Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда №70 от 20.04.2010 г. по НОХД №1660/2009 г. Великотърновският районен съд е признал подсъдимият К. А. П., роден на ... г. в гр. Г. О., български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с постоянен и настоящ адрес: гр. Г. О., У. Т., №..., ЕГН * за виновен в това, че на 12.11.2009 г. в периода от време 17.30 часа в с. К., обл. В. Т., причинил на В. Г. В. комбинирана лека телесна повреда, а именно: кръвонасядане в дясната лицева половина в областта на слепоочието над дясната вежда, кръвонасядане с отток на клепачите на дясното око със субконюктивален кръвоизлив във вътрешната част на очната ябълка и петнисто кръвонасядане в областта на дясната лицева половина придружено с линейно дълбоко охлузване на епидермиса, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 НК във вр. с чл. 36 и 54 от НК му налага наказание глоба в размер на 200 лева. Осъжда подсъдимия К. А. П. да заплати на В. Г. В. сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.11.2009 г. до окончателното плащане, като отхвърля предявеният граждански иск за сумата до 3000 лева като неоснователен и недоказан, както и да заплати направените разноски по делото в размер на 365,30 лева, а на ВТРС - държавна такса 50,00 лева. Против тази присъда във Великотърновски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от А. Д. С., в качеството му на защитник на подсъдимия К. А. П.. В жалбата се твърди, че подсъдимият е недоволен от така поставена присъда, тъй като същата била постановена в противоречие със събраните доказателства и моли съда да я отмени изцяло и да постанови оправдателна такава по повдигнатото обвинение, както ида се отхвърлят предявеният иск и присъдените разноски по делото като неоснователни и недоказани. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от А. Мариян Д., в качеството й на процесуален представител на частния тъжител В. Г. В. само в частта й, с която на подсъдимия е определено минимално наказание глоба от 200 лева, както и в отхвърлителната част на гражданския иск – за разликата от присъдените 600 лева до предявения размер от 3000 лева, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, поради което моли съда да отмени постановеното решение в тази част и да уважи гражданския иск изцяло в предявения размер 3000 лева, ведно със законната лихва от 12.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и да се присъдят разноски по делото, да се измени наложеното наказание на подсъдимия, тъй като присъдата била необоснована и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят К. А. П. не се яви, но чрез своите защитници адвокатите С. и М. зае становище да се отмени присъдата, както и уваженият гр. иск като неоснователен и недоказан. Жалбоподателят и частен тъжител В. Г. В. се яви в съдебно заседание и зае становище лично и с А. Димо, че поддържа подадената от него жалба. Като разгледа направените с жалбите оплаквания, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните и на основание чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, Великотърновски окръжен съд приема за установено следното: Жалбоподателят/частен тъжител/ В. Г. В. живее заедно със свидетелката С. Х. Г. живеят на семейни начала в С..В тъжбата си твърди, че на 12.11.2009г. около 17-17.30 часа бил бит от К. А. в присъствието на св.Г.а и бащата на К. – св.А. П.. Св.Г. е потвърдила пред съда в първата съдебна инстанция, че тя и В. се занимават от дълги години с животновъдство като отглеждат овце и кози. На 12.11.2009 г., след обяд, около 17-17,30 часа, свидетелката Г. твърди, че с В. били изкарали животните си на паша като ги прекарали в края на селото, минали мостчето над канала, наречено „Минушката” и отишли в една местност, която я наричали „Салкъмчетата”. Закарали животните в една нива, която се обработвала от местната кооперация и имала големина около 950 дка. Тя била засята с жито, но то било събрано през лятото и стърнището било разпуснÓто за паша на животните, все още не била разорана. Затова заедно с В. закарали там животните, разпуснали ги да пасат близо до пътя. Свидетелката твърди, че към тях се задала кола тъмна на цвят, не може да определи марката, която спряла на черния път. От нея слязъл А. П., на който му викали С. и който бил баща на подсъдимия К. А. П.. К. и баща му се отправили към свидетелката Г. и тъжителя В.. Според свидетелката ги запитали: „Какво става В.? Какво правим тука?” Те му отговорили, че пасат животните си като всеки ден. В този момент подсъдимият К. хванал В. с ръка за дрехата под шията и започнал да го удря с нещо твърдо/ юмрук/ в областта на лицето под дясното око. Потекла кръв от окото му, съборил го на земята и започнал да го рита няколко пъти в гърдите. Тя се развикала и се отправила към тях. Той удари и нея и тя паднала. Свидетелката твърди, че знае че бащата на К. има нива на около 300 м от мястото, където били и че тя била посята с люцерна, но те се намирали в нивата на кооперацията, а не в нивата на св.А.П.. Преди К. да удари В. им били казали: „Защо пасем животните в тази нива? Имате ли нива?” Те им били отговорили, че това е кооперативна нива и не тяхната нива. Свидетелката твърди, че на другия ден В. отишъл да се освидетелства при съдебен лекар, а в селото бащата на К. разпространил слуха, че животните им били в нивата и че В. си бил изпросил боя. По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение №277/2009 г., от което е видно, че на 13.11.2009 г. съдебният лекар Д. Д. е освидетелствал В. Г. В., който му е съобщил, че около 17-17,30 часа в с. К. му е нанесен побой като го е удрял с юмруци в областта на главата и лицето познат човек, съборил го на земята, където го е ритал в областта на тялото. Съдебният лекар установил при прегледа факти и обстоятелства за нанесения побой и направил заключение, че В. в резултат на нанесения му побой е получил кръвонасядане в дясната лицева половина в областта на слепоочието над дясната вежда, кръвонасядане с отток на клепачите на дясното око със субконюктивален кръвоизлив във вътрешната част на очната ябълка, петнисто кръвонасядане в областта на дясната лицева половина придружено с линейно дълбоко охлузване на епидермиса. Съдебният лекар е направил извод, че констатираните травматични увреждания отговарят да са получени по време и начин, както съобщава прегледаният, като са му причинили болки и страдания. В съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция бе допусната съдебномедицинска експертиза от съдебния лекар, който е извършил прегледа, но тъй като същият внезапно се разболя за продължително време се наложи да се допусне втора съдедебно-медицинска експертиза, която беше извършена от друг съдебен лекар – Д. Д. Г.. Вещото лице Д. Г., след като е проверил данните по делото е отговорил на поставените въпроси, а именно че В. е получил следните увреждания: кръвонасядания в дясната слепоочна област над дясната вежда, на долния и горен клепач на дясното око и на дясната буза, кръвоизлив в областта на конюктивата на дясното око и охлузвания на челото и на дясната буза/наслоени върху кръвонасяданията в тези зони/. Вещото лице дава заключение, че установените увреждания на меките тъкани в областта на главата и на дясната и лицева половина при прегледа на В. отговарят да бъдат получени от действието с твърди и тъпи предмети, със заоблени краища, каквито особености има и човешки юмрук с достатъчна сила, довели до констатираните наранявания на пострадалия, както и липсата на кръвонасядане по тялото на В. не изключват ритане с крака, но дрехите му са го предпазили. Вещото лице дава заключение, че причинените увреждания на В. в областта на главата и лицето са провели до промяна на клиничното му здраве, проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително-оздравителния период за срок около 15 дни. При тази фактическа обстановка, безспорно се установява, че частният тъжител на 12.11.2009 г. е получил временно разстройство за здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болки и страдания – представляващо лека телесна повреда, регламентирана в чл. 130, ал. 2 НК, като той и жената, с която живее на съпружески начала твърдят, че той е бил бит на таза дата около 17-17,30 часа