МОТИВИ към ПРИСЪДА № 24/12.02.2020г.,
ПОСТАНОВЕНА по НОХД № 1287/2019г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против Х. ***
за престъпление по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващият по
делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по
обвинителния акт, като го намира за доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага да му се наложи наказание около средния
размер на предвиденото в закона. Не взема становище относно начина на
изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в съдебно заседание и не дава обяснения по обвинението.
Служебният защитник – адвокат изразява
становище за недоказаност на обвинението, като счита, че същото се основава на
противоречиви доказателства, и пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
За да постанови присъдата си, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Ж. и св. А.Й. са бивши съпрузи и
родители на Н.Х.Ж.. През 2007г. бракът им бил прекратен и детето останало да
живее при майка си в къща, находяща се в гр. Я., на ул. „***“ № ***. След
развода подсъдимият поддържал нормални отношения с бившата си съпруга и с
детето си. През лятото на 2018г. започнал да се държи вербално агресивно с тях
- заканвал им се с убийство, казвал им, че ще ги закони, а на св. Й. се
заканил, че ще я разчлени. Във връзка с това му поведение било образувано гр.
д. № 71/2019г. на ЯРС по реда на ЗЗДН, по което била издадена заповед № ***г.
за налагане на мерки за незабавна защита. Съгласно издадената заповед,
подсъдимият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на св. Й. и на детето им Н.Х.Ж., било му забранено да
приближава жилището на св. Й. ***, да приближава местоработата на св. Й.,
училището на Н.Ж. - „***“ - гр. Я., както и местата за социални контакти и
отдих на св. Й. и Н.Ж. на разстояние по-малко от 50 метра, до приключване на
делото със съдебен акт. Заповедта била връчена на подсъдимия Ж. лично срещу
подпис на 30.01.2019г.
Въпреки това, на 07.02.2019г.
около 07:50 часа подсъдимият отишъл до дома на свид. Й. на горепосочения адрес ***,
започнал продължително и настойчиво да звъни на звънеца на входната врата, като
същевременно крещял и заплашвал да разбие вратата. В това време Й. била в дома
си заедно със св. Х.. Погледнала през терасата, видяла подсъдимия и се
изплашила, след което подала два сигнала на тел.112. На място бил изпратен екип
на РУ – Я., в състав св. К. и неговия колега Н. З.. До пристигане органите на
реда на адреса подсъдимият си тръгнал.
На 11.02.2019г. около 14.00 часа подсъдимият
отишъл и до училището на Н.Ж. - СУ „***“, находящо се
в гр.Я. на ул. „***“ № ***. Влязъл в двора на учебното заведение и се приближил
на 30-40 метра от входа на сградата. Н.Ж., която била уведомена от приятелки за
присъствието на подсъдимия в двора на училището, съобщила на майка си за това и
не посетила учебни занятия, а св. Й. подала сигнал на тел. 112. Подсъдимият бил
установен на мястото от изпратените за проверка на сигнала полицейски служители
– свидетелите А. и Д., и им обяснил, че иска да се види с дъщеря. След разговор
с полицаите подсъдимият напуснал двора на училището.
От заключението на назначената
СПЕ се установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил
психично здрав и не е било налице
разстройство на възприятията му, нарушаващо правилното му отношение към външния
свят. Същият е с личностово разстройство и е емоционално нестабилна личност,
като това му състояние не обуславя продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието.
Към момента
на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан, но е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК. С решение № ***г.
по АНД № ***г. на ***РС, влязло в сила на 11.10.2017г., на основание чл.78а от НК същият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административни
наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и три месеца.
Видно от
отбелязването в справката за съдимост и от изисканата от сектор „***“ при ОД на
МВР – Я. справка рег. № ***г., подсъдимият е платил глобата на 27.11.2017г., а
наказаншието лишаване от право да управлява МПС е изтърпял на 26.06.2019г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите Й., Р., Х., К., А. и Д., от заключението
и показанията на вещото лице, изготвило назначената СППЕ, както и от писмените
доказателства по делото, които са последователни, логични, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, поади което се кредитират изцяло.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
И от обективна и от субективна страна
подсъдимият Ж. е извършил престъпление по смисъла на чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК, тъй като около 07:50 ч. на 07.02.2019
г. и около 14:00 ч. на 11.02.2019 г. в гр. Я., на ул. „***“ № *** и в двора на СУ „ ***“ на ул. „***“ № ***, в
условията на продължавано престъпление, не е изпълнил Заповед № *** г. за
налагане на мерки за незабавна защита, издадена по гр. дело № ***г. по описа на
***РС, като приближил жилището на А.И.Й. и Н.Х.Ж. в гр. Я. на ул. „***“ № ***,
и училището на Н.Ж. - СУ „***“ - гр. Я.,
на разстояние по-малко от 50 метра, както следва :
1. На 07.02.2019г около 07:50
часа в гр. Я., на ул. „***“ № ***, като приближил жилището на А.И.Й. и Н.Х.Ж. в
гр. Я. на ул. „***“ № *** на разстояние по-малко от 50 метра, не е изпълнил Заповед
№ *** г. за налагане на мерки за незабавна защита, издадена по гр. дело № ***
г. по описа на ***РС, и
2. На 11.02.2019г около 14.00
часа в гр. Я., на ул. „***“ № ***, в двора на СУ „***“, като приближил
училището на Н.Ж. - СУ „***“ - гр. Я., на разстояние по-малко от 50 метра, не е
изпълнил Заповед № *** г. за налагане на мерки за незабавна защита, издадена по
гр. дело № *** г. по описа на ***РС.
