О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 21.12.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 13615 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във
вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилника за вписвания (ПВп).
Образувано е
по частна жалба с вх. № 18-00-201/01.12.2020г. по описа на Службата по
вписванията (СВ), гр. София, изходяща от Институт „С.“ - Културен отдел към
Посолството на Кралство Испания, действащ чрез надлежно упълномощения адв. А.С.С.от
САК срещу определение № 1702/20.11.2020г., с което е отказано от съдия по
вписванията, да разпореди вписването на анекс (допълнително споразумение) към договор
за наем от 13.02.2013г., вписан в СВ- София с акт № 45, том 2, вх. рег. №
5229/13.02.2013г. дв. вх. рег. № 5003/13.02.2013г.
Жалбоподателят
поддържа, че обжалваното определение за отказ е незаконосъобразно, като излага
подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. Твърди, че към
заявлението са приложени всички изискуеми от закона документи, но въпреки
наличието на законовите предпоставки за вписването на акта, съдията по
вписванията е постановил отказ, като е приел, че не е представен в цялост
подлежащ на вписване акт. Подържа, че е недопустимо в рамките на охранителното
производство да се проверяват материалноправните предпоставки на акта, чието
вписване се иска. Позовава се на Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 7/2012 г., ОСГТК. Поддържа, че в случая не е налице нито
една от предпоставките на закона за постановяване на отказ. Моли съда да отмени
обжалваното определение на съдията по вписванията и да се върне преписката на
Службата по вписванията – гр. София за извършване на вписването. Не сочи
доказателства и не претендира разноски по делото.
Съдията по вписванията не е изложил становище по
обжалвания отказ.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като прецени данните по делото и
обсъди изложените доводи приема следното от фактическа и правна страна:
С молба с вх.
№ № 68383/20.11.2020 г. на Службата по вписванията, гр. София, С.К.– нотариус с
район на действия СРС е поискала да бъде разпоредено вписването/отбелязване на
анекс/допълнително споразумение с нот. заверка на подписите с рег. № 7789 от
18.11.2020г., акт 136 том II към договор за наем от 13.02.2013г. вписан в СВ - София
с акт 45, том II вх. рег. № 5229/13.02.2013г., сключен между „Д.Д.Ю“ ЕООД, ЕИК *****,
като наемодател и Институт „С.“ - Културен отдел към Посолството на Кралство
Испания, като наемател и „З.Г.“ ЕООД, ЕИК *****, като „нов наемодател“. Към
молбата са приложени 8 броя анекси; 2 броя заверени преписи от скици за имот с
идентификатор 68134.304.158.1 и идентификатор 68134.304.158 за имоти находящи
се в гр.София, район Възраждане, ул. *****за сграда и поземлен имот; копие от
вписан договор за наем; копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот и платежно нареждане за плащане, постъпило по сметка на Агенция по
вписванията в размер на 1290.85 лв.
С обжалваното
определение съдия по вписванията при СРС, след като се е запознал с искането за
вписване, на основание чл. 32а от ПВп е постановил отказ да
разпореди исканото вписване. Приел е, че съгласно т.10 от анекса/допълнително
споразумение, същият е неразделна част от договор за наем от 13.02.2013г.,
изменен с анекс от 30.05.2015г и 28.02.2018г. Изложил е мотив, че не е
представен акт, подлежащ на вписване в цялост - а именно скрепяване, като
неразделна част с договор за наем от 13.02.2013г., изменен с анекс от
30.05.2015г. и 28.02.2018г., тъй като анексите от 30.05.2015г. и 28.02.2018г.
не са докладвани в охранителното производство.
За постановения
отказ е извършено отбелязване от 23.11.2020г., което не е удостоверено по надлежния
ред (лист 10 от делото), тъй като липсва отразяване от кого е извършено, както
и не е посочено името и липсва подпис на уведоменото лице.
При тази
фактическа установеност, настоящият съдебен състав, при проверка
законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:
При липсата на надлежно уведомяване за обжалвания акт
съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения в чл. 577, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от съобщаване
на отказа за вписване, от лице, което има правен интерес. Внесена е и дължимата
държавна такса по сметка на СГС, поради което жалбата е редовна и допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 112, б. „е“ от Закона за собствеността
(ЗС) трябва да бъдат вписани договорите за наем на недвижим имот за срок
по-дълъг от една година.
Аналогичен
смисъл е вложен и в разпоредбата на чл. 4, б. „е“ от Правилника за вписванията (ПВп),
която постановява, че подлежат на вписване договорите за наем на недвижим имот,
в т. ч. на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година.
Охранителното
производство по вписване е формално и едностранно, като основанията за отказ да
бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32а от ПВп. Отказ за вписване е
допустим, когато представеният акт изначално не отговаря на изискванията на
закона и когато същият не подлежи на вписване.
С т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 7/2012 г., ОСГТК са дадени задължителните разяснения
относно проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВп. Тази проверка е
ограничено относно това дали: 1) представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, т.е. дали актът подлежи на вписване; 2) съставен ли е
съобразно изискванията за форма и 3) има ли предвиденото в ПВп съдържание. Не
се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закона – вписването (като родово понятие, включващо вписване в
тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство,
в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Поради изложеното
съдията по вписванията няма правомощия да проверява материалната
законосъобразност на представения за вписване акт, както и дали лицето,
посочено като правоприемник на наемодателя на процесния имот, е собственик
според вписаните в регистъра обстоятелства.
Настоящият
съдебен състав споделя доводите на жалбоподателя, че не е осъществена нито една
от предпоставките на закона за постановяване на отказ. Представяният за
вписване акт подлежи на вписване съгласно чл. 112, б. „е“ от ЗС, отговаря на
предвидената в чл. 3, ал. 1 от ПВп форма и е съобразено с изискванията на чл.
6, ал. 1 от ПВп.
Незаконосъобразен е извода на съдията по вписванията,
че не е представен акт, подлежащ на вписване в цялост, тъй като анексите от
30.05.2015г. и 28.02.2018г. не са докладвани в охранителното производство. След
като от представения за вписване акт могат
да се установят всички елементи, които са относими към вписването –
индивидуализация на страните (арг. от чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВп); датата и
мястото на издаването на акта (арг. от чл. 6, ал. 1, б. „б“ от ПВп); имотът,
предмет и срок на наемното правоотношение (арг. от чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВп),
както и цената на правото, съответно удостоверявания материален интерес (чл. 6,
ал. 1, б. „г“ от ПВп), то следва, че този акт трябва да бъде надлежно вписан.
По изложените
съображения съдът приема, че определението за отказ от съдията по вписванията,
като неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на съдията по вписванията
за извършването на действията по молба с вх. № 68383/20.11.2020 г. на Службата
по вписванията, гр. София, подадено от С.К.– нотариус с район на действия СРС -
за вписване на анекс с нот. заверка на подписите с рег. № 7789 от 18.11.2020г.,
акт 136, том II на нотариус С.К., с рег. № 526 на НК при СРС, към договор за
наем от 13.02.2013г. вписан в СВ - София с акт 45, том II, вх. рег. № 5229/13.02.2013г.,
дв. вх. рег. № 5003/13.02.2013г., сключен между „Д.Д.Ю“ ЕООД, ЕИК *****, като
наемодател и Институт „С.“ - Културен отдел към Посолството на Кралство
Испания, като наемател и „З.Г.“ ЕООД, ЕИК *****, като „нов наемодател“.
Жалбата е
основателна и съдът я уважава.
Съгласно
нормата на чл. 577, ал. 3 от ГПК, когато съдът отмени отказа, вписването се
смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.
Страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, І въззивен брачен състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1702/20.11.2020г., с което е постановен отказ от съдия по вписванията при Службата по вписванията, гр. София, по молба с вх. № 68383/20.11.2020 г. по описа на Службата по вписванията, гр. София, подадена от С.К.– нотариус, рег. № 526 на НК с район на действия Софийския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ по искане на нотариус С.К.анекс с нотариална заверка на подписите с рег. № 7789 от 18.11.2020г., акт 136, том II на нотариус С.К., с рег. № 526 на НК при Софийския районен съд, към договор за наем от 13.02.2013г., вписан в Службата по вписванията, гр. София с акт 45, том II, вх. рег. № 5229/13.02.2013г., дв. вх. рег. № 5003/13.02.2013г., сключен между „Д.Д.Ю“ ЕООД, ЕИК *****, като наемодател и Институт „С.“ - Културен отдел към Посолството на Кралство Испания, като наемател и „З.Г.“ ЕООД, ЕИК *****, като „нов наемодател“ и
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията, гр. София, за извършване на вписване по молба с вх. № 68383/20.11.2020 г. по описа на Службата по вписванията, гр. София, съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.