от лицето К. А. П. в присъствието на баща му Александър П.. Следователно, спорното в настоящия случай, кой е извършителят на деянието, тъй като К. отрича да е извършил същото. По делото, освен горепосочените медицински доказателства – съдебномедицинско удостоверение №277/2009 г., издадено от съдебен лекар Д. Д. и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице Д. Г. и показанията на свидетелката Ганчева, която живее на съпружески начала са събрани и други гласни доказателства в тази насока. След като частният тъжител е бил бит, това обстоятелство е станало достояние на жителите живеещи в с. К.. По делото е разпитан в качеството на свидетел, освен свидетелката Г. и свидетелят Й. И. който твърди, че познавал В. от деца, работили са заедно и имал много добри впечатления за него като човек. Твърди, че познава и К., но само по физиономия. Той твърди, че в началото на месец декември 2009 г., видял В.. Него го познава добре. Знае го, че живее на съпружески начала със свидетелката С. Г. и тъй като са работили заедно го запитал: „Защо окото му е зачервено и посинено?” Същият му отговорил, че бил бит от К., който го ударил в окото набързо, качил се в колата и си заминал. Този свидетел твърди, че селото и малко и нещата, които стават в него бързо се разчуват. Но разбрал, че В. е пасъл животните си в блока на кооперацията, който се разпущал след като се прибере реколтата и всеки може да пасе животните си в него. Този свидетел знае, че има частни ниви до този блок, но В. категорично отрича в този ден и час да е пускалживотните си в частните ниви.Разпитан и св.И. Д. К., на който съпругата е съсед с В. в С. и който видели, че насинен.С него В. споделил, че бил бит от К., който дошъл на нивата с баща си С.Следователно боя е станал достояние в село К. и живущите там са видели частния тъжител насинен по лицето и очите и за него той е посочвал, че е бил бит от подсъдимия К.. Оформена е втора група свидетели, свидетелствали за подсъдимия К., а именно те твърдят, че той в този ден и час не е бил в населеното място. К. малко го познават в с. К., но видно от свидетелството му за съдимост, той два пъти е осъждан: По НАХД №2965, с решение от 08.11.2006 г. на РС – Русе за извършено престъпление на 24.06.2006 г. по чл. 343б ал. 1 във вр с чл. 343 г., чл. 78а НК му е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева и лишен от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, а по НОХД №1298/2006 г., с присъда №230/15.05.2007 г. на РС – Г. О., за престъпление по чл. 205, ал. 1, т.5, във вр. с чл. 204, б. „А”, във вр. с чл. 201, ал. 1, във вр. с чл.26 НК и на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Двете глоби не е изплатил доброволно, видно от справките издадено от първата съдебна инстанция. За тях са издадени изпълнителни листи, от които е заплатил само 100 лева. Разпитаният по делото в качеството на свидетел баща на подсъдимия А. твърди, че на 12.11.2009 г. синът му не бил идвал в с. К. и нямал допирни точки с В.. Не отрича, че приятелката на сина му има лек автомобил „Фолксваген”, черен на цвят. Свидетелят Ц. е приятел на подсъдимия, твърди че на този денбил през цялото време заедно с него и че на този ден били взели приятелката на подсъдимия от работа и заедно са се черпили, тъй като си купил мотор през месец октомври, точната дата не помни кога го е купил. Приятелката на подсъдимия твърди, че на 12.11.2009 г. е свършила работа в 17,30 часа и от работата й дошли да я вземат подсъдимия и приятеля му Цветков, след това ходили да пазаруват в супера. Тя твърди, че от работа са я взели с нейния автомобил, който бил управляван от К./подсъдимият/. След това пазарували в супермаркета и тримата се прибрали в жилището, в което живее заедно с подсъдимия. Обстоятелството, че те са били в този имот, след като са напазарували от супера се установява и от свидетеля М. Р. Д., който твърди, че е посетил подсъдимия след 18 часа, денят го помнел много добре, тъй като имали представление в гр. Ш. и пристигнал в гр. Г. О. в 16,00 часа на гарата. Той твърди, че е посетил К. към 17,30-18 часа. Там той бил с приятелката си и с още едно лице, което той нарича „Д.”. Свидетелят Х. Д. Х. живее в с. К. и твърди, че В. бил механизатор в земеделската кооперация и го смята за добър работник. Не знае В. да е нарушавал реда за извършване на паша на козите, но знае, че Стефка го е нарушавала. За да свидетелства по делото, говорил с него бащата на К., тъй като бил ощетен от козите на Стефка, понеже тя им била собственичка. В случая се оформят две групи свидетелски показания. Първата група свидетелства в подкрепа на пострадалото лице В., а именно свидетелката Ганчева и свидетелят К. И втора група свидетели, свидетелствали за подсъдимия, А. – баща на подсъдимия, свидетелката Б. – приятелка на подсъдимия, Ц.– приятел на подсъдимия, Д. и Х.. Бащата твърди, че подсъдимият в този ден и по това време не бил в село К. синът му К.. Като приятелката на същия твърди, че работи до 17,30 часа и след 17,30 часа той я е взел от работното й място с нейния лек автомобил „Ф.”, черен на цвят, като заедно с него бил и приятелят му Ц., т.е. тази свидетелка потвърждава, че подсъдимият в този ден и час след 17,30 часа, заедно със свидетеля Ц., а в последствие и със свидетеля М. Д., не са били в село К., а в гр. Г. О., където след като са напазарували в супера, са се черпели в домът им, който се намира в кв. П., на 6 етаж. От направената разпечатка от „Google maps” се установява, че с. К. е разположено на 19,9 км от гр. Г. О. и от него се стига с МПС лек автомобил, при спазване на всички знаци, за 23 минути. Не е спорно, че подсъдимият в този ден е управлявал лекият автомобил на приятелката си, който е черен на цвят и по техни данни е марка „Ф.”. Тъжителят твърди, че деянието е извършено на 12.11.2009 г., около 17-17,30 часа от подсъдимия К., че той му е нанесъл телесната повреда в присъствието на жената, с която той живее на съпружески начала и бащата на подсъдимия. Видно по време е възможно за 23 минути подсъдимият да се е придвижил от с. К. до гр. Г. О. и да е взел приятелката си от работа, но същите не са се прибрали веднага в дома им в кв. П., а са отишли да пазаруват, поради което свидетелските показания дадени от свидетеля М. Д., че същият около 17.30-18.00 часа ги е посетил в дома им в кв. П.не съответстват по време, тъй като в 17,30 часа те не са били в дома си, тъй като приятелката на подсъдимия до този час работи, като се прибрали и време за пазаруване, тъй като по техни твърдения, те били в супера, то този свидетел явно ги е посетил след 18 часа. Свидетелят Ц. – приятел на подсъдимия, дава повърхностни показания, че този ден са били заедно с подсъдимия, тъй като на всякъде в показанията си твърди: „мисля”. Той не посочва някой да ги е видял, че са били заедно, единственото, което той твърди, че отишли да вземат приятелката му. А това вземане е станало след 17.30 часа, т.е. след часа на извършване на деянието. Поради което показанията на тези свидетели, свидетелстват за факти и обстоятелства, които са били извършени, след като подсъдимият е извършил деянието. Съдът не приема за достоверни показанията на бащата на подсъдимия – свидетеля А., че на 12.11.2009 г. синът му не си е идвал в с. К., тъй като те са в противоречие с показанията на свидетелката Г., която твърди, че и той е бил на нивата, когато синът му е извършил престъплението и че те са дошли с черна кола, на която тя марката не може да посочи, но такава черна на цвят не се отрича от свидетелите на подсъдимия, че притежава приятелката му В. Б. А че същият денподсъдимият е бил бит се потвърждава и от показанията на свидетеля К. и свидетелят И., които са го видели, че той е насинен, а К. дори го е видял веднага след това, че е подут. И на двамата пострадалият е разказал, че е бил бит от К., синът на С. А.. И пред двамата той е казал, че К. е бил с баща си и че са го набедили, че животните бил в тяхната нива.Те били в нивата на кооперацията, а селскостопанската продукция сеохранявала от наета фирма от която не са представени доказателства, че частният тъжител е бил нарушител и че е пасал животните си чужди имоти. Затова съдът дава вяра на св.Г., а не на св.А. независимо, че и двамата са в особени отношения със страните.Съдът приема свидетелските показания на свидетеля А. като защитна теза в полза на сина му, тъй като последният два пъти е осъждан, т.е. той е лицето, което с тези осъждания се показва като недобър гражданин, а и още едно осъждане само ще влоши съдебното му положение и не както твърди подсъдимият, че В. не се славел с добро име в това село. Напротив, разпитаните свидетели К., И. и Х./който е посочен от подсъдимия/ твърдят, че В. В. го познават от деца, работили са с него, ползвал се с добро име в обществото, бил трудолюбив и услужлив, с него в селото не са имали проблеми, не е нарушавал общественият ред, не е осъждан и там, където е живял и работил, навсякъде отзивите са добри за него. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия за него не могат да бъдат казани подобни думи, тъй като същият към момента на извършване на деянието е бил безработен, той е осъждан два пъти, като единият по НОХД №1298 п¯ описа за 2006 година на ГОРС, той е осъден, тъй като в качеството си на длъжностно лице – „Продавач-консултант” във фирма „В.” ООД гр. П. – обект гр. Г. О. е присвоил чужди пари, собственост на фирмата работодател, и то при условията на продължавано престъпление. Въпреки минималните наказания, които той е получил и при двете осъждания, не е внесъл наложените глоби, т.е. той демонстрира и неуважение към законите в страната като не изпълнява наложените наказания. Следователно от фактическата обстановка може да бъде направен правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият К. А. П. е осъществил престъпният състав на чл. 130, ал. 2 от НК и е причинил на В. Г. В. умишлено болки и страдания, подробно посочени по-горе. Деянието е извършил умишлено, при пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е целял настъпването на вредоносния резултат. При определяне вида и размера на наказанието, първата съдебна инстанция е приела, че на основание чл. 130 ал. 2, вр.чл. 36 и чл. 54 НК следва да му бъде наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева, тъй като обществената опасност на деянието е висока и засяга обществени отношения, свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, но обществената опасност на подсъдимия е ниска т.к. бил с чисто съдебно минало и нямало данни за прояви против личността на други граждани. Тези обстоятелства са налице, но следва да бъде отчетено и обстоятелството въпреки че има данни от свидетелството му за съдимост за извършване на други престъпления, за които е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено адм.наказание по реда на чл.78а от НК. За това съдът счита, че т.к. се касае за млад човек, следва да му се даде възможност същият да не се наказва със строго наказание с оглед осъществяване целите на същото, а именно: да му бъде дадена възможност да се превъзпита в обществото, поради което избраното от първата съдебна инстанция наказание глоба в размер на 200 лева следва да бъде потвърдена, като размера на същата, съдът съобразява и с обстоятелството, че подсъдимият е безработен към момента на извършване на деянието. По гражданския иска: Частният тъжител е предявил против подсъдимият К. А. П. гр.иск в размер на 3000 лева, за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.11.2009 год. до окончателното изплащане на сумата , ведно с направените разноски по делото. Този иск е уважен от първата съдебна инстанция само в размер на 600 лева, като за разликата до 3000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като пред първата съд.инстанция не е изслушвано заключение на вещо лице, а само на основание издаденото мед.у-ние съдът е произнесъл своя съд.акт.При разглеждане на дела, за които обвинението е за телесна повреда задължително се изслушва и съдебно медицинска експертиза, затова такава бе изслушана от въззивната съдебна инстанция. Съдебно-медицинското у-ние следва да бъде допълнено и със съдебно-медицинската експертиза , от която да се установят болките и страданията, които е претърпял постадалия, така и периода от време ,за които същият може да бъде лекуван. Такава експертиза е изслушана пред въззивната съдебна инстанция. Вещото лице Д. Г., след като е проверил данните по делото е отговорил на поставените въпроси, а именно че В. е получил следните увреждания: кръвонасядания в дясната слепоочна област над дясната вежда, на долния и горен клепач на дясното око и на дясната буза, кръвоизлив в областта на конюктивата на дясното око и охлузвания на челото и на дясната буза/наслоени върху кръвонасяданията в тези зони/. Вещото лице дава заключение, че установените увреждания на меките тъкани в областта на главата и на дясната и лицева половина при прегледа на В. отговарят да бъдат получени от действието с твърди и тъпи предмети, със заоблени краища, каквито особености има и човешки юмрук с достатъчна сила, довели до констатираните наранявания на пострадалия, както и липсата на кръвонасядане по тялото на В. не изключват ритане с крака, но дрехите му са го предпазили. Вещото лице дава заключение, че причинените увреждания на В. в областта на главата и лицето са провели до промяна на клиничното му здраве, проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително-оздравителния период за срок около 15 дни. Установено е , че частния тъжител е получил тези увреждания в резултат на боя който му е нанесъл подсъдимият.Съгласно чл.45 и сл. от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.В конкретния случай в резултат на побоя нанесен о т подс.К. А. на пострадалия В. В., последният е претърпял, унижение, болки и страдания те. неимуществени вреди.Същите следва да бъдат овъзмездени от подсъдимият, като размера на същите съдът определя съгласно чл.52 от ЗЗД по принципа на справедливостта.Този принцип е различен за всеки отделен случай, тъй като фактическите обстановки по тях и претърпените болки и страдания са различни поради което съдът не счита, че представеното от А.Д. решение, на ВТОС следва да бъде задължително за настоящият съдебен състав, тъй като то има в предвид друга фактическа обстановка.Размерът на гр.иск определен от първата съдебна инстанция от 600 лв. обаче е твърде занижен за обезщетяване на същите и настоящата съдебна инстанция приема, че съгласно чл.334 т.3, следва да измени произнесената първоинстанционна присъда само в частта на уважения гр.иск, тъй като размера от 600 лв. е занижен.Следва неимуществените вреди да бъдат овъзмездени с по-голям размер , който ВТОС определя 1500 лв. и тъй като от ВТРС са присъдени 600 лв. топрисъдата на първата съд.инстанция се отменя в частта, в която гр.иск е отхвърлен за разликата от 600 до 1500 лева като неоснователен и недоказан и съдът присъжда още 900 лева за претърпените болки и страдания или общо обезщетението възлиза на 1500 лева. При този изход на делото, подсъдимият следва да заплати държавна такса, която за 1500 лв. уважен гр.иска възлиза на 60, тъй като първата съдебна инстанция е присъдила 50 лв., то следва да заплати още 10 лв., както и 5 лв. за сл.издаден изп.лист при неплащане на доброволно на същата от него.Следва да заплати на пострадалото лице направените разноски за ДТ пред настоящата съдебна инстанция в размер на 6.00 лева Водим от изложеното, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 70/20.04.2010 год. по НЧХД № 1660/2009 год. на В.Търновски районен съд само в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Г. В. против подсъдимият К. А. П. граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението за разликата от 600 до 1500 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К. А. П. да заплати на В. Г. В. още 900 лева /като заедно с постановените от първата съд.инстанция 600 лв.е определя общо 1500 лева/, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от престъпление лека телесна повреда /чл. 130 ал. 2 НК/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.11.2009 год. до окончателното изплащане и разноски в размер на 6.00 за ДТ. ОСЪЖДА К. А. П. да заплати на съда допълнителна държавна такса върху увеличената част на уважения гр.иск в размер на още 10 лв./ или общо 60 лв. с присъдената от първата съд.инстанция – 50 лв./ и 5 лв. за сл.издадения изп.лист. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |