Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр.
Ловеч, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав в публично заседание
на двадесет и девети ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 131/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Началника
на сектор ПП при ОДМВР Ловеч срещу
Решение № 166/29.08.2022 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело №
1026/2021г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт се иска неговата отмяна, както и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП).
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – С.К.В. *** в съдебно
заседание чрез пълномощник оспорва жалбата и поддържа представения писмен
отговор на касационната жалба.Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е отменил
наказателно постановление (НП) №
21-0906-000881/04.10.2021 г. на
Началника на сектор ПП към ОДМВР Ловеч, с което на С.В. *** е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. ЛРС е осъдил ОДМВР Ловеч да заплати на В.
направените от него разноски в размер на 300 лева.
Районният съд е приел, че от
доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на 11.09.2021 г.
в с. Баховица, област Ловеч, В. е управлявал мотоциклет Балкан 250 , за който
нямало данни да е бил регистриран по надлежния ред – факти, които и самият той
не отрича и не оспорва, като по този начин е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Прието е, че от обективна страна е бил осъществен състава на нарушението по чл.
175, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП, а от субективна страна В. е знаел, че
мотоциклета не е регистриран, но въпреки това го е управлявал.Правилно
наказващият орган е приложил за това нарушение санкционната норма на чл. 175,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП.
За да отмени НП, ЛРС е приел, че извършеното деяние представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят е извършил за първи път
нарушение на разпоредба от ЗДвП, тъй като доказателства в обратния смисъл не са
ангажирани от другата страна. От свидетелските показания се установило, че В. само
е изпробвал изправността на мотоциклета на улицата, непосредствено пред дома на
родителите си и именно в този момент е бил установен и спрян за проверка от
служители на ПП. Тези данни от свидетелските показания потвърждават твърденията
на В., че само е искал да изпробва мотоциклета и навеждат на извод, че
случилото се е било еднократен акт и намерението му не е било трайно и системно
да го управлява, въпреки липса на надлежна регистрация. Въззивният съд е
подчертал, че следва да се има предвид, че нарушението е формално, от него не
са произтекли преки вредни последици, липсват данни и за наличието на
предпоставки за евентуални косвени такива. Според решаващия съд се касае за
изолиран случай, което обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други нарушения от същия вид, поради което една такава санкция би била
необосновано тежка и несъразмерна на извършеното нарушение.
Решението е правилно.
Съгласно
чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
В
ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, затова с
оглед препращащата норма на чл.11 от същия закон следва да намери приложение
дефиницията на това понятие, посочена в чл.93, т.9 от НК – извършеното
административно нарушение с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от същия вид.
Според тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на
ВКС, при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от
чл. 6 от ЗАНН. Когато извършеното деяние представлява маловажен случай, АНО
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Правилно и обосновано въз
основа на доказателствата по делото ЛРС
е установил, че извършеното
административно нарушение представлява маловажен случай. Налице са данни в този смисъл, посочени в мотивите на
обжалваното решение. Преценката на АНО за приложението на чл. 28 от ЗАН не е
въпрос на оперативна самостоятелност и не може да се прави по целесъобразност,
а само по законосъобразност. При наличие на предпоставките за маловажност,
както е в случая, АНО е длъжен да приложи чл. 28 от ЗАНН. Като не е направил
това, той е постановил незаконосъобразно НП, което правилно е отменено от ЛРС.
Настоящият съдебен състав намира твърденията и възраженията в
касационната жалба за неоснователни.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството следва да бъдат
възстановени на ответника направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело.
Той е представил Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2022 г., от който се
установява, че е заплатил на упълномощения адвокат сумата от 400 лева в брой за
процесуално представителство по делото.
Съгласно чл. 8, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата към случая
редакция – ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., за процесуално представителство ,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.2, според която за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението
при интерес до 1000 лв. е 400 лв.
В случая е наложено административно наказание глоба в
размер на двеста лева, което попада в хипотезата на чл. 7,ал.2, т.1 – при
материален интерес до 1000 лв. и възнаграждението в този случай е в размер на 400
лв.
Ответникът е
представил Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2022 г., от който е
видно, че е заплатена в брой сумата от четиристотин лева адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.63в и чл.
63д от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Ловеч, втори
касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
166/29.08.2022 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело №
1026/2021г.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч да заплати на С.К.В. ***,
сумата от 400 (четиристотин)
лева адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие от 29.11.2022 г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: