№ 55
гр. Севлиево, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214230101221 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от М. Н. С. -
непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка СТ. С. Д., с пълномощник
адвокат С.К., против Н. П. С..
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
В исковата молба се твърди, че с решение по гр.д. № 1477/2012 г. на Районен съд
Севлиево ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 100
лв. От постановяване на този размер досега нуждите на детето значително са
нараснали. Понастоящем то и майка му живеят в **, където стандартът на живот е
значително по-висок и всичко е скъпо. Отглеждането й е свързано с все по-значителни
разходи за набавяне на храна, облекло, учебни пособия, спорт, лечение и др. Майката
не може да поеме цялостната издръжка, а ответникът е трудоспособен, няма други
деца, които да издържа и може да заплаща по-голяма издръжка от досегашната. От два
месеца по своя инициатива давал по 200 лв. месечно. Предвид настъпилото изменение
на обстоятелствата ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени
размера на месечната издръжка, която ответникът да заплаща, като я увеличи от 100 на
250 лева, ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на основанията за
изменението или прекратяването й. Прави искане за допускане на предварително
изпълнение на решението,на осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК.
В с.з. ищцата не се явява. От нейно име пълномощникът й, адвокат С.К.,
поддържа предявения иск и излага съображения за уважаването му.
1
В законния срок ответникът е представил отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си адвокат И.И.-С.. В него заема следното становище:
В исковата молба не е посочено да е налице промяна на обстоятелствата и в какво
се състои тази промяна, която да обуслови такава драстична промяна в размера на
издръжката, дължима за детето М.. Доброволното изплащане на 200 лв. месечно от
ответника свидетелствало за неговото желание да заплаща колкото може по-голяма
издръжка за детето. Ищцата не е правила опит да проведе разговор с него по този
въпрос, а предприела действия по предявяване на настоящия иск. Това е допустимо,
само ако няма разбирателство по въпроса между родителите.
Към настоящия момент възможностите на ответника да заплаща издръжка не
съответстват на размера на претендираната с исковата молба такава. Размерът на
трудовото му възнаграждение е минимален, като към момента той работи в И.. Голяма
част от възнаграждението му се удържа за изплащане на задължение по банков кредит,
изтеглен на 31.11.2008 г., по време на фактическото съжителство с майката, която сума
е използвана изцяло за нуждите на семейството.
Посочва се, че средствата за издръжка на ищцата ответникът превежда по
банковата сметка на пълнолетния й брат, тъй като не му е съобщена нейна банкова
сметка.
В исковата молба липсват мотиви, които налагат увеличение на издръжката, а
именно - какви са нарасналите нужди на детето, какви са възможностите на
родителите, посещават ли се извънкласни занимания и др. подобни. Ето защо
обстоятелствата, на които се основава иска, са некореспондиращи с действителното
правно положение между страните и обективната истина. Ищцовите претенции не се
подкрепят от представения доказателствен материал и поради това искът се явява и
недоказан. Затова ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.
В с.з. ответникът не се явява. От негово име, процесуалният му представител,
адвокат Иглика Иванова-С. илага съображения в подкрепа на становището, изразено в
отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е безспорно, а се установява и от приложените удостоверение за
раждане, че ответникът е баща на непълнолетната ищца М. Н. С., родена на 17.04.2007
г. Не е спорно и че с решение №353 от 12.12.2012 г. по гр.д. № 1477/2012 г. на Районен
съд Севлиево ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в
размер на 100 лв., считано от 19.10.2011 г., ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменението или
отпадането й. Страните признават, че от два месеца преди завеждане на иска
2
ответникът заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно.
Към настоящият момент детето М. живее в **, заедно с майка си. По тази причина
за ДСП Севлиево е невъзможно да изготви социален доклад по делото. Не се
представят и доказателства за доходите на майката С.Д., за условията, при които живее
детето, за здравословното му състояние и пр.
От извършената справка в базата данни на НАП се установява, че ответникът
работи по трудово правоотношение с "Аит интернешънъл транспорт" ЕООД. От
представеното заверено копие на удостоверение за доходите му за периода м. февруари
2021 г. - м. януари 2021 г. се установява, че брутният му доход за периода е в общ
размер на 22 400,90 лв., а от справка за направените удръжки, изд. от работодателя, се
установява, че съгласно наложен запор за периода м. юни 2021 г. - м. януари 2022 г. му
е удържана сума в общ размер от 3750 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Задължението за издръжка към непълнолетно дете се отличава със своя
абсолютен, безусловен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен
минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната
или към момента същата възлиза на 162,50 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата,
присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по
смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно и съществено изменение на
нуждите на издържаното лице или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно
наличието на една от посочените предпоставки. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Съгласно задължителната практика на ВКС, тя следва да е такава, каквато би била, ако
родителите живеят в едно домакинство.
От постановяване на решението, с което е определена издръжката на
непълнолетната ищца в размер на 100 лв., са изминали девет години. През този период
от време и към момента детето се намира в период на интензивен растеж, като с
нарастването на възрастта нуждите му от храна и облекло безспорно са се увеличили.
Следва да се отчете и настъпилото в изминалия период от определяне на предходната
издръжка увеличение в цените на всички стоки и услуги, което намира отражение и в
размера на МРЗ - към момента на определяне на издръжката същата е била в размер от
270 лв., а понастоящем е 650 лв. Настъпило е изменение и в обстоятелствата, свързани
с местоживеенето на детето. При първоначалното определяне на издръжката то и
неговата майка са живели в гр. Севлиево, България, а понастоящем живеят във
Великобритания, като е ноторно известно, че в тази държава са необходими повече
3
средства за издръжка.
За ищцата не съществува законово задължение да се опита да постигне
предварително извънсъдебно споразумение с ответника по размера на издръжката, с
оглед на което направеното в този смисъл възражение от неговия процесуален
представител е неоснователно.
Изложените съображения водят съда до извод за основателност на предявения
иск, тъй като безспорно се установява, че е налице съществено и трайно изменение на
обстоятелствата от предишното определяне на издръжката. ато основателен, искът
следва да се обсъди и по размер. При това следва да се съобразят нуждите на детето, с
оглед на правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие. Заедно с това
следва се имат предвид възможностите на дължащия издръжката.
По отношение нуждите на детето съдът намира за безспорно, че то има всички
обичайни потребности за дете на неговата възраст – осигуряване на нормални условия
на живот, включващи закупуване на храна, дрехи, обувки, ученически пособия и др.
Тъй като в тази възраст детето расте и се развива бързо, това определя и
необходимостта от често закупуване на нови такива вещи за задоволяване на нуждите
му. В този смисъл и съгласно трайната съдебна практика, не се налага доказване на
обичайните нужди на детето.
Съдът взема предвид, че не се твърди детето да има нужда от специфични здравни
грижи, изискващи допълнителни разходи. Не се представиха и никакви доказателства,
свързани с нуждата от разходи за учебни пособия, спорт и др. дейности, поради което
съдът намира, че твърденията за тези нужди останаха недоказани.
В обобщение, решаващият съдебен състав, като взе предвид възрастта на детето и
изложените по-горе обстоятелства, свързани с неговите нужди, намира, че следва да се
определи обща месечна издръжка на непълнолетната ищца М.С. в размер от 460 лв.
месечно. При разпределението й съдът следва да прецени възможностите на
родителите. По отношение на майката на детето обаче не се представиха доказателства
за доходите й, но следва да се съобразят обстоятелствата, че същата е в трудоспособна
възраст, а освен разходите, то и доходите във Великобритания са по-големи от тези в
България. Затова и на осн. чл. 161 от ГПК съдът приема за установено, че майката
разполага с достатъчни по размер доходи, за да издържа дъщеря си.
По отношение на доходите на бащата-ответник се установи, че средномесечното му
брутно възнаграждение за една година назад е в размер на 1866,74 лв., като същият
няма задължения за заплащане на издръжка на други лица. Възражението, касаещо
удръжки за изплащания от ответника кредит, не се взема предвид при определяне
размера на издръжката, тъй като задължението за издръжка е от абсолютен характер и
при определяне възможностите на родителите не се отчитат поети задължения към
трети лица, които не са с такъв характер.
4
Съобразявайки съвкупността от изложените по-горе обстоятелства и тъй като
майката полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
които не могат да получат парична оценка, съдът ще осъди бащата-ответник да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 240 лв., която ще дължи ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.10.2021 г., до изменение или
отпадане на основанията за изплащането й. Съдът намира, че този размер на
издръжката съответства на възможностите на родителя и нуждите на детето, като взема
предвид и факта, че издръжката се определя за бъдещ период от време, в който
нуждите на детето няма да намаляват, а ще нарастват. До посочения размер искът е
основателен и доказан, а за горницата над тази сума, до претендирания с исковата
молба размер от 250 лв., съдът ще го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът ще уважи направеното от
ищцата искане, като допусне предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото, частично основателна се явява претенцията на ищцата
за присъждане на направените разноски, включващ адвокатско възнаграждение от 300
лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Възнаграждението
е определено по размер и изплатено, затова и съобразно уважената част на иска съдът
ще осъди ответникът да заплати на ищцата сумата от 288,00 лв., на осн.чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
Разноски от страна на ответника не са претендирани и не се представят
доказателства за извършването им.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с ал. 1 ГПК ответникът ще бъде осъден да
заплати и държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 201,60
лв. по сметка на РС - Севлиево.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с решение №353 от 12.12.2012 г. по
гр.д. № 1477/2012 г. на Районен съд Севлиево, както следва:
ОСЪЖДА Н. П. С., ЕГН:**********, с адрес **, да заплаща на непълнолетната
си дъщеря М. Н. С., ЕГН:**********, действаща със съгласието на своята майка СТ. С.
Д., ЕГН:**********, двете с адрес **, ежемесечна издръжка в размер на 240,00 лв.
/двеста и четиридесет лева/, считано от датата на предявяване на иска - 19.10.2021 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване,
до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката,
на основание чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
5
за сумата от 10 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 250
лв. месечна издръжка, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. П. С., ЕГН:**********, с адрес **, да заплати на М. Н. С.,
ЕГН:********** - непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка СТ. С. Д.,
ЕГН:**********, двете с постоянен адрес **, направените по делото разноски в размер
на 288,00 лв. /двеста осемдесет и осем лева/, на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. П. С., ЕГН:**********, с адрес **, да заплати по сметка на
Севлиевски районен съд държавна такса в размер на 201,60 лв. /двеста и един лева и
шестдесет стотинки/, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок, който тече от 14.03.2022 г., за което страните са уведомени в
съдебно заседание, на осн. чл. 315 ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6