Р
Е Ш Е
Н И Е
№… Разград
30.І.2020г. Разградски
окръжен
година Град
съд
В
ИМЕТО НА НАРОДА
2020 20.І.
На Година
публично РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:
Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА АТАНАС
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В. гражданско 2019 342
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение 430/23.Х.2019 по грд №2313, образувано по описа му за 2018, състав на РРС е уважил частично предявените от „Агенция за събиране на
вземания” АД-София срещу Й.М.Й., ЕГН**********, като по реда на чл.422 ГПК и на
осн.чл.124 ГПК е приел за установено, че ответникът дължи на Агенцията вземане
в размер на 695,00лв.главница по договор за паричен
заем №84705/23.VІІІ.2016г , ведно със законна лихва, считано от 31.VІІ.2018г.
до окончателното плащане, както и сумите: 77,63 лева договорена лихва за
периода от 4.Х.2016г. до 18.ІV.2017г.-падеж
на последна погасителна вноска и 127,23 лева изтекла лихва за забава за периода
от 26.Х.2016г. до 30.VІІ.2018г. За които вземания,
в производство по ч.гр.д.№1512/2018г. по описа на РРС на осн.чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение №3358/3.VІІІ.2018г.
Искът за установяване на вземания за неустойки за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 517,16 и за предсрочна изискуемост в размер на
257,96лв., са отхвърлени като недоказани.
Искът за установяване на
вземанията е предявен по реда и в срока на
чл.415, ал.4 и ал.1, т.2 във вр.
с чл.47, ал.5 ГПК , с участие на назначения по отношение на ответника особен
представител –адв. М. Еринг.
Чрез назначеният му
особен представител, ответникът обжалва решението на РРС в осъдителната му част и позовано на твърдение за
незаконосъобразност и неправилност, моли за отмяната му, респ. за отхвърляне на предявените срещу него искове
в цялост. В с.з. заявява, че поддържа
жалбата като излага подробни съображения за неаконосъобразността
на решението като постановено в нарушение на чл.9 ЗЗД-ненадлежно уведомяване на длъжника за
цесията, легитимираща въззиваемия като титуляр на вземането и поради
несъобразяване на поддържаното в срок за отговор възражение за нищожност на
кредитния договор.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна
се е възползвала от правото си на отговор. Оспорва основателността на жалбата и
моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части като правилно,
обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. При
редовност в призоваването, въззиваемият
не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество на жалбата
с.з. Депозирал е писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна
и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и
законосъобразно постановен съдебен акт.
Като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба възражения
срещу законосъобразността на атакувания
съдебен акт и становището на въззиваемата страна, по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК, съдът намира за установено следното:
Като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и от
легитимираща интерес от обжалването страна , жалбата е допустима.
При дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът установи, че решението е валидно, а в обжалваната си част и
допустимо постановен съдебен акт. Като постановено по същество на предявените
му по реда и в сроковете на чл.42 ГПК
установителни искове, същото е правилно, обосновано и
законосъобразно. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с
допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена между страните тежест на
доказване и в съответствие с проявена от тях
активност в тази насока. Установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка се споделя от настоящата инстанция, пред която не са постъпвали искания за събиране на допустими
по см. на чл.266 ГПК доказателства.
Разгледана по същество, жалбата неоснователна. Като постановено по същество на
предявените по реда и в сроковете на
чл.42 ГПК установителни искове, решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Грд
№2312/2018г.е образувано на производство пред РРС по искове, предявени в
условия на обективно кумулативно съединяване от „Агенция за събиране на вземания” АД, гр. София срещу Й.М.Й.
за установяване на вземания, за които, в образувано по заявление на ищеца чгрд ч.гр.д.№1512/2018г.
по описа на РРС, на осн.чл.410 ГПК е
издадена Заповед за изпълнение №3358/3.VІІІ.2018г. Искът е предявен в срока по чл.41 ГПК и в
хипотеза на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
чл.47, ал. ГПК. В обстоятелствена част,
като факти обосноваващи заявената в петитум защита, ищецът е посочил, че в
изпълнение на сключен на 23.VІІ.2016г. Договор № 0114870/23.VІІІ.2016г.,
„Сити
Кеш“ООД,ЕИК202531869 предоставя на ответника Й.М.Й. заем за потребление в размер на 800,00лв.
при договорени ГПР в размер на 49% и ГЛП от 40,08%. С подписване на договора
заемателят се е задължил с връщане на заема
на 34 равни седмични вноски,
дължими в размер на 26,83лв. на ден-вторник от съответната седмица. Видно от двустранно подписания и
считан за неразделна част от договора погасителен план, крайният падеж на вземането е договорен на 18.ІV.2017г.
Договорът се твърди като сключен в съответствие с влезли в сила на 1.V.2016г. Общи
условия по договор за заем, приподписани на всяка страница от ответника-
заемател.
В реквизит на Договор
№ 0114870/23.VІІІ.2016г., страните по същия са предвидили в право на
кредитора(заемателя) автоматична предсрочна изискуемост на кредита при доказана
забава на „четири седмични погасителни вноски или дължими неустойки“. В този
смисъл е и т.10 от Общите условия, според която
заемодателят дължи писмено уведомяване на заемателя за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията по договора. В случай на обявена от заемателя предсрочна
изискуемост на договора, заемателят се е задължил да заплати в обезщетение неустойка,
договорена в размер на „20% от дължимата до пълното погасяване на договора
сума, представляваща непогасени главница, договорена лихва и неустойка по чл.8
от договора, в случай на начислена такава“. Неустойката по чл.8 от договора е предвидена
в размерна 627,98лв. за неизпълнение на поетото от ответника задължение
да предостави, съответно на договорните условия, обезпечение.
На 21.VІІІ.2017г., в качеството си на заемодател по Договор за заем № 0114870/23.VІІІ.2016г., „Сити
Кеш“ сключва договор за цесия, по силата на който
прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” АД вземанията си по
договора като с изрично пълномощно делегира на последния задълженията си по
уведомяване на длъжника , съгл. чл.99(3 ЗЗД. Доказателства, за предприети
от „Сити Кеш“ действия по обявяване предсрочната изискуемост на
кредитния договор до дата на сключения с въззиваемия договор за цесия, по делото не са ангажирани.
В изпълнение на предоставените му пълномощия,
„Агенция за събиране на вземания” АД предприема действия по уведомяване на
длъжника за цедираното към него вземане, връчвайки му на 2.VІІІ.2017г. Уведомително
писмо изх.№УПЦ-П-СТК/84/705 от 28.VІІ.2017г. В съдържание на писмото не се
установява адресирано до длъжника волеизявление за предсрочна изискуемост на
вземането. Следва да се отбележи, че такова не е било и необходимо, доколкото
от доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че на
18.ІV.2017г. –дата предхождаща сключването на договора за цесия, вземането е
било изискуемо поради настъпване на договорения краен падеж.
Връчването на уведомлението за
цесията е удостоверено в приложеното
като доказателство Известие за доставяне, в реквизит на което съответното
дл. лице е удостоверило с подписа датата на връчването му -2.VІІІ.2017, мястото
на връчването му-указания от длъжника адрес
и на кого е връчено с поименно посочване
на лицето, намерено на адреса и отбелязано в негово присъствие като съпруга
на адресата.
Призовката, а в случая
„известието за доставка“ е официален свидетелствуващ документ, който установява
отразените в него данни и докато не бъде осъществено обратно доказване не е
оборена и нейната доказателствена сила. В случая върху върнатото „известие“ е
отбелязано изрично, че връчването му е извършено надлежно на лице от кръга на
посочените такива в чл.4 ГПК, което с пописа си върху известието е удостоверило
съгласие за приемането му. Оборването на
доказателствената сила на удостовереното по делото връчване на уведомлението за
цесията е в тежест на оспорващия редовността на връчването адресат, в случая
ответник по предявения от цесионера иск.
Като това оборване се следва по правилата на ГПК. В случая възражение в този
смисъл се прави недопустимо едва с подаване на въззивната жалба. На следващо
място, липсват, каквито й да е доказателства, опровергаващи достоверността на
удостоверените от връчителя обстоятелства.
за опровергаване.
В тази връзка, предвид изложеното
по горе относно редовността на връчването и доказателствената сила на документа,
удостоверяващ връчването на адресираното до длъжника уведомление за цесията, въззивната инстанция намира за
неоснователно въведеното с жалбата възражение за неуведомяването на въззивника
за цесията. Същото е неоснователно и по причина, че самата искова молба, като подадена от цесионера в съответствие с изрично предоставените му за
това пълномощия от цедента, има значението на достигнало до ответника-длъжник
по прехвърленото вземане, уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Освен това, доколкото
уведомяването за цесията е дължимо на длъжника
за да го предпази от плащания към лице, което не е кредитор, съдът не приема за
основателно така въведеното възражение, тъй като по делото не се твърдят и
доказват извършени от въззивника плащания
по погасяване на процесните вземания.
Неоснователно е поддържаното в жалбата
възражение за неправилност на обжалвания съдебен акт поради несъобразена от първоинстанстанционния
съд нищожност на договора в цялост
поради противоречието му с в ЗПК и ЗЗП императивни норми. Обосновано от
доказателствата и съответно на приложимия материален закон, с постановяване на
решението си първоинстанционният е приел нищожност на клаузите,
обезпечаващи изпълнението на договора.
Касае се за неустоечни клаузи, чиято недействителност не води до
недействителност на целия договор. В тази си част, решението на РС не е обжалвано
и е влязло в сила.
Според даденото му в чл. 9 ЗПК легално
определение, договорът за потребителски
кредит е формален, като спазването на формата и минималните реквизити е
изискване за валидност - чл. 22 от ЗПК. В конкретния случай е направено
възражение за нарушаване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК - да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видно от приложения
Договор за потребителски кредит № 0114870/23.VІІІ.2016г. е
спазено изискването за форма, отразен е
общият размер на кредита. В реквизит на договора се установява насрещно постигнато между
страните съгласие относно размер на ГПР
от порядъка на 49% и 40,08ГЛП.
Договорени в посочените проценти, ГЛП и ГПР не
надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, приложен е и
погасителен план, подписан от двете страни, в който е посочен броя на
погасителните вноски, падежа на всяка една от тях, диференцирани по вид и
размер – главница и договорна лихва.
Параметрите на кредита се съдържат и в европейския формуляр, подписан и от
двете страни.
Предвид изложеното процесният
договор се явява действителен и не са налице предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Поради съвпадането на крайните
изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното,
Разградският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №430/23.Х.2019 по грд №2313/2018 по описа на
РРС В ЧАСТТА, с която исковете,
предявени по реда на чл.422 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания” АД-София срещу Й.М.Й., ЕГН**********, са
уважени като е прието за установено, че Й.М.Й., ЕГН********** дължи на Агенцията вземане в размер на 695,00лв.
за главница по договор за паричен заем
№84705/23.VІІІ.2016г , ведно със
законна лихва, считано от 31.VІІ.2018г. до окончателното плащане, както и
сумите: 77,63 лева договорена лихва за периода от 4.Х.2016г. до 18.ІV.2017г.-падеж на последна
погасителна вноска и 127,23 лева изтекла лихва за забава за периода от
26.Х.2016г. до 30.VІІ.2018г. За които
вземания, в производство по
ч.гр.д.№1512/2018г. по описа на РРС на осн.чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение
№3358/3.VІІІ.2018г.
На осн. чл.78 ГПК ОСЪЖДА Й.М.Й., ЕГН********** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” АД, ЕИК203670940, гр.София разноски в размер на 350,00лв.
В останалата си част, като
необжалвано Решение №430/23.Х.2019 по
грд №2313/2018 на
РРС е влязло в сила.
Решението на РОС е окончателно и по аргумент на чл.280,
ал.3, т.1, предл.І ГПК не полежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР