№ 2076
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110148727 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против ..........
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът се обогатява неоснователно за негова сметка,
като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: апартамент № 3, находящ се в
гр. ............, за заплащане на следните суми:
561, 61 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е
обогатил без основание в размер на цената на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.03.2022 г.
до изплащане на вземането,
214,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. -
01.03.2022 г.,
52,46 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е
обогатил без основание в размер на цената на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. - м.10.2020 г., ведно със законна лихва от
11.03.2022 г. до изплащане на вземането,
10,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. - 01.03.2022
г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 12.04.2022 г., срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
........., с който оспорва исковете. Излага съображения, че фирмата не е действаща от
1
2013 г., поради което офисът й на посочения адрес е необитаем, с оглед на което
единствената топлинна енергия, която следва да се начислява, е тази за сградна
инсталация в размер на 287, 15 лв. Твърди, че неправилно от страна на ищеца е била
начислена служебно топлина енергия за БГВ в сочения размер, от която дължи
единствено сумата 28, 66 лв. с оглед изразходваното количество вода 3 м3 във връзка с
възникнал теч при смяна на водомера.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 11.03.2022 г. ......... е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника ......... за сумата 874,43 лв.,
представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е обогатил без
основание в размер на цената на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.03.2022 г.
до изплащане на вземането; сумата 214,14 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 01.07.2019 г. - 01.03.2022 г.; сумата 52,46 лв.,
представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е обогатил без
основание в размер на цената на извършена услуга за дялово разпределение
за периода м.05.2019 г. - м.10.2020 г., ведно със законна лихва от 11.03.2022 г.
до изплащане на вземането; сумата 10,74 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 01.07.2019 г. - 01.03.2022 г.
С разпореждане от 12.04.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с който
вземанията са частично оспорени.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
оспорената част от вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
С нотариален акт за покупко-продажба № 82, том ......., дело № ...... г. ......... е
придобило собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр.
........., състоящ се от: три стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена
площ от 103, 22 кв.м.
Със заявление-декларация от 06.02.2006 г. управителят на дружеството Мария
Данаилова Бумбарова е отправила искане за откриване на партида за имота.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД в края на всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в
съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
2
топлоснабдяването. За исковия период няма начислена топлинна енергия за отопление
на имота. В изготвените изравнителни сметки на ФДР за 6 бр. отоплителни тела с
монтирани ИРРО са посочени отчети в размер 0. Начислена е топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлина енергия за БГВ – служебно за 1 бр.
потребител при условията на неосигурен достъп за отчетния период м.05.2019 г. –
м.04.2020 г. и за периода м.05.2020 г. – 08.07.2020 г., когато са сменени 2 бр. водомери
в имота, след което – за периода 09.07.2020 г. – м.04.2021 г. въз основа на снети отчети
на двата водомера в имота, единият от които – с показания 3 м3, а другият – с
показания 0 м3.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 823, 18 лв., представляваща разликата между начислената
по прогнозни стойности сума от 1 949, 14 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 1 125, 96 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че стойността на дяловото разпределение възлиза на сумата
52, 46 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански
нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския
бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Страните не спорят, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба
безспорно се установява, че ответното дружество е собственик на процесния имот,
както и че същият е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно
небитови нужди, тъй като се ползва като офис на дружеството. Ето защо,
топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ –
писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и
3
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за исковия
период не е бил изрично подписван и договорно правоотношение помежду им не е
съществувало.
Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, предмет на
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, които последният претендира по реда на
неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен договор между
страните.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, което може да се
изрази в увеличаване на актива на неговото имуществото му, намаляване на пасива
или спестяване на разходи; 2) обедняване на друго лице, свързано със съответното
обогатяване, под формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване
на разходи, неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между
обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да
произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването;
5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може да се защити, тъй като
искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като съществуването на право на иск спрямо
различно от обогатилия се лице не обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки. В
тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за имущественото
разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос на правна преценка на
съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би могъл да се защити по
отношение на обогатилия се без основание.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно
основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с
решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставената
и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът е
собственик на имота през исковия период, което обстоятелство в случая не е спорно
между страните и се потвърждава от представения нотариален акт за покупко-
продажба.
Установи се от заключението на СТЕ, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период топлинна енергия за отопление на имота, в който има 6 бр.
отоплителни тела с монтирани ИРРО, не е начислявана, тъй като показанията им са
били 0, т.е. топлинна енергия в имота не е потребявана.
Установи се от заключението на СТЕ, че е начислена топлинна енергия за БГВ –
служебно за 1 бр. потребител при условията на неосигурен достъп за отчетния период
м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и за периода м.05.2020 г. – 08.07.2020 г., когато са сменени 2
бр. водомери в имота, след което – за периода 09.07.2020 г. – м.04.2021 г. въз основа на
4
снети отчети на двата водомера в имота, единият от които – с показания 3 м3, а
другият – с показания 0 м3. Съдът намира, че топлинна енергия за БГВ, начислена
служебно в условията неосигурен достъп може да се претендира, когато ищецът
основава претенцията си на договорно основание, какъвто процесният случай не е.
Настоящата претенция е такава за неоснователно обогатяване, с оглед на което в
тежест на ищеца е да докаже на първо място – че в имота е ползвано топлинна енергия
за БГВ на претендираната стойност, и на следващо – че то е ползване именно от
ответника, като за установяване на последното не е достатъчно да се установи, че
ответникът е собственик на процесния имот. С оглед изложеното претенцията на
ищеца за периода м.05.2019 г. – 08.07.2020 г., за който БГВ е начислявана служебно, е
неоснователна. Що се отнася до периода 09.07.2020 г. – м.04.2021 г., за същия СТЕ
констатира снето показание от 3 м3 от единия монтиран в имота водомер и 0 м3 от
втория водомер, по отношение на което ответникът не оспорва, че дължи стойността
му, която съдът намира, че възлиза на сумата 28, 66 лв., определена по реда на чл.162
ГПК. С оглед изложеното, като не е заплатил стойността й, ответникът се е обогатил
без основание за сметка на ищеца, с оглед на което претенцията в тази й част е
основателна.
Ответникът не оспорва, че дължи на ищеца топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация в размер на сумата 287, 15 лв., който размер се потвърждава от
заключението на СТЕ, видно от таблицата към т.4 от констативно-съобразителната й
част. С оглед изложеното, като не е заплатил стойността й, ответникът се е обогатил
без основание за сметка на ищеца, с оглед на което претенцията в тази й част е
основателна.
Предвид горните съображения, в полза на ищеца е налице вземане за сумата от
общо 315, 81 лв., до който размер искът следва ад се уважи, а над сума до пълния
предявен размер – да се отхвърли.
Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84,
ал.2 ЗЗД. При вземане за неоснователно обогатяване последното става изискуемо към
момента на имущественото разместване, но за да изпадне длъжникът в забава, е
необходима покана /в посочения смисъл –решение № 176/13.06.2012 г. по т. д. №
1078/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 224/2013 г. по т. д. № 981/2012 г. на ВКС, II ТО
и др./, каквато в случая не се установява да е била отправена до него преди предявяване
на иска, с оглед на което претенцията за мораторна лихва се явява неоснователна.
По отношение на претенцията за неоснователно обогатяване, изразяващо се в
спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, съдът намира следното:
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, което обстоятелство
не е спорно помежду им, Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение, не намират приложение. От друга страна, няма доказателства
по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради
което не може да се приеме както, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв
разход, така и че ищецът се е обеднил, извършвайки разход. По изложените
съображения искът за неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на
разходи за цената на дяловото разпределение, за сумата от 52,46 лв. за периода
м.05.2019 г. - м.10.2020 г., се явява неоснователен.
5
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна е и претенцията за
мораторна лихва в размер на сумата 10,74 лв. за периода 01.07.2019 г. - 01.03.2022 г.
предвид акцесорния й харакер.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
28, 23 лв. разноски за заповедното и 141, 16 лв. разноски за исковото производство.
Ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира такива и не ангажира доказателства да е сторил такива,
разноски не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........., ЕИК ....... срещу
........., ЕИК ......... искове, че ........., ЕИК ......... дължи на ........., ЕИК ......., на основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 315, 81 лв., с която
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца в размер на стойността на
доставената топлина енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. до топлоснабден
имот с адрес: апартамент № 3, находящ се в гр. ............, ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 11.03.2022 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 12.04.2022 г. по ч.гр.д. №
13115/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 315, 81 лв. до пълния предявен
размер от 561, 61 лв., представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца в размер на стойността на доставената топлина енергия;
иска за сумата от 214,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2019 г.
- 01.03.2022 г., иска за сумата 52,46 лв., представляваща главница за стойността, с
която длъжникът се е обогатил без основание в размер на цената на извършена услуга
за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. - м.10.2020 г., ведно със законна лихва
от 11.03.2022 г. до изплащане на вземането, и иска за сумата 10,74 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. - 01.03.2022 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ......... да заплати на ........., ЕИК ......., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 28, 23 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 141,
16 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7