От обективна
страна, подсъдимият на два пъти, чрез действие, е осъществил състава на
престъплението по чл.296, ал.1 от НК, като по отношение авторството, времето и
механизма на извършените деяния е събран изобилен, безпротиворечив и
взаимнодопълващ се доказателствен материал. Безспорно, към датата на извършване
на всяко от деянията е имало постановен годен за изпълнение съдебен акт по реда
на ЗЗДН – заповед № *** г. за налагане на мерки за незабавна защита,
издадена по гр. дело № ***г. по описа на ***РС, който е задължавал
подсъдимия да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на
св. Й. и на Н.Ж., и който му е запретявал да приближава както жилището им в гр.
Я. на ул. „***“ № ***, така и училището на Н.Ж. - СУ „***“ - гр. Я. на
разстояние по-малко от 50 метра. И в двата случая подсъдимият е предприел действия,
които са били в разрез с постановения съдебен акт, като е отишъл до входната
врата на жилището, където започнал настоятелно да звъни, да крещи и да се
заканва, че ще разбие вратата, и освен това, влязъл в дврора на СУ „***“ като
се приближил на 30-40 метра от входа на сградата.
От субективна страна във
всеки от случаите подсъдимият е действал с пряк умисъл като форма на вина. Безспорно, същият е бил запознат със съдържанието на издадената заповед,
която му е била връчена лично срещу подпис на 30.01.2019г., и е знаел, че по
силата на заповедта следва да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на св. Й. и на Н.Ж., както и че не следва
да приближава жилището им в гр. Я. на ул. „***“ № *** и училището на Н.Ж. – СУ „***“ - гр. Я.. Предвиждал е, че с
извършвайки описаните по-горе действия, изразяващи се в отиване до входната
врата на жилището и в приближаване на 30-40 метра от входа на сградата на
училището, предприема поведение, което е в разрез с постановения съдебен акт и
пряко е целял това. Т.е., същият ясно е съзнавал е противоправния характер на извършеното,
и е предвиждал и е целял пряко настъпването на общественоопасните последици.
И обективно и субективно подсъдимият е
действал в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,
тъй като в един непродължителен период от
време – в рамките на пет дни, за времето от около 07:50 часа на 07.02.2019г. до
около 14:00 часа на 11.02.2019г., е извършил две деяния, всяко едно от които
поотделно осъществява състава на престъплението чл.296, ал.1 от НК. Деянията са
извършени при еднородност на вината, като обективно и субективно последващото
се явява продължение на предходното.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда две алтернативни наказания – до три години
лишаване от свобода или глоба до пет хиляди лева. Както вече се посочи
по-горе, към момента на извършване на деянието същият не е осъждан за
престъпление от общ характер. Независимо
от чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на причинени от деянието
имуществени вреди, съдът намери, че спрямо него разпоредбата на чл.78а от НК е
неприложима, тъй като не е изпълнено изискването на чл.78а, ал.1, б. „б” от НК
– деецът да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
от НК. Както вече се посочи, с решение по АНД № ***г. на Районен съд – С., влязло в сила на
11.10.2017г., Ж. е бил освобождаван от
наказателна отговорност, като на основание чл.78а от НК са му били наложени
административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и три месеца. Доколкото към момента на
извършване на деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимият е
изтърпявал наложеното му с горепосоченото решение наказание лишаване от права
(същото е изтърпяно на 26.06.2019г.), по отношение приложението на чл.78а от НК
обективно, не би могла да настъпи настъпи реабилитация. При това положение,
наказанието му следва да се определи в границите, очертани в разпоредбата на
чл.296, ал.1 от НК.
В тези
законови рамки съдът му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
под средния и към минимумалния размер на по-тежката алтернатива. От една
страна, при определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия. От друга
дстрана обаче, предприе санкциониране по по-тежката алтернатива на санкцията
след като отчете сравнително високата степен на обществена опасност на
извършеното, обуславяща се от обстоятелствата, че в
рамките на сравнително кратък период от време – за времето от около
07:50 часа на 07.02.2019г. до около 14:00 часа на 11.02.2019г., подсъдимият е извършил две деяния, всяко от които
поотделно осъществява признаците на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, от
начина на извършване на деянието на 07.02.2019г., което е било съпроводено с
викове, крясъци и отправяне на закана, емоцналното състояние на подсъдимия към
момента на извършването му и преживения от св. Й. стрес вледствие на това.
Освен това, макар и неосъждан към момента на извършване на деянието, с
решението по АНД № ***г. на ***РС подсъдимият е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Т.е., извършването на противоправни деяния не
е нещо напълно неприсъщо за подсъдимия и не представлява изолирана или
инцидентна проява. Поради това съдът намери, че на фона на горепосочените
отегчаващи обстоятелства смекчаващото отговорността такова – чисто съдебно минало,
не се иявява изключителни по своя характер, за да обоснове приложението на
чл.55 от НК при определяне вида на наказанието, и не дава основание за
определяне на по-леко по размер наказание.
ОТНОСНО
НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
С оглед обстоятелството, че момента на извършване на
деянието подсъдимият не е осъждан, и предвид срока на наложеното му с
настоящата присъда наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три
години, съдът счете, че спрямо него не са налице законови пречки за прилагане
института на условното осъждане. Затова, и тъй като след отчитане на чистото
съдебно минало намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е
наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание, постанови отложено
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила. При определяне
продължителността на изпитателния срок съдът взе предвид и отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, свързани със завишената степен на
обществена опасност на деянието, посочени по-горе, и намери, че в случая не е
оправдано отлагане изтърпяването на наказанието за по-малък изпитателен срок.
При този изход на делото, тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на
основание чл.189, ал.3 от НПК беще осъден да заплати и направените по делото
разноски общо в размер на 305,60 лева, от които 285,60 лева, вносими в приход
на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я., и 20 лева, вносими в
приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: