№ 142
гр. Варна, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000130 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. В. Г., с ЕГН ********** от
с.Въглен, общ.Аксаково срещу решение №427/09.11.2021 г. по т.д.157/2021 г. по описа на
ВОС, с което е отхвърлен предявения от въззивника с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК,
за приемане за установено, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, плащане на сумата 22770.05 лв., непогасена главница по сключен
договор за кредит, сумата 1944.75 лв., договорна лихва за периода 20.06.2009 г. – 25.06.2010
г., сумата 121.27 лв., наказателна лихва, ведно със законната лихва от 28.06.2010 г. до
изплащането на вземането, както и сумата 496.72 лв., държавна такса и сумата 838.03 лв.,
адвокатски хонорар, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
по ч.гр.д. № 9961/2010 г., на ВРС, VIII с. и е образувано изп.д. № 20107110401527, на ЧСИ
№ 711, с район на действие ВОС, поради погасяването по давност на правото да иска
изпълнение.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие със закона и необосновани изводи. Твърди се, че
след прекратяване на изпълнтелното дело по право към 05.12.2013 г., всички извършени
действия по принудително изпълнение са били заличени и давността не се счита за
прекъсната, а извършените след това изпълнителни действия, не са валидни, поради което
следва да се приеме, че вземането е било погасено по давност.
Насрещната страна „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Твърди се, че ответникът на основание заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9961/2010
г., на ВРС се е снабдил с изпънителен лист за сумата от 22770.05 лв., непогасена главница
по сключен договор за кредит, сумата 1944.75 лв., договорна лихва за периода 20.06.2009 г.
– 25.06.2010 г., сумата 121.27 лв., наказателна лихва, ведно със законната лихва от
28.06.2010 г. до изплащането на вземането, както и сумата 496.72 лв., държавна такса и
сумата 838.03 лв., адвокатски хонорар, въз основа на който било образувано изп.д. №
1
20107110401527, на ЧСИ № 711, с район на действие ВОС. Излага, че последното
изпълнително действие за събиране на вземането извършено на 05.12.2011 г., когато била
постъпила последната сума в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение,
поради което на 05.12.2013 г., изпълнителното дело е било прекратено в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Излага, че ответникът е придобил вземането по сключен на 18.01.2016 г.
договор за цесия, за който договор ЧСИ бил уведомен с молба от 09.08.2016 г. и съответно
ответникът бил конституиран като взискател. Счита, че с изтичане на пет години след датата
на последното изпълнително действие, вземането е било погасено по давност.
Ответникът “ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал писмен отговор, в който оспорва иска.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: Предявената въззивна жалба е депозирана
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.
259, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими. Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до неправилността
на съдебния акт, касаещ приложимите норми относно погасяване на вземането по давност,
то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на
чл. 269, изр.2 ГПК.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че въз основа на издадена в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 9961/2010 г., на ВPC, Г. В. Г. и Веселина Г.а Г.а са осъдени
солидарно да заплатят сумата 22770.05 лв., главница, сумата 1944.75 лв., договорна лихва за
периода 20.06.2009 г. – 25.06.2010 г., сумата 121.27 лв., наказателна лихва, ведно със
законната лихва, върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението –
28.06.2010 г. до изплащането й. За събиране на вземането е образувано изп.д.
№20107110401527 на ЧСИ № 711, от съдържанието на което е видно е, че поканата за
доброволно изпълнение до въззивника е връчена на 11.11.2010 г. На 07.08.2012 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на въззивника по трудовия му договор със „ЗС
Пътно Строителство“ ЕООД, а през периода 03.12.2010 г. – 05.12.2011 г. от страна на
длъжника Г.Г. са извършени 10 бр. частични плащания по задължението. С писмена молба
от 14.03.2016 г., въззиваемото дружество в качеството на цесионер, е поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело, на мястото на цедента „Юробанк
България“ АД. Въз основа на молба от новия взискател и установяване наличието на
трудово правоотношение с друг работодател, с постановление от 29.07.2016 г. е наложен
запор върху друдовото възнаграждение на длъжника Г., получавано от „Девня Трейд“ ООД.
На 16.08.2016 г. по електронна поща е постъпил отговор от „Девня Трейд“ ООД, че лицето
Г.Г. не е служител на дружеството, считано от 20.06.2016 г., поради което на 11.05.2017 г.,
взискателят е поискал извършване на нова справка за налични банкови сметки на ищеца и за
налагане на запор ако такива бъдат установени. Със същата молба са делегирани
правомощия на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Справка за банкови сметки не
е извършвана. На 06.11.2020 г. е извършена справка за актуални трудови договори за
длъжника Г. и е установен трудов договор с „Автомагистрали „Черно море““ АД, като с
постановление от 10.11.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение. Запорното
съобщение е получено от работодателя на 13.11.2020 г.
Въззивникът се позовава на настъпила перемция на изпълнителното производство на
05.12.2013 г., в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, както и на изтичане на давностния срок
2
за вземането на 05.12.2016 г. Изп. дело № 20107110401527 е образувано на 15.10.2010 г., при
действието на ППВС № 3/80 г., според разясненията на което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като докато трае делото, т.е. давност не
тече, а при прекратяване започва да тече нова давност. Тъй като през периода 03.12.2010 г. –
05.12.2011 г., въззивникът е извършвал доброволни плащания и липсват други
изпълнителни действия, то от датата на последното доброволно плащане е започнал да тече
нов 2-годишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изтичането му обаче е било осуетено с
изпращането на ново запорно съобщение на 31.07.2012 г., което е било връчено на
07.08.2012 г., с което запорът на трудовото възнаграждение се счита наложен. Така от
посочената дата е започнал да тече и новият двегодишен срок. Доколкото до изтичането му
нови изпълнителни действия не са предприемани, изпълнителното производство е било
прекратено по силата на закона на 07.08.2014 г., следователно от тази дата е започнал да
тече и давностния срок.
Тъй като се касае за вземане установено със заповед за изпълнение, която има
значение на влязло в сила решение, по отношение на него следва да се прилага общата пет
годишна давност, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира, че при разрешаване на спора относно подасяване на вземането по
давност, следва да намери приложение и приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г., с което е
обявено, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и е възприето, че на основание чл. 116, б. "в"
ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.
В този смисъл следва да се приеме, че започналият да тече на 07.08.2014 г., нов
давностен срок е бил прекъсван първоначално с искането на въззиваемия за налагане на
запор върху трудовото възнагражение на въззивника от 28.07.2016 г., а по-късно и с
искането за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника.
Независимо, че искането е направено след като перемпцията е настъпила, доколкото
изпълнителният лист все още се е намирал при съдебния изпълнител, то извършените от
него действия следва да бъдат зачетени, тъй като правната последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител е следвало да образува ново изпълнително дело, но
липсата на такова, може да бъде квалифицирано само като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител.
Ето защо, съдът намира, че настъпилата перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността, като в този смисъл е и даденото разрешение в Решение №
37/24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г., на ВКС, IV ГО.
В конкретния случай, наред с горепосочените действия, давността отново е била
прекъсната с постановлението за налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника
от 10.11.2020 г., в резултат на делегираните правомощия на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ,
което обосновава и извода, че към датата на предявяване на иска 11.03.2021 г., 5- годишния
давностен срок не е изтекъл.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.272 ГПК.
С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №427/09.11.2021 г. по т.д.157/2021 г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
3
страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4