Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 616
гр. Хасково, 11.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1019 по описа на Административен съд - Хасково за 2021г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75,
ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.И.М. -
гражданин на *, с посочен адрес: ***, против Решение № 3123/24.09.2021
г. на Заместник – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати
при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените
правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният
административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като
административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне
страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и
сигурността му. Административният орган неправилно и в противоречие с
материалния закон приел, че Турция е трета сигурна държава за жалбоподателя и
че същият можело да бъде върнат в Турция, без да обсъди доводи защо счита това
за възможно.
Изтъква се, че Турция не отговаря на определението по пар. 1, т. 9, б.
“б“, б. “г“ и б. “д“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", а
именно: липсвали данни жалбоподателят и семейството му да са защитени от
връщане на територията на Сирия, да имат възможност да поискат статут на
бежанец и при предоставянето му да се ползват от международна закрила като
бежанец, още по-малко били налице достатъчно основания да се смята, че
жалбоподателят ще бъде допуснат до територията на Турция.
Съгласно пар. 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“,
за да се приемело, че Турция е трета сигурна държава спрямо жалбоподателя, то в
Турция следвало да съществува възможност
да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се
ползва от международна закрила като бежанец. Административният орган не
съобразил, че лице, което е поискало международна закрила от Турция, получава
единствено карта с валидност една година, с която може да установява
самоличността си и да има достъп до някои социални услуги, но тази форма на
пребиваване не му позволявала съгласно турското законодателство да работи
законно. Поради тази причина жалбоподателят не бил кандидатствал пред турските
власти за такова пребиваване. Работил без договор и без осигуровки, защото
трябвало да издържа семейството си, но точно поради тази причина работодателите
злоупотребявали и не плащали договореното възнаграждение или изобщо не плащали
такова, въпреки че работата била извършена.
Ето защо жалбоподателят счита, че Турция формално не отговаря на
изискването, визирано в пар. 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна
държава“, защото фактически не можел да упражни тези си права, поради политиката
на тази държава към сирийските бежанци.
Изтъква още, че принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил
основополагащ относно закрилата на бежанците. Турция не отговаряла реално на
това изискване, визирано в пар. 1, т. 9, б. “б“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна
държава“, защото принудително изселвала от собствената си територия сирийски
граждани, най вече араби, за да ги засели в районите на *, където преди това живеели
сирийски кюрди.
От изложеното можело да се направи обоснован извод, че спрямо сирийските
бежанци в Турция и в частност жалбоподателя, не съществувала защита от
принудително връщане на територията на *.
При анализа на ситуацията в Турция административният орган подходил
напълно формално. В практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху
предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената
държава на връщане - в случая Турция. Съдът разглеждал личните обстоятелства на
лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща
ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на
правата на човека. В обжалваното решение липсвали каквито и да е доводи, че
Турция би приела жалбоподателя обратно и би му предоставила каквато и да е
форма на защита по смисъла на Конвенцията за бежанците на ООН, която България
ратифицирала в цялост.
С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Решение №
3123/24.09.2021г. на Заместник – Председател на Държавна агенция за бежанците
при Министерски съвет със законните
последици от това.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа така депозираната жалба.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗАМЕСТНИК –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирана по делото
писмена защита, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО сочи, че жалбата е
неоснователна. Намира доводите на административния орган за обосновани.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а процесното решение да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба вх. № БЦ-1461/07.12.2014 г.
по описа на ГПУ – Свиленград при Регионална Дирекция „Гранична полиция“ -
Елхово, Х. А. от * е поискал закрила в Република България. Искането е потвърдено с
молба с вх. № 4638 от 29.12.2014 г. по описа на РПЦ – гр. Харманли, с рег. № УП
3777/29.12.2014 г. по описа на ДАБ, подадена с името Х.И.М. от *.
На 26.01.2015 г. с кандидата е
проведено интервю, в което същият излага причините да напусне *.
С Решение № ДХ-3632/26.03.2015г.
на Решаващ орган при ДАБ при МС, на основание чл. 67в, т. 1 от ЗУБ, във връзка
с чл. 3, ал. 2 на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на
Съвета, е образувано производство за предоставяне на статут в Република
България на Х.И.М..
На 15.04.2015 г. с кандидата е
проведено интервю, в което същият отново излага причините, поради които е напуснал
страната си по произход.
С Решение № 4700/09.06.2015 г., на
основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, Заместник-Председател на ДАБ при МС отказва
да предостави статут на бежанец на Х.И.М. и му предоставя хуманитарен статут.
С Решение № 1465/20.06.2018 г. на
Председател на ДАБ при МС, на основание чл. 78, ал. 2, във връзка с чл. 17 от
ЗУБ е образувано производство за прекратяване на предоставения хуманитарен
статут на Х.И.М..
С Решение № 2452/29.08.2018г. на
Председател на ДАБ при МС, на основание чл. 78 ал. 5, във връзка с чл. 17, ал. 1,
т. 2 от ЗУБ, е прекратен предоставения с Решение № 4700 от 09.06.2015г.
хуманитарен статут на Х.И.М..
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция
„Миграция“, СДВНЧ – София с № УРИ 105400-943/19.04.2021 г., а втората -
подадена чрез РПЦ – Харманли с вх. № 825/17.05.2021 г., жалбоподателят отново е
поискал международна закрила от Република България. Приложено е и Обяснение вх.
№ 729/27.04.2021г. до Директора на РПЦ – Харманли, в което Х.И.М. е посочил, че
бил в България през 2015 г., но не дочакал получаване на статут – заминал за
Турция при децата си, защото били болни и трябвало да се грижи за тях. Моли да
му бъде предоставена закрила в Р. България.
Видно от Докладна записка рег. № УП
3777/13.05.2021 г. от младши експерт в отдел „ПМЗД“, РПЦ – Харманли до Директор
на РПЦ - Харманли, по последваща молба с вх. № 729/27.04.2021г. от Х.И.М.,
гражданин на *, интервюиращият орган не е взел решение в законоустановения
14-дневен срок за допускане или недопускане на молбата до производство по
предоставяне на международна закрила, тъй като са представени нови писмени
документи. На основание чл. 76б, ал. 3 от ЗУБ горепосочената последваща молба е
приета за допусната до производство за предоставяне на международна закрила.
В Регистрационен лист рег.№ УП
3777/17.05.2021 г. търсещият закрила е записан с имената Х.И.М., гражданство: *, роден
на *** г. в *, *, с постоянен адрес ***, религия – *,
етническа принадлежност – *, професия - *, с начално образование, женен, документи за самоличност – карта
за самоличност № 05805426, изд. от * на 15.12.2004 г., валиден до
15.12.3000 (направено е отбелязване „върната на 30.03.2015 г. от интервюист Д.
Р.), други документи – фотокопие на копие на Л.К. В регистрационния
лист и в приложението към същия са обективирани данни и за съпругата на
чужденеца – Д. Р. Ш., на 47 г., с местонахождение към момента – Турция, както и за
децата им.
С Писмо рег. № УП-3777/18.05.2021
г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция
„Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. С
писмо рег. № М-6062/18.06.2021 г. (рег. № УП 3777/25.06.2021г. в ДАБ при МС) е
постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р
България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С кандидата е проведено интервю по
реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са
отразени в Протокол рег.№ УП 3777/27.05.2021 г. В хода на интервюто
жалбоподателят е потвърдил казаното от него по време на регистрация. Посочил,
че има само * гражданство. Заявил, че представил по време на регистрацията
копие на личната си карта и копие на турски документ за временно пребиваване в
Турция. Оригиналната му лична карта била в *. В * притежавал лична карта, семейна
книжка и шофьорска книжка. Всичките му документи се намирали в Турция. Заявил,
че има дъщеря и син в Германия с предоставена закрила, както и дъщеря в
България (РПЦ – Харманли) в производство. Разказал, че напуснал *
нелегално за пръв път през 2013 г. заедно с цялото си семейство за Турция, *, където
останал около четири месеца. След това напуснал Турция и влязъл нелегално в
България на 29.12.2014 г. заедно със сина си М. и веднага след като преминали
на българска територия, дошли в РПЦ – Харманли, където подали молба за закрила.
Синът му получил статут и след това заминал за Германия. Чужденецът останал за
кратко време в България, след което се върнал обратно в Турция, защото другият
му син бил болен и не дочакал отговора по молбата си. В протокола е вписано, че
през 2014 г. чужденецът е подал молба за закрила в Република България, по която
с Решение № 4700/09.06.2015г. на Заместник-Председателя на ДАБ му е предоставен
хуманитарен статут, като решението е връчено неприсъствено на 30.06.2015 г. В
тази връзка е зададен въпросът защо не е дочакал отговор по своята молба, а
напуснал РПЦ – Харманли, на който въпрос чужденецът отговаря, че по това време
получил обаждане от съпругата си от Турция, че синът му Д. е много
болен и трябвало да замине спешно при тях. Съпругата му имала нужда от него,
защото не можела да се справи сама в Турция. Няколко години обикаляли по
болниците, но нямал епикриза, която да представи. Синът му все още бил болен.
През 2017 г. заминал от Турция за * нелегално, където останал два
месеца. Ходил по време на празниците, за да може да се види с близките си. След
това пак нелегално се върнал обратно в Турция при семейството си. Влязъл в
България за втори път на 24.03.2021 г. заедно с дъщеря си и още четиринадесет
души. След като преминали на българска територия, били откарани до *, където се предали на полицията.
Имал издаден турски документ за временно пребиваване. Документът го подновявал
всяка година. В Турция, в * живял с цялото си семейство. Само той работил, като шивач. Получавали
30 % отстъпка за лекарства и прегледи при лекарите, но всичко друго се
доплащало от тях. Не получавали помощи от турска страна под каквато и да е
форма. Издържали се с парите, които изкарвал, но те не стигали за нищо - само
за храна и лекарства. Посочил също, че е женен. В момента съпругата му се
намирала в Турция, *. Имал четири деца. Не притежавал разрешение за влизане или
пребиваване в друга държава – членка на ЕС. Не бил арестуван, нито осъждан в * или в
Турция. Заявил, че е кюрд, съответно мюсюлманин, сунит. Нито в *, нито в
Турция имал проблеми заради етническата си принадлежност или изповядваната
религия. Нямал проблеми с официалните власти нито в *, нито в Турция. Не бил подложен
на преследване от никоя групировка до напускането на страната си. Военните
действия в района, в който живеел, се водели между редовната армия и ислямските
групировки. Все още имало сражения. Домът му бил превзет от ислямската
групировка „Даеш“, а населеното място се намирало под контрола на турската
армия и на свободната армия. Срещу него нямало отправени заплахи в * или в
Турция. Не членувал в политическа партия или организация. В * живеели трима от братята му и
едната му сестра. Имал начално образование. В * работил като земеделец, а в
Турция като шивач. Разказал, че основната причина, поради която напуснали, била
войната. В района, в който живеели, започнали да се водят множество сражения
между редовната армия и ислямските групировки. Семейството му не било
заплашвано. Върху него не било оказвано насилие нито в *, нито в Турция. Изложил всички
причини, поради които решил да напусне. В момента нямало къде да се върне. Имал
информация, че къщата му била превзета от ислямските групировки. Заявил, че ако
войната някой ден свърши, би се върнал обратно там. Напуснал Турция, защото там
не можел да издържа семейството си, не му плащали добре. Заявил, че не би се
върнал там. Искал да си намери работа тук, а след това да се събере със
семейството си. Подал молба за закрила в Република България, защото била мирна
страна – искал да се установи със семейството си тук.
На 06.07.2021 г. е проведено второ
интервю с жалбоподателя, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№ УП
3777/06.07.2021 г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че от 2014 г.
до напускането си на Турция на 24.03.2021 г. живял заедно със семейството си в
жилище под наем в *. Работил от време на време като общ работник, разчитал на помощта
на приятели и на дъщеря си Н., която също работела. Имал издаден документ за временно
пребиваване от турска страна, който представил. Този документ му давал право да
ползва петдесет процента отстъпка от здравеопазването. Също така, благодарение
на този документ не ги депортирали обратно в *, защото имали право да останат
легално в Турция. Не бил арестуван в Турция. Не бил жертва на насилие там и
нямало заплахи, отправяни към него. Заради финансови причини решил да напусне страната.
Работил от време на време и парите, които печелел, били малко. Дъщеря му
работела в началото, но и тя останала без работа. Само синът му Д. ходел
на училище. Нито чужденеца, нито семейството му получавали помощи от турската
страна. Имали достъп до медицинска помощ. В Турция имало дискриминация към
сирийците от страна на турските граждани. Познавал семейства, които получили
закрила в Турция, но самият той четири пъти подавал молба, но всеки път
получавал отказ. Заявил, че не би се върнал в Турция, защото избягал от безработицата
и дискриминацията там.
С Решение № 3123/24.09.2021 г., Заместник-Председател на Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут на Х.И.М., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4
от ЗУБ. Решението е връчено на 01.10.2021 г. на чужденеца срещу подпис, който е
запознат с текста на същото на език, който разбира, което е удостоверено с
подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 07.10.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на
оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен
орган – Заместник - Председател на ДАБ, на когото, съобразно чл. 52 от ЗУБ, във
вр. чл. 48, ал. 1, т. 1, т. 3 - 4 от ЗУБ, е делегирано правомощие да отказва
международна закрила в Република България, видно от Заповед №
РД05-803/14.12.2020 г.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и
съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и
правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно
съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от
жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му
на произход. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и
подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на
чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за
да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата
международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството
по общия ред от компетентен интервюиращ орган с чужденеца са проведени две
интервюта, отразени в нарочни протоколи, като интервютата са провеждани в
присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и
владян от него, като са налице и данни, че съдържанието на протоколите е
прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него
език.
Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ (изм. ДВ бр. 89 от 2020
г.), като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата
на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено
преди произнасянето на органа, и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното
решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва
твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя.
Тези факти са подробно анализирани, като въз основа на тях ответникът приема,
че те не установява наличие на предприето по отношение на жалбоподателя
преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход *, както и в Турция, където е
живял през последните осем години. Ето защо съдебният състав намира за
неоснователни доводите в насока, че административният орган не е изпълнил
задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши
всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или
документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по
произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на
плоскостта на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната законосъобразност на
атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи
предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.
8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при
наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република
България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо
чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава
или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно
опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради
някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат
преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут
данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до
нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена
от държавата по произход.
При регистрацията на жалбоподателя същият е регистриран като сирийски
гражданин, с постоянен адрес в *,
с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ
следва да се приеме *.
В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведените с жалбоподателя интервюта не се установява спрямо последния да е
осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност
от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма,
действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие,
законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани в изложената от жалбоподателя бежанска история и не
се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че
изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за
обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било
осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти
нито в страната му на произход - *,
нито в страната, в която е живял през последните 8 години - Турция. Основният
мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на *, е общата обстановка на
несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да
приема за достоверни тези му страхове, правилен е изводът, че тези му
притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия
и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти,
извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи
извод за преследване или дискриминация спрямо сирийския гражданин. Той не е бил
заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в
интервютата си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти
в *
и Турция. Не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини
нито в *,
нито в Турция.
По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява
изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в
процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на
статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се
твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на
обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.
Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен
конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на
субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и
правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство
като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна
закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно
Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07,
член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2,
буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че:
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото
лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение
да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия
въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални
власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9,
ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № МД-306/25.06.2021
г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска
арабска република, като е приел, че обстановката по сигурността в * е достигнала прага на
всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в
гражданска война. Достигнал е до заключение, че ситуацията в * е динамична и ескалираща, като
освен това не може да се очаква молителят да се установи в друга част от
територията на държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна
закрила, поради което завръщането му в * в настоящия момент е неподходящо от
гледна точна на физическата му безопасност.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното решение, че жалбоподателят
се явява принуден да остане извън държавата си по произход *, тъй като със самото си
присъствие на територията на тази държава като гражданско лице е изложен на
реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента
в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно административният орган е взел предвид факта, че в
продължение на осем години жалбоподателят е живял и работил на територията на
Турция и е извършил преценка и на сигурността на територията на тази държава.
Въз основа на това, административният орган е направил преценка, че са
налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУТ
предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на осем
години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него.
В решението е направен изводът, че за Х.И.М. не съществува реална
опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при
завръщането му в Турция и че искането за закрила и в частта за предоставяне на
хуманитарен статут е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния
орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно в
решението е прието, че същият е пребивавал в трета държава, различна от
държавата му по произход, и че същата представлява „трета сигурна държава“ по
смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Административният орган е извършил преценка
на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка, правилно е
установил, че на територията ѝ няма въоръжен конфликт до степен на
изключително и безогледно насилие. При постановяване на решението органът е
изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне
по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното
положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се
ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява
за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо
мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко
посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Турция, се подкрепя
напълно и от представената по делото актуална справка на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ. Налага се изводът, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява
основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби,
съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата
отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена
като неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.И.М. - гражданин на *, ЛНЧ : **********,
с посочен адрес: ***, против Решение № 3123/24.09.2021г. на Заместник –
Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: