О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
гр.Враца, 01.07.2020
г.
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение, закрито заседание на първи юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
мл.с.КАМЕЛИЯ
КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
ИВАНОВА
ВЧН дело № 237 по описа за 2020 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.4 от НПК.
С
определение № 35/05.03.2020 г., постановено по НОХД № 2/2019 г. състав на РС-Мездра
в производство по чл.306, ал.1, т.4 пр.2 от НПК, на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил И.С.Р. да заплати в полза на НБПП сумата от 150 лв.,
представляващи разноски за служебен защитник по ВНОХД № 258/2019 г. по описа на
ОС-Враца.
Жалба
срещу това определение, в срока по чл.342, ал.1 от НПК, е депозирал осъдения И.Р.,
с оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и с искане за
отмяната му.
Въззивният
съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт и с материалите по НОХД № 2/2019
г. по описа на РС-Мездра, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Съдебното
производство по НОХД № 2/2019 г. по описа на РС-Мездра е образувано въз основа
на внесен обвинителен акт от РП-Мездра, с който срещу жалбодателя И.Р. е
повдигнато обвинение по чл.235, ал.3, т.4, вр.ал.2, вр. ал.1 от НК. В
насроченото на 01.02.2019 г. разпоредително заседание Р. се явил без защитник,
като заявил, че ход на делото не следва да се даде, тъй като желае защитник, но
няма доходи, за да упълномощи такъв сам. РС приел, че жалбодателят желае да
бъде защитаван от адвокат, но не разполага със средства, за да упълномощи сам
защитник, и интересите на правосъдието изискват той да бъде защитаван от
професионален адвокат, поради което и на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК му
предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по делото.
С протоколно определение на 21.02.2019 г. за служебен защитник на Р. била
назначена адв.М.Н. от ВрАК, която взела участие в съдебното производство пред
първата инстанция. Делото приключило с осъдителна присъда № 3/28.03.2019 г., с
която жалбодателят бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за
което му било наложено наказание. Присъдата била обжалвана пред ОС-Враца, като
било образувано ВНОХД № 258/2019 г. В проведеното на 19.09.2019 г. въззивно
заседание се явил и служебният защитник-адв.М.Н.. В това съдебно заседание Р.
заявил, че се отказва от служебната защита и ще се защитава сам, поради което с
нарочно протоколно определение адв.Н. била освободена от участие в делото. С
решение № 72/18.10.2019 г. по ВНОХД № 258/2019 г., в сила на 18.10.2019 г. ОС-Враца
изменил първоинстанционната присъда, като преквалифицирал деянието в по-леко
наказуемо по чл.235, ал.2 от НК /до 6 години лишаване от свобода и глоба от
1000 лева до 20000 лева/ и намалил наложеното на Р. наказание на четири месеца
лишаване от свобода, при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000
лева.
С
решение № ВР-1762-21167/02.12.2019 г. на НБПП на основание чл.17, т.2,
вр.чл.10, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ на служебния защитник
адв.М.Н. било определено възнаграждение в размер на 150 лева за предоставена
правна помощ по ВНОХД № 258/2019 г. по описа на ОС-Враца, които като разноски
по въззивното съдебно производство били възложени на жалбодателя И.Р. с
обжалваното определение.
При
така установените факти, въззивният съд приема, че атакуваното определение е
правилно и съобразено със закона. Не се спори, че жалбодателят Р. на практика
не е бил защитаван пред въззивната инстанция от назначения служебен защитник
адв.М.Н., като единствената причина за това е фактът, че след като в първоинстанционния
съд по негово искане му е била предоставена правна помощ, пред ОС-Враца той се
е отказал от такава. Това обаче не означава, че надлежно назначеният служебен защитник
не е вложил време и усилие да изготви въззивната жалба, да се подготви за
възложената му служебна защита пред въззивната инстанция и да се яви на
определената от ОС-Враца дата на съдебното заседание. Както правилно е
разсъждавал и РС-Мездра, в случая е налице фактическа невъзможност по смисъла
на чл.10, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ за предоставяне на
служебна защита поради отказ от нея. Съобразно предвиденото в цитираната
разпоредба от наредбата, в този случай на служебния защитник се изплаща
съответен процент от възнаграждението, предвидено за предоставения вид правна
помощ. Според разпоредбата на чл.17, т.2 от същата наредба, по наказателни
дела, при които за престъплението се предвижда до 10 години лишаване от
свобода, какъвто е настоящият случай, възнаграждението за всяка съдебна
инстанция е от 150 до 300 лева. Така е сторено и в случая, като с упоменатото
решение на Председателя на НБПП на адв.Н. е било определено възнаграждение в
минимално предвидения за процесуално представителство по наказателни дела
размер от 150 лева.
В
този контекст оплакванията в жалбата са без каквото и да е фактическо и правно
значение, поради което настоящият съдебен състав ги прие за неоснователни.
Водим
от горното и на основание чл.345 от НПК, Врачански окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 35/05.03.2020 г., постановено по НОХД № 2/2019 г. по описа на
Районен съд-Мездра.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.