№ 133
гр. Свищов, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесет и първи
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100756 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 240 от ЗЗД за
осъждане на ответника Д. АТ. Д. да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. представляваща
непогасена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 05.12.2016 г. между „******“ ЕООД, опериращ на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „*****“ и Д. АТ. Д. е сключен Договор за
кредит № **********, след отправяне на искане за отпускане на кредит в размер BGN 200
(двеста лева), като заявява допълнителна услуга за експресно разглеждане. Сочи, че
съгласно точка 2.2 от Общите условия, кредитодателят дава право на кредитополучателя да
поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет)
минути от изпращането й. Преди сключването на договора на ответника е предоставена
изискуемата по закон информация – стандартен европейски формуляр и приложимите към
договора за кредит общи условия. Договорът бил сключен чрез кредитен посредник –
„*******“ ЕООД. Кредитът бил отпуснат за период от 30 (тридесет) дни, уговорена била
падежна дата - 04.01.2017 г. (посочена на страница 1 от Специалните условия към Договора
за кредит - срещу графа „Дата на връщане на сумата“). На 16.12.2016 г. Д.Д. заявила искане
за отпускане на допълнителен кредит в размер на BGN 600,00 (шестстотин лева), като се
възползвала и от незадължителната, допълнителна услуга за експресно разглеждане на
1
заявката за кредит. Сочи, че съгласно Общите условия, кредитополучателят има право да
кандидатства допълнително, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит, като при
отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор за кредит се изменя чрез
подписване на нов договор за кредит, а всички условия по съществуващия договор, с
изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и
за допълнителния кредит. 3аявява, че договорът е изменен на същата дата - 16.12.2016 г.,
отново чрез кредитния посредник „*******“ ЕООД. Съгласно клаузите на изменения
Договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен
кредит дължат пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения
Договор за кредит и остатъчния срок на падежа. На 16.12.2016 г. кредитодателят отпускал
исканата сума на кредитополучателят срещу разписка. На 28.12.2016 г., договорът за кредит
бил изменен още веднъж, след искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на
BGN 200,00 (двеста лева). Сумата била отпусната на същата дата срещу разписка в офис на
кредитния посредник. Твърди, че с последното изменение на договора, кредитополучателят
се задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер BGN 1196.94 лв. (хиляда сто
деветдесет и шест лева и 94 ст.), от които: 1000,00 лв. - главница; 21,06 лв. - договорна лихва
за периода на отпускане на кредита и 175,88 лв. - такса за експресно разглеждане. Твърди, че
с настъпване на падежа – 28.02.2017 г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и
изпада в забава. Сочи, че съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, "******"
ЕООД (*****) започва да начислява неустойка за неизпълнение, чиито размер се формира
чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10, 00 % към –договорения
лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От "*****"
изпратили четири броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора
за кредит, като в тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален
размер на задължението, дни просрочие, начислена неустойка. Пояснява, че писмата,
съгласно т. 13.4. от Общите условия, са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател, като начисленото се добавя към Общата дължима сума. На 23.11.2018 г.
„******“ ЕООД, в качеството на цедент, сключил с „****************“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по
Договор № ********** срещу длъжника - Д. АТ. Д., в общ размер на 2138,34 лв. (две хиляди
сто тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), от които: 1000 лв. - главница; 21,06
лв. - договорка лихва; 175,88 лв. - такси за експресно разглеждане на кредита; наказателна
лихва за периода от 01.03.2017 г. (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018г. (датата,
предхождаща състоялата се цесия) - 911,40 и отписани такси за събиране (стойността на
изпратени писма) - 30,00 лв. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1,
2
което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „******“ ЕООД предоставят на
„****************“ ЕООД - Потвърждение за прехвърляне на вземания (Приложение № 5
към договора). По силата на сключения договор за цесия и по-специално в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от
името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „****************“
ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством
„Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от ответника в договора за кредит, която се е
върнала в цялост с отметка „Получателят се е преместил на друг адрес“. като неполучено,
видно от известието за доставяне. Изрично заявява, че претендира само и единствено сумата
по главницата.
Моли съда да уважи предявените осъдителни искове. Претендира и направените по
делото разноски.
Въпреки предоставената им възможност, в рамките на предоставения срок по чл.
131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а
съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях и не е представил
писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и
предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил
възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява. В писмено
становище поддържа исковата молба, като моли съда да постанови неприсъствено решение,
т.к. са налице процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, и не взема становище
по иска.
Съгласно чл. 239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно
неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
3
предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от
ГПК намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане на
съда от 08.10.2021 г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани
последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в
първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за отговор такъв не е постъпил, не е
направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника
не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за
уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в
негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно
основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства,
обосноват, извода, че правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се
мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по чл. 239 ал. 1 от ГПК съдът
следва да постанови неприсъствено решение. Следва да осъди ответника да заплати
претендираната в размер на 1000,00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за
кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 06.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на 50,00 лева (петдесет
лева) за държавна такса и 150,00 лева (сто и петдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. АТ. Д., ЕГН **********, с адрес *********************** ДА
ЗАПЛАТИ на „****************” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ******************** представлявано от управителя Р.Х.В. СУМАТА в размер
на 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит №
**********, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 06.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д. АТ. Д., ЕГН **********, с адрес *********************** ДА
4
ЗАПЛАТИ на „****************” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ******************** представлявано от управителя Р.Х.В., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 50,00 лева (петдесет лева) за
държавна такса и 150,00 лева (сто петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при
наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5