Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1930 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т. КТ,
чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с
цена на иска 2468,93 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от А.Д.М., ЕГН**********,*** против Б.б.
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.М., в
която се твърди, че въз основа на оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси", финансирана от ЕС, ищеца сключил ***г. с ответното дружество,по
който бил назначен на длъжността „***". Твърди, че Договорът бил сключен
като срочен-с продължителност 12 месеца, със срок за изпитване 6 месеца в полза
на работодателя. Твърди, че мястото му на работа било в офис, находящ се в с.***.
Твърди, че на датата на подписване на договора му била връчена и молба за
напускане от негово име, без посочване на дати, на който трябвало да положи
подписа си. На въпроса защо трябва да подписва този документ, му било
отговорено, че такава е политиката на фирмата. Твърди, че започнал работа, но
на 2.03.2020 г. постъпил в болница по спешност с диагноза "***". В
болнични бил до 30.03.2020 г. Твърди, че освен това е и освидетелстван от ТЕЛК
със 100% трайна неработоспособност без чужда помощ поради заболяването „друга и
неуточнена цироза на черния дроб". Твърди, че докато бил в болнични и се
лекувал, на 2.04.2020 г. бил повикан от работодателя си и му била връчена
Заповед №48/27.03.20 г., с която ТД бил прекратен на основание-подадено от него
предизвестие. Твърди, че такова предизвестие нито е подавал, нито е имал
намерение да подава. Твърди, че предизвестието-съдържанието не съответства на
неговата воля, подписът е положен още при сключване на трудовият му договор, а
датите в него са положени от трето лице.Оказало се, че първоначално подписаният
от него документ е вече с попълнени дати и се счита за подадено предизвестие.
Твърди, че няколко дни по-късно, получил писмо от работодателя писмо, с което
го уведомява,че на 20.02.20г. е подал предизвестие, с което, считано от
27.03.20 г. бил пожелал ТД да бъде прекратен. Наред с това бил уведомен,че
дължи на работодателя обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие на осн.чл.326
ал.2 от КТ. Моли, оспорената заповед да бъде отменена изцяло като
незаконосъобразна, тъй като основанието за издаването ѝ не съответства с
действителността, поради това, че никога и по никакъв повод не е подавал
предизвестие на посочената дата, нито пък някъде е посочвал дата на която желае
ТД да бъде прекратен. Моли да бъде възстановен на длъжността, която е заемал
преди уволнението. Моли за времето, през което е останал без работа да бъде
осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 2468,93 лв. за периода
от 27.03.2020 г. до 27.09.2020 г.,ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното и изплащане. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Твърди, че трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е възникнало на база сключен трудов
договор №48 от 01.02.2020г. въз основа на оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд, като
ищеца е бил назначен на длъжността „***“. Трудовият договор е бил сключен на
осн.чл. 68,ал.1, т.1 от КТ- срочен - за срок от 12 месеца, със срок на
изпитване - 6 месеца уговорен в полза на работодателя. Твърди, че на
20.02.2020г. ищецът сам, по своя инициатива и желание, се е явил в офиса на
работодателя си и е поискал да подаде предизвестие за прекратяване на трудовия
му договор. По искане на ищеца такова е изготвено по данните, ,които той е
заявил, след което ищеца собственоръчно е изписал името, адреса си и ЕГН,
подписал е и подал предизвестието си за прекратяване на трудовия му договор,
считано от 27.03.2020г. Твърди, че на 21.02.2020г. е издаден болничен лист на
ищеца за периода 21.02.2020г. до 28.02.2020г. С оглед горната фактическа
обстановка, обективирана в съответните писмени документи, изписани и подписани
лично от ищеца, счита, че предявяването на настоящия иск съставлява опит за
злоупотреба с право. Твърди, че участието на работодателя в оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален
фонд е свързано с редица поети ангажименти и изготвянето на обемна
документация. От своя страна - ищеца също е поел своите ангажименти за престиране
на труд, за което е бил обезпечен по предвидения в закона ред - чрез трудово
правоотношение, което обаче последния не е спазил и самоволно е прекратил само
20 дни след сключването му. Твърди, че подаването на писмено предизвестие от
страна на работника безспорно представлява неговото изрично, лично
волеизявление за прекратяване на трудовото му правоотношение - желание, което
работодателя е уважил, като е разпоредил да бъде издадена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, считано от посочената от
последния дата. Издадена е заповед №048/27.03.2020г. с пр.осн.чл. 326.алЛ от КТ, която заповед е връчена лично на ищеца, което е удостоверено от положения
от него подпис и собственоръчно изписаното му име. С оглед горното, счита,
че от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
така предявеният иск с пр. осн.чл. 344,ал.1 от КТ е изцяло неоснователен.
Твърди, че са неверни твърденията, че „политика на фирмата“ е при постъпване на
работа работника да подписва „Молба за напускане, „без посочване на дати“.
Твърди, че от една страна - такава политика фирмата няма. В случая ищеца се
опитва да оправдае собствените си действия и инициативи, за които явно е
размислил и сега прави опит за обогатяване чрез интерпретиране на фактите. От друга страна счита, че доказателство за неверността на това
твърдение е явното несъответствие на твърдението му с подписаното от него
предизвестие, което, видно с просто око, е изписано изцяло на компютър,
включително и с желаните от ищеца дати. А наличието на собственоръчно изписани
имена, ЕГН, адрес и подпис от страна на самия ищец е още една безспорна индиция
за авторството на предизвестието и чия воля е обективирана в него, както и за
неверността на твърдението, че датите в предизвестието са допълнително
попълнени и са „положени от трето лице“. С Поканата работодателят, на осн.чл.
326,ал.2 , предл. последно от КТ във вр. с чл. 220ал.1 от КТ е предявил на
ищеца иск за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие за остатъка от
срока на предизвестието. Съгл. чл. 326, ал.2. преял.последно от КТ - „срокът на
предизвестие при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца“. Ищецът е
подал предизвестие за периода от 21.02.2020г. до 27.03.2020г., Т.е. за период от 1 мес. и 7 дни. Счита, че на
осн.чл. 220.ал.1 от КТ: За остатъка от
периода до 3 месеца , а именно 1мес. и 23 дни, ищецът дължи обезщетение за
неспазения срок на предизвестието в размер на 1077лв. Сумата е предявена за
плащане с връчената Покана и до настоящия момент не е изплатена, поради което
същата е изискуема ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата. В тази връзка моли да бъде приет за съвместно разглеждане
насрещен иск с посоченото основание и размер. Моли предявената претенция да
бъде отхвърлена. Претедира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните и се установява от Трудов
договор № 48/01.02.2020г., че ищеца А.М. е работил при ответното дружество на длъжност “***” при пълно работно време – 8 часа, място на работа
с.***, при договорено трудово възнаграждение в размер на 610,00 лв. на срочен
трудов договор за 12 месеца, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза
на работодателя. Уговорено е, че всяка от страните може да прекрати договора с
тримесечно предизвестие.
Видно от Предизвестие от 20.02.2020г. А.М. е подал
същото до ***, с което е направил изявление да бъде считано „настоящото за
прекратяване на сключения трудов договор между мен и дружеството, което
представлявате, считано от 27.03.2020г.“
Предизвестието е оспорено от ищеца с твърдение, че го е подписал като
част от документите, които е разписал при постъпването си на работа и в него не
била записана датата, на която се подава, както и датата, от която желае да
прекрати трудовото си правоотношение. Признава, че ръкописния текст в
заявлението е изписан от него и подписа, положен от негово име е изпълнен от
него. Не са ангажирани доказателства във връзка с направето оспорване за
дописване на датата на подаване на предизвестието и датата на прекратