№ 985
гр. П., 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720104858 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс СК/ .
Образувано е по искова молба на Т. Р. С., с ЕГН: **********,
доуточнена с молби с вх. № 2276/09.06.2022 г., № 3019/28.07.2022 г. и №
3082/29.09.2022 г. /на РС *****/, част от които молби, подадени чрез
процесуалния й представител – адв. Р. Б., срещу Р. Е. Ц., с ЕГН: **********, с
които се иска изменение на постигната между страните спогодба,
обективирана в протоколно определение от 26.05.2021 г. по в.гр.д. №
245/2021 г. на Пернишкия ОС, като 1/на ищцата да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетната дъщеря
на страните – Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** като бъде постановено
местоживеенето на детето да е при майката – на адрес: гр. *****; 2/ да бъде
определен режим на лични отношения между Р. Р. Ц. и баща й – ответникът
Р. Е. Ц. – като ответникът вижда и взима детето с преспиване всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 11 часа в съботния ден до 18 часа в
неделя, както и по всяко друго време след уговорка между родителите; 3/
ответникът Р. Е. Ц. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря
си чрез нейната майка в размер на 200 лева, считано от датата на
постановяване на решение.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са имали сключен
граждански брак, по време на който се е родила малолетната им дъщеря.
Посочва се, че бракът на страните е прекратен с развод – с постановено
Решение № 260159/12.02.2021 г. по гр.д. № 4488/2021 г. по описа на РС П.. С
посоченото съдебно решение било постановено родителските права по
1
отношение на малолетното дете на страните Р. Р. Ц. да бъдат възложени на
майката, като при нея било определено и местоживеенето на детето. С бащата
бил определен режим на лични контакти, като същият бил осъден и да
заплаща издръжка. Недоволен от това решение бащата Р. Е. Ц. обжалвал
същото като в тази връзка било образувано в.гр.д. № 245/2021 г. на
Пернишкия ОС. В хода на въззивното производство родителите постигнали
спогодба, обективирана в протоколно определение от 26.05.2021 г. по делото.
Съгласно същата родителите се съгласили да упражняват съвместно
родителските права върху дъщеря си. В тази връзка местоживеенето на детето
било определено по адресите и на двамата родители като били приети и
равновременни лични контакти.
В исковата молба обаче се твърди, че едва дни след одобряване на
постигнатата между страните спогодба ответникът спрял да спазва същата –
като взел детето Р. Р. Ц. при себе си и повече така и не го върнал на майка му.
В тази връзка ищцата твърди, че многократно изисквала от ответника да
спазва постигнатата спогодба, но същият категорично отказвал. Поради тази
причина ищцата се обърнала към органите на МВР, прокуратурата и
социалните служби, които уведомила за поведението на ответника, но така и
не получила съдействие от тях. След задържането на детето от бащата ищцата
твърди, че няма контакти с него като така се е прекъснала не само връзката
майка дете, но и връзката на детето с по-голямата му сестра.
Ищцата излага и подробни доводи, че била подведена от ответника да
подпише постигната между страните спогодба по в.гр.д. № 245/2021 г. на
Пернишкия ОС. Твърди, че след постановяването на Решение №
260159/12.02.2021 г. по гр.д. № 4488/2021 г. по описа на РС П. бащата
променил поведението си спрямо нея, изразил желание двамата да се съберат
отново като отглеждат детето си и детето на ищцата съвместно като
семейство. Ответникът спрял да употребява алкохол и се държал добре с
ищцата, поради което и същата повярвала на намеренията му и се съгласила
на спогодба. Непосредствено след съдебното дело обаче ответникът отнел
детето от ищцата и преустановил контактите му с майката, поради което
ищцата се опитала да възобнови делото пред Пернишкия ОС, но безуспешно.
След станалото и многократните жалби на ищцата ответникът довел
детето при нея на 16.02.2022 г. в жилището й гр. ***** – като ищцата
уточнява, че това бил първият път, в който видяла детето от почти 9 месеца.
Последното демонстрирало привързаност към майка си и страх, че същата го
е изоставила. Ответникът също останал заедно с детето в жилището на
ищцата като в продължение на месец семейството отново живеело заедно и
отношенията между майката и Р. Р. Ц. били много добри като детето
демонстрирало желание да не се отделя от майка си. По-малко от месец по-
късно обаче – на 13.03.2022 г. ответникът се възползвал от обстоятелството,
че ищцата била извън дома си с по-голямата си дъщеря и се изнесъл като
отново отвел без знанието и съгласието на майката детето Р. Р. Ц.. След тази
случка ответникът отново самоволно преустановил контактите на детето с
майка му.
Предвид изложените доводи ищцата счита, че разполага с по-добър
2
родителски капацитет от ответника, поради което в интерес на детето е
исковете да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства – удостоверение за раждане и за
адрес, протокол по в.гр.д. № 245/2021 г. на ОС П. и документи за доходи,
получавани от ищцата.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез адв. В., е постъпил писмен отговор, доуточнен с молба с вх. №
21865/31.10.2022 г., с който предявените искове се оспорват. Признава се, че
страните са били в брак, който е прекратен и по време на който е родено
малолетното им дете Р. Р. Ц.. Признава се и че между родителите има
одобрена съдебна спогодба за съвместно упражняване на родителските права
спрямо детето, обективирана в протоколно определение по в.гр.д. № 245/2021
г. на Пернишкия ОС.
Твърди се че ищцата не излагала в исковата си молба доводи за
настъпили промени в обстоятелствата, настъпили след сключване на
спогодбата, които да налагат изменение на постигнатите със спогодбата
уговорки. Поради това ответникът счита, че не са налице условията на чл. 59,
ал. 9 от СК и липсват основания за изменение на постигнатата спогодба.
От страна на ответника Р. Е. Ц. – се прави насрещно искане,
обективирано в отговора на исковата молба да бъде изменена постигнатата
между страните спогодба, обективирана в протоколно определение от
26.05.2021 г. по в.гр.д. № 245/2021 г. на Пернишкия ОС, като 1/на бащата да
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетната дъщеря на страните – Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** като бъде
постановено местоживеенето на детето да е при бащата – на адрес: гр. *****;
2/ да бъде определен режим на лични отношения между Р. Р. Ц. и майка й – Т.
Р. С. – като майката вижда и взима детето с преспиване всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9 часа в съботния ден до 18 часа в неделя, както
и един месец през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на бащата; 3/
по време на Великденските празници детето да е при майка си на четни
години, а на нечетни години да е при баща си; по време на Коледните
празници детето да е при баща си в четните години, а в нечетните при майка
си; детето да присъства на рождените дни на всеки от родителите; 3/ майката
Т. Р. С. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на дъщеря си чрез
нейния баща в размер на 200 лева, считано от датата на насрещното искане
/12.10.2022 г./. Претендират се разноски.
Излагат се подробни доводи, че детето е на ниска възраст, посещава
детска градина в гр. П. и се чувства добре при баща си. В отглеждането му
същият разчитал на подкрепата на своята майка и на разширеното си
семейство. Освен това между родителите било уговорено детето да живее в
гр. П., а майката била тази, която самоволно сменила адреса си и се
преместила в гр. *****. Излагат се доводи и че майката нямала условия,
подходящи за отглеждане на детето, а била започнала и връзка с друго лице,
което нямало добро отношение към малолетната дъщеря на страните. Бащата
посочва, че той от своя страна разполага с жилище и има възможност да
3
отглежда дъщеря си като разчита и на подкрепата на свои близки. По тези
съображения бащата счита, че има по-добър родителски капацитет от майката
и иска първоначалните искове да бъдат отхвърлени съответно неговите
насрещни искания – уважени.
В допълнителна молба от 31.10.2022 г. бащата Р. Е. Ц. излага доводи, че
към настоящия момент и двамата родители спазват стриктно постигнатата
помежду им спогодба, обективирана в протоколно определение по в.гр.д. №
245/2021 г. на Пернишкия ОС. Предлага постигане на спогодба по настоящото
дело. Действително по повод спогодбата посочва, че между родителите има
образувано и изпълнително дело.
С отговора се представят писмени доказателства – служебна бележка от
детска градина, постановление за отказ да се образува досъдебно
производство.
В хода на производството по делото е приложено копие от
изпълнително дело № 491/2022 г. на С. към РС П., копие на пр.пр. 2134/2021
на РП П. и копие на пр.пр. 728/2022 г. на РП П..
В хода на делото са представени и приети: документ за доходи на
ответника, писмо от ОДМВР П., писмо от Община П., трудовата книжка на
ищцата /копие/, договор за наем и удостоверение за банкова сметка,
социален доклад вх. № 312/09.012023 г. на ДСП *****; писмо от НСИ,
социален доклад № 3250/15.02.2023 г. на ДСП П.; служебна бележка от детска
градина в гр. *****, както и заявление за записване в детската градина.
Изготвена и приета е съдебно психологична експертиза от в.л. Ц. Д. с
вх. № 3605/20.02.2023 г. По делото са изслушани двамата родители /два пъти
– в първо съдебно заседание след насрочване на делото и възобновяването на
делото, предвид спирането му за срок от 6 месеца по взаимно съгласие и за
постигане на спогодба/, както и свидетели: В.И.М. /на ищцата, но без дела и
родство със страните/, В.И.Т. /сестра на ищцата/, ЦВ.Р.А. /майка на
ответника/ и Р. Е. Ц. /брат на ответника/.
В открито съдебно заседание, проведено на 25.09.2023 г., процесуалният
представител на ищцата – адв. Б. счита, че са налице основанията за
уважаване на иска с правно основание по чл. 59, ал. 9 от СК. Счита, че
предявеният насрещен иск за изменение на режима на лични контакти между
бащата и детето е неоснователен. Поддържа, че изменение на обстоятелствата
по чл. 59, ал. 9 от СК в случая е налице, доколкото бащата самоволно
нарушавал постигнатата между страните спогодба като отнемал детето от
майката и така й не го връщал. В тази връзка и майката дълги периоди от
време била лишена от контакт с детето си. С това си поведение бащата не
зачитал интересите на дъщеря си, която оставял без майчина грижа и така
обективно вредял на детето. От своя страна в поведението на майката нямало
нищо, което вреди на детето. Напротив същата многократно търсела
съдействие от различни институции като именно, за да не травмира детето не
търсила полицията при всеки отказ на бащата да й го даде. Самият ответник
пък вместо от интересите на детето се влияел от внушенията на своите близки
и най-вече на майка си /бабата по бащина линия/ като показвал тотално
4
незачитане на ищцата и постигнатите с нея уговорки. На последното място се
посочва, че ищцата има жилище, подходящо за отглеждане на дъщеря й,
както и постоянна работа, като разчитала на подкрепата на свои близки.
Поддържа и че детето се чувствало добре в гр. ***** преди ответникът
отново под влияние на майка си не нарушил за пореден път съдебната
спогодба. Поради това и доколкото ищцата имала по-добър родителски
капацитет, то се прави извод, че исковите претенции са основателни. Моли
се първоначално бащата да не взема детето с преспиване, доколкото така и не
го връща в дома на майката.
Ищцата лично излага доводи, че има по-добър родителски капацитет от
ответника. Поддържа, че притежава по-добри битови условия за отглеждане
на детето, доколкото макар и в жилище под наем имала постоянни трудови
доходи и достатъчна зрялост да отглежда дъщеря си. Същевременно
ответникът бил подкрепян финансово от своята собствена майка, поради
което и въпреки възрастта си се влиял именно от волята на последната. На
последно място посочва, че единственото, което иска е да живее с дъщеря си
и да има нормални контакти с нея, като упражнява родителските права.
Ответникът лично моли за решение, съгласно което да упражнява
родителските права. Счита, че детето се чувства добре в дома си в гр. П. и за
него се полагат нужните грижи. Посочва, че разчита на подкрепата на
близките си и не се влияе от майка си. Намира и че е в интерес на детето да
посещава детска градина в гр. П., където било адаптирано към другите деца и
самия град. За сметка на това самото дете споделяло, че в детската градина в
гр. ***** не се чувствало добре. Ищцата обаче отказвала съдействие детето да
се запише отново на градина в гр. П..
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за
раждане се установява, че малолетната Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** е тяхна
дъщеря като е родена на 26.06.2017 г. по време на брака между родителите. Не
е спорно и че последният е прекратен с развод. Със съдебна спогодба,
обективирана в протоколно определение от 26.05.2021 г. по в.гр.д. №
245/2021 г. на ОС П., страните са уредили упражняването на родителските
права и режимът на лични отношения – като са се споразумели родителските
права да се упражняват съвместно от двамата родители като отново
последните съвместно вземат важните решения в живота на детето. Прието е
личните контакти да са равновременни като през седмица детето е при единия
родител съответно при другия родител – като за всяка седмица
местоживеенето на детето е при съответнияр родител. Разпределено е и при
кого от родителите да е детето на повечето празници, ваканции и рождени
дни. Издръжката на детето се поема от родителя, при когото същото се
намира през съответната седмица.
Изслушана лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание,
проведено на 16.01.2023 г., ищцата Т. С. посочва, че бракът й с ответника е
5
втори по ред, като има и предходен брак, прекратен с развод, от който има по-
голяма дъщеря. По време на първия си брак ищцата била подложена на
домашно насилие, поради което и се разделила със съпруга си. От своя страна
ответникът Р. Ц. бил неин дългогодишен приятел и тя често споделяла с него
проблемите си, като ответникът познавал и голямата дъщеря на ищцата. Така
в годините между страните било изградено доверие и известно време след
като ищцата се развела с първия си съпруг тя и ответникът се оженили.
Ищцата обаче посочва, че с времето отношенията им се влошили,
защото ответникът започнал да употребява алкохол и да тормози нея и по-
голямата й дъщеря, което довело до развода им.
По отношение на малката си дъщеря Р. ищцата посочва, че след
сключване на съдебната спогодба ответникът я задържал при себе си и така я
отделил от майка й и сестра й. Уточнява, че преди сключване на спогодбата
тя и ответникът за кратко се събрали, поради което и ищцата приела
възможността за съвместно упражняване на родителските права. Един ден
/около 13.03.2022 г./ обаче без причина и докато ищцата била навън с по-
голямото дете ответникът отвел общата им дъщеря им от дома. Впоследствие
ответникът обвинил ищцата в изневяра и неподходящо според него
поведение. Поради това и ответникът не позволил ищцата да види детето с
месеци, а последната търсила съдействие от полицията и институциите, но не
получила такова.
На следващо място ищцата посочва, че в гр. ***** живее в апартамент
под наем, но близо до нея живеят майка й и сестра й, на чиято помощ може да
разчита. В самия апартамент имало създадени условия за отглеждане и на
двете й деца – детска стая, кухня, две тераси, баня и още една спалня.
Жилището се отоплявало на ток, имало и нужните за домакинството
електроуреди. В апартамента ищцата поддържа, че живеела сама и към
момента само с голямата си дъщеря предвид обстоятелството, че ответникът
й отнел малкото дете. Поддържа, че няма приятел и не общува с бащата на
голямата си дъщеря извън необходимото по повод детето им. Уточнява, че тя
упражнява родителските права спрямо голямата си дъщеря.
Ищцата разяснява, че работи на постоянна работа с работно време от
08.00 часа до 17.00 часа, което й позволявало да полага адекватни грижи за
децата си. Освен това срещала разбиране и от работодателя си, който
позволявал да излиза и в работно време.
На следващо място ищцата разказва, че предвид поведението на
ответника често викала полиция, за да й окажат съдействие. Това правела, за
да има доказателство, че търси детето си и прави всичко възможно да го
вземе, но именно ответникът не й го дава.
Уточнява, че действително след развода с ответника имала за кратко и
друга връзка с мъж от ПЛ., при когото за кратко гостувала вкл. с децата. След
развода временно останала да живее в гр. П., но впоследствие още преди
съдебната спогодба се преместила в гр. *****, където и направила адресна
регистрация на детето със знанието на ответника. Поддържа, че никога не се е
местила да живее постоянно в гр. ПЛ.. Признава, че действително за кратко
6
имала адресна регистрация там, защото така била посъветвана от адвокат
предвид проблемите си с ответника и желанието й да промени спогодбата,
която последният не спазвал. Разяснява и че доколкото знае ответникът също
имал приятелка, което предвид раздялата им приема за нормално.
На последно място ищцата разказва, че към момента е образувала
изпълнително дело срещу ответника, но отново не виждала дъщеря си,
защото според институциите трябвало да се натрупат повече случаи, за да
могат да вземат отношение.
Изслушан лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание,
проведено на 16.01.2023 г., ответникът Р. Ц. посочва, че действително
познанството им с ищцата било дългогодишно. Двамата живели заедно около
четири години и половина като се родила дъщеря им Р.. Ответникът
поддържа, че никога не бил злоупотребявал с алкохол и не се е отнасял зле с
ищцата или с голямото й дете.
Посочва, че след спогодбата еднократно му се наложило да вземе
дъщеря си от гр. ПЛ. и когато същият отишъл там видял, че ищцата не е сама,
а детето било гладно и уморено. Същото освен това посочило, че мъж на име
А. му бил представен като баща. Ответникът твърди, че взел детето и му се
наложило да го нахрани на бензиностанциите по пътя. След това и именно
задържал дъщеря си при себе си като според него ищцата останала в гр. ПЛ..
Впоследствие същата се върнала и родителите решили да заживеят отново
заедно в гр. ***** в апартамента, където сега ползвала ищцата.
Докато живеели заедно обаче един ден ищцата излязла с по-голямата си
дъщеря. Оставила обаче телефона си на детето Р. да си играе. Последното в
някакъв момент подало телефона на ответника и последният видял, че ищцата
имала съобщения от мъж, заради когото смятала да напусне ответника.
Поради това и ответникът взел общото им дете и без да съобщи на ищцата се
изнесъл заедно с него от жилището. От тогава ответникът признава, че
действително преустановил всякакви контакти на детето с майка му. Твърди,
че го е направил, защото ищцата не била достойна майка. Според ответника
детето Р. не питало за майка си и той самият също не споменавал за ищцата
пред детето, защото считал, че така е по-добре. Счита и че детето се чувства
спокойно в гр. П. и в детската градина, която посещава има приятели.
Уточнява, че докато ищцата била по майчинството двамата живеели в
кв. **** в гр. П., а впоследствие за кратко по време на предходното дело
живеели в гр. *****, където си делели разходите за жилището.
Ответникът счита, че по-голямата дъщеря на ищцата не приема добре
малкото дете предвид и голямата им разлика във възрастта от около шест
години.
Ответникът уточнява, че и той не живее на адреса, вписан в съдебната
спогодба, но ищцата знае адреса му в гр. П. и идвала да търси там дъщеря си.
Уточнява, че се е преместил, за да разчита на подкрепата на майка си и брат
си.
На следващо място ответникът посочва, че единственият случай на
нарушение на спогодбата от ищцата било когато му се наложило да вземе
7
дъщеря си от гр. ПЛ.. Твърди, че докато била в гр. ПЛ. ищцата намерила
работа като преброител там в националното преброяване на населението.
Уточнява и че случаят от гр. ПЛ. бил преди той и ищцата да се съберат за
кратко през месец март 2022 г.
Поддържа, че ищцата общувала с бащата на голямата си дъщеря и с
мъжа от гр. ПЛ., като не знае за други мъже. Счита и че ищцата не била
достатъчно загрижена за дъщеря си Р.. От своя страна ответникът обръщал
повече внимание на детето си като двамата си играели и бащата четял
приказки. Поддържа и че докато двамата с ищцата били заедно той ходел на
работа.
По делото е извършена съдебно психологична експертиза. Последната е
изготвена като са проведени две срещи – една с участие на детето и баща му и
една на детето с двамата родители – като вещото лице е уточнило, че
самостоятелна среща с майката не е проведена, но не е било и нужно. Вещото
лице е уточнило и че при втората среща ответникът е дошъл заедно със
собствената си майка /бабата по бащина линия/. От своя страна ищцата е
посочила, че именно последната полага основно грижи за детето.
В тази връзка от експертизата се установява, че след втората среща с
експерта детето е поискало да си тръгне именно с майка си. Детето няма
данни за заболявания, като има нормално развитие за възрастта си. При
първата среща само с бащата последният е посочил, че майката не се
интересува от дъщеря си и не я търси. При втората среща обаче е посочил, че
всъщност ищцата се интересува от дъщеря си, но именно той не й дава
детето, поради притеснения, че нямало да знае от къде да го прибере. На
следващо място в експертизата е посочено, че при втората среща майката е
довела и по-голямата си дъщеря, като двете деца са демонстрирали силна
привързаност едно към друго, както и разбирателство.
От изследванията си вещото лице е установило, че детето е
психомоторно спокойно, но става неспокойно при засягане на темата за
родителите му. Правилно ориентирана е за време и пространство, но има
лаконичен словесен контакт като е леко тревожна. При методиката на „дърво
с човечета“ детето демонстрира отстраненост, изолираност, тревожност,
страни от учебния процес и е вглъбено в себе си. При методиката на „Рене
Жил“ детето не отхвърля никого от родителите си, поставя себе си до майка
си и баща си, понякога и до сестра си Андрея. Проявеното отношение към
бащата и майката е положително. Детето демонстрира силна привързаност и
към двамата си родители. Р. проявява положително отношение към учители и
приятели. Не се наблюдава желание да доминира и да бъде лидер в групи от
деца, не се налице агресивни прояви, конфликтност. Детето обаче не е
пожелало да нарисува своето семейство.
Независимо, че детето живее без да общува с майката повече от година
по данни към момента на експертизата същото е показало пред вещото лице
силна привързаност към майката като се е гушнало в нея без да иска да я
пусне. В тази връзка вещото лице е отбелязало, че за изграждането на детето
като хармонично развита личност и за неговото психическо и емоционално
8
равновесие е много важно то да осъществява пълноценни контакти и с
двамата си родители. Поради това и и субективното нежелание или преценка
на майката/бащата, че другият родител не следва да вижда детето си се
оценява негативно и е предпоставка за предоставяне на родителските права на
другия родител.
На последно място вещото лице е посочило, че при детето не се
наблюдават внушения и манипулации от никого от родителите. Спрямо
никого от родителите не се наблюдава и родителско отчуждение. При детето
липсват данни за функционално разстройство на психическо и/или физическо
ниво. Не се наблюдават и нарушения на привързаността и емоционалната
връзка с майката. Вещото лице обаче отбелязва, че в хипотеза, в която детето
се чувства застрашено от изоставяне, то може да декларира привързаност към
единия родител за сметка на отричане на другия.
В съдебно заседание вещото лице поддържа, че не е установила детето
да отхвърля майка си въпреки, че дълго време са били разделени. Вещото
лице не е наблюдавало и конфликтност между детето и по-голямата му
сестра. С оглед пола вещото лице уточнява, че на такава възраст за детето
поначало е по-добре да се отглежда от майката. На последно място вещото
лице посочва, че детето се е обръщало към родителите с „мамо“ и „татко“
като е прегръщало сестра си без да проявява негативно отношение към нея.
Изготвеното заключение следва да бъде кредитирано изцяло. В тази
връзка съдът намира заключението за подробно и компетентно изготвено като
при изследванията си вещото лице е използвало относими за случая методи и
техники. Липсват противоречия в заключението като вещото лице даде
обосновани отговори на поставените му в съдебно заседание въпроси.
Доколкото в заключението не се наблюдава пристрастност, нито изрази или
становища, които да са позитивни или негативни спрямо някого от
родителите, а и за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост
от изхода на делото, то съдът намира, че не е налице основание за поставяне
под съмнение изгответвената експертиза. От последната не се установява
наличие на синдром на родителско отчуждение, напротив установява се, че
детето е еднакво привързано и към двамата си родители, които обича и при
които се чувства добре. От своя страна негативните аспекти в състоянието на
детето се дължат изключително на раздялата на родителите му, макар това
все още да не му влияе в значителна степен.
От показанията на свидетеля В.И.М. /на ищцата, без дела и родство със
страните по делото/ се установява, че познава ищцата от около 10 месеца,
като ищцата работи в магазина, на който свидетелката е управител. Уточнява,
че ищцата е съвестен служител като работното й време е от 08.00 до 17.00
часа, а в дружеството заплати се плащат редовно. В тази връзка свидетелката
знае, че ищцата има две деца, но е виждала само едното, защото ищцата не
можела да взима при себе си по-малката си дъщеря. Свидетелката знае и че
ищцата живее в гр. ***** в апартамент под наем като може да разчита на
помощта на майка си и сестра си, които живеели в същия град.
На следващо място свидетелката разказва, че ищцата й споделила за
9
проблеми с бащата на по-малкото си дете, заради когото не може да го вижда.
Свидетелката обаче счита, че доколкото познава ищцата последната има
капацитет да полага адекватни грижи за дъщеря си. Ищцата разполагала,
както с битови, така и с финансови възможности да отглежда и двете си деца.
Самото й жилище според свидетелката било достатъчно голямо, а заплатата
на ищцата била добра като размер за стандарта на живот в гр. *****. В този
апартамент към момента ищцата живеела сама с по-голямото си дете. Самата
свидетелка поддържа, че при нужда винаги има възможност да пусне ищцата
от работа. Уточнява, че последната работела като охранител, но имало и
други служители с тази длъжност, които можело да бъдат повикани да
заместят. В последните десет месеца на ищцата не се налагало до отсъства
именно поради това, че можела да разчита на близките си. Свидетелката
поддържа, че не е виждала ищцата с мъже вкл. такива не са я търсели.
В показанията си свидетелката В.И.Т. /сестра на ищцата/ посочва, че
ищцата има две дъщери и е била омъжена за ответника. Детето, за което се
водело делото, е именно общото им дете с ответника на име Р. – на пет
години. Последната обаче към момента живеела при баща си. Според
свидетелката самата ищца живеела заедно с по-голямата си дъщеря на 11
години в гр. ***** в апартамент под наем – със стая, хол, кухня, санитарен
възел и две тераси. Самата свидетелка, както и майка им с ищцата живеели на
около петнадесет минути пеш в един и същи блок и имали възможност да
помагат на ищцата. В жилището на ищцата имало ток и вода, както и
самостоятелна стая за децата.
На следващо място свидетелката разказва, че след раздялата си с
ответника ищцата действително останала да живее около година в гр. П.,
после се преместила при свидетелката в гр. *****, а след това 2022 г.
началото си наела самостоятелна квартира. Свидетелката знае за случая от
пролетта на 2022 г., когато страните за кратко се събрали и заживели заедно с
двете деца в гр. *****, но после се разделили, защото ответникът обвинил
ищцата в изневяра. След тази раздяла и ответникът отвел детето и сега то
било в гр. П. с него и бабата по бащина линия. Ищцата от своя страна често
търсела детето, но именно ответникът не й давал да го вижда.
Свидетелката разказва, че детето Р. и сестра й имали нормални
отношения вкл. само детски спорове, като голямото дете често питало за
сестричката си, защото му липсвала. Разказва и че сестра й отговорен спрямо
децата си човек като получава и прилични доходи, а няма и кредити.
Уточнява и че знае за случай в гр. ПЛ., но не и между страните да е възниквал
конфликт. Поддържа, че ищцата си няма приятел като двете със свидетелката
се виждат ежедневно. В тази връзка и свидетелката поддържа, че спогодбата
за родителските права не се спазва именно от ответника. Поради това и
свидетелката не била виждала от над една година племенницата си Р..
Поддържа, че ищцата може да разчита на подкрепата й. Поддържа и че
според нея детето би се чувствало по-добре при майка си.
На следващо място свидетелката посочва, че познава ответника покрай
брат си и нямала конфликти с него, но последно го е виждала, докато
страните още живеели заедно. Тогава страните й гостували, но самата
10
свидетелка не била ходила в дома им. Уточнява и че не знае ищцата да е
работила в гр. ПЛ.. Знае, че ищцата е посещавала града само с голямото дете,
защото свидетелката и семейството й били с тях. Допълва, че ищцата
действително имала кратка връзка с мъж от гр. ПЛ., но това отдавна
приключило. Поради това и ищцата никога не се била местила да живее в гр.
ПЛ..
На последно място свидетелката разказва, че със сестра й се подкрепят
вкл. финансово при нужда, като в момента ищцата имала добри доходи.
Свидетелката поддържа и че не знае първият съпруг на ищцата да е тормозил
по-малкото й дете от ответника.
От показанията на свидетелката ЦВ.Р.А. /майка на ответника/ се
установява, че синът й Р. е бил женен за ищцата и двамата имат дете на име Р.
на пет години и половина. Последното към момента живеело при ответника в
гр. П.. Ответникът и детето живеели в жилище наследствено на свидетелката
със стая, хол и кухня. В това жилище към момента живеела и самата
свидетелка, както и другият й син. Детето според свидетелката имало
собствена стая, а другите обитатели на дома живеели в другите стаи. Поради
това счита, че за детето имало добри условия. Самият ответник ходел на
работа и живеел с майка и брат си в едно жилище, за да може последните да
му помагат в отглеждането на дъщеря му.
Свидетелката разказва, че след развода ищцата не живеела при тях.
Знае, че родителите имали спогодба, но ищцата я била нарушила. Поради
това и последната вече не виждала детето си. В тази връзка разказва за случая
от гр. ПЛ., когато ответникът прибрал детето в лошо състояние. Поддържа, че
за кратко преди този случай ищцата и ответникът се събрали да живеят
заедно в гр. *****, но после пак се разделили, защото ищцата общувала с
друг мъж. Свидетелката разказва и че според сина й в апартамента на ищцата
в гр. ***** нямало подходящи условия за детето.
На следващо място свидетелката поддържа, че след като синът я довел
дъщеря си повече ищцата не била виждала детето. Уточнява, че последната
често идвала с полиция, но ответникът и свидетелката не давали детето.
Самото дете от своя страна не говорело за майка си и рядко я споменавало. От
своя страна свидетелката и ответникът също не говорели на детето за майка
му, нито за сестра му, защото Р. не питала за тях. Уточнява, че според нея
детето Р. й споделяло, че сестричката й не й обръща внимание.
Свидетелката счита, че внучка й се чувства добре при нея и ответника
като не й липсва нищо. Детето посещавало детска градина, на която я водели
било ответникът, било свидетелката, която познавала учителките. Детето се
разбирало и със своя вуйчо. Имало приятели и извън градината посещавало
курсове по танци. Свидетелката твърди, че не вижда проблем в това, че
детето не говори за майка си и затова не са търсили съдействие от психолог.
За детето било по-добре да остане с ответника, макар свидетелката да
признава, че не може да замести ищцата като майка в живота му. Уточнява,
че последният го бил записал на детска градина без разрешението на ищцата,
която от своя страна ползвала „фалшиво“ съдебно решение, за да промени
11
адреса на детето в гр. *****.
Свидетелката поддържа и че ответникът не употребявал алкохол с
изключение на бира, а детските за детето се получавали от ищцата и тя не му
ги давала.
На следващо място свидетелката разказва, че окончателната раздяла на
родителите била през месец март 2022 г., когато ищцата изгонила ответника
от жилището в гр. ***** и той си тръгнал с детето. В жилището в гр. П.
обаче ответникът имал необходимото да отглежда детето като разходите за
имота се поемали от всичките му обитатели. Ответникът имал постоянна
работа – като давал нощни смени и бил на график два дни работи, два дни
почива.
В показанията си свидетелят Р. Е. Ц. /брат на ответника/ посочва, че
ищцата и ответникът имат от брака си дъщеря на име Р. на пет години. Към
момента детето живеело при свидетеля, ответника и майка им, защото ищцата
била нарушила спогодба с ответника. Жилището, където живеело детето
имало две стаи, хол и кухня. Детето и ответникът живеели в едната стая, а
другите обитатели в дома в друга. В тази връзка и свидетелят счита, че детето
имало всичко необходимо като жилищно битови условия.
Като нарушение на спогодбата от страна на ищцата свидетелят също
посочва единичният случай от гр. ПЛ., когато на ответника се наложило да
прибере детето от там. Тогава свидетелят придружил брат си и при
пристигане в гр. ПЛ. двамата заварили ищцата с друг мъж, а детето било
изморено и гладно. Поради това по обратния път им се наложило да спират
по бензиностанциите. Детето освен това споменавало за мъж на име А., а
самата ищцата била сменила личния лекар на дъщеря си без знанието на
ответника. Свидетелят обаче признава, че случаят от гр. ПЛ. бил единствен, а
след това ответникът задържал детето.
На следващо място свидетелят уточнява, че детето живеело при тях от
около две години, за да може той и майка му да помагат на ответника. Поради
това детето се чувствало добре и не било лишено от нищо. Ответникът
работел като бил на смени – два работни, два почивни дни. От своя страна
ищцата правела опити да вижда детето, дори идвала с полиция, но ответникът
не й давал детето. Такова доброволно предаване имало само до преди случая
в гр. ПЛ.. Поради това свидетелят счита, че ищцата и детето нямат нормална
връзка. От своя страна признава, че ответникът записал детето на детска
градина в гр. П. без да иска разрешението на ищцата, която от своя страна
отново без да му иска разрешение записала адрес на детето в гр. *****.
Ищцата според свидетеля получавала и детските надбавки за дъщеря си, но не
ги давала на ответника. Поради това свидетелят счита, че ищцата нямала
родителски капацитет да гледа дете. Последната освен това била с ответника
за пари, за да й плащал последния заемите.
Според свидетеля детето питало рядко за майка си, а те самите също не
говорели на Р. за майка й. Детето освен това постоянно имало конфликти с
по-голямата си сестра, докато живеели заедно. Разликата между двете била
много голяма – шест години и другото дете искало всичко за себе си.
12
Свидетелят счита, че ищцата останала да живее около четири, пет месеца в
гр. ПЛ., а роднините й не се интересували от Р., доколкото семейството им не
било сплотено. Свидетелят признава и че и двамата родители не живеели по
адресите в съдебната спогодба. Ищцата обаче знаела, че детето е на друг
адрес с баща си като последният не й бил искал разрешение, за да смени
адреса си.
Самият свидетел посочва и че той не е семеен и няма деца, но счита, че
ищцата няма към дъщеря си отношение като родител. От своя страна
ответникът се грижел много добре за дъщеря си, имал доходи и вече нямал
кредити. Детето посещавало детска градина и имало приятели. Самата
ищцата обаче поддържала връзка с друг мъж. Свидетелят уточнява и че
никога не са водили детето на психолог, нито му говорят за майка му. Счита,
че именно последната има нужда от лекар, доколкото пие хапчета.
При преценка показанията на свидетелите Р. Е. Ц. /брат на ответника/,
ЦВ.Р.А. /майка на ответника/ и В.И.Т. /сестра на ищцата/ съдът съобразява
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото тримата свидетели са в
изключително близки родствени отношения със страните по делото. В тази
връзка и предвид предмета на делото и за тримата свидетели безспорно е
налице заинтересованост от изхода на делото. По тези съображения и същите
излагат пред съда данни, които показват в добра светлина родителя, който е
техен близък, съответно в противоположна светлина другия родител.
От своя страна между св. ЦВ.Р.А. и ищцата са налице влошени
отношения, което предвид обстоятелствата по делото е житейски разбираемо.
По тези съображения и съдът не възприема показанията на свидетелите
безкритично, доколкото същите страдат от известни противоречия.
Независимо от това съдът ги съобразява в значителна степен основно относно
обстоятелството за начина и средата на отглеждане на детето в семейството
на ищцата и на ответника. Съдът изрично отбелязва, че не взема в предвид
личностните конфликти между свидетелите и страните по делото във вреда на
никого от родителите. Доколкото свидетелите изнасят пред съда множество
твърдения, които кореспондират помежду си макар и да пресъздават различни
гледни точки за състава липсва основание да поставя под съмнение тяхната
достоверност, поради което ги и възприема за основа на правните си изводи.
В тази връзка и следва да се отбележи, че единственото и основно
противоречие е дали случаят в гр. ПЛ. е бил преди или след краткото
събиране на родителите около м. март 2022 г. Така или иначе обаче се
установи, че този случай е единичен и поради това няма решаващо значение
по делото.
Показанията на свидетелката В.И.М. съдът цени, като съобразява, че
същата е работодател на ищцата и поради това познава нея и семейството в
малка степен, съответно впечатленията й са по-ограничени, а наблюденията й
няма как да са периодични и последователни.
По делото са приложени копие от изпълнително дело № 491/2022 г. на
С. към РС П., копие на пр.пр. 2134/2021 на РП П. и копие на пр.пр. 728/2022 г.
на РП П., от които се установява, че ищцата многократно е правила опити да
13
види дъщеря вкл. със съдействието на полицията като е търсила детето, както
на адреса на бащата по съдебната спогодба, така и на адреса, на който същият
твърди, че фактически пребивава. Въпреки това ответникът многократно е
отказвал да предаде детето вкл. посочвайки, че не е на адреса, но без да дава
информация къде се намира същото. От страна на РП П. е отказано
образуване на досъдебно производство с аргумента, че деянието се преследва
по тъжба на пострадалия като такова от частен характер.
От представени по делото удостоверения за постоянен адрес се
установява, че ищцата и двете й деца вкл. детето Р. Ц., са адресно
регистрирани в гр. *****, считано от 22.03.2022 г. Жилището ищцата е взела
под наем, видно от договор за наем на недвижим имот от 03.02.2022 г.
Същият е за срок от три години при наемна цена от 130 лева месечно и
подлежи на индексация съобразно инфлационния индекс. Представено е и
писмо от Община ***** до ответника, с което последният е уведомен, че
ищцата е приложила съдебно решение, за да извърши адресната регистрация.
Независимо от същото обаче всеки от родителите, доколкото е законен
представител на детето, има право да прави промени в адресната му
регистрация.
От удостоверение за доходи се установява, че майката работи по трудов
договор и за периода от м.09 до м.11. 2022 г. е реализирала доходи от около
1320 лева брутно на месец. От своя страна от удостоверение за доходи на
бащата се установява, че той също е в трудово правоотношение и за периода
от м. 07 до м.09.2022 г. същият е реализирал доходи от средно 250 лева
месечно.
Видно от служебна бележка от ДГ № 15 „*****“ гр. П. детето Р. Ц. от
01.09.2022 г. посещава детското заведение от 01.09.2022 г.
От изготвен по делото социален доклад вх. № 312/09.01.2023 г. на ДСП
***** се установява, че ДСП ***** е получила информация от ищцата, че
независимо от спогодбата между нея и ответника, последният не спазва
същата като не й предава детето, а напротив задържал го е при себе си и така
е лишил майката от контакти с дъщеря й Р..
По отношение на условията при ищцата ДСП е извършила проверка,
като се сочи, че ищцата обитава жилище под наем – двустаен апартамент,
подходящо обзаведен с добри жилищно битови условия. Освен това ищцата е
посочила, че може да разчита в отглеждането на децата си на подкрепата на
своите майка и сестра, които живеят в гр. *****. Майката работи на
постоянен трудов договор с месечен доход от 1300 лева и работно време от
09.00 до 17.00 часа като получава и помощи за деца – за по-голямата си
дъщеря 180 лева, а за по-малката 110 лева. Ищцата има приятелски кръг,
привързана е към детето Р., като по-голямата й дъщеря също има
емоционална връзка със сестричката си. Поради това и ДСП ***** изразява
становище, че съдебното решение следва да е в интерес на детето.
Съгласно изготвен по делото социален доклад вх. № 3250/15.02.2023 г.
на ДСП П. се установява, че към момента на социалното проучване детето се
отглежда от бащата, като контактите с майката са преустановени. Не е
14
констатирано детето да е в риск. От доклада е видно, че страните са имали
дело за развод, а през годините в отношенията им чести раздели и събирания.
Ищцата посочвала, че ответникът има незаинтересовано спрямо детето
поведение, като употребявал алкохол и теглил кредити, които действително
харчел за семейството, но същите натоварвали домакинството. От своя страна
ответникът отрича твърденията на ищцата като твърди, че същата често
предизвиквала скандали, а той бил грижовен баща. След сключване на
спогодбата ответникът поддържа, че спазвал същата до нарушаването й от
майката. Според ответника ищцата не търсила достатъчно редовно дъщеря си.
Досежно условията в доклада се посочва, че ответникът живее в
жилище собственост на брат му на адрес гр. П., кв. Твърди ливади, бл. 49,
***. В апартамента живеели ответникът, детето, брата на ответника и бабата
по бащина линия. Бабата живеела заедно с детето в едната стая, другите лица
в другата стая. Жилището имало подходящи битови условия, ток, вода и
съответно обзавеждане. Ответникът посочва доходи от около 900 лева
месечно. Последният декларира и че разчита на подкрепата на лицата, с които
живее в отглеждане на детето. От своя страна счита, че ищцата няма роднини,
които да й помагат в отглеждане на детето като Р. не познавала роднините си
по майчина линия.
В доклада се твърди, че детето има емоционална връзка с баща си и се
чувства сигурно и спокойно в присъствието му. Детето обаче споделя, че
майка му му липсва и е привързано и към нея. Ответникът е съдействал за
социалното проучване като е проведена среща и с детето. Последното е
установено като леко притеснено, но спокойно, емоционално стабилно и
добре обгрижвано.
На последно място са констатирани конфликтни отношения между
двамата родители и необходимост същите да ползват социална услуга.
Изслушана в последното съдебно заседание по делото социален
работник В.С. /ДСП *****/ посочва, че е запозната със случая по повод
настоящото дело от м.12.2022 г. В тази връзка и социалният доклад е изготвен
след среща с майката през м. януари 2023 г. с посещение на дома й. За
последен път социалният работник е провел среща с майката преди съдебното
заседание. Социалният работник еднократно е виждал и детето /през месем
март 2023 г./, като описва същото като плахо и че се е гушнало в майка си. В
тази връзка социалният работник посочва, че ищцата работи, има постоянни
доходи и подкрепяща среда. Няма пречки да полага грижи за дъщеря си, не
са установени и проблеми на детето Р. в детската градина в гр.*****. в
периода, когато делото е било спряно, ищцата сама е уведомила социалните
служби за това обстоятелство.
По делото в последно съдебно заседание е изслушан и социален
работник при ДСП П. – Л. С.. Последната посочва, че работи по случая от
2021 г., когато започнали първите съдебни дела между родителите. В тази
връзка във времето социалният работник е виждала детето, правила е срещи и
с двамата родители, които са консултирани за подобряване на отношенията
им с оглед избягване нарушаване интересите на детето. Социалният работник
15
поддържа, че отношенията между родителите са конфликтни, съпроводени с
влошаване и подобрение. Самото дете от своя страна било притеснително и
трудно общува със странични хора.
Социалният работник посочва, че делото е било спряно и за това е била
уведомена от майката и тогава нещата между родителите били в по-добър
период. Поради това и ищцата не се възползвала от социални услуги.
Впоследствие обаче по повод настоящото заседание социалният работник
научила, че детето отново е при баща си. Поради това майката отново е
подала искане пред съдебен изпълнител, който от своя страна е изискал
социален доклад. Социалният работник поддържа, че е разяснила на
ответника последствията от действията му и това, че същите вредят на детето.
Намеква, че в отношенията между страните до известна степен се намесва и
бабата на детето по бащина линия /майката на ответника/.
На последно място социалният работник поддържа, че родителите
следва да постигнат разбирателство помежду си в интерес на детето, вкл.
неговата вътрешна сигурност и да осигурят възможността му да посещава
детска градина.
Изготвените социални доклади следва да бъдат кредитирани, отново
при съобразяване на обстоятелството, че всеки от докладите е изготвен от
различна ДСП съответно всеки от родителите има местоживеене на
територията на различна дирекция. В тази връзка и докладът на ДСП П.
обръща непосредствено внимание на майката и детето и тяхното жилище,
съответно на капацитета на ответницата като родител. От своя страна
докладът на ДСП К. не може да отчете непосредствено поведението на детето
и майката, но обръща внимание на ищеца и неговия капацитет като родител,
съответно неговите жилища. Незаивисимо от това докладите са подробни,
като всеки посочва позитивните страни от извършените наблюдения, поради
което и липсва основание някой от докладите да бъде изключен от
доказателствения материал по делото.
Видно от писмо от НСИ ищцата е била наета по договор като
преброител в националното преброяване 2021 г. – за територията на гр. ПЛ. –
за периода от 06.09.2021 г. до 15.10.2021 г.
Съгласно служебна бележка от детска градина „****“ гр. ***** детето
Р. Ц. е посещавало градината в периода от 27.03.2023 г. до 02.06.2023 г. След
03.06.2023 г. детето не е посещавало градината като не са представени
извинителни бележи. От началото на новата учебна година 15.09.2023 г.
детето отново не посещава градината. Детето, видно от заявление от
20.03.2023 г., е записано в детската градина от своята майка. Заявлението
обаче е подписано и от бащата Р. Ц. /към момента на заявлението
безработен/, което обстоятелство /досежно неговия подпис/ същият не
оспорва.
Предвид обстоятелството, че делото е било спряно по искане на
страните за постигане на спогодба за срок от шест месеца, а впоследствие
възобновено без такава да е постигната и предвид изминалия период и на
съдебната ваканция съдът е изслушал повторно двамата родители в
16
последното съдебно заседание, проведено на 25.09.2023 г.
В тази връзка ищцата Т. С. посочва, че след последното съдебно
заседание /когато делото е било спряно/ ответникът е довел детето при нея и
го е оставил. Детето Р. първоначално било притеснено от промяната, но в
последствие нещата се нормализирали. Майката била посетена от социален
работник, който ги насочил към услуга, но ищцата не я ползвала. Посочва, че
постъпила така, защото ситуацията била нормална – бащата посещавал дома
й, виждал детето, почнал да го взема и води на разходки и после го връщал
като между родителите имало разбирателство. Самото дете също спряло да
изпитва страх, че баща му ще го отведе и няма да вижда майка си.
Ответникът от време на време правил опити с ищцата да се съберат, но
последната категорично отказвала. Поради това и постепенно отношенията
между страните пак се влошили. Ответникът твърдял, че защитава интересите
на детето и настоявал пред ищцата, че детето не се чувства добре в детската
градина. В тази връзка ищцата уточнява, че двамата заедно записали детето на
градина в гр. *****.
На следващо място ищцата посочва, че м.юни 2023 г. бащата отново
отвел детето Р. за постоянно при себе си и пак преустановил контактите му с
майката. Свързвал се с последната, за да й каже че детето само не я искало,
като не искало да живее в гр. ***** и да ходи там на градина, и можело да й
го каже по телефона. Поради това ответникът започнал да настоява, че ще
даде ищцата да види дъщеря си само ако се съгласи детето пак да посещава
градина в гр. П.. Ищцата обаче отказала и така ответникът продължил да
настройва детето срещу нея. Поради това майката отново подала сигнал в
отдел „Закрила на детето“. В тази връзка била посъветвана отново да почне да
търси детето с полиция, като така съдебният изпълнител щял да налага и
глоби на ответника. Самата ищца обаче счита, че това травмирало детето, а
ответникът отказвал да осъзнае грешките си и да мисли за доброто на детето.
Поради това и за пореден път го оставил без майка.
На следващо място майката разказва, че детето не е имало проблем с
адаптацията си в детската градина в гр. ***** и не е имало оплаквания. С
лекота се приспособило и намерило приятели. Предвид създадения конфликт
директорът на детската градина също се намесила, за да получи информация
дали детето наистина има проблем в детското заведение. Ищцата обаче
посочила, че нежеланието на детето да ходи на градина било продиктувано от
бащата и най-вече от бабата по бащина линия.
В тази връзка ищцата разяснява, че в началото след спиране на делото
ответникът бил временно скаран с майка си и имал финансови затруднения.
Тогава не живеел при майка си и имал добро, отговорно и разбрано
отношение към ищцата и детето. В момента, в който се сдобрил с майка си
обаче ответникът отново започнал да не зачита ищцата и отнел детето от нея.
Поради това ищцата счита, че ответникът има неадекватно и незряло за
възрастта си поведение, като ролята на майка му в живота му е определяща.
Ответникът Р. Ц. също е изслушан повторно – в съдебното заседание на
25.09.2023 г. като отрича да е бил скаран с майка си или последната да му
17
влияе, нищо че продължава да живее в дома й.
В тази връзка ответникът също потвърждава, че в началото след
спиране на делото всичко с детето било нормално и двамата с ищцата го
записали на градина в гр. *****. Ответникът дори оставял детето повече
време при ищцата. С времето обаче детето започнало да се оплаква от
детската градина и затова ответникът отново го задържал при себе си в гр. П.,
а самата ищца подновила делото. Не потърсила решение на въпроса, нито
търсила повече детето, за да го вземе обратно. Поради това ответникът счел,
че детето се чувства по-добре при него и иска да живее в гр. П., където има
приятели. Поддържа, че това е действителната воля и на самото дете, но
ищцата отказвала да премести детето в гр. П.. В тази връзка ответникът счита,
че самата ищца не желае да общува с него по повод детето, а не той с нея.
Самото дете Р. Р. Ц. НЕ Е изслушана по делото – предвид възрастта си
/шест години/.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание по чл. 59, ал. 9 от СК – за промяна в
упражняването на родителските права, местоживеенето, режимът на лични
отношения и заплащане издръжката на малолетната Р. Р. Ц., уговорени със
спогодба, обективирана в протоколно определение от 26.05.2021 г. по в.гр.д.
№ 245/2021 г. по описа на ОС П..
Претенциите заявени от двете страни в настоящото производство са
допустими. В случая се касае за спор за родителски права като и двете страни
имат качеството родители спрямо детето си – съответно имат права и
задължения спрямо детето си, а не насрещни права един спрямо друг. По тези
съображения и настоящият спор се определя като такъв по „спорна съдебна
администрация”. В тази връзка при преценката си съдът въобще не е
обвързан от желанието на родителите, изложеното от тях в искова
молба/отговор/насрещна искова молба, а съобразява интересите на детето
съответно преимуществено родителския капацитет и едва на последно място
допълнителни обстоятелства. В този контекст и съдът сам преценява на кого
да възложи родителските права и какъв режим да определи с другия родител.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК съдът при преценката си на кого
от родителите да възложи упражняването на родителските права, съответно
какъв режим на лични отношения да определи, съобразява следните
обстоятелства с оглед интересите на детето, а именно: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По въпроса за упражняването на родителските права и режима на лични
отношения след развода е налице и задължителна съдебна практика,
обективирана в Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/ 1974 г. на
Пленума на ВС /постановлението/. Съгласно последното под упражняване на
родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и
18
действията по закрила, защита и представителство на децата. Определянето
на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права става, като
се държи сметка за интересите на детето. В това понятие се включват:
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване
на трудови навици и дисциплинираност, способстване детето да бъде
хармонично развита личност и добър гражданин на обществото. В това
понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище,
битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Постановлението подробно разяснява съдържанието
на посочените понятия като отдава приоритетно значение на възпитателските
качества на родителя, моралният му облик, грижите и отношението му към
детето и желанието му да се грижи за него. Следва да се съобразят и
конкретни особености в личността на самото дете – като пол /майката
поначало е по-пригодна да отглежда децата от женски пол, но еднакво
пригодна с бащата да отглежда децата от мъжки пол/, възраст и здравословно
състояние, а и привързаността към родителя. Едва на последно място се
преценяват средата, в която живее детето и материалните възможности на
родителя.
Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От своя
страна желанието на родителите и това на детето, а също така и мненията на
близките, не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо
основание и се вземат пред вид при оценката на събраните доказателства.
Съгласно цитираното постановление за двамата родители, след
раздялата им, също възникват задължения: да спазват коректно поведение
един към друг, да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо
другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия
родител авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за
развитието на детето с оглед интересите на последното.
В настоящия случай и двамата родители имат желанието и
възможностите да отглеждат малолетната си дъщеря Р. Р. Ц.. В тази връзка и
двамата родители са осигурили на детето подходящи битови условия –
жилищата им са подходящо обзваведени, а детето снабдено с необходимото
за отглеждането и възпитанието му. Освен това и двамата родители могат да
разчитат на помощта и подкрепата на своите близки за отглеждане на детето –
ищцата разчита на своята сестра и своята майка, ответникът – също на своите
майка и брат.
Двамата родители също имат, доколкото се установява по делото,
подходяща за отглеждане на детето към момента среда – имат обществено
приемливо поведение, като и двамата работят и получават доходи от трудова
дейност.
Следва да се отбележи, че майката действително живее в жилище под
наем, но заплаща такъв до 200 лева месечно, а доходите й са от около 1300 –
1400 лева месечно, т.е. има възможност да осигури нормален живот за себе си
и дъщерите си с такива доходи. От своя страна ответникът живее в жилището
19
на майка си, независимо че има и възможност да ползва и друг имот, като
реализира далеч по-ниски доходи – около 300 лева месечно. Ищцата живее
само заедно с другата си дъщеря, а ответникът заедно с брат си и майка си. В
тази връзка и съдът намира, че ищцата има по-добри жилищно битови и
финансови възможности да отглежда дъщеря си Р. в сравнение с ответника.
Детето от своя страна показва силна привързаност и лоялност и към
двамата родители, които обича и търси, познава и роднините си по майчина и
по бащина линия и се разбира с тях. Това се потвърждава, както от
експертизата, така и от социалните доклади по делото. За сметка на това
обаче братът и майката на ответника, разпитани като свидетели по делото,
показват трайна и устойчива нагласа да не зачитат ищцата като майка в
живота на детето. Нещо повече св. Р. Ц. и св. ЦВ.А. съзнателно се стремят да
изключат ищцата от представите на детето като не му говорят за нея и не
търсят помощ в създалата се ситуация, а което е още по-притеснителното
дори не виждат проблем в собственото си поведение. Поначало в настоящото
производство съдът преценява основно родителския капацитет на бащата, но
няма как да бъде пренебрегнато обстоятелството, че същият разчита именно
на тези две лица да му помагат да отглежда дъщеря си като дори живее с тях
и детето в едно жилище.
На този етап действително не се установява никой от двамата родители
да настройва детето срещу другия като дори да е имало такива прояви същите
са били еднократни и не са се отразили трайно на детето, поради което и при
същото няма синдром на родителско отчуждение. Предвид нагласата на
свидетелите, с които ответникът отглежда детето обаче съдът може да
направи извод за вероятна опасност от бъдещо дистанциране на детето от
майка му.
Следва да се отбележи и че детето се чувства спокойно и щастливо от
начина, по който живее към момента на извършване на социалните
проучвания респ. СПЕ, здраво е и нормално развито за възрастта си,
комуникативно и отворено, като липсват данни за фактори, които да поставят
в опасност живота, здравето или правилното му развитие. Пред експерта и
социалните работници същото е демонстрирало трайна привързаност към
майка си и към по-голямата си сестра, като е искало да си тръгне именно с
майка си. В тази връзка и следва извод, че детето е привързано към ищцата и
чувства липсата й като се нуждае от нейната обич и грижи, а конфликт между
него и сестра му Андрея, противно на твърденията на ответника, не се
установи.
Предвид горното съдът приема, че от събрания по делото
доказателствен материал не се установява някой от двамата родители да
поставя в опасност живота и здравето на детето. Установява се и че и двамата
родители са допускали нарушение на съдебната спогодба помежду им – като
всеки от тях е сменил адреса си без да уведоми или да попита другия родител
за това обстоятелство. Досежно силно емоционално разказаната история с
взимането на детето от гр. ПЛ. от страна на свидетелите на ответника и самия
ответник съдът намира, че дори такъв случай да е възникнал, то същият е
силно преувеличен. В тази връзка по делото не се установи нито майката да е
20
имала намерение трайно да се премести да живее в гр. ПЛ., нито да поддържа
връзки с множество други мъже или да ги представя като бащина фигура в
живота на дъщеря си Р.. Напротив дори свидетелите на ответника посочиха,
че този случай е бил еднократна проява при това настъпила преди около две
години.
Предвид това при преценката си кой от двамата родители има по-висок
родителски капацитет съдът достигна до извода, че това категорично е
ищцата. Това се установява в хода на делото при съвкупна преценка на
доказателствения материал. В тази връзка се установява, че ищцата дори да е
имала известни пропуски в родителските си качества е отговорен родител,
като поставя дъщеря си и интересите й на първо място. Същата е
организирала живота си, зачитайки децата си и техните потребности. Обратно
ответникът демонстрира трайно желание да изключи ищцата от живота на
дъщеря си. В тази връзка същият самоволно е счел, че има правото да
„наказва“ ищцата като й отнема детето по свое усмотрение, когато той
прецени без да иска или дава обяснения за поведението си. Това си поведение
ответникът дори не отрича пред съда, а намира за съвсем нормално. Още по-
притеснитено за съдебения състав е че ответникът повторно е проявил
същото поведение около м. юни 2023 г., в периода, когато делото е било
спряно – като отново е задържал детето при себе си. От своя страна съдът
категорично не споделя доводите на ответника, че майката не се интересувала
от дъщеря си. Напротив от обширния доказателствен материал се установи,
че ищцата многократно е подавала сигнали до различни институции, а
ответникът никога не е давал адекватно обяснение на поведението си, но
трайно и последователно е отказвал да предаде детето на майка му. Нещо
повече ответникът е преустановил и всякаква комуникация на ищцата с
детето по телефон или друг начин за общуване от разстояние. Това поведение
на ответника, а и на близките му, в последна сметка застрашава правилното
развитие на детето, което изпитва страх да бъде изоставено. Последното освен
това е момиче, поради съдът намира за неподходящо да бъде отглеждано
изключително от двама мъже и възрастна жена, при положение, че
собствената му майка е жива и има възможност активно и адекватно да
участва в живота му.
В тази връзка, аргументите на ответника срещу упражняването на
родителските права от страна на майката респективно в полза на твърдението
му, че същите следва да бъдат упражнявани от него могат да бъдат обобщени
като следните: ответницата се е преместила от гр. П. в гр. ***** без да
поиска съгласието на бащата и еднократно е завела детето в гр. ПЛ..
Твърдението да поддържа връзка с други мъже по делото не се установи, но
дори и ищцата да беше започнала нова връзка, тези аргументи нито
поотделно, нито в съвкупност дори да се приемат за основателни в цялост,
което в случая не е налице, не са достатъчни да обосноват предоставяне на
родителските права на ответника. Ответникът от своя страна обаче сам и в
нарушение на спогодбата е приел същите за напълно достатъчни, за да
прекъсне всякаква връзка на дъщеря си с ищцата без никаква грижа как това
би се отразило на детето. Нещо повече ответникът дори няма съзнанието, че
21
постъпва погрешно, доколкото е твърдо убеден в своята правота, което в
крайна сметка демонстрира и пред съда.
На последно място влошената комуникация между двамата родители и
в частност твърдението на бащата, че ищцата не вдигала е обективен резултат
от развода между страните и техните собствени отношения и е ограничен
основно до тях. Това обстоятелство обаче влияе негативно върху детето,
което преимуществено се намира именно при бащата. Поради това и ако
последният е действително и съзнателно загрижен за дъщеря си е следвало
именно той да търси постоянен контакт с ищцата като майка и следователно
родител със значителна роля за дете момиче на ниска възраст. От своя страна
ищцата е търсила ответника многократно като предвид обтегнатите им
отношения е напълно разбираемо същата в част от случаите да се е обръщала
за съдействие към полицията. Не може обаче да се очаква ищцата да го прави
ежеседмично, както и ежеседмично да подава молби пред съдебен изпълнител
срещу недобросъвестното поведение на ответника. Последният освен това
дори не можа да определи отношението си към поведението на майката – като
един път твърди, че същата не търси детето, друг път, че го търси с полиция,
но е категоричен, че така или иначе не й го предава.
С оглед гореизложеното съдът приема, че ищцата има нужния
родителски капацитет да отглежда дъщеря си. Освен това съдът съобразява,
че детето е на сравнително ниска възраст, момиче е и има непосредствена
нужда от грижите на майка си, още повече в момент, когато му предстои да
започне училище. Последната от своя страна има възможност да полага
адекватни грижи в този смисъл. Не се установи и майката да настройва детето
срещу бащата. Не се установиха и съществени нарушения на режима на лични
контакти между детето и бащата предизвикани от майката – с изключение на
един единствен случай /в гр. ПЛ./.
Само за пълнота следва да се отбележи, че недоволството на детето от
детската градина в гр. *****, дори такова действително да е налице /същото
се твърди единствено и само от бащата и не се установи категорично по
делото/ под никаква форма не засяга родителския капацитет на ищцата.
Същото още по-малко може да обоснове повторното напълно самоволно
отвеждане и задържане на детето от баща му и „наказването“ на майката да не
общува с дъщеря си.
По тези съображения и исковете на бащата – да му се предоставят
родителските права, с майката да бъде определен режим на лични отношения
и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка следва да бъдат отхвърлени.
От своя страна съдът намира, че следва да уважи претенциите на
ищцата като й възложи упражняване на родителските права и определи при
нея местоживеенето на детето.
С ответника от своя страна следва да бъде определен адекватен режим
на лични контакти, както следва: от влизане в сила на решението до
навършване на десетгодишна възраст на детето бащата да вижда и взима
детето с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа
в съботния ден до 18 часа в неделя; след навършване на десетгодишна възраст
22
на детето бащата да вижда и взима детето с преспиване всяка първа и трета
седмица от месеца от 18.00 часа в петъчния ден /или един час след
приключване на учебните занятия на детето ако същите приключват след
17.00 часа/ до 18.00 в неделния ден /уикендите/ с преспиване. От влизане в
сила на решението бащата да има право да вижда и взема детето Р. Р. Ц. с
преспиване за период от 30 дни през лятото – между 01.06 и 01.09. месец
всяка година, като в този период от 01.06. до 01.09. установеният режим на
петъчно/съботно неделни срещи не се спазва. Този 30 дневен период не
следва да съвпада с годишния отпуск на майката и по съгласие на родителите
или друга обективна причина може да бъде използван на три равни части по
10 дни. Освен това от влизане в сила на решението бащата да вижда и взема
детето с преспиване през половината дни от нормативно определените
официални празници за годината, втората половина от официално
определената от МОМН коледно новогодишна ваканция в нечетни години, а
в четни години – обратното и през първата половина от така определената
пролетна ваканция – в четни години, а в нечетни години – обратното.
Относно рождения ден на детето бащата да вижда и взема всяка нечетна
година с преспиване вечерта срещу следващия ден, в четни години детето да
прекарва рождения си ден с майката.
Доколкото липсват данни бащата да застрашава живота и здравето на
детето, то липсва основание ответникът да не може да взема детето при себе
си с преспиване. При положение, че ответникът има намерение
противоправно да продължи да задържа детето, то той може обективно да
стори това независимо от обстоятелството дали има режим с преспиване. При
подобно неблагоприятно развитие на отношенията между страните ищцата
следва да се обърне към съдебен изпълнител за реализиране на правата си.
Детето следва да прекарва рождения ден на всеки от родителите си със
съответния родител.
При изпълнение на този режим бащата следва да взима детето Р. Р. Ц.
от дома на майката Т. Р. С. гр. ***** и да връща детето отново на същия адрес
в дома на майката, в 18.00 часа в неделния ден /последния ден от периода,
когато детето е при него.
На последно място, когато детето е при майката същото следва да
общува с бащата чрез технически средства, осигуряващи звукова и по
възможност зрителна връзка свободно и по своя преценка в рамките на
свободното си време съобразно дневния режим, определен от майката.
Във времето, в което детето е в режим на виждане с бащата – детето
следва да обущава с майката чрез технически средства, осигуряващи звукова
и по възможност зрителна връзка свободно и по своя преценка в рамките на
свободното си време съобразно дневния режим, определен от бащата /в този
смисъл цитираното в писмената защита Решение № 51/13.03.2018 г. по гр.д.
№ 4092/2017 г. на 4-то Г.О. на ВКС/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплаща на дъщеря си ежемесемна
издръжка в размер на 200 лева месечно – платима до 10-то число всеки месец,
считано от постановяване на настояшото решение. Този размер на
23
издръжката е почти минимален, съобразен е с доходите на бащата, а отчита до
известна степен и бъдещото повишаване на минималната работна заплата.
Посочената сума следва да бъде превеждана по сметка на майката, която
следва да бъде задължена да представи писмено информация за банкова
сметка на бащата до две седмици от влизане в сила на решението.
По исканията за разноски на страните:
Ищцата претендира разноски в размер на 135 лева, от които 130 лева
депозит за вещо лице и 5 лева разноски за съдебно удостоверение съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са действително
извършени и предвид изхода на делото следва да бъдат присъдени изцяло.
Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на делото такива
не му се дължат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 от СК, по иск на Т. Р. С., с ЕГН:
********** и адрес: гр. ***** против Р. Е. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
П., кв. ******, ***/ гр. П. кв. ****, ****, установените със спогодба,
обективирана в протоколно определение от 26.05.2021 г. по в.гр.д. №
245/2021 г. по описа на ОС П. мерки относно упражняване на родителски
права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка по отношение
на малолетното дете на страните – Р. Р. Ц., с ЕГН: **********, както следва:
1. ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетната Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** на нейната майка Т. Р. С., с
ЕГН: **********;
2. ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетната Р. Р. Ц., с ЕГН:
********** при нейната майка Т. Р. С., с ЕГН: ********** на следния
адрес: гр. *****;
3. ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти между малолетната Р. Р.
Ц., с ЕГН: ********** и нейния баща Р. Е. Ц., с ЕГН: **********:
1. От влизане в сила на решението до навършване на
десетгодишна възраст на детето бащата Р. Е. Ц., с ЕГН:
********** да има право: да вижда и взима детето Р. Р. Ц., с ЕГН:
********** с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10 часа в съботния ден до 18 часа в неделя;
2. След навършване на десетгодишна възраст на детето бащата
Р. Е. Ц., с ЕГН: ********** да има право: да вижда и взима детето
Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** с преспиване всяка първа и трета
седмица от месеца от 18.00 часа в петъчния ден /или един час след
приключване на учебните занятия на детето ако същите приключват
след 17.00 часа/ до 18.00 в неделния ден /уикендите/ с преспиване;
3. От влизане в сила на решението бащата Р. Е. Ц., с ЕГН:
********** да има право да вижда и взема детето Р. Р. Ц., с ЕГН:
24
********** с преспиване за период от 30 дни през лятото – между
01.06 и 01.09. месец всяка година, като в този период от 01.06. до
01.09. установеният режим на петъчно/съботно неделни срещи не се
спазва. Този 30 дневен период да не съвпада с годишния отпуск на
майката и по съгласие на родителите или друга обективна причина
може да бъде използван на три равни части по 10 дни.
ЗАДЪЛЖАВА майката Т. Р. С., с ЕГН: ********** да уведомява
писмено бащата Р. Е. Ц., с ЕГН: ********** – до 30.04 всяка година кога
възнамерява да ползва годишния си отпуск.
ЗАДЪЛЖАВА бащата Р. Е. Ц., с ЕГН: ********** да уведомява
писмено майката Т. Р. С., с ЕГН: ********** кога възнамерява да упражни
правото си на лични контакти през лятото – отново писмено до 15.05. всяка
година.
1.
1. От влизане в сила на решението бащата Р. Е. Ц., с ЕГН:
********** да има право да вижда и взема детето Р. Р. Ц., с ЕГН:
********** с преспиване през половината дни от нормативно
определените официални празници за годината, втората половина
от официално определената от МОМН коледно новогодишна
ваканция в нечетни години, а в четни години – обратното и през
първата половина от така определената пролетна ваканция – в четни
години, а в нечетни години – обратното.
2. Рождени дни:
1. От влизане в сила на решението бащата Р. Е. Ц., с ЕГН:
********** да има право да вижда и взема детето Р. Р. Ц., с ЕГН:
********** всяка нечетна година на рождения му ден – 26.06 с
преспиване вечерта срещу следващия ден. В четни години детето да
прекарва рождения си ден с майката – като ако се случи в четна
година рожденият ден на детето да е петък, събота или неделя на
четвърта седмица бащата да го вземе следващия уикенд.
2. От влизане в сила на решението бащата Р. Е. Ц., с ЕГН:
********** да има право да вижда и взема детето за своя собствен
рожден ден – 21.12 от 18.00 часа на предходния ден до 10.00 часа на
деня, следващ рождения му ден.
3. От влизане в сила на решението майката Т. Р. С., с ЕГН:
********** да има право да вижда и взема детето за своя собствен
рожден ден – 28.08 от 18.00 часа на предходния ден до 10.00 часа на
деня, следващ рождения й ден
При изпълнение на така определения по-горе режим бащата Р. Е. Ц., с
ЕГН: ********** да взима детето Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** от дома на
майката Т. Р. С., с ЕГН: ********** – гр. ***** и да връща детето отново на
същия адрес в дома на майката, в 18.00 часа в неделния ден /последния ден от
периода, когато детето е при него/.
При неспазване на часовете съответно адреса на връщане на детето от
страна на бащата Р. Е. Ц., с ЕГН: ********** майката Т. Р. С., с ЕГН:
25
********** има право в съответния час на предаване на детето или след него
да прибере детето от адреса на бащата гр. П., кв. ******, ***/ гр. П. кв. ****,
**** респ. всеки адрес, на който детето се намира.
ЗАДЪЛЖАВА всеки от родителите при промяна в адреса си, вписан в
настоящото съдебно решение, да уведоми писмено другия родител за
промяната поне една календарна седмица преди фактическото настъпване на
промяната.
4. Когато детето е при майката Т. Р. С. същото да общува с бащата Р. Е. Ц.
чрез технически средства, осигуряващи звукова и по възможност
зрителна връзка свободно и по своя преценка в рамките на свободното си
време съобразно дневния режим, определен от майката.
5. Във времето, в което детето е в режим на виждане с бащата – детето да
общува с майката чрез технически средства, осигуряващи звукова и по
възможност зрителна връзка свободно и по своя преценка в рамките на
свободното си време съобразно дневния режим, определен от бащата.
6. ОСЪЖДА Р. Е. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., кв. ******, ***/
гр. П. кв. ****, **** ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря Р. Р. Ц.,
с ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен представител Т. Р. С., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, месечна издръжка в размер на 200
лева, считано от постановяване на решението, до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или отпадане на това му
задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до датата на окончателното изплащане, като издръжката се дължи до 10
число на текущия месец.
ЗАДЪЛЖАВА Т. Р. С., с ЕГН: ********** да представи писмено
информация за банковата си сметка на бащата до две седмици от влизане в
сила на решението.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. Е. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., кв.
******, ***/ гр. П. кв. ****, ****, срещу Т. Р. С., с ЕГН: ********** и адрес:
гр. ***** за изменение на установените със спогодба, обективирана в
протоколно определение от 26.05.2021 г. по в.гр.д. № 245/2021 г. по описа на
ОС П. мерки относно упражняване на родителски права, местоживеене,
режим на лични отношения и издръжка по отношение на малолетното дете на
страните – Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** като: 1/ на бащата бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетната му
дъщеря и бъде постановено местоживеенето на детето да е при бащата; 2/
бъде определен режим на лични отношения между Р. Р. Ц. и майка й – Т. Р.
С.; 3/майката бъде осъдена да заплаща на детето чрез баща му месечна
издръжка.
ОСЪЖДА Р. Е. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., кв. ******, *** /
гр. П. кв. ****, **** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА Т.
Р. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, сумата от 135 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА Р. Е. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., кв. ******, *** /
гр. П. кв. ****, **** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишкия РС сумата от
26
288 лева – държавна такса върху присъдената издръжка и да представи
доказателства за това в едноседмичен срок от влизане в сила на решението,
като го предупреждава, че в противен случай сумата ще бъде събрана
принудително.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Както и по електронната поща на ДСП П. и на ДСП *****.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
27