Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                              2024г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на тридесет и първи януари, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 5385 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на М.П.П., срещу „З.Е.” АД, за присъждане на сумата 30000.00лв., частично от 50000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08.04.2016г., около 12.30ч, в гр.София, на кръстовището на ул. "Даскал Манол" и ул. "Райко Жинзифов", причинено виновно от С.Р.С., при управление на л.а. марка "Фиат", модел „Панда", с рег № *****, който движейки се по ул. "Райко Жинзифов" от ляво с посока на движение от ул."Георги Софийски" към бул. „Тотлебен", в нарушение на правилата за движение по пътищата, не намалил скоростта и не спрял преди да навлезе по напречния бул. „Пенчо Славейков", за да пропусне движещият се с предимство по него, в посока от бул. „Пенчо Славейков" към ул. „Яков Крайков“ л.а. марка „Киа", модел „Каренс", с peг. № *****, управляван от ищеца, при което причинил сблъсък между двата автомобила и тежки травматични увреждания на ищеца, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „З.Е.” АД, със застрахователна полица № BG07115002906635, валидна до 28.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от 06.10.2016г., когато била представена банкова сметка ***ователя, до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищеца твърди, че в резултат на ПТП претърпял болки и страдания с голям интензитет за продължителен период от време, които не са отшумели и към момента. Претърпял множество медицински интервенции, продължителен възстановителен период, през който бил поставен в невъзможност да изпълнява ежедневните си задължения и да води предишният начин на живот. Обострило се и съществуващото му дерматологично заболяване. Получил и увреждания на психиката.

Твърди, че на 27.09.2016г. предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, като с молба от 06.10.2016г. била представена банкова сметка. ***.02.2017г. определил крайно занижен размер на обезщетението, който намира за незадоволителен.

Ответникът „З.Е.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка "Фиат", модел „Панда", с рег № *****, управляван от С.Р.С., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „З.Е.” АД, със застрахователна полица № BG07115002906635, валидна до 28.11.2016г., както и, че на 27.09.2016г. ищецът предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, като с молба от 06.10.2016г. представил банкова сметка, ***.02.2017г. бил определен размер на обезщетение.

Не оспорва и механизма на ПТП, както и, че същото е виновно причинено от С.Р.С., при управление на л.а. марка "Фиат", модел „Панда", с рег № *****.

Навел е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдението, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, с което е поставил сам себе си во опасност.

Оспорва и наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени вреди, а в евентуалност същите по интензитет и проявление.

В евентуалност оспорва претенцията по размер.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

В допълнителният отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От заключението по приетата САТЕ се установява следното:

ПТП е настъпило на 08.04.2016г., около 12.30ч, в гр.София, на кръстовището на ул. "Даскал Манол" и ул. "Райко Жинзифов". С.Р.С., при управление на л.а. марка "Фиат", модел „Панда", с рег № *****, се движил по ул. "Райко Жинзифов" от ляво с посока на движение от ул."Георги Софийски" към бул. „Тотлебен". Приближавайки кръстовището по път без предимство, не намалил скоростта и не спрял преди да навлезе по напречния бул. „Пенчо Славейков", за да пропусне движещият се с  предимство по него, в посока от бул. „Пенчо Славейков" към ул. „Яков Крайков“ л.а. марка „Киа", модел „Каренс", с peг. № *****, управляван от ищеца, при което причинил сблъсък между двата автомобила и тежки травматични увреждания на ищеца.

Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. марка "Фиат", модел „Панда", който при приближавайки към нерегулирано с пътни знаци кръстовище не намалил скоростта си до безопасната за да огледа напречната улица и не е спрял за да пропусне дясно стоящия, движещ се по път с предимство автомобил управляван от ищеца. В случай, че е липсвала видимост поради паркирани автомобили е налагала от техническа и професионална гледна точка на водача да спре или да намали скоростта си до минимум, за да може да се огледа и да навлезе бавно в кръстовището. За водача на л.а. марка "Фиат", модел „Панда" произшествието е било предотвратимо.

Водача на “ л.а. марка „Киа", модел „Каренс" също е приближавал към нерегулирано кръстовище, без за него да е наличен пътен знак Г4-Движение след знака само направо и надясно", за да се ориентира за посоката на движение по ул. "Райко Жинзифов", като при това положение не е знаел дали от дясно няма да се появи дясно стоящ автомобил. Следвало е да намали скоростта си до безопасна за да може да огледа напречната за него улица или да спре при необходимост. Водачът – ищец не е сторил това, поради което  и неговите действия са в причинна връзка с настъпването на ПТП. За водача на л.а. марка „Киа", модел «Каренс" произшествието е било непредотвратимо.

Съгласно заключението ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан към момента на ПТП.

От заключението по приетата повторна СМЕ се установява следното:

При процесното ПТП ищецът М.П.П. е получил изолирана шийна гръбначна травма, изразяваща се в: Навяхване на шията (дисторзио коли);  Дискова херния на ниво С5-С6; увреждане на шийните коренчета (радикулитис цервико-брахиалис); Централен огоневрологичен синдром.

Навяхването на шията е причинило ограничени движения на шийния дял на гръбначния стълб за срок до 30 дни. Поради наличните придружаващи заболявания възстановяването е продължило повече от 6 месеца, съпътствано от болки и страдания.

Съгласно заключението дисковата херния на ниво С5-С6, при липса на анамнестични и документални данни за предшестващи гръбначни заболявания и травми, следва да се приеме, че е пряко свързана с процесния инцидент. Съгласно обясненията на в.л. в о.с.з. макар на 43 години ищецът е имал дегенеративни проблеми на шийната област на гръбначният стълб. Дисковата херния не е изцяло предизвикана от инцидента, но инцидентът е допринесъл на нейното развитие и клинична картина. Предизвикала е болки и страдания за срок до 2-5 месеща, аналогични на от цервико-брахиалния радикулит. Предизвикала е затруднение на движенията на шията (за повече от 30 дни).

Травмата е получена по механизма на хиперфлексионна-хиперекстензионна травма (свръхсгъване - свръхразгъване), означаван някога и като „камшичен удар". Травмата е получена като пряка и непосредствена последица от ПТП.

 Травмата е диагностицирана на следващия ден след инцидента при медицински прегледи и рентгеново изследване в болнично заведение. Поставена е външна имобилизация на шийния отдел на пробначния стълб с полутвърда яка. Проведено e симптоматично медикаментозно лечение.

Поради продължаване на оплакванията, два месеца и половина по-късно е проведена компютърна томография на шийни прешлени с данни за дискова херния на ниво С5-С6. За периода 28.06. - 02.07.2016г. е проведено стационарно лечение в болнично заведение, поради оплаквания от световъртеж, замайване, нарушено равновесие, намален слух и шум в ушите - от два месеца, прогресиращи с времето. Изписан е с подобрение и указания за продлжаване на домашно лечение.

Във връзка с утежненото развитие на заболяването „Псориазис", е проведено специализирано дерматологично лечение.

Получената шийна травма има характер на навяхване на врата и травматична дискова херния на ниво С5-С6, при пътстващи придружаващи  заболявания - спондилоза остеохондроза, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, дислипитемия, мозъчно съдова болест. Това обстоятелство в голяма усложнява хода на възстановителния процес. Общата продължителност на процеса на консолидация продължава 6 месеца.

Към момента и в годините след травмата ищеца се оплаква от често тилно главоболие. Сега се намира в добро общо състояние. Движенията в шийния отдел са съхранени в пълен обем, с лека болезненост в крайните фази. Липсват клинично значими невъзстановени вреди вследствие на получените травматични увреждания при процесното ПТП. Перспективата за в бъдеще е благоприятна.

Ищецът продължава да търпи умерено и непостоянно тилно главоболие и „дискомфорт" във врата, които не ограничават работоспособността му.

Съгласно заключението към момента на ПТП ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан.

От показанията на свидетеля С.Р.С. се установява, че при ПТП управлявал л.а. марка "Фиат", модел „Панда". С предната част на автомобила блъснал друг автомобил на кръстовище. Нямало добра видимост поради спрели автомобили. Кръстовището било нерегулирано. Може би със знаци. Не видял знак за предимство. Станало внезапно. Не видял автомобила. След инцидента говорил с водача на другия автомобил. Той бил добре видимо.

От показанията на свидетеля И.А.П.– съпруга на ищеца се установява, че го видяла веднага след ПТП, на място. Веднага след инцидента той се чувствал добре и не искал да ходи в болница, но после много го боляла глава и повръщал. Затова отишъл в болница. Останал там на лечение. Не се чувствал добре от тогава. Все го боляла глава. Обострило се кожното му заболяване. Не искал да шофира. На кръстовище много се страхувал и не искал да потегли. Работел в строителството, но в един момент не можел, защото заради главата ръцете му тръпнели целите. Правили консултации с много лекари, продължително се лекувал.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди основани на твърдението, че при наличие на предвидените в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач вреди. 

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, в тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; настъпването на застрахователно събитие механизмът на ПТП, всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен резултат, вида на вредите и тяхната стойност.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, в т.ч. главно и пълно и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, респ., че същият има значителен принос за настъпване на вредоносния резултат.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на С.Р.С., водач на л.а. марка "Фиат", модел „Панда", с рег № *****, е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „З.Е.” АД, със застрахователна полица № BG07115002906635, валидна до 28.11.2016г., както и, че на 27.09.2016г. ищецът предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, като с молба от 06.10.2016г. представил банкова сметка, ***.02.2017г. бил определен размер на обезщетение.

Съдът намира заключението по първоначалната СМЕ за недостатъчно обосновано и почиващо на предположения. Заключението на повторната СМЕ е достатъчно аргументирано и конкретно, почива на фактите по делото и събраните доказателства, обосновани и ясни са избраните подходи и методи за изготвянето му. Затова съдът кредитира повторната СМЕ. Кредитира и показанията на свидетеля С.Р.С., като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. Въз основа заключението на САТЕ, показанията на свидетеля С., и като безспорно между страните приема за установен механизма на ПТП така, както е описан от вещото лице в приетата САТЕ. Респ. приема, че ПТП е виновно причинено от С.Р.С., при управление на л.а. марка "Фиат", модел „Панда", с рег № *****. ПТП е настъпило при следният механизъм: на 08.04.2016г., около 12.30ч, в гр.София, на кръстовището на ул. "Даскал Манол" и ул. "Райко Жинзифов". С.Р.С., при управление на л.а. марка "Фиат", модел „Панда", с рег № *****, се движил по ул. "Райко Жинзифов" от ляво с посока на движение от ул."Георги Софийски" към бул. „Тотлебен". Приближавайки кръстовището по път без предимство, не намалил скоростта и не спрял преди да навлезе по напречния бул. „Пенчо Славейков", за да пропусне движещият се с  предимство по него, в посока от бул. „Пенчо Славейков" към ул. „Яков Крайков“ л.а. марка „Киа", модел „Каренс", с peг. № *****, управляван от ищеца, при което причинил сблъсък между двата автомобила и тежки травматични увреждания на ищеца.

Съдът дава вяра и на заключението по приетата СМЕ, като обективно и безпристрастно дадено и съответстващо на останалите доказателства по делото. Въз основа заключенията на СМЕ и САТЕ приема за установено, че към момента на ПТП пострадалият ищец е пътувал с поставен обезопасителен колан. Следователно не е налице съпричиняване на вредоносния резултат изразяващо се в липса на поставен обезопасителен колан.

Въз основа заключението по САТЕ съдът приема, че вина за ПТП носи водача на л.а. марка "Фиат", модел „Панда", за когото произшествието е било предотвратимо. Приема и, че ищеца, като водач на  л.а. марка „Киа", модел „Каренс" също носи вина за настъпване на ПТП, т.к. е приближавал към нерегулирано кръстовище, без за него да е наличен пътен знак Г4-Движение след знака само направо и надясно", за да се ориентира за посоката на движение по ул. "Райко Жинзифов", като при това положение не е знаел дали от дясно няма да се появи дясно стоящ автомобил. Затова е следвало да намали скоростта си до безопасна за да може да огледа напречната за него улица или да спре при необходимост. Водачът – ищец не е сторил това, поради което  и неговите действия са в причинна връзка с настъпването на ПТП. За  него произшествието е било непредотвратимо, но с действията си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Следователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е установено.

С оглед изложеното, настоящия състав определя 30% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на пострадалия.

Съдът цени показанията на свидетеля А.П.– съпруга на ищеца при условията на чл. 172 ГПК, и им дава вяра, като вътрешно непротиворечиви, дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления и подкрепени от други доказателства. Въз основа тях и заключението по приетата СМЕ приема за установено, че в резултат на ПТП ищеца е получил следните травматични увреждания: изолирана шийна гръбначна травма, изразяваща се в: Навяхване на шията (дисторзио коли);  Дискова херния на ниво С5-С6; увреждане на шийните коренчета (радикулитис цервико-брахиалис); Централен огоневрологичен синдром. Навяхването на шията е причинило ограничени движения на шийния дял на гръбначния стълб за срок до 30 дни. Поради наличните придружаващи заболявания възстановяването е продължило повече от 6 месеца, съпътствано от болки и страдания. За продължителен период от време ищеца е носил външна имобилизация на шийния отдел на гръбначния стълб с полутвърда яка. Проведено e симптоматично медикаментозно лечение.  По късно е проведено стационарно лечение в болнично заведение, поради оплаквания от световъртеж, замайване, нарушено равновесие, намален слух и шум в ушите - от два месеца, прогресиращи с времето. Към момента оплакванията на ищеца не са отшумели. И сега се получава често тилно главоболие. Липсват клинично значими невъзстановени вреди вследствие на получените травматични увреждания при процесното ПТП. Перспективата за в бъдеще е благоприятна. Без съмнение ищеца е получил и поражения на психиката.

Недоказано е останало утежненото развитие на заболяването „Псориазис“.

Поради изложеното искът за неимуществени вреди е доказан по основание.

Събразявайки изложените обстоятелства относно характера на получените травматични увреждания и продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, както и липсата на остатъчни последици с траен характер, както и последиците за психиката на ищеца, обществено икономическите условия в страната към настъпване на инцидента и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 50000.00лв. би обезщетила ищеца за причинените и неимуществени вреди от ПТП.

След приспадане от размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 35000.00лв. При това положение предявеният иск за сумата 30000.00лв., частично от 50000.00лв. е изцяло основателен.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателно е искането с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Главницата следва да се присъди съгласно отправеното искане ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от 06.10.2016г., когато била представена банкова сметка ***ователя, до окончателното и изплащане.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат  в полза на ищеца.

Ищеца претендира присъждане на сумата 2430.00лв., представляващи сторените в производството съдебни разноски за държавна такса и хонорар за вещи лица, както и присъждане в полза на адв. В.О. сумата 3660.00лв., представляващо възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС, определено по правилата на  чл. 38 ЗА.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р.Б.– изп.директори,  ДА ЗАПЛАТИ на М.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. В.О. - САК, сумата 30000.00 /тридесет хиляди/лв., частично от 50000.00 /петдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08.04.2016г., около 12.30ч, в гр.София, на кръстовището на ул. "Даскал Манол" и ул. "Райко Жинзифов", причинено виновно от С.Р.С., при управление на л.а. марка "Фиат", модел „Панда", с рег № *****, който движейки се по ул. "Райко Жинзифов" от ляво с посока на движение от ул."Георги Софийски" към бул. „Тотлебен", в нарушение на правилата за движение по пътищата, не намалил скоростта и не спрял преди да навлезе по напречния бул. „Пенчо Славейков", за да пропусне движещият се с предимство по него, в посока от бул. „Пенчо Славейков" към ул. „Яков Крайков“ л.а. марка „Киа", модел „Каренс", с peг. № *****, управляван от ищеца, при което причинил сблъсък между двата автомобила и тежки травматични увреждания на ищеца, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „З.Е.” АД, със застрахователна полица № BG07115002906635, валидна до 28.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от 06.10.2016г., когато била представена банкова сметка ***ователя, до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р.Б.– изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на М.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. В.О. – САК, сумата 2430.00 /две хиляди четиристотин и тридесет/лв., представляващи сторените в производството съдебни разноски за държавна такса и хонорар за вещи лица.

ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р.Б.– изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.О. - САК, в качеството на процесуален представител на М.П.П., ЕГН **********, сумата 3660.00 /три хиляди шестотин и шестдесет/лв., представляващо възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС, определено по правилата на  чл. 38 ЗА

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: