Р Е Ш Е Н И Е
№ 1573,
08.10.2015г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
четиринадесети граждански състав
На тридесети септември две хиляди и петнадесета
година
в публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Надежда Дзивкова
секретар : В.В.,
като разгледа докладваното
от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 1829 по описа за 2015 година
и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.Г.Б. против решение №
4136/06.11.2014г., постановено по гр.д.№ 8966/14, ПРС, с което е обявен за относително
недействителен по отношение на „Ти ен кей кепитъл
мениджмънт/ю кей/” ЕООД Договора за
дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 25/23.01.2014 г., т.І, рег. № 185, н.д. №16/2014 г.
на Нотариус Р. С., с който П.Г.Б. е дарил на Г.П.Б.
следния недвижим имот: Първи жилищен етаж от построена двуетажна жилищна
сграда в УПИ XIII- 134 от кв. 10 по плана на с. ****, одобрен със Заповед №
264/1976, със застроена площ от 110 кв.м., състояща се от четири стаи, кухня,
баня и тоалетна и коридор, при граници: отгоре – етаж втори и стълбище, отдолу
избено помещение, заедно с ½ ид. част от таванско помещение, при
граници: отгоре – покрив, отдолу втори етаж и коридор, заедно с ½ ид.
част от избено помещение с площ от 40 кв.м. при граници: отгоре – първи етаж,
както и съответни идеални части от общите части на сградата, както и ½
ид. част от дворно място, находящо се в с. ****, цялото с площ от 519 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот - XIII- 134 от кв. 10 по плана на с. ****,
одобрен със Заповед № 264/1976 г. , при граници : от двете страни- улица, УПИ
XIV-135 и УПИ XII-133, както и ½ ид. част от направените подобрения в
имота.
Жалбоподателят
П.Б. поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. съдът направил погрешен извод досежно твърдението
му, че притежава достатъчно имущество , от което кредиторът може да се
удовлетвори. Счита, че установяването на този факт е от съществено значение за
изхода на спора, т.к. позитивното му установяване би довело до извода, че с
процесната сделка не е налице увреждане на кредитора. На следващо място
поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил поотделно
и в съвкупност представените към отговора на исковата молба писмени
доказателства. Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Ти ен кей кепитъл мениджмънт /ю кей/” ЕООД оспорва подадената въззивна
жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа тезата, че имотното състояние
на длъжника е без правно значение за спора. Счита, че както исканите за събиране
във въззивното производство доказателства, така и приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателства са неотносими към повдигнатия спор, т.к.
целят единствено да установят активите на длъжника „Ромекс кар” АД и на
солидарния длъжник П.Б.. Поддържа, че дори и да се приеме, че следва да се
установява какво е имущественото състояние на длъжника, то е необходимо да се
има предвид и количеството задължения, които е натрупал. Претендира разноски в
производството.
Въззиваемата
страна Г.П.Б. не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответници, срещу които е постановено атакуваното съдебно
решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
От приложените копия на договори за заем, се установява, че
П.Б. е солидарен длъжник със заемополучателя „Ромекс кар” ЕООД, с кредитор „Ти
ей кей кепитъл мениджмънт /ю кей/” ЕООД. Всички задължения са с настъпил падеж.
По делото е приложен договор, обективиран в
нотариален акт № 25/23.01.2014 г., т.І, рег. № 185,
н.д. №16/2014 г. на Нотариус Р. С., с който П.Г.Б. е дарил на Г.П.Б.
с процесния недвижим имот.
С оглед на така
очертаната фактическа обстановка по делото , правните изводи са следните: От
изложените фактически обстоятелства и формулиран петитум в исковата молба следва, че предявеният
иск е за обявяване на относителна недействителност по отношение на дружеството ищец,
в качеството му на кредитор на П.Б., на извършеното от последния разпореждане с
част от имуществото си, извършено безвъзмездно в полза на сина му– втория
ответник Г.Б.. Твърди се, че посредством
тази сделка се уврежда интересът на ищеца и се препятства удовлетворяването му
като кредитор. Правното основание на така предявения иск е чл.135 от ЗЗД. Активната материално правна
легитимация на ищеца се обуславя от
качеството му на кредитор на отчуждителя П.Б.. Основният спор, въведен с въззивната
жалба, е дали длъжникът има достатъчно
имущество за погасяване на задължението към кредитора. Искът по чл.135 от ЗЗД е
привилегия за кредитора да дерогира действието на определени сделки, с които
неговият длъжник уврежда имуществото си и по този начин препятства възможността
за пълно удовлетворяване на вземането. Следователно този иск има обезпечителна
функция за кредитора. С оглед на това за кредитора от значение длъжникът да съхранява цялото си
имущество, т.к. до реалното удовлетворяване на задължението не е ясно колко
други кредитори и с какви вземания могат да конкурират кредиторът, страна в
производството.
За да бъде уважен
иск по чл.135 от ЗЗД е необходимо кредиторът да докаже, че длъжникът е извършил
действия, с които го уврежда, да е знаел за увреждането, както и третото лице,
с което е договарял, да е знаело за това увреждане. С нормата на чл.135, ал.2
от ЗЗД законодателят е въвел оборимата презумпция за знание на третото
лице, ако то е роднина по права линия без ограничения, по съребрена – от втора
степен или е съпруг на длъжника. Така в настоящият случай с процесната сделка
безвъзмездно е отчужден имот от патримониума на длъжника. Безвъзмездния
характер обуславя вредата за имуществото на длъжника. Сделката е сключена
с низходящ на отчуждителя, поради което
и знанието за увреждането се предполага. Така с оглед на изложеното се доказва
по делото, че процесната сделка уврежда дружеството кредитор и следва да се
обявят за недействителни по отношение на същия. Като елемент от фактическия
състав на посочената норма не е включено имущественото състояние на длъжника,
респ. необходимостта от преценка дали същото е достатъчно за удовлетворяване на
вземането на кредитора. В този смисъл представените доказателства от жалбоподателя с
отговора на исковата молба касаещи този въпрос са ирелевантни за повдигнатия
спор.
В заключение съдът намира, че следва
да потвърди постановеното от районния съд решение като правилно и
законосъобразно.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят П.Б. ще следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна „Ти ей кей кепитъл мениджмънт /ю кей/”
ЕООД сумата от 1560лв., разноски във въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4136/06.11.2014г., постановено по
гр.д.№ 8966/14, ПРС.
ОСЪЖДА П.Г.Б., ЕГН **********, да заплати на „Ти ей кей кепитъл мениджмънт /ю кей/”
ЕООД, ЕИК ****, сумата от 1560лв.,
разноски във въззивното производство
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: