Р
Е Ш Е Н И Е № 260072
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, ...11.2020г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на пети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РА.ца Хаджииванова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Зара Иванова 2. мл. с. Соня Стефанова
При секретаря Таня Кавърджикова като разгледа
докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 385 по описа за 2020 год.
на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 164/08.07.2020г., постановено по гр. д.
1520/2019г. по описа на РС Нови Пазар ответникът в първоинстанционното
производство С.А.А. е осъден да заплати на ищеца Н.М.А. сумата от 1350 лева -
обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на извършено спрямо него на 03.11.2016 год. престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК – причиняване на лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му като
охранител към фирма „Калев“ ЕООД, гр. Шумен, като за горницата до пълния
предявен размер от 5000 лева, исковата претенция е отхвърлена. Със същото
решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 412,91 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 03.11.2016 год. до 08.11.2019
год., като за горницата до пълния предявен размер от 1529,17 лева, искът е
отхвърлен.
Недоволен от така постановеното решение в
отхвърлителната му част остава ищецът в първоинстанционното производство.
Излага становище, че първоинстанционният акт в обжалваната част е неправилен, необоснован и
при постановяването му съдът не е съобразил критериите за справедливост с оглед
определяния размер на обезщетение от 1350 лв. Релевира, че съдът не се е
съобразил и с обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответникът е
признал, че справедливо би било обезщетение в размер на 2000 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна С.А.А. чрез процесуалния му представител адв. Т.М.,***.
Изложено е становище по направените с въззивната жалба оплаквания. Сочи се, че
заявеното в отговора, че исковата претенция за разликата над 2000 лева е
неоснователен и недоказан, не е признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК. Навежда съображения, поради които
счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно в атакуваната част.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останА.те въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение
№ 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение №
189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка
по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е вА.дно и допустимо,
като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Тъй като не е депозирана жалба срещу решението в
частта, с която е уважена искова претенция с правно осн. чл. 45 от ЗЗД за
сумата до 1350 лева, представляваща обезщетение за претърпени от жалбоподателя
неимуществени вреди, по отношение на същата решението на първоинстанционния съд
е влязло в законна сила.
Решението не е обжалвано и в частта, с която
ответникът - въззиваем е осъден по иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
заплати сумата от 412,91 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
03.11.2016 год. до 08.11.2019 год., поради което и в тази част то е влязло в
сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 29.07.2019 г. по НОХД № 192/2019 г. на РС-Нови пазар
е одобрено постигнато споразумение за прекратяване на наказателното
производство, с което е прието за безспорно установено от фактическа страна, че
на 03.11.2016 год., около 02:00 часа в село Ружица, обл. Шумен, С.А.А. е
причинил лека телесна повреда на Н.М.А. в качеството му на длъжностно лице, при
изпълнение на службата му като охранител във фирма „Калев“ ЕООД, гр. Шумен,
изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл. 130, ал.1 от НК. На А. е наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от три месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.
1 от НК е отложено за срок от три години.
Видно
от приложената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 74/
2016 год., назначена по д.п. № 241/ 2016 год. по описа на РУ – Каолиново,
вследствие инцидента от 03.11.2016 год. на Н.М.А. са причинени следните
травматични увреждания: фрактура на носните кости, без разместване, множествени
охлузвания в областта на лицето, палпаторна болезненост по горната страна на
лявото рамо без видими травматични увреждания. Вещото лице е заключило, че
травматичните увреждания са причинени от действието на твърди и тъпи предмети
по механизма на удар и триене (за охлузванията) като е посочило, че могат да
бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадА.я. Експертът достига до
извода, че в резултат на получените травматични увреждания на пострадалото лице
Н.А. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По
делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свид. Н.А. и Е.А.водени
от ищеца и свид. Б.Р.и И.Р., водени от ответника.
Свид.
А. сочи, че познава Н.,***. Твърди, че селската кръчма, в която се е случил
инцидентът на 03.11.2016 год., се стопанисва от бащата на Н., а последният
работи в нея, но свидетелят не може да посочи категорично на каква работна
позиция. Свидетелят е очевидец на събитията от процесната вечер и сочи, че Н.А.
не е провокирал ответника с поведението си. Твърди, че кавгата първоначално е
започнала между други лица, които се намирА. в кръчмата вечерта, но Н. също
пострадал, тъй като се намесил. Излага, че видял трето лице, което не познава,
да държи бухалка, като предполага, че Н. е бил ударен с нея, тъй като го видял
да лежи на земята. Свидетелят сочи, че в процесната вечер не е видял
наранявания по пострадА.я, но след 2-3 дена се видели и забелязал, че носът му
бил подут. От него разбрал, че носът му бил счупен. Твърди, че известно време
ищецът затварял по-рано заведението, тъй като изпитвал страх, че случката може
да се повтори.
От
показанията на свид. А., съпруга на ищеца, се установява, че Н. е работил като охрана в заведението.
Сочи, че там има бухалка, но свидетелката не я е видяла вечерта на 03.11.2016
год. Твърди, че около месец след инцидента пострадА.ят е изпитвал физически болки
в гърба, носа и ръката, за които му били предписани съответните кремове и
обезболяващи медикаменти. Сочи, че ищецът е имал подутина на носа, която
изчезнала след около седмица. Излага, че ищецът е изпитвал и психически
дискомфорт – дистанцирал се от близките си, затварял по-рано заведението, тъй
като се страхувал нападателите да не се върнат, имал нарушения в съня.
Свид.
И. и Б.Р.също са присъствА. в заведението на процесната дата. И двамата
разказват, че възникнал конфликт между ответника С. и трети лица, което довело
до сбиване в кръчмата. Свид. Б. сочи, че е видял Н. да взима бухалка, с която
посегнал да удари свид. И., но всъщност ударил неговата ръка (на свид. Б.).
Твърди,че в този момент ответникът, за да защити свидетелите Р., ударил Н. по
главата с шамар, с „тупаници“. Излага, че не е видял кръв по тялото или лицето
на Н.. Навежда твърдение, че прибрал бухалката в колата си и заедно с брат си И.
напуснА. кръчмата. На следващата сутрин предА. бухалката в полицията. Свид. Б.
заявява, че ищецът не е избухлив, държи се добре с хората, не е чувал да е
участвал в сбивания.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи:
Първоинстанционният
съд е сезиран с претенция с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Правната
норма, регламентирана в чл. 45 от ЗЗД, урежда задължение на всяко лице да
поправи вредите, които виновно е причинило другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
За
да бъдат основателни предявените искове, трябва в обективната действителност да
са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента) и 5) вина на делинквента. Обективните елементи от състава на
деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника – чл.
45, ал. 2 от ЗЗД. С оглед направеното възражение, в тежест на ответника е да
докаже и нА.чието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице.
Съобразно
нормата на чл. 300 от ГПК приобщеното по делото определение от 29.07.2019 г.
по НОХД № 192/2019 г. на РС-Нови пазар, с което е одобрено постигнато
споразумение за прекратяване на наказателното производство, има значение на
присъда, съгласно чл. 383, ал.1 от НПК и е задължително за съда относно това дА.
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът
следва да приеме за установено, че на 03.11.2016 год. ответникът е причинил
горната лека телесна повреда на ищеца, виновно при умишлена форма на вината,
т.е. извършването на противоправното деяние и
виновността на дееца, са установени по безспорен начин.
Тъй
като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, с която е уважен
искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено
престъпление на 03.11.2016г. в размер на 1350 лева, както и в частта, с която е
уважена претенцията с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 412,91 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 03.11.2016 год. до 08.11.2019
год., а и не се оспорва изводът на съда за нА.чието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 10%, следва да се приеме,
че основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено
нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дА.
първоинстанционният съд е приложил правилно критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение.
Неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, общи и специфични за отделния спор
правнорелевантни факти, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, степен на интензитет. Като база
за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадА.я.
В случая безспорно се установи от
събраните по делото доказателства, че вследствие
на противоправното деяние на ответника на 03.11.2016 год., ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания,
както по време на самото нараняване, когато са му нанесени фрактура на носните
кости и охлузвания в областта на лицето, така и в оздравителния период след
това.
В тази връзка съдът приема за
достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели Н.А., И. и Б. Р., тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства те не
са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останА.те
събрани по делото доказателства.
Отчитайки разпоредбата на чл. 172
от ГПК, следва да се кредитират и показанията на свид. Е.А.доколкото
субективните й възприятия за
последиците върху физическото и психическото състояние на ищеца след
настъпването на процесния инцидент, са непосредствени. Свидетелката е съпруга
на пострадА.я, двамата живеят в едно домакинство, поради което е нормално тя да
има пряко наблюдение върху състоянието и поведението на мъжа си. Настоящият
съдебен състав намира, че от показанията на този свидетел се установи, че непосредствено след инцидента и
в периода на възстановяване, който е продължил около месец, ищецът е изпитвал
физически болки и дискомфорт, които не са били с интензитет и продължителност
по-високи от обичайните за този вид телесни увреждания. Не се установи от
увреждането да са настъпили физически усложнения, не се е наложила и оперативна
интервенция, но инцидентът е провокирал у пострадА.я макар и кратковременно
емоционален стрес, страх, той се затворил в себе си, дистанцирал се от близките
си хора и изпитвал затруднения със съня. Всичко това го е поставило в положение
на физически и психически (емоционален) дискомфорт, който следва да бъде адекватно възмезден.
Предвид
изложеното и като съобрази икономическото състояние в страната към датата на
увреждането, настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение, което
жалбоподателят дължи на въззиваемия за причинените му болки и страдания и след
приспадане на определеното от първоинстанционния съд съпричиняване в размер на
10 % следва да бъде определено в размер на 2000 лева, за която сума предявеният
иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, върху сумата се дължи и лихва за забава, считано
от датата на непозволено увреждане да окончателното изплащане на присъденото
обезщетение. В случая, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от 03.11.2016 год. до
датата на подаване на исковата молба – 08.11.2019 год., се дължи законна лихва
върху определената от съда главница в размер на 611,67 лева.
Основателно
се явява възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд при определяне
размера на обезщетението не се е съобразил с направеното от ответника в
отговора на исковата молба признание на иска до сумата от 2000 лева. Следва да
се приеме, че изразеното от страна на ответника становище, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана за разликата над 2000 лева, съставлява
признание на иска и обвързва съда.
Предвид
изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която исковата претенция с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД на Н.М.А. е
отхвърлена за горницата над 1350 лева до присъдените 2000 лева, както и в
частта, в която искът с пр. осн. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД е отхвърлен за горницата
над412,41 лева до присъдените 611,67 лева.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и доколкото жалбоподателят на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК е освободен от държавна такса, таксата за въззивно обжалване в размер на 16.98
лева следва да се внесе по сметка на ШОС от въззиваемия С.А.А., а остатъкът в
размер на 113,60 лева следва да се заплати от бюджета на Шуменски окръжен съд.
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК, въззиваемият С.А.А. има право на разноски, но те не следва да
бъдат присъждани, тъй като нито в отговора на въззивната жалба, нито до края на
устните състезания пред Шуменски окръжен съд, е релевирал съответно искане в
тази насока.
Водим
от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 164/08.07.2020г., постановено по гр. д. 1520/2019г. по описа на РС
Нови Пазар в
частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
1350 лева до присъдените 2 000 лева, както и в частта, с която по иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
отхвърлена претенцията за горницата над 412,91 лева до присъдените 611,67 лева,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на Н.М.А., ЕГН: **********, с адрес: *** още 650 лева - обезщетение за
претърпените от последния неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на извършено спрямо него на 03.11.2016 год. престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК – причиняване на лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му като
охранител към фирма „Калев“ ЕООД, гр. Шумен, както и още 198,76 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 03.11.2016 год. до 08.11.2019
год.
ОСЪЖДА С.А.А. да заплати държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 16,98 лева по сметка на ШОС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлена исковата претенция
по чл. 45 от ЗЗД за горницата над присъдените 2000 лева до претендираните 5000
лева, както и в частта, в която е отхвърлен искът с пр. осн. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД за горницата над 611,67 лева до претендираните 1529,17 лева.
РЕШЕНИЕТО в останалата необжалвана част, касателно
присъдената сума в размер на 1350 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от Н.М.А. неимуществени вреди и касателно присъдената сума от 412,91
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.11.2016 год. до
08.11.2019 год., е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.