Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Елин Пелин, 05.11.2021 год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди  двадесет и първа  година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 388 по описа за 2020 година на РС Елин Пелин, за да се произнесе  взе предвид следното:

            Постъпила е жалба от „Р.Г.” ООД, ЕИК …. чрез управителя И. Х. И. против наказателно постановление № 26-Р-407/11.11.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с което за извършено нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта на основание чл.110, ал.1 от Закона за хазарта му е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева. С жалбата  се  излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се моли съдът на отмени наложеното наказание. Излагат се аргументи за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

 

 Производството е по реда на  чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Административно-наказващият орган Териториална дирекция на НАП – София, оспорват жалбата в писмено становище, депозирано от юрисконсулт Е., сочат че нарушението е доказано, поради което молят наказателното постановление да бъде потвърдено.

          Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, представлява се от пълномощника си адв.Г., която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.  

           РП Елин Пелин, редовно призовани не вземат становище по жалбата.                           

          Съдът, като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

          Видно от АУАН № 059/08.06.2020 г. по описа на Държавна комисия по хазарта, същият е съставен от П.Й.С. в присъствието на свидетеля В.Д.К. срещу „Р. Г.” ООД, ЕИК …… за извършено нарушене на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта, за това, че: „На 13.12.2019 г. въз основа на Заповед № П-443/11.12.2019 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/ се извърши проверка по Закона за хазарта /ЗХ/ в игрална зала с адрес гр.Е. П., бул. „С.“ № …., в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Р. Г.“ ЕООД с удостоверение за издаден лиценз № 000030-9494/18.07.2019 г. на ДКХ /актуално към момента на проверката/. Съвместно с крупието на смяна Д. Д. П.се изискаха документи за самоличност на присъстващите в игралната зала лица. В хода на проверката се установи, че в игралната зала е допуснато лицето К. И.С. с ЕГН ********** без документи за самоличност /лична карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС/, което е нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта. К.С. играеше на игрален автомат с наименование Orange Collection тип EGT и идентификационен № 117066. Проверката се извърши в присъствието на Г.Е. М., ЕГН ********** на длъжност управител на игралната зала и Д. Д.  П., ЕГН ********** на длъжност крупие. За направените констатации се състави Контролен лист и констативен протокол за проверката на игрална зала № 0056/13.12.2019 г. с приложения. Снети са писмени обяснения от Димитър Д. П., ЕГН ********** на длъжност крупие и К. И. С., с ЕГН **********, които потвърдиха установеното нарушение. Имената и личните данни на лицето без документи за самоличност са установени от доброволно дадено от него писмено обяснение.

Въз основа на така издадения АУАН № 059/08.06.2020 г. по описа на Държавна комисия по хазарта,  изпълнителният директор на НАП е издал наказателно постановление № 26-Р-407/11.11.2020 г., с което за извършено нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта на основание чл.110, ал.1 от Закона за хазарта на дружеството „Р.Г.” ООД, ЕИК …..  е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева, за това, че: „На 13.12.2019 г. въз основа на Заповед № П-443/11.12.2019 г. на председателя на ДКХ е извършена проверка по Закона за хазарта /ЗХ/ от П.Й.С. и В.Д.К. – инспектори, в игрална зала с адрес гр.Е. П., бул. „С.“ № …, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Р. Г.“ ЕООД с удостоверение за издаден лиценз № 000030-9494/18.07.2019 г. на ДКХ /актуално към момента на проверката/. Съвместно с крупието на смяна Д. Д. П. се изискаха документи за самоличност на присъстващите в игралната зала лица. В хода на проверката е установено, че в игралната зала е допуснато лицето К.И. С. с ЕГН ********** без документи за самоличност /лична карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС/, което е нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта. Лицето К. И. С. играло на игрален автомат с наименование Orange Collection тип EGT и идентификационен № 117066. За установеното е съставен Контролен лист и констативен протокол за проверката на игрална зала № 0056/13.12.2019 г..

По делото са представени удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри с организатор „Р.Г.“ ЕООД и приложение № 000030-9494/18.07.2019 г.; възражение вх. № П-443/10.06.2020 г. по описа на ДКХ; Контролен лист и констативен протокол за проверката на игрална зала № 0056/13.12.2019 г.; обяснения; заповед № П-443811.12.2019 г. на ДКХ.

От показанията на свидетелите П.Й.С. и В.Д.К. се установява, че в качеството си на служители на ДКХ и в изпълнение на заповед на председателя на ДКХ извършили проверка  в обект игрална зала в гр.Елин Пелин на ул. София 23, която има издаден лиценз на дружеството „Р. Г.“. При проверката се установило, че едно от присъстващите лица е без документ за самоличност, което е нарушение по чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта, поради което бил съставен процесния АУАН.  Други нарушения по време на проверката не били констатирани, а лицето, което било клиент, дало обяснение, че многократно е влизало и излизало в обекта и има лични документи, но при едно от излизанията ги е оставил в колата по невнимание и затова в момента на проверката било без документи. Свидетелят С. заявява, че лицето поискало да отиде до колата, за да ги представи, но тъй като в момента на проверката бил без документи се съставил акта за установяване на административно нарушение.

 По искане на жалбоподателя е разпитан и свидетелят К. И.С., който заявява, че  ходи често в казиното в гр.Е. П. на бул.С.. На процесната дата при едно от посещенията му, както обикновено  представил личната си карта на проверяващото лице и седнал на една от машините да поиграе. Поръчал си кафе и поседял около десет минути, но тъй като свършил парите, отишъл  до колата, да си вземе пари, като помолил крупието да не пуска никой да сяда на машината, че ще се върне отново в залата. Свидетелят разказва, че поседял в колата около 4-5 минути и говорил по телефона и тъй като му станало топло си свалил якето и го оставил в колата, а документите му били в якето. Когато влязъл в казиното, крупието което му проверило първоначално личната карта говорело с някакъв клиент, поради което свидетелят С.му вдигнал ръка, че се връща и пак седнал на машината да играе. Пет-шест минути след това в залата влезли проверяващи лица и му поискали документ за самоличност. Тъй като личната карта и шофьорската книжка били останали  в якето, което забравил в колата, свидетелят им заявил, че му се наложило да излезе и ще отиде да ги вземе, за да ги представи, но те отказали, като казали, че вече е късно. Свидетелят заявява, че винаги, когато влиза в игралната зала му искат лична карта, без изключение, не само на него, а и на всички посетители, като стриктно се спазва това изискване.

        При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

        Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, поради което атакуваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта, в игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица без документи, удостоверяващи тяхната самоличност.

 В случая страните по делото не спорят относно изложената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, а именно, че лицето К.И. С.по време на проверката не е представило лична карта или друг документ за самоличност на проверяващите – свидетелите П.Й.С. и В.Д.К.. По делото бе разпитан и свидетелят К. И. С., който заяви, че при първоначалното влизане в игралната зала е представил личната си карта на крупието, но тъй като излязъл за малко до колата си, за да си вземе пари, оставил якето си в автомобила, а в него останали и документите му за самоличност. Затова, когато проверяващите му ги поискали, свидетелят С.предложил да  ги донесе, като обяснил, че личната му карта е останала в якето в колата, но свидетелите С. и К. заявили, че е късно, тъй като вече е установен без лични документи. Тези факти се потвърждават и от актосъставителя - свидетелят С., който заявява, че при проверката е установено, че лицето многократно е влизало и излизало от залата, затова при едно от излизанията си е забравил документите в колата и бил без документи.

Така констатираните факти и обстоятелства сочат, че свидетелят С. е разполагал с лична карта при първоначалното влизане в игралната зала и я е представил на крупието, затова при последващо излизане и влизане в залата не е проверяван, въпреки, че после при последващото влизане в игралната зала, бил забравил личната си карта в колата, а пред проверяващите служители на ДКХ  заявил воля да отиде до автомобила си и да я донесе, поради което несъмнено жалбоподателят е осъществил формално признаците на административно нарушение по чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта.

 Предвид изложеното настоящият състав приема, че макар и формално да е осъществен състава на вмененото нарушение, същото съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 Това е така, тъй като изложените  по-горе факти и обстоятелства несъмнено обуславят по-ниска степен на обществена опасност и тежест на конкретното нарушение, както и малозначителността на вредните последици. По делото не се установява да е налице засягане на обществените отношения в сериозна степен или да са настъпили  някакви неблагоприятни вредни последици, липсват данни да са налице други нарушения от страна на дружеството жалбоподател – при предходни проверки и по време на процесната, а както и самите проверяващи заявяват при разпита си, други нарушения не са констатирали в хода на извършената от тях проверка, поради което очевидно се касае за нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.        

 Разпоредбата на чл.28, б."а" от ЗАНН  урежда хипотеза на "освобождаване от административнонаказателна отговорност" при маловажни случаи на нарушения, предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание, респ. "имуществена санкция" (по аргумент от чл.83, ал.2 от ЗАНН), като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение то ще бъде наложено. Преценката на органа, обаче не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност /Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС/. Съгласно цитираното решение наказващия орган при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, е бил длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

           По конкретния казус, наказващия орган не е извършил преценка за маловажност или ако такава е била извършена то резултата от нея е бил, че случаят не е преценен като маловажен. Установените по делото факти и обстоятелства, както бе посочено и по-горе в случая сочи на ниска степен на обществена опасност и това мотивира съда да приеме, че отказа на наказващия орган да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е незаконосъобразен, което пък се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.  

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б."а" от ЗАНН, като нарушителят бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Ето защо атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, която норма задължава административно-наказващият орган да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН.

  Поради изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 предл.3 от ЗАНН, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено, а жалбата да се уважи.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-Р-407/11.11.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

 Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: