Присъда по дело №3052/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта:	285
Дата:	10 май 2024 г. (в сила от 28 май 2024 г.)
Съдия:	Веселка Николова Йорданова

Дело:	20241110203052
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 285
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
СъдебниС. СТ. МАРИНОВА

заседатели:ТАНЯ Р. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.
и прокурора Г. Д. И.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Наказателно
дело от общ характер № 20241110203052 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. П. П. - роден на 31.03.1971 г. в гр. София,
българин, български гражданин, неженен, живее на семейни начала, със
средно образование, работи, осъждан, постоянен адрес: гр. ХХХХХХ ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.05.2023 г., около 10.00 часа, в гр.
София, ж.к. „Дървеница“, бул. „Климент Охридски“, в автобус на СКГТ,
движещ се по линия № 280, между спирка „Лесотехнически университет“ и
спирка „Технически университет“, извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-
годишна възраст - Б. В. М., ЕГН - **********, като е използвал за това сила -
притиснал се с тялото си плътно към тялото на М., която се возела в автобуса,
пред нея и с лице към нея и започнал да я натиска с пръст на лявата си ръка, в
областта на половия й орган през панталона й, поради което и на основание
чл. 150, ал. 1 от НК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го
1

ОСЪЖДА на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при
първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване.

На основание чл.59 от НК от така наложеното наказание лишаване от
свобода ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Т. П. П. /с
установена по-горе самоличност/ е бил задържан със Заповед за задържане
по ЗМВР за срок до 24 часа от 09.06.2023 г. на 07 РУ –СДВР, времето, през
което е бил задържан с Постановление на СРП от 09.06.2023 г. за срок до 72
часа, както и времето, през което изтърпява мярка за неотклонение задържане
под стража, взета с Определение от 11.06.2023 г. по НЧД № 7765/2023 г., по
описа на СРС, НО, 112 състав по ДП № ЗМК – 844/2023 г., по описа на 07 РУ
–СДВР, пр.пр.№ 26695/2023 г., по описа на СРП до настоящия момент.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т. П. П. / с
установена по-горе самоличност/ да заплати сторените по делото разноски в
размер на 655,20 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и двадесет ст./,
представляващи разноски на досъдебното производство за възнаграждения на
вещи лица, ведно със сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СГС.

Председател: _______________________
Заседатели:
2

1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 09.05.2024 г., постановена по НОХД №
3052/2024 г., по описа на СРС, НО, 101 с-в .

Производството пред съда е въз основа на обвинителен акт, внесен от
СРП, ведно с досъдебно производство № 844/2023 г., по описа на 07 РУ –
СДВР, пр.пр.№ 26695/2023 г., по описа на СРП, с който е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия Т. П. П. - роден на г. в гр. С, българин,
български гражданин, неженен, живее на семейни начала, със средно
образование, не работи, осъждан, постоянен адрес: гр. С, ж.к. „Е“/“Г“/, бл. ,
вх., ет., ап., ЕГН: ********** за това, че на 30.05.2023 г., около 10.00 часа, в
гр. София, ж.к. „Дървеница“, бул. „Климент Охридски“, в автобус на СКГТ,
движещ се по линия № 280, между спирка „Лесотехнически университет“ и
спирка „Технически университет“, извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-
годишна възраст - Б. В. М., ЕГН - **********, като е използвал за това сила -
притиснал се с тялото си плътно към тялото на М., която се возела в автобуса,
пред нея и с лице към нея и започнал да я натиска с пръст на лявата си ръка, в
областта на половия й орган през панталона й – престъпление по чл. 150, ал.
1 от НК.
След проведено разпоредително заседание делото е разгледано по реда
на Глава 27 от НПК, по чл.371, т.2 от НПК, по искане на подсъдимия и
неговия защитник, направено в съдебно заседание.
Подсъдимият Т. П. П. редовно призован за съдебно заседание се явява
лично и с адв.Кера Т., назначена за служебен защитник от досъдебното
производство. Същият изразява съгласието си за разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е
съгласен за тези факти да не се събират доказателства. На основание чл.372,
ал.4 от НПК след като установи, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия Т. П. обвинение, като счита, че същото е доказано по безспорен
начин, както от обективна, така и от субективна страна. С оглед разглеждане
на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК същият моли съда при определяне на
наказанието на подсъдимия, да приложи разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
във вр. с чл.58а от НК и да намали същото с една трета, като в тежест на
подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв.Т. изразява становището си, че са
1

налице достатъчно данни за наличие на заболяване при подсъдимия, на което
се дължи неговото поведение. Това налага подсъдимият да се подложи на
лечение, за да се преустанови неговото влошаване, както и да се избегнат
подобни негови прояви в бъдеще. С тези доводи защитникът на подсъдимия
моли за по-леко наказание.
Подсъдимият не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В
последната си дума моли за минимално наказание, като изразява съжаление за
стореното.

Съдът, като съобрази направеното признание от подсъдимия и след като
установи, че същото се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, както и че действията по разследването са извършени
законосъобразно, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т. П. П. е роден на г. в гр. С, българин, български
гражданин, неженен, живее на семейни начала, със средно образование, не
работи, осъждан, постоянен адрес: гр. С, ж.к. „Е“/“Г“/, бл. , вх., ет., ап., ЕГН:
**********.
На 30.05.2023 г., около 10.00 ч. пострадалата Б. В. М. се намирала на
спирката на градския транспорт в гр.София, ж.к. «Дървеница», спирка
«Лесотехнически университет», в посока центъра, като чакала автобус № 280,
с който да се придвижи. Автобусът пристигнал на спирката, като в същия
имало много хора и бил пълен. Автобусът отворил врати, като М. се качила
от втората врата на автобуса, тъй като пред по-задните врати имало много
хора и застанала до вратата на автобуса. След М., в автобуса от същата врата
се качил и подс.Т. П. П., който се насочил към М. и се доближил плътно до
М., като подс.П. бил ориентиран с лице към нея. Около М. и П. имало много
хора, които стояли прави до вратата. Тъй като подс.П. бил застанал с лице
към лицето на М., същата имала възможност да го види и запомни в детайли.
Автобусът тръгнал и затворил вратите, като при тръгването на автобуса,
подс.П., който стоял прав плътно до св.М., започнал да се притиска със сила с
тялото си към тялото на св.М., след което започнал да натиска М. с пръст на
лявата си ръка, между краката й в областта на половия орган. М. усетила това
натискане от страна на подс.П. в областта на интимните й части, като
погледнала надолу към мястото, където усещала натискането и видяла лявата
ръка на подс.Т. П., която била между краката й и въпреки че М. погледнала
натам и била с лице към П., подсъдимият продължавал да притиска тялото си
към нейното и да я натиска с ръка в областта на половия орган. Тогава св.М.
бутнала подс.П., за да престане да я притиска и да натиска с ръка в областта
на половия орган, като П. си махнал ръката от интимната област на М. и се
обърна с гръб към нея, с лице към вратата на автобуса. Тогава св.М. потупала
подс.П. по рамото, като той се обърнал и тя го попитала как се казва, а
подс.П. й казал, че се казва „Емил П. Здравков" . След като казал това,
подс.П. казал на св.М. "Не викайте" и се обърнал обратно с лице към вратата
2

и с гръб към М.. Подс.П. продължавал да стои с лице към вратите на
автобуса, и когато спрял на следващата спирка "Технически университет",
подс.П. веднага слязъл от него и тръгнал. Свидетел М. също слязла от
автобуса и се качила от вратата на шофьора, като застанала до седалките зад
шофьора, като продължила още една спирка с автобуса и слязла на
следващата спирка, след което позвънила на родителите си и им казала какво
се е случило.
По реда на чл.212, ал.2 от НПК с разпит на свидетели започнало
досъдебно производство № 844/2023 г., по описа на 07 РУ –СДВР, пр.пр.№
26695/2023 г., по описа на СРП за престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
В хода на разследването било извършено разпознаване на лица по
снимков материал по реда на НПК, при което пострадалата М. категорично
посочила подсъдимия като извършител на инкриминираното деяние.
На подсъдимия била назначена и изготвена комплексна СППЕ. Видно
от представеното заключение при подсъдимия не са установени
психопатологични симптоми, които да покриват критериите за
диагностициране на психично разстройство по смисъла на Международната
класификация на болестите /МКБ/. Подсъдимият е с нормален интелект и
запазени когнитивни процеси. При него не са диагностицирани умствена
изостаналост или придобито слабоумие, които да определят по болестен
механизъм поведението му и да се пречка за правилната фактическа
ориентация и адекватното на нея отреагиране. В личностовата структура на
освидетелствания са установени личностови особености, достигащи до
степен на личностово разстройство, покриващо критериите на „гранично
личностово разстройство“. Така установената личностова патология не
променя качествено базисните психични годности на освидетелствания да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Няма данни за наличие на симптоми, които да нарушават качествено
съзнанието му и да определят психотично мотивирано поведение.
Установената личностова патология, както и приемът на алкохол са улеснили
подсъдимия в максимална степен по време на инкриминираното деяние, като
са довели до типични прояви на поведенческа и сексуална дезинхибиция и
слаб контрол върху импулсите, но не са нарушили базисните му психични
годности да разбира свойството и значението на извършеното от него и да
ръководи постъпките си. По време на инкриминираното деяние подсъдимият
е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, лека към средна степен,
по клинични данни. Приемът на алкохол е довел до сексуална дезинхибиция
и лош контрол върху импулсите, поради което той е бил улеснен към момента
на инкриминираното деяние, но не е бил лишен от годността да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
направеното от подсъдимия самопризнание, както и от събраните на
досъдебното производство доказателства: показанията на свидетелите Б. В.
3

