О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
08.09.2020 год., гр. Лом
Ломски районен съд, V
граждански състав, в закрито съдебно заседание на осми септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Елица Орманова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 662 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
На
27.05.2020г. в РС- Лом е постъпила искова молба с правно основание
чл.108 от ЗС, подадена от Е.А.С. с
ЕГН ********** с адрес: *** срещу: „АКРОС -2008“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Златия, обл. Монтана, ул. „Дунав“№26, представлявано от К.М.С., за
ревандикация на идеални части от недвижим имот като е било
образувано производството по гр.дело № 662 по описа на съда за 2020 година.
На
04.09.2020г. с вх.№ 260203/04.09.2020г. в РС- Лом е постъпила молба
от ищеца Е.А.С., с която заявява, че
оттегля предявения иск срещу ответника, за което е било образувано
производството по гр.дело № 662 по описа на съда за 2020
година. С подадената молба ищецът изрично заявява, че оттегля
предявената искова молба и моли делото да бъде
прекратено. Молбата е подписана лично от ищеца като е
постъпила преди провеждане на първо заседание по делото.
Съдът
намира, че с процесната молба е било заявено искане за оттегляне на искова
молба срещу ответника „АКРОС -2008“ ЕООД, с ЕИК ********* като ищецът по делото
е десезирал съда, предвид
което са налице предпоставките на чл. 232 от ГПК и производството по настоящото делото следва да бъде прекратено.
Съдът, като взе предвид молбата и извърши
проверка на данните по делото, намира, че молбата е подадена от правен субект,
който има право да се разпорежда с предмета на делото, поради което и
съобразявайки приложимите в конкретния случай повелителни разпоредби на закона,
приема следното:
Молбата е основателна. Съгласно чл.232 ГПК
ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до
приключване на първото заседание по делото. Ако предяви отново същия иск, той
може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за повторното
им събиране има труднопреодолима пречка. Тъй като в процесния случай
оттеглянето на иска предхожда първото заседание по делото (за такова се смята
откритото съдебно заседание, което се насрочва с определението по чл.140 ГПК),
то съгласието на ответника не е необходимо. Налице са следователно условията на
чл.232, изречение 1 ГПК и в тази връзка съдът се смята за десезиран от
разглеждането на предявения иск, поради което и настоящето производство следва
да се прекрати.
Относно
разноските по делото:
Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноските. При прекратяване на производството законът
възлага отговорността за разноските върху ищеца – по аргумент на чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е
ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството (независимо от
основанието за това) въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се
изследва от съда. При прекратяване на производството такова произнасяне липсва,
поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика съдържат
разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника.
Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от
исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл. 131 ГПК и
едва след това производството е прекратено, за него възниква правото те да му бъдат присъдени по чл. 78, ал. 4 ГПК.
В случая няма значение дали е проведено първо заседание или такова не е
проведено. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора
срещу исковата молба, предвид предвидените в закона преклузии и ако при тази
дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ при
прекратяване на делото се дължат от ищеца. Достатъчно условие за възникване
правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на
преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен
за прекратяване на делото.
В конкретния случай ответникът е получил
препис от исковата молба на 09.06.2020 г. като на 10.06.2020г. е ангажирал
процесуален представител – адв. Р.Б. от МАК, видно от сключен на тази дата
договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно. Ответникът е
заплатил изцяло и в брой 600 лева адвокатско възнаграждение за първа инстанция
на 10.06.2020 г. В депозирания на 25.06.2020 г. отговор по чл.131 ГПК е оспорил
иска и е изложил подробни съображения, както за неговата недопустимост, така и
за неоснователността му.
Според задължителните указания на ТР №
6/6.11.2013 г. ТД № 6/2012 г., т. 1, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат само в случай, че страната е доказала плащане. Когато
плащането е в брой, този факт следва да е отразен в договора за правна помощ,
който служи като доказателство за извършения разход. В тази насока е и трайно
установената съдебна практика на ВКС /Опр. № 292/13.11.2013 г., ЧГД № 497/2011
г., II г. о., Опр. № 203/16.09.2013 г., ЧГД № 2986/2013 г., III г. о./ От
представеното пълномощно е видно, че ответникът е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. Договорът е подписан от сключилите го
страни и е с предмет: „защита по ГД № 662/2020 на ЛР“. Съдържащото се в
договора изявление за реално плащане на договорената сума е достатъчно за
доказването му /съдържа всички съществени елементи на разписка - имена на
подписалите го страни, ЕИК и ЕГН, адреси, дата, предмет, стойност и основание
на плащането, подписи/, ето защо искането на ответника за присъждане на реално
сторени разноски, заявено на стр.1 от отговора на ИМ и съпроводено от
списък по чл. 80 ГПК, следва да бъде
уважено в съответствие със съдебната практика на ВКС /Опр. 410/12.06.2012 г.,
ЧГД № 366/2012 г., III г. о./, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
За да отговори на задълженията си, като
ответна по гражданско дело страна, дружеството е направило разноски за правна
защита и съдействие и процесуално представителство по делото, които подлежат на
присъждане, както са направени – в установен размер на 600.00 лева. Съгласно
правилата на ЗА адвокатът не дължи връщане на договореното и платено му от страната
адвокатско възнаграждение при прекратяване на делото поради
оттегляне на иска, поради което и съдът не следва да злепоставя материалния
интерес на ответната страна, направила неоправдан разход за защита по делото,
поставяйки го в зависимост от волята и процесуалното поведение на ищцовата
страна.
По изложените съображения и на
осн. чл.232 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по Гражданско дело № 662 по описа на
РС- Лом за 2020 година, образувано по постъпила искова молба
с правно основание чл. 108 от ЗС, подадена от Е.А.С. с ЕГН ********** с адрес: *** срещу „АКРОС -2008“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Златия, обл. Монтана, ул. „Дунав“ №26,
представлявано от К.М.С., поради оттегляне на иска на основание чл. 232 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.4 от ГПК Е.А.С.
с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на „АКРОС -2008“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Златия, обл. Монтана, ул. „Дунав“№ 26, представлявано от К.М.С., сумата от 600,00 лева (шестстотин лева),
представляваща направени от ответника разноски в производството.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен
съд - Монтана в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: