№ 2011
гр. София, 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Мирослав Г. Георгиев
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602962 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 22 вр. чл. 323, ал. 2 НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Д. – повереник на частния
обвинител и граждански ищец П. Н. срещу протоколно определение на
Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 17 с-в от 20.07.2022 г.,
с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за
обжалване на присъда от 10.06.2022 г. по НОХД № 14177/2021 г. и жалбата е
„оставена без разглеждане”.
С жалбата се поддържа, че на 26.06.2022 г. е била зле здравословно и е
потърсила помощ в болница, а следващите два дни не е имала сили да стане
от леглото и не е могла да подаде дори бланкетна жалба, тъй като е трябвало
да погледне отново делото, за да направи преценка за възможно искания и
доводи. Сочи, е в момента, в който е могла, е написала жалбата и молбата за
възстановяване на срока. Изтъква, че доверителят й не юрист и сама не може
да изготви жалбата. Сочи, че тъй като упражнява свободна професия, досега
не е ползвала болнични, а и поради състоянието си не е могла да отиде при
личния си лекар, за да й бъде издаден болничен лист. Моли да бъде допуснато
изслушване на един свидетел в открито заседание. Моли да бъде уважена
жалбата й и възстановен срока за обжалване на присъдата.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на
1
жалбоподателя, доказателствата по делото и, като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваното определение, намира следното:
На 10.06.2022 г. СРС, НО, 17-ти състав е произнесъл присъда по НОХД
по НОХД № 14177/2021 г. Срокът за обжалването й изтекъл на 27.06.2022 г.
На 29.06.2022 г. адв. Д. – повереник на П. Н. – частен обвинител и граждански
ищец по делото, подала молба за възстановяване на срока за обжалване на
присъдата, като едновременно с това подала и въззивната жалба. Към нея
приложила лист за преглед на пациент, издаден от лекар в УМБАЛ „С.” ООД.
Молбата за възстановяване на срока мотивирала с влошаване на
здравословното си състояние на 26.09.2022 г., продължило до 29.09.2022г. На
20.07.2022 г. СРС, НО, 17-ти състав разгледал в открито заседание молбата,
като я оставил без уважение, приемайки, че няма данни здравословното
състояние на адв. Д. да е било сериозно отклонено от нормата, че няма данни
за влошено здраве в деня на изтичане на срока за обжалване, както и, че е
могла да се свърже с доверителя си, който да подаде жалбата. Поради това,
първоинстанционният съд е счел, че не е доказана уважителна причина за
пропускане на срока за обжалване и оставил без уважение молбата за
възстановяване на срока, както и е оставил без разглеждане жалбата срещу
присъдата.
При така установеното, въззивният съд намери от правна страна
следното:
С атакуваното определение СРС, НО, 17-ти състав е оставил без
разглеждане жалбата на адв. Д. /повереник на частния обвинител и
граждански ищец П. Н./ срещу присъдата като просрочена. Първата
инстанция е използвала погрешен изказ, тъй като няма как тя да остави без
разглеждане въззивна жалба, като това й произнасяне следва да се разбира в
смисъл, че връща жалбата, приемайки я за подадена извън срока. Частната
жалба срещу определението на СРС в тази му част е допустима – подадена е в
срок от правоимащ субект.
Подлежи на преценка дали определението в частта, с която молбата за
възстановяване на срока за обжалване на присъдата е оставена без уважение,
подлежи на обжалване. Съдебната практика по този въпрос е противоречива.
2
Видно от протокола от съдебното заседание, първата инстанция е счела, че
определението й в тази част е необжалваемо.
Чл. 186 НПК не съдържа уредба относно това дали произнасянето на съда
по искане за възстановяване на срок за обжалване може да се обжалва. Това
определение на съда не е и сред визираните в чл. 344, ал. 1 и ал. 2 НПК.
Изрично е предвидена само възможността да се обжалва определението, с
което жалба или протест срещу присъда са върнати, като подени извън срока
– чл. 323, ал. 2 НПК. Предвид това, буквалният и формален прочит на
процесуалния закон може да доведе до извод, че отказът да се възстанови
срока за обжалване не подлежи на обжалване. Настоящият въззивен състав
приема, че този отказ не подлежи на самостоятелно обжалване, но може да
бъде предмет на инстанционен контрол по реда на глава 22 вр. чл. 323, ал. 2
НПК – при проверка на правилността на определението, с което жалба срещу
присъда е била върната като просрочена. Причина за това е, че произнасянето
на съда, че отказва да възстанови срока за обжалване и връща жалбата като
просрочена, следва да се разглежда като единен акт. Това е така, защото
преценката на съда за неоснователност на молбата за възстановяване на срока
за обжалване предопределя следващото му произнасяне – той е длъжен да
върне жалбата като просрочена. Връщането й се явява закономерна
последица от преценката, че срокът не следва да бъде възстановен. Мотивите
му да откаже да възстанови срока представляват основанието да счете
жалбата за подадена извън срок и поради това да я върне. Ако се приеме, че
горестоящият съд не може да осъществява контрол за законосъобразност на
този отказ, това означава че актът на съда, който е отказал възстановяване на
срока, предопределя и произнасянето на горната инстанция при проверката на
определението, с което жалбата е върната като подадена извън срока. Това на
практика обезсмисля инстанционния контрол и води до безконтролност на
преценката по реда чл. 186 НПК. А тази преценка засяга едно от най-важните
права на страна в процеса – да атакува постановения краен съдебен акт.
Ето защо, настоящият въззивен състав застъпва разбирането, че макар
отказът да бъде възстановен срок за обжалване не може да се обжалва
самостоятелно, той може да бъде предмет на контрол при проверката на
правилността на връщането на жалбата поради просрочие.
Съдът не намира, че следва да се произнесе по жалбата в открито съдебно
3
заседание, каквото искане прави жалбоподателят и да изслуша свидетел
относно обстоятелствата при пропускане на срока за обжалване. Преценката
си за уважителния характер на причините за пропускане на срока за подаване
на въззивната жалба съдът може да направи и на база на наличните данни.
В конкретния случай, въззивният съд намира, че срокът за обжалване на
първоинстанционната присъда е бил пропуснат по уважителни причини.
Видно е от лист за преглед на пациент от 26.06.2022 г., издаден от лекар в
УМБАЛ „С.“ ООД, че на същата дата адв. Д. е била прегледана в болницата
за времето от 16:05 ч. до 17:05 ч. с оплаквания от гадене, замайване,
световъртеж, позиви за повръщане, прескачания на сърце. Макар да няма
медицински документи за състоянието й от деня на прегледа до деня на
подаване на жалбата - 29.09.2022г., въззивният състав счита, че посоченото
здравословно състояние се е явило сериозна пречка за адв. Д. да изготви и
подаде своевременно въззивна жалба до изтичане на срока за това /27.06.2022
г./. Индикация за това е предписаното в листа за преглед на пациент домашно
лечение за срок от една седмица, както и прием на медикаменти, което дава
основание да се заключи, че нейното състояние не е било добро и в дните
след прегледа и не й е дало възможност да бъде работоспособна. Това, че не
са представени от повереника доказателства за извършване на препоръчаните
изследвания или, че на адв. Д. не е бил издаден болничен лист, само по себе
не е основание за съмнение относно горепосочения извод. Действително,
както и районният съд е отбелязал, било е възможно адв. Д. да съобщи по
телефон на доверителя си, че е в невъзможност да подаде жалбата, поради
влошено здраве и да й каже, тя да стори това. Следва обаче, да се отчете и, че
частният обвинител и граждански ищец Н. е ангажирала срещу заплащане
адв. Д. именно за това – да й окаже правна помощ по делото и е напълно
разбираемо да е очаквала всички действия, свързани с него, да бъдат
извършени от нея. От това следва и, че Н. не е имала очакването, че ще се
наложи самата тя да подаде жалбата и трябва да предвиди и организира
времето си така, че да е във възможност да стори това. Ето защо, въззивната
инстанция намира, че от представените данни може да се приеме, че срокът
за подаване на въззивната жалба е бил пропуснат от адв. Д. по уважителни
причини. Поради това и, тъй като с молбата за възстановяване на срока за
обжалване на присъдата адв. Д. е подала и въззивната жалба, неправилно СРС
е отказал възстановяването му. Оттук следва и, че същата е била подадена в
4
срок и неправилно първата инстанция е върнала жалбата.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че протоколното
определение на СРС за връщане на въззивната жалба следва да бъде
отменено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 17 с-в от 20.07.2022 г., с което жалбата на адв. Д. –
повереник на частния обвинител и граждански ищец П. Н. Н. срещу присъда
от 10.06.2022 г. по НОХД № 14177/2021 г. е била върната.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5