Определение по дело №327/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Б. М. С., съд.адрес в Б., ул.”Т.”№41, офис 1., против решение №1161/11.02.14г на РС-Б. по гр.д.№1045/13г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С атакувания акт е отхвърлен, като неоснователен иска по чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Според издадената на 30.07.09г в гр.Б. запис на заповед въззиваемия като издател се е задължил неотменимо и безусловно да заплати при предявяване на Д.С. сумата от 3 000лв без протест при неплащане, с място на плащане – гр.Б..

Видно от отбелязването върху самата запис на заповед същата е предявена на длъжника на 30.08.09г срещу подпис.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК Д.С. е поискал и респ. получил от РС-Б. заповед за незабавно изпълнение срещу ответника да заплати сумата от 3 000лв, дължима по записа на заповед от 30.07.09г, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 09.04.10г до изплащане на цялата сума (вж.ч.гр.д.№946/10г по описа на БРС).В тази връзка на 20.04.10г в полза на кредитора е издаден и изпълнителен лист, получен от кредитора на 18.05.10г(вж.отбелязването върху копие записа на заповед и копието от изпълнителния лист).В предвидения за това ред и срок длъжника е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, мотивирайки се със следното: „заради изплатена цялата сума и не дължа нищо”(вж. възражението от 06.02.13г на л.9 от ч.гр.д.№946/10г).

На 29.03.12г Д.С. почива и оставя синът си Б.Д.С.,р.1997г, за свой единствен наследник(вж. у-нието за н-ци).

С договор за прехвърляне на вземане от 13.07.12г наследника Б.Д.С., лично и със съгласието на своята майка, прехвърля на жалбоподателя вземането си към К. И. по процесната запис на заповед от 30.07.09г, за което е образувано горното заповедно производство, съобщена по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД лично на длъжника на 17.07.12г(вж. обратната разписка от СПИДИ).

От показанията на св.М. и М. се установи, че края на футболния сезон - юни или юли 2009г - преди да отидат на гледат мач,покойния Д.С. ги помолил първо да минат през кв.”Грамада” на Б., защото възнамерявал да даде пари на едно момче. Свидетелите твърдят, че ги броил пред тях в колата и възлизали на 3 000лв, като носил и „документ – запис на заповед”, с който обяснил, че си „гарантира вземането”. Спрели под „Аско Деница” в кв.Грамада, Д.С. се обадил по телефона и дошло момче, за който св.М. разбрал че се казва К..Свидетелите са категорични за предаването от Д.С. на горната сума „на ръка”(св.М.) и приемането й от К., за което подписал запис на заповед. Така предадената сума Д.С. споделил, че трябвало му бъде върната „за един месец”, но на следващата година заявил че не е върната. Св.М. споменава и за други случаи при които Д.С. давал пари на заем, вкл. и на самия него, като винаги изисквал подписването на запис на заповед от заемателя.

В показанията си св.И., баща на ответника, признава задължението от 3 000лв на синът му към Д.С., от когото му споделил че ги взел. И. пояснява, че именно заради тези им финансови отношения се запознал с Д.С.. Свидетеля обаче твърди, че лично той ги върнал на последния на три пъти по 1000лв, като признава че за това не му е издавал документ.След смъртта му жалбоподателя го посетил с твърдението, че ответника има задължения към починалия, което св.И. отрекъл.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

От събрания доказателствен материал се установи, че между страните по делото е налице подържания от въззивника заемен договор. Този извод се обосновава от свидетелските показания. Св.М. и М. ясно очертават индивидуализиращите белези на соченото облигационно правоотношение - страните Д.С. и въззиваемия на описаната среща в кв.”Грамада” на Б. очевидно са сключили договор за заем за сумата от 3 000лв, след като удостоверяват предаването й от първия на втория. Изтъкнатите конклудентни действия, в т.ч. и подписването на записа на заповед от заемателя, разкрива постигането на съгласие по съществените елементи от договора и срока, вкл. и досежно обезпечителната функция на процесния запис на заповед(вж. св.М.).Съпоставката на техните показания с показанията на св.И.,баща на ответника, за наличието на „финансови задължения на синът ми към Д.”;направените извънсъдебни признания на ответника пред баща му „че е взел пари от Д.”, ведно с твърденията за погасяването на въпросните 3 000лв на „три транша – по 1000лв на Д.”(вж.св.И.), обосновават в нужната степен поддържаното каузално отношение.В противен случай липсва правна и житейска логика бащата да връща пари вместо синът си, а самия ответник във възражението си от 06.02.13г в заповедното производство да обосновава недължимостта „заради изплатена цялата сума”.

В контекста на изложеното настоящият състава счита каузалното отношение за факт, както и обезпечаването му чрез подписаната запис на заповед в деня на предаването на сумата (вж.св.М. и М.)

Впредвид обаче отсъствието на данни за връщане на заетата сума съгласно изискването на чл.240, ал.1 ЗЗД както в договорения едномесечен срок, така и извън него, е налице пълно неизпълнение задължението от страна на длъжника.Този извод се подкрепя от отсъствието на допустимите от закона доказателства за изпълнение на задължението за връщане по см. на чл.240 ЗЗД. В казус като настоящият изпълнението на парични задължения поначало се доказва чрез разписка или връщане документа за дълга.В случая липсват данни, удостоверяващи плащане по който и да е двата начина от страна на въззиваемия.Впредвид забраната на чл.164,т.4 ГПК показанията на св.И.,досежно погасяването на установени с писмен акт парични задължения, са недопустими.Признанието на свидетеля, че не му е даден документ за връщането, изключва възможността за погасяване чрез разписка.

Впредвид изложеното ответника дължи на ищеца сумата заетите от Д.С. 3 000лв, което задължение му е цедирано(вж. договора зацесия от 13.07.12г).

При така установеното каузално отношение между страните, с произтичащата от него връзка по тяхна воля между задължението на ответника по договора за заем вследствие неизпълнението и менителничното му задължение по записа на заповед от 30.07.09г, гаранционната функция на последната се явява безспорна. Поради доказаната идентичност между вземанията по двете правоотношения(менителничното и каузалното) вторичният обезпечителен характер по отношение именно на описаната сделка, записа на заповед произвежда и менителничния си ефект.

С оглед изложеното настоящият състав счита за установено съществуването по реда на чл.422 ГПК на претендираните от ищеца вземания срещу ответната страна, за сумата от 3 000лв, дължима по записа на заповед от 30.07.09г, обезпечаваща вземането по договор за заем между тях за същата сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК от ч.гр.д.№946/10г по описа на БРС – 09.04.10г.

Като не е съобразил горното РС е процедирал в разрез с материалният и процесуалният закон, довело до неправилност на атакувания съдебен акт. Ето защо последният ще следва да се отмени и предявеният иск се уважи изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Ответницата дължи на ищцовото дружество по силата на чл.78, ал.1 ГПК направените пред двете инстанции разноски, възлизащи общо в размер на 320лв.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №1161/11.02.14г на РС-Б. по гр.д.№1045/13г по описа на с.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. М. И., ж.Б., ул.”П.”№5, че в полза на Б. М. С., съд.адрес в Б., ул.”Т.”№41, офис 1.,съществува вземане срещу ответника по заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№946/10г по описа на РС-Б. за сумата от 3 000лв, дължима по записа на заповед от 30.07.09г, обезпечаваща вземането по договор за заем между тях за същата сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 09.04.10г до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА К. М. И. да заплати на Б. М. С., и двамата с посочени по-горе адреси, сумата от 320лв, представляващи направени по делото разноски пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: