№ 396
гр. Шумен, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630100731 по описа за 2023 година
Предявен иск, с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ.
Искова молба от Д. С. Д., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, срещу “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***. Ищцата сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с
ответника, за длъжността “юрисконсулт“, прекратено със заповед №
5/24.03.2022г.. С влязло в сила решение уволнението било признато за
незаконно, като било присъдено обезщетение за оставане без работа, за
периода 25.03.2022г. – 07.06.2022г.. Претендира осъждане на ответника, да
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, в периода
08.06.2022г. – 24.08.2022г., /част от 6 месечния/, в размер на 5562,67 лева и
разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и
основателността на предявените искове, така и по фактите на които се
основават. Признава, че между него и ищцата е съществувало твърдяното в
исковата молба правоотношение, прекратено на посоченото основание,
отмяната на уволнението и присъждането на обезщетение, за част от
1
шестмесечния период. Не оспорва размера на иска, но го счита
неоснователен, като иска отхвърлянето му и присъждане на разноски. Твърди,
че за периода 08.04.-07.06.2022г., ищцата е работила по трудово
правоотношение, при друг работодател, прекратено на основание чл. 71 от
КТ, поради което не ѝ дължи обезщетение.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е
неоснователен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени
доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово
правоотношение, прекратено от ответника със заповед № 5/24.03.2022г.. С
Решение № 223/01.11.2022г. на ШОС, уволнението било признато за
незаконно и отменено. Решението влязло в сила на 30.03.2023г.. С него на
ищцата било присъдено обезщетение, на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от
КТ, за периода 25.03.2022г. – 07.06.2022г., в размер на 3875,38 лева, при
отчитане /посочено в мотивите/, че за периода 08.04.2022г. – 07.06.2022г.,
работила при друг работодател. По настоящото, този факт се установява от
приложените на л. 35 – 37, от делото, трудов договор № 016/.07.04.2022г.,
между ищцата и „Ауто клима75“ ЕООД и заповед № 014/07.04.2022г. за
прекратяване на трудово правоотношение, считано от 08.04.2022г., на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Според записите в него трудовия договор с
втория работодател е за неопределено време и срок за изпитване от 6 месеца,
уговорен в полза на двете страни.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи :
За уважаване на иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ е нужно
да се установи признаване на уволнението на работника и служителя за
незаконно; вреда, подлежаща на обезщетяване, съизмерима с пропуснато
брутно трудово възнаграждение или разликата между него и по ниско такова,
при друг работодател, и причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа. В случая, не са налице всички елементи на
2
фактическия състав. Невярно е твърдението на ищеца, че следва да се
установи само обективно състояние на безработица, в шестмесечния срок
след незаконното уволнение. Такъв подход елиминира елемента причинна
връзка, между незаконността на уволнението и оставането без работа, изрично
подчертан в законовия текст, със записа „поради това уволнение“. Както се
посочи ищцата, в периода 07.04.2022г. – 07.06.2022г., се е намирала, в
трудово правоотношение с друг работодател, прекратено в шестмесечния
срок, след първото и уволнение от ответника и оставането без работа, в
исковия период 08.06.2022г. – 24.08.2022г., не е в резултат на признатото за
незаконно уволнение, а е в резултат на уволнението извършено от следващия
работодател, трудовото правотношение, с когото е по трудов договор за
неопределено време, с клауза за изпитване. В този смисъл Решение № 321 от
30.01.2018 г. на ВКС, по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о., ГК.
Посочената от ищеца съдебна практика има отношение към настоящия
случай, само доколкото разяснява разликата между срочен трудов договор и
договор, с клауза за изпитване, първото/Р № 376/26.10.2011г. на ВКС, по ГД
№1405/2010г., IVг.о./, и невъзможността на прекратен, но само срочен трудов
договор, с друг работодател, в шестмесечния срок, след незаконно уволнение,
да прекъсне причинно-следствената връзка, между незаконното уволнение и
оставането без работа, второто/Р № 154/20.05.2013г. на ВКС по ГД №
899/2012г., IVг.о./.
Изложеното налага отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 100 лева разноски в производството на настоящата
инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Д., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, иск, с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за
сумата от 5562,67 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение извършено със заповед № 5/24.03.2022г., за периода 08.06.2022г. –
3
24.08.2022г., /част от 6 месечния/, в едно със законната лихва върху
главницата от 5562,67 лева от 04.04.2023г. до окончателното плащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да
заплати на “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, сумата от 100 лева, разноски в производството на
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок, от 23.02.2018г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4