Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 19.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 28.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното
от районен съдия Бишуров АНД № 546/19 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на А.И.Р., ЕГН ********** ***-0340-000203 от 22.02.2019 година на началник РУ МВР-Септември, с което на основание
чл.174 ал.3 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер
на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, а в хода по същество, устно и
с писмени бележки, иска отмяна на НП
поради това, че вмененото административно нарушение не е било извършено, както
и заради допуснати процесуални нарушения.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител.
Заедно с административнонаказателната преписка изпраща подробно писмено
становище, с което иска НП да се потвърди.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран след като на 13.02.2019 година, около 20.10 часа, в гр.Белово, по ул.”Тракия”
в посока ул.”Добрилец”, управлявал л. а. „Фолксваген Венто” с ДК№собственост на
П.Б.от гр.Пещера, с който претъпял ПТП, като МПС се преобърнало по таван в
напоителен канал. За инцидента бил подаден сигнал, а на място пристигнали
полицейски служители от РУ-Септември и екип на Спешна помощ. Полицейските
служители извадили водача от автомобила, след което той бил прегледан от
медицинско лице от екипа на спешната помощ. Не били констатирани сериозни
травматични увреждания, а жалбоподателят отказал да бъде транспортиран в
болнично заведение, което било отразено в издадения след прегледа фиш за спешна
медицинска помощ.
Понеже
жалбоподателят лъхал на алкохол и имал признаци на алкохолно опиване, той бил
поканен от полицейския служител Х.С. да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № 0098. Р. обаче отказал да
бъде изпробван с въпросното техническо средство.
Веднага след това
св.Х.С. съставил талон за изследване с бл. № 0043253, в който бил отразен отказът
за изпробване за употреба на алкохол с гореописаното техническо средство. В
същия този талон св.С. не отразил избор на жалбоподателя в смисъл дали желае да
се подложи на изследване за употреба на алкохол с доказателствен анализатор или
с медицинско и химическо лабораторно изследване, респ. не вписал времето, до което лицето следва да се яви и
мястото, на което следва да се яви за установяване употреба на алкохол, т. к. Р.
не направил такъв избор. Той заявил пред св.С., че не желае да дава кръвна
проба, както и че не желае да получи екземпляр от съставения ТИ. Отказът да се
получи и подпише талона за изследване бил оформен редовно - по реда на чл.6
ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно с подпис на свидетел – В.Р..
По
повод на всичко това св.Х.С. съставил против жалбоподателя АУАН бл. № 103789 от
13.02.2019 година, който бил предявен на жалбоподателят, но същият отказала да
го подпише и получи, като този отказът също бил редовно оформен с подпис на
свидетел – А.Д..
Въз основа на съставения
акт било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на жалбоподателя на 08.03.2019 год.,
а жалбата против него била подадена чрез АНО на 11.03.2019г., т.е. в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите Х.С., В.Р.,
Г.С., А.Д., Г.Ю., И.Л. и Т.П., а също и от писмените доказателства, приети по
делото. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така
установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Установи се по
безспорен начин от гласните доказателства, събрани при разпита на посочените
по-горе свидетели, както и от писмени доказателства по делото, че на посочените
в НП дата, час и място жалбоподателят Р. е извършил вмененото му административно
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП. Тази правна норма предвижда административни
санкции за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
В конкретния казус
дори самият жалбоподател не оспорва факта, че е отказал да бъде изпробван на
място с посоченото в АУАН и НП техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с
фабр. № 0098, който отказ обаче обяснява с това, че не той бил водач на МПС, за
което твърдение отношение ще бъде взето по-долу.
Установи се
категорично и това, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба
на алкохол и посредством изследване с доказателствен анализатор или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, т.е. чрез даване на кръвна проба за анализ. Този свой отказ той
е завил устно пред всички полицейски служители, посетили мястото на ПТП, а след
това е обективирал и като е отказал да
направи избор, който да бъде отразен в съставения талон за изследване в
смисъл дали желае да се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на
медицинско и химическо лабораторно изследване. Накрая е обективирал отказа си и с това, че е отказал да получи
екземпляр от съставения талон за изследване.
В конкретния случай
не е допуснато нарушение на нормите на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда
за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/,
което да дава основание за отмяна на обжалваното НП.
Да, както се посочи
вече по-горе, в издадения талон за изследване полицейският служител Х.С. не е
вписал дали отказалият да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническото
средство алкотест не желае евентуално да се подложи на изследване с
доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване, респ. не е вписал в талона обстоятелствата по чл.6 ал.6, т.1 и
т.2 от Наредбата - мястото, където да се извърши установяването и срока на
явяването.
Той обаче не е бил
длъжен да впише такива обстоятелства, защото според разпоредбата на чл.3, ал.1 от цитираната наредба
„При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство”. Безспорно с такова
техническо средство контролните органи са разполагали в конкретния случай и
неговата модификация и номер са вписани в АУАН и НП. Разпоредбата на чл.3а от
същата наредба уточнява, че установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища/доказателствен анализатор/ ИЛИ с
медицинско и химическо лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство; 2. лицето не приема показанията
на техническото средство; 3. физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство.
В конкретният казус
поведението на жалбоподателят Р. е изпълнило хипотезата на чл.3а, т.1 от
Наредбата, т.к. той е отказал да бъде изпробван с техническото средство. При
това положение за Р. е съществувала възможност да се подложи на изследване за
употреба на алкохол с доказателствен анализатор или на медицинско и химическо
лабораторно изследване. В същото време обаче, съгласно чл.3, ал.2 от Наредбата,
контролният орган попълва талон за изследване по образец, а съгласно чл.6, ал.4
- в талона се отразява изборът на лицето дали установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Когато обаче лицето не
направи такъв избор, както е станало и в настоящия казус, то контролният орган
няма как да го отрази в талона, т.е. той не може да замести изборът на лицето.
Именно по тази причина св.С. не вписал в талона нито мястото, на което лицето
следва да се яви лицето, нито срокът, до който следва да се яви, съобразно чл.6,
ал.6 от Наредбата, защото същото това лице не е направило избор по смисъла на
чл.6 ал.4 от Наредбата. Това, че лицето не е направило избор се установява не
само от показанията на разпитаните полицейски служители, присъствали по време
на проверката. То се установява категорично и от фактът, че жалбоподателят е
отказал да получи екземпляр от съставения ТИ, който отказ е оформен по правилото
на чл.6 ал.8 от Наредбата. При наличието на отказ да се получи екземпляр от
талона, контролният орган е освободен от задължението си да впише в него
обстоятелствата по чл.6 ал.6, т.1 и т.2 от Наредбата, доколкото той е длъжен да
ги впише при връчването на талона срещу подпис, което изисква съгласие на
лицето да подпише и получи талона, а такова както стана ясно не е било налице.
Не може да бъде
споделено възражението на жалбоподателя, отразено в писмените му бележки по
съществото на спора, а и заявено устно пред полицейските служители в момента на
проверката, в смисъл, че той не е извършил нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП,
т.к. не той е управлявал автомобила непосредствено преди ПТП. Казано с други
думи, жалбоподателят отрича на процесните дата, час и място да е имал
качеството на водач на МПС, при което сочи, че няма как да е извършител на
вмененото административно нарушение.
Първо следва да се
каже, че това възражение остана голословно и доказателствено необезпечено. Действително
пред полицейските служители, присъствали на мястото на ПТП, жалбоподателят е
твърдял, че не той, а друг човек бил управлявал автомобила. В същото време
обаче по никакъв начин не е дал каквото и да било, дори най-общо описание на
този човек, за да бъде евентуално издирен и разпитан. Възможно е да се каже, че
жалбоподателят не е познавал този човек, но тогава се поставя резонният въпрос
как така му се е доверил, че е разрешил да управлява автомобила ползван от
него, без да знае кой е, откъде е, има ли въобще издадено СУМПС и т.н. Меко
казано е несериозно да се повярва, че жалбоподателят е толкова житейски наивен,
че да повери управлението на МПС на лице, което въобще, дори и по физиономия не
познава, още по-малко да знае дали същото е правоспособен водач на МПС.
