Определение
№
Гр. Велинград, 19.03.2018г.
Велинградски Районен съд V
граждански състав
На деветнадесети март през Година 2018
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Иванова
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
дело номер 1289 по описа за 2017
година
Съдът констатира, че настоящото дело е образувано по искова
молба на ищците Г.Д.С., ЕГН ********** ***,З.Д.С. -ЕГН********** *** р о т и в Й.М.К. с ЕГН с ЕГН ********** ***, М.Г.К. с ЕГН **********
***, В.З.К. с ЕГН ********** и Й.Г.С. с
ЕГН ********** ***, в качеството им на единствени наследници на А.Г.С..
Предявен е отрицателен иск за собственост по чл.124 от ГПК във вр. с чл.134 от ЗУТ, като се иска от ищците да се постанови решение с което да приеме за установено по
отношение на ответниците, че те не са собственици на застроеното и незастроено
дворно място с площ от 130 м2, при граници по действащия кадастрален план на
гр.Велинград, квартал 18-ти, одобрен със Заповед № 300-4-12 от 23.03.2004г. на
Агенция по кадастър, а именно: от запад улица „Христо Боянов” №11; от север
материализирана имотна граница от метални колове и телена мрежа, отбелязана в
плана като черна линия с черни точки, върху която е разположен знакът „Z”,
между южно отбелязания имот 5599-ти и северно разположени части от същия имот;
от изток подпорен зид, отбелязан с черна линия с точки откъм имот 5608- от
изток; а от запад - техния имот 5610-ти, но на скицата отбелязан като 5599-ти;
синя линия, разделяща жилищната ни сграда на две половини, обозначени като 2 МЖ
представляваща невярна регулационна граница между техния УПИ VI-5610
в кв.18 по плана на гр.Велинград, неправилно разделяща го на две части -
северна и южна, както и неправилно и невярно разделяща вертикално еднофамилната
ни 2МЖ сграда на две отделни сгради на „калкан” - северна и южна.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците Й. и М.К., в което оспорват
допустимостта на предявения срещу тях отрицателен установителен иск за
собственост, тъй като по предходно дело и по предявен иск по чл.32 ал.1 т.2 от
ЗТСУ ( отм.) и по гр.д. № 96/87 год. на РС – Велинград, решението по което и
това по в.гр. дело № 461 на ОС -
Пазарджик било отменено. Вместо това ВС
на НРБ с Решение № 265 от 20.05.1988 год. с диспозитива си: „Приема за
установено по отношение на Д.С. и П.Н. С. ***, че при заснемане на
кадастралната основа на регулационния план на гр. Велинград, одобрен със
Заповед № РД - 14-03-163 от 13.10 1983 год. е допусната грешка, като имота
обозначен със зелен цвят на Скицата на вещото лице инж. А.И. от 11.05.1987
год., която да се счита като неразделна част от постановеното Решение, от около
130 кв.м. е записан , като имот пл.№ 5606, собственост на С., а вместо това да
бъде записан като имот с пл.№ 5599, собственост на А.Г.С. и Й.М.К. ***. Скицата
била заверена от тричленен състав на ВС на НРБ.
Съдът намира, че предмета
на отрицателния установителен иск предявен с искова молбата от двамата ищци
срещу ответниците Й. и М.К. е идентичен с предмета на иска по чл.32 ал.1 т.2 от
ЗТСУ ( отм.) предявен от праводателите на ищците - родителите си Д.Г. С. и П.Н. С. /посочени в
искова молба/, по който е постановено влязло в сила Решение № 265 от 20.05.1988
год. на ВС на НРБ и по което дело е бил предявен иск за собственост – видно от
въпросното решение.
Обстоятелството, че в
последствие спорния имот е бил прехвърлен от Д.Г. С. и П.Н. С. на ищците чрез
дарение, и в този смисъл ищците по настоящото дело са различни от ответниците
по гр.д. № 96/87 год. на РС – Велинград, по което има постановено влязло в сила
решение, само по себе си не в състояние да
обоснове правния им интерес от предявения иск. Точно обратното за ищците, като
приобретатели на имота предмет на вече решения спор не е налице правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за същия имот. Същото се отнася
и за вторите двама ответници, яващи се такива по силата на наследствено
правоприемство. Това е така, тъй като решения спор за материално право
разпростира действието си и върху приобретателите на имота.
При което и
производството по ИМ се явява недопустимо, поради липса на правен интерес и
като такова следва да се прекрати на осн. чл.130 ГПК. По отношение на
останалите двама ответника - В.З.К. с ЕГН ********** и Й.Г.С. с ЕГН ********** ***, в качеството им на
единствени наследници на А.Г.С., спрямо който има влязло в сила решение, то по
същите съображения и спрямо тях искът е недопустим.
На осн чл.78, ал.3 ГПК,
до колкото от ответниците Й. и М.К. е постъпил писмен отговор, в който са
изложили съображения за недопустимост на предявения иск и са претендирали
разноски, като са и представили доказателства за направени такива от 600лв. за
адв. възнаграждение, то ще се осъдят ищците да им заплати тази сума за
разноски.
С
оглед горното и на основание чл.130 от ГПК , съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Прекратява производството
по гр.д. № 1289 по описа за 2017г.
на РС Велинград, V гр.с., на осн. чл.130 ГПК по предявения от ищците Г.Д.С.,
ЕГН ********** ***,З.Д.С. -ЕГН********** *** р о т и в Й.М.К. с ЕГН с ЕГН ********** ***, М.Г.К. с ЕГН **********
***, В.З.К. с ЕГН ********** и Й.Г.С. с
ЕГН ********** ***, в качеството им на единствени наследници на А.Г.С., отрицателен
иск за собственост по чл.124 от ГПК във
вр. с чл.134 от ЗУТ - за
признаване за установено по отношение на ответниците, че те не са собственици
на застроеното и незастроено дворно място с площ от 130 м2, при граници по
действащия кадастрален план на гр.Велинград, квартал 18-ти, одобрен със Заповед
№ 300-4-12 от 23.03.2004г. на Агенция по кадастър, а именно: от запад улица
„Христо Боянов” №11; от север материализирана имотна граница от метални колове
и телена мрежа, отбелязана в плана като черна линия с черни точки, върху която
е разположен знакът „Z”, между южно отбелязания имот 5599-ти и северно
разположени части от същия имот; от изток подпорен зид, отбелязан с черна линия
с точки откъм имот 5608- от изток; а от запад - техния имот 5610-ти, но на
скицата отбелязан като 5599-ти; синя линия, разделяща жилищната ни сграда на
две половини, обозначени като 2 МЖ представляваща невярна регулационна граница
между техния УПИ VI-5610 в кв.18 по плана на гр.Велинград, неправилно разделяща
го на две части - северна и южна, както и неправилно и невярно разделяща
вертикално еднофамилната ни 2МЖ сграда на две отделни сгради на „калкан” -
северна и южна, като недопустим.
ОСЪЖДА Г.Д.С.,
ЕГН ********** и З.Д.С. -ЕГН********** ***, за заплатят на Й.М.К., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН **********
***, СУМАТА от 600,0 лв. /шестстотин
лева/ - разноски за адв. възнаграждение.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................