Решение по дело №459/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       263                      11.08.2020г.                 град Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет  и девети юли две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Минка Трънджиева

        Членове: Венцислав Маратилов

                                                                      Димитър Бозаджиев

                                                                                                                                                                                                                   

при участието на секретаря Галина Младенова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№459 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е бързо и се развива по реда на чл.259 ал.1 във връзка с чл.317 и чл.310 ал.1 т.1 от Гражданския процесуален кодекс  във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от Кодекса на труда /КТ/.

С решение на Панагюрски районен съд №33 от 26.02.2020г. постановено по гр.д.№1010/2019г.  по описа на същия съд, е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЕНО наложеното на П.И.Ц., с ЕГН: ********** дисциплинарно наказание „уволнение“, за което е издадена Заповед №110 от 14.10.2019г. на изп. директор на „А.-М.“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; ВЪЗСТАНОВЕН  Е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, П.И.Ц. с ЕГН: ********** с адрес *** 13а на заеманата преди уволнението длъжност „електромеханошлосер“ към отдел „Енергоснабдяване, ЕЕ и О“ при „А.-М.“ АД с ЕИК ********* и е осъден на основание чл.78, ал. 1 ГПК, „А.-М.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., м.“А.“, да заплати на П.И.Ц. с ЕГН: ********** с адрес *** 13а, сумата в размер на 650лв.-представляваща разноски направени в  производството.

С определение №222 от 28.05.2020г. постановено по същото дело и от същия съд е оставена без уважение молба с вх.№974 от 09.03.2020г. подадена от ищеца П.И.Ц., чрез процесуалния му представител адв.Ч., с искане на основание чл.248 от ГПК да се измени решение №33 от 26.02.2020г. постановено по гр.д.№1010/2019г. в частта за разноските.

Основното решение се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№990 от 10.03.2020г., подадена  в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от „А. М.“ АД чрез пълномощниците си адвокатите Г.М. и Ц. ***, с доводи за порочност като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че според всички събрани по делото доказателства по категоричен начин било установено, че ищецът  е нарушил вменената му забрана да се явява  на работа след употреба на алкохол. Поддържа, че съдът правилно е възприел  фактическата обстановка по делото като безспорно доказана и отговаряща на обективните факти, като в жалбата се прави подробен анализ на същата и на възприетото от съда включително и по отношение въведения от работодателя  фактически антиалкохолен контрол в изпълнение на общи нормативни разпоредби и специални изисквания за спазване на вътрешния трудов ред, част от които са  и правилата по безопасни и здравословни условия на труд, че неправилно  и в противоречие с КТ и установените факти съдът приел, че ищецът  не е съзнавал провинението си и без да е налице вина от негова страна. Излагат се доводи относно наличие на вина у работника  предвид знанието му  за въведена изрична забрана за явяване на  работа  с цел да полага труд след като е употребил алкохол; че предвид на спецификата на изпълняваната от него трудова функция /рискова и поставяща под сериозна опасност живота и здравето на работниците, което е дало право на работодателя да  конкретизира изискванията и да създаде необходимата организация на труда и специфични правила  за безопасност и здраве на труда. Коментират се конкретни разпоредби от Правилника да вътрешния трудов ред-/чл.16 ал.2 и чл.34 ал.6, ал.8 и други/  и Инструкция, забраняващи употребата на алкохол което е  квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Освен знанието за тези забрани ищецът  знаел, че  като употребява алкохол преди да се яви на работа нарушава изрично въведена забрана от работодателя и вмененото му трудово задължение. Изводите на съда, че ищецът няма вина се определят като неверни.Анализирано е и поведението на ищеца който сам се е подложил на  проверка на уреда  за самоконтрол, но че това не можело да се приеме за израз на стремежа му  за спазване на трудовата дисциплина и че спазването й предполага неупотребата на алкохол.Признава се, че по действащите правила на дружеството няма предвидена възможност работникът да даде кръвна проба за изследване. Твърди се, че работодателят е спазил изискването на чл.189 от КТ като освен това работникът се позовавал на тази разпоредба формално и  без развити конкретни доводи. Счита, че в случая не може по аналогия да се прилагат административно-наказателни  разпоредби по ЗДвП и допустимите отклонения при употреба на алкохол и че с вътрешните актове на работодателя се въвежда нулева толерантност по отношение на всички лица, влизащи или намиращи се на територията на дружеството след като са употребили алкохол.Цитира се съдебна практика, според която  явяването  на работа в състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи поставяйки се сам под въздействие на алкохол, независимо от какъв вид и количество сам поставя живота и здравето си  в опасност, когато това състояние е от  естеството да допринесе за настъпването на произшествие при работа и за трудова злополука. Коментирани са и писмените обяснения на ищеца и признанието за употреба на алкохол вечерта преди да се яви на работа. В подкрепа на така създадената организация в дружеството предвид характера и условията  на производство и спецификата на използваните в дейността му машини, оборудване и съоръжения, се цитират и разпоредби от Наредба №9 от 16.12.1997г. за общите правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините във връзка със специфичната работа на открития минен добив и потенциално високия риск за живота и здравето на работниците, в посока да се обоснове особената опасност при допускането до работа на работник в нетрезво състояние  и  че явяването на работа след употреба на алкохол, се явявало  особено тежко дисциплинарно нарушение. Цитират е и разпоредби от Закона за оръжията, боеприпасите, взривовете, вещества и пиротехническите изделия, забраняващи носенето и употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, но не посочва каква е връзката с ищеца и дали последният използва такива общоопасни средства в работата си. Счита още, че заповедта за уволнение е издадена след внимателен анализ и преценка на конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина, съобразно критериите посочени в закона-тежест на нарушението,обстоятелства при които  е извършено и поведението на работника; че същата е напълно законосъобразна, мотивирана и при спазване на процедурата предвидена в КТ и със съответните задължителни реквизити, като продължава да се акцентира и на признанието на работника, че вечерта преди проверката е употребил алкохол, представляващо негово виновно поведение.   Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се отхвърлят предявените искове с присъждане на направените разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна –ищеца П.Ц. чрез пълномощника си адв. Ц.Ч. ***, в който се поддържа, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от пороците изтъквани в жалбата. Коментират се мотивите на районния съд в посока за пристрастност на съдебния състав и усещане за несправедлив процес независимо от крайното му решение.Подлагат се на критика мотивите на първоинстанционния съд. Направен е подробен анализ на поведението на работодателя в процеса в посока на  коментирани нарушения на лице, което не е страна в процеса, техническите средства използвани за проверка за наличието на алкохол, направен е анализ на свидетелските показания като се акцентира на липсата на регламентация  при работодателя за  извършване на контролна кръвна проба чрез химически анализ при искане на проверяваното лице, което следвало да се тълкува в  полза на работника, а не в негова вреда с оглед и на наличието на Медицинска служба в близост до предприятието, на  подчинение на работодателя.Моли да се потвърди решението.

В частната жалба, подадена от ищеца П.Ц. чрез адв. Ч., с вх.№1800 от 12.06.2020г.  против постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.248 ал.1 от ГПК №222 от 28. 05.2020г. в частта за разноските, се излагат доводи относно неправилното тълкуване и приложение на НМРАВ с оглед на точния й смисъл към момента на прилагането й  и предвид  изменението й след 2014г. за определяне на размерите на адвокатските възнаграждения съобразно вида и  броя на конкретно предявените искове, а не общо от предмета на делото, както и че съдът макар да  е отчел по-високата фактическа и правна сложност от тази  за съответния вид дела, произволно  и немотивирано определил възнаграждението близко до минимума на само от един от исковете, поради което моли да се отмени определението и се присъдят разноски в пълният им доказан размер. Няма направени доказателствени искания.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „А. М.“ АД ,както и в отговора на насрещната страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ-за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение на работник, наложено със заповед на работодателя  и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност.

В исковата си молба  против „А. М.“   АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление  в гр.П., площад “А.“,обл.Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор инж. Д.Н., ищецът П.И.Ц., с ЕГН-**********,*** твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество като „електромеханошлосер“, като на 14.10.2019г. му е била връчена заповед №110 от същата дата, на изпълнителния директор на дружеството, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“. Твърди, че не е извършил вменяваното му нарушение на трудовата дисциплина на 22.08. 2019г.; че до издаването на заповедта не е имал каквито и да било  дисциплинарни простъпки и не е наказван от работодателя.Твърди още, че не е извършил и вменяваното му  нарушение на 11.09.2019г. и поддържа, че на въпросната дата в 07.25ч. преди да влезе на територията на дружеството, на входа на КПП, се самотествал за употреба на алкохол с поставения за целта уред DINGO B02, монтиран от работодателя от м.май 2019г. с оглед ограничаване на достъпа до работното място след употреба на алкохол, / отразено във вътрешнофирмен бюлетин на м.юни 2019г./. Пробата извършил съгласно залепена до уреда инструкция и след като уредът светнал “зелено“, преминал през КПП. Твърди, че отрицателната проба се виждала и на камерата, поставена на входа на КПП и видяна от присъстващите на място. Твърди още, че преди да премине ежесменния инструктаж, се тествал на дрегера на звено “Подстанции и мрежи“, който светнал червено. Предвид  отчетения резултат от уреда ищецът отказал да участва в инструктажа, като обяснил на прекия си началник -Г.  М., за разминаването на индикацията на двата уреда и поискал контролна проба в сградата на АСС, която се осъществила след сформиране на комисия от трима души,като при новото тестване с донесен от тях уред с количествени показатели, отчел 0.28промила в издишания въздух. Извършената повторна проба след 15минути била 0.24 промила. Ищецът изложил разминаването в показанията на уредите  и пред комисията и пред ръководител отдел „Е, ЕЕ и И“ бил проведен тест с два отделни уреда „Алкобол“ и с отчетен резултат “зелено“. Излага становището си, че  показанията на различните уреди е възможно да се дължат на ендогенно ниво,непредизвикано от пряка употреба на алкохол или да се дължи на липсата на калибровка,но категорично му било отказано даването на кръвна проба за анализ. Предвид различните показания на техническите уреди ищецът не знае в случая кое показание и на кой уред е меродавно, като резултатът от това било дисциплинарното му уволнение, въпреки дадените обяснения и лично съдействие за установяване на обстоятелствата. Счита, че уволнението му постановено с процесната заповед на изпълнителния директор е незаконно като моли да се признае за такова и да се отмени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с присъждане и на разноските по делото. Сочи писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответното дружество-работодател на ищеца, в който по същество се поддържа, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че на работника П.Ц. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ при наличие на всички материалноправни и процесуалноправни предпоставки и законови изисквания. Не се оспорва факта, че ищецът е изпълнявал длъжността “Електромеханошлосер“ към отдел “Енергоснабдяване, ЕЕ и И“; че фактите и обстоятелствата за уволнението се изразяват в това, че на 11.09.2019г. П.Ц. се явява на работа за редовна смяна с начало 8.00ч.; че съгласно Правилника за вътрешния ред се извършва проверка за алкохол на всички работници в сградата на Службата за периодичен преглед и ремонт, преди назначението им по време на инструктажа на всички работници редовна смяна; че в хода на проверката е установено наличие на алкохол в издишания  въздух, като направения в тази връзка извод от работодателя е, че работникът се явява на работа, употребил алкохол.При извършен след това контролен тест в сградата към Аварийно спасителната служба/АСС/ с техническо средство извършено от оторизирани служители на отделите “Фирмена  сигурност“ и „Безопасност и здраве при работа“ с апарат-анализатор за алкохол в издишания въздух „Alcotest, модел 7510 №ARBN-0045, като на ищеца са направени две проби, при първата проба в 08:19ч. уредът отчита 0.28 промила алкохол, а втората  проба в 08:38ч.-отчита 0.24 промила алкохол, и които резултати са отразени в протокол от 11.09. 2019г., съставен от служителите Г. З. /ръководител звено отдел „ФС“`и К.К.-/инспектор  ПО отдел „БЗР“/, подписан и от проверяваното лице, с приложени разпечатки от записващо устройство на ползваното техническо средство.Предвид на което работодателят твърди, че ищецът не е допуснат до изпълнение  на служебните си задължения и изведен от територията на дружеството и е отстранен  от работа за деня;  че от ищеца са поискани и дадени писмени обяснения преди да му бъде наложено наказанието; че в дружеството е създаден специален ред за установяване на алкохол в издишания въздух.Коментирани са разпоредби от Правилника за вътрешния трудов ред за организацията на труда съобразно особеностите на неговата производствена дейност, утвърден в дружеството както и Работна инструкция,регламентираща проверките за алкохол, наркотични и упойващи  вещества в дружеството; че съгласно издадена заповед от работодателя №З-382 от 28.02.2019г.  на изпълнителния директор /ИД/ на дружеството, посочените двама служители са оторизирани и инструктирани да използват техническо средство за измерване на наличието на алкохол тип „Alcotest“, както и да изискат писмени обяснения  по чл.193 от КТ от работниците и служителите, извършили дисциплинарни нарушения /длъжностните лица с такива правомощия са директор ЧР, ръководител отдел „Персонал“ и /или специалист от отдел „Персонал“. Работодателят твърди, че ищецът е изложил в писмен вид обясненията си по повод дисциплинарната простъпка, с  № 93-00-12187 от 20.09.2019г. и се е запознал със същите. Поддържа, че не е реализирана процедурата по чл.333 от КТ предвид лично подадена декларация от работника, че не попада в категорията  лица, подлежащи  на закрила при уволнение.По отношение на издадените от работодателя на основание чл.181 от КТ и Наредба №9 от 16.12.1997г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване на здравето на работещите в мините, а именно Правилник за вътрешния трудов ред за организацията на труда съобразно особеностите на конкретната производствена дейност и Работна Инструкция, се поддържа, че тези актове са сведени до знанието на всички работещи в дружеството; че в инструкцията е регламентиран редът за проверките за алкохол,наркотични и упойващи вещества в дружеството; че изпълняваните от ищеца функции като „електромеханошлосер“ в посочения отдел, обслужващ ел.уредби, средно и високо напрежение, ел. проводи и съоръжения на територията на предприятието представляват  високорискова дейност, която изисква пределна концентрация и ежеминутна  годност за изпълнение на професионалните задължения; че употребата на алкохол от работник в такъв непрекъснат производствен процес повишава риска не само за неговото собствено здраве, но и за здравето на останалите работници; че трудовите функции на ищеца  изискват внимателна и концентрирана работа при обслужване на електросъоръжения за недопускане на аварийност и нарушаване правилата по БЗР. Цитира се чл.16 ал.2 и чл.34 ал.6 от ПВТР, с които били въведени забрани работниците и служителите да се явяват и през работно време да внасят, държат и употребяват алкохол или приемат упойващи средства и вещества; че като нарушения водещи до налагане на дисициплинарно наказание са „неизпълнение на елемент от РИ и употребата на алкохоли и всякакъв  вид упойващи вещества в работно време и явяването на работа след употребата им, установено с технически средства за измерване по вътрешните правила; че като тежко нарушение на трудовата дисциплина се квалифицира употребата на алкохол и всякакъв вид упойващи вещества в работно време, както и явяването  на работа след  употребата им /чл.34 ал.8 от ПВТР/; че съгласно т.1.2 и т.1.3 от РИ от ИСУ работодателят въвежда „нулева толерантност“ по отношение на лицата, искащи да влязат или намиращи се на територията на дружеството, след като са употребили алкохол, наркотични и упойващи вещества. Твърди работодателят, че ищецът е запознат  с ПВТР и с РИ от ИСУ“Проверка на алкохол, наркотични  и упойващи вещества в дружеството“; че ищецът е запознат със съдържанието на документите и е инструктиран срещу подпис от прекия си ръководител; че според посочените разпоредби, в дружеството явяването на работа след употреба на алкохол или други упойващи  вещества, внасянето или употребата на алкохол е възприето като виновно  неизпълнение на  трудовите задължения  на работниците и служителите и неспазването на тези правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание; че проверката за алкохол в предприятието  се извършва ежесменно при назначаване от прекия ръководител или по време на смяната, с техническо средство за установяване концентрация на алкохол в издишания въздух, одобрено като техническо средство за контрол; че контролният тест за установяване на концентрацията на алкохол се извършва в комисия в състав-прекия ръководител на лицето и представители на отдели „БЗР“ и „Фирмена сигурност“; че след отчетена  индикация със светлинен сигнал при извършена проверка на 11.09.2019г. на ищеца П.Ц. е извършено контролно замерване с техническо годно средство за  измерване концентрация на алкохол-тип Алкотест 7510 с №ARBN-0045, като се твърди, че апаратът  отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /чл.777/, има издадено  удостоверение за одобрен тип от НЦМ и вписано сред одобрените типове средства за измерване под №3231, като удостоверението е от 16.04.2009г.; че този апарат-анализатор подлежи на периодични 6-месечни проверки и е проверяван на 13.02. 2019г. и на 05.08.2019г. от акредитирана лаборатория за проверка на анализатори  за алкохол в дъха „Хигитест“ ООД,за което са съставени съответните протокол, че е технически годен за употреба, изправен и съответстващ на техническите параметри на такъв тип средства за измерване. Твърди се, че проверката е извършена  със съвременно, технически годно и изправно средство за измерване на концентрация на алкохол, доказало, че алкохолната концентрация на ищеца П.Ц. на 11.09.2019г. по време на извършване на проверката е съответна на показателите, отчетени от използвания  при нея уред. Изложени са и доводи относно работодателската правоспособност на лицето, съгласно чл.26 от Устава на дружеството, подписало заповедта за уволнение, като доводи в тази насока няма въведени от ищеца. Твърди се още  в отговора, че  ищецът П.  И.Ц. като работник в ответно дружество е извършил действия, с които е нарушил основните си трудови задължения, вменени му като работник по силата на чл.126  т.2, т.6 и т.10 от КТ-да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му задачи и да  не употребява алкохол и друго упойващо вещество, да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд и вътрешните правила,предприети в предприятието. Поддържа, че е констатирано виновно  неизпълнение на тези основни негови трудови  задължения-за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилно протичане на физиологични и психически процеси у работника за да изпълнява сигурно и нормално възложените му трудови функции в пълен обем и качество в една високорискова работна среда по поддръжката на електросъоръжения и инсталации с високо напрежение в условията на открит рудничен добив.Допълва, че  явяването на ищеца на работа на 11.09.2019г. представлява и нарушаване на трудовите му задължения по смисъла на чл.187 т.10 от КТ и по-конкретно на тези, регламентирани в чл.16 ал.2 и чл.34 ал.6 и ал.8 от ПВТР в дружеството и т.1.2 от РИ от  ИСУ “Проверка за алкохол, наркотични и упойващи вещества в дружеството“ с които работникът е запознат.Поддържа, че извършеното от него нарушение представлява виновно неизпълнение на основното му трудово задължение при изпълнение на възложената работа да спазва правилата за здравословни и безопасни  условия на труд по чл.126 т.6 от КТ, вменени му и  съгласно длъжностната характеристика. Твърди работодателят, че предвид изложеното, се касае за извършени от ищеца противоправни действия, които се квалифицират  като тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.7 от КТ,  като такива по неизпълнение на трудови задължения по чл.187 т.10 от КТ заради които е издадена и уволнителната заповед №110 от 14.10.2019г., за налагане на дисциплинарно уволнение на ищеца, че тази заповед е законосъобразна като издадена при спазване на изискванията на чл.195 от КТ с посочване на задължителните реквизити, съдържащи сведения за нарушителя, конкретното нарушение /явяване на работа на 11.09.2019г. употребил алкохол/, време на извършване, вида на наказанието и правното основание за налагането му както и е мотивирана.Поддържа, че няма спор, че ищецът е извършил гореописаното нарушение на трудовата дисциплина,като се акцентира, че в обстоятелствената част на заповедта и само на едно място  е допусната техническа грешка досежно датата  на извършване на нарушението, като е записано 22.08.2019г. Моли да се отхвърлят предявените искове. Представя доказателства като възразява по писмените доказателства представени от ищеца с исковата молба, касаещи указанията за употреба на апарат “DINGO В02“ с довод, че  същият не е в обхвата на вътрешния регламент и не е сред апаратите, с които се извършват проверките в дружеството съгласно Работната инструкция, както и че това се отнасяло и за посочения в исковата молба апарат „Алкобол“. С отговора на исковата молба не е взето становище по довода, въведен и развит в исковата молба от ищеца, че разликите в показанията между уредите за установяване на алкохол в издишания въздух със светлинен индикатор и с цифрово изражение се дължат евенутално и на ендогенно ниво, непредизвикано от пряка употреба на алкохол, както и защо е поставен от работодателя технически уред за самоконтрол на алкохола на работниците и служителите на КПП  /на портала/, както и бързо намаляващата концентрация алкохол, отчетена в двете проби само в рамките на 15минути една след друга,  след като категорично се отказва  от работодателя под каквато и да било форма да бъдат зачетени показанията му, както и се отказва да бъдат зачетени показанията на други два технически уреда „Алкобол“ посочени от ищеца с които също се извършват проверки за алкохол в предприятието и че  ако техните показания не се зачитат защо чрез тях се подвежда съзнателно работника да се самопровери дали има алхокол в издишания въздух, и защо тези уреди, които не се признават от работодателя не са били изтеглени безусловно от употреба  и обращение като технически средства за установяване на алкохол, евенутално да е издадена нарочна заповед сведена до знанието на всички работници и служители и ръководен персонал, включително и на ищеца П.Ц.,  с която евентуално да се забрани оперирането и тестването с тези налични технически средства за установяване алкохол в издишания въздух, като необходима част от заявената от работодателя “нулева алкохолна толерантност“ .

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По делото няма спор, а това се установява и от събраните доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение въз основа на което  ищецът П.И.Ц. ***, първоначално е заемал длъжността “електрошлосер -IV разряд, съгласно трудов договор  № Р-5-96 -40144 от  06.09.1989г. /л.138/, а към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение  е заемал длъжността “Електромеханошлосер“ към отдел „Енергоснабдяване, ЕЕ и И“ в ответното дружество „А. М.“ АД по безсрочно трудово правоотношение/допълнително споразумение №46 от 19.01.2018г./.

Установява се, че със заповед на Изпълнителния директор на дружеството инж. Д.Н. №110 от 14.10.2019г.  на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, във връзка с чл.187,т.2 и т.10 и чл.190 ал.1 т.7 от КТ и дадени писмени обяснения на лицето по чл.193 ал.1 от КТ, на ищеца Ц. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено от последния  тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 11.09.2019г. се явява на работа редовна смяна /с начало на работното време 08.00ч./ употребил алкохол.Посочено е в заповедта, че при извършена проверка за употреба на алкохол при назначаване на работа  в отдел “Енергоснабдяване, ЕЕ и И“, в 08.19ч. е установено, че работникът се е явил на работа в нетрезво състояние; че резултатите от извършеното изследване с лицензиран и технически изправен апарат „Дрегер Алкотест 7510“ на Ц. са : първа проба -08.19ч.-0.28 промила, а при повторно извършен тест в 08.38ч. са отчетени 0.24промила,в резултат на които констатации ищецът е изведен от района на дружеството. Допълнено е, че от лицето са поискани писмени обяснения по стартирало дисциплинарно производство по КТ. Посочено е още, че описаните противоправни действия на П.Ц. представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.7 от КТ, както и неизпълнение на трудови задължения  по смисъла на чл.187 ,т.2 и т.10 от КТ предвидени в закони и други  нормативни актове,в ПВТР; че с явяването си на работа на 22.08.2019г. /в отговора на исковата молба работодателят посочва, че се касае за техническа грешка и че нарушението е едно и е извършено на 11.09.2019г./, П.  Ц. е нарушил основните трудови задължения на работника по чл.126 т.2, т.6 и т.10 от КТ -да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му  задачи и да не употребява алкохол и друго упойващо вещество, да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд и вътрешните правила,приети в предприятието; че е налице безспорно констатирано виновно  неизпълнение на основни негови трудови задължения-за явяване на работа в трезво състояние,гарантиращо правилно прочитане на физиологични и психични процеси у работника, за да изпълнява сигурно и нормално възложените му  трудови функции в пълен обем и качество в една високорискова работна среда, каквато е открития рудничен добив. Работодателят квалифицира извършеното като нарушаване на трудовите му задължения по смисъла на чл.187 т.10 от КТ и по конкретно на тези в чл.16 ал.2 и чл.34 ал.6 и ал.8 от ПВТР в дружеството, забраняващи на работниците и служителите да се явяват, внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат упойващи средства и вещества, както и т.1.2 от РИ от ИСУ „Проверка за алкохол,  нарктични и упойващи вещества в дружеството и изискванията на длъжностната характеристика, с която работникът е запознат. Нарушението е квалифицирано  и като виновно неизпъление на основното си трудово задължение при изпълнение на възложената работа да спазва правилата  на здравословни и безопасни условия на труд. Посочено е правомощието на работодателя на основание чл.181 от КТ и Наредба №9 от 16.12.1997г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работниците в мините, да издаде  ПВТР и Работна инструкция, регламентираща проверките за алкохол, наркотици и упойващи вещества в дружеството като се уточнява, че предвид спецификата на мината и съществуващите опасности, неизпълнението на определени трудови задължения се класифицират от работодателя като тежки нарушения на трудовата дисциплина и че изпълняваните от ищеца функции представляват високорискова трудова дейност, изискваща пределна концентрация и ежеминутна  годност за изпълнение на професионалните задължения. На последно място, в заповедта е посочено, че специфичната работна среда в минно предприятие, потенциалният висок риск за живота и здравето на околните в случай на допускане на лице, употребило алкохол, както и завишените изисквания в дружеството за  стриктно спазване на  правилата за безопасен и здравословен труд, обосновавали квалификацията като тежко на извършеното нарушение от П.Ц. с явяването му на работа в  нетрезво състояние. И че с поведението си ищецът е нарушил въведена абсолютна забрана работникът да се явява на работа със съдържание на алкохол в организма, а и нарушени задължения  за спазване на завишени  правила за безопасни и здравословни условия на труд, пренебрегвайки въведена  „нулева толерантност“ спрямо всички работници и служители, явяващи се на работа в нетрезво състояние.

Заповедта е връчена лично на работника на 14.10.2019г. за което последният собственоръчно се е подписал.

Установява се, че на 11.09.2019г. е съставен протокол за констатиране на употреба на алкохол №93-00-11624, изготвен от ръководител звено „ ФС“ Г. Луков З., от инспектор ПО К.С.К. и  техник ЕМА Г. П. М., в изпълнение на Работна Инструкция-ИСУ  07.07.01.08.00 “Проверка за алкохол, наркотични  и упойващи вещества в дружеството“,  за  извършена проверка на алкохол на ищеца П.И.Ц., на дължност „електромеханошлосер“ в дружеството, като проверката е извършена с технческо средство „Дрегер Алкотест“, модел 7510, с №ARB №0045. Следва да се отбележи, че бланковото съдържание на протокола /приложение №1-л.17-л.18/ позволява като техническо средство да се впише всякакъв вид, модел и марка измервателен уред.  В протокола е отразено, че извършеният контролен тест включва две измервания през около 15минути, с техническото средство, показало положителен резултат за концентрация на алкохол в издишания от ищеца въздух, както следва:  в 08.19ч.-0.28промила и в 08.39ч-0.24промила.В точка трета на протокола са записани собственоръчните обяснения на ищеца за причините за констатирания алкохол. /л.17 и л.18/, според които на 11.09.2019г. при  постъпване на работа лицето се е тествало на входа на портала, при което светнало „зелено“, а след направената проверка в ППР дрегерът светнал червено. След отиването си в АСС в присъствие на комисия  и на ръководител отдел „ЕЕ, ЕС и И“ е извършена проверка с „Алкобол“, който отчел зелена индикация. В т.4 е записано, че лицето се съгласява с резултатите от контролния  тест и е подписан от Ц.. На края на протокола е  вписана забележка от лицето П.Д. /присъствал на проверката за алкохол-виж и показанията му като свидетел/ според която „Смятам, че има значително разминаване  в показанията на  контролния дрегер, поставен на портала с цел самоконтрол от служителите; че това води до заблуда на служителя и работника в дружеството и е сериозна предпоставка за  несъзнателно заблуждаване на показанията от същия“. В протокола като забележка няма вписани и отразени от комисията показанията за алкохол на други технически средства, с които е изпробван ищеца, нито данни да е изпробан отново с техническото средство на портала DINGO В 02, нито тестването с АЛКОБОЛ и евентуално сравняване дали има разминавания в резултатите и ако има такава какво е приел работодателя за да ги преодолее и как в крайна сметка на кой уред да се даде вяра, включително и чрез извършване на друг вид тестване извън технческите устройства.

Работодателят е изискал от работника във връзка с констатираното  дисциплинарно нарушение, квалифицирано като тежко и виновно извършено и изразяващо се в явяване на работа след употреба на алкохол, представляващо неспазване на вътрешните процедури в дружеството и правилата за здравословни и безопасни условия на труд, да даде обяснения до 24.09.2019г., като писмото е връчено на работника срещу подпис на 18. 09.2019г., а в описателната част на нарушението са посочени единствено двете  контролни изследвания на пробите за алкохол в 08.19ч. и в 08.39ч. от дрегера „Алкотест“ 7510.

Писмени обяснения са дадени от ищеца, който разказва етапите пред които е преминал във връзка с тестването за алкохол, че на входа на портала се е самотествал за алкохол с поставен за целта уред „DINGO B 02“ тъй като предишната вечер бил употребил алкохол, че проверката е извършил поради съмнение предвид високорисковата си професия и недопускане на нарушение на вътрешния ред за осигуряване безопасност на труда и нулева толерантност към достъпа до работното място след употреба на алкохол; че пробата извършил съгласно  залепената до уреда на портала инструкция и след като уреда светнал „зелено“ влязъл в територията  на дружеството. Обяснява, че при назначаването си на работа  се тествал с дрегера, ползван от звено “Подстанции и мрежи“ и той светнал в червено. След което отишъл в АСС където в присъствие на комисия от трима души и ръководител „ЕС,ЕЕ и И“ се тествал с дрегер с количествени показатели и отчел 0.28промила; че пред същата  комисия се е тестван с „Алкобол“ дал също зелена индикация. Възразява да е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина и виновно неизпълнение на трудовите задължения. Заявява, че вината му е ...че се е доверил на информацията от отдел „Безопасност и здраве при работа“ /БЗР/ в бюлетин, бр.193 от м.юни 2019г. и на многократното напомняне от ръководството за извършване на самотестване когато работник или служител е употребил вечер и минимални количества алкохол; че поставеният на входа дрегер е с необходимата точност и коректност на показанията и е там за да предпазва работниците и служителите от неволно нарушаване на трудовата дисциплина, а не за дебнене и хващане в нарушение. В обясненията си сочи и доказателства-копие от страницата от бюлетина, техническа характеристика на алкотестер DINGO B02, указания за употребата му и че на място има поставени от работодателя охранителни камери, които могат да удостоверят казаното от работника; че в деня на тестването е налице разминаване с показания на алкотестерите и че след това самотестването с DINGO B 02 било преустановено и там поставен друг уред. Липсват данни,  а и работодателят  не твърди, да е предприел и извършил каквито и да било действия и да е оценил и проверил  фактите и обстоятелствата, изложени в обяснението, депозирано от ищеца, като е положил формалната резолюция  от 10.10.2019г. “Запознах се с обстоятелствата и фактите по случая и определям дисциплинарно наказание-уволнение“, тоест липсват мотиви, че фактите и обстоятелствата изнесени от работника  са коректно проверени и че са доказано неверни, и че не отговарят на действителното фактическо и правно положение, и че техническият уред на портала /КПП/“ DINGO B 02“ според записа от камерите е изправен  и че и при самотестването, уредът е отчел наличие на алкохол в издишания въздух, /а не обратното както твърди работника/, както и че тестването с „Алкобол“ е отчело алкохол в издишания въздух, /а не обратното /, и  че няма никакво фактическо разминаване между показанията на всички технически средства, използвани за тестване на ищеца в случая или че ако има разминаване, се дава вяра на показанията на „Алкотеста“, както и че работникът не е поискал от работодателя извършване на тестване с кръвна проба за наличие на алкохол в съответната лаборатория или че поне му е указано от съответните длъжностни лица, извършили проверката с техническото средство, да си направи такава тъй като дружеството не може да я направи и последният да е отказал да я направи или че тя се е оказала също положителна.

Съгласно официална публикация на Отдел „Безопасност и здраве  при работа“ при „А. М.“ АД  в бюлетин ,бр.193 от  месец юни 2019г., /публикацията не е оспорена от работодателя/, приложена към исковата молба, се довежда до знанието на всички работници и служители на акционерното дружество, както и на външни фирми, че могат да използват апарат за самопроверка за употреба на алкохол преди да влязат на територията на компанията, като вид механизъм за превенция при осигуряването на безопасност на труда и нулева толерантност откъм достъпа до работното място след употреба на алкохол. Посочено е още, че апаратът е монтиран на КПП 1, че данните в него не се записват и служителите на контролните отдели нямат достъп до тях. Посочено е, че дрегерът работи при всякакви метреологични условия и е включен постоянно, като на всеки 6 /шест/ месеца минава на проверка за техническа изправност. Към уреда /DINGO B-02/ е приложена и съответната характеристика за работа, като  уредът се квалифицира като портален  дрегер, който може да се  интегрира към Системи за контрол на достъпа или да управлява  самостоятелно достъпа на служителите до служебните помещения, че резултатът се показва визуално и звуково, и е без аналог при нужда от всекидневна проверка на шофьори, или в заводи с или без изграден пропускателен режим.

Според действащия Правилник за вътрешния трудов ред в ответното дружество, актуализиран и утвърден от УС с протокол №155 от 12.01.2018г. и от НС с протокол №133 от 31.01.2018г., в Раздел ІV „Трудови права и задължения на работниците и служителите, в това число на преките ръководители“, в чл.16 наименован “Забрана за тютюнопушене, употреба на алкохол и други упойващи вещества“ се  посочва, че работниците и служителите нямат право да се явяват и през работно време да внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат упойващи средства и вещества, тоест по начина по който е формулирана нормата работникът не е лишен от право на употребява алкохол в извънработно време, а само да се явява на работа без наличен остатъчен алкохол в издишания въздух, както и да внася и да употребява такъв на работното си място /ал.2/.

Посочено е, че работодателят е длъжен да осигури на работниците и служителите  безопасни и здравословни условия на труд./чл.8 т.4/.  С ал.4 на чл.16 се вменява в правомощие на служебните лица,които осъществяват контрол при влизане, по време на работа и напускане на територията на фирмата, да извършват проверки за употреба на алкохол от страна на работниците и служителите чрез използване на технически измервателни средства и да  отнемат намерен от тях алкохол или упойващи средства  и вещества. В раздел VІІ „Ред за възлагане, изпълнение и отчитане на трудовите задължения“, в чл.34  са посочени задълженията, свързани с изпълнение на възложените трудови функции, като в ал.6 е записано, че за неспазване  или допуснати нарушения представляващи несъответствия с изискванията на общофирмената политика, Етичния кодекс и ПВТР, се налага дисциплинарно наказание в съответствие с конкретното нарушение като за такова се сочи-при неизпълнение на позиция 13-Неизпълнение  на елемент от Работната инструкция към интегрираната система за управление /РИИСУ/ и позиция 14-Употреба на алкохол и всякакъв вид други упойващи вещества в работно време и явяване на работа след употребата им, установено с технически средства по вътрешните правила в дружеството, а в ал.8 на същия член е посочено, че  тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.7 от КТ по Правилника са  употребата на алкохол и всякакъв друг вид упойващи вещества в работно време, както и явяването на работа след употребата им. Конкретно посочени видове технически средства  анализатори, само чрез които  ще се установява употребата на алкохол няма изброени в Правилника нито се препраща към някакво приложение в което същите изрично и детайлно да са уточнени, като няма въведена и изрична забрана за самотестване на работниците и служителите с техническо средство на КПП включително и незачитане на резултатите му, както и елиминиране на всички други технически средства за тестване , използвани до момента в дружеството  и изричното им изваждане от употреба, с факта на утвърждаването на Правилника от Управителния съвет на дружеството от 2018г.

Според Работна инструкция І/ІІ-ниво към процедурата от интегрираната система за управление /ИСУ/ на качеството, околната среда, здравето и безопасност при работа, енергийна ефективност/РИ-ИСУ 07.07.01.08.00.01-2018/ относно проверка за алкохол, наркотични  и упойващи вещества в дружеството, в сила от 10.05.2018г., същата регламентира тотален и непрекъснат контрол за наличие на употреба на алкохол в района на предприятието от всички лица, намиращи се там, като лицата подлежат на проверка по всяко време на денонощието, като ако при проверката с техническо средство се установи  наличие на алкохол в издишания въздух, се извършва контролен тест с две последователни измервания, проведени през 15минути /т.2.2.1-чл.2.2.4./. Според разпоредбата /т.2.2.5/ за всяка констатирана концентрация на алкохол, която е над 0.00 /нула/ промила при две измервания, се попълва протокол за констатиране употреба на алкохол със съответното бланково съдържание. В Работната инструкция изрично е посочено  по коя тестова система се извършват проверките за употреба на наркотични и упойващи вещества /тестова система  Drager DrugTest 5000/, като се признава, че методът дава само предварителен аналитичен резултат /скринингов метод/ над определена гранична концентрация /чл.2.2.9/ и че за да се получи потвърден аналитичен резултат, се прилага друг специфичен метод в специализирана лаборатория, а имено метода газохроматографията/газова спектрометрия /GS/MS/ плюс последващо клинично наблюдение на лицето от което е взета пробата, като  лицето употребило наркотично вещество след доказване  в специализирана лаборатория подлежи на административно наказание, съгласно утвърдения  ред в дружеството. Такъв обаче ред не  е предвиден за доказване на употребата на алкохол чрез изследване и на кръвна проба като всепризнат, безспорен и най-точен метод на изследване при оспорване данните и показанията от техническото изследване, доколкото данните от техническото  средство, ползвано за установяване на алкохол също представлява един такъв  резултат, но окончателната концентрация на алкохол или липсата на такава, която несъмнено и категорично да се потвърди или да се отхвърли, да бъде потвърдена чрез кръвна проба, изследвана в специализирана лаборатория за да се установи  с категорична сигурност дали концентрацията на алкохол е 0.00 или 0.01, или 0.02 или 0.24 или 0.28 промила.  Няма установено, а и работодателят не доказва, че чрез процесното техническо средство се установява с такава прецизност  и точност концентрацията на алкохол както и с резултатите от химическото изследване на кръвната проба, в хипотеза когато работодателят се позовава на „нулева толерантност“ по отношение употребата не само на алкохол, но и на наркотични и упойващи вещества. На практика е налице възприет от работодателя двоен стандарт по отношение установяването  на употребата на алкохол и на наркотични вещества.Предвид високите изисквания, които работодателят поставя към работниците и служителите по отношение на употребата на посочените вещества следва и реципрочно на това да създаде достатъчно ясни, несъмнени и категорични гаранции да не се злоупотребява с изискванията към тях. Каква по-голяма гаранция за разкриване на обективната истина би могло да има даването на кръвна проба за изследване за наличие на алкохол по съответния химически метод когато със сигурност и с значително по-голяма точност ще се установи концентрацията след съответния химически анализ, а до момента на лабораторното изследване работникът да е отстранен от работа или да е излезнал да ползва примерно годишен отпуск. Границата между това да си употребил алкохол и да не си,  не може и няма как да се гарантира и да се установява само и единствено с едно или с две  от техническите  средства от общо използваните пет такива, след като категорично се оспорват от работника показанията му/на „Дрегера Алкотест 7510/, още повече, че  при положение, че няколко различни технически средства дават коренно различни показания от липса изобщо на алкохол в издишания въздух до наличен такъв с концентрация 0,28 и 0.24промила. Тези технически средства са налични в предприятието, работодателят е разрешил да се ползват, същите изрично не са извадени от употреба  и реално се ползват по своето пряко предназначение, при което той е длъжен да елиминира констатираното противоречие в показанията им  чрез химическо изследване на кръвта, което е ноторно известно, че е значително по-точен и признат за най-верен метод за установяване на всякаква концентрация на алкохол. Въпрос на целесъобразност и на субективна преценка на работодателя. Нещо повече, в самата  Инструкция не се сочи нито едно техническо средство с което задължително да се извършват проверките, за разлика от употребата на наркотични  и упойващи вещества. Но дори и да са посочени,  след като работодателят е позволил и не е забранил изрично на работниците да се самотестват с технически уред при съответното КПП, тоест със знанието и без противопоставянето на работодателя, същият не може лековато и пренебрежително да се отнесе към показанията на този технически уред, просто защото този уред съществува, одобрен е от него и от него е поставен на КПП за да може , и чрез него /уреда/ да се извършват надеждни тестове, което обстоятелство е напълно известно както за работодателя така и за работниците и служителите.Същото се отнася и до другите използвани в дружеството технически уреди за проверка на алкохол “Алкобол“.

По длъжностна характеристика задълженията на електромеханошлосера са  прекалено общи и неконкретизирани-да има ясна представа за реалната стойност на производствените разходи и разходите от престой на оборудване, полагане на непрекъснато конкретни гржи по стопанисването на оборудването,инструментите и материалите постоянен контрол по изправността на използваните инструменти, приспособления, лични предпазни средства,провеждане на технически надзор на ел.оборудване, носи отговорност за разхищения, необосновани разходи на материали и консумативи,допускане на повреди и аварии, неуплътняване на работното време; грижа за поддържане на образцов ред и хигиена в поверените му  работни помещения и прилежащите външни площи//1.1.1-1.1.3/ Раздел I Област на приложение .Общи изисквания.т.1.1 Подчиненост и работно място/. В т.2 Дейности, отговорности и пълномощия. Специфични изисквания,  като т.2.1 е записано „носи отговорност за осъществяване на трудовия процес, а като характеристика на работата/описание на длъжността е записано/2.1.1/-носи отговорност за качественото и срочно изпълнение на поставените задачи и гарантиране на  междуремонтния пробег; носи отговорност за качественото и безавариино ел. снабдяване на потребителите; носи отговорност за установения порядък и чистота,включително изхвърлянето на  отпадъци и отпадъчни материали, осъществява връзката с външни звена;стриктно да изпълнява разпорежданията на прекия ръководител,вземане на самостоятелни решения по отношение на поставените задачи, в това число да откаже или преустанови изпълнението им, в случаите когато не е проведен инструктаж, липсва необходимата правоспособност или квалификация или при възникване на непосредствена опасност за живота и здравето лична или колективна и при създаване на аварийни ситуации и носи отговорност за степента на провеждане на решенията на ръководството и за последствията от собствените решения.

В чл.2.131 Специфични отговорности, е записано,че носи отговорност за нарушаване правилата за безопасна работа, за допускане на трудови злополуки,запалване, пожари и създаване на предпоставки за влошаване параментрите на работната среда;отговорност за спазване на вътрешния трудов ред,трудовата и технологичната дисциплина ;да може да работи като машинен оператор електрическа инсталация и подстанция във всяка една от подстанциите към звеното и като електромеханошлосер в група ППР; носи материална отговорност на повереното му оборудване в качеството си на електромеханошлосер и за осъществяване на ремонтната дейност в подстанциите. В чл.2.2 като правомощия по отношение на  ремонтните работи следи параметрите заложени в техническата и ремонтна документация и приемането на съответните мерки,създаване на ясна представа за аварийността и отказите в оборудването-честота, периодика, причини, пътища за снижаване,непосредствено планиране на следващи действия -лично и в екип по отношение на поставените конкретни задачи.А по отношение на  оперативните работи е записано,че осъществява оперативна работа в подстанциите при отсъствие на дежурен оперативен персонал; не допуска до работа лица, които не отговарят на изискванията за съответната длъжност, изискване за правоспособност, квалификационна група, както  недопуска да се работи без ЛПС при влизане в ел.уредбите,задължително носене на предпазна каска  да изисква от останалите и да следи дали ползваните ЛПС са годни, като своевременно  се подменят негодните. Приложен е и профил на успешния мениджър, специалист и работник в „А.-М.“ АД за качествата които трябва ежедневно да се изграждат подробно развити в11 пункта.

В Правилника  за вътрешния трудов ред , издаден на основание чл.181 от КТ,  няма записан предмета на дейността дружеството нито характера и естеството на трудовата дейност, извършвана в отдел „Енергоснабдяване, ЕЕ и И“ и в частност на електромеханошлосера, в раздел IV. Трудови права и задължения на работниците, в това число на преките ръководители, като задължения, свързани с изпълнението на трудовите задължения, са записани общи постановки/чл.10-изпълняване на всички трудови задължения в съответствие с актовете по трудовото законодателство, плюс задължения по длъжностна характеристика и вътрешни актове; като при изпълнението им да не възпрепятстват или затрудняват работата на другия персонал; изпълнението им да е по начин, съответстващ с политиката на компанията и правилата в ИСУ;изпълнение на трудовите задължения по раздел „Ред за възлагане,изпълнение и отчитане на трудовите задължения“ от ПВТР;да спират съоръженията при опасност от аварии, трудови злополуки и други  и докладване; изучаване и прилагане на актуалните знания за производствените и управленски процеси след стандартизация в работни инструкции на база най-добра практика и да подхождат творчески в работата и други ;в чл.11 задължение на работниците и служителите  да изпълняват задълженията си точно в количествено,качествено и времево отношение. И да се явяват на работа в състояние които им позволява на изпълняват точно трудовите си задължения /ал.2/. В чл.16 ал.2 изрично е записано, че работниците и служителите нямат  право да се явяват и през работно време да внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат упойващи средства и вещества, а в ал.4 е дадено право на служебните лица,които осъществяват контрол при влизане, по време на  работа и напускане на територията, да извършват проверки за употреба на алкохол от страна на работниците и служителите чрез използване на технически измервателни средства и да отнемат намерен от тях алкохол или упойващи средства и вещества.В чл.34 ал.6 от Правилника е записано, че за неспазване или допуснати нарушения, представляващи несъответствие с изискванията на общофирмената политика, Етичния кодекс и ПВТР, както и вътрешнофирмени актове, които работниците са длъжни да изпълняват, се налага дисциплинарно наказание по смисъла на КТ в съответствие с конкретното нарушение при пункт т.14-употреба на алкохол и всякакъв друг вид упойващи вещества в работно време и явяване на работа след употребата им, установено с технически средства/използвано е множествено число/ за измервания по вътрешните правила в дружеството, като това нарушение е квалифицирано в ал.8 като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ като няма направена каквато и да било диференциация на различни концентрации на алкохол. В Работната инструкция за проверка на алкохол,наркотични и упойващи вещества, също няма посочени конкретни понятия и определения въз основа на които да се направи категоричен извод за високорисковия характер на работата и на дължността, изпълнявана от ищеца до степен, че във всички случаи на наличие на алкохол в издишания въздух, дори и този, който примерно по медицински и здравословни критерий произвежда самия организъм в зависимост от конкретното здравословно състояние, употребявани храни  и други, да бъде отстраняван от работа и дисциплинарно уволняван. Нещо повече, за наличието на такъв алхокол в организма на ищеца е посочен като факт още в исковата молба, по който ответникът не е взима никакво становище нито и  евентуално е поискал назначаване на медицинска експертиза, която да установи нормалното, типично и съобразено и с индивидуалните особености на ищеца концентрация на  произвеждан ендогенен алкохол на ден, като основание да се елиминира същия от показанията на техническото средство. В същност това има пряко отношение към законността на уволнението, което следва да се докаже от работодателя. И дали тези нива /концентрацията/  в определени случаи могат да достигнат до 0.24 или до 0.28 промила алкохол за да се  елиминира както се посочи изцяло този фактор като причина за посочената с техническото средство Алкотест концентрация.От друга страна, не са отчетени и даваните стандартни технически  отклонения от показателите на анализаторите за алкохол  и предвидените и констатирани максимално допустими грешки, които са посочени като налични за уредите при тяхното тестване и проверка /Виж протокол на лаборатория „Хигитест“ ООД за проверка на анализатори за алкохол в дъха/л.52 и л.53/.

По делото са разпитани като свидетели четирима служители в ответното дружество, а именно тримата членове на комисията тествала  ищеца за алкохол  Г. З., К.К. и Г. К., както и св. П.Д. присъствал на повторното тестване на ищеца  от комисията.

Тримата свидетели от комисията установяват времето и мястото и начина на извършване на тестването с дрегер „Алкотест“ така както е описано в исковата молба от ищеца и доразвито с отговора на исковата молба, подаден от работодателя. Св.М. установява, че причината  да се извърши контролното тестване е била поради отчетен положителен резултат от техническо средство „Дрегер“ със светлинен индикатор  за употреба на алкохол.Пред комисията  ищецът заявил, че преди това тестване, се е самотествал с техническо средство, разположено на портала и отчетения от него резултат бил отрицателен. Обяснява, че контролният тест, който се прави само в случай, че дрегера покаже положителен резултат /свети в червено/  бил извършен в  Аварийно-спасителната служба с техническо средство с цифров  индикатор, който отчел концентрация над 0,20 промила. В този момент свидетелят уведомил   П.Д., който пристигнал АСС и тествал ищеца с друг уред донесен от него при което бил отчетен отрицателен резултат “светна зелена индикация“. Показание „зелено“ за липса на употреба на алкохол било отчетено на Ц. и от технически уред “Алкотест Дрегер“, донесен от члена на комисията Г. З.. Извършеното второ тестване 15минути по-късно с цифрово отчитащия резултата за алкохол апарат, отчел положителен резултат повече от 0.20 промила.  Бил съставен протокол, с приложени измервателни бележки от тестващото устройство, протокола бил подписан от ищеца с възражение. Свидетелят установява принципното положение, че работникът не може да започне работа ако не е преминал инструктажа преди началото на работата, че работата извършвана от ищеца е високорискова. Свидетелят М. установява, че тестването с процесния цифров апарат за алкохол е въведено от 05.09.2019г. Знае, че тестващите уреди донесени от Д. и З. за алкохол със светлинен индикатор са използвани за проверка на работните места  на съответните отдели и звена и по-точно за извънредна проверка, но не установява тяхното използване да е било категорично преустановено или изрично забранено от работодателя към дата 11.09.2019г. Свидетелят знае за наличието на технически уред на портала за самотестване  за алкохол, но не може да каже дали е задължителен и как следва да се отчитат неговите резултати.Свидетелят не е запознат дали има процедура за установяване наличието на алкохол чрез кръвна проба. Свидетелят не знае дали Д. има право да извършва проверка за алкохол на служителите. Вторият свидетел П.Д. установява, че е отишъл на мястото на алкохолната проверка  на ищеца в АСС и поради отсъствието на прекия ръководител на ищеца С.Ц., след като първата проба е отчела цифров резултат за употреба на алкохол над 0.20промила. Пред свидетеля ищецът заявил, че се е тествал на портала с показан отрицателен резултат за алкохол. Обяснява свидетелят, че е донесъл един от старите, използвани до момента апарати, и след проба на ищеца  бил отчетен отрицателен резултат за наличие на алкохол “…отчете зелен цвят..“. Втората контролна проба с цифровия апарат е отчела алкохол от 0.24промила. Свидетелят знае, че докато са били в сградата на АСС Ц. е бил тестван и с друг технически уред, който също отчел зелена индикация, че няма алкохол. Обяснява, че със светлинните индикатори е извършван контрол до м.август 2019г., както и че работата на ищеца е високо рискова. Знае, че от м.септември 2019г. е въведена ежедневна проверка за употреба на алкохол. По отношение тестването с  поставения на портала /КПП/ дрегер  обяснява, че той е за самоконтрол, не е задължителен и е по желание на работника. За уреда, с който се е тествал ищеца, свидетелят не знае дали е одобрен от Агенцията по метрология; знае че се ползва повече от 1/една/година в дружеството и знае, че не е даван за периодични проверки както и че се ползва за инцидентни проверки в целия отдел. Знае още, че от м.септември 2019г. има  апарат за постоянен контрол като преди това е имало само инцидентни проверки в дружеството, и ако при тази проверка светне „червено“, се отива в АСС и се извършва проверка с уред с цифрова индикация. Допълва, че не се е тествал на  уреда поставен на входа/КПП/, че той е за самоконтрол, и че уредът, който се намира в отдел „Подстанция-Мрежи“ е там от началото на м.септември 2019г. и не е от типа на този, който се намира у него. Третият свидетел  К.К., инспектор „Противопожарна охрана“, член на комисията  за проверка установява, че  проверката за алкохол е извършена с „Алкотест Дрегер“ 7510, имащ печатащо устройство, резултатите били прикрепени  към протокола от проверката; че за установяване на алкохол се използва Алкотест Дрегер 5000, представляващ мобилен апарат с   печатащо устроство, и че той е одобрен по съответния ред. Не може да каже точната марка и  модел на уреда за самотестване на портала. Поддържа, че този уред е бил закупен за тестване на служители на външни фирми поради зачестили злоупотреби с алкохол, като не може да каже от къде му е известен този факт относно закупуването и точното предназначение на уреда за самотестване само за  определен кръг лица. Допълва за проявеното пълно съдействие при изпробване на алкохол от страна на  ищеца П.Ц.. Свидетелят обяснява, че  св.Д. е дошъл  с  друг уред за проверка за наличие на алкохол и е имал възражения, но не ги съобщава точно какви са, като твърди, че  той не взима под внимание резултата от странични тестове. Посочва, че не си спомня резултата от теста с дрегера, донесен от Д.  при положение, че е бил пряк очевидец на изпробването и то двукратно. След това допълва, че и при изследването с уреда на Д. пак е показано наличие на алкохол, което е в пълно противоречие с твърденията на ищеца и показанията на другите свидетели. Свидетелят не е възприел като достоверни твърденията на ищеца Ц., че се е тествал с техническото средство на КПП, като повтаря, че уреда на КПП е само за самоконтрол и е предназначен за външни фирми. Повторно тестване на ищеца с порталния дрегер комисията не е провела. Признава, че Ц. е поискал да му бъде направен кръвен тест за алкохол, но му е било отказано тъй като  по инструкция нямало предвидена изследване на кръвна проба и че работодателя няма възможност да изпрати такава за изследване. Четвъртият свидетел Г. З. обяснява, че  в АСС тестовете се извършват по два начина-при входа /КПП/ за проверка  на частни фирми, и проверка на работниците на дружеството; че наличието на алкохол се установява само с „Дрегер Алкотест“ 5000 и при показан червен сигнал се тества с „Дрегер 7510“; че в случая наличието на положителна проба за алкохол е констатирано от прекия ръководител на ищеца, без да е отчетен конкретен резултат. Обяснява, че св.Д. е дошъл по-късно след като някой го е уведомил за положителната проба на ищеца. И този свидетел знае за обяснението на ищеца за резултата от самотестването с уреда на портала.Свидетелят сочи, че този резултат не е меродавен за него защото се отчитат само резултатите от  двата дрегера, посочени по-горе /Алкотест 5000 и Дрегер 7510/, но не установява защо е тази избирателност при оценката на показанията на техническите средства. Обяснява, че пред него ищецът не е бил тестван с друго техническо устройство, освен с Дрегер 7510, което противоречи и е несъответно на другите свидетелски показания. Според свидетеля, Д. е донесъл  с него „така наречената пръчка-устойство за изпробване; че Ц. е бил изпробван с него, но че уреда бил лесно манипулируем от предишна употреба, като не обяснява как и защо, и затова тези уреди били сменени. Знае, че уредите били сменени много преди това; че първоначално Дрегер 5000 е бил въведен на КПП1, а след това подменени и другите дрегери,като били закупени за всички звена „Дрегер 5000“. Свидетелят установява, че заема длъжността ръководител „Звено фирмена сигурност“ и като такъв не разполага с Дрегер тъй като техническото устройство било иззето от КПП и в момента  там нямало  дрегер и не се използва, защото данните от него не са точни и могат да бъдат манипулирани. Не може да каже с точност от кой момент  от КПП са били иззети старите дрегери и въведени „Дрегерите“ 5000. Знае, че дрегера „Динго В 02“ на КПП 1 е бил монтиран в негово присъствие  през 2019г. и представлява фуния, без печатащо устройство и без памет в устройството затова не е използвано от проверяващите.Установява, че след проверката ищецът е напуснал предприятието, протоколът е бил предаден  в отдел БЗР, и че комисията отговаря за нанесените данни в протокола. Обяснява, че по процедура няма  възможност за вземане на кръвна проба за изследване. Знае, че преди  да излезе заповедта за „трите нули“  в дружеството е съществувал толеранс, и че сега ако се фиксира алкохол работникът не се допуска до работа и не знае някой да е допускан до работа след констатирана употреба на алкохол.

Тази фактическа обстановка възприе съдът.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения за това процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищеца да установи  незаконност на дисциплинарното си уволнение и да иска да бъде отменено по съдебен ред както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “електромеханошлосер“ в отдел“Енергоснабдяване, ЕЕ и И“   на „А. М.“АД.

Основният спорен въпрос е дали дисциплинарното уволнение е законно. Следва да се отбележи, че работодателят е спазил императивните изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 от Кодекса на труда КТ/, като е приел писмените обяснения на работника във връзка с вменяваното му нарушение на трудовата дисциплина, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание-до 2месеца от откриване на нарушението, като заповедта е и мотивирана. Според работодателя ищецът  П.Ц. е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 11.09.2019г. се е явил на работа  редовна смяна употребил алкохол, че се е  явил на работа в нетрезво състояние, предвид изрична регламентирана забрана  в чл.16 ал.2, чл.34 ал.6 и ал.8 от ПВТР, според която работници и служители да се явяват, внасят, държат  и употребяват алкохол или да приемат упойващи средства и вещества, и  съгласно т.1.2 от РИ от ИСУ“Проверка за алкохол,наркотични и упойващи вещества в дружеството“ и изискванията  на длъжностната характеристика на ищеца, с които документи последният е запознат. Работодателят изрично е посочил в заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение, че концентрацията на алкохол е установена с лицензиран и технически изправен апарат „Дрегер Алкотест 7510“ като при първа проба в 08.19ч. е отчетено 0.28промила алкохол, а  при повторно извършения тест  в 08.38ч. е отчетено 0.24 промила или само в рамките на 15минути между двата теста спадът на концентрацията алкохол е с близо 15 процента /14.29%/. Факт е, че така наречената от работодателя „нулева алкохолна толерантност“ по отношение на всички лица, които желаят да влязат или  се намират  на територията на дружеството, след като са употребили алкохол, наркотични и  упойващи вещества не е изрично закрепена  в Правилника  за вътрешния трудов ред, одобрен от Управителния съвет  на дружеството, на 31.01.2018. и издаден на основание чл.181 от КТ и на Наредба №9 от 16.12. 1997г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване на работещите в мините, като Наредбата регламентира и определя  минималните изисквания за осигуряване на безопасността и опазване на здравето на работещите в мините /чл.1/. В тази Наредба няма конкретна регламентация на допустима или недопустима концентрация на алкохол възпрепятстваща възможността работник в мините да не може да изпълнява трудовите си задължения като примерно предвиден минимален долен праг. Такова изискване няма въведено и с ПВТР, одобрен както се посочи от Управителния съвет на ответното дружество. В  по-нисък по степен и ранг акт „Работна инструкция към процедура по интегрираната система за управление на качеството, околната среда, здравето и безопасността на работа, енергийна ефективност“ относно „Проверка за алкохол, наркотични и упойващи вещества в дружеството“ „РУ-ИСУ 07.07.01.08. 00.01-2018, в сила от 10.05.2018г., разработена от ръководител отдел “БЗР“ инж.С.Ш., и съгласувана от специалист „ИСУ“; от Ръководител  отдел КК“; ръководител отдел „Екология“; ръководител отдел „Е, ЕЕ и И“; юридически надзор; ръководител отдел „ФС“; директор „ЧР“; директор „ИП“; директор „ПТД“; директор „ФИД“ и прокуриста на дружеството, одобрена от пълномощик ИСУ и утвърдена от изпълнителния директор инж.Д.Н., за първи път като изискване и във връзка с мерките за недопускане на лица, употребили алкохол, наркотични и упойващи вещества на територията на дружеството, е въведено извършване на тотална проверка на работниците и служителите по всяко едно време на денонощието, включително и  ежесменнно при назначение на работа  по цеховете, отделите и звената както и на самото работно място, за  проверка за алкохол, наркотични и упойващи вещества,като при наличието на установена каквато и да било концентрация на алкохол, различна от  0.00промила, /включително и при 0.01промила/, на лицето следва да се извършва контролен тест с техническо средство за установяване на алкохол, който ако потвърди резултата води автоматично  до отстраняване на работника от територията на дружеството и неговото последващо безусловно дисциплинарно уволнение като извършител на най-тежкото дисциплинарно нарушение. В процесната инструкция няма вписани каквито и да било характеристики на техническото средство като вид, марка, модел, принцип на който работи, производител и други, с което ще се установява концентрацията на алкохол. В същност, работодателят не е представил по делото изричен свой акт, с който безусловно да заповядва и указва на проверяващите, включително и на работниците и служителите с какви конкретни  технически средства  ще се извършва тестването за алкохол, включително и за самотестването на портала /КПП 1/, като само е уточнено, че това техническо средство  трябва да притежава записващо и разпечатващо устойство и одобрено като техническо средство за контрол. Липсват и данни с акт, работодателят изрично да е забранил от точно определена дата  и занапред ползването и изпробването за алкохол на досега съществуващите и използвани технически средства като „Динго В 02“ , на „Алкобол“ и на други, както и считано от кой момент тези средства официално престават да се ползват за тези нужди и техните показания повече няма да се зачитат като меродавни и която заповед не само да е доведена до знанието на работниците и служителите, но и работодателят реално да е иззел старите технически средства, включително и уреда за алкохолен самотест на портала и да ги е заменил с тези технически средства, с които занапред ще се извършва и отчита тестването, като естествено и според формалната и нормална логика подмяната следва да започне най-напред от порталните дрегери, тъй като там за първи път работникът и служителят се проверява за алкохол. Липсва и нарочна заповед на работодателя предвид въведената от него „нулева алкохолна толерантност“, с която да се забранява на работниците  и служителите да се самотестват на КПП 1 със стационален портален дрегер „DINGO B 02“, въведен официално в употреба от отдел „Безопасност и здраве при работа“ при ответното дружество от м.юни 2019г. за което е издаден и нарочен осведомителен и информационен бюлетин, нито липсва от страна на изпълнителния директор официално опровержение, доведено до знанието на работниците и служителите, че резултатите от тестването с този дрегер нямат никаква фактическа и правна стойност и няма да се зачитат при проверките за алкохол. Всичко това поставя всеки един  работник или служител на дружеството в процесуална изненада, ако при самотестването на портала техническото устройство не отчете алкохол, но при проверката с „Алкотест 7510“ се окаже обратното, а именно че тестваното лице е употребило алкохол, като основание да бъде безусловно и незабавно дисциплинарно уволнен. В Инструкцията няма предвиден нарочен ред при оспорване на показанията  на техническото средство от работника каква възможност и съдействие следва да му осигури работодателя с цел установяване на действителната концентрация на алкохол или липсата на такава, като примерно вземане на кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол, или издаване на работника или служителя на талон за изследване на кръвна проба за алкохол или транспортиране на работника до най-близкото медицинско заведение за удостоверяване  на вземането на кръвна проба за изследване или нещо друго, което в случая би било напълно нормално, логично  и уместно доколко се касае за полагане на грижа от страна на работодателя и гарантиране на безопасни и здравословни условия на труд на работниците от една страна,  а от друга  въведения изключително рестриктивен режим по отношение идването и допускането на работа на работник или служител след употреба на алкохол или употребен на работното място. Освен това работодателят не излага в хода на производството каквито и да било доводи във връзка с въведеното оплакване в исковата молба за незаконност на уволнението, че това съдържание на алкохол е възможно да бъде резултат на ендогенното състояние на организма  /възпроизвеждане на алкохол от самия човешки  организъм/, като няма данни работодателят по някакъв начин да  е съобразил и изключил този евентуален фактор от отчетената с техническото средство концентрация, примерно с назначаване на медицинска експертиза за установяване  дали ищецът и в какво количество алкохол възпроизвежда неговия организъм и дали самото техническо средство с което е направено изследването е предвидено да допуска такива отклонения при възпроизвеждане на алкохол от самия работник, както и да се отчетат на трето място, но не по маловажност стандарните отклонения в показанията и на използвания тип технически анализатори на алкохол. Следва да се отбележи, че за разлика от установяване концентрацията на алкохол, в процесната Работна инструкция подробно са предвидени хипотези  за проверка за употреба на  наркотични и упойващи вещества, където изрично е посочено  тестовата система по която се извършва, какво включва, като изрично е посочено, че резултатите са предварителни, и за да се получи  потвърден аналитичен резултат се използва специфичен метод в специализирана лаборатория /газохроматографията/газова спектрометрия GS/MS /. Ноторно известен факт, който е и нормативно залегнал, че същият газхроматографски метод се използа от специализираните химически и химикотоксилогични лаборатории в Р България за изследване на пробите от кръв за установяване на концентрацията на алкохол. Очевидно обаче работодателят не е предвидил такъв облекчен ред за работника с цел пълно  и коректно разкриване на обективната истина за това има или няма етилов алкохол в организма на работника като основание за налагане на възможно най-тежкото дисциплинарно наказание за категорично установено и действително извършено нарушение на трудовата дисциплина от ищеца изразяващо се в явяване на работа след употреба на алкохол.

Наложителността едно такова изследване да бъде извършено е поради причината, че тъй като работодателят както се посочи не е изключил изрично техническите средства, които са само със светлинен индикатор за тестването на работниците и служителите за алкохол, изрично не е премахнал или забранил на работниците да се самотестват с порталния дрегер за алкохол, посочен и използван от ищеца или изрично да е обявил, че неговите показания няма да бъдат зачитани, и същевременно с това той е безкомпромисен и налага дисциплинарно уволнение дори и при най-ниската по степен възможна концентрация на алкохол, установена с „Алкотест 7510“-0.01 промила. Фактът, че от разпитаните свидетели се установява, че различните технически средства сочат различни показания при изпробването на едно и също лице и то по едно и също време, едните сочат, че има алкохол, другите, че изобщо няма алкохол, установеният бърз спад на концентрацията алкохол в рамките само на 15/петнадесет/ минути, изрично вписаните в тази връзка възражения от страна на работника както и от страна на служител на дружеството /св.Д./, който използва за проверка в работата си техническо средство за алкохол, отчело нулева концентрация  при тестването на ищеца Ц., както и твърдението за възможна  и основателна заблуда на самотествалите се работници,че нямат алкохол, след като с друго устройство се установява обратното, представлява достатъчно сериозен сигнал, аргумент и основание за работодателя да извърши допълнителна преценка за ползваните в момента технически уреди за установяване на концентрацията на алкохол и евентуално да ги подмени с по-надеждни, което да сведе безусловно до знанието на всички, каквото предполага принципа на коректността и добросъвестността  в отношенията работник и работодател. И все пак това е въпрос на работодателска целесъобразност, но и не само. В случая, работодателят е действал прибързано, не е отчел всички факти и обстоятелства по дисциплинарното производство, дадените обяснения от работника,  не е съдействал изобщо на работника да си направи кръвна проба за химическо изследване, каквото изрично искане е отправено от него към комисията, извършила тестването с техническото средство или поне не му е указал коректно, че предвид действащата инструкция, той следва сам да се погрижи и да се изследва за алкохол чрез вземане на кръвна проба от  съответното здравно заведение, резултатите от която ще бъдат зачетени от работодателя и безусловно  да му съдейства в тази връзка, каквото съдействие е налично примерно в редица други отрасли на икономиката, в транспорта, включително при управление на МПС или при други високорискови професии / виж чл.12 от НАРЕДБА № Н-5 от 27.06.2012 г. за условията и реда за предотвратяване, контрол и установяване на годността за военна служба на военнослужещите от въоръжените сили на Република България при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества; чл.10-16 от НАРЕДБА № Н-22 от 18.09.2012 г. за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества на членовете на корабните екипажи; НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол  в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози; НАРЕДБА № 54 от 2.06.2003 г. за медицинските и психологическите изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътните (предсменни) медицински преглед -чл.28-чл.40;ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 към Наредба № 37 от 5.10.2007 г. за условията и реда за издаване на свидетелства на авиационните оператори за търговски въздушен превоз и контрола върху тях (Част I) (Загл. изм. - ДВ, бр.38 от 2009г. ) и други/. Примерното изброяване на подзаконовите нормативни актове няма за цел да влияе по организацията на работа в ответното дружество, което въпрос на работодателска целесъобразност, но е показателно за начина, по който са гарантирани във възможно най-висока степен правата на работниците и служителите в други високорискови професии в Република България,  с цел премахване и изключване на всякаква възможна злоупотреба с права в отношенията работник-работодател основно свързано с коректното и законосъобразно установяване на употребата на алкохол от работника или служителя като тежко дисциплинарно нарушение при оспорване на различните показания на използваните технически средства за проверка на концентрацията на алкохола.

Предвид изложеното въззивният съд приема, че не е доказано наличието на остатъчен алкохол в издишания от ищеца П.Ц. въздух, посочен от техническото средство „ Дрегер Алкотест 7510 с №ARB №0045, доколкото е налице категорично оспорване на резултатите предвид показанията на други действащи и незабранени за изследване технически средства за алкохол от една страна, бързината с която спада първоначално регистрираната концентрация на алкохол само в рамките на няколко минути, и отказа на работодателя да извърши тестване чрез вземане на кръвна проба за изследване /независимо, че такава процедура не е разписана в Инструкцията/, каквато пък изрично е предвидена за лицата, установени за употреба  на наркотични и упойващи вещества. На практика работодателят третира по-неравноправно, по-неравностойно  и дискриминационно онези работници и служители, които са показали отрицателен резултат на КПП при самотестването за алкохол, а след това са показали положителен тест за алкохол с други технически средства, лишавайки ги от възможността и несъдействайки им за да се изследват за алкохол чрез взета по съответния ред кръвна проба като възможно най-прецизния, най-обективен, ползващ се с най-голяма тежест, най-точен начин и метод  за установяване на действителното състояние на концентрацията на алкохол на изследвания, дали има или няма алкохол в кръвта за разлика от определено „по-благосклонното“ третиране на работниците и служителите за установяване и констатиране употребата на наркотични и упойващи вещества / при предварителния  аналитичен резултат/, което реално би довело и до противопоставяне на една група работници на друга и в никакъв случай не е в интерес както на работодателя така и на самите работници и служители.

Освен това работодателят по никакъв начин не е доказал описаното в уволнителната заповед, че работникът се явява в нетрезво състояние, или че се явява на работа  употребил алкохол и че това му състояние непозволява  да изпълнява работата си, така както е записано в заповедта. Формално установената, макар и оспорена от работника концентрация на алкохол, която в случая е категорично под въпрос, не е достатъчна сама по себе си за такъв категоричен извод.Тежестта на доказване на законността на дисциплинарното уволнение е на работодателя, който следва да обори и всички факти и обстоятелства, изложени от работника в исковата молба.  По делото не е изслушана комплексна медицинска и техническа експертиза от вещи лица, които чрез използване на необходимите за това  специални знания из областта на науката и техниката и други да установи дали при отчетената от техническото средство концентрация на алкохол и оспорена от работника, и изключвайки всички възможни странични фактори като наличие на ендогенен алкохол в организма на ищеца, допустимите по стандарт отклонения от показанията на уреда, евентуално максимално допустими грешки и стандартни отклонения, предвид и на функционалната годност на анализатора за алкохол, в крайна сметка  да установят какво би било най-благоприятното за работника като отчитане на наличие или липса на концентрация на алкохол в издишания въздух, респективно в кръвта,  дали той /ищецът Ц./ е в бил реално в такова обективно състояние,  което да не му позволява  да изпълнява възложените  му задачи, или изобщо не може да ги изпълнява или би могъл да ги изпълнява при повишен за себе си и околните риск, дали тази концентрация /ако има такава/  не може да гарантира  правилното протичане на физиологическите и психични процеси у работника за да изпълнява сигурно и нормално възложените му трудови функции в пълен обем и качество в една високорискова  работна среда каквато представлява  открития рудничен добив, извършван в процесното дружество, доколкото посочените обстоятелства работодателят излага в уволнителната заповед в посока, че в резултат на установената с техническото средство, но оспорена от работника  концентрация на алкохол ищецът автоматично, неотменимо  и безусловно и едва ли не по презумпция става негоден да изпълнява трудовите си задължения. Няма спор, че принципно употребата на алкохол е тежно дисциплинарно нарушение, но в случая работодателят приема, че и концентрация от 0.01промила алкохол е тежко дисциплинарно нарушение, както и концентрация от 0.28промила, или  от 3.00 промила алкохол или  6.00промила алкохол или 8 промила алкохол или примерно 9.14промила алкохол,  също е тежко нарушение на трудовата дисциплина и безусловно се наказва само с дисциплинарно уволнение,     което е несъразмерно тежко   и не отчита особеностите на всеки един отделен конкретен случай. В този смисъл, работодателят е допуснал  нарушение на чл.189 от КТ като не е отчел при определяне на дисциплинарното наказание тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Ищецът П.Ц. е безупречен работник, не е наказван дисциплинарно от постъпването си на работа в „А. М.“ АД, /в трудовото досие липсват данни за обратното/, съдействал е при проверката, но е и изразил писмено категорично несъгласието за отчетените стойности концентрация на алкохол предвид различното отчитане на уредите-едните не констатират алкохол, а другите обратното, подкрепен е в това отношение /с възможна заблуда при некоректни  показания на същите/ и от друг служител на дружеството /св.Д./,  поискал е изследване на кръвна проба за алкохол от комисията, която го е проверявала, но такава му е отказана, като работодателят не му е съдействал по никакъв начин и с нищо с цел установяване по  категорчен, обективен  и несъмнен начин чрез химическо изследване на кръвната проба, има или няма алкохол в неговия организъм и ако има в каква точно концентрация е. Отказвайки да съдейства на работника в този ситуация работодателят формално е предрешил изхода на дисципинарното производство, базирайки се единствено на показанията на одобрените от него технически средства, но не сведени до знанието на всички работници и служители на дружеството по надлежния ред и без да е премахнат порталния дрегер за самотестване, като в исковото производство същият /работодателят/ не предприема никакви допълнителни процесуални действия за да затвърди взетото решение за дисциплинарно уволнение,  което въззивната инстанция отчита като прибързано и неадекватно предвид въведеното основателно оспорване на показанията на техническото средство “Дрегер Алкотест 7510“, сравнено с другите технически средства, за  които както се посочи не са официално, надлежно и изрично изключени от работодателя като такива установяващи наличието на алкохол в издишания въздух.  При противоречиви показания за наличието или липсата на алкохол на различни технически средства не става ясно как работодателят е приел с категорична убеденост кое техническо средство е изправно и защо, защо другите технически средства според него не са изправни и защо, но въпреки това той ги е допуснал в реална употреба и с тях да се извършва тестване за алкохол, което логично би довело до заблуда всеки един работник или служител в подобна ситуация, защото за него/работника е напълно неясно каква е истината-„е ли се явява на работа употребил алкохол или не ?!“ Съдът не дава вяра на свидетелските показания на разпитаните трима служители на дружеството /комисията/, в чието присъствие ищецът е тестван четирикратно за алкохол / от които  два пъти, съгласно Работната инструкция/, тъй като същите са заинтересовани от изхода делото относно показанията им за това кои технически средства към този момент /11.09.2019г./ са използвани в предприятието за установяване употребата на алкохол. Няма логика да се твърди, че порталният дрегер „Динго В 02“ на КПП 1 е бил предназначен само за служители на други фирми, защото това противоречи на разпоредби на Работната Инструкция за тотална проверка за алкохол на изобщо всички лица, които се намират на територията на дружеството и че режимът е един и същ, тоест този дрегер на общо основание следва да може да се ползва и реално се използва и от всички работници и служители на дружеството след като е инсталиран от работодателя на общо достъпно място /КПП/ и неговите показатели следва безусловно да се зачитат /в тази връзка е и бюлетина от м.юли 2019г., на отдел „Безопасност и здраве при работа/, като в противен случай се получава двоен стандарт-един технически уред ще показва липса на алкохол при което работникът доверявайки  се на показанията му и считайки, че няма пречка да пристъпи към назначение по съответния цех и работно място и да му бъде извършен инструктаж, влиза в предприятието, и при следващо вътрешно тестване с друго техническо средство се отчита обратен резултат, а именно, че е употребил алкохол. В тази хипотеза от работника не може да се търси каквато и да било вина, дори и несъзнавана, защото той добросъвестно предварително се е тествал на КПП. Ако порталният дрегер „Динго В 02“  беше отчел алкохол, то ищецът не би имал основание да влиза в предприятието. Фактът, че такъв дрегер е поставен от работодателя на означеното място с цел използване от всеки работник и служител на дружеството за тестване, логично означава, че той е длъжен да зачита и неговите показания каквито и да са те. В противен случай ще е налице двоен стандарт и умишлено подвеждане на работниците и служителите относно начина на тестване за употреба на алкохол. Ако пък работодателят не иска да се съобразява с този дрегер и неговите показания, той може просто да го премахне или да сложи на неговото място друг от категорията на тези, с които тричленната комисия прави тестовете за алкохол или изобщо да забрани самотестването на портала за алкохол.  В случая това не е сторено.Никой от свидетелите не може да каже дали, как, защо и кога техническите устройства са били подменени и са елиминирани тези, които са само със светеща индикация за наличие на алкохол и ако това е така, резонен е въпроса защо е оставен на портала да действа такъв дрегер „Динго В 02“ на КПП 1  и чрез него да се извършва самотестване и доколкото всеки работник в тази ситуация, който го е ползвал, съзнателно е поставен от работодателя в заблуждение за да не се отчете правилно тестването му с този уред при липса на изрична заповед на работодателя в това отношение,/изключваща самотестването на портала на работниците и служителите/, доведена до знанието на работниците и служителите, в частност на ищеца. Нещо повече, дори в отговора на исковата молба работодателят не твърди, че  преди 11.09.2019г. е забранил изрично използването на останалите технически устройства  за тестване, включително и на портала /КПП/ освен тези от марка  и модел Алкотест 7510 и че ищецът изрично е бил уведомен за това  и е знаел, че следва да се изпробва само с такова техническо средство и че на портала такъв уред няма поставен, но въпреки това съзнателно и умишлено ищецът се е подложил на такова тестване  с дрегер „Динго В 02“ въпреки забраната. Предвид липсата на знание у ищеца  за посочените обстоятелства, то се налага несъмнено извода, че той няма как да има вина  и не е установена по несъмнен начин употребата му на алкохол, доколкото показанията от техническото средство дрегер „Алкотест 7510“ са изрично оспорени и като заблуждаващи работника в сравнение с показанията на порталния дрегер „Динго В 02“ на КПП 1, и като противоречащи на показанията на дрегера „Алкобол“ предоставен от св.Д. и изпробан от ищеца пред тройната комисия отчел „зелено-няма алкохол“, както и пробата с втори дрегер, предоставен от св.З. /виж показанията на св.М./. В тази връзка са и решение на Върховния касационен съд  на Р България №137 от 01.065.2012г. по гр.д.№982/2011г. на ІІІ г.о; определение №152 от 24.02.2020г. по гр.д.№3923/2019г., ІІІ г.о.;определение №1373 от 11.11. 2009г. по гр.д.№1303/2009г, ІІІ г.о; Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, както и съдебната практиката посочена от въззивника.

Формално съгласно извършената проверка само две от общо пет  от използваните технически средства е констатирано наличие на алкохол в издишания въздух от ищеца Ц., концентрацията на който драстично спада само за няколко минути и че примерно ако той беше по една или друга обективна причина закъснял за работа примерно един или два часа, уредът дори не би отчел никакъв алкохол в кръвта.  Въпросът обаче не е в толериране на поведение на работник или служител, водещо до заобикаляне на разпоредбите на работодателя касаещи „нулевата толерантност“ спрямо употребата на алкохол.  Формално работодателят няма задължение и правомощие да взема кръвна проба, и че не е имало пречка ищецът сам да предприеме съответните мерки за това, но и че работодателят няма вменено задължение да признае лабораторните резултати  от химическото изследване на кръвта според вътрешните правила, каквото обаче задължение си е вменил сам за себе си при изследване на наркотици и други упойващи вещества, което води до обезсмисляне на кръвното изследване за алкохол, но въпреки това ищецът е бил добросъвестен и е поискал от работодателя да му се вземе такава кръвна проба, още повече, че не е оспорен факта, че в непосредствена близост до самото дружество се намира Медицинска служба на работодателя /този факт,твърдян от ищеца  не е отречен от работодателя/ и вземането на кръвна проба за изследване концентрация на алкохол би било напълно безпроблемно извършено и в присъствие на представител на работодателя. Не е изследвано, констатираната с едното от техническите средства концентрация на алкохол  от 0.28 промила, спаднала до 0.24промила само за 15минути, дали може реално да доведе като резултат до отслабване на фините координационни движения, на вниманието, съобразителността и възприятието, което може да се установи единствено със съдебно-медицинската експертиза и в тази връзка, отражението върху работния процес на ищеца, доколкото посочените фактори в поведението на ищеца имат пряко отношение към изпълняваната от него функция макар и да не е установено по несъмнен начин дали се касае за извършвана високорискова дейност и на какви конкретни условия, характеристики, начин на изпълнеие на трудовите функции трябва да отговаря една такава  дейност за да се квалифицира безусловно като високо рискова. В дисциплинарното производство ищецът не е разпитван защо, кога и какви напитки е консумирал преди да дойде на работа на 11.09.2019г. с оглед установяване на евентуалното повлияване на състоянието му,респективно наличието на остатъчен алкохол към момента на тестването в началото на работното време, което да бъде съобразено при евентуално назначена медицинска експертиза за установяване употребата на алкохол  и за да се стигне до безспорен извод, че ищеца Ц.  е нарушил на посочената дата задължението си за спазване правилата за безопасни условия на труд, предвидени в изброените по-горе документи. Действително, употребата на алкохол е тежко нарушение на трудовата дисциплина, имайки предвид, че явяването на работа след употреба на алкохол е поведение, несъвместимо с добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение и принципно представлява и рисково, лекомислено и самонадеяно поведение на ищеца, настоящ въззиваем. Такова обаче поведение в случая не се установява не само поради категоричното оспорване на показанията само на едно от техническите средства отчело алколна концентрация плюс дрегера в звено“Подстанции и мрежи“ който е само със светлинна индикация/зелено и червено/, а с другите три уреда-порталния дрегер „Динго В02“ и „Алкобол“, с отчетена при теста зелена индикация. Работодателят не си е направил труда да изиска и провери показанията камерите на портала /твърдения за обратното липстват/,  констатирали показанията на порталния дрегер при пробата на ищеца, доколкото позицията му е, че този портален дрегер макар към този момент да е бил в редовна експлоатация и ползван по предназначение, не е сред апаратите, с които се извършват проверките в дружеството съгласно Работната инструкция,в която обаче такава изрична забрана и изключване на този модел техническо средство и характеристики от експлоатация  няма въведена, доколкото в т.2.2.2. е посочено общото наименование-техническо средство за установяване наличие на алкохол в издишания въздух/първи етап-със светлинна индикация/ и последващ втори етап, ако на първия е отчело  наличие на алкохол, се извършва контролен тест с техническо записващо показанията и разпечатащо устройство с цифрова индикация, одобрено като техническо средство за контрол. Никъде обаче изрично не е посочено къде следва да се намира това средство-на портала /КПП/, в цеха, в отдела или в звеното или в нарочна стая с такова предназначение и най-вече, как се разрешава въпроса с порталния дрегер за самоконтрол „Динго В 02“, неговото значение за тестването, както  и с техническите средства „Алкобол“ и при констатирани противоречиви показания за наличие или липса на алкохол на различите технически средства как следва да процедира работодателя и на показанията на кой уред ще даде приоритет за сметка на друг или ще се извършат допълнителни изследвания, като примерно вземане на кръвна проба за изследване по химически път.При липсата на такава регламентация и налично категорично и то писмено оспорване на показанията не може да се приеме за достоверно кое техническо средство е дало най-верния показател за концентрацията на алкохол, което би могло да се установи в случая само с техническа експертиза, каквато не е назначавана по делото. Затова не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че ищецът Ц. на посочената дата се е явил на работа след употреба на алкохол, в пияно състояние, което е констатирано с техническо средство, използвано от работодателя с оглед осигуряването на безопасни условия на труд. Съобразно действащите нормативни изисквания относно трудовите функции на ищеца не е съществено количеството на алкохол в организма на работника при проверка, а упражняване на трудовата му дейност след употреба на алкохол. Затова принципно установяването на алкохол в кръвта на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина. То е такова с висок интензитет, доколкото извършваната от него работа изисква пълна концентрация и физическа, физиологическа и психическа пригодност предвид вредите, които биха настъпили при възможен инцидент, че употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд /виж и решение № 551/15.07.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о./. Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на нарушението като "тежко"; ако такива последици има, несъмнено неговата тежест е по-голяма. Само по себе си обаче явяването на работа примерно в състояние на сериозно алкохолно опиянение или настъпването на това състояние по време на работа са достатъчно тежки нарушения и това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури нормално протичане на производствения процес, но и поради значително увеличения риск от настъпване на трудова злополука. В този случай отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука е обективна, затова интересът му от предотвратяване на всяка евентуална опасност от настъпване на такава не е пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по себе си, без оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици.Следва да се отбележи, че няма същностна разлика между нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа и нарушението, състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол. И в двата случая състоянието на работника пречи за осъществяване на възложените му задачи и нарушението е толкова по-тежко, колкото по-голяма е степента на опиянение. В зависимост от конкретните обстоятелства по-тежко може да е нарушението във всяка от двете си форми. Работник, който се явява на работа в средна степен на алкохолно опиянение нарушава трудовата дисциплина по-тежко от такъв, който е употребил незначително количество по време на работа. Но работник, който изпада в състояние алкохолно опиянение от средна степен по време на работа, извършва по-тежко нарушение от този, който се явява на работа след употреба на алкохол в състояние, което не му пречи да изпълнява трудовата си функция.В тази връзка следва да се отбележи, че работниците, които изпълняват рискови професии, без съмнение нарушават тежко трудовата дисциплина и при тях явяването на работа след употреба на алкохол или употребата на алкохол по време на работа е по-укоримо. Оттук обаче не следва извод, че работниците, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск, следва да се наказват по-леко. Това зависи от количеството употребен алкохол и степента на опиянение. Принципно при значителна степен на опиянение всяка професия става рискова, защото както бе посочено, нараства опасността от трудови злополуки с хипотетичната възможност от получаване на тежки травматични увреждания.

В този смисъл обжалваното решение е правилно по същество и като краен резултат.Не са налице пороци на същото посочени във въззивната жалба, които въззивната инстанция не споделя за основателни  по изложените по-горе съображения. Цитираната съдебна практика от въззивника-работодател само потвърждава тезата на въззивната инстанция. Забраната за употреба на алкохол не важи когато работникът или служителят не е на работното си място и не изпълнява трудовите си функции, намира се в извънработно време и е в законоустановена междусменна почивка или отпуск и се намира извън територията на предприятието. Няма пречка той да консумира алкохол извън работа, но по начин, че при знание за предстояща смяна, да има достатъчно време да се възстанови след употребата му и организмът му да се освободи от всичкия остатъчен алхокол. Работодателят не може да забрани изобщо да се употребява алкохол извън предприятието и когато лицето не е на работа освен когато е   дежурен на повикване и други подобни. Затова в хипотеза когато самият работник твърди, че е пил примерно 10 или 12часа или предната вечер, преди началото на работния процес на следващата сутрин в 08.00ч. и сочи какво количество и вид алкохол е употребил и има съмнения какъв би бил остатъчния алкохол в организма му, логично е работникът да се подложи на самотестване,  ако такова е допуснато от работодателя на съответното КПП и преди да започне работа. Такова в случая е било изрично предвидено и допуснато  от работодателя, няма въведена забрана за самотестване и да не се извършва на съответния портал-КПП 1 с дрегер „Динго В 02“. Следователно задължение на работодателя е да поддържа този дрегер да бъде напълно изправен, да го калиброва и периодично да го проверява за изправност в съответната  акредитирана лаборатория или евентуално по негова преценка да бъде подменен с по-качествен ако има съмнения в показанията му и да зачита показанията му до подмяната му. Обратното обезсмисля наличието на техническия уред на това място-портала и неговото предназначение. Ако работодателят не иска да има такъв дрегер той просто следва да го премахне. След като на КПП 1 е поставен дрегер за самотестване, работодателят няма основание да не отчете, да не зачете и да не вземе в предвид неговите показания  и ако ги сметне за необективни и противоречащи на показанията на други техническти устройства за тестване за алкохол,  също да изпрати с талон или с друг придружаващ документ, изходящ от него тествания с техническите средства работник  да даде кръвна проба за изследване, тоест характера и естеството на организацията на работа в дружеството, предполагат в еднаква степен на важност и удостовереност на бъдат както отчитани показанията на „Динго В 02“, така и показанията на дрегер“Алкобол“, така и показанията на дрегер “Алкотест 7510“, като при констатирани противоречия в показанията меродавно да бъде резултатът от химическото изследване на кръвната проба за концентрацията на алкохол. Ако работодателят констатира разминавания в показания им /на техническите средства/ той е в правото си да замени всичките със само от един вид, марка, модел и технически характеристики уред, който да започне да тества и да отчита от точно определена дата,  което да бъде предварително и официално  обявено и доведено до знанието на всички работници или служители. Или при различни показания на техническите средства за измерване на алкохола, логично е следвало за съдейства на работника да му бъде взета кръвна проба за изследване на алкохол да установяване има ли или няма алкохол с възможно най-голяма точност и прецизност, доколкото разнобоя в показанията на техническите средства е по вина на работодателя, допуснал тестване с различни видове технически средства, включително и на портала на КПП.  В случая, работодателят не е постъпил по този възможно най-целесъобразен и коректен начин да организира проверката за употреба на алкохол от работниците и служителите на дружеството, в частност по отношение на ищеца, включително и чрез включване на опция за изследване на кръвна проба по химичен път при оспорване на показанията на техническото средство, каквото химическо изследване е предвидено както се посочи за друг вид употребявани вещества-наркотични и упойващи вещества.

Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество е правилно и като такова следва да се потвърди.Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба на работодателя.

Основателна е и частната жалба на ищеца против определение №222 от 28.05.2010г.  с което е отказано да се измени  решение №33 от 26.02. 2020г. в частта за разноските. Принципно  исковият съд е прав цитирайки и  задължителна съдебна практика, че в хипотези когато неоценяемите искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са предявени заедно /не са предявени самостоятелно/тогава за тях се дължи едно общо възнаграждение което е не по-малко от размера на една минимална работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. В случая договорът за правна помощ е сключен на 10.12.2019г. с №000347 /л.85/ с уговорен и заплатен в брой адвокатски хонорар от 1000лв.Към посочената дата размерът на минималната  работна заплата за страната е установен на 560лв ПМС №320 от 20.12.2018г. В случая, с първоинстанционното решение съдът е присъдил адвокатско възнаграждение от 650лв, което обаче е недостатъчно предвид установената по делото фактическа и правна сложност на спора, доколкото се касае за  предявени кумулативно съединени искове за отмяна на дисциплинарно уволнение и за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност, което е свързано с анализ и оценка на не малък по обем доказателствен материал, както и даване на правни отговори по многобройни въведени възражения и оспорвания от страните по спора, извършени разпити на четирима свидетели, анализ и оценка на писмените и гласни доказателства, характера и естеството на спора, което се разглежда по реда на глава „Двадесет и пета“  от ГПК /бързо производство, развиващо се в съкратени срокове за събиране и представяне на доказателства/, проведени са повече от едно съдебни заседания с участието на всички страни в процеса и други. В случая, уговореният размер на адвокатското възнаграждение заплатено в полза на адв.Ц.Ч. от 1000лв напълно съответства на характера и естеството на правния спор и положения в тази връзка адвокатски труд , което следва да бъде коректно зачетено.Затова ще следва да се отмени определението и се измени решението като се присъди допълнително възнаграждение за разликата над 650лв и до претендираните 1000лв. В никакъв случай не е налице хипотезата на прекомерност на адвокатското възнаграждение и същата не може да се свързва непременно с присъждане на минималното адвокатско възнаграждение по Наредбата за МРАВ, доколкото следва да бъдат отчитани и други факти и обстоятелства имащи пряко отношение към определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

При този изход на спора в полза на ответника по въззивната жалба П.Ц. ще следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв /хиляда/лева за осъществено процесуално представителство за тази въззивната инстанция, отчитайки същите показатели, както и факта, че  пред въззивната инстанция се обжалват два съдебни акта по отделно, като ищецът чрез пълномощника си адв.Ч. е подал отговор на въззивната жалба, както  и частна жалба по производство по чл.248 от ГПК, както и че размерът на минималната месечна работна заплата за 2020г. е  от 610лв. За да е налице прекомерност освен липсата на изложените по-горе обстоятелства следва уговореното и  заплатено адвокатско възнаграждение да е поне в пъти по-голямо от минималното адвокатско възнаграждение, каквото в случая не е.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      Р       Е      Ш        И

 

ОТМЕНЯ определение №222 от 28.05.2020г. на  Панагюрски районен съд  постановено по гр.д.№1010/2019г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молба с вх.№974 от 09.03.2020г. подадена от ищеца П.И.Ц., чрез процесуалния му представител адв.Ч., с искане на основание чл.248 от ГПК да се измени решение №33 от 26.02.2020г. постановено по гр.д.№1010/2019г. в частта за разноските.

ИЗМЕНЯ решение на Панагюрски районен съд №33 от 26.02.2020г. постановено по гр.д.№1010/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО  ОСЪЖДА „А.-М.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., площад “А.“, обл.Пазарджик,  с изпълнителен директор  инж.Д.Н., ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., с ЕГН- **********, с адрес *** 13а ,  и СУМАТА  от 350лв /триста и петдесет лева/ представляваща допълнителни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за същата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА  решение на Панагюрски районен съд №33 от 26.02. 2020г. постановено по гр.д.№1010/2019г. по описа на същия съд, в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА  „А.-М.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., площад “А.“, обл.Пазарджик с изпълнителен директор  инж.Д.Н., ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ц., с ЕГН- ********** с адрес *** 13а,  сумата от 1000лв /хиляда лева/ разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано  от  12.08.2020г. пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                           Членове:1.          2 .