Несъмнено жалбоподателят е човек с богат житейски опит, а е и юрист по
образование, при което едва ли може да се допусне за него, че ще позволи едно
абсолютно непознато му лице да управлява автомобила, при хипотетично възможност
това лице да предизвика ПТП, а след това да избяга от произшествието и така да
остави съмнение, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, каквото
всъщност внушение бе направено от Р. в настоящият казус.
Във връзка с
горното възражение не убягна от вниманието на съда, че към писмените си бележки
с вх. № 10171/18.04.2019г., депозирани пред настоящия съдебен състав преди
първото проведено съдебно заседание, жалбоподателят е приложил като писмено
доказателство копие на своя жалба, отправена до директора на ОД МВР-Пазарджик,
с рег. № 34000-903/18.02.2019г. В тази жалба той е искал директора да отмени
издадената против него заповед за ПАМ, с която временно му е било отнето СУМПС
по повод на същото ПТП. Пак в тази жалба жалбоподателят е изложил своята версия
за случилото се, като е заявил, че не той, а друго лице било управлявало
автомобила преди ПТП на 13.02.2019 година. Казал е, че това лице му било познато
по физиономия и било пастир в района на гр.Белово. При това положение и ако е
вярна версията на жалбоподателя, че друг е управлявал автомобила, то не е имало
никакъв проблем за Р. /същият понастоящем е адвокат, но има и дългогодишен опит
като следовател/, да издири въпросното лице, да разбере имената му, след което
да го посочи пред наказващият орган, за да му се снемат обяснения и да се
установи кой действително е бил водач преди инцидента. Нищо такова обаче не се
е случило, а и пред настоящия съдебен състава жалбоподателят не спомена въобще
за съществуването на такова лице, нито поиска да ангажира доказателства относно
това друго лице, дори не намекна за съществуването на такова лице, което според
него било управлявало автомобила. Причината за това е съвсем очевидна и се
свежда до това, че версията за другото лице, което било водач на автомобила е
измислена с цел избягване на следващата се административнонаказателна
отговорност.
На последно място,
но не по значение, не следва да се
забравя, че според показанията на св.С., той е чул шум /очевидно от падането на
МПС в канала/ и веднага след това погледнал от двора на къщата си, като видел
захлупената по таван кола, както сам свидетеля се изразява. Минути след това
отишъл и слязъл в канала, като видял, че жалбоподателят е сам в автомобила. С оглед на казаното от св.С. и ако бе вярно
заявеното от Р. в горецитираната жалба до директора на ОД МВР-Пазарджик, че
лицето което карало колата скочило от нея непосредствено преди тя да падне в
канала, то е следвало и самият С. да види това лице в близост до мястото на
инцидента, па макар и отдалечаващо се от него. Това обаче не е станало, защото
твърдяното от Р. друго лице, което било управлявало автомобила, е очевидно
измислено.
С оглед на всичко
това съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателаната отговорност на жалбоподателя на основание чл.174
ал.3 от ЗДП.
Съдът
намира, че при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от
правоуправление по чл.174 ал.3 от ЗДП за извършеното нарушение АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните
наказания. В този смисъл правилно наказанията по чл.174 ал.3 от ЗДП са наложени
в абсолютно установения от закона размер - 2000 лева и 24 месеца, при което е
безсмислено да се коментира възможността за намаляване на размера им.
По изложените до
тук съображения НП ще следва да се потвърди.
Предвид изхода от
делото и поради обстоятелството, че пред въззивната инстанция са направени
деловодни разноски в общ размер от 12.45 лева – платени пътни разходи на св.Л.
от бюджета на ПзРС, то същите по силата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189 ал.3
от НПК, ще следва да се възложат за плащане на жалбоподателя.
Пазарджишкият
районен съд, в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0340-000203 от 22.02.2019 година
на началник РУ МВР-Септември, с което на А.И.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв.
/две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет
и четири/ месеца.
На основание чл.189 ал.3 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН
ОСЪЖДА А.И.Р.,
ЕГН ********** да заплати сторените по делото деловодни разноски в размер на 12.45
лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Пазарджик.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: