****“ с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ ****, да заплати на ЗЕАД „****“
АД с ЕИК: ****, със седалище: гр. С., пл. „****“ **** сумата от общо 803,00 лв.
(осемстотин и три лева), представляваща разноски в исковото производство, от които
50 лв. – държавна такса, 400 лв. – адвокатско възнаграждение и 300 лв. – депозит за
САТЕ и 53 лв. – депозит за свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7