МОТИВИ
към
присъда по НЧХД № 6079/2014г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е образувано по тъжба на И.Д.Д., ЕГН: **********
***, който в качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу
К.П.С.
– роден на ***г. в ***, б., български гражданин, неженен, със средно
образование, работещ като преводач, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на
22.04.2014г. около 21.00 часа в гр. Пловдив в парка, находящ се зад блок ***, е
причинил на И.Д.Д. *** разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
По делото не е приет за съвместно разглеждане граждански иск,
като макар подобно претенция да е описана в текста на частната тъжба, то такова
искане не е поддържано от частния тъжител или неговия повереник пред съда. Ето
защо и предвиди съблюдаване принципа на състезателното начало при разглеждане
гражданския иск, включително и в наказателното производство, съдът не е
конституирал частният тъжител като граждански ищец и не е приел за съвместно
разглеждане граждански иск.
Частният
тъжител чрез своя повереник адвокат В. поддържа повдигнатото обвинение. Счита,
че от събраните по делото доказателства ясно се установява, че частният тъжител
И.Д. е пострадал от извършеното от подсъдимия С. на 22.04.2014г. деяние, а
именно - нанасянето на лека телесна повреда и претърпените болки и страдания от
тази травма. В тази насока се сочат показанията на свидетеля М., който е бил в
непостредствена близост и според които И.Д. е бил ударен в областта на носа с
глава от подсъдимия С., както и заключението на комплексната физико-медицинска
експертиза, която сочи като най-вероятен начин на причиняване на травмата този,
описан в частната тъжба от И.Д.. Обръща се внимание и на показанията на свидетеля
Й. Д. – майка на тъжителя, от които се установява, че същият е търпял болки и
страдания един месец, като първата седмица не е посещавал учебни занимания, у
тях се е появил страх, С. не е спрял да притеснява. Предлага се да не бъдат кредитирани
показанията на свидетелите доведени за разпит от страна на защитата като
свидетели очевидци – Б. П., А. К., А. И., като се сочи, че това са лица, които
сами се определят като свидетели очевидци. Сочи, че е категорично установено,
че няма разлика между показанията на свидетелите къде е станал инцидента, къде
се е намирал С. и къде – Д., но поддържа, че поне един от тези трима свидетели
не е имал видимост и не е възприел непосредствено случващото се между
подсъдимия и частния тъжител, как са стояли, в какъв ред, като не може да се
установи кой къде е бил и кой от тях не е имал видимост. Поддържа още, че показанията
им са очебийно еднакви, като и тримата казват, че имало обидни реплики от
страна на Д., но никой не може да цитира какво точно са си казали, като не . не
може да се приеме, че те не са знаели и не могат да си спомнят какво точно са
си казали и каква е причината да се стигне до съприкосновението между
подсъдимия и частния тъжител. Поради това предлага да бъдат кредитирани като
истинни показанията на свидетеля М., потвърдени от вещите лица по комплексната
експертиза. Добавя още, че не може да се приеме за достоверно казаното от Р.,
след като същия сега се е сетил да каже истината, както и че ако тъжителят Д.,
заедно със свидетелите М. и Р. са имали сговор, те е нямало да го осъществят в
присъствието на трима човека – П., К. и И.. Сочи и че съгласно експертизата
травматичните увреждания, установени с медицинското освидетелстване са
осъществени по начина, който се описва в тъжбата.
Частният тъжител Д. заявява, че е съгласен с казаното от
повереника си, като няма какво да добави.
Защитникът на подсъдимия адвокат К. предлага К.С. да бъде признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение от страна на И.Д.. Сочи, че виновността
на подсъдимият С. не е установена и доказана безспорно и категорично от
доказателствения материал по отделно и в съвкупност. Взема становище, че от
събраните доказателства се установява безспорно, че към датата, на която се
твърди, че е настъпил инцидент, подсъдимият и частният тъжител са били във влошени отношения, изразяващи се
в междуличностен конфликт, породен от прекратените интимни отношения между С. и
сестрата на тъжителя – Д., както и че е настъпил инцидент на 22.04.2014г. в гр.
Пловдив, в ж.к. „Тракия” в парка, находящ се до бл. 196. Твърди като
установено, че на 22.04.2014г. подс. С.
е получил обаждане по телефона от свид. Р., като била уговорена среща между Д.
и С., която да се проведе на 22.04.2014г. в парка зад бл. *** в гр. Пловдив
около 21 часа вечерта, с цел уреждане отношенията между тях. Отправяйки се към
срещата С. посетил близък магазин и закупил бира и цигари където се срещнал със
свидетелите, с които се отправил към мястото на срещата, където седнали на
пейка, пили бира и пушили цигари, които С. държал в ръцете си. Към този момент
на мястото дошъл частният тъжител И.Д. и свидетелят М.. Защитникът сочи, че от
този момент се оформят две версии, едната от показанията на свидетелите С. М. и Д.Р.,
потвърждаващи изложеното като фактология в тъжбата, а другата – очертана от
показанията на свид. Б. П., А. К. и А И., както и обясненията на подс. С., като
всички свидетели, разпитани въз основа на искане на тъжителя, са заинтересовани
от развитието на делото в негова полза, в това число свид. Р., катокъм датата
на инцидента е бил в приятелски отношения с тъжителя и сестра му, а свидетелят С.
М. също е заинтересован от развоя на делото, тъй като първо е бил и е близък
приятел с цялото семейство на Д. и на второ място – по непотвърдени данни е и
бивш интимен приятел на сестрата на Д.. Сочи се и личен мотив на М. да даде
показания против подсдъимият, защото е имал и личен мотив в друг аспект, а
именно – С. е причинил увреждане на лек автомобил БМВ, собственост на бащата на
свид. М.. Сочи се още, че свидетелката Й. Д. – майка на частния тъжител – не е
била очевидец на цитирания инцидент, няма преки непосредствени впечатления от
събитията на 22.04.2014г., а препредаде пред съда информация, която е получила
от сина си – тъжителя Д., както и че тя също има личен мотив да таи лоши
чувства към подсъдимия, защото е заявила,че е причината за прекратяване на
връзката между дъщеря й и подсъдимия. Горното се сочи и за свидетеля Д. Д.,
също не е била очевидец на инцидент между тъжителя. Същевременно се взема
становище, че показанията на свидетелите П., К. и И. са напълно логични, явили
са се да свидетелстват, доколкото това е тяхно задължение, показанията им са логични
и непротиворечиви, а противоречие се наблюдава относно обстоятелства като на
колко сантиметра бил подсъдимият от тъжителя и от пейката, какви точно обиди
всеки един от тях е чул по отношение на подсъдимия. В тази насока се сочи, че трима
младежи са били изненадани от това, което са видели и е нормално да не могат
съвсем точно да възпроизведат разстоянието между лицата и пейката, но въпреки
това с възприели основният факт - кой е
инициирал физическия сблъсък между двамата. Определя тримата свидетели като
незаинтересовани, дори И. като такъв в близки отношения с тъжителя и семейството
му, без интерес да помага на С.. Сочи и че С. е дал подробни обяснения, с които
оказва помощ за разкриване на обективната истина, не е крил нищо че е повредил
лекия автомобил, управляван от М. и др.. Обръща се внимание и на повторения разпит
на свидетеля Д.Р., който заявява, че при първоначалния си разпит не е казал
истината както и причините за това, като е категоричен, че не е видял отправен
удар нито от страна на С. към Д., нито обратното. Изтъква още, че С. няма мотив
да нанесе удар с глава на тъжителя, след като е отишъл на срещата, бил изненадан, приклекнал, с цигара и бира във
всяка ръка, което не е поведение на човек в готовност да нанася удар. Сочи и
поведението на С. след контакта му с Д., като не се е възползва от безпомощното
почти състояние на частния тъжител, както и характеристичните данни по отношение на
частния тъжител, че същият изпитва увлечение към бойните изкуства и тренира
дълги години същите. Поддържа се, че в СМЕ вещите лица е категорично за
механизма на причиняване на телесната повреда, а в последвалата комплексна
експертиза вещите лица медик и физик категорично сочат, че боравят с
вероятности и са възможни и двата описани случая. Поддържа се и теза за
вероятен предварителен сговор между Р., М. и Д. да бъде нанасен побой над С.,
за което се сочи избраното място на срещата. Предлага се подсъдимият да бъде
признат за невиновен, като бъдат присъдени и направните разноски в хода на
производството по делото.
Подсъдимият С. заявява, че е съгласен със становището на защитника
си, като взема становище, че иска оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.П.С. е роден на ***г. в ***, б., български
гражданин, неженен, със средно образование, работещ като преводач, неосъждан,
ЕГН **********.
Съдът
приема за установено, че подсъдимият С. и свидетелката Д. Д. – сестра на
частният тъжител И.Д.Д., поддържали интимни отношения до началото на 2014г.,
когато на 06.01.2014г. подсъдимият С. бил в дома на Д. на празненство по случай
Йордановден. В хода на същото възникнал конфликт между С. и Д. Д., причина за който бил присъстващия
на мястото свидетел С. М., към който С. изпитал ревност. Раздразнен от
последното и излизайки от дома на Д., подсъдимият С. счупил прозорци на
управляван от свидетеля М. автомобил. В следствие на горното, отношенията между
С. и Д. Д. се влошили, като същите прекратили връзката си. Въпреки това,
подсъдимият С. продължавал настоятелно да търси Д. Д., въпреки нейното
нежелание да контактува с него, тъй като имала друг приятел – свидетелят Д. Р.,
като подсъдимият се опитвал да провежда разговори и с нейната майка –
свидетелката Й. Д., включително и като я изчаквал пред жилището и. Същата
упоритост на С. влошила отношенията му със семейството на свидетелката Д. Д.,
включително и с нейният брат - частният тъжител И.Д.Д., който искал С. да
прекрати действията си спрямо сестра му.
На
22.04.2014г., следобед, подсъдимият С. получил обаждане по телефона от
свидетеля Д. Р., който поискал да се срещнат и да говорят за конфликта по
повод Д. Д.. С. се съгласил, като за
място на срещата уговорили гр. Пловдив в парка, находящ се зад блок *** –
блокът, в който живеели семейство Д.. За същата среща свидетеля Д. Р. уведомил
и частният тъжител И.Д., като се уговорили и последният да присъства.
На 22.04.2014г.,
около 21:00 часа, подсъдимият С. бил на уговореното място - гр. Пловдив в
парка, находящ се зад блок ***, като заедно с него били свидетелите Б. Й. П., А
А. К. и А П. И.. Същите четирима консумирали бира, като за целта стояли на
намираща се на мястото пейка, като подсъдимият С. бил клекнал до същата. В този
момент към тях се приближили частният тъжител И.Д. и свидетелят М., като си
разменили реплики. Между частния тъжител И.Д. и подсъдимия С. възникнало
физическо съприкосновение, в резулатат на което Д. получил травма в областта на
носа, представяща се в травматичен отток на носа и кръвотечение от носа. След
същото съприкосновение свидетелят М. придружил частния тъжител И.Д. до
пространството пред дома му, където били и неговите родители, след което за
случая бил подаден сигнал до полицията, като била повикана и линейка.
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели- Й. И. Д.,
С. А. М., Д.Н. Р., А П. И., А А. К., Б. Й. П. и Д. П. Д..
В показанията си свидетелката Й. И. Д. изнася данни за отношенията
между нейната дъщеря – свидетелката Д. П. Д. и подсъдимият С., и в частност –
за това, че са имали връзка, но същата била преустановена след неприемливи
действия на С., както и негово посегателство към ползвана от свидетеля М. вещ.
Описва и упоритото търсене от страна на подсъдимия С. на контакт с дъщеря и,
както и със самата нея, както и възникналите по повод на това конфликти. Изнася
още, че към датата на деянието е видяла сина си с разкървавен нос, което е
наложило сигнализирането на полицията, както и търсенето на лекарска помощ.
Съдът намира показанията на същия свидетел в тази им част за непротиворечиви,
добре кореспондиращи с останалия доказателствен материал, последователни и
логични, поради което кредитира същите като истинни. От последните се
установява фактът на конфликт между подсъдимият и
частния тъжител, причините за това, както полученото от същия увреждане. Свидетелят
Й. И. Д. описва още, че травматичното увреждане на сина и било причинено от
удар на подсъдимият С.. Съдът констатира, че доколкото свидетелят Й. Д. не е
присъствала на мястото на инцидента, то същата предава единствено обясненията
за случилото се на частният тъжител и свидетелят М., в която им част
показанията на Й. Д. следват да бъдат преценени единствено в контекста на
последните, а не самостоятелно.
Свидетелят Д. П. Д. също описва отношенията си с подсъдимия С., а
именно, че е поддържала връзка с него, която била прекратена към началото на
2014г., причините за същото, включително и събитията от 06.01.2014г., както и
продължаващото упорство от страна на С. да търси връзка с нея, за да
възстановят отношенията си, въпреки нежеланието на Д.. Свидетелката заявява
още, че не е присъствала на конфликта между частния тъжител Д. и подсъдимият С.,
като го видяла по-късно, с разкървавен нос и придружен от свидетеля М.. Съдът намира показанията на същия свидетел за
непротиворечиви, добре кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
последователни и логични, поради което кредитира същите като истинни. От
последните се установява фактът на конфликт между подсъдимият и частния
тъжител, причините за това, както и полученото от същия увреждане.
Свидетелят Д.Н. Р., разпитан от съда на 11.02.2015г. сочи, че е
присъствал на инцидента, като видял подсъдимият С. да удря с глава частния
тъжител Д.. Въпреки горното, разпитан повторно на 14.12.2015г. Р. заявява, че
не поддържа тези си показания, като за причина да изнесе неистина сочи, че към
момента на даване на показанията е имал интимна връзка със свидетелката Д. П. Д..
Заявява, че действително се е обадил на С., за да уговори среща, но последното
било по почин на частния тъжител Д., който искал да говори с подсъдимия или
евентуално да го набие, защото последният се занимава със сестра му. Сочи още,
че пристигнал на мястото със закъснение, като видял частния тъжител Д. да се държи за носа и да отправя закани към
подсъдимият С., като същевременно бил държан от свидетеля М.. Съдът счете, че
не са налице основания за да не приеме заявения от свидетеля Р. отказ от
дадените на 11.02.2015г., доколкото същият сочи житейски достоверна причина за
последното – че тогава е имал връзка със свидетелката Д. П. Д.. Няма причина да
не бъде кредитирано и посоченото от Р., че инициативата за телефонното му
обаждане до подсъдимия С. е била именно на частния тъжител Д., доколкото
последното добре обяснява появата на мястото на инцидента на същият частен
тъжител, както и на свидетеля М., а данни в противен смисъл не са установени.
Що се отнася до отправяни от И.Д. закани към С., след като първият вече получил
травма на носа /независимо от механизма на същата/, то същите показания отново
следва да се приемат за логични и последователни, като последното обстоятелство
обаче не изяснява въпроса за механизма на самото травматично увреждане,
доколкото е ясно, че И.Д. би могъл да реагира със заплахи към С. в следствие на
афекта от увреждането си в областта на носа, независимо как е получил същото.
Ето защо съдът намира показанията на същия свидетел за непротиворечиви, добре
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, последователни и логични,
поради което кредитира същите като истинни. От последните се установява фактът
на конфликт между подсъдимият и частния тъжител, полученото от последния
увреждане, както и причините поради които той и подсъдимият са били по време и
място на деянието.
Във връзка с показанията на свидетелите Д. П. Д. и Д.Н. Р. следва
да се отбележи, че между последните по същество не се констатира противоречие
относно обстоятелството, провел ли е Р. следобеда на 22.04.2014г. телефонен
разговор със С. от дома на семейство Д.. Макар Д. П. Д. да сочи, че не е
присъствала на такъв разговор и не е била в дома си с Р. на същата дата, то
същата заявява, че не може да каже дали същият ден Р. се е качил в дома и без
нея. Последното не противоречи на твърдението на Р., че се е качил в дома на Д.
заедно с частният тъжител И.Д., като от своя страна не помни дали Д. П. Д. е
дошла в последствие.
С оглед показанията на свидетелите Й. И. Д., Д. П. Д. и Д.Н. Р.
отново следва да се отбележи, че обстоятелствата относно отношенията и
последващия конфликт между подсъдимия С. от една страна и семейството от Д. П. Д.
– от друга, хода на този конфликт и факта, че в резултат на последния на
22.04.2014г. И.Д. е получил телесно увреждане, е безспорен между страните и
намира упора в целия събран по делото доказателствен материал.
Въпреки горното противоречиви данни се събраха относно
обстоятелствата – кой е бил инициатор на физическото съприкосновение между
частния тъжител И.Д. и подсъдимия С., осъществено на 22.04.2014г. и какъв е
механизма на същото.
В горната насока се оформят две групи свидетелски показания на свидетелите, определи се като
непосредствени такива на деянието, както следва:
От една страна са показанията на свидетеля С. А. М., който сочи,
че заедно с частния тъжител И.Д., на инкриминираната дата,
научили за срещата между Р. и подсъдимият С., като решили да отидат на същата
за да говорят с последния. На мястото заварили С., клекнал отстрани на пейка,
заедно с няколко момчета, седнали на последната. Подсъдимият С. подходил
агресивно към И.Д., попитал го дали идва, за да го бие, след което подсъдимият
нанесъл удар с глава на Д. в областта на носа. В резултат на последното,
частният тъжител залитнал назад и от носът му потекла кръв.
Същите показания се подкрепят от тези на свидетелката Й. И. Д.,
която преразказва обясненията на за случая на своя син И.Д., както и на свидетеля
М..
От друга страна са показанията на свидетеля А П. И., който сочи,
че бил заедно със свидетелите А. К. и Б. П., както и с подсъдимия С. ***,
когато към тях се приближили частният тъжител И.Д. и свидетелят М.. И.Д.
започнал да отправя обиди към С., двамата си разменяли реплики, след което
докато стояли един срещу друг, И.Д. направил опит да удари с глава подсъдимия С..
При това последният, чийто ръце били заети с чаша с бира и цигара, навел
главата си, в следствие на което Д. ударил носа си в темето на С., а от носа му
потекла кръв.
В същия смисъл са показанията и на свидетеля Б. Й. П., който сочи,
че бил заедно със свидетелите А. К. и А И., както и с подсъдимия С. в парка до
блок ***, когато към тях се приближили частният тъжител И.Д. и свидетелят М.. И.Д.
се приближил към С., като му говорил нещо, след което направил опит да удари с глава подсъдимия С..
При това последният навел главата си, в следствие на което Д. ударил носа си в
темето на С., а след което се хванал за носа си.
Последното се твърди и от свидетеля А А. К. който сочи, че бил заедно със свидетелите Б. П. и А И., както и
подсъдимия С. в парка до блок ***. Тогава към тях се приближил частният тъжител
И.Д. и свидетелят М., като Д. започнал да отправя закани към С.. При това И.Д.
направил опит да удари с глава подсъдимия С., но последният навел
главата си, в следствие на което Д. ударил носа си в темето на С., а след което
се хванал за носа си.
Същото твърди в обясненията си и подсъдимият С., който заявява, че
на 22.04.2014г. се уговорил със свидетеля Д. Р. да се видят в паркът зад блока
на свидетелката Д. Д., където подсъдимият отишъл със свидетелите А. К., Б. П. и
А И., след като си закупили бира и цигари. Към 21:00 часа на мястото
пристигнали частният тъжител И.Д. и свидетелят М., при което Д. започнал да
заплашва и обижда С.. При това И.Д. се приближил до
подсъдимият и направил опит да удари с глава, но последният навел главата си, в
следствие на което Д. ударил носа си в темето на С., а след което се хванал за
носа си.
Така описаните противоречия не са преодолени след провеждане на
очни ставки между същите свидетели по реда на чл.143 от НПК.
При анализа на същите показания съдът съобрази следното:
Показанията на свидетеля С. А. М. следва да бъдат оценени като
последователни и вътрешно непротиворечиви, но трябва да бъде отчетено
обстоятелството, че същият свидетел очевидно е в приятелски отношения с частния
тъжител И.Д.. Също така, макар да не го заявява изрично, то следва да се
предположи, че М. е във влошени отношения с подсъдимия С., дори
и само предвид обстоятелството, че последният преди време в изблик на ревност е
повредил ползвано от същия свидетел МПС. Ето защо свидетелят М. може да се
счете за заинтересован да даде показания в полза изложеното от частния тъжител И.Д..
Свидетелят Й. И. Д. изнася единствено косвено данни за споделеното
и от нейния син - частния тъжител И.Д.. В този смисъл за нейните показания се
са ангажирани с посочената вече заинтересованост на свидетеля М., както и на
самия частен тъжител.
Показанията на свидетелите А. К., Б. П. и А И. също са последователни
и вътрешно непротиворечиви, както и добре кореспондиращо помежду си. В този
смисъл съдът не споделя възражението на повереника, че между последните са
налице съществени противоречия. Следва да се приеме за напълно нормално някой
от последните свидетели да не е запомнил добре обстоятелството, дали
подсъдимият С. е бил клекнал до пейката или седнал на нея, както и как точно
били разположени всички свидетели спрямо същата пейка, към момента на
пристигане на мястото на частния тъжител И.Д. и свидетеля М.. Не съществува
понятна причина последните обстоятелства да са направили ярко впечатление на свидетелите,
за да може да бъде сторено съответно заключение, че едно несъответствие в
последните обосновава констатиране на съществено противоречие в показанията. Същевременно,
напълно логично е след пристигането на мястото на частния тъжител И.Д. и
възникване конфликт с подсъдимия С., на свидетелите да направи силно
впечатление и да запомнят добре по чий почин е започнал същият конфликт и кой
кого е посегнал да удари, доколкото последното съставлява една житейски
необичайна ситуация. На следващо място, съдът намира и за напълно нормално
свидетелите А. К., Б. П. и А И. да не могат да цитират точното съдържание на
обидите или заканите, които твърдят, че И.Д. е отправил към подсъдимият С., или
да сторят същото с известни несъответствия. Общоизвестно е, че в ситуации като
описаната, особено в неочаквани такива, свидетелят макар да е възприел
отправени конкретни думи и изрази, то след време помни и може да възпроизведе
по-скоро смисъла на репликите, отколкото тяхното буквално и точно съдържание
като отделни думи. В този смисъл именно едно точно и съответстващо дума по дума
цитиране на обиди или закани и от тримата свидетели би усъмнило съда относно
достоверността на показанията на същите, за разлика от вече описаните
несъответствия. Съдът съобрази още и възможните приятелски отношения между
свидетелите А. К., Б. П. и А И. от една страна и подсъдимия С. – от друга.
Съдът отчете същи така, че обясненията на подсъдимия С., които
безспорно съставляват доказателствено средство, добре съответстват на
показанията на свидетелите А. К., Б. П. и А И.. Въпреки това съдът съобрази, че
показанията на подсъдимият биха могли да бъдат мотивирани от стремеж на същия
да се оневини по така повдигнатото обвинение.
Така описаните съществени противоречия между показанията на
свидетелите С. А. М. и Й. И. Д. – от една страна, и тези на свидетелите А. К., Б.
П. и А И., както и обясненията на подсъдимия С. – от друга, не могат да бъдат
преодолени и от данните внесени в производството от заключението на приетата по
делото комплексна съдебна физико-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица
– съдебен медик и физик. Съгласно същото заключение, че предвид констатираните
увреждания на тъжителя, възможно е процесното деяние да е било осъществено
както по начина, описан в тъжбата на частния тъжител И.Д., така и по този,
описан от подсъдимия С.. Въпреки това, като по-вероятен е посочен вариантът,
описан от частния тъжител И.Д., но се сочи, че твърденият от подсъдимия С. също
не може да бъде изключен. Съдът приема заключението на същата експертиза като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по
делото доказателства. От последното се установява възможността от физическа
гледна точка деянието да бъде осъществено както по начина, описан в тъжбата на
частния тъжител И.Д., така и по този, описан от подсъдимия С.. Въпреки това,
като по-вероятен е първият вариант.
Въпреки горното, същата по-голяма степен на вероятност от
физическа гледна точка на начина осъществяване на деянието, описан в тъжбата на
частния тъжител И.Д., не съставлява достатъчно основание за съда, да счете за
неверни показанията на свидетелите А. К., Б. П. и А И., както и обясненията на
подсъдимият С., доколкото описаният от същите механизъм също остава възможен.
Следва да се отбележи още, че анализирайки възможния механизъм на
осъществяване на деянието, съдът освен от чисто физически закономерности,
следва да изхожда и от установените по делото данни за отношенията между
страните, както и да съобрази житейската вероятност на твърденията на
свидетелите. Отново следва да се спомене обстоятелството, че частният тъжител И.Д.
и подсъдимият М. отиват на мястото на срещата на подсъдимият С. и свидетелят Р.,
след като научават за същата среща от последния свидетел и без самите те да
имат уговорка с подсъдимия. В този смисъл няма причина да не бъдат кредитирани
показанията на Р., че целта на И.Д. е била да накара С. за престане да търси
контакт с неговата сестра, включително и при необходимост да прибегне до
физическа сила. Ето защо, правдоподобно е изнесеното от А. К., Б. П. и А И., че
идвайки на мястото, именно И.Д. е започнал да обижда С. и е потърсил физическо
съприкосновение с него, доколкото частният тъжител Д. има ясен мотив да стори
последното, а именно – да принуди С. да престане да търси сестра му – цел,
която самият той не отрича да е имал. От друга страна, трудно обяснимо остава
едно поведение на подсъдимия С., при което същият цели да възстанови интимните
си отношения с Д. Д., но същевременно, виждайки неочаквано за себе си брата на
същата – частният тъжител Д., то непровокиран по никакъв начин се нахвърля да
нанесе удар на същия тъжител. Не се установява и не се твърди частният тъжител Д.
и подсъдимият С. да имат междуличностен конфликт на самостоятелно основание,
извън стремежа на С. да поддържа връзка със сестрата на Д. и причинените от
това неудобства на семейство Д.. Поради това подобно непровокирани действие от
страна на подсъдимият С. следва да се прецени като лишено от понятен мотив,
поради което далеч по-логично изглежда соченото от самия С. и А. К., Б. П. и А И.,
че конфликта е настъпил в резултат на агресивно поведение на И.Д., което от
своя страна съставлява основания да се кредитират същите показания и обяснения
и в останалата им част, а именно – относно механизма на причиняване на самата
телесна повреда.
Предвид последното, коментираната вече по-голяма степен на вероятност
от физическа гледна точка на начина осъществяване на деянието, описан в тъжбата
на частния тъжител И.Д., кореспондира с далеч по-ниска степен на житейска
вероятност на същия начин.
Предвид горното съдът намери, че не са налице основания да
кредитира като истинни показанията на свидетелите С. А. М. и Й. И. Д., за
сметка показанията на свидетелите А. К., Б. П. и А И., както и обясненията на
подсъдимия С..
Съдът съобрази и заключението на приетото по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни. Съгласно същата, на 22.04.2014г.
на частния тъжител И.Д. била причинена травма в областта на носа, представяща
се с травматичен отток на носа и кръвотечение (кръвоизлив) на носа. Сочи се, че
описаната травма е причинена по механизма на удар или притискане с или върху
твърд тъп предмет. Застъпва се становище, че същата травма в областта на носа е
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област,
неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От
последното се установява вида и характера на причинената на частния тъжител И.Д.,
възможният механизъм на причиняване. Следва да се отбележи, че между страните
не е спорен фактът, че И.Д. е получил травматично увреждане в резултат на
физическо съприкосновение с подсъдимия С., а единствено механизма на
причиняване.
Поради горното, по делото не се събраха достатъчно данни, че
деянието е осъществено по описания в частната тъжба начин.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
Ето
защо, с оглед на горното, съдът намери, че НЕ СЕ УСТАНОВИ по смисъла на чл.304
от НПК, че деянието е извършено от подсъдимия С., както и че е извършено виновно.
Безспорно
е установено, че частният тъжител И.Д. е получил травматично увреждане в
резултат на физическо съприкосновение с подсъдимия С.. Въпреки това, с оглед
вече коментираната доказателствена съвкупност и съобразно разпоредбите на чл.304
от НПК, във връзка с чл.303, ал.2 от НПК, съдът не установи извършване на
общественоопасно деяние по смисъла на чл.10 от НК, предвид събраните
доказателства за действия на подсъдимия С. при условията на чл.12, ал.1 от НК,
който институт изключва обществената опасност на деянието. Липсата на установена
обществена опасност на деянието изключва и възможността същото да бъде
извършено виновно по смисъла на чл.11, ал.1 от НК.
Предвид
горното, съдът намери, че подсъдимият К.П.С. – роден на ***г. в ***, б.,
български гражданин, неженен, със средно образование, работещ като преводач,
неосъждан, ЕГН **********, за следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН, в това, че
на 22.04.2014г. около 21.00 часа в гр. Пловдив в парка, находящ се зад блок ***,
е причинил на И.Д.Д. *** разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
горното произнасяне на съда и признаване на подсъдимия С. за невиновен по така
повдигнатите обвинения, съдът счете, че на основание чл.190, ал.1 от НК, така направените
по делото разноски от подсъдимия К.П.С., в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение, следва да бъдат възложени на частния тъжител И.Д.Д., който да бъде
осъден да заплати същите на подсъдимия С..
На основание
чл.190, ал.1 от НК, на частния тъжител И.Д.Д. следва да бъдат възложени и
сторените по делото разноски в размер на 200 лева за сторената комплексна
съдебна физико-медицинска експертиза, като същият тъжител следва да бъде осъден
да заплати горните разноски по сметка на Районен съд Пловдив, в полза на
съдебната власт.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
И. Й.