Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …..……….
/ …...08.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети
юли през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1160 по описа за 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на на чл.196 и сл. от ГПК/отм/, вр. пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК.
С
решение № І-46-92 от 06.10.2014 г. постановено
по гр.д. № 4784/2006 г. на СРС, 46 състав, е отхвърлен като неоснователен предявения от С.О.,
конституирана на основание чл.120 ГПК (отм.) като частен
правоприемник (заветник) на
първоначалната ищца А.К.Ч.(починала
на 28.07.2006 г. във Франция), срещу
П.Й.Я. и Д.Ц.Я., иск за осъждане на ответниците да предадат на ищеца собствеността и владението върху следния недвижим имот: УПИ
XXXIV-2384 в кв. 201а по плана на гр. Банкя, с площ 830 кв. м, при съседи: от
три страни улица, УПИ XVIII-2400, 2410, УПИ
XVII-2400, 2410 и УПИ XXXIII-2408, а съгласно одобрената през 2012 г. кадастралната карта на гр. Банкя
- поземлен имот с
идентификатор 02659.2193.655 и с площ 798 кв. м. С решението е прекратено като недопустимо производството
по искането на С.О.за отмяна по реда на чл. 431, ал. 2
от ГПК (отм.) на нотариален
акт № 2, том III, per. № 2749, дело № 297 / 2005 г.
на нотариус Е. Е., както и е прекратено
като недопустимо производството
по отношение на Л.Т.Б.и на Сдружение
с нестопанска цел „Американски
университет в България” - гр. Благоевград,
конституирани на основание чл.120 ГПК (отм.) като ищци
по делото (съответно като наследник по закон и наследник по завещание) на мястото на първоначалната ищца А.К.Ч.Решението е постановено при
участието на Й.Н.Б. като трето лице - помагач на страната на ответниците П.Й.Я. и Д.Ц.Я..
Това решение е обжалвано в
срок от ответника С.О./СО/ чрез пълномощник адв.Л.П.,
в частта, в която е бил отхвърлен иска за собственост на СО срещу П.Й.Я. и Д.Ц.Я.,
с искане да се отмени решението в тази част и искът да се уважи, претендират се
и разноските по делото. С жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че СО се легитимира като наследник
по завещание/завет на имотите в м.Т. баир, гр.Банкя, където се намира и процесният имот, и ответниците,
както и техния праводател-третото лице-помагач Й.Б., не са могли да го придобият нито по правна
сделка, нито по давностно владение. В тази насока
излага довод, че сделката, с която праводателите на третото
лице-помагач Й.Б., а именно И. и М. Б., са придобил имота- тази по н.а.29/1996 г., не е породила вещно действие, тъй като Г.Ц. не
е разполагала с представителна власт спрямо сочения прехвърлител
А.Ч., че Й.Б. не е можел да придобие имота по давност, тъй като първо такива
доказателства не били събрани, а показанията на свидетеля Р.Г. не установявали владението, и второ, че
владението на Й-Б. не било доказано да е осъществявано в необходимия период от
време непрекъснато и добросъвестно, доколкото му се противопоставя вписването
на 31.10.2001 г. завещание от А.Ч. в полза на СО, което смущавало владението. С
допълнителна молба пред въззивния съд от 24.04.2015
г. се въвеждат и други оплаквания относно липсата на вещно действие на сделките,
които легитимират като собственик третото лице-помагач, а именно че към момента
на сделките по н.а. 29/29.05.1996 г. и последващата
по н.а.№ 6/23.07.1996г. с която Й.Б. е закупил имота от Б., сделките са
нищожни поради невъзможен предмет по
смисъла на чл.59 от ЗТСУ/отм./ и аналогично
чл.201 от ЗУТ -продажба на реална част от дворищно реугулационен
парцел. Добавено е и ново възражение
пред въззивния съд от СО отнасящо се до липсата на
разрешение от МФ за сделката по силата на писмо изх.№ Г-94-00-0050 от
18.04.1996 г. поради неподписване на това писмо от министъра на финансите.
Насрещните страни по
жалбата- ответниците П.Й.Я.
и Д.Ц.Я., и трето лице – техен помагач Й.Н.Б.,
оспорват жалбата съответно поотделно, чрез пълномощници
адв.Е.М. и адв.М.Б. с
възраженията, че решението е правилно, тъй като е доказано по делото изтекла в
полза на Й.Б. придобивна давност в следствие на
добросъвестно владение. С писмените си бележки по същество на спора излагат
допълнителни съображение че и останалите наведени от ищеца СО доводи за
нищожност на сделките, от които ответниците черпят
права и за липсата на вещно прехвърлително действие
на същите, са неоснователни.
На основание чл.120 ГПК/отм/ по молба и с оглед представеното с нея пред въззивна инстанция ново саморъчно универсално завещание от
починалата в хода на делото ищца А.Крум Чапрашикова, е конституиран като страна-ищец по делото и Г.Д.П.,
който оспорва правата на СО.
Софийски градски
съд, действащ като въззивна инстанция, като взе предвид
подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея и допълнително наведение оплаквания от СО, възраженията на
ответниците и третото лице-помагач, и след самостоятелна преценка на събраните по делото пред първата инстанция доказателства и на новите такива, събрани от въззивния съд, намира следното от фактическа и правна страна:
ПО ПРОЦЕСУАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА Г.П., КОНСТИТУИРАН КАТО ИЩЕЦ ВЪВ ВЪЗЗИВНОТО
ПРОИЗВОДСТВО :
Пред въззивния съд е представено от Г.П. саморъчно
завещание с дата 25.07.2006год. означено като съставено от А.Ч. в което заявява, че анулира всички свои
предходни завещателни разпореждания, като определя за
свой универсален наследник Г.Д.П.. Завещанието е обявено на 21.07.2015г. от
Нотариус № 340-В.Г., видно от представеното заверено копие от протокол.
Завещанието е оспорено от СО като ненаписано и неподписано от завещателката и е открито производство по оспорването му,
като на ищеца Г.П. е указано по реда на чл.101 от ГПК/отм./ да представи
оригинала и последицата от това неизпълнение-изключване на документа то
доказателствата, както и е допусната съдебно-почеркова
експертиза за установяване авторството на завещателката.
Указанията на съда по чл.101 от ГПК/отм./ не са били изпълнени от страната,
въпреки удължения срок за това с определение от открито съдебно заседание на
11.05.2016 г. В последствие въззивният съд е отменил
и определението си за допускане на СПЕ
/л.188 от делото/. Ето защо въззивният съд следва да приеме,
че представеното копие от завещание с дата 25.07.2006 г. от А.Ч. в полза на Г.П.
не е част от доказателствения материал, и евентуално
че неговата автентичност /авторство/ не е установена, при което не се
установява Г.Д.П. да е универсален правоприемник на първоначалната ищца по
делото А.К.Ч.Така същият е ненадлежна страна и неправилно конституиран като
страна по делото на сонование чл.120 от ГПК/отм./, поради
което производството по делото относно Г.Д.П.
следва да бъде прекратено. Ако
насрещната страна оспори твърдяното материално правоприемство
/т.е. оспори правата на ищеца/, съдът следва да се произнесе по това оспорване,
но не по повод основателността на предявения иск, а във връзка с преценката за
неговата допустимост. След като в частност Г.П. не е универсален правоприемник
на първоначалната ищца по делото А.Ч.,
то същият се явява ненадлежна страна в процеса и производството по отношение на
него следва да бъде прекратено.
Оспорването на писмен документ по чл. 154 ГПК /отм./ - на представеното от Г.П.
саморъчно завещание, не е самостоятелна искова претенция, и спрямо нея за да
могат да се прилагат по аналогия указанията на ВС, дадени в Тълкувателно
решение № 87 от 02.09.1954 г., ОСГК, да произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на производството
по чл. 154 – 156 ГПК /отм./ е във висящ процес да се определи дали дадено
писмено доказателства следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и
правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 156, ал. 1 ГПК е от същество за доказването, и този спорен въпрос съдът обсъжда в мотивите
на своето решение, ако не се е произнесъл предди
това, като заключението му не намира приложение в диспозитива
на акта по същество – в този смисъл Решение № 270 от 19.02.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 7175/2013 г., ІV г. о., ГК.
ПО
ОТНОШЕНИЕ ИСКА ПО ЧЛ.108 ОТ ЗС НА С.О.СРЕЩУ П.Й.Я. И Д.Ц.Я.
Първоинстанционното
решение в обжалваната част е валидно, и допустимо.
Първоначалната
ищца А.К.Ч.е предявила срещу П.Й.Я. и Д.Ц.Я. иск за осъждане на ответниците да й предадат владението върху собствения й
недвижим имот: УПИ XXXIV-2384 в кв. 201а по плана на гр. Банкя, с площ 830 кв.
м, при съседи: от три страни улица, УПИ XVIIІ-2400, 2410, УПИ XVIІ-2400, 2410 и
УПИ XXXIII-2408. Твърди ищцата, че рроцесният имот представлява
част от поземлен масив от над 250 дка (“Т. баир“), който е бил собственост на
майка й Е.Ч., починала на 12.02.1995 г., която го е притежавала на основание
дарение от родителите си; че имотът от над 250 дка е бил одържавен; че
собствеността върху по-голямата част от масива е била възстановена на основание
ЗВСОНИ и е била отписана от актовите книги със Заповед № РД-57- 881 /
10.11.1995 г. на кмета на София; че малка част от масива е била възстановена по
реда на ЗСПЗЗ с две решения на ПК - Банкя; че към момента на възстановяване на
собствеността собственици са били тя и брат й; че тя е наследила брат си след
смъртта му през 1999 г. като единствен негов наследник. Твърди, че през есента
на 2001 г. й е станало известно, че с имотите й в „Т. баир“ са били извършени
регулационни промени и разпоредителни сделки. Установила е, че нейният пълномощник
Г.К.Ц., действайки извън делегираната й представителна власт, е продала голяма
част от притежаваните имоти (както тези в „Т. баир“, така и други имоти).
Ищцата твърди, че разпоредителните сделки, извършени от Г.Ц.
са нищожни поради липса на съгласие, доколкото собствениците на имотите не са
изразили съгласие за продажбата на същите, включително липсва тяхна валидно
изразена воля за упъломощаването й да извършва
действия на разпореждане от тяхно име и за тяхна сметка. В условията на
евентуалност твърди нищожност на сделките и поради противоречието им с добрите
нрави, с оглед липсата на еквивалентност на насрещните престации
предвид уговорената ниска продажна цена и че пълномощникът, очевидно се бил
договарял във вреда на представлявания продавач. По тези съображения счита, че
сделките не са породили вещно-транслативен ефект,
поради което обективира искане за установяване
правото на собственост върху недвижимите имоти и осъждане на ответниците да й предадат
владението върху имота, който са придобили по н.а. № 2/2005 г.
В
хода на производството ищцата А.К.Ч.е
починала на 28.07.2006год., и на основание чл. 120 ГПК /отм./ на нейно място са
конституирана като ищец С.О.като частен правоприемник по завещание за
процесиите имоти в м. Т. Баир .
Ответниците Я.оспорват иска с възраженията, че продажбата
по н.а. № 29 от 29.05.1996 г. не е
нищожна, както и че всеки от последващите купувачи е
придобил правото на собственост върху процесния имот
от собственик. Алтернативно се позовават на кратка придобивна
давност от пет години, изтекла в полза на техния праводател
Й.Б.. По искане на ответниците по делото като трето лице
- помагач е конституиран праводателят им Й.Б..
Последният също оспорва иска, включително и въведените с исковата молба
основания за нищожност на договора от 29.05.1996 г. Въвел е и възражение, че е
добросъвестен владелец, поради което е придобил правото на собственост върху
имота с изтичането на кратка 5- годишна давност от 23.07.1996 г. до 23.07.2001
г.
За да отхвърли предявения от СО иск по чл.108 от ЗС , първоинстанционният
съд е приел, че А.Ч. се легитимира като собственик по наследство и реституция
на процесиня имот като част от целият масив „Т. баир“ , собствеността върху който масив
е реституиран по ЗВСОНИ въз основа на Заповед № РД-57-881 / 10.11.1995 г. на
кмета на София. Приел е още, че сделката по н.а. № 29/1996 г., с която праводателите на третото лице-помагач се легитимират като приобретатели на процесния имот,
е нищожна поради липсата на надлежно учредена представителна власт от А.Ч. и брат
й И.Ч., в полза на Г.Ц., доколкото
последната е действала по тази сделка като техен пълномощник. При този извод не
е обсъдил другите направени от ищцата доводи за нищожност на тази сделка ,
респ. за липсата на вещно прехвърлително действие на последващите такива. По защитното възражение на ответниците и третото им лице-помагач, за придобиване процесния имот по давност, е приел същото за доказано за
времето от 23.07.1996 г. до 17.10.2005 г., като добросъвестно владение, годно да го
направи собственик. При последния извод е приел, че ответниците
като приобретатели на процесния
имот по правна сделка с Й.Б., след като Б. е придобил имота по давност, се
легитимират като собственици и искът по чл.108 от ЗС срещу тях е неоснователен,
доколкото първоначалната ищца А.Ч. не е била вече негов собственик нито към момента
на съставянето на завещанието/завета/ в полза на СО на 31.10.2001 г., нито при
завеждане на исковата молба през месец февруари 2006 г., нито към момента на
смъртта й .
Въззивният съд намира, че крайният извод за
неоснователност на иска по чл.108 от ЗС е правилен, но по различни мотиви.
Основателността на иска по чл.
108 ЗС предполага ищецът да докаже, че е собственик
на вещта, предмет на иска;
че вещта да се
намира във владение или държане
на ответника и че ответникът да владее или
държи вещта без основание .
В доказателствена тежест на ответника е да докаже
правозащитните си възражения, основани на наличие на правно основание да
владее/държи вещта, както и други наведени в процеса възражения, изключващи
правото на ищеца.
Първоначалният ищец А.Ч. основава правото си на собственост
върху спорния имот на законово
наследствено правоприемство
и възстановяване по реда на ЗВСОНИ /по силата на
закона/.
Събраните по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертизи
установяват тези твърдения на ищеца.
С н.а № 74, том VIII, рег.№8541, дело №1402/1930 год. на Първи нотариус при
Софийски окръжен съд, и нотариален акт № 73, т.51, рег.№10448, дело №4563/1936
год. на Първи нотариус при Софийски областен съд, нотариален акт № 35, том
XVIII, регистър 3535, дело № 3326/1941 год. на Първи нотариус при Софийски
областен съд, Е.Ч. е придобила от баща си
общо застроено и незастроено пространство от 8 915.04 кв.м., образуващи
квартали по плана на с.Банкя, при посочени съседи, както и целокупното си
имение, находящо се в землището на с.Банкя,
местността „Под селото“ и „Къси дол“, цялото с пространство около 299 дка.,
представляващо понастоящем овощна градина и залесена площ само около 255 дка.,
съставляващи урегулирани дворни места, образуващи по плана на с.Банкя, при
посочени съседи.
С нотариален акт № 135, том XVIII, регистър 3535, дело № 3326/1941 год. на
Първи нотариус при Софийски областен съд.На 22.10.1941 год., М.Т.Х.дарява на
дъщеря си Е.К.Ч.от целокупния, притежаван от него недвижим имот, находящ се в чертите на с.Банкя, състоящ се от изкуствено
засадена гора и посадени овощни градини, състоящ се целия от 220 дка, в
местността, наричана по-рано “Под селото”, “Над селото” - “Къси дол”, а сега
“На върха” при посочени съседи ….. само останалата неотчуждена и неподарена
част от горния имот, включващ в себе си 110 дка градини и 70 дка борова гора,
всички включени в рег.план на Банкя и с посочени съседи.
Е.К.Ч.е починала на 12.02.1995 год. и е оставила да свои наследници по
закон децата си А.К.Ч.и И.К.Ч.. Имената А.К.Ч.и А., А., А.К.Ч.принадлежат
на едно и също лице – удостоверение за идентичност на лице с различни имена
№1045 от 25.03.2005 год., издадено от СО – район „Оборище“.
Със Заповед № РД-57-881 от 10.11.1995 год. на кмета на С.О.било наредено да
се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА “Банкя” и да се
предаде на наследниците на Е.К.Ч.владението на имот с площ от около 230 дка.,
при новообразувани граници: от север – кръстовището на ул.„Майор Паница” с ул.„И.Вазов”,
църковния имот, ул.„Майор Паница”, от запад – каптажа /минерална вода/, частни
имоти, от юг – градоманско дере, от изток –
ул.„Сливница”, имота на МНО /нова сграда/, частни имоти, наследствени частни
имоти, от североизток – ул.„И.Вазов” до кръстовището с ул.„Майор Паница”, без
летния театър. В заповедта е посочено, че имотът е бил одържавен по ПМС
№2274/1950 год. на основание ЗОЕГПНС, за което са били съставен актове за
държавна собственост № 1971/1950 год. и № 1970/1953 год.
И.Ч. е починал на 11.02.1999 год. и е оставил за свой наследник по закон
сестра си А.Ч..
Предмет на иска е имот - УПИ XXXIV-2384 в кв. 201а по плана на гр. Банкя, с
ллощ 830 кв. м, при съседи: от три страни улица, УПИ
XVIIІ-2400, 2410, УПИ XVІІ-2400, 2410 и УПИ XXXIII-2408, който ответниците Я.са закупили от Й.Б. с н.а. № 2/17.10.2005 г.
Преди това с н.а. № 29/29.05.1996 г., том LIV, дело № 10709/1996 г. на Нотариус при СРС , Г.К.Ц. като пълномощник на А.К.Ч.и И.К.Ч.,
продава на И.Н.Б.три реални части от имот пл.№ 1897, като по б.“в“ продадената
част е : „Реална част от празно дворно място, намиращо се в гр. Банкя,
съставляващо имот планоснимачен Кя
1897, нанесен в кад. листове А-2-9-А, А-2-9-Б, А-
2-10-Б съгласно заповед № РД-57-881/10.11.1995 г. по плана на гр. Банкя,
местността „В. 3. Банкя - Иваняне “, целият с площ от 227 815 кв. м, при съседи
на целия имот: от север-ул. Толбухин, имот с пл. №я 39, ул. И.Вазов, от изток -
имот с пл. № 44, имот с пл. № 45, имот с пл. № 4 7, имот с пл. №я 48, имот с
пл. № 5 и улица, от юг - дол и гора, от запад - имот с пл. №я 1154, имот с пл.
№ 20, имот с пл. № 2144, имот с пл. № 19, гора и улица, а само продаваната част
с площ от 3460 кв. м при граници: от север - подпорна стена и след нея от изток
към запад граница с дължина от 9 лин. М. към останалата част от имот пл. № 1897, от
изток - улица, от юг - алея, от запад-граница
с дължина 94.80 лин. м към останалата част от ПИ
1897.
С последваща сделка по н.а. № 6/23.07.1996 г.,
том LXXX,
дело № 15836/1996 г. на Нотариус при СРС, И.Н.Б.и М.Л.Б.продават на Й.Н.Б. само
част от придобитата от тях реална част по горепосочената б.“в“, а именно подават
му реална част от 830 кв. м при съседи
на продаваемата част: от север - граница с дължина 36.80 лин.
м. към останалата част от мястото с площ от 3460 кв. м, представляващо реална
част от имот пл. № 1897, от изток - граница с дължина от 24 лин.
м. към улица, от юг - алея, от запад - граница с дължина 19 лин.
м. към останалата част от имот пл. № 1897, който продаваем имот е част от
дворно място с площ от 3460 кв.м. (с описание, идентично с описанието на имота
по буква „в“ на н. а. № 29/1996 г.).
Приетата пред въззивния
съд втора тройна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ на вещите лица С.К., Св.Б.
и Ю.П., , която не е оспорена от
страните и която съдът кредитира, установява, че за площта от 830 кв. м е направено
попълване на кадастралната основа на РП кв.104, Банкя, със заповед №
РД-50-189/24.10.1996 г. на кмета на
СО-р-н Банкя. За този имот в графичната част на ЧИЗРП, одобрен със заповед №
РД-09-50-36/12.02.2001 г. е нанесен в графичната част на заповедта УПИ
ХХХІV-2384 от кв.201а с площ 840 кв.м. по документ за собственост, но не се съдържа /не е описан/ в текста на
заповедта. От същата тройна СТЕ се установява, че УПИ XXXIV-2384 в кв. 201а по
действащия РП на гр. Банкя, с площ 830 кв. м по документ за собственост, а по
цифрови данни - 789 кв. м, е идентичен с имотите, описани в Нотариални актове №
6/1996 г. и № 2/2005 г. (л. 65), идентичен е с част от имотите, описани в
нотариални актове № 135/1941 г., № 29/1996 г., буква „в“ (л. 60) и в Заповед № РД-57-881/10.11.1995 г., която част се намира
в югоизточния/южния край на описаните имоти.
УПИ XXXIV-2384 в кв.201а съставлява имот с идентификатор 02659.2193.655 с
площ 798 кв. м. съгласно скица от 28.03.2014 г. на АГКК (л.180 от делото
на СРС).
Горното води до извода, че Е.Ч. приживе е притежавала недвижим имот, описан
в нотариален акт № 135/1941 г., на Първи нотариус при Софийски областен съд,
част от който е процесният имот, че този имот по н.а.
135/1941 г. е бил одържавен на основание чл. 9 ЗОЕГПНС, като за него няма твърдения
и данни да е било получено обезщетение. За притежаваните от Е. Ч.имоти към
момента на одържавяването важи и презумпцията, установена в чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ
– до доказване на противното се смята, че лицата, от които имотите са били
отнети, са били техни собственици. Установено е също така, че имотът е
съществувал реално към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и е бил собственост
на държавата. Ето защо съдът приема, че е настъпил реституционния ефект по ЗВСОНИ и собствеността на имотитеу по н.а. 135/41 г. е възстановена на наследниците
на Е.Ч., част от които е и процесният имот УПИ
ХХХІV-2384.
С.О.се легитимира като наследник по частно завещателно
разпореждане /завет/ на А.Ч.-един от наследниците по закон на Е.Ч., от 31.10.2001
г. досежно 250 дка. от имотите в м.Т. баир, притежавани
от бащата на Е.Ч.-М.Т., както се сочи в мотивите на решение на САС по гр.д.№
3814/2012 г. на САС, ГК, 10 състав,
влязло в сила на 17.02.2014 г., с което е отхвърлен иск на Американски
университет в България срещу С.О., с основание по чл.42 б.“а“ от ЗН за
прогласяване нищожност на това завещание /завет/ като направено в полза на
лице, което няма право да наследява по завещание. Решението е задължително за
съда и правата на ищеца СО не са оспорени в процеса. Част от завещания на СО
имот е предмет на разпоредителните сделки по н.а. № 29/1996г., № 6/1996 г. и № 2/2005
г., последната легитимираща ответниците Я.като
собственици на процесния имот, предмет на настоящия
иск.
По доводите на ищеца за нищожност на сделката по н.а. № 29/23.05.1996 г.
С пълномощно, нотариално заверено с изх.№ 646 от 28.03.1995г. от завеждащия
Консулската служба при Посолството на Република България в Париж И.К.Ч. е
упълномощил сестра си А. К.Ч.да го представлява при възстановяване на
собствеността му, лично и като наследник на Е.К.Ч., върху недвижими имоти,
вещни права и други имущества на територията на Република България; да
управлява имотите, както намери за добре, като ги стопанисва с грижата на добър
стопанин и ги отдава под наем на когото намери за добре и при условия, каквито
намери за добре.
С пълномощно, заверено нотариално под №13330 на 15.08.1995 г. от Втори
нотариус при СРС/стр.28 по делото на СРС/, А.К.Ч., действаща лично и като
пълномощник на И.К.Ч., е упълномощила Г.К.Ц. със следните права: да
представлява навсякъде, където е необходимо, упълномощителите
във връзка със събиране на всички необходими документи за доказване правото им
на собственост върху всички техни имоти в гр. Банкя, както и документите,
необходими за продажба на имотите; да представлява упълномощителите
при водене на преговори за продажба на съсобствените
им имоти в гр. Банкя, при условия и купувач, определени от нея, като сключва
предварителни договори за продажба на тези имоти при условия и купувач,
определени от нея; да получи от името и за сметка на упълномощителите
договорената от нея цена за недвижимите имоти в гр. Банкя; да извърши продажба
в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите
в гр. Банкя при определен от нея купувач, като тя определи и всички останали
условия на сделката- цена, начин на плащане и др.; да полага подписи от името и
за сметка на упълномощителите пред всички държавни
органи в Република България при упражняване на правата по пълномощното, както и
да преупълномощава избран от нея адвокат.
Няма спор по делото, че именно с второто пълномощно е сключена от Г.Ц. като
пълномощник на И.и А.Ч., сделката по н.а. № 29/29.05.1996 г. Няма спор, че
пълномощните са подписани от техните автори-И.Ч. и А.Ч.. Обстоятелството, че в
пълномощното от А.Ч. не са индивидуализирани имотите, за разпореждане с които
се овластява упълномощеното лице Г.Ц., не обуславя
нищожност на договора поради липса на съгласие с оглед липса на представителна
власт по отношение на пълномощника на продавачите. Законът не изисква в
пълномощното за разпореждане с вещни права върху недвижими имоти същите да
бъдат индивидуализирани като предпоставка за действителност на едностранната упълномощителна сделка, а само задължава нотариуса при
извършване на сделката да провери представителната власт на пълномощника /чл.
474, ал. 4 ГПК-отм./, като въз основа на съдържанието на представеното
пълномощно извърши преценка дали същият разполага с мандат за сключване на
договора. В този смисъл съдът съобрази и решението по т.1 от ТР № 5 от 12.12.2016 г.
по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, задължително за съда, според което достатъчно е в пълномощното общо да
е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва
разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид
разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни
елементи - определено имущество, цена (стойност) и т.н., нито лице, в полза на
което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за
пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от
изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното. Към датата на
упълномощаването на Г.Ц. от А.Ч. И.Ч. не е бил предоставил на сестра си А.Ч.
правата да отчуждава съответните части от съсобствени
им имоти в град Банкя, м. „Т. баир“, предмет на настоящия спор, поради което и
същата не е имала възможност да преупълномощава Г.Ц.
за това. И.Ч., обаче, потвърдил тази представителна власт, тъй като с
пълномощно, изх. № 2140/22.09.1995г. на Консулската служба на Република
България в Париж, прието пред въззивния съд, от една
страна е оправомощил А.Ч. да се разпорежда с всички
техни съсобствени имоти в България, а от друга
изрично е потвърдил правата по пълномощните в полза на Г.Ц., т.е. и това от
15.08.1995г. потвърждаването е в изискуемата форма по чл.37 от ЗЗД- писмено с
нотариална заверка на подписа, като последното е спазено съгласно чл. 17, ал. 1
(отм. ДВ, бр. 95 от 2017г.) от Правилника за легализациите, заверките и
преводите на документи и други книжа (обн. ДВ, бр. 73
от 1958г.), според който дипломатическите и консулските представителства на
България заверяват подписите на български и чужди граждани след надлежно
установяване на самоличността им и при спазване на съответно описаните
нормативни актове. Така пълномощно № 2140/22.09.1995г., заверено в консулското
представителство на Република България в Париж при спазване на установените за
това изисквания, е породило следващите се от него правни последици, вкл. и
потвърждаване представителната власт на Г.Ц. спрямо И.Ч. за сключване на
сделката по н.а. № 29/29.05.1996 г. Както
е прието с решението по т.2 от същото ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, потвърждаването съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД има обратно действие във времето - договорът се валидира
към момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици
така, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна
власт. Доводът за нищожност поради липсата на представителна власт се явява
неоснователен.
Не са ангажирани никакви доказателства за това А.Ч. да е била въведена в
заблуждение, за да подпише пълномощното от 15.08.1995г. в полза на Г.Ц.,
съдържащо упълномощаване от нейно име и от името на брат ѝ за продажба на
имотите в град Банкя. Не се установи и купувачът по н.а. № 29/1996 г.-И.Банков,
да е в родствени връзки с пълномощника Г.Ц.. И тези доводи за порок на сделката
се явяват е неоснователни.
Неоснователни са и възраженията за нищожност на сделката по н.а. № 29/1996
г. поради противоречие с „добрите нрави“
поради
накърняване на принципа за еквивалентност на престациите
и нищожност поради договаряне във вреда на представлявания. В пълномощното,
подписано на 15.08.1995г., А.Ч. изрично е овластила Г.Ц.
***, като определи както купувача, така и всички останали условия по договора,
в това число и цената. В тази връзка
чл.9 от ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да
направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност и също така при
продажбата се определя, че държавната такса се заплаща въз основа на данъчната
оценка, дори ако договорената цена е по-ниска от нея, с което законодателят
допуска че цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде
по-ниска от данъчната оценка, а тя обичайно е по данъчната оценка на имота и
какъвто и настоящия случай. Правно несъответствие водещо до нарушение на
„добрите нрави“ е случай при който
насрещната престация е сведена до липса на такава. В
конкретния случай цената на сделката по н.а. № 29/1996 г. за продадената реална
част по б.“в“ е 173 000 лв. за 3460 кв.м. преди деноминацията /или 50
лв./кв.м./ и съвпада с цената по Наредбата за базисните пазарни цени на недв.имоти, по у-ние от общината, съгласно удостовереното в
нотариалния акт. Или за 840 кв.м. излиза
41 500 неденоминирани лв. Приетата пред въззивиня
съд начална тройна СТЕ определя пазарна цена 39 900 лв. за 798 кв.м. /
площта по кадастрални данни/ условно, доколкото сочи, че към датата на сделката
няма свободен пазар /данни за сделки/ на недвижимите имоти. Следователно не е
налице липса на еквивалентност на престациите, като
дори и да има отклонение от пазарната стойност и заплащането на цената по
данъчна оценка, то продажната цена не би могла да се квалифицира като малозначителна с оглед интереса на кредитора. Налице е
ответна престация, която не се отклонява от
обичайната, и не налага извод за такава неравностойност на престацията,
която да води до нищожност на сделката.
Неоснователни се явяват и доводите на ищеца в първоначалната искова молба,
че договорите за покупко-продажба са
нищожни на основание чл. 40 във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
2 ЗЗД- доколкото имотите са били продадени за цена, многократно по-ниска от
пазарната им стойност, с оглед на което се твърди, че пълномощникът на
продавачите се е сговорил с купувачите във вреда на упълномощителите
си. По делото не са събрани каквито и да са доказателства, че при сключване на
договора по н.а. № 29/1996 г. купувачът и пълномощникът на продавачите са
действали с общото намерение да увредят последните, каквото е изискването на
увреждане по смисъла на чл. 40 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на СО като приемник на началния ищец,
заявено пред въззивния съд, за нищожност на сделките
по н.а. № 29/1996 г. и № 6/1996 г. поради невъзможен предмет- продажба на
реална част от дворищно регулационен парцел, нарушение по чл.59 от ЗТСУ/отм./ в
редакцията до 01.01.2001 г. По този повод въззивният
съд съобрази факта, че ограничението, установено в чл.59 от ЗТСУ/отм./, но
приложим към датата на двете сделки по горепосочените два нотариални акта от
1996 г., намира приложение само по отношение на части от дворищно регулационни
парцели, но не и по отношение на имоти, включени с улично регулационния план в
парцел за обществено мероприятие /Решение № 116 от 16.10.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 5044/2016 г., І г. о., ГК/. По делото се установява от приетата начална
тройна СТЕ, че към датите на тези две
сделки през 1996 г., имотите по
Заповедта на кмета на СО за отписване от държавните книги за собственост на
имуществото, подлежащо на реституиране на наследниците на Е.Ч. по заповед №
РД-57-881/10.11.1995 г. , са попадали в
УПИ VІІ-за парк, от кв.104, имот пл.№ 1096. В тази част заключението не е оспорено, и доколкото сочи, че по-големият
имот, от който част е продадена с н.а. № 29/29.05.1996 г., е бил предназначен
за обществено мероприятие, а не е дворищно регулационен парцел, и новата тройна
СТЕ установява идентичност на процесния имот с части
от имотите по този н.актове, и липсата
доказателства към датите съответно 29.05.1996 г. и 23.07.1996 г. да е налице
промяна в регулационното положение, то следва извод, че забраната по чл.59 от
ЗТСУ/отм./ е неприложима, доколкото имотите по двата н.а. № 29 и № 6/1996 г. са
попадали в имот предназначен за парк, т.е. за обществено мероприятие, и не е
налице недопустимост на правна сделка с него или части от него.
Неоснователно е и възражението на СО относно липсата на съгласие на
министъра на финансите по оспорването направено от СО на писмото до Г.Ц. изх.№
Г-94-00-0050/18.04.1996 г. , с което на основание чл.23, ал.1, б.“а“ от ЗСВЦВК
се разрешава на Г.Ц. като пълномощник на А.. и И.Ч.и да извърши продажба на
притежавани от последните имоти в гр.Банкя-250 дка. Съгласно заповедта за деактуване от 1995 г.
Към датата на н.а № 29- 29.05.1996 г., нормата на чл.23, ал.1 от ЗСВЦВК,
изискваща разрешение от МФ за извършване на сделки с които чуждестранни лица прехвърлят в собственост на местни или др.
чуждестранни лица имущество в страната, е обявена за противоконституционна с
Решение на Конституционния съд № 6/18.04.1996 г. по к.д.№ 31/1995 г., обн. в ДВ, бр.40 от 10.05.1996 г. Така валидността на
сделката по н.а. № 29/29.05.1996 г. като извършена след обявяване на чл.23,
ал.1 от ЗСВЦВК за противоконституционна, не зависи от разрешението по горецитираното писмо, поради което дали същото е подписано
или не от министъра на финансите не се отразява върху валидността на сделката
по съответствието й със специалния ЗСВЦВК/отм./
Гореизложеното води до крайния извод, че по силата на сделката по н.а. №
29/29.05.1996 г. И.Б.е придобил собствеността върху описаните в този н.а. недв. имоти, и А.и И.Ч.и са се освободили от собствеността
върху тях. Така правоприемникът СО не е могъл по силата на завета да придобие
собствеността върху тях, и в частност и върху продадената с н.а. № 6/23.07.1996 г. от И.Б.и съпругата му
М.Б.на Й.Б. реална част от 830 кв.м.
Двата посочени нотариални акта удостоверяват правни сделки, годни да
направят приобретателите по тях собственици. Така Й.Б.
валидно е прехвърли собствеността с н.а. № 2/2005 г. на ответниците
Я.по правна сделка и последните се легитимират като собственици по правна
сделка на процесния имот УПИ XXXIV-2384 в кв.201а с
площ 830 кв.м. по документ за собственост, съставляващ имот с идентификатор
02659.2193.655 с площ 798 кв. м. съгласно скица от 28.03.2014 г. на АГКК. При
този извод съдът не следва да обсъжда направеното от ответниците
и техния помагач евентуално възражение за придобиване на процесния
имот по давност.
Поради
съвпадане крайния решаващ извод на двете съдебни инстанции за неоснователност
на иска на СО по чл.108 от ЗС, решението следва да се потвърди, макар и по различни мотиви, изложени от въззивния съд в настоящето решение.
По
разноските за въззивната инстанция: При този изход на
спора ищецът СО няма право на възстановяване на разноски.
Ответниците Я.искат
възстановяване на разноски. Такива са направили в размер на 14 860 лв. за
защита от адвокат, платени в брой от П.Я., удостоверено с договора от
19.03.2015г. Направеното от СО възражение за прекомерност съдът намира за
основателно. Цената на иска е 5976 лв.-по данъчната оценка на имота/ л.72 от
делото на СРС/, при което минималното адв.възнаграждение
по приложимата към датата на договора за правна помощ от 2015 г. адв.възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004
г. на ВАдвС, е 636,80 лв. Предвид наличието, обаче,
на фактическа и правна сложност на делото пред въззивната
инстанция, разглеждането на което е по ГПК/отм./, необходимостта да се
осъществи защита по всички възражения на ищеца за валидността на правните
сделки, от които черпят права ответниците, множеството събрани писмени доказателства,
експертизи, също и свидетелски показания,
проведените 16 открити съдебни
заседания, при които е и участвал пълномощник на ответниците, въззивният съд
намира, че сумата от 4500 лв. се явява адекватен размер на осъществената
защита, в която насока съобрази и чл.7,
ал.6 преди, сега ал.8 от Наредба № 1/2004 г., според която за всяко заседание
след второто се следват по 100 лв.
Воден от горните мотиви, СГС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
І-46-92 от 06.10.2014 г. постановено по гр.д. № 4784/2006
г. на СРС, 46 състав,
В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от С.О.,
срещу П.Й.Я. и Д.Ц.Я. , осъдителен
иск за собственост за описания в решението
недвижим имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на конституирания
във въззивното производство
на основание чл. 120 ГПК /отм./ Г.Д.П. като правоприемник по завещание
на А.К.Ч./първоначален ищец/.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: София, ул.******
да заплати на П.Й.Я. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.64, ал.2 от ГПК/отм./, сумата 4500 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Й.Н.Б. ***, ЕГН **********, като трето лице- помагач на страната на ответниците П. и Д. Я..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.