Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

Гр. Велико Търново, 01.10.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

     

при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 3572 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 51 и чл. 52 ЗЗД.

Ищецът С.И.Т., чрез процесуалния си представител твърди в исковата си молба, че  на 01.04.2018 год. около 07:00 ч. на път от републиканската пътна мрежа 1-4 при км. 87+485 е реализирано ПТП при следния механизъм: лек автомобил с per. № ВН 0151 ВВ, марка „Фолксваген", модел „Пасат", управляван от Пппнапуска отредената му за движение пътна лента и навлиза в насрещната такава. Там се реализира удар между този лек автомобил и автобус с марка „Ивеко", per. № ВТ 4566 KB, управляван от Ффф. В резултат на така описания пътен инцидент почива водачът Ххх. В автобуса са се намирали група ученици от Професионална гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски", гр. Павликени. Същите, придружени от своите учители и ръководители пътували към Република Италия с ангажименти по програма „Еразъм " на Европейския съюз. При удара между двете превозни средства са причинени травматични увреждания на голяма част от пътниците в автобуса, сред които и ищеца по настоящото дело. Част от тях са посетили Центъра за спешна помощ в гр. Севлиево с оглед видимите белези на травматичните увреждания и основателните очаквания за необходимост от спешна медицинска помощ. Всички деца и възрастните лица, пострадали от произшествието, освен физическите травми са и с увредено психическо здраве. Виновен за пътнотранспортното произшествие бил Ххх, но поради неговата смърт наказателно-правна отговорност няма как да му бъде дирена. С поведението си обаче, той осъществил деликт, от който настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лицае, че застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на управлявания от Мирославов автомобил е ответното дружество, което е издател на полица № BG/08/118000098546, валидна към датата на произшествието. Същото се удостоверява и от справката, извършена на официалната интернет страница на Гаранционен фонд. При удара ищецът изпитал интензивни болки в главата и по цялото тяло. Посетил ЦСМП гр. Севлиево, където му е поставена диагноза контузия на черепа. Посетил и лекар, който му поставил диагноза тревожно разстройство. Обективно е установено: множество натъртвания и контузия на главата. Посетил и специалист психиатър, който му е поставил диагноза „Посттравматично стресово разстройство". Анамнеза остра реакция на стрес с типична клинична картина, нарушение на съня, страх, вегетативна лабилност и депресивитет. Споделя и флашбакс." Обективно е установено, че се касае за психомоторно напрегнат пациент, емоционално и вегетативно лабилен, страхово ангажиран; преработва психотравмата, споделя, че не би пътувал с автобус. Назначена му е психотерапия. Ищецът за продължителен период постоянно мисли за ПТП, има неспокоен сън с чести пробуждания, поти се, върти се. Страх при пътуване в превозно средство. Изпитвал трудности при концентрацията в учебния процес, имал понижено внимание и трудно се справял с поставените му учебни и трудови задачи. Тези неимуществени вреди според ищеца, следвало да бъдат обезщетени по справедливост от ответната застрахователна компания като застраховател по застраховката „Гражданска отговорност" на виновния водач Ххх. За справедлив размер на обезщетението ищецът намира сумата от 7000 лв. Освен претендираната главница, ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на деликта. Падежът на последното вземане е именно датата на увреждането по аргумент от нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД и липсата на модалитет при това правоотношение, прогласен в КЗ с изключение на разпоредбата на чл. 380 КЗ. Ищецът обаче е представил надлежни доказателства, че е посочил банкова сметка ***редитора, която да освобождава длъжника. Ищецът отправил претенция към ответника по реда на чл. 380 и следващите от КЗ. По нея при ответника бе образувана щета № ********* от 28.06.2018г. По същата бяха изискани документи, които все още не са съставени и няма как да бъдат представени на застрахователя. Ищецът му е представил всички документи, с които е разполагал, но последвал отказ от застрахователя. Ищецът моли съда да осъди ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, да му заплати сумата от 7000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното в обстоятелствената част на исковата молба пътнотранспортно произшествие, ведно с обезщетение за забавено плащане върху тази сума, считано от 01.04.2018г. до окончателно погасяване на задължението, както и сторените в гражданското производство разноски. Моли съда да осъди ответника да заплати на „Адвокатско дружество Иордан Й., Стела Янкова" или на адвокат С.Г.К.,*** с адвокатска кантора в гр. Павликени, обл. Велико Търново, пл. „Свобода" № 24, ет. 1, офис 12, адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото за оказаната на ищеца безплатна правна помощ.

Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД гр.София, чрез пълномощника си счита, че настоящите искове са образувани, при препятстване на застрахователя да изпълни своето задължение, което ги прави недопустими. Застрахователят не бил в неизпълнение на своите задължения по договор, за да текат спрямо него лихви, каквито се претендират, нито е в неизпълнение на задължението си да разгледа претенцията и да определи застрахователно обезщетение. Към Дженерали Застраховане АД е отправена претенция за неимуществени вреди с вх. № 310В053688 от 28.06.2018 г. от ищеца, чрез адв. С.К.. Видно от представените документи, сред тях няма доказателство за юридическия факт, обосноваващ исканията на т.н. увредено лице С.Т.. Липсвали данни за ПТП, неговия механизъм и отговорността на водача, чиято Гражданска отговорност е застрахована от Дженерали Застраховане АД. Така претенцията била недоказана по своето основание, за да бъде разглеждан размерът й. Видно от представените към исковата молба доказателства, към дата на изготвяне писмо изх. № 31070193/27.09.2018 г. от Дженерали Застраховане АД до ищеца, поради неизпълнение на задълженията за доказване основанието (наличие състава на непозволеното увреждане), бездействие и поради липса на каквото и да е доказателство относно ангажиране отговорността на Застрахователя (въпреки, че е изискано), вкл. изясняващо механизма на ПТП, на основание чл. 496, ал.1 от Кодекса за застраховането, претенцията била отказана. Застрахователят бил обективно препятстван да реши преписката, поради което не е дал повод за образуване на настоящото дело. Още повече, че уведомил увреденото лице надлежно, че при представяне на доказателства разглеждането на преписката ще бъде възобновено. Ищецът бил в забава спрямо Застрахователя и настоящия иск бил недопустим или неоснователен. Ищецът не следвало да се ползва от своето бездействие по отношение доказването на факта на непозволеното увреждане, за да черпи права и да се възползва от реализиране правото си на иск по съдебен ред. Губела се мярката и смисъла от административната процедура, която КЗ въвежда като задължителна по чл. 498, ал.3 от КЗ. На следващо място, счита, че така предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Оспорва изцяло механизъма на ПТП. Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 142/01.04.2018 г. липсва описание на механизма на ПТП, поради което този документ не може да бъде свидетелстващ, относно тези факти и обстоятелства. Оспорва твърдяната в исковата молба вина на водача на л. а. Фолксваген Пасат с д.к. № ВН 0151 ВВ, Ххх и отговорността му за настъпване на ПТП. Прилагаме писмо вх. № 310В076971/01.11.2018 г. изхождащо от Окръжна Прокуратура - Габрово, от което е видно, че делото не е решавано по същество и срокът на разследване е удължен. Оспорва твърдението, че водачът, чиято Гражданска отговорност е застрахована в Дженерали Застраховане АД е виновен за настъпване на ПТП, че е имал воля за осъществяване на вредоносен резултат, като последният е осъществен в резултат на поведението на водача на автобус Ивеко с д.к. №ВТ 4566 KB, Ййй-считаме, че същият е управлявал автобуса, в който е пътувал ищеца, с несъобразена с пътните условия скорост, съответно превишена за конкретния пътен участък, не е спазил правилата за движение (максимално в дясно на пътното платно), не е овладял превозното средство и не е предприел своевременно спиране и/или отклонение на автобуса в дясно, за да предотврати удар с управлявания от Ххх л.а. Фолксваген Пасат. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния за ищеца резултат -телесни увреди, поради факта, че водачът Йййне е могъл да предотврати и избегне удара между двете МПС, вкл. и поради скоростта на управление, която е поддържал и закъсняла реакция. Прави възражение за съпричиняване на твърдяния вредоносен резултат от страна и на ищеца, който предвид телесните увреди, които твърди да е понесъл в резултат на ПТП от 01.04.2018 г. с поведението си сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, улеснил е настъпването му, поради това че е пътувал без поставен обезопасителен, предпазен колан, с който автобусът е оборудван. Ползването на такъв колан би предотвратило настъпването на телесни увреди изобщо и/или би намалило динамиката и интензитета им. Оспорва претендирания размер на неимуществени вреди и тяхното основание, не само предвид изложението ни по-горе, но и поради обстоятелствата, че: няма доказателства за механизма на настъпване на телесните увреди и тяхната пряка причинно-следствена връзка с поведението на водача Ххх, предвид направените твърдения и оспорвания по-горе; при евентуалност, видно е, че се касае за леки телесни увреди, липсват доказателства за претърпени болки и страдания в размер на 7 000 лева, колкото е ищцовата сума; ищецът не пролежавал в болнично заведение, счита претендирания размер за неимуществени вреди за изключително завишен субективно от ищеца, защото става дума само за лека контузия, липса на назначено и провеждано лечение в болнично заведение, нормални нива на първоначален стрес. Счита, че претендирания размер не е съобразен с действително претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания; с фактът, че ищцецът е напълно възстановен; със социалната несъизмеримост на иска като сума, както и със съдебната практика по сходни случаи. Не се установява пряката причинно-следствена връзка на твърдените неимуществени вреди с процесното ПТП, предвид неизяснения механизъм на ПТП. От друга страна - счита, че иска е завишен и не отговаря на действително претърпените болки и страдания от страна на ищеца, не отговаря на обективната социална среда и на критериите, които ППВС № 4/68 г. за обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане въвежда за прилагане на принципа на справедливост. Към така направените оспорвания следва да се отчете и оспорената вина за настъпване на ПТП, както и направеното възражение за съпричиняване от страна на увреденото лице. Ответникът моли исковете против него да бъдат отхвърлени. Неоснователността на главния иск води до неоснователност на исковете за законна лихва. Застрахователят не дължал лихви за забава от ПТП - 01.04.2018 г., защото следва да се приложат правилата по отношение забавата на застрахователя по чл. 497 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. А там, в т.2 на ал.1 от чл. 497 КЗ е регламентирано, че застрахователят не дължи лихви за забава в случаите, в които „увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3". Това е и времето, през което е протекла процедурата по чл. 498 от КЗ, по повод предявена претенция пред застрахователя. Последният узнал за тази претенция в този момент и е реагирал съобразно изискванията на закона. Застрахователят не е в забава, защото е изискал доказателства, които не са представени, в резултат на което е мотивирал и отказ да се плати застрахователно обезщетение, още по-малко от дата на ПТП. На следващо място, предвид неспазването от страна на ищцата на разпоредбите на КЗ, относно изпълнение на задълженията при образуване на претенция пред Застрахователя да докаже същата, липсва основание за уважаване на искането за лихви, и то в случай, че съдът намери настоящите искове за основателни, вкл. и частично.  Относно искането за присъждане на разноски - счита същото за неоснователно, тъй като те са му непротивопоставими като осъществени по делото, за което ответникът не е дал повод за завеждане.

Третото лице – помагач „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, гр. София, ул. „С. Караджа" № 2, чрез процесуалния представител юрисконсулт В.К. оспорва исковата молба, като неоснователна. Счита, че размерът на претенцията за обезщетение за причинени неимуществени вреди е необосновано завишен. Твръди, че изключителна вина за настъпване на събитието има застрахованият в „Дженерали Застраховане" АД водач на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. № ВН 0151 ВВ, който без основателна причина е навлязъл в лентата за насрещно движение, нарушил е разпоредбата на чл. 16 от Закона за движение по пътищата, с което е станал причина за настъпване на произшествието. Твърди, че за застрахования в ЗАД „Армеец" водач ударът е бил непредотвратим, а събитието - случайно. Няма данни същият да е допуснал нарушение на правилата за движение, регламентирани в Закона за движението по пътищата, в резултат на което да е настъпил вредоносният резултат. Произшествието настъпило по причини, които не могат да му се вменят във вина. Като функционално обусловена от отговорността на водача, не следва да бъде ангажирана и отговорността на ЗАД „Армеец". Не са настъпили неимуществени вреди, както и че ако има настъпили болки и страдания, то те не отговаряли на степента и интензитета, твърдян от ищеца. Не съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за вреди, причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно. При непозволеното увреждане, вредата не се предполага, а подлежи на доказване, при условията на пълно и главно доказване, от страната, която претендира обезщетението, в конкретния случай ищеца по спора. Оспорва при условията на евентуалност, предявените искове за неимуществени вреди по размер, като считам същите за завишени и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Функцията на застрахователното обезщетение е пострадалото лице да бъде поставено в положението преди увреждащото го събитие, а не да се превръща в източник на неоснователно обогатяване. Претендираното обезщетение не е съобразено със съдебната практика и социално -икономическата обстановка в страната към момента на събитието, и претенцията е силно завишена. Видно от предоставените към исковата молба доказателства, непосредствено след ПТП лицето е било в съзнание, без отпадни симптоми, с нормално функциониращи зеници и очи, ориентиран, с нормално дишане и двигателна реакция, без данни за шиниране, дренаж, дихателна терапия, вливания и др. По делото не са представени медицински документи за продължаващо лечение след дата 12.04.2018 г., което предполага, че ищецът се е възстановил напълно. Счита твърдението, че ищецът страда от посттравматично стресово разстройство вследствие на ПТП за неоснователно и неподкрепено с надлежни доказателства. Налице било съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на ищеца, който не е използвал предназначения за целта обезопасителен колан, с който автобус марка „Ивеко", модел „Маго", per. № ВТ 4566 KB е бил оборудван, като описаните в исковата молба увреждания са настъпили в резултат на свободното придвижване на тялото му в пространството на автомобила. По този начин пострадалото лице обективно е способствало за настъпване на вредоносния резултат, респ., за увеличаване на размера на вредоносните последици. С оглед липсата на данни относно здравословното състояние на ищеца преди момента на настъпване на ПТП, при условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване и от фактори, свързани с общия му физиологичен статус и здравно състояние, допринесли за настъпването на уврежданията. Счита искът за неимуществени вреди изцяло за неоснователен и недоказан. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихва. Отделно от горното, законната лихва следвало да се определи по правилата на чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането, а не от датата на събитието.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП – 01.04.2018г., настъпило по вина на застрахованото лице, ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лекия автомобил с ДКН ВН 0151ВВ, управляван от виновния водач.

Ответникът е образувал щета № ********* по застрахователна претенция от 28.08.2018г. Към претенцията на ищеца е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 142/01.04.2018г. на РУ на МВР гр. Севлиево.

С писмо от 27.09.2018г. ответникът информирал ищеца за невъзможност да се произнесе по претенцията, тъй като не било приключило досъдебното производство.

С постановление от 04.06.2019г. на ОП гр.Габрово по ДП №166/2018г. на РУ Севлиево, е прекратено досъдебното производство, образувано на ПТП от 01.04.2018г., тъй като при установената по несъмнен начин фактическа обстановка вина за настъпилото ПТП има единствено пострадалият – Ммм, управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ВН 0151 ВВ.

По делото е приложен фиш за спешна медицинска помощ на ищеца от 01.04.2018г., както и амбулаторни листи от 05.04.2018г. и от 12.04.2018г.

Видно от удостоверението на ЕТ „    гр. Павликени, автобусът, в който се е возел ищеца при ПТП е оборудван с поесни колани на седалките.

Според заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, при ПТП на 01.04.2018г. ищецът е получил претърпяна и преживяна закрита черепномозъчна травма с контузия на меките тъкани на главата и тялото; преживян е и психоемоционален дискомфорт, съпроводен с тревожност и неспокойствие от преживяното. Съпроводени са са с болка и страдания за срок от около 15-20 дни. Възстановителният процес от психотравмата е строго индивидуален и зависи от типа нервна система на човека. Констатираните наранявания са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото на 01.04.2018г. ПТП. По данни на ищеца, същия е седял на последната седалка, без поставен предпазен колан и с главата надолу, опряна в предната седалка на автобуса. Поставен предпазен колан би намалил силата и интензитате на претърпяната закрина черепномозъчна травма и контузията на меките тъкани на тялото.

Според заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, като причина от експлоатационно техническа гледна точка за настъпване на ПТП се явява навлизането на лекия автомобил с висока скорост в лента, по която насрещно се движи автобусът. Пострадалият Пппе управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ВН 0151 ВВ със скорост 103 км/ч към момента на удара, а автобусът се е движел със скорост 81 км/ч. Заключението на експертизата кореспндира с установените факти по прекратеното ДП №166/2018г. на РУ Севлиево.

Свидетелката Р.Р. – майка на ищеца, посочва, че след ПТП синът й е имал множество травми, започнал да се оплаква от облки в главата, сънувал кошмари. Наложило се консултации с психолог. Не искал да говори, станал леко затворен. В периода 21 юни – 5 юли 2018г. ищецът е пътувал с автобус до Италия с училищна група. Според св. ххх – класен ръководител на ищеца, след ПТП послединя не бил концентриран, понижил успеха си, страхувал се да пътува с автомобил и автобус.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил, както и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.

От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди. От заключението на автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че причина за ПТП е водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, чиито автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение на автобуса. Поради това, съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със собственика на автомобила, управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач.

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в страната към 2018 г. и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата адекватно обезщетение е такова в размер на 6000 лева.

За да стигне до този извод, съдът съобрази още и фактите, сочещи на преживяна психическа травма и немалкия възстановителен период, както и че в случая се касае до няколко и различни по вид увреждания, които са със значителен интензитет и продължителност, засягащи различни части от тялото. В тази връзка съдът съобразява изложеното от вещото лице, че черепномозъчната травма е с оздравителен период 15-20 дни, а за психотравмата няма конкретен такъв – зависи от типа нервна система. Съдът съобразява също и обстоятелството, че ищецът е ученик в юношеска възраст, в която преживяната катастрофа е предизвикала психически и социален дискомфорт. Следва да бъде съобразено и изложеното от свидетелите, че в резултат на контузиите и преживения стрес при ПТП, в известен периода от време ищецът се е страхувал да се вози в автомобил или автобус. Не на последно място следва да се съобрази и  отражението на катастрофата върху учебния процес на ищеца, който след ПТП дори е понижил успеха си. Съдът съобразява и обстоятелството, че в периода 21 юни – 5 юли 2018г. ищецът е пътувал с автобус до Италия и следователно до тогава е бил напълно възстановен от стреса от преживяното на 01.04.2018г. ПТП.

Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е основателно и доказано. От събраните по делото доказателства се установява, че и ищецът с поведението е допринесъл за причинените му неимуществени вреди в този размер. Според констатациите и заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, поставен предпазен колан би намалил силата и интензитате на претърпяната закрина черепномозъчна травма и контузията на меките тъкани на тялото. По делото се установи, автобусът, в който се е возел ищеца е бил оборудван с паусне предпазни колани, но към момента на настъпване на ПТП ищецът се е возел без поставен предпазен колан. Следователно и бездействието на ищеца е от значение за степента на претърпените от него неимуществени вреди. Поради това и съдът приема, че ищеца с поведението си е допринесъл за причинените му вреди в размер на 1/3. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 6000  лева, следва да се намали с 1/3 и остатъка в размер на 4000 лв.  лева следва да бъде присъден на ищеца. Искът на ищеца за неимуществени вреди за разликата от 4000 лв. до пълния предявен от него размер от 7000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ищецът търси и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението от датата на увреждането. С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената по делото писмена претенция на ищеца до ответника се установява конкретната дата, на която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението – 28.06.2018г., като доколкото в поканата е посочена банкова сметка, ***, застрахователят дължи законната лихва именно от датата на предявяване на застрахователната претенция. Поради това и следва да се отхвърли иска за присъждане на законна лихва за периода от датата на увреждането 01.04.2018г. до 28.06.2018г.

Липсват предпоставките на чл. 497 КЗ за недлължимост от застрахователят на лихви за забава – по делото не се събраха доказателства увреденото лице да не е представило налични у него доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според чл.106, ал.5 от КЗ,  не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Това е мярката, по отношение на доказателствата за административната процедура, която КЗ въвежда като задължителна по чл. 498, ал.3 от КЗ.

Към застрахователната си претенция ищецът е посочил виновния водач, представил е доказателства за това - протокол от ПТП, както и е описал механизма на настъпилото ПТП, но ответникът не ги е приел за достътъчни – в нарушение на разпоредбата на чл.106, ал.5 от КЗ застрахователят е поискал от ищеца документ, който ищецът освен че няма, към момента може да бъде направена разумна преценка, че няма съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и цели необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията - постановление за прекратяване на наказателното производство. Освен това, дори и след постановеното прокурорско постановление от 04.06.2019г. за прекратяване на наказателното производство, представено по делото от ищеца с молба от 03.07.2019г., чиито контатации напълно съвпадат с описания от ищеца още в застрахователната му претенция от 28.06.2018г. механизъм на настъпване на ПТП, отново липсва заплащане от страна на застрахователя на обезщетение на ищеца. Според чл.380, ал.3 от КЗ единствено непредставянето на данни за банковата сметка на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищците, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между двамата и в него е посочено конкретното основание за оказаната безплатна адвокатска помощ - чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднано лице. Поради това и ответникт следва да заплати на адвокат С.Г.К. адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г., съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Поради това и ищците следва да заплатят на ответника сумата 129 лв. разноски за вещи лица и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска.

На основание чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.

Така мотивиран, съдът

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК *********, гр.София, бул. Александър Дондуков № 68, представлявано по пълномощие от юрисконсулт ххх, да заплати на С.И.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, офис 12, сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие настъпило на 01.04.2018 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за сумата от 4000 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв.; и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за периода от датата на увреждането 01.04.2018г. до 27.06.2018г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК *********, гр.София, бул. Александър Дондуков № 68, представлявано по пълномощие от юрисконсулт ххх, да заплати на адвокат С.Г.К. с личен № в ЕРАРБ ********** от гр. Павликени, ул.Свобода № 24, ет.1, офис 12, сумата 450 лв. /четирисоттин и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.И.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, офис 12, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК *********, гр.София, бул. Александър Дондуков № 68, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Мануела Манолова, сумата 129 лв. /сто двадесет и девет лева/ разноски по делото, както и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: