РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №1477/18.7.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На шестнадесети юли                                         Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2372 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Б.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление №530/17.01.2019 год. издадено от Зам. -кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева. 

            В жалбата се моли за отмяна на НП. В нея не се оспорва нарушението, а се сочат факти за извинителна причина за паркиране на автомобила. Моли се за приложение на чл.28 от ЗАНН. Сочи се допуснато процесуално нарушение- АУАН не бил връчен редовно.

           В съдебно заседание въззивникът не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.  

           Възиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от ю.к К., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            На 29.10.2018г. около 21,50 часа служители на „Общинска полиция” към ОД МВР – Варна- свидетелят К.К. и негов колега, при изпълнение на служебните си задължения и обход на зададения район  установили, че в кръстовището на ул.“Софроний Врачански“ и ул.“Цариброд“, гр.Варна бил паркиран л.а."Ауди " с рег.№ РР7000АР. Служителите на реда извършили проверка за собствеността на лекия автомобил, като установили, че последният е собственост на въззивника М.. Поради това св.К. съставил срещу него глоба с фиш за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като поставил съобщението за съставения фиш на предното стъкло на автомобила.

     По-късно възз. намерил съобщението и на 30.10.2018г. подал възражение срещу съставения фиш, като не оспорил нарушението, а посочил, че е лекар и осъществявал служебните си задължения , като посетил пациентка с коремни болки и поискал глобата му да бъде отменена. Затова на 21.11.2019г. св.К., работещ на длъжност мл.инспектор в Общинска полиция съставил срещу въззивника АУАН, в който описал допуснатото от него на 29.10.2018г. нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Преди съставянето му св.К. се свързал с въззивника по телефон като го поканил да се яви за съставяне на АУАН. Последният обаче заявил, че е много ангажиран, поради което и АУАН бил съставен в негово отсъствие. Впоследствие били направени няколко опита от страна на органите на Общинска полиция за връчване на АУАН- на 19.12.2018г. на адреса на възз., където същият не бил открит, на  20.12.2018г. –на работното място на възз., където също не бил открит. На 25.12.2018г. при направен опит за връчване на АУАН възз.отказал да го подпише и да получи препис от него, което било удостоверено с подписите на един свидетел.

          Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни,  АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание  чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от същия закон определил на М. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

        Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 14.05.2018г..

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, извадка от генерален план на Община Варна, скица, справка за собствеността на лек автомобил,справка за нарушител и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на свидетеля К. актосъставител и очевидец на нарушението, тъй като същите са последователни и са в пълен унисон със събраните по делото писмени доказателства.

        Съдът кредитира и останалите писмени доказателства приложени по делото.

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП / на 21.05.2019г. видно от поставения вх.номер / и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

          При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди,  в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.  В тази връзка не се споделят възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не констатира нарушения ограничили правото на защита на наказания субект. Същият е бил призован макар и по телефон за съставяне на АУАН, но не се е явил.Горното е наложило съставяне на акта в негово отсъствие. В последствие при направени няколко опита за връчване, на 25.12.2018г. възз. е отказал да подпише и получи екземпляр от  АУАН, което е било удостоверено и с подписа на свидетел в унисон с разпоредбите на ЗАНН. Ето защо съдът не споделя възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП.

       В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивника. Непосочването в АУАН и НП на обстоятелството кой е собственика на автомобила, не е процесуално нарушение от категорията да опорочи издадените АУАН и НП, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя, който е санкциониран не като собственик, а като водач на автомобила.

         На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба забранено е престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Фактите са отнесени правилно към нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субекта на нарушението. Въззивника не оспорва, че именно лекия автомобил негова собственост е бил паркиран на 29.10.2018г. около 21.50ч. в гр.Варна . Не оспорва, че на мястото посочено в АУАН и НП  - има кръстовище. Чрез показанията на св. К. се установява, че автомобила на възивника е бил паркиран в районна на кръстовище и на по-малко от 5 метра от  него. Това е видно и от приобщените по делото скица и извадка от генерален план на Община Варна. Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществила вмененото му нарушение, тъй като безспорно същият е паркирал в районна на кръстовището на ул.“Софроний Врачански“ и ул.“Цариброд“, гр.Варна, като безспорно от гласните  и писмени доказателства е видно, че паркирането е било на по-малко от 5 метра от кръстовището. Предвид горното съдът намира за безспорно установено от обективна и субективна страна, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

 

          В АУАН и НП е посочено, че въззивницата е паркирал в кръстовище, като създава пречки за преминаването на останалите участници в движението. С неточността посочена  в АУАН и НП, че се създават пречки за преминаването на останалите участници в движението, за съда не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като за въззивника е пределно ясно за какво нарушение е наказана- затова, че е паркирал в кръстовище. Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали  е било затруднено преминаването  на останалите участници в движението, т.к. това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с посочването , че се създават пречки за останалите участници в движението.

      За горепосоченото нарушение санкция е предвидена в нормата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание „глоба“ в размер на 50лв. за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е определено от законодателя като абсолютна стойност, поради което за съда не съществува възможност да променя неговия размер. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като въззивника като водач на МПС от 1985г /т.е. от повече от тридесет години, видно от справката за нарушител/водач на Сектор ПП-Варна/ би трябвало да знае правилата за движение, както и забраната да паркира в кръстовище и на по-малко от 5 метра от него,  но въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона. Ирелевантно в случая е , че възз. има качеството на лекар-хирург, както и че автомобилът му е бил обозначен със стикер на лекар. Горното не дава възможност на лекарите да паркират в кръстовища. Прегледът на пациент в дома му също не е основание да се нарушават правилата на ЗДвП, още повече, че се твърди, че се касае за пациент с коремни болки. От показанията на св.К. е видно, че възз. не е бил на място при автомобила за да се изследва евентуална твърдяна крайна необходимост, която би била налице само ако на пътното платно се е намирало лице нуждаещо се от спешни реанимационни действия, каквито безспорно един лекар дължи. Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, тъй като след като автомобилът е бил паркиран в кръстовище  безспорно се препятства възможността на останалите участници в движението да извършват маневри и преминават безпрепятствено района на кръстовището.

      Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП e призвана да гарантира, а именно гарантиране на безпрепятствено преминаване през района на кръстовища. Отделно от това видно от справката нарушител /водач изискана и приложена по делото, това не е инцидентна проява на въззивника- същият е санкционирани и за други нарушения н ЗДвП- с НП и с глоба с фиш. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така , според настоящия състав,  биха се  изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство, като зачита правата и на останалите участници в движението.

        С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №530/17.01.2019 год. издадено от Зам. -кмет на Община Варна, с което на Б.М.М., ЕГН **********, за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева. 

 

            

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: