Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             № 293

 

                                      гр. Русе, 30.07.2020г.

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 10 юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ Г.

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                        ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

 

при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА                                            и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Г.                                                           в.  гр. дело №311 по описа         за 2020год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   И.Д.И. и А.Г.И. ***, са обжалвали решението на Русенския районен съд по гр.д.№4369/2019г., с което са уважени предявените против тях установителни искове на Р. В. В. от с.гр. за собственост на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** с адрес гр.Русе, местност „***“ с площ 995кв.м, заедно с построената в него сграда с идентификатор *** с площ 28кв.м и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** с адрес гр.Русе, местност „***“ с площ 473кв.м, отменен е нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение №116/18.12.2017г., т.3, рег.№4985, д.№409/2017г. по описа на нотариуса Р. Л., с който А.Г.И. е призната за собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти по давностно владение, и върху тях са възложени направените от ищеца разноски. Излагат оплаквания за неправилност на решението и молят то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят и да им се присъдят направените по делото разноски.

                   Ответникът Р.В.В. оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят направените във въззивното производство разноски.

                   Въззивният съд счита подадената жалба за допустима – изхожда от заинтересовани от обжалването страни, подадена е в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   Районният съд е уважил предявените искове за собственост, отменил е съставения в полза на жалбоподателката констативен нотариален акт за собственост на процесните имоти по давност до размер на претендираните от ищеца права и е възложил върху жалбоподателите направените в първоинстанционното производство разноски, тъй като е приел, че ответниците не са доказали пълно и главно възражението си, че са придобили имотите по давност. При постановяване на решението районният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства и след обективен анализ на установената фактическа обстановка е стигнал до обоснования извод, че ответниците не са придобили по давност процесните имоти. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, явява се правилно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

                   С нот.акт №48, т.XV, д.№3873/12.05.1998г. на Русенския нотариус ответницата и В. Г. В. – баща и наследодател на ищеца, починал на 01.12.2008г., са признати са собственици по давностно владение, наследство и  делба на лозе от 1400кв.м в местността „***“ в землището на гр.Русе, масив 288, парцел 4 и 8, при граници път, парцел 3, парцел 10, парцел 11, парцел 13, парцел 7 и парцел 6. В нотариалния акт не са посочени правата на признатите за собственици лица, поради което следва да се приеме, че те са равни. По делото не е спорно, че по кадастралната карта и кадастралните регистри от лозето са обособени два ПИ – ПИ с идентификатор *** с адрес гр.Русе, местност „***“ с площ 995кв.м, в който има построена сграда с идентификатор *** с площ 28кв.м,  и ПИ с идентификатор *** с адрес гр.Русе, местност „***“ с площ 473кв.м. От приложения към делото нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение №116/18.12.2017г., т.3, рег.№4985, д.№409/2017г. по описа на нотариуса Р. Л., е видно, че ответницата А.Г.И. е призната за собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти по давностно владение. Ищецът е оспорил ответниците по време на брака си да са придобили по давност принадлежащата му по наследство ½ ид.ч. от процесните имоти поради отсъствието на демонстрирано от тях владение с намерение за своенето им, продължило 10 и повече години. Ответниците са оспорили предявените искове, като са заявили, че са придобили двата имота по давност.

                    Разпитаните по делото свидетели установяват, че първоначално имотите се обработвали от ответниците и бащата на ищеца. През 2001г. последният заминал за Италия, където починал през 2008г. До смъртта си В. В. се връщал в България веднъж годишно и помагал при прибирането на реколтата от имотите. Ищецът знаел, че е собственик по наследство на ½ ид.ч. от имотите, и започнал да плаща данъците за тях след смъртта на своя баща. Според свидетелката Й. – негова майка, до 2018г., когато той узнал, че не е собственик на имотите, страните водили разговор за водоснабдяването и електрифицирането на им, но ответниците не били оспорвали правата му в имотите и не били заявявали, че те са само техни. Тази свидетелка е от кръга на лицата, заинтересована от изхода на спора, но съдът счита, че следва да кредитира показанията й за отношенията между страните, респ. за отношението на ответниците спрямо имотите, тъй като те се подкрепят от показанията на свидетеля П., който е в еднаква степен на родства със страните и няма данни да е заинтересован да свидетелства в полза на някоя от тях.   Свидетелят М., бивш колега на ответника, работил в сервиз в близост до имотите, установява, че ответниците обработвали същите и ремонтирали телената им ограда. Той нямал непосредствени впечатления кой бил собственика на имота, тъй като за това не било ставало на дума, той не бил питал за това, и когато бил при нотариуса научил, че ответницата има брат. Подробни сведения за имотите и отношенията между ответниците и бащата на ищеца по повод на тях изнася свидетелят П. – първи братовчед на ответницата и бащата на ищеца. Според него до смъртта на наследодателя на ищеца лозето се ползвало съвместно. Във връзка със заминаването за Италия, В. В. възложил на ответника да се грижи за лозето, което положение продължило и след това. На него не му било известно братът и сестрата да са имали някакви уговорки за лозето и никога пред него ответниците не били заявявали, че имотът е техен. Според него имотът бил бащин и те само го обработвали.

                   При така изяснената фактическа обстановка съдът намира обжалваното решение за правилно. Касае се до съсобствен имот на ответницата и бащата на ищеца, при който всеки от тях владее своята част и държи частта на другия. Това положение продължило до смъртта на В. В., който преди заминаването в чужбина заедно с ответниците ползвал и обработвал лозето, е след това възложил на последните да го обработват. По делото няма данни и твърдения от кой момент ответниците са променили отношението си към имота и от държатели на частта на наследодателя са се превърнали в негови владелци, упражняващи фактическа власт с намерение за своенето им. Няма доказателства и за това, те да са демонстрирали собственически права върху имота до момента на издаване на констативния нотариален акт, с който ответницата е призната за собственик по давност на ½ ид.ч. от имотите. Свидетелите Й. и П. категорично установяват, че те не са заявявали такива претенции спрямо имотите както приживе на наследодателя, така и по отношение на ищеца, и и пред тях не са казвали да са техни собственици. Тези показания дават основание да се заключи, че ответниците не са доказали пълно и главно промяната в отношението си към процесните имоти и завладяването на частта на ищеца с намерение за своене, демонстрирано спрямо наследодателя му и него, и продължило повече от 10 години. На това основание възражението им, че са собственици на същите по давност следва да се определи като неоснователно. Ищецът е доказал, че е собственик на ½ ид.ч. от същите по наследство, поради което правилно районният съд е уважил исковете му за собственост и е отменил издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост по давност на принадлежащата му идеална част. Предвид изхода на спора, правилно върху ответниците са възложени направените в първата инстанция разноски от ищеца, като те следва да му заплатят и тези за въззивното производство.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                       Р                Е       Ш      И   :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение №299 от 21.02.2020г. на Русенския районен съд по гр.д.№4369/2019г.

                   ОСЪЖДА  И.Д.И. и А.Г.И. ***, да заплатят на Р.В.В. от с.гр. сумата 850лв. разноски за въззивното производство.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: