Присъда по дело №4304/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ по н.ч.х.д. № 4304/2022 г., СРС, НО, 116-ти състав
Производството е образувано по тъжба от непълнолетната Е. В. Б., със
съгласието на баща , срещу Т. С. И. с ЕГН ********** за престъпление по
чл. 146, ал.1 от НК за това, че на 30.11.2021 г. около 14 часа в проведен в град
София, на високоговорител телефонен разговор, между К.Б.И. - майка на
частната тъжителка Е. В. Б. и Т. И., и в присъствието на Е. В. Б., подсъдимата
И. е казала нещо унизително за честта и достойнството на частната
тъжителка, а именно „измамничка“", „двуличничка“, „лъжкиня“.
Преди даване ход на съдебното следствие съдът не е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от частната тъжителка
граждански иск, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението
В хода на съдебното следствие подсъдимата се представлява от
упълномощен защитник – адв. Г.. Подсъдимата дава обяснения,в които отрича
да е извършила деянието, в което е обвинена. Посочва, че се е почувствала
много засегната, доколкото с нейния труд частната тъжителка е спечелила
награда, а благодаряла на друг. Сочи, че в проведен на 31.11.2021г. телефонен
разговор с майката на Е. Б. е била заплашвана, както със съд, така и с
адвокати, отрича да е изричала думите, които събеседничката се опитвала да
представи за нейни. Сочи, че съпругът и е слушал разговора на
високоговорител, а при опит да разговаря с частната тъжителка й било
обяснено, че детето е на училище. Сочи, че има неписано морално правило, че
ако се посещава една музикална школа не може да се посещава друга.
Съобщава, че споделила за разговора с майка на друга ученичка, а по време на
провеждане на разговора с майката на Е. не се включвал в разговора никой
друг от присъстващите от отсрещната страна, а самата подсъдима била
останала с впечатлението, че частната тъжителка е на училище.
В хода на съдебните прения повереникът на частният тъжител - адв. С.
намира обвинението за доказано, като прави подробен анализ на събраните
гласни доказателствени средства и писмени доказателства. Моли съда да
кредитира показанията на свидетелите на обвинението и да не дава вяра на
тези на защитата. Намира обясненията на подсъдимата по презумпция с ниска
степен на достоверност, а също и за противоречиви. Намира, че деянието е
извършено с пряк умисъл. Посочва, че съдът не е обвързан с описаното в
тъжбата и ако съдът установи, че е извършено друго престъпление от
подсъдимата, да я признае за виновна за това престъпление.
Частният тъжител се придържа към казаното от повереника.
Защитата в своята пледоария изтъква, че обвинението не е доказано, а
подсъдимата не е извършила деянието, в което е обвинена. Посочва, че
доколкото свидетелите М.И. и К.И. не предупредили подсъдимата, че Е.
присъства на разговора, то частната тъжителка не е чула нито една част от
проведения разговор. Намира за установено, че Е. Б. не е отсъствала от
1

учебни занятия на посочената дата. Моли съда да постанови оправдателна
присъда.
Подсъдимата в своя защита заявява, че не се признава за виновна, не била
нанесла обида на частната тъжителка, а се ЦЕЛИ да бъде опетнено името ѝ.
В последната си дума подсъдимата заявява, че иска да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Т. С. И. е с ЕГН: **********, българка е, с българско
гражданство, с висше образование, неомъжена, неосъждана, с адрес: с.
Иваняне, ул.„************
Свидетелката К.И., майка на частната тъжителка, била заедно с нея и
други лица в бар в гр. Кюстендил, където подсъдимата И. изпълнявала песни.
Кръстницата на Е. Б. отишла при подсъдимата, която била на сцената, като
поискала Е. да излезе и да изпее една песен, като подсъдимата се съгласила.
Известно време след като се върнали в София, родителите на Е. Б.
коментирали, че търсят учител и се сетили за Т. И., позвънили по телефона
и частната тъжителка си записала час при нея. Ученичката започнала да
посещава уроци по вокална педагогика при подсъдимата. На 28.10.2020 г. бил
първият урок и до 03.02.2021г. Б. направила общо седем посещения. След
тази дата подсъдимата заявила, че следва занапред детето да посещава уроци
при друга учителка в школата на подсъдимата - свидетелката К.И.. Е.
споделила на родителите си, че не иска да си сменя учителя, но на
09.03.2021г., започнала уроци при К.И.. През лятото на 2021г. семейството на
тъжителката се видяло с Т. в гр.Кюстендил и Е. била поканена от нея за изпее
пак една песен в бара. Решили Е. Б. да вземе уроци при Т. и да направят запис
на кавър песен. От 15.07.2021 г. до 25.09.2021 г. взела 13/тринадесет часа/. На
25.09.2021 г., бил направен запис на песен в студио с участието като
техническо лице на свидетеля Д.З., като Т. И. присъствала. По време на
записа З. казал на Т. И., че детето не е подготвено за записа. Частната
тъжителка не харесала записа и той не бил разпространяван. След това
отношенията между подсъдимата и частната тъжителка приключили в
професионален план.
На 06.10.2021 г. Б. започнала уроци отново при К.И., която имала своя
собствена школа и започнала подготовка за конкурс, с различна песен и
когато на 26.11.2021г. обявили резултата от конкурса, детето било класирано
с дуетна песен на трето място и Е. публикувала радостната новина във
Фейсбук. Подсъдимата видяла поста и написала „Хората казват, че ученикът
прилича на учителя си – е при вас това важи в абсолютна сила! Браво, добре
те е научила как се „краде“ чужд труд и знания. Поздравления! Предателство
от висш пилотаж!“. Родителите се опитали да накарат подсъдимата да изтрие
коментара, но тя така и не го направила. На 30.11.2021г. бил проведен
2

разговор между адвоката на частната тъжителка и И., който не довел до
искания резултат. За това свидетелката К.И. инициирала разговор с Т. за тази
публикация. По време на разговора при К.И. присъствали нейния съпруг и
баща на частната тъжителка – В. Б., свидетелят М.И. и Е. Б.. Разговорът
свидетелката К.И. провела на високоговорител, за да се чува от всички
присъстващи, като майката на частната тъжителка предупредила
подсъдимата, че разговорът е на високоговорител и се чува и от други хора.
Същата обаче не уточнила, че Е. Б. е там и че възприема думите на
подсъдимата. Освен К.И. друг от присъстващите не се намесил в разговора и
по никакъв начин не се афиширал, че присъства. Самата Е. Б. само слушала
какво си говорят майка и подсъдимата, без да обективира присъствието си в
стаята така, че да разбере подсъдимата, че това което се обсъжда в разговора,
се възприема и от нея. Подсъдимата била ядосана и не приемала
обстоятелството, че Е. Б. посещава друг вокален педагог, с който записала
песен и участвала в конкурс. Заявила на майката на частната тъжителка, че
като нейна ученичка Е. не може да ходи на други уроци при друг учител.
Заявила лично на майката К.И., че дъщеря ѝ е „измамничка“, „двуличничка“ и
„лъжкиня“, като повторила това неколкократно, след което ядосана затворила
телефона. Детето чуло квалификациите, които подсъдимата съобщила на
нейната майка по неин адрес.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - показанията на свидетелите К.И., М.И., К.И., Б., З.
(частично кредитирани), обясненията на подсъдимата (частично
кредитирани), писмените доказателства: констативен протокол, справка от
учебно заведение, акт за раждане на частната тъжителка и другите,
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К.И. и М.И.. На първо място
следва да се посочи, че съдът подходи критично към показанията на
свидетелката К.И., доколкото същата е майка на частната тъжителка и би
могла да е заинтересована от изхода на делото с оглед родствената връзка
между тях. Въпреки това съдът намери, че показанията на тази свидетелка
отразяват обективно възприетите от нея факти и не са повлияни от
посоченото обстоятелство. Това е така, доколкото тези показания се
подкрепят напълно от показанията на свидетеля М.И., който няма родствена
връзка със семейството на частната тъжителка, а е единствено техен приятел,
като това обстоятелство поставя свидетеля в незаинтересована позиция от
изхода на делото. В тази връзка показанията и на двамата свидетели са
логични, последователни, подкрепят се от останалия събран доказателствен
материал, с изключение на обясненията на подсъдимата и на нейния интимен
партньор, които съдът обаче не кредитира в противоречащите им на сега
анализираните гласни доказателствени средства части относно съдържанието
на разговора между К.И. и подсъдимата, което всъщност е и единственият
спорен момент по делото. Показанията на тези двама свидетели на
3

обвинението са логични, добросъвестно депозирани и кореспондират
помежду си, включително и с производните доказателства, събрани чрез
разпита на свидетелката К.И.. От показанията на К.И. и М.И. се установява
провеждането на разговора, между кои лица е проведен, кой е присъствал на
разговора, включително и присъствието в стаята с майка си на частната
тъжителка, както и самото съдържание на разговора, провеждането му на
високоговорител. От тези показания се установява с категоричност какво
поведение е имала подсъдимата, изречените от нея думи такива, каквито са
описани в тъжбата, и тяхното многократно повтаряне. Съдът намира и друго
основание да кредитира именно показанията на тази група свидетели,
доколкото съвсем добросъвестно свидетелите съобщават изключително
неизгодни за обвинителната теза факти, които в крайна сметка довеждат до
неблагоприятния за частната тъжителка изход на делото, а именно, че
подсъдимата не е била предупредена и изобщо не е знаела, че Е. Б. се е
намирала в стаята и е присъствала на провеждания телефонен разговор. В
този смисъл съдът не намери основание да не се довери на съобщеното от
тези двама свидетели. Макар и двамата да не посочват точно датата на
проведения разговор – 30.11.2021г., доколкото свидетелката К.И. съобщава
това да е 30.10.2021г., месец по-рано, а М.И. да твърди, че той се е състоял
октомври 2021г, съдът намира, че от другите кредитирани доказателствени
източници неговото провеждане на посочената в тъжбата дата се установява с
категоричност. В този смисъл са показанията на свидетеля З., както и
обясненията на подсъдимата, които в тези части съдът кредитира. Липсата на
точен спомен у тези свидетели на обвинението е логичен с оглед изминалия
период от време, но съдът, вземайки предвид, че в показанията и двамата
свидетели съобщават, че разговорът е проведен във връзка с предходната
публикация на Б. за състоял се конкурс и спечена награда (с дата 26.11.2021г.,
видно от показанията на останалите свидетели и на самата свидетелка К.И.),
то тогава е категорично изключена възможността разговорът да се е провел
през месец октомври и става въпрос за добросъвестно объркване у
свидетелите, което не се отразява на показанията в останалите им части,
които съдът кредитира. И двамата свидетели са категорични на изрично
зададени въпроси от страна на съда, че в нито един момент К.И. не е
съобщила или по друг начин уведомила подсъдимата, че дъщеря се намира
в стаята и слуша разговора им. Единствено следва да се уточни, че макар
М.И. да не съобщава изрично, че частната тъжителка е присъствала на
разговора, то това обстоятелство недвусмислено се установява от съобщеното
от него, а именно, че Е. не е участвала в разговора, както и че не е
уведомявана подсъдимата за присъствието , макар действително и без да
говори, частната тъжителка е възприемала казаното. От показанията на К.И.
също така се установява и отношението и формираното у подсъдимата
разбиране за неизменната принадлежност на ученик към определена школа,
както и изразеното несъгласие детето да посещава други педагози с такава
насоченост, от което се прави извод, че действително подсъдимата намира
4

сериозен проблем в обстоятелството, че Е. Б. се е доверила впоследствие на
друг учител, което логично е провокирало и недопустимата реакция да
изрече по адрес на детето инкриминираните обидни изрази и квалификации,
макар и съобщени на К.И. като оценка за характера и личността на детето ѝ. В
този смисъл показанията на тези свидетели съдът намери за достоверен
източник на информация за релЕ.нтната фактическа обстановка и ги постави
в основата на своите фактически изводи.
Показанията на свидетелката К.И. съдът намира за добросъвестно
депозирани и отразяващи действително възприети от свидетелката факти, но
следва да се посочи, че показанията са източник единствено на производни
доказателства във връзка с инкриминирания разговор, доколкото пресъздават
съобщеното от свидетелката К.И. на тази свидетелка. Изключително ниска
доказателствена стойност същите имат с оглед производния им характер и
при положение, че майката на Е. е разпитана по делото. Доколкото
свидетелката съобщава за факти, възприети от друг, съдът единствено
посочва, че от тях се установява, че К.И. е споделила на новата вокална
педагожка на Е. за инцидента. Въпреки това тази свидетелка дава сведения за
това, че Е. е присъствала на този разговор, макар това да е производно
доказателство, както бе посочено, но съобщава лични впечатления за това, че
подсъдимата действително има лошо отношение към децата, които обучава,
доколкото нейни ученици са споделяли за такъв проблем, а двете с
подсъдимата се установи, че са се познавали и са работи заедно. В този
смисъл тази част от показанията са подкрепят от показанията на К.И., която
също съобщава за изграденото у подсъдимата чувство на принадлежност на
някога обучаваните деца в нейната школа, което е било накърнено с оглед
преминаването на Е. към обучение при друг специалист. Дори и в своите
показания подсъдимата нееднократно признава за наличието на такива нейни
разбирания, които съдът намира, че са първопричината подсъдимата да е
гневна на Е., макар и съдът да не намира никакво основание за това с оглед
така събрания доказателствен материал, като подсъдимата в яростта си и с
оглед абсолютно несъстоятелните си представи за „морална“ ангажираност и
неследваща се лоялност към определена музикална школа, е изрекла
обидните квалификации по отношение на дете, което някога е обучавала и то
срещу възнаграждение.
Производни доказателства се черпят и от разпита на свидетелката на
защитата – Б.. Същата единствено пресъздава съобщеното от самата
подсъдима, която възприела като притеснена и разтревожена. Последното е и
единственият факт, който тя е възприела лично. Притеснението и
тревожността на подсъдимата обаче в никой случай не изключва
възможността, да е изрекла обидните думи по време на телефонния разговор.
В случая този факт беше установен по безспорен начин чрез свидетелските
показния на М.И. и К.И.. Самата свидетелка Б. обаче заявява, че не знае кой е
присъствал на разговора и не знае кой го е възприел, като първоначално дори
съобщава, че не знае какво е и неговото съдържание, макар впоследствие, и то
5

на въпроси на защитата, да дава сведения за подробности как е протекъл кой,
включително и че на подсъдимата са били вменени думи, които не била
казала. При положение, че свидетелката в хода на свободния си разказ
категорично заявява, че не знае какво са си казали разговарящите, се поставя
под съмнение изобщо дали подсъдимата е споделяла подробности за това
какви думи, възпроизведени с такава точност от свидетелката, са били
вменени като изречени, макар и И. да не ги била казвала. Дори свидетелката
не си спомня кой реално е бил изрекъл тези думи. При положение, че тези
доказателства са производни, базират се на съобщеното от самата подсъдима,
то достоверността им в тази част и годността им да оборят противоположните
им противостоящи преки доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите
на обвинението – М.И. и К.И., не се установява.
Съдът подходи критично към показанията на свидетеля З., който е
интимен партньор на подсъдимата. Доколкото показанията му съдът установи
да са силно повлияни от това обстоятелство и да не намират подкрепа в други
доказателствени източници, освен частично в обясненията на самата
подсъдима И., съдът прецени, че не следва да им се дава вяра в частите, които
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Изолирани от доказателствената съвкупност са твърденията за съдържанието
на самия разговор между подсъдимата и майката на Е.. Не се подкрепят, а
напротив, оборват се, от другите доказателства и доказателствени средства
твърденията, че майката на Е. е отправяла заплахи, както и че тя се е опитвала
да вмени на подсъдимата, че е изрекла обидните квалификации по отношение
на детето, които според този свидетел подсъдимата не е използвала. Не се
подкрепя и от доказателствата твърдението, че майката на Е. е предупредила,
че разговорът се провежда пред трима адвокати. Такива твърдения К.И. да е
отправяла е крайно нелогично, доколкото по никакъв начин не ползват
решаването на спора или бъдещи съдебни производства, даже напротив, биха
мотивирали подсъдимата да е по-предпазлива в изказванията си. В случая
съдържанието на разговора съдът установи от показанията на първо място на
свидетеля М.И., които се подкрепят и от съобщеното от К.И.. От показанията
на този свидетел обаче се установява, че действително, както твърдят и
свидетелите на обвинението, подсъдимата не е имала никаква представа кой
присъства на разговора на високоговорител по телефона, респективно не е
знаела, че Е. чува нейните думи, адресирани до майка ѝ.
При анализа на обясненията на подсъдимата съдът отчете
обстоятелството, че същите освен доказателствено средство са и средство за
защита. В случая съдът намира, че в противоречащите на кредитираните
доказателства по делото части обясненията са именно опит на подсъдимата да
изгради защитна версия, която обаче не отговаря на обективната
действителност и е изолирана от доказателствената съвкупност в цялост. В
този смисъл се съдържат в обясненията и твърдения, които издават опита на
подсъдимата да прикрие действителните свои действия с цел облекчаване на
процесуалното си положение. Така например подсъдимата неколкократно
6

твърди К.И. да казала, че Е. е на училище, което съдът намира за
недостоверно. На първо място никой свидетел не съобщава
местоположението на частната тъжителка да е било предмет на разговор,
включително и свидетеля З., а и подобно твърдение на К.И. е нелогично и
лишено от смисъл при положение, че от изготвената и приета по делото
справка на лист 172 от делото е видно, че към инкриминираната дата
занятията са се провеждали дистанционно. Няма и причина К.И. да казва
неистината къде е дъщеря , поради което това твърдение на подсъдимата се
явява несполучлив опит за защитна версия. Не се кредитират и обясненията в
частта, досежно твърденията за отправяни заплахи спрямо И., доколкото
липсват годни доказателствени източници, които да подкрепят това
твърдение. Следва обаче да се отбележи, че неколкократно подсъдимата
спонтанно в хода на свободния си разказ обективира възгледите си по
отношение на „задължението“ Е. да посещава нейната школа, както и
собствената си оценка за доброто представяне на детето на конкурс за дуетна
песен, което според нея се дължи изключително на нейните преподавателски
умения. Макар и тези факти на пръв прочит да са ирелЕ.нтни за предмета на
доказване, всъщност при задълбочен анализ допринасят да се изяснят
мотивите на подсъдимата и нейните подбуди да използва обидни
квалификации по отношение на своя ученичка, при това дете, в разговора с
нейната майка. Видно е от показанията на подсъдимата, че същата намира за
морално правило, че не следва децата, веднъж посетили една музикална
школа, да се посещават друга. Очевидно това възприемано от подсъдимата
„закрепостяване“ на учениците към нейната школа е толкова силно застъпено,
че отклоняването от този неин принцип на което и да е дете и при каквито и
да било обстоятелства, поражда ярост, гняв и необоснована, недопустима и
неприсъща за преподавател, музикален педагог или друг работещ с деца,
вербална агресия спрямо ученика, бил той и дете. В този смисъл лесно се
установява мотивът на подсъдимата да изпитва негативни, но безпочвени,
чувства на неприязън към частната тъжителка, които очевидно са я
мотивирали да изрече обидните квалификации по неин адрес на нейната
майка. Съвсем показателни са и твърденията на подсъдимата, че се е
почувствала засегната, че с неин труд детето е спечелило награда, а благодари
на друг преподавател. Очевидно подсъдимата не търпи конкуренция и
желанието да получава незаслужено признание обяснява инкриминирания
изблик на вербална агресия спрямо дете. Необясним за съда е поривът за
самоизтъкване, наблюдаван у подсъдимата, която си позволява освен да
квалифицира с инкриминираните думи едно дете, бивш неин възпитаник, но и
публично чрез коментари в социалната мрежа да го кара да се чувства
виновно за своите действия по споделяне на своя успех. Подсъдимата изобщо
не отчита обстоятелството, че с детето преди неговия успех на конкурса е
работила свидетелката К.И., при която детето в рамките на 13 часа се е
подготвяло. В този смисъл и по изложените съображения съдът установи
мотивът и причините подсъдимата да изрече инкриминираните изрази по
7

отношение на частната тъжителка, които мотиви допринасят при анализа на
свидетелските показания на М.И. и К.И., доколкото съдът ги намира за
правдоподобни, анализирайки и признатите от самата подсъдима нейни
реакции на предхождащите действия на частната тъжителка по обучение при
друг педагог и споделяне на своя успех.
Съдът дава вяра на съобщеното от подсъдимата, че не е знаела, че Е. Б. е в
стаята и чува разговора между майка и подсъдимата, доколкото в тази част
обясненията са логични и се подкрепят от съобщеното от всички останали
свидетели, включително и тези на частното обвинение.
От представената справка на л. 172 от делото съдът установи, че макар и
30.11.2021г. да е учебен ден, занятията са се провеждали дистанционно,
което, противно на изложеното от защитата, не изключва възможността Е. да
се е намирала в дома си, където да е възприела разговора между майка и
подсъдимата. Присъствието на Е. в стаята се установява категорично от
показанията на свидетелите К.И. и М.И..
От представения констативен протокол е видно каква публикация е
направила подсъдимата в социалната мрежа по отношение на Е. Б.,
обстоятелство, което се установява и от показанията на всички разпитани
свидетели, включително и тези на защитата.
От свидетелството за съдимост на подсъдимата съдът установи чистото
съдебно минало.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на
лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от субективната и обективна страна на престъплението.
Съглася чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не
се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е
извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява
престъпление.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че подсъдимата И. е осъществила от обективна
страна състава на престъплението по чл. 146, ал.1 от НК.
От обективна страна по делото несъмнено се установи, че подсъдимата И.
на 30.11.2021 г. около 14 часа в проведен в град София, на високоговорител
телефонен разговор, между К.Б.И. - майка на частната тъжителка Е. В. Б. и
Т. И., и в присъствието на Е. В. Б., подсъдимата И. е казала нещо унизително
за честта и достойнството на частната тъжителка, а именно „измамничка“",
„двуличничка“, „лъжкиня“.
За да е налице извършено престъпление обида от обективна страна следва
8

да се установи, че деецът е казал или извършил нещо унизително за честта
или достойнството на другиго в негово присъствие. Пострадал може да бъде
физическо лице, което да е в състояние да възприема обидните изрази или
действия, както и да е способно да формира съзнание и чувство за лична чест
и достойнство. Унизителният характер на казаното или извършеното от дееца
се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на
всекиго. Поради това личните възгледи на лицето, към което се отправя
обидата, са без значение за наказателноправната оценка относно характера на
казаното или извършеното.
При обидата чрез думи отрицателната оценка или мнение за личността на
пострадалия се прави в езикова форма, като се използват унизителни от
гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни
качества, ругателни думи или изрази, унизителни съждения за качествата на
пострадалия
В настоящия случай се установи, че подсъдимата е нарекла Е. Б. в
телефонен разговор между нея и майката на частната тъжителка
„измамничка“", „двуличничка“, „лъжкиня“, а пострадалата е присъствала и
възприела това, доколкото се е намирала в стаята и разговорът се е провеждал
на високоговорител.

Думата „измамник“ според тълковния речник означава: човек, който
мами, лъже и е синоним на лъжец, шарлатании, мошеник, изнудвач, подлец,
вероломник, лицемер, съмнителна личност, фалшификатор, самозванец
Думата има негативна конотация в българския език и изразява
пренебрежително и враждебно, омаловажаващо и лошо отношение към
личността на частната тъжителка.
Съществителното „двуличник“ според тълкования речник означава:
двуличен човек; лицемер, което също има негативна конотация в българския
език и изразява пренебрежително и враждебно, омаловажаващо и лошо
отношение към личността на частната тъжителка.
Съществителното „лъжец“ според тълкования речник също носи
негативна конотация, използва се за човек, който не казва истината,
манипулира, крие факти и изразява безспорно негативно отношение към
личността, характера и качествата на лицето, за което се отнася.
С употребата на посочените изрази по отношение на тъжителката
подсъдимата несъмнено е изразила своята личностна негативна и унижаваща
оценка за Е. Б.. Винаги следва да се държи сметка за контекста и свързаността
между думите, като в настоящия случай подсъдимата е целяла именно да
унизи и засегне достойнството, самооценката и авторитета на частната
тъжителка с посочените реплики. С употребата на тези изрази подсъдимата
обективно е засегнала чувството на лично достойнство на тъжителката.
Като се има предвид обстоятелството че по време на изричането на
9

фразите подсъдимата е била ядосана и раздразнена с оглед собствените си
разбирания за лоялност на своите ученици и оценка на обучението, което им е
предоставила, е ясно, че И. е изразила негативна оценка към личностовите
характеристики на тъжителката Б., а не обективни факти.
От обективна страна подсъдимата е произнесла обидните думи в
присъствието на Е. Б. която ги е възприела, поради което обидата е
довършена в момента на възприемането от детето. В този смисъл следва да
се има предвид, че според чл. 146, ал. 1 НК обидните думи или действия
трябва да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице. Това
означава, че обиденият трябва да е в състояние, да има обективна възможност
да възприеме унизителната спрямо него проява. В този смисъл и върховната
съдебна инстанция приема, че за осъществяване състава на чл. 146, ал. 1 НК
не е достатъчно обиденият физически да присъства на мястото, където са
казани обидните думи и изрази или са извършени обидните действия
(жестове, мимики и др.). Необходимо е още те да бъдат възприети от него. В
доктрината и съдебната практика присъствието на обидения се разбира в по-
широк смисъл — като възможност за пряко или посредствено възприемане на
обидната проява. Същевременно под „другиго” законът разбира самото
обидено лице; присъствието на други, трети лица не е необходимо.
Несъмнено е, че по действащия наказателен закон е наказуема само
присъствената обида; неприсъствената (задочната) обида е несъставомерна.
Обидата е присъствена и когато обидните изрази са съобщени на обидения
чрез телеграма или по телефон; тя остава такава и когато обидните изрази са
съобщени чрез трето лице, при условие, обаче, че третото лице е действало по
поръчка на виновния. В случая обидата е нанесена по телефон, макар и
репликите да са адресирани до майката на тъжителката, но да касаят нейната
дъщеря. Доколкото Е. Б. е присъствала в стаята, където е проведен
телефонния разговор на високоговорител, тя е възприела казаното по неин
адрес.

Въпреки констатациите на съда, че деянието е съставомерно от обективна
страна и категоричните изводи на решаващия орган за неговото авторство,
деянието е субективно несъставомерно и се установи по безспорен начин, че
не е извършено умишлено в нито една от формите на умишлена вина. Това е
така по следните съображения:

Обидата е умишлено престъпление. Умисълът може да бъде както пряк,
така и евентуален. Не е необходимо виновният да е имал някакво специално
намерение да унизи честта или достойнството на потърпевшия (animus
injuriandi). За да бъде деянието умишлено, следва да се установи, че
виновният е имал съзнанието, че онова, което върши или казва, може да
унижи честта или достойнството на лицето, до което се отнася, но също така,
че при обективирането на обидните действия или думи пострадалият е в
10

състояние да ги възприеме, респективно, че обидните изрази се изричат в
присъствието на пострадалия.
Към интелектуалния момент на умисъла, чл. 11, ал. 2 НК отнася
съзнаването на общественоопасния характер на деянието и предвиждането на
общественоопасните му последици. Деецът съзнава общественоопасния
характер на своето деяние, като разбира, че то обуславя общественоопасните
последици, а предвижда и тяхното настъпване, когато е наясно, че няма
пречки, които да ги изключват. В представеното съдържание на умисъла се
включва съзнание за две категории обстоятелства - за фактите, очертани в
състава на престъплението в особената част на наказателния закон и за
общественоопасния характер на деянието и неговите последици.
Волевият момент на умисъла се свежда до искане или съзнателно
допускане (съгласяване,примиряване, проява на безразличие) на
предвижданите общественоопасни последици. Съобразно него законът
подразделя умисъла на пряк (директен) и евентуален (косвен). При прекия
умисъл деецът иска, желае, цели общественоопасните последици, докато при
евентуалния умисъл той се е насочил към нещо друго, но ги допуска като
един допълнителен, страничен резултат. Допускането тук няма смисъл на
предполагане, а означава безразличие, съгласие, непротивене, примиряване с
настъпващите от деянието странични общественоопасни последици. За да
постигне своето, деецът е предприел един неоправдан риск те да настъпят.
Тяхното съзнаване не се е оказало достатъчен контрамотив за дееца срещу
преследване на набелязаната цел и извършване на деянието.
При обида, извършена с пряк умисъл, субектът на престъплението има
отразени представи за всички обективно съставомерни факти от състава на
престъплението, деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. При евентуален умисъл деецът е допускал, макар и да не е целял
настъпването на последиците, но се е примирявал с тях. В този смисъл, за да е
субективно съставомерно деянието е следвало подсъдимата при провеждане
на телефонния разговор с майката на пострадалата да е знаела, че Е. Б. е в
стаята и слуша разговора и изричайки обидните думи с цел да ги съобщи на
трето лице (свидетелката К.И.), да се е съгласявала, да се е отнасяла с
безразличие и да се е примирява с факта, че Е. Б. ще ги възприеме.
Доколкото обаче по делото се установи, че К.И. е предупредила, че в
стаята има и други лица, без да ги назовава и отчитайки обстоятелството, че
Е. Б. в нито един момент не се е включила в разговора, логично няма как
подсъдимата да знае, та дори и да предполага, че Е. Б. би могла да възприеме
обидните изрази, доколкото си е мислила, че е на училище. В този смисъл при
категорично установената липса на отразяване в съзнанието на подсъдимата
на факта, че Е. Б. чува телефонния разговор между нея и К.И., подсъдимата не
е могла да формира представи за именно този общественоопасен характер на
деянието и неговите общественоопасни последици и нито ги е целяла, нито ги
11

е допускала.
Съгласно чл.14, ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла
относно това престъпление. В този смисъл, доколкото чл.146, ал.1 от НК
изисква от обективна страна обидата да е нанесена присъствено,
несъзнаването и неотразяването в съзнанието на подсъдимата на този признак
от обективната страна на престъплението изключва умисъла ѝ.
Чисто хипотетично при отправено предупреждение от страна на К.И., че
дъщеря е в стаята или евентуално включване в разговора на Е. Б. и
последващо изричане на обидните думи, би бил налице евентуален умисъл,
доколкото подсъдимата вече би съзнавала, че обидата е присъствена, не е
целяла този резултат, но от субективна страна е целяла да съобщи какво
мисли за Е. Б. на нейната майка. В случая обаче oт свидетелските показания
се установи безспорно, че такива представи в съзнанието на подсъдимата са
липсвали, респективно деянието, макар и обективно съставомерно, не
покрива изискуемите критерии да е престъпление от субективна страна.
Поради изложеното съдът оправда подсъдимата по така повдигнатото
обвинение.
Несъстоятелни са доводите на повереника на частната тъжителка, че
съдът ако установи наличието на друго престъпление, да признае
подсъдимата за виновна за това престъпление. Първо от пледоарията не става
ясно какво е това друго престъпление, но следва да се има предвид, че
рамките на обвинението по дела от частен характер се поставят с тъжбата и
противно на изложеното, съдът се произнася по повдигнатото с нея обвинение
и не би могъл да признае подсъдимата за виновна в каквото и да е друго
престъпление, доколкото се нарушава правото на защита и основни
принципи на наказателния процес. В този смисъл съдът не взима становище
по евентуално наличие на осъществени други състави на престъпление. Само
следва да се посочи, че обвинение и факти за престъплението клевета са
наведени в тъжбата единствено за направената публикация в социална мрежа,
за което делото е прекратено и разпореждането като необжалвано е влязло в
сила.
В този смисъл, колкото и морално укоримо да е поведението на
подсъдимата, деянието е субективно несъставомерно по така повдигнатото
обвинение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 НПК съдът осъди
частната тъжителка да заплати в полза на подсъдимата направените по делото
разноски в размер на 800 лЕ..

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

12

Районен съдия:

/Павел Панов/
13

Номер на акта:	348
Дата:	7 декември 2022 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20221110204304
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 април 2022 г.

Присъда по дело №4304/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите