Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 3513
по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 292726/04.12.2019
г. по гр. д. № 50389/2014 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 178
състав, е признато за установено по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, че „А.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 2 163,84 лв. за консумирана топлинна енергия (2 100,60 лв.) и
услуга дялово разпределение (63,24 лв.) за периода м. 08.2011 г. - м. 08.2013
г., ведно с мораторна лихва в размер на 284,38 лв. за периода 30.09.2011 г. -
25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 01.07.2014 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.07.2014 г. по ч. гр. д. № 35725/2014 г. по описа на СРС, 39 състав, като исковете
са отхвърлени до пълните предявени размери.
Осъдено е „А.“ ЕООД да заплати на „Т.С.“
ЕАД разноски в размер на 794,73 лв., както и е осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на
„А.“ ЕООД разноски в размер на 401 лв., съобразно уважената и отхвърлената част
от исковете.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „А.“ ЕООД, представлявано от
управителя Ц.П.Д., с доводи за неправилност и необоснованост на решението в
частите, с които са уважени предявените искове. Посочва се, че районният съд
неправилно е приел, че исковете са основателни с оглед заключението на съдебно -
техническата експертиза, че монтираният топломер в абонатната станция на
сградата е изправен, като не е съобразил изправността на индивидуалните
измервателни уреди, чиито показания отразяват потреблението за конкретния имот,
за които не са представени надлежни доказателства. Твърди се, че изправността
на топломера в абонатната станция няма отношение към разпределението на
постъпилата е инсталацията топлинна енергия между потребителите на сградата и
не доказва, че твърдяното от ищеца количество топлинна енергия е потребено от „А.“
ЕООД, съответно претендираната по делото цена за нея е дължима. По делото не е
установено дали посочените в изравнителните сметки измервателни уреди
съответстват на действително монтираните в помещението, ползвано през процесния
период от „А.“ ЕООД, нито по какъв начин са били снети показанията на тези
уреди. По делото не са представени протоколи за измерване на потребената
енергия в наетия от дружеството общински поземлен имот, а към приетата по
делото СТЕ е приобщен само протокол за снемане показанията на водомерите за
топла вода. При разпита си вещото лице е заявило, че не може да каже със
сигурност как са били извършвани измерванията на показанията на индивидуалните
измервателни уреди на отоплителните тела в помещението - дали отчитането е било
извършено физически чрез посещение в имота или дистанционно, тъй като липсват
протоколи за това, каквито би трябвало да бъдат съставени и в двата случая. Излагат
се и съображения, че ищецът не е установил иденчтичността на имота, ползван от
„А.“ ЕООД, който е общински нежилищен имот със самостоятелен вход откъм ул.
„Екзарх Йосиф“, с посочените във фактурите ап. **във
вх. А, съответно ап**във вх. А на сградата с
административен адрес - бул. „Васил ********. Ищецът е посочил,
че помещението е отразено в списъците като ап. 41, съответно ап. 63 от вх. 1 на
ЕС на бул. **********на основание решение на Общото събрание на ЕС, без да го
конкретизира с неговия номер и дата и без да представи копие от него. От
представените извадки от планове и скици, въз основа на които е издадено от
Министерство на образованието разрешението „А.“ ЕООД да извършва дейност като
детска градина, се установява несъмнено, че отдаденият под наем имот попада
извън вх. А, няма връзка с жилищната част на сградата и не ползва общи коридори
с нея, има самостоятелен вход откъм улицата, разположен между входове Б и В и не
кореспондира с индивидуализацията на имота по процесните фактури и изравнителни
сметки. Предвид това се моли за отмяна на първоинстанционното решение, за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 28.01.2021 г. процесуален представител
на дружеството моли да се даде ход на делото, оспорва въззивната жалба, взема
становище по същество и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частите, с
които са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано от ищеца и е влязло в
законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, община Оборище, бул. „В**********за периода м.
08.2011 г. - м. 08.2013 г., аб. № Т341069. Сочи, че между
страните е подписан писмен договор № 682/Т341069
от 17.11.2010 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за посочения
имот
с код на платеца Т341069. Ответникът е ползвал доставената от ищеца топлинна енергия
през исковия период и не е заплащал стойността ѝ. Предвид
това ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че му дължи сумата от общо 2 935,35 лв., от
които: 2 571,47 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода м. 08.2011 г. - м. 08.2013 г.
(2 508,23 лв. - главница за топлинна енергия и 63,24 лв. - главница за услуга
дялово разпределение), ведно със законната лихва върху главницата от
01.07.2014 г. до изплащане на вземането, и сумата от 363,88 лв. -
лихва за забава върху главниците (353,47 лв. върху главницата за
топлинна енергия и 10,41 лв. върху главницата за услуга дялово разпределение) за периода 30.09.2011
г. - 25.03.2014 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 35725/2014 г. по описа на СРС, 39 състав. Претендира сторените
по делото разноски включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорват исковете като
неоснователни. Ответното дружество поддържа, че не е налице идентичност между
ползвания от него общински нежилищен имот по договор за наем от 14.06.2010 г. и
ап. 41, за който се отнасят издадените фактури. Моли за задължаване на ищеца да
представи констативен протокол № 2073/11.2013 г., посочен в писмо с изх. № Сф -
108/29.01.2014 г., в което се засяга въпросът, че към ап. 41 има регистрирани
подабонати с 5 отделни абонатни номера, сред които и аб. № 341069 на „А.“ ЕООД.
При условие, че с посочения констативен протокол се докаже идентичността на
ползваното от дружеството помещение с ап. 41 се заявява основателност на исковете.
Ответникът сочи, че ползва топлоснабден имот и не е заплащал в указания период
сметки за ТЕ поради недостиг на приходи от дейността на дружеството, не оспорва
доставеното количество топлинна енергия. При непредставяне на доказателства за
идентичност на имота моли за отхвърляне на исковете, алтернативно при доказване
идентичността на ползвания общински нежилищен имот и ап. 41 признава исковете.
На 01.07.2014 г.
„Т.С.“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК
срещу „А.“ ЕООД за сумата от 2 571,47 лв. - 2 508,23
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода м. 08.2011 г. - м. 08.2013 г., а
за дялово разпределение - 63,24 лв., ведно със законната лихва върху главниците от
01.07.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 363,88
лв. - лихва за забава върху главницата за периода 30.09.2011 г. - 25.03.2014 г.:
353,47 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия и 10,41 лв. - лихва
върху главницата за дялово разпределение. В т. 12 от заявлението е пояснено, че
длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия през периода м. 08.2011
г. - м. 08.2013 г., който период
включва дължимата сума за действително потребената топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „В**********аб. № Т341069, като
не е заплатил стойността ѝ, вкл. сумата за дялово разпределение.
С разпореждане
от 11.07.2014 г. по ч. гр. д. № 35725/2014 г. по описа на СРС, 39 състав, съдът
е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 58,71 лв.
- държавна такса и 332,74 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е приет
неоспорен от страните писмен договор за отдаване под наем на недвижим
нежилищен общински имот от 14.06.2010 г., по силата на който Столична община - район „Оборище“ е
отдала под наем на „А.“ ЕООД недвижим нежилищен имот - частна общинска
собственост, представляващ помещение, находящо се на бул. **********- партер, с вход от ул.
„Екзарх Йосиф“, с полезна площ от 98,65 кв. м., съгласно Акт за общинска
собственост № 382/16.07.1999 г. Договорът е сключен за срок от пет години,
считано от датата на подписването му.
По делото е приет Акт за
публична общинска собственост № 1207, съставен на основание чл. 60, ал. 1 от
Закона за общинската собственост (ЗОбС), Решение № 580 по Протокол № 86, т. 87
от 23.07.2015 г. на Столичен общински съвет, касаещ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.403.175.1.62 в гр. София, район „Оборище“, бул. „**********,
партер, между вх. Б и В, откъм ул. „Екзарх Йосиф“ - полудневна детска градина
за предучилищно възпитание, който имот е предоставен безвъзмездно за управление
на 112 - то основно училище „Стоян Заимов“, с предназначение за предучилищно
възпитание. Представена е и скица на имота, както и Решение № 580 по Протокол №
86, т. 87 от 23.07.2015 г. на Столичния общински съвет, с което посоченият имот
е обявен за публична общинска собственост, както и архитектурен проект за
преустройство на магазин в полудневна предучилищна детска градина на бул. **********от
м. 07.2010 г.
По делото е безспорно обстоятелството,
че въз
основа на завление, подадено от „А.“ ЕООД до „Т.С.“ ЕАД за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди и молба - декларация от 17.11.2010 г. за откриване на
партида за ползване на топлинна енергия за нежилищни нужди в помещение на
адрес: гр. София, бул. „**********, с име на ползвателя до сега Фондация
„Образование Хердер“, между страните е сключен договор № 682/Т341069 от 17.11.2010 г. при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от
Закона за енергетиката (ЗЕ). Договорът е сключен като безсрочен с адрес на
топлоснабдявания имот в гр. София, бул. **********и с код на
платеца Т341069.
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост (в която се намира същият) е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка
в хода на първоинстанционното производство са приети протокол от 04.06.2002 г. от
проведено общо събрание на етажните собственици от бул. „**********, на което е
било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД, с приложен списък на етажните собственици, в
който за аб. № Т341069 се е разписал представител на Фондация „Образование и
култура Хердер“, договор № 3009/21.08.2002 г., с който етажната собственост на адрес: гр. София, бул. **********е възложила на
„Т.с.“ ЕООД да монтира
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода
на топлинна енергия, да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
издаването на обща и индивидуални сметки, както и договор от 01.11.2007 г. при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД.
По делото са
представени фактури и дебитни известия за процесния период, с получател „А.“
ЕООД, ***, с код на платеца Т341069.
Установява се, че с
покана рег. № П1163/12.03.2014 г. „Т.С.“ ЕАД е поканило „А.“ ЕООД, чрез
управителя Ц.П.Д. в 7 - дневен срок от
получаване на писмото да заплати доброволно или да сключи споразумение за
разсрочено плащане на сума в размер на 3 015,62 лв. за консумирана
топлинна енергия за ап. 41 на адрес: гр. София, бул. „**********, вх. А през
периода м. 05.2011 г. - м. 01.2014 г. и лихва към 10.03.2014 г. в размер на 349,03
лв., както и сума в размер на 63,24 лв. за услуга дялово разпределение за
периода м. 05.2010 г. - м. 04.2013 г. и лихва към 22.11.2013 г. в размер на 10,15
лв. Поканата е връчена на ответника на 17.03.2014, видно от известието за
доставяне.
По делото е представено писмо рег.
№ Сф - 108/29.01.2014 г. от „Т.С.“ ЕАД до
упълномощено лице за сграда на адрес: бул. „**********, вх. А, във връзка с промяна в номерацията
на апартаменти в сградата и издаден констативен протокол № 2073/11.11.2013 г.
от служители на ТР „София“ и представител на етажната собственост, съдържащо
информация, че
досегашните апартаменти, регистрирани като подабонати на ап. 41 с аб. № 1852, 341068, 341069, 347197, 372314 ще се променят
съответно на апартаменти 60, 61, 62, 63 и 64.
От приетото по делото копие
от неофициален раздел на Държавен вестник, бр. 67/30.08.2011 г. се установява
публикуването на Заповед № РД-14-80/17.08.2011 г. на Министерството на
образованието, младежта и науката, с която е разрешено на „А.“ ЕООД,
представлявано от Ц.П.Д., да открие частна полудневна детска градина
„Азбукарче“ - София, като възпитанието и обучението на децата да се провежда на
адрес: гр. София, район „Оборище“, бул. „**********.
В хода на
първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно - техническа
експертиза (СТЕ), неоспорена от страните, която настоящият съдебен състав
кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК, от която се установява, че топлинното
счетоводство на сградата - етажна собственост е извършвано от „Т.с.“ ЕООД, в
индивидуалните справки за отопление и топла вода за периода м. 08.2011 г. - м.
08.2013 г. се съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната
станция и разходите на процесния имот с пълен отопляем обем 335 куб. м. През
процесния период в имота са отчитани данни за отопление и БГВ, видно от
формулярите за отчет, подписани от потребител. Изчислена е топлинна енергия за
отопление (4 бр. отоплителни тела) и БГВ (2 бр. водомери). Фирмата за дялово
разпределение е изършила крайните отчети за процесния период в съответствие с
нормативната уредба. Според вещото лице общо фактурираната сума е в размер на 2
122,46 лв., а след корекции от фирмата за дялово разпределение - 1 772,75 лв.
За процесния период както „Т.С.“ ЕАД, така и „Т.с.“ ЕООД са спазвали
изискванията на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, както и
Методиката за дялово разпределение към наредбата. Сумите са начислявани в
съответствие с нормативната уредба. Технологичните разходи в абонатната станция
са отчислявани за сметка на „Т.С.“ ЕАД. Вещото лице е посочило, че в абонатната
станция, захранваща процесния имот с аб. № 341069, има монтиран един топломер с
идент. № 4011605 и с него са извършвани всички измервания на топлинната енергия
през процесния период. Извършените проверки са както следва: на 06.2010 г. и на
10.11.2012 г. със заключения, че монтираният измервателен уред в абонатната
станция е годен и съответства на одобрения тип. Посочено е, че проверките на
топломерите са извършени от оправомощени лица при спазване изискванията на
Закона за измерванията. Към заключението е приложена справка - таблица с
месечните отчети по общия топломер за доставяната топлинна енергия към
абонатната станция на сградата - етажна собственост и начислената енергия за
разпределение в сградата за отопление и БГВ. Разпитано в съдебно заседание,
вещото лице заявява, че към корекциите на „Т.с.“ ЕООД има приложение, от което
се вижда, че документите са подписани. Потреблението в самия имот е на база на
уредите. Във формуляра на фирмата за дялово разпределение са посочени всички
поредни номера на индивидуалните уреди с техните номера, с типа на уреда, с
датата, на която е показан отчетът. Вещото лице заявява, че е работило с
формулярите от корекцията, изравнителната справка за отопление и топла вода към
аб. № 341069, получена от представител на „А.“ ЕООД, с посочване, че срещу
последната не е подадено възражение от ответника.
В хода на
първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно - счетоводна
експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, която настоящият съдебен състав
кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК, от която се установява, че в процесния
период от 01.08.2011 г. до 31.08.2013 г. плащания от страна на ответника не са
правени. Изравнителната сметка, изготвена от „Т.с.“ ЕООД за процесния период е
в размер на -21,86 лв. за получаване от абоната, с изравнителните сметки не са
погасени задължения извън процесния период. Задължението на ответника е общо в
размер на 2
448,22 лв., както следва: за отопление 1 547,31 лв., за сградна инсталация
402,83 лв., за топла вода 172,32 лв., или всичко 2 122,46 лв., изравнение от
фирмата за дялово разпределение (-)21,86 лв. и главница за дялово разпределение
63,24 лв. или всичко 2 163,84 лв. - главница и лихва в размер на 284,38 лв.
Съдът намира така
приетите заключения на СТЕ и ССчЕ за компетентно изготвени, подробни, обосновани и кореспондиращи помежду си. По делото не се съдържат
доказателства, които да опровергават направените в тях констатации.
В открито съдебно заседание
пред СРС процесуалният представител на ищеца уточнява, че в „Т.С.“ ЕАД обектът
се води под апартамент № 41.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият съдебен
състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
По правилността
на решението в обжалваната част с оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания съдът намира следното:
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
(отм.).
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител
на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
След
отмяната на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ и влизането в сила
на измененията на ЗЕ на 17.07.2012 г. е въведено понятието „небитов клиент“, като с разпоредбата
на § 1, т. 33а от ДР
на ЗЕ е дефинирано, че „небитов
клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно
чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, съответно след изменението на разпоредбата от
17.07.2012 г. - с клиент на топлинна енергия за небитови нужди.
Следователно, за
да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
небитови нужди съгласно посочената нормативна уредба е необходимо да бъде
установено, че е налице сключен писмен договор между него като
физическо или юридическо лице и топлопреносното предприятие за
закупуване на топлинна енергия за небитови, стопански нужди. Това
лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия за топлоснабдения обект по възникналото облигационно отношение с
ищцовото дружество - топлопреносно предприятие.
От текста на чл. 26, ал. 1, т.
12 от Наредбата за топлоснабдяването се установява, че е
допустимо договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди да възникне и с купувач, който няма вещни права върху имота, а го владее
или държи на друго правно основание. Същевременно, по делото се установява, че през
процесния период (до преминаването на имота в публична общинска собственост
през 2015 г.) ответникът е държал и
стопанисвал общински нежилищен имот на Столична община на
правно основание - чл. 14, ал. 2 ЗОбС.
По делото безспорно се установява, че между страните е сключен писмен договор № 682/Т341069 от
17.11.2010 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, с адрес на
топлоснабдявания имот: гр. София, бул. **********и аб. № Т341069. Договорът е
сключен като безсрочен и няма данни да е бил прекратен, т. е. през процесния
период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия за небитови, стопански нужди.
Съгласно разпоредбата
на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - 148)
и в Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
(отм.).
По делото не е спорно
обстоятелството, че сградата, находяща се в гр. София, бул. **********е
топлоснабдена, както и че имотът е ползван за стопански нужди - детска градина.
По делото се установява въз основа
на горепосочения договор за отдаване под наем на недвижим нежилищен общински
имот от 14.06.2010 г., сключен за срок от 5 г., т. е. в сила и за процесния
период, доколкото няма данни за предсрочното му прекратяване, че дружеството -
ответник е наемател на имот, находящ се в гр. София, бул. „**********.
Видно от данните по делото в
информационната система на ищеца „Т.С.“ ЕАД партидата с аб. № Т341069 се води
на името на ответника. Издаваните фактури и дялово разпределение са за
ползваната топлинна енергия за този абонатен номер, с адресат: вх. А, ап. 41. Основното
спорно по делото обстоятелство е дали отдаденият под наем нежилищен общински имот,
ползван от ответника, съответства на имота, за който са издадени фактурите и
изравнителните сметки за процесния период.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че именно ответното
дружество е материалноправно легитимирано да отговаря за заплащане на
стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия и услуга дялово
разпределение. Съдът намира, че договорът от 17.11.2010 г. за предоставяне на
топлинна енергия за стопански нужди е сключен именно във връзка с отдадения под
наем нежилищен имот, който е посочен като находящ се на бул. „Васил Левски“
111, в тази връзка по делото е налична и декларация от 20.10.2010 г. от
Столична община, подписана от кмета на район „Оборище“, с която последната е
дала съгласието си на „А.“ ЕООД да бъде купувач на топлинна енергия. Договорът
е сключен за аб. № Т341069, като видно от данните за отчет на уредите в имота
от 26.04.2013 г. и от 07.05.2014 г. срещу ап. 41/3, аб. № 341069 е положен
подпис за ответника. Ответникът, чрез управителя си, не е оспорил, че през
процесния период е получавал фактурите и изравнителните сметки, като въпреки
установеното в тях, че са издавани именно за ап. 41, впоследствие ап. 62, не се
е възползвал от предвиденото рекламационно производство
и не
е оспорил
изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки (които се
базират на данните на индивидуалните отчети). Ищцовото дружество е начислявано
топлинна енергия именно за аб. № Т341069, за който е и сключеният договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като в случая обстоятелството
под какъв административен адрес се е водил ползваният от ответника имот, не
може да обуслови извод за недължимост на сумите, тъй като липсват данни
описаният във фактурите имот на бул. „**********, ап. 41 да е различен от
ползвания от ответника общински нежилищен имот. От заявеното в съдебно заседние
от процесуалния представител на „Т.С.“ ЕАД се установява, че имотът под
посочения абонатен номер/код на платеца се води в информационната система на
ищцовото дружество като ап. 41, впоследствие като ап. 62, като тази номерация,
съответно преномерация, при съвпадане на абонатния номер, не се отразява на
основателността на исковете. Поради това и констативният протокол №
2073/11.11.2013 г., въз основа на който е възприета новата номерация, не би
допринесъл за изясняване на делото по същество. Действително данните по делото -
договорът за отдаване под наем на общински нежилищен имот, актът за публична
общинска собственост сочат, че отдаденият под наем имот е с вход откъм ул.
