МОТИВИ към присъдата
по НОХД №841/2013 г. на РС- Свиленград от 23.10.2013 г.
Гр.Свиленград ,30.10.2013г.
С
Обвинителен акт по Досъдебно производство №71/2013 година по описа на РУП-
Свиленград, преписка с вх.№281/2013 година по описа на Районна прокуратура –
Свиленград, Милена Славова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград
повдига обвинение на:
Подсъдимият Г.А.Г. , ЕГН:**********, роден на *** ***,
ром, български гражданин, живущ ***4, с основно образование, нежене, безработен, осъждан ,за това, че: на 04/05.02.2013г. в гр.Свиленград,обл.Хасково чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот /разбиване на дървени каси на два броя входни дървени врати/отнел чужди
движими вещи, а именно -1брой дамски златен пръстен от 3 грама-14карата и 1брой
дамска черна кожена чанта, всичко на обща стойност 190 лева от владението на Г.Н.Т.
*** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен и деянието е извършено повторно/ деецът е извършил престъплението след като е бил
осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление/ - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр.чл.194, ал.1 вр с чл.28,ал.1 от
НК.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата
обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
установявало обвинението.При определяне на
наказанието моли съда да наложи наказания при условията на чл.54 във вр.с
чл.58а,ал.1 от НК ,като не визира
конкретен размер на същото,а оставя това на преценката на съда .
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му заявяват
,че подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния
акт, като дава съгласието си в хода на
съдебното следствие да не се
събират доказателства за тези факти.По
същество се пледира на подсъдимият да бъд наложено наказание Лишаване от
свобода в минимален размер.
Гражданскоправни претенции не са
предявени, респ. не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния
процес.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът
разясни правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Г.А.Г.
заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимият се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Фактите, на основание които Съдът
постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:
На 04 срещу 05.02.2013г. в гр.Свиленград подс.Г.А.Г. и св.Й.М.Д. и двамата живущи в ромската махала в гр.
Свиленград се разхождали из града,
като преди това били употребили алкохол и стигайки до дома на св. Г.Н.Т., подс. Г. решил да влезе в него
с цел да открадне вещи и
предмети, които намери, поради което изкъртил външната входна врата на първия етаж на дома на св. Т.. Св.
Д. останал отвън на улицата, докато подс. Г.
влязъл в къщата и по вътрешни стълби се качил на втория етаж, където изкъртил и входната врата, водеща
към втория етаж на къщата и влязъл в коридора. Същият видял, че вратата на
първата стая вдясно от коридора била
открехната и влязъл вътре, където по същото време спяла св. Т.. От стаята подс.
Г. взел дамската черна кожена чанта на св. Т., в която
същата държала лични документи-лична карта, свидетелство за управление на МПС и 2 броя дебитни карти на Пиреус Банк,
всички издадени на нейно име и 1 брой дамски златен пръстен от 3 грама
-14 карата. Подс. Г. извадил документите от дамската чанта, които оставил в
стаята и напуснал жилището на св. Т.
вземайки със себе си само дамската чанта и златния пръстен в нея. Отвън подсъдимият отворил чантата и извадил
златния пръстен и го прибрал, а дамската чанта изхвърлил в
контейнер.Междувременно когато около 03:40 часа на 05.02.2013г. св. Т. се събудила видяла, че вратата на стаята, в която спяла била
отворена, но когато излязла в
коридора и направило впечатление, че външната входна дървена врата на втория етаж била също широко отворена. След като
се приближила до нея установила, че касата на вратата, заедно с част от
дървената ламперия били изкъртени,
като на пода в коридора имало изпадала мазилка от стената. Св.Т.
установила липсата на дамската си чанта и извършената кражба, за което сигнализирала на телефон 112.На място била изпратена оперативно-следствена
група и дежурния разследващ полицай
извършил оглед на местопроизшествието и започнал досъдебно производство по реда
на чл.212, ал.2 от НПК. При огледа на местопроизшествието в дома находящ се в
гр. Свиленград, ул. "Генерал Скобелев " № 28, обитаван от св.Г.Н.Т. били
иззети три броя дактилоскопни следи , за които видно от заключението на изготвената
дактилоскопна експертиза по протокол №13/22.02.2013г. по описа на РУП
Свиленград, само две от тях били годни за идентификационно изследване, като авторът на дактилоскопна следа № 1 не
бил установен, дактилоскопна следа
№2 била оставена от палеца на лявата ръка на Г.Н.Т., а дактилоскопна
следа №3 е била негодна за идентификационно
изследване. На 16.04.2013г. в РУП
Свиленград била получена Справка с рег. № 8190/11.04.2013г. На НТЛ при ОД на МБР Хасково, видно от която при
проверка на дактилоскопна следа от
дланов отпечатък в дактилоскопната система «Афис», намерена и иззета с протокол за оглед на местопроизшествие на 05.02.2013г. било установено, че била идентична с
отпечатък от дясна длан на лицето Г.А.Г.
ЕГН **********,***. В хода на образуваното по случая досъдебно
производство и с цел установяване по
безспорен начин стойността на откраднатите вещи била назначена оценъчна
експертиза. Видно от заключението на вещото лице реалната пазарна цена към момента на извършване на престъплението
на 1 брой дамски златен пръстен от 3
грама -14 карата и 1 брой дамска черна кожена чанта възлиза на обща стойност 190,00 лева. Първоначално по досъдебното производство на Г.А.Г. било предявено обвинение за извършено престъпление по чл,195 ал.
1 т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК, а на Й.М.Д. за
престъпление по чл. 195 ал.1 т.3
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК.След
анализ на събраните доказателства обаче било преценено от наблюдаващият
прокурор, че в конкретния случай,
действителната роля и участието на св. Й.М.Д. в престъплението, за което му е предявено обвинение не било
доказано, поради което на основание
чл.243, ал,1, т.2 НПК наказателното производство водено срещу него за това престъпление било частично
прекратено с постановление на РП- Свиленград от 07.08.2013г. влязло в
законна сила на 15.08.2013г.
Видно
от справката за съдимост подсъдимият е
осъждан общо три пъти,като за първото престъпление същият е реабилитиран по
право, по второто е осъден на наказание „глоба”,а за третото осъждане по НОХД
№289/2005г. на РС Свиленград влязло в законна сила на 02.03.2006г. с Определение №36/02.03.2006г. подсъдимият е
бил признат за виновен за извършено деяние по чл.195, ал.1,т.2,4,5,7 вр с чл.194,ал.1,вр
с чл.28,ал.1 от НК, като му е наложено наказание ЛС за срок от 8 месеца,което
наказание на основание чл.66 от НК изтърпяването му е отложено за срок от 3
години.
От ДСМПИС /л.91/на
подсъдимият се установява ,че има съпруга ,не получава доходи и не
притежава на свое име движимо или недвижимо имущество.
От приложената по досъдебното производство характеристика
на подсъдимия /л.88/се установява,че подсъдимият е в добри отношения със
съседите си и не е предизвиквал конфликти. В момента няма събрани данни да
злоупотребява системно с алкохол или други силно упойващи вещества.Регистриран
е като извършител на няколко престъпления/предимно кражби/и не се издирва от
органите на полицията. Посочено е още роднинските връзки на подсъдимия и семейният му састус, а
именно,че същият има съпруга и две деца.
В хода на съдебното следствие по делото е прибощена
разписка и декларация от пострадалата Т.,видно от които подсъдимият е
възстановил сумата в размер на 190лева.
От така изложената по-горе, фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи:
С
оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимия се доказа
по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие,
дактилоскопна експертиза, справка с рег.№ 8190/11.04.2013г. на НТЛ при ОД на МВ
Хасково,оценъчна експертиза
, свидетелските показания,направените самопризнания на
подсъдимият, ДСМПИС,
справка
за съдимост, ведно с бюлетните към нея.,
характеристика на подсъдимия.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на
престъплението/
по чл.195 от НК/, както и авторството
на подсъдимия. Показанията на всички свидетели
са непротиворечиви и се покриват напълно
с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях
съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира
изцяло.Следва да се отбележи,че подсъдимият
се признава за виновен и признава всички изложени обстоятелства в обвинителния
акт ,но не дава обяснения относно начина на извършване на престъплението и съобразявайки събраните доказателства по
делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие ,съдът
прие че деянието осъществено от подсъдимия по начина описан в обвинителният акт
се доказа по безспорен и категоричен начин .
Установява се от събрания
по делото писмен материал в частност
протокол за оглед на местроизшествие , фотоалбум,както и от показанията на свидетелите Г.Н.Т., Н.М.Н.,Г.П.П. и Йордан М.Д., ,че подсъдимия на 04/05.02.2013г. в гр.Свиленград,обл.Хасково чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот /разбиване на дървени каси на два броя входни дървени врати/отнел чужди
движими вещи, а именно -1брой дамски златен пръстен от 3 грама-14карата и 1брой
дамска черна кожена чанта, всичко на обща стойност 190 лева /съгласно
заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, която се възприема от
съда като компетентно и безпристрастно дадено,поради което следва да се
кредитира с доверие/ от владението на Г.Н.Т. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои ,поради което съдът
намира ,че извършеното престъпление
/чл.195 от НК /от подсъдимият за доказано по
безспорен и категоричен начин. От приетата по делото
справка на НТЛ към ОД на МВр Хасково,пък се установява авторство на подсъдимия
касаещо осъщественото престъпление визирано в обвинителния акт.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимата
Г.А.Г. е осъществила фактическия състав на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7 вр.чл.194,
ал.1 вр с чл.28,ал.1 от НК.
От правна страна се
приема ,че
престъпление кражба
е налице, когато деецът
отнеме чужда движима вещ от владението на другиго,без съгласието на владелеца с
намерение тази вещ да бъде присвоена противозаконно. Съгласно установената по
делото фактическа обстановка ,която не се оспорва от подсъдимият, а напротив
същият признава вината си и съобразно събрания по делото доказателствен
материал следва да се приеме,че подсъдимият с действията си на 04/05.02.2013г.
в гр.Свиленград,обл.Хасково чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот /разбиване на дървени каси на два
броя входни дървени врати/отнел чужди движими вещи, а именно -1брой дамски
златен пръстен от 3 грама-14карата и 1брой дамска черна кожена чанта, всичко на
обща стойност 190 лева от владението на Г.Н.Т. ***.
Безспорно
фактическата власт на пострадалата свидетелка Т. е било прекратено с действията
на подсъдимият, което е осъществено чрез
активното му поведение през процесния ден,а изнасяне на процесните вещи от дома
на пострадалата, като в същото време подсъдимият е установил фактическата власт върху дамската
кожена чанта и златния пръстен , като е изнесъл вещите от дома на пострадалата
и впоследствие е изхвърлил чантата а е
прибрил златния пръстен, с което е настъпил престъпния резултат визиран в
състава на чл.194 от НК , а именно промяната във фактическата власт върху
предмета на посегателство. Когато промяната на
фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради което правилно
деянието извършено от подсъдимия е квалифицирано като довършено
престъпление.Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на
владелеца на вещта, което безспорно е установено в настоящото производство с
факта на подаване на жалба /сигнал на тел.112 първоначално/ от пострадалата след извършване на деянието от подсъдимия и
констатирането му от пострадалата свидетелка.Извършител на престъплението
кражба може да бъде само лице, което няма фактическа власт върху предмета на
престъплението и което не е собственик на вещта,поради което следва да се
приеме ,че подсъдимият е субект на престъплението към което е привлечен да
отговаря, което обстоятелство не е спорно по делото.
Както
се посочи от доказателствата по делото се установява,че за отнемане на
процесните вещи подсъдимият е разрушил
бравите на две дървени врати от жилището на пострадалата за да има достъп до
помещения в сградата,като по този начин е успял да отнеме процесните вещи ,като с тези си действия същият е осъществил
от обективна страна квалфицирания състав
на чл.195,ал.1,т. 3 от НК.
Законът предвижда редица
квалифицирани състави на престъплението кражба,в частност за настоящият случай
спрямо подсъдимия деянието ,което е извършил и правилно прокурорът квалифицирал
е за кражба извършена при условията на повторност, т.к. подсъдимия е осъждан /
съгласно приложената справка за съдимост/.
Извършеното от подс. Г. деяние
следва да се квалифицира като извършено при условията на повторност по смисъла
на чл.28, от НК. Осъждането определящо потворността по смисъла на чл.28
от НК е по НОХД №289/2005г. на РС
Свиленград влязло в законна сила на 02.03.2006г. по което с Определение
№36/02.03.2006г. подсъдимият е бил признат за виновен за извършено деяние по
чл.195, ал.1,т.2,4,5,7 вр с чл.194,ал.1,вр с чл.28,ал.1 от НК, като му е
наложено наказание ЛС за срок от 8 месеца,което наказание на основание чл.66 от НК изтърпяването му е отложено за срок от 3 години и деянието по
настоящото производство е извършено от него преди да изтече 5 годишния срок по
чл. 30, ал.1 от НК от изпълнението /изтичането на изпитателния срок съгл.ал.2
на чл.30 от НК/на наложено му наказание по НОХД № 289/2005 г.на РС-Свиленград
наказание.
Извършеното от посъдимия
деяние не може да се разглежда като маловажен случай, независимо от ниската стойност на предмета на престъплението, тъй като
в случая е налице завишена степен на обществена
опасност на дееца -криминално проявен, демонстрира престъпна упоритост и целенасоченост за
постигане на съставомерния резултат ,начинът на
извършване на деянието-след употреба на алкохол, през нощта и то от дом в който
пострадалият е спял спокойно ,което говори за безцеремоност и дързост на
извършителя ,говорят за една престъпна
упоритост и липса на превъзпитание на извършителя по предишните му осъждания .
Съдът прие че авторът
на деянието е установен по безспорен
начин в производството,както
и изпълнителното
деяние като механизъм на извършване.Причините за извършеното деяние се коренят
в ниската правна куртура на подсъдимия
, пренебрежителното му отношение към чуждата
собственост и стремеж към незаконно облагодетелстване. Налице е противоправност и
наказуемост на деянието, които са обективни елементи от състава на
престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното
деяние и настъпилите общественоопасни последици. Горното резултатира в доказаност на елементите от
състава на повдигнатото обвинение, за което следва
да бъде ангажирана
наказателната отговорност на дееца.
От субективна
страна ,както по горе бе посочено деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2, хипотеза
1-ва от НК. Разбирал
е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Извършил е деянието в състояние на вменяемост.
Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание, че тези вещи
не са му
принадлежали и са чужди, но въпреки
това ги е отнел и присвоил,
като е целял именно това.
От обективна
страна подс. Г.А.Г.
***
чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот /разбиване на дървени каси на два броя входни
дървени врати/отнел чужди движими вещи, а именно -1брой дамски златен пръстен
от 3 грама-14карата и 1брой дамска черна кожена чанта, всичко на обща стойност
190 лева от владението на Г.Н.Тасева *** без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и
деянието е извършено повторно/ деецът е
извършил престъплението след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление/ - престъпление по чл.195, ал.1, т.3
и т.7 във вр.чл.194, ал.1 вр с чл.28,ал.1 от
НК.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното от подс. Г. самопризнание , изразеното разкаяние,както и че същият
в съдебното следствие възстановени на пострадалата нанесените вреди ,като
съответно отегчаващи вината обстоятелства , съдът прие предходните осъждания на подсъдимия,
проявената дързост от негова страна / деянието е извършено през нощта след
употреба на алкохол/,липсата на постигане на
превъзпитание на извършителя по предишните му осъждания поради което
настоящият състав счете,че така констатираните отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането
на разпоредбата на чл.55 от НК и следва при индивидуализиране на наказанието
,съобразно чл.54 от НК съдът да определи наказанието предвидено в санкционната
норма . Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност ,съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК,подходящо и справедливо
наказание на Г.А.Г. следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК- при баланс на смекчаващите и оттегчаващи отговорността обстоятелства.
Доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от
1 до 10 години , и съобразно чл.58а,ал.1
във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът му определи
наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 12 месеца като на основание
чл.58а,ал.1от НК намали така определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3,
а именно 4 месеца ,и го осъди на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца .Като съобрази съдебното
минало на подсъдимия и изискванията предвидени в чл.66,ал.1 от НК ,
съдът прие ,че подсъдимият следва да изтърпи
наложеното наказание Лишаване от свобода ефективно,
предвид неприложимостта на чл.66 от НК. Като
при определяне на режима , съдът взе впредви разпоредбата на чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ,
поради което прие че подсъдимият следва да изтърпи наказанието при „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане
на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно
- да се поправи
и превъзпита осъдения към спазване на
законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително
върху него и да му се
отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът прие,че причина за извършеното
престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в
страната.
Констатираха се извършени
разноски по делото ,поради което и на основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на МВР направените
разноски
по делото в размер на 60,00лева -
възнаграждение за вещо лице.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата.
Районен
Съдия:...........................
