Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 429/
гр. Хасково, 07.07.2017 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на осми
юни
през две хиляди и седемнадесета година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 653 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД от С.Б.Н.,*** против „Банка ДСК“ ЕАД, за сумата 4 311.41
лева /след допуснато изменение в съдебно заседание на 08.06.2017г./.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между него и
ответника „Банка ДСК“ ЕАД Договор за банков кредит от 11.04.2007г., действаща чрез
своето поделение - Финансов Център, гр. Стара Загора, бул. „М.М.Кусев“ № 8, му
бил отпуснат заем, обезпечен с ипотека, в размер на 60 000 лева, за
закупуването на недвижим имот: Апартамент № 63, находящ се в гр. Стара Загора,
ул.“Антон Марчин“ № 1, вх. В, ет. 4. Съгласно чл.2 и чл.5 от договора, заемът
подлежал на издължаване на 300 месечни вноски, с падеж 23-то число на месеца,
съгласно погасителен план - Приложение №1. За така предоставения заем - в чл.7
от договора страните договорили да е дължима възнаградителна лихва от 6,79 %,
формирана от базисен лихвен процент /БЛП/ в размер на 3,69 % и надбавка в
размер на 3,10 %. Съгласно подписания към момента на сключване на договора за
кредит погасителен план, месечната анюитетна вноска била определена в размер на
435.06 лева, като вследствие на извършената едностранна промяна на БЛП по
кредита се наложило ищецът да заплаща сумата от 512.68 лева - със 77.62 лева на
месец повече над договореното. Съгласно чл.7, изр. последно от договора,
промяната на лихвата била задължителна за страните, като в т.8.1 от общите
условия - версия от 01.01.2007г., кредитът се олихвявал с фиксирана и/или
плаваща лихва, състояща се от БЛП и надбавка, а в т.9.1 от общите условия
изрично било установено, че при промяна на БЛП кредиторът определя нов размер
на месечната вноска. Посочва се още, че видно от клаузите на сключения договор
за кредит, за кредитополучателя не била предвидена никаква възможност да
въздейства върху промяна на лихвата, включително по пътя на преговори. Нещо повече,
ответната страна дори не била уведомила надлежно ищеца за това, че се налагало
да заплаща по-висока месечна вноска, както и какво налагало такова увеличение.
В тази връзка счита за недопустимо в един потребителски договор предпоставките
за упражняване на толкова съществено от гледна точка интересите на
кредитополучателя право на банката, каквото било правото на едностранно
изменение на лихвения процент, да не бъде доведено до знанието на потребителя -
кредитополучател, като никъде другаде измежду съдържанието на договора не било
регламентирано при настъпването на какви условия ще бъде необходима промяна на
БЛП по кредита, нито бил посочен съответно метода за определянето на новия
базов лихвен процент. От изложеното следвало, че липсвали договорни клаузи, които
да регламентират условията за изменение на БЛП, както и условията, при които
банката ще може едностранно да измени лихвения процент и методиката за
определяне на размера му. Поради изложеното, ако в съдържанието на договора, и
по-конкретно в клаузите на чл.7, изр. последно от договора, както и на т.8.1 и
т.9.1 от общите условия, с които било въведено правото за банката - кредитор
едностранно да определя БЛП, а оттам и размера на месечната погасителна вноска,
без обаче изрично да е посочено при
какви условия ще настъпи този възможност за промяна, нито методиката, по
която се формира БЛП, били изцяло неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, в
хипотезите на цитираната разпоредба, и по-конкретно в тези на т.3, т.10, т.12,
предл. второ и т.13, предл. второ. Понеже не били посочени конкретни фактори,
при настъпването на които БЛП можел да се променя, с които кредитополучателите
да са наясно още при сключване на договора и които да са обективни и да не
зависят от контрола на търговеца, по отношение на тези клаузи не можело да
намери приложение изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Неяснотата на
механизма за определяне на БЛП бил в противоречие със защитата, въведена от
ЗЗП, която се основавала на идеята, че потребителят е в положение на
икономически по-слаба страна от гледна точка както на договорните възможности,
така и на степента на информираност и че потребителят ще е в достатъчна степен
защитен, ако предварително е известен за възможността и условията за изменение
на договора, в каквато насока цитира съдебна практика, постановена по реда на
чл.290 от ГПК. Ето защо, с оглед на договорната си обвързаност, ищецът счита,
че ответникът не е разполагал с правото
да увеличи БЛП по кредита. Така ответната финансова институция била
получила в периода от 23.03.2012г. до 23.11.2016г., в повече от уговореното и
неоснователно се обогатила за сметка на кредитополучателя, със сумата в размер 4 346.72 лева над договореното.
Размерът на сумата, заплатена в повече над дължимото, разпределена по месеци за
целия процесен период, имала следното изражение: от 23.03.2012 г. до 23.12.2012
г., сумата в размер на 698.58 лева, представляваща 9 месечни вноски, всяка в
размер от по 77.62 лева; от 23.01.2013 г. до 23.12.2013 г., сумата в размер на
931.44 лева, представляваща 12 месечни вноски, всяка в размер от по 77.62 лева;
от 23.01.2014г. до 23.12.2014г., сумата в размер на 931.44 лева, представляваща
12 месечни вноски, всяка в размер от по 77.62 лева; от 23.01.2015г. до
23.12.2015г., сумата в размер на 931.44 лева, представляваща 12 месечни вноски,
всяка в размер от по 77.62 лева; от 23.01.2016г. до 23.11.2016г., сумата в
размер на 853.82 лева, представляваща 11 месечни вноски, всяка в размер от по
77.62 лева. Изложеното обосновавало правния интерес на ищеца да сезира съда с
искане за осъждане на ответното дружество да му върне надвнесените от него и
неоснователно получени парични вноски. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 311.41 лева /след допуснато изменение
на иска в с.з. на 08.06.2017г./, получени без основание суми в периода
от 23.03.2012г. до 23.11.2016г. по Договор за банков кредит от 11.04.2007г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът
счита предявения иск за неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, във връзка с твърденията на страните, констатира от
фактическа страна следното:
Между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца по делото
С.Б.Н. е бил сключен на 11.04.2007г. Договор за жилищен кредит за покупка на
недвижим имот. Съгласно чл.1 на същия, банката предоставя на кредитополучателя
кредит в размер на 60 000 лева, с краен срок за погасяване на кредита -
300 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. Падежът на месечните
вноски за главница и лихва е 23-то число на месеца. В чл.4 от договора е
посочено, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка, като задължението е
обезпечено със законна ипотека върху имота, за закупуването на който е
предоставен кредита.
Съгласно чл.7 от процесния договор,
кредитополучателят дължи на банката лихва в размер, равен на базисен лихвен
процент, определян периодично от кредитора, и надбавка, съгласно Приложение№ 1
на договора,
като
към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 3.69 %, стандартната
надбавка е в размер на 3.10 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е
общо 6.79 %. Съгласно чл.7 от договора, промяната на лихвата е задължителна за
страните. Подписани са били и Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по жилищен или ипотечен кредит по програма „ДСК Уют“, съгласно който
кредитополучателят има право на преференциална лихвена отстъпка от 0.5 % от
договорената стандартна лихвена надбавка, при изпълнение на кое да е от
следните условия: Да заяви и извършва реално плащане на минимум две услуги с
месечно плащане; Да заяви и да извършва реално плащане на минимум една услуга с
месечно плащане и да се осигурява в ДПФ на ПОК ДСК Родина, като вноската трябва
да бъде минимум 10 лева месечно или минимум 120 лева годишно; Да има открита
разплащателна сметка в лева. Посочено е още, че, ако през периода на обслужване
на кредита клиентът е загубил правото на ползване на преференции, той има право
да го възстанови, когато отново изпълни условията на пакетната програма.
Представи се по делото Протокол № 40
от 23.08.2007г. от редовно заседание на Комитета за управление на активите и
пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД, на което е взето решение за увеличение с 0.5 % на
БЛП за жилищни и ипотечни кредити – от 3.69 % на 4.19 %, считано от
10.09.2007г. С Протокол № 13 от 20.03.2008г. е взето решение за увеличение на
БЛП с 0.5 % - от 4.19 % на 4.69 % за жилищни и ипотечни кредити, считано от 02.04.2008г.
С Протокол № 46/16.10.2008г. е било взето решение за увеличение с 1% на БЛП –
от 4.69 % на 5.69 % за жилищни и ипотечни кредити в лева, считано от
21.10.2008г. Като мотиви за основанието за увеличение в протоколите е отразено
– изменение над 1 % за месец на стойностите на LEONIA
и EURIBOR и изменение над 0.5
% за месец на индекса на потребителските цени за България /CPI/ през последното шестмесечие.
Като писмено доказателство по делото
бе прието и Допълнително споразумение от 19.12.2016г. към Договор за кредит 17/13860557,
видно от който е, че е било уговорено между страните промяна на лихвения
процент, обусловена от промяната на 6-месечния SOFIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите условия,
като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 6.459%. В т.2 е посочено, че към датата на подписване
на допълнителното споразумение остатъкът от дълга е в размер на 50.331.55 лева
– редовен дълг и 337.97 лева – текущо начислена лихва.
Представи се и Погасителния план по
кредита.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е дало заключение, че са извършени 4
промени на лихвените проценти: На 23.08.2007г.,считано от 10.09.2007г.
/Протокол № 40/; На 20.03.2008г., считано от 02.04.2008г. /Протокол № 13/; На
16.10.2008г., считано от 21.10.2008г. /Протокол № 46/; На 23.02.2009г., считано
от 23.03.2009г. – неизпълнение на условия по преференциален лихвен процент по програма
ДСК Уют. Вещото лице е констатирало още, че на ищеца е бил предоставен
преференциален лихвен процент по жилищни кредити по програма ДСК Уют с 0.5 %
отстъпка при посочени по-горе условия. Последната промяна на лихвения процент
на 23.02.2009г. от 8.79 % на9.29 % е извършена поради неизпълнение на т.1.2 от
Условията за ползване на преференциален лихвен процент, а първите три промени
са извършени в резултат на едностранна промяна от ДСК. Посочено е в
заключението, че размерът на надплатените от страна на кредитополучателя суми
единствено в резултат на едностранно извършени от банката увеличения е 4311.41
лева. Вещото лице е обсъдило и промяната на икономическите показатели, с които
са били мотивирани решенията на Комитета за управление на активите и пасивите
на ДСК за промените в базовия лихвен процент по жилищни и ипотечни кредити за
периода от м.03.2007г. до м.октомври 2008г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Договорът за банков кредит е търговска сделка от
категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП /обн. ДВ бр.–– от 09.12.2005г, в сила от 10.06.2006г./. Като такъв вид
търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, договорът попада в
приложното поле на ЗЗП, /вкл. нормите на чл.143-чл.146 от ЗЗП / по арг. от
чл.144 от ЗЗП, уреждащ изключенията, при които е неприложимо правилото за
приемане за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/. Процесният договор за жилищен кредит за
покупка на недвижим имот е сключен на 11.04.2007г., по време на действието на
посочения ЗЗП, приложим към процесното правоотношение и инкорпорирал нормите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Към този момент действа и Законът за потребителския
кредит /обн. ДВ, бр.53 от 30.06.2006г., в сила от 01.10.2006г./, от приложното
поле на който изрично в чл.3, ал.5, т.1 са изключени договорите за кредит,
обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Процесният договор за кредит като
обезпечен с ипотека върху недвижим имот е изключен от регламентацията на ЗПК
/отм./, попадайки под правната уредба на ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл.146, ал.1 от
ЗЗП/. В този смисъл при преценка клаузата на чл.7, изр.последно от договора - „Промяната
на лихвата е задължителна за страните“, както и на т.8.1 и т.9.1 от Общите
условия от 01.01.2007г. – „…Кредиторът има право да променя БЛП, за което
уведомява кредитополучателите по подходящ начин“ ; „При промяна на БЛП
кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и
предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план“, съдът счита, че
същите са неравноправни, тъй като предвиждат възможност за банката да изменя
едностранно размера на лихвения процент /респ. размера на дължимите месечни
погасителни вноски/ чрез промяна на БЛП по непосочени критерии, която промяна
не подлежи на договаряне между страните. Макар и да е било предвидено
задължение за банката да уведомява кредитополучателя за въвежданите промени „по
подходящ начин“ /т.8.1 от ОУ/, никъде в договора, нито в Общите условия, не е
посочено основанието, на което банката ще може да изменя БЛП. По делото липсват
доказателства от страна на ответника, които да установяват основанията за
извършените от него промени в размера на лихвения процент. Представените в тази
връзка Извлечения от Протоколи от заседания на Комитета за управление на
активите и пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД сами по себе си не установяват
основанието за извършената едностранна промяна на лихвения процент, а само
начина и процедурите за определянето му.
В подкрепа извода на съда за нищожност на клаузата на чл.7,
изр. последно от договора и на т.8.1 и т.9.1 от ОУ, които безспорно са част от
договор, сключен при Общи условия, на основание чл.143, т.10 от ЗЗП следва да
се има предвид и нормата на чл.147 от ЗЗП, съгласно която клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие, то
се тълкува по благоприятен за потребителя начин /ал.2/. В процесния договор за
кредит и Общите условия от 01.01.2007г. липсва изрична клауза, която да съдържа
ясна и точна методология или процедура, в която да са посочени вида,
количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти
/пазарни индекси и/или индикатори/. Не се установи по делото и ищецът като
потребител да е бил уведомен за методологията на банката за формиране на
стойността на БЛП. Както вече бе посочено, според чл.146, ал.1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като ал.2 посочва кои клаузи не са уговорени индивидуално – тези,
които са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Цитираните клаузи от процесния
договор и от общите условия са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП,
тъй като не са индивидуално уговорени. Договорът, сключен при Общи условия, е
бил изготвен предварително от банката и ищецът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието му, макар, разбира се, да се е запознал предварително със
същия. Не се представиха доказателства включването на спорната клауза в
договора за банков кредит и в Общите
условия, които са неразделна част от договора – т.12 на същия, да е в резултат
на изричното й и предварително обсъждане с потребителя. Фактът, че някои от
условията са били индивидуално уговорени /напр. вида на кредита, валутата,
срокът, схемата на погасяване, конкретния имот, който ще служи за обезпечение и
др./ не променя извода, че представения на ищеца бланков договор и бланкови
Общи условия не са били предмет на предварително и индивидуално договаряне.
Казаното се отнася и за сключеното на 19.12.2016г. Допълнително споразумение към договора за
кредит. Същото е било изготвено предварително и потребителят не е имал
възможност да определя и влияе върху съдържанието му.
Следва да се има предвид и че разпоредбата на чл.143,
т.10 от ЗЗП не се прилага в изрично посочени случаи в чл.144, ал.2 и ал.3 от
ЗЗП. Приложението на чл.143, т.10 ЗЗП е изключено по силата на разпоредбата на
чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП, според която доставчикът на финансови услуги си
запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие
лихвен процент, дължим от потребителя, или стойността на всички други разходи,
свързани с финансовите услуги, при условие, че доставчикът на финансовата
услуга е поел задължение да уведоми другата страна за промяната и другата
страна има право незабавно да прекрати договора. Освен че няма основателна
причина банката да промени без предизвестие лихвения процент, в настоящия
договор не е предвидено и право на ищеца в този случай незабавно да прекрати
договора на това основание. От друга страна разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1
от ЗЗП не е приложима към процесния банков договор между страните, а към
посочените в същата разпоредба сделки с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, които имат своя легална дефиниция в § 13, т.12-14 от ДР
на ЗЗП.
С оглед всичко изложено, се налага извода, че клаузата от
договора /чл.7/, както и т.8.1 и т.9.1 от Общите условия, които са неразделна
част от договора, са неравноправни съгласно
чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като позволяват на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора възоснова на непредвидено в него основание. И
тъй като не бяха ангажирани от ответника доказателства условието да е било
индивидуално уговорено, то съдът счита посочената клауза за нищожна. В този
смисъл предявеният иск е основателен и доказан, тъй като безспорно се установи,
че действително платените от ищеца суми по договора за кредит за покупка на
недвижим имот надвишават дължимите такива. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на
надплатените от страна на кредитополучателя суми единствено в резултат на
едностранно извършени от банката увеличения е 4311.41 лева, поради което искът
следва да се уважи в пълния предявен размер, с оглед допуснатото в съдебно
заседание на 08.06.2017г. изменение в размера на иска.
С извършване на плащането на последната погасителна
вноска от ищеца на 23.11.2016г. следва да се приеме, че се е осъществил състава
на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. От тази дата именно се дължи и законна лихва
върху главницата, но доколкото съдът е обвързан от поисканото от ищеца, то
законната лихва следва да бъде присъдена от датата на предявяване на иска –
20.03.2017г.
С оглед всичко изложено, предявеният иск следва да се
уважи изцяло – за сумата от 4 311.41 лева, като на ищеца присъдят
направените по делото разноски в пълен размер - за държавна такса в размер на 173.87
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА «Банка ДСК» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, Район «Оборище», ул.»Московска» №19, да заплати на С.Б.Н., ЕГН **********,***, на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 4 311.41
лева, представляваща платена без правно основание лихва по Договор за жилищен кредит от
11.04.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 973.87 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:
Д.С.