М., С. Ц. С., В. М. М., В. И. М. – М., заключението на изготвената комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /СППЕ/ за
подсъдимия, както и от приложените писмени доказателства и писмени
доказателствени средства : протокол за разпознаване на лица по снимков
материал, протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие,
2бр.протоколи за доброволно предаване, писмо на ЦГМ, справка за
криминалистически регистрации, справка от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата и справка за съдимост на подсъдимия.
Депозираните в хода на съдебното следствие самопризнания на
подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, съдът намира, че се
подкрепят изцяло от всички събрани на досъдебното производство
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Горепосочените
доказателства, обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, по
безспорен начин установяват изложената фактическа обстановка в нейната
пълнота и цялост, поради което съдът основава на тях своите фактически
изводи.
При изграждане на своите изводи съдът се довери на показанията на
свидетелите Б. В. М., С. Ц. С., В. М. М. и В. И. М. – М., намирайки ги за
последователни, логични и непротиворечиви, както и на приложените по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, като
изготвени по предвидения в НПК ред.
Съдът кредитира заключението на изготвената комплексна СППЕ за
подсъдимия като обосновано и компетентно, съобразно специалните знания и
професионален опит на експертите.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства, тъй като те еднопосочно водят до извод, че подсъдимият е
автор на инкриминираното деяние.

От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че подсъдимият Т. П. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
От обективна страна престъпният състав на чл. 150, ал. 1 от НК
изисква подсъдимият да е извършил блудствени действия по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст, като за това същият следва да е
употребил сила или заплашване. Съставомерните действия по чл. 150, ал. 1
от НК са от такова естество, че да целят възбуждане или удовлетворяване на
полово желание без съвкупление. Престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК е
формално по своя характер, поради което съставът му не предвижда
настъпването на общественоопасни последици. За осъществяване на
престъплението е достатъчно действията, обуславящи изпълнителното
4

деяние, да са имали определената от законодателя цел, като не е необходимо
да се е постигнал някакъв друг съставомерен резултата, в частност полово
удовлетворение или получаване на възбуда.
В настоящия случай по делото по несъмнен начин е установено, че на
30.05.2023 г., около 10.00 часа, в гр. София, ж.к. „Дървеница“, бул. „Климент
Охридски“, в автобус на СКГТ, движещ се по линия № 280, между спирка
„Лесотехнически университет“ и спирка „Технически университет“,
подсъдимият Т. П. П. е извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Б. В.
М., ЕГН - **********, като е използвал за това сила - притиснал се с тялото
си плътно към тялото на М., която се возела в автобуса, пред нея и с лице към
нея и започнал да я натиска с пръст на лявата си ръка, в областта на половия й
орган през панталона й.
Употребената от подс. П. сила и последвалите действия спрямо
пострадалата безспорно са от естеството да възбудят полово желание без
съвкупление, с което са налице и двете обективни предпоставки на
двуактното престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК- принуда и извършване на
действия, с цел възбуждане на полово желание без съвкупление.
Подсъдимият Т. П. П. е пълнолетно и вменяемо наказателно-
отговорно лице. От субективна страна подсъдимият е действал виновно с
пряк умисъл. Подсъдимият П. е съзнавал обществената опасност на
извършеното, в конкретния случай извършване на инкриминираните
блудствени действия без съгласието на пострадалата, с цел възбуждане на
полово желание. Същият е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Към момента на инкриминираното
деяние подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е действал с ясна
представа за действията си, причинно-следствените връзки между тях, както и
отражението им върху пострадалата. Действията на подсъдимия са
целенасочени и последователни в осъществяване на инкриминираното
деяние.
Видно от заключението на изготвената комплексна СППЕ за
подсъдимия, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано, в
личностовата структура на подсъдимия са установени личностови
особености, достигащи до степен на личностово разстройство, покриващо
критериите на „гранично личностово разстройство“. Така установената
личностова патология обаче не променя качествено базисните психични
годности на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. Няма данни за наличие на симптоми, които да
нарушават качествено съзнанието му и да определят психотично мотивирано
поведение. Установената личностова патология, както и приемът на алкохол
са улеснили подсъдимия в максимална степен по време на инкриминираното
деяние, като са довели до типични прояви на поведенческа и сексуална
5

дезинхибиция и слаб контрол върху импулсите, но не са нарушили базисните
му психични годности да разбира свойството и значението на извършеното от
него и да ръководи постъпките си. По време на инкриминираното деяние
подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, лека към
средна степен, по клинични данни. Приемът на алкохол е довел до сексуална
дезинхибиция и лош контрол върху импулсите, поради което той е бил
улеснен към момента на инкриминираното деяние, но не е бил лишен от
годността да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си.
Определяйки формата на вината, съдът взе предвид не само
субективното становище на дееца, но и всички налични обективни признаци
на извършеното деяние.

Относно наказанието :
При условията на чл.373, ал.2 от НПК съдът определи наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК. За престъплението по чл.150, ал.1 от НК
в закона се предвижда наказание «Лишаване от свобода» от две до осем
години. Съдът определи наказанито на подсъдимия при условията на чл.54 от
НК в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед обстоятелствата на
конкретния случай, съдът прие, че не са налице предпоставки за приложение
на чл.55 от НК. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или изключително такова, като според настоящия съдебен
състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона, отговаря
напълно на целите на генералната и специалната превенция.
При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид обремененото
съдебно минало на подсъдимия, както и проявената от него дързост при
извършване на инкриминираното деяние – в автобус на столичния градски
транспорт по време на движение, в присъствието на много хора. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете проявеното
съжаление и разкаяние на подсъдимия за извършеното.
Като отчете горните обстоятелства, на основание чл.54, ал.1 от НК
съдът определи на подсъдимия Т. П. П. наказание «Лишаване от свобода» за
срок от 2 /две/ години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една
трета /осем месеца/ и осъди подсъдимия да изтърпи наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4
/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“
режим на изтърпяване. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва да бъде при
първоначален строг режим.
6

На основание чл.59 от НК от така наложеното наказание лишаване от
свобода съдът ПРИСПАДНА времето, през което подсъдимият Т. П. П. /с
установена по-горе самоличност/ е бил задържан със Заповед за задържане
по ЗМВР за срок до 24 часа от 09.06.2023 г. на 07 РУ –СДВР, времето, през
което е бил задържан с Постановление на СРП от 09.06.2023 г. за срок до 72
часа, както и времето, през което изтърпява мярка за неотклонение задържане
под стража, взета с Определение от 11.06.2023 г. по НЧД № 7765/2023 г., по
описа на СРС, НО, 112 състав по ДП № ЗМК – 844/2023 г., по описа на 07 РУ
–СДВР, пр.пр.№ 26695/2023 г., по описа на СРП до настоящия момент.
По изложените съображения съдът намира, че така определеното
наказание е съобразено с целите на наказанието, установени в чл.36 от НК , в
най-пълна степен съответстват на извършеното престъпление и личността на
деееца. Това наказание се явява адекватно на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, същото е справедливо и ще изиграе своята
поправяща и превъзпитаваща роля спрямо подсъдимия.

С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от
НПК съдът осъди подсъдимия Т. П. П. / с установена по-горе
самоличност/ да заплати сторените по делото разноски в размер на 655,20 лв.
/шестстотин петдесет и пет лева и двадесет ст./, представляващи разноски на
досъдебното производство за възнаграждения на вещи лица, ведно със сумата
от 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Съобщи за изтекли лични данни