Р Е Ш Е Н И Е
№ 2124/11.11.2021г.
гр. Пловдив, 11.11. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на
прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Матеева касационно
административно дело № 1896 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател – Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив, чрез гл. юрисконсулт И.П.,
обжалва Решение № 487 от 23.04.2021 г., постановено по АНД № 1548/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XXVI
наказателен състав, с което е отменено
Наказателно постановление № 21-0441-000028/26.01.2021 г. на началник сектор
при 04 РУ при ОД на МВР – Пловдив, с което на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, на С.В.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева за нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на районния съд като напълно
погрешно, необосновано и неправилно. Твърди се, че съдът е формирал неправилен
извод относно неизправността на автомобила, тъй като в АУАН е посочена, не само
неизправността на автомобила, а и в какво се състои тя, а именно – неизправно шумозаглушително средство. Иска се отмяна на решение и
постановяване на ново, с което да бъде потвърдено наказателното постановление
Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай, че съдът остави жалбата без уважение.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.
Ответникът
по жалбата – С.В.А., се представлява от адв. Т.,
който моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението на първата
инстанция, като правилно и законосъобразно. Не поддържа искането в частта за
разноските, тъй като същата е удовлетворена с Определение № 267/08.06.2021 г.
на РС – Пловдив, с което са присъдени разноски в допълнение в размер на 100.00
лв. Претендира разноски по делото в настоящото производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК и във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от надлежна страна, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
За
да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретния
случай, нито актосъставителят, нито наказващият орган
са съобразили факта,че по начина, по
който е описано нарушението, е засегнато съществено правото на защита на
жалбоподателя да разбере в какво конкретно се изразява вмененото му нарушение –
нито в акта, нито в НП е отразено в какво се изразява твърдяната неизправност
на шумозаглушителното устройство, а това са
обстоятелства от съществено значение, чието отразяване е изискуемо, съгласно
чл.42 т.4, съответно, чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Наред с това, съдът е приел, че
от разпита на актосъставителя не може да се установи
еднозначно каква точно по вид е неизправността на шумозаглушителната
система на автомобила, за да се определи и нейната сериозност и тежест, като
дори не е посочена конкретика, включително и по реда
на чл.10 ал.1 от ППЗДвП, което препятства
възможността да се установи дали неизправността а неистина значителна.
Решението
е правилно.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН
серия АA № 879279/09.01.2021 г., жалбоподателят А. е санкциониран на основание
чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП – „ Който
управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба
от двеста лева – при констатирани
значителни неизправности“ за нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП – „ Управлява
МПС с неизправно шумозаглушително устройство –
значителна неизправност“.
Съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл.179 ал.6
от ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически неизправно
пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост от
естеството на констатираните неизправности като са предвидени различни по
тежест административни наказания за незначителни /т.1/, значителни /т.2/ или
опасни неизправности /т.3/ - понятия, дефинитивно определени в § 6, т.71, 72 и
73 от ДР на ЗДвП.
Така
законодателят приема, че „незначителни неизправности“ включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без
значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни
несъответствия.
„Значителни
неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на
проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното
средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за
други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия, а „опасни неизправности“, включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват
пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие
върху околната среда.
За
точна класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на чл.101 ал.4
препраща към наредбата по чл.147 ал.1 от ЗДвП, а именно Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства.
В
разпоредбата на чл.37 ал.1-4 от процесната Наредба,
категоризираните незначителни, значителни и опасни неизправности са дефинирани
по-детайлно и с повече конкретика спрямо уредбата в
§6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП. Класификация на неизправностите се извлича
и от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5 към чл.31 ал.1 от
Наредбата, съгласно която, неизправностите се оценяват от гледна точка на
рисковете, които крият за безопасността на движението по пътищата.
По
делото липсва спор, че на посочената дата – 09.01.2021 г. жалбоподателят е бил
в гр. Пловдив, на бул. „Шести септември“, до № 179, в посока изток-запад, със
собствения си лек автомобил, марка „БМВ 318 ЦИ“ с рег. № ****. На практика от
събраните по делото доказателства еднопосочно се установява, че действително на
посочената в АУАН дата, не е било извършвано замерване на шума от двигателя на
същия с технически уреди.
АУАН
е съставен на място и А. го е подписал без възражения.
При
така установеното, според настоящата инстанция са налице основания за отмяна на наказателното
постановление, което и е сторил първоинстанционния
съд.
На
първо място, в АУАН е отразено като обстоятелства по извършване на нарушението,
че шумозаглушителното устройство е неизправно. В
какво обаче се изразява посочената неизправност, изобщо не е пояснено в акта, а
това са обстоятелства със съществено значение, чието отразяване е изискуемо
съгласно чл.42 т.4 от ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се квалифицира
поведението на водача. Не става ясно дали е налице видоизменение на шумозаглушителната система, или например неправилен монтаж
/арг. от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства/. Липсва изобщо впрочем в
акта и посочването на каквито и да било действия от страна на водача, с които
същият да е осъществил вмененото му нарушение.
Такива
липсват и в издаденото НП, където е посочено по абсолютно по същия начин, че шумозаглушителното устройство е неизправно – значителна
неизправност.
Нещо
повече, в конкретния случай изобщо липсва посочване, както в АУАН, така и в
наказателното постановление, на начина, по който е установено описаното нарушение, и в този смисъл, на
доказателствата, на които се позовава наказващият орган. Установява се едва в
рамките на производството по обжалване на наказателното постановление от
разпита на свид. Б., че на практика установяването на
т.нар. неизправна шумозаглушителна система, е станало
без употребата на уреди за измерване на шума, а по слух от актосъставителя.
Още повече, че самият той сочи в показанията си, че не знае има ли или не
наредба за това, или, че шумът се измерва по някакъв начин.
Подобно
процедиране съдът намира за абсолютно недопустимо, доколкото се касае до
установяване на техническа характеристика, а самото нарушение, което е вменено
на жалбоподателя, третира неспазване на конкретни норми за шум. При това
положение и настоящата инстанция съдът, че така визираното нарушение се явява и
недоказано по категоричен начин, като самият негов начин на установяване
поставя под съмнение изводите за наличието на извършено нарушение на
разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Следователно,
при съобразяване на изложеното по горе, съдът счита, че наложеното наказание
глоба в размер на 200 лева е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, тъй като се
обосновава извода, че неоснователно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача досежно вмененото му нарушение
по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, като поради недоказването му, както от обективна,
така и от субективна страна, и НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, което е стори и РС – Пловдив.
Ето
защо, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена, а решението на РС – Пловдив, като правилно и законосъобразно –
потвърдено.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя, като съобразно
представеният договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021 г. същите се
констатират в размер на 400 (четиристотин) лева.
Що
се отнася до възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за основателно и това е така,
тъй като, съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на същата
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (действаща разпоредба, ДВ, бр.74 от 2021 г., в
сила от 1.10.2021 г.) възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Предвид изложеното
съдът намира, че на ответната страна се следват разноски в размер на 150 (сто и
петдесет) лева
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 487 от 23.04.2021 г., постановено по АНД №
1548/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXVI
н. с.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на С.В.А., ЕГН **********,***,
сумата от 150.00 лв. разноски по делото
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.