РЕШЕНИЕ
№2099/19.11.2020г. гр. Пловдив 19.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2189 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по
пътищата.
Образувано е по
жалба на „ГОВИНДА“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ № 36, ет.3, ап.22, чрез управителя И.М.И.с ЕГН **********,
чрез адв. М., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0281-00274 от 27.07.2020г. на Началник
РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл.171, т.2а,
б."б" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта, като противоречаща на материалния и
процесуалния закон и издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Изложени са доводи, че АУАН не притежава реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК, както и че в него е посочено, че се съставя против физическо лице, докато ПАМ
е наложена на дружеството. Според жалбоподателя ПАМ би следвало да се наложи на
физическото лице, а не на юридическото. Твърди
се, че според разпоредбата на чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП, адресат на заповедта
за прилагане на ПАМ може да е само собственик на автомобила, управляван от
лице, което е осъществило административно нарушение. Изложени са доводи, че в
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издаден талон за
медицинско изследване, но не е посочено дали е дадена кръвна проба и какъв е
нейният резултат. Възразява се,че водачът посетил медицинско заведение, където
му е взета биологична проба за изследване съдържанието на алкохол в кръвта, но
това не е описано в заповедта. Иска се отмяна на заповедта и се претендират
разноски по делото.
Ответникът-
Началник РУ Карлово към ОД на МВР- гр.Пловдив, не се явява в съдебно заседание
и не се представлява. В постъпила по делото молба-становище,
с което е приложена административната преписка, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка,намери за установено следното:
За
допустимостта:
Жалбата е
подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по
делото е Акт за установяване на административно нарушение № АА607456/22.07.2020г.
(лист 13).
Констатациите,
изложени в акта се свеждат до следното: На 22.07.2020г., около 15:20 часа, в
гр.Карлово на ул.“Ген. Карцов“ до № 15 И.М.И.,
управлява автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН с рег.№ ****, собственост на ф-ма „Говинда“ ЕООД, ЕИК *********, с посока на движение
изток-запад след употреба на алкохол или друго упойващо вещество констатирано с
техническо средство дрегер Алкотест
7410 с № ARSM 0034,
който цифром отчел 1,47 промила алкохол. В АУАН е
посочено, че водача желае кръвна проба. На водача е издаден талон за медицинско
изследване №071154. И. е подписал така
съставения АУАН, без възражение.
Въз основа на
така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т.2а, б."б" от ЗДвП е постановено
прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН с рег. № ****
за срок от 6 месеца, собственост на фирма „ГОВИНДА“ ЕООД с ЕИК *********, като
са отнети: СРМПС № *** и 2 броя рег. табели с номера ****. Изрично в заповедта
е посочено, че И.М.И.е собственик и управител на „ГОВИНДА“ ЕООД.
По делото са приобщени:
справка в централна база – КАТ (лист 10); Справка за нарушител/водач (лист
11-12); талон за изследване № 071154; Карта №6013 (лист 16); Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози (лист 17);
Протокол за преминали последваща проверка анализатори
на алкохол в дъха (лист 15); Заповед №317з-147/11.01.2018г. на директора на ОД
на МВР – Пловдив за оправомощаване на държавни
служители от ОД на МВР – Пловдив, работещи в звената „Териториална полиция“,
които да осъществяват административно-наказателна дейност по ЗДвП и КЗ в
рамките на обслужваната територия (лист 18); Заповед № 317з-391/06.02.2017г.
(лист 22-23) на директора на ОД на МВР – Пловдив за оправомощаване
на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
б. „а“ и т. 6 от ЗДвП; заповед № 8121з – 1524 от
09.12.2016г. (лист 21) на министъра на вътрешните работи относно определяне на
служби за контрол по Закона за движение по пътищата; заповед № 8121К-10478/15.11.2018г.
(лист 24) за преназначаване на С. И. Л. на ръководна длъжност началник на РУ -
Карлово.
От жалбоподателя
са представени: Удостоверение изх.№20200730124911/30.07.2020г. от Агенция по
вписванията по партидата на „ГОВИНДА“ ЕООД ; свидетелство за регистрация на МПС
част I.
При
така установената факти се налагат следните правни изводи:
Според нормата
на чл. 171 от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и
се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП,
е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с
АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.
При произнасянето
на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона
срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган - Началник
РУ -Карлово към ОД на МВР – Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив,
издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, с която началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки по чл. 171,
т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП. Във
връзка с компетентността на органа, издал оспорените заповеди по делото е
представена и Заповед № 8121К-10478 от 15.11.2018г. за преназначаване на С. И. Л.
на длъжност началник на РУ – Карлово.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите
реквизити (по аргумент от чл.172, ал.1
от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК).
Приложеният по делото Акт за
установяване на административно нарушение №
АА607456/22.07.2020г. е съставен от длъжностно лице към ОД МВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ К.Р.Г.(оправомощен със заповед №317з-147/11.01.2018г.
на директора на ОД на МВР – Пловдив), който акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
има доказателствена сила до доказване на противното,
а по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК е официален удостоверителен документ. Следва
да се отбележи, че актът поставя началото на административно наказателно
производство съобразно чл.36, ал.1 ЗАНН, което може да приключи с издаване на
наказателно постановление. Съгласно трайната и безпротиворечива
практика на ВАС административно наказателното производство по ЗАНН е отделно и
независимо от административното производство по налагане на ПАМ по ЗДвП, като
евентуалната нередовност в реквизитите на АУАН съгласно чл.42 ЗАНН и допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето му, могат да бъдат обсъждани
при съдебното обжалване на наказателното постановление по реда на чл.59 – 63 ЗАНН. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна
санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Заповедта за прилагане на
предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици. Същата по своето правно естество е утежняващ индивидуален
административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки
и се регулира от нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила
относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Като част от
производство по установяване правопораждащия
отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на
АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността. Независимо, че
двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим,
имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на
ЗДвП.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай административният орган е приел, че е
налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, принудителна
административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство се прилага на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
По отношение на възражението, че ПАМ
би следвало да се наложи на физическото лице, а не на юридическото е необходимо
да се отбележи, че мярката по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП е насочена към
самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от водач,
с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда или водач употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и от водач отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълнил предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. В действителност в приложимата в случая норма на чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП съществува
празнота, доколкото в чл.171,
т.2а, б.„а“ от същия закон изрично е посочено, че принудителната мярка се
налага „…
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства“, а в б.“б“ това уточнение липсва. Тук
следва обаче да се има предвид общата норма на чл.188 ал.1 изр. първо от ЗДвП, съгласно която
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Тоест, за процесната
ПАМ,предвид нейната особеност, няма как принудата да се насочи към другито, освен към собственика,а собственика няма как
да се освободи от отговорност, само
защото като вид субект не попада в категорията на тези, които са водачи и управляват
МПС по смисъла на ЗДвП.
Собственик на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението в случая е „Говинда“ ЕООД, ЕИК *********, което безспорно се установява
от приложеното по делото свидетелство за регистрация част I. Не без значение
е и обстоятелството, че водачът на лекия автомобил – И.М.И., управлявал го с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда е и управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството.
Относно възражението, че в
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издаден талон за
медицинско изследване, но не е посочено дали е дадена кръвна проба и какъв е
нейният резултат, следва да се отбележи, че изрично в заповедта е отразено, че
е взета кръвна проба. Доколкото управителят на дружеството жалбоподател не
оспорва резултатите от техническото средство дрегер алкотест, не отрича, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,47
промила, не представя никакви доказателства,опровергаващи записания резултат, следва да се приемат резултатите именно от дрегер алкотест, така както е
направил и ответния орган.
Наложената
принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици
при управление на МПС от водачи, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите
участници в движението по пътищата. Прекратяването на регистрацията на
ППС има много голям ефект в тези случаи.
От изложеното се налага извод за правилно и
законосъобразно наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, при условията на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГОВИНДА“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ № 36, ет.3, ап.22, чрез
управителя И.М.И.с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0281-00274 от 27.07.2020г. на Началник РУ към ОД на
МВР – Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл.171, т.2а, б."б"
от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: