Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.11.2019 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ИВА
НЕШЕВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 13949 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“
ЕАД - длъжник по изпълнително дело № 20198630402009 по описа на
частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. №
863 по описа на КЧСИ,
чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от 04.10.2019г., обективирано в съобщение с изх.
№ 53244/04.10.2019г., с което е
отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане. Счита, че в
случая определеното юрисконсултско възнаграждение е прекомерно предвид
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено
до минималния размер, определен в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Взискателят В.К.К.оспорва подадената
жалба. Счита, че сумата в размер на 350 лева, съставляваща договорен и заплатен
адвокатски хонорар по изпълнителното дело, е изцяло съобразена с Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която критерий за
размерът на адвокатския хонорар е материалният интерес за завеждане и водене на
делото, правната и фактическа сложност на конкретното дело, както и
необходимият обем на правните и фактически действия, които следва да бъдат
извършени. Поддържа, че обемът на адвокатското представителство в рамките на
изпълнителния процес зависи изцяло от процесуалното поведение на страните, и
най-вече на длъжника. При недобросъвестно поведение на длъжника, когато същият
отказва да заплати доброволно и възпрепятства принудителното изпълнение, се
налага предприемането на редица действия, които да осигурят своевременното и
надлежно удовлетворяване на взискателя. Поради това счита, че не е възможно да
се извърши цялостна и адекватна преценка на фактическата и правна сложност на
делото и реално осъщественият обем на процесуално представителство още при
образуването на изпълнителното дело. В този смисъл счита искането за намаляване
на разноските за неоснователно.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбата, тъй като същата е
просрочена, доколкото с постановлението за отказ за намаляване на приетите за
събиране разноски не се определят нови и несъобщени до този момент разноски в
тежест на длъжника. По същество счита жалбата за неоснователна.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20198630402009 на частен съдебен изпълнител С.Х., с
рег.№ 863 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от В.К.К.от 26.09.2019г.
срещу „Т.С.“ ЕАД, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя
парични суми в размер на 443, 42 лева, представляваща съдебни разноски. Молбата
е депозирана чрез адв. Ирена Джаджарова, като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и
направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. По делото
е представен договор за правни услуги от 25.09.2019г., от който се установява,
че взискателят е заплатил на процесуалния си представител възнаграждение за
оказаната правна защита и съдействие в размер на 350 лева.
По делото е
изготвена, изпратена и получена от длъжника на 01.10.2019г. покана за доброволно
изпълнение на вземане в общ размер на 936, 63 лева, от които 443, 42 лева
главница, 350 лева разноски по изпълнителното дело и 143, 21 лева такси по
Тарифата към ЗЧСИ.
На 04.10.2019г. по
делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите
за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и
съответните такси по ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобразени с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и не са съобразени с размера на
главното вземане.
С разпореждане от 04.10.2019г.,
обективирано в съобщение с изх. № 53244/04.10.2019г. и получено от длъжника на 08.10.2019г.,
съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото
разноски.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок за това
по чл. 436, ал. 1 ГПК. За да стигне до този извод съобрази следното:
В постановлението /разпореждането/
за разноски от 04.10.2019г. съдебният изпълнител не е посочил, че същото
подлежи на обжалване, какъв е срока за обжалваното му, нито пред кой орган може
да се подаде жалба. Това е достатъчно основание да се приеме, че депозираната
по настоящото производство жалба е процесуално допустима. Жалбата е депозирана
от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка следва да бъде
посочено още, че в конкретния
случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който
се е произнесъл по възражение на длъжника срещу разноските за адвокатското възнаграждение и таксите. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол –
разпореждането, с което се отказва да се намалят разноските и е подадена в
предвидения преклузивен срок от съобщението, поради което е процесуално
допустима.
На следващо място,
съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017г. на
ВКС по тълкувателно дело №
3/2015г., ОСГТК,
съгласно които на обжалване по
реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това означава, че на обжалване
подлежи и произнасянето на съдебния изпълнител по искане на длъжника за
намаляване на размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната
прекомерност, какъвто е и разглеждания случай. Ето защо релевираните от
съдебния изпълнител възражения за недопустимост на жалбата поради просрочие са
неоснователни. Жалбата е насочена не срещу разноските, обективирани в поканата
за доброволно изпълнение, а срещу отказа на съдебния изпълнител от 04.10.2019г.
да намали размера на приетите за събиране разноски в изпълнителното
производство.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на
350 лева. В случая
изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правната и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други
процесуални действия, насочени
към удовлетворяване на паричните вземания, поради което и необосновано се явява
определянето /”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното
дело прекомерен размер. Осъщественото до настоящия момент от процесуалния представител на взискателя процесуално представителство
се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 26.09.2019г., в която не е посочил чрез прилагането на кой от
уредените в закона принудителни изпълнителни способи иска да бъде удовлетворено
изпълняемото право.
С оглед изложеното взискателят
има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното
дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но
не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.
10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето /”присъждането”/ на разноски в
претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е необосновано.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 350 лева като
прекомерно следва да бъде намалено и в тежест на длъжника да се възложат
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за
образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева.
По отношение на
разноските:
Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител
като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може
да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие
на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
На основание чл. 437,
ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника „Т.С.“ ЕАД разпореждане /постановление/ от 04.10.2019г., обективирано
в съобщение с изх. № 53244/04.10.2019г.,
по изпълнително дело № 20198630402009 на частен съдебен изпълнител С.Х.,
с рег.№ 863 на КЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на размера на
приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение
за сумата над 200 лева до 350 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20198630402009 на частен съдебен
изпълнител С.Х., с рег.№ 863 на КЧСИ, дължимо от „Т.С.“ ЕАД от 350 лева и определя размер от 200 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на жалбоподателя за присъждане на сторени по настоящото производство съдебни
разноски.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.