№ 2778
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110204492 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на АЛ. К. Г., ЕГН **********, чрез адв. И. М.,
против Наказателно постановление № 2789/04.01.2022г., издадено от
Началник на 02 РУ - СДВР, с което на основание чл. 257 ал. 1 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200, 00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 64 ал. 1 ЗМВР.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушения на материалния закон. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Г., редовно призован, не се
явява. Не се явява и упълномощеният му представител - адв. И. М., също
редовно призован.
Наказващият орган - Началник на 02 РУ - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от гл. юрк.
Ц. Виденов, но не е представено пълномощно от Началника на 02 РУ - СДВР,
поради което съдът не ги обсъжда, тъй като не са представени от лице с
представителна власт.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от легитимирана страна. Не бяха представени доказателства за
1
датата на връчване на НП на жалбоподателя, поради което съдът приема
жалбата за подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и като срочно подадена – за
допустима.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.12.2021г. свидетелят Д. П. Й. - старши полицай в група "Охрана
на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ - СДВР в
присъствието на свидетеля Е.Ф. - полицай във 02 РУ - СДВР, съставил АУАН
№ 2789/2021г., с който повдигнал административнонаказателно обвинение
против жалбоподателя АЛ. К. Г. затова, че на 05.12.2021г. около 22:00 часа в
гр. София, ж.к. "Надежда" на ул. "Проф. Петър Ников" пред блок № 15 не
изпълнява многократно издадено му устно предупреждение на полицейски
орган, пречи му съзнателно да изпълни задълженията си по служба, като не
спира да обижда и заплашва брат си - нарушение на чл. 64 ал. 2 ЗМВР.
Жалбоподателят Г. отказал да подпише и да получи препис от акта и отказът
му бил удостоверен с подписа на един свидетел - Н.С..
При съставяне на акта за установяване на нарушението и в срока по
чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били депозирани възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 04.01.2022г. комисар В.С. -
Началник на 02 РУ - СДВР, издал обжалваното наказателно постановление №
2789/04.01.2022г., с което за нарушение на чл. 64 ал. 1 ЗМВР на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200, 00 лева на основание чл.
257 ал. 1 ЗМВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Д.Й.
и Е.Ф., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК
– наказателно постановление № 2789/04.01.2022г., АУАН № 2789/2021г.,
заповед № 8121з-1098/25.08.2017г. и заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. - и
двете, издадени от Министъра на вътрешните работи, удостоверение №
513р42561/12.05.2022г. и удостоверение № 513р42751/13.05.2022г.
Показанията на свидетелите Й. и Ф. не допринасят за изясняване на
2
обстоятелствата от предмета на доказване, тъй като и двамата свидетели, вкл.
и след предявяване на АУАН по реда на чл. 284 НПК, заявяват, че нямат
никакъв спомен и декларативно съобщават, че се придържат към написаното
в акта.
Съдът кредитира писмените доказателства, въз основа на които
изгради изводите си за компетентност на актосъставителя и на наказващия
орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Актът за установяване на нарушението и наказателното
постановление са издадени от компетентни административни органи.
Съгласно чл. 267 ал. 1 и ал. 2 ЗМВР актовете за установяване на
нарушенията се съставят от органи на МВР, оправомощени от министъра на
вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра
на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица. В
случая актът за установяване на нарушението е съставен от свидетеля Д.Й.,
който видно от писмените доказателства заема длъжност старши полицай в
група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02
РУ - СДВР. Със заповед № 8121з-1098/25.08.2017г. на Министъра на
вътрешните работи всички полицейски органи на областните дирекции на
МВР и районните управления са оправомощени да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗМВР. Със заповед №
8121з-1371/11.11.2015г. Министърът на вътрешните работи е оправомощил
началниците на районни управления в СДВР да издават наказателни
постановления по ЗМВР. Видно от писмените доказателства издалият
наказателното постановление комисар В.С. е назначен на длъжност началник
на 02 РУ при СДВР.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
При спазване разпоредбите на чл. 40 ал. 1 ЗАНН и чл. 43 ал. 1 и ал. 2
ЗАНН актът за установяване на нарушението е съставен в присъствието на
един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, като отказът на
жалбоподателя да подпише акта и да получи препис от него е удостоверен с
подпис на един свидетел.
3
При съставяне на АУАН и издаване на НП обаче са нарушени
разпоредбите на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН, съответно - на чл. 57 ал. 1 т. 5 и
т. 6 ЗАНН, като липсва надлежно описание на нарушението, на
обстоятелствата по извършването му, като неправилно е определена и
нарушената разпоредба. Съгласно чл. 64 ал. 1 ЗМВР полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Предвидено е, че разпорежданията се издават
писмено. В ал. 2 на чл. 64 ЗМВР е предвидено, че при невъзможност да се
издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Нито в
АУАН, нито в НП не е посочено какво конкретно разпореждане е било
издадено на жалбоподателя Г.. Вместо това в АУАН е посочено, че лицето не
изпълнява "устно предупреждение на полицейски орган" и "му пречи
съзнателно да изпълни задълженията си по служба". Така описани
обстоятелствата на нарушението сочат по-скоро на основанието за задържане
по чл. 72 ал. 1 т. 2 ЗМВР. По-голяма конкретика по отношение
обстоятелствата и съставомерните признаци на нарушението липсва и в НП,
където нарушението е описано по следния начин: "не изпълнява полицейско
разпореждане, като нарушава обществения ред". Предвид липсата на
изложение на съставомерните признаци на нарушението в АУАН и НП и на
обстоятелствата по извършването му, повдигнатото по отношение на
жалбоподателя административнонаказателно обвинение е неясно - липсват
твърдения какви точно действия/бездействия е осъществил въззивникът,
което препятства и съда да извърши преценката дали деянието му
осъществява административното нарушение неизпълнение на полицейско
разпореждане. На следващо място в АУАН и НП като нарушени са посочени
различни разпоредби, като наред с това нито една от тях не кореспондира с
описанието на нарушението /такова, каквото е направено в АУАН и НП/ и не
урежда конкретно правило за поведение. Така в АУАН като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 64 ал. 2 ЗМВР, която урежда възможността на
полицейските органи да издават устни разпореждания или разпореждания
чрез действия в случай на невъзможност да издадат писмени разпореждания,
но не предписва конкретно правило за поведение на адресатите на издадените
разпореждания. В НП пък като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 64
4
ал. 1 ЗМВР, която урежда правомощието на полицейските органи да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпоредбата на чл. 64 ал. 1 ЗМВР обаче отново не урежда скрепено
със санкция задължение на адресатите на разпорежданията да ги изпълняват.
Задължителният характер на разпорежданията на полицейския орган е уреден
в чл. 64 ал. 4 ЗМВР, която разпоредба обаче не е посочена като нарушена
нито в АУАН, нито в НП.
Липсата на описание на съставомерните признаци на нарушението, на
обстоятелствата по извършването му, както и некоректното посочване на
нарушената разпоредба представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като лишават жалбоподателя от възможността да
разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Горното е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
Следва да се посочи обаче, че се констатират и нарушения на
материалния закон, тъй като не се доказа въззивникът да не е изпълнил
дадено му полицейско разпореждане. Макар в съдебното следствие да са
разпитани и актосъставителят, и свидетелят по акта, който е очевидец и при
установяване на нарушението, същите заявиха, че нямат никакъв спомен за
обстоятелствата, във връзка с които е съставен АУАН, дори и след
предявяването му. Актът за установяване на нарушението от друга страна не
се ползва с презумптивна доказателства сила за отразеното в него, което
подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства и
способи. Независимо от проведеното съдебно следствие обаче в случая
административното обвинение не бе доказано, което е следващо основание за
отмяна на НП.
При този изход на производството право на разноски има въззивникът,
който е направил такова искане и е доказал извършването на разноски в
размер на 300, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2789/04.01.2022г., издадено
от Началник на 02 РУ - СДВР, с което на основание чл. 257 ал. 1 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на АЛ. К. Г., ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 64 ал. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5 ДА ЗАПЛАТИ на
АЛ. К. Г., ЕГН **********, сумата от 300, 00 /триста/ лева - разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6