„Екзарх Йосиф“, между вх. Б и В, което е отразено и в представения по делото от
„А.“ ЕООД архитектурен проект за преустройство на магазин в полудневна
предучилищна детска градина на бул. **********от м. 07.2010 г., но както се
посочи за този имот е открита партида с код на платеца Т341069, за който се
претендират сумите. По делото няма данни, че този абонатен номер касае друг
имот, или че за ап. 41 има открита друга партида. Обстоятелството, че в
действителност имотът се намира между вх. Б и В, а не във вх. А сочи единствено
на неправилно отразяване в информационната система на „Топлофикия София“ ЕАД на
адреса (видно от приложения списък на етажната собственост във вх. А са апартаменти
от 1 до 29), но не и на дължимост на исковата сума от друго лице, различно от
ответника. С оглед изложеното въззивният съд приема, че имотът, за който са
издавани фактурите и изравнителните сметки, е именно имотът, за който е сключен
писменият договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, съответно отдаденият под наем
имот, за който се дължат процесните суми.
Доводите на
жалбоподателя,
че първоинстанционният
съд неоснователно
е уважил исковете до посочените размери, като не е взел предвид изправността
на индивидуалните измервателни уреди в имота, са заявени за първи път едва в
писмената защита пред СРС, депозирана след приключване на устните състезания на
04.11.2019 г., поради което са преклудирани. Това е така, тъй като писмената защита
замества устните състезания с писмени
доводи след заседанието в определен от съда срок,
но писмената защита не може да се
квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира
това, което страната е изложила устно
пред съда, като даването на възможност за
по - точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения.
Представеното писмено изложение трябва да
съвпада с устните доводи, тъй като в противен случай делото би се решило въз
основа на писмена защита от едната страна, останала неизвестна за другата страна (в този смисъл определение №
578/28.06.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 589/2017 г., III г. о.). В случая пълномощникът на ответното дружество е пледирал устно в
проведеното открито съдебно заседание, като както в отговора на исковата молба,
така и в съдебното заседание подобни доводи не са заявени, поради което не
могат да бъдат предмет на обсъждане и от въззивната инстанция. Единствено за
пълнота въззивният съд посочва, че в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор
на исковата молба ответното дружество изрично е заявило, че не оспорва реалното
доставяне, количеството и стойността на топлинната енергия, както и
законосъобразното нейно отчитане. Изготвената
съдебно
- техническа експертиза не е била изрично
оспорена
от ответника, като вещото лице
е взело предвид както предоставените му документи за извършените метрологични
проверки на общия топломер, така и документите за извършен
реален отчет, подписани за
„потребител“, и при описана методология и формула е достигнало до
извода, че начислените суми съответстват на отчетената топлинна енергия. При
установеното количество ТЕ, доставено в процесната сграда - етажна собственост,
измерена с годно средство за търговско измерване, извършеният реален
отчет и заключението на експерта, че дяловото разпределение е правилно
извършено, при липса на данни, че в имота не е имало измервателни
уреди или същите не отговарят на посочените в изравнителните сметки, и че
ответното дружество се е възползвало от предвиденото рекламационно
производство и е оспорило изготвените от третото
лице - помагач изравнителни
сметки своевременно, ищецът е доказал количеството на
доставената в имота на ответника ТЕ, стойността на
която се определя съобразно установените от КЕВР цени. По
делото от страна на ответника не е правено искане за изискване на протоколите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение в имота, а поради изоженото
съдът намира за спазени и изискванията на Директива 2012/27 ЕС за фактуриране
на топлинната енергия въз основа на действителното потребление. Изложените
обстоятелства в съвкупност обосновават заключението, че за исковия период: м.
08.2011 г. - м. 08.2013 г. между главните страни в процеса
е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за стопански нужди до имот, находящ се в гр.
София, бул. „**********, представляващ частна детска градина, с код на платеца
Т341069, възникнало от сключен писмен договор от 17.11.2010 г.
Съдът намира за необходимо да посочи, че в заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.07.2014 г. като топлоснабден имот погрешно е
посочено седалището и адресът на управление на „А.“ ЕООД, което представлява техническа
грешка, тъй като заповедта е издадена за правилния абонатен № Т341069, а от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба недвусмислено
се установява, че вземанията касаят именно имота на бул. „**********.
С оглед на
приетото,
че ответникът е притежавал качеството „клиент на топлинна
енергия“ за стопански нужди за исковия период и е консумирал такава, настоящият
съдебен състав намира, че в полза на ищеца съществува вземане по отношение на „А.“ ЕООД за
стойността на потребената топлинна енергия в имота за посочения
период и услугата дялово рзпределение, чийто размер правилно е определен от СРС
въз основа на експертните заключения на сумата от 2 163,84 лв.
(2 100,60 лв. за топлинна енергия и 63,24 лв. за услуга дялово разпределение). С оглед на
изложеното
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД относно
главниците за посочения размер се
явяват основателни, поради което обжалваното решение в тази му
част следва да бъде потвърдено.
Във въззивното производство не са
въведени оплаквания срещу изводите на СРС за настъпване на изискуемостта на
това задължение, за изпадането в забава на плащането му, за размера на лихвата
за забава върху присъдената главница, поради което и с оглед на ограниченията
на разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение и в частта, с която е уважен искът за
присъждане на лихва за забава в размер на 284,38 лв. върху главницата.
При така изложеното съдът приема, че
решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този
изход на спора, разноски се следват
на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК с
молбата от 28.01.2021 г. Освен
подаването на тази молба, упълномощеният от въззиваемия юрисконсулт не е
извършил други процесуални действия - не е подал отговор на въззивната жалба,
не се е явил в открито съдебно заседание и не е взел становище по жалбата.
Поради това въззивният съд намира, че не е налице основание по чл. 78, ал. 8 ГПК за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в полза на „Т.С.“ ЕАД и искането за присъждане на разноски следва
да бъде оставено без
уважение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед размера на предявените искове настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 292726/04.12.2019 г. по гр.
д. № 50389/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 178
състав, в частите, с които е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, ж. к. „********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 163,84 лв. за консумирана
топлинна енергия и услуга - дялово разпределение за периода м. 08.2011 г. - м.
08.2013 г. в имот в гр. София, бул. „**********, с код на платеца Т341069,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 01.07.2014 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 284,38 лв. за периода 30.09.2011 г. - 25.03.2014 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.07.2014 г. по ч.
гр. д. № 35725/2014 г. по описа на СРС, 39 състав, и е осъдено „А.“ ЕООД да
заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски в размер на 794,73 лв.
Решението е влязло в сила в частите, с
които са отхвърлени предявените искове.
Решението е постановено при участието на
трето лице -
помагач - „Т.с.“ ЕООД
на страната на ищеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.