№ 89
гр. Плевен, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело №
20234400900131 по описа за 2023 година
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД с цена
на иска 120 000 лв. ( частичен иск от 150 000 лв.).
Ищецът С. А. К. с ЕГН********** твърди, че е син на А. К. и на
*** г. около 13:38 часа в гр. П., по ул.“Д.“№* се е движел автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег . № ***, управляван от В. Ц. П.. Посочено
е , че пътното платно се състои от две ленти, като автомобилът се е движел в
лявата и по същото време пешеходецът А. К. е пресичал на пешеходната
пътека тип „зебра“, отдясно наляво спрямо посоката на движение на МПС.
Твърди се, че А. К. е преминал първата пътна лента и част от втората и в този
момент е блъснат от автомобила управляван от В. П. с предната лява част на
автомобила, който е носел тялото на К. няколко метра. Посочено е, че тялото
на К. е паднало на няколко метра от пешеходната пътека, а на няколко метра
след това автомобилът спира на пътното платно, като вследствие на удара А.
К. е починал. Посочено е, че за ПТП е образувано досъдебно производство,
което не е приключило.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в много близка връзка
с баща си, той е бил неговият единствен жив родител, от когото е търсил
съвет и опора в трудните моменти на живота си, споделял е всичко с баща си
1
и е разчитал на него. Твърди се, че след като е научил за смъртта на баща си,
ищецът е изпаднал в шок, от който не може да се отърси месеци след
случилото се, смъртта е била внезапна, ищецът се е сринал психически,
затворил се е в себе си и е свел до минимум контактите си с външния свят.
Твърди се, че на 25. 08. 2023 г. от името на ищеца е направено искане пред
ответника „ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК*** за
заплащане на застрахователно обезщетение, като са представени всички
необходими доказателства, но ответникът не се е произнесъл в
законоустановения 3- месечен срок.
Ищецът е отправил искане до съда да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД
да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. (
частичен иск от 150 000 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от датата на завеждане на щетата при ответника 25. 08. 2023 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Посочена е банкова сметка за изплащане на претендираната от ищеца
застрахователна сума.
Ответникът „ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК***
е изразил становище, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Твърди се, че водачът на процесния автомобил, блъснал
пешеходеца, не е виновен за настъпилото ПТП, вина за настъпилото ПТП има
загиналият пешеходец, налице е независимо съпричинителство на водача на
спрял непосредствено преди пешеходната пътека автомобил марка
„Фолксваген Голф“. Ответникът е оспорил твърдяните от ищеца близки
отношения със загиналия А. К..
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приложеното по делото удостоверение за наследници от 25. 07. 2023
г. на Община- Плевен става ясно, че ищецът е син на починалия А. С. К. и е
единствен негов наследник.
По делото не се спори относно това, че процесното ПТП е настъпило
2
на *** г. и че вследствие на ПТП А. С. К. е починал.
На 25. 08. 2023 г. ищецът е подал молба до ответника по реда на чл. 380
КЗ с искане за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 150 000
лв. С уведомление ответникът е изискал допълнително доказателства, като
ищецът на 02. 11. 2023 г. е представил доказателствата. По делото липсват
данни за произнасяне на ответника по заявлението на ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение.
За изясняване на въпроса относно механизма на настъпване на ПТП е
допусната САТЕ с вещо лице инж. А. П., от заключението на което става ясно,
че на ул. Д.“ в гр. П. водачката В. Ц. П., управлявайки лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ се е движела към центъра на гр. П. със скорост преди
мястото на удара от 63, 5 км/ч. В същия момент отдясно наляво за автомобила
върху пешеходна пътека е пресичал пътното платно А. К., реализирайки
първата крачка от десния тротоар на ул. „Д.“ върху пешеходната пътека,
когато предната част на автомобила е била на разстояние 118, 83 м от мястото
на удара. Водачът на автомобила е реализирал действия за спиране на
автомобила едва когато се е намирал на разстояние 21, 16 м от мястото на
удара. Последвал е удар между предната лява част от автомобила и
пешеходеца, като ударът в пешеходеца е в областта на долните крайници, а
върху автомобила е в облицовката на предната броня.От посоченото начало
на удара върху крайниците на пешеходеца е възникнал ударен импулс,
приложен в контактното петно и действащ по посока на движение на
автомобила. От това е настъпило съответно телесно уврежд9ане, но и
изместване на същите крайници по посока на движение на автомобила-
избиване на опорите под масовия център на тялото и с това е започнало
пропадане на горната част от тялото на пешеходеца към предния капак с
едновременно въртене през масовия център. В същото време от
продължаващото движение на автомобила напред неговата предна част е
навлязла частично под тялото на пешеходеца, последвал е контакт между
страничната лява част на пешеходеца и предна лява част на автомобила
(преден капак). От последното място тялото на пешеходеца е придобило
скорост, а следствие на реализираното спиране се е отделило от автомобила и
е паднало напред по посоката на придобитата скорост на платното за
движение. След падането на пешеходеца върху асфалтовата настилка тялото
3
се е установило в покой на мястото , на което е намерено. В същото време
автомобилът е продължил закъснителното движение и се е установил в
състояние на покой върху платното за движение на мястото, на което е
намерен, като по този начин ПТП е приключило.
По отношение на причините за настъпилото ПТП експертът е посочил,
че водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре до мястото
на удара към момента, в който е могъл да забележи пресичащия пешеходец.
При предприети действия за ефективно спиране, дори и при реална скорост на
движение водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара с пешеходеца. Посочено е, че опасната зона за спиране на МПС при
реална скорост е 43, 84 м, а при максимално разрешената за дадения пътен
участък скорост от 50 км/ч опасната зона е от 30, 75м. Вещото лице е
установило, че преди пешеходната пътека в маркираните паркоместа е
паркиран автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** , който ограничава
частично видимостта към пешеходната пътека за водачите движещи се по
ул.“Д.“ с посока към центъра на гр. П.. Съобразно пътната обстановка, при
която е настъпило ПТП, паркираният преди пешеходната пътека автомобил
„Фолксваген Голф“ не е попречил на водача на автомобил „Фолксваген
Туарег“ да въз приеме пресичащия пешеходец като форма и направление.
Вещото лице е установило, че и пешеходецът е имал техническа
възможност да забележи приближаващия автомобил, да спре, да го пропусне,
след което да продължи в избраната от него посока. Към момента, когато е
забелязал автомобила пешеходецът се е намирал на разстояние от 3, 25 м от
мястото на контакта с автомобила, а автомобилът се е намирал на разстояние
64, 4 м от мястото на първоначалния контакт с пешеходеца. В заключението е
отразено, че преди и към момента на настъпване на ПТП пешеходецът се е
намирал върху пешеходната пътека, около средата, като посоката му на
движение е отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.
Скоростта на пешеходеца , съответстваща на нормален ход съобразно
възрастовата граница е 0, 89 м/сек.
По делото е допусната СМЕ от заключението на която се установява, че
при съдебномедицинското изследване на трупа на А. С. К. са били
констатирани травматични увреждания с множество охлузвания и
кръвонасядания в областта на лицето и окосмената част на главата, на двете
4
лопатки, седалището вляво, левия лакът, дясната подбедрица и дясното
ходило. При вътрешния оглед е установено тежко многофрагментарно
счупване на костите на черепния покрив и черепната основа вляво; излив на
кръв под твърдата мозъчна обвивка; излив на кръв под меката мозъчна
обвивка; излив на кръв в страничните мозъчни стомахчета;тежки мозъчни
контузии и кръвоизливи в паренхима на мозъчното вещество вляво; пълно
прекъсване на гръбначния стълб между пети и шести шийни прешлени. В
гръдния кош са установени излив на кръв в двете гръдни половини повече
вляво; счупване на осем ребра от второ до девето вляво по средна мишична
линия; пълно прекъсване на гръбначния стълб между пети и шести
прешлени;излив на кръв в околосърдечната торбичка; контузия по задната
стена на сърцето; разкъсване на диафрагмата. В коремно- тазовата област са
констатирани излив на кръв в коремната кухина; разкъсване на далака;
цепковидно разкъсване на капсулата на черния дроб в горния му полюс; тежко
многофрагментно счупване на костите на тазовия пръстен в областта на лявата
хълбочна и двете срамни кости; кръвонасядане в меките тъкани около левия
бъбрек. Като причина за смъртта на А. К. е посочена тежка механична травма
в областта на главата, гръдния кош и корема (съчетана травма), довела до
практически несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи (
мозък и череп, сърце, черен дроб). Посочено е, че е налице причинно-
следствена връзка между травмите от процесното ПТП и смъртта на А. К..
В хода на съдебното дирене са разпитани като свидетели П. В. П. и Н. С.
С.. Свидетелят П. П. е зет на ищеца и твърди, че го е видял на следващия ден
след процесното ПТП. Свидетелят твърди, че ищецът е бил силно разстроен и
притеснен, плакал е на погребението на баща си и е започнал да пие
лекарства против високо кръвно налягане. Свидетелят посочва, че ищецът е
баща му са живеели отделно в различни градове, ищецът живее в гр.
Казанлък, но всеки уикенд е бил в гр. П. при баща си и са били много добри
отношения.Свидетелят твърди, че след смъртта на съпругата на А. К. през
1993 – 1994 г. починалият и ищецът са живеели заедно до 1997 – 1998 г. и след
смъртта на съпругата на ищеца починалият е помагал на сина си ( ищеца) в
грижите за децата. От показанията на свидетеля П. става ясно, че ищецът не
желае да разговаря за смъртта на баща си, не се чувства добре, има промяна в
поведението му, постоянно посещава гроба на баща си.
5
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ дава право на увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380. Следователно следва да се установи наличието на
настъпило ПТП, виновно поведение на водач на МПС за настъпилото ПТП,
наличието на застраховка „ГО“ за процесния автомобил, причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията на пострадалия,
връзката на пострадалия с ищеца и отказ от заплащане на обезщетение по реда
на чл. 380 КЗ от застрахователя.
По отношение вината на водача на автомобила съдът приема, че е налице
такава с оглед събраните по делото доказателства. От заключението на САТЕ
се установява, че водачът на автомобила се е движел в процесния участък със
скорост от 63, 5 км/ч и е имал техническа възможност да спре до мястото на
удара към момента, в който е могъл да забележи пресичащия пешеходец. При
предприети действия за ефективно спиране, дори и при реална скорост на
движение водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара с пешеходеца. Посочено е, че опасната зона за спиране на МПС при
реална скорост е 43, 84 м, а при максимално разрешената за дадения пътен
участък скорост от 50 км/ч опасната зона е от 30, 75м. Вещото лице е
установило, че преди пешеходната пътека в маркираните паркоместа е
паркиран автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** , който ограничава
частично видимостта към пешеходната пътека за водачите движещи се по
ул.“Д.“ с посока към центъра на гр. П.. Съобразно пътната обстановка, при
която е настъпило ПТП, паркираният преди пешеходната пътека автомобил
„Фолксваген Голф“ не е попречил на водача на автомобил „Фолксваген
Туарег“ да въз приеме пресичащия пешеходец като форма и направление.
В хода на съдебното дирене като свидетел е разпитана Н. С., която е
очевидец на настъпилото ПТП и от разпита на свидетелката се установява, че
пешеходецът е бил по средата на пешеходната пътека, по пътното платно се е
движел джип с висока скорост според свидетелката, която не е била намалена
при приближаването на пешеходната пътека. Свидетелката твърди, че ударът
6
е бил в края на пешеходната пътека.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че вина
за настъпилото ПТП има водачът на автомобил „Фолксваген Туарег“, който е
нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.1 ЗДвП, като е следвало в населено място да
се движи с максимално разрешена скорост от 50 км/ ч, а същият се е движел
със скорост от 63, 5 км/ч съгласно заключението на САТЕ.
Съдът приема, че водачът на автомобил „Фолксваген Туарег“ е нарушил
и разпоредбата на чл. 119, ал.1 ЗДвП, съгласно който при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. От заключението на САТЕ се
установява, че водачът на автомобила и имал техническа възможност да спре
до мястото на удара към момента, в който е могъл да забележи пешеходеца
пресичащ пешеходната пътека, ако е предприел действия за ефективно
спиране. Автомобилът се е намирал на 64, 4 м от мястото на удара, като
опасната зона е 43, 84 м при реалната му скорост от 63, 5 км/ч. В
заключението е посочено, че и паркиралият в близост автомобил „Фолксваген
Голф“ не е попречил на видимостта на водача на автомобил „Фолксваген
Туарег“, поради което същият е има техническа възможност да намали
скоростта и да спре, за да бъде предотвратен удара на пешеходеца.
Ответникът е изразил становище за съпричиняване от страна на
пешеходеца при настъпване на ПТП, като е нарушил разпоредбата на чл. 113,
ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, съгласно които при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила:
1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение.
От заключението на САТЕ и от показанията на свидетелката Н. С. се
установява, че пешеходецът е бил на пешеходната пътека на 3, 25 м от
мястото на удара с автомобила, намирал се е в края на пешеходната пътека,
7
когато е настъпил удара и се е движел с нормален ход за възрастта си. Съдът
счита, че в случая макар, че е могъл да спре и да пропусне автомобила,
пешеходецът е бил на пешеходната пътека, която му дава възможност да
пресича улицата на определените от закона места и не са налице данни затова,
че пешеходецът е пресичал улицата независимо от това, че е видял, че водачът
на автомобил „Фолксваген Туарег“ да не намалява скоростта си пред
пешеходната пътека.
Ответникът твърди, че пешеходецът е нарушил и нормите на чл. 114,
ал.1 ЗДвП да не навлиза внезапно на платното за движение и да пресича при
ограничена видимост и на нормата на чл. 108, ал.1 ЗДвП относно
задължението на пешеходците да се движат по тротоара и банкета на пътното
платно. От събраните по делото доказателства става ясно, че ищецът не е
излязъл внезапно на пътното платно и когато се е появил автомобила и е бил
видим за него разстоянието до удара е било 3, 25 м, същият се е движел по
пешеходната пътека и преди това няма данни да се е движел в нарушение на
чл. 108, ал.1 ЗДвП. По отношение на ограничената видимост се установява от
заключението на САТЕ, че видимостта е била добра за водача на автомобила и
за пешеходеца и не са налице установени ограничения на видимостта от
паркиралия автомобил „Фолксваген Голф“ в близост до пешеходната пътека
към момента на ПТП.
По изложените съображения съдът приема, че вина за настъпилото ПТП
има водачът на автомобил „Фолксваген Туарег“, като е нарушил разпоредбата
на чл. 21, ал.1 и чл. 119, ал.1 ЗДвП, което е станало причина за настъпилото
ПТП.
По отношение на наличие на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника за процесния автомобил „Фолксваген Туарег“
страните не оспорват това обстоятелство и това се установява от
представените по делото писмени доказателства и от кореспонденцията между
страните , водена по повод подадено заявление по чл. 380 КЗ от ищеца до
ответника.
Въз основа на доказателствата по делото, съответно заключението на
СМЕ е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и
смъртта на А. К., като причина за смъртта му е комбинирана травма с
увреждания несъвместими с живота.
8
От разпита на свидетеля П. П. става ясно, че ищецът е починалия, който
е негов баща, са били в близки отношения , независимо, че са живеели в
различни населени места, почти всеки уикенд ищецът е посещавал баща си,
помагали са си взаимно особено много след загубата на съпругите и на
двамата.Свидетелят посочва, че ищецът се е променил след смъртта на баща
си, затворил се е , не споделя болката си, отказва да говори за загубата, бил е
разстроен и притеснен когато е научил за смъртта на баща си.
От свидетелските показания става ясно, че ищецът е понесъл
неимуществени вреди от загубата на баща си, с който са били в близки
отношения и са се виждали често, трудно е преживял загубата и тя се е
отразила негативно върху поведението му и неговата общителност.
С оглед на това, че ищцовата претенция е за претърпени
неимуществени вреди, които се определят по справедливост съгласно чл. 52
ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде съобразено при определяне на размера на
обезщетението ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., № 158/28.12.2011 г. по т. д № 157/2011 г.,
I т. о., № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., № 124/11.11.2010 г. по т.
д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о.,
№ 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о., № 206/12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на II т. о., № 1/26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. Съгласно цитираните решения и
ПВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче
не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от
съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за
9
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от
икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на
отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при
възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени
вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да
извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния
спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи
съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.
При така събраните по делото доказателства и определените критерии
за справедливо обезщетение съобразно закона и тълкувателната практика
съдът счита, че обезщетението, което следва да бъде присъдена на ищеца е в
размер на 70 000 лв. за претърпените болки и страдания от загубата на баща
му и празнотата в живота на ищеца, която е оставила тази загуба. Тъй като
ищецът е предявил иск в размер на 120000 лв. ( частичен от 150 000 лв.) то
следва предявеният частичен иск да бъде уважен за сумата от 70 000 лв., като
за разликата до 120 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение претенцията на ищеца за лихва за забава на
обезщетението за неимуществени вреди, която е дължима с оглед забавата на
ответника за изплащане на застрахователното обезщетение. Тази законна
лихва е дължима от ответника, считано от датата на отговора на ищеца до
застрахователя на 02. 11. 2023 г. когато са представени допълнителни
доказателства по претенцията на ищеца пред него по реда на чл. 380 КЗ на
основание чл.409 вр. чл. 405 вр. чл. 108, ал.3 и ал.4 вр. чл.496, ал.2, т.2, б.“а“
КЗ. Цитираните разпоредби определят най – дълъг срок за произнасяне от три
месеца след подаване на заявлението от увреденото лице пред застрахователя
по реда на чл. 380 КЗ. Съдът приема, че след допълнителното представяне на
доказателства от ищеца на 02. 11. 2023 г. ответникът е отказал плащане, тъй
като след тази дата ответникът не е отговорил на ищеца положително или
отрицателно и не е предприел действия по заплащане на претендираното
застрахователно обезщетение. Следователно законната лихва върху
главницата следва да се начислява считано от 02. 11. 2023 г до окончателното
изплащане на главницата.
Съдът счита, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК,
10
тъй като ищецът не е освободен от такси и разноски в производството.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК от ветникът
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от
иска. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК за направени разноски
(такси и възнаграждения за вещи лица) общо в размер на 5630 и е отправено
искане за възнаграждение в размер на 38, ал.1, т.2 ЗА. Адвокатското
възнаграждение следва да е в размер на 6250 лв. без ДДС на основание чл. 7,
ал.2, т.4 от НМРАВ №1/ 09. 07. 2004 г. и с ДДС 7500 лв., като това
възнаграждение не следва да бъде редуцирано съобразно чл. 78, ал.1 ГПК, тъй
като е съобразено с уважената част от иска. По отношение на останалите
разноски в размер на 5630 лв., следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 3284, 16 лв. съобразно уважената част от иска.
Ответникът също е направил искане за присъждане на деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от иска, като е представил списък по
чл. 80 ГПК за сумата от 580 лв. за разноски за вещи лица и свидетел и е
отправено искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл. 78, ал.8 ГПК следва юрисконсултското възнаграждение да се определи на
основание чл. 37, ал.1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 и ал.2 НЗПП, като същото е в
размер на 500 лв. и е съобразено с отхвърлената част от иска. По отношение
на останалите разноски общо в размер на 580 лв. следва ищецът да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 241, 66 лв., както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 500 лв. съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78,
ал.3 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 вр. чл. 52 ЗЗД
ЗАД“ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД с ЕИК ЕИК*** , със седалище
и адрес на управление гр. София,ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г.М.Димитров“№1, представлявано от изпълнителните директори Б. Г.
И. и Р. В. М. заедно ДА ЗАПЛАТИ на С. А. К. с ЕГН********** сумата от
70 000 лв. (частичен иск от 150 000 лв.) , представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на
11
*** г. в гр. П., ул.“Д.“ до №*, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано на основание чл.409 вр. чл. 405 вр. чл. 108, ал.3и ал.4 вр. чл.496,
ал.2, т.2, б.“а“ КЗ от 02. 11. 2023 г. до окончателното й изплащане., като за
разликата до 120 000 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗАД“ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД с ЕИК ЕИК*** да заплати на адв. Г. Х. ,
процесуален представител на С. А. К. с ЕГН********** адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 7500, 00 лв. с ДДС съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК
ЗАД“ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД с ЕИК ЕИК*** да заплати на
С. А. К. с ЕГН********** направените по делото разноски съобразно
уважената част пот иска в размер на 3284, 16 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК С. А. К. с
ЕГН********** да заплати на ЗАД“ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД
с ЕИК ЕИК*** деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска
в размер на 241, 66 лв. и юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37, ал.1 ЗПП и чл. 25, ал.1 и ал.2 НЗПП в размер
на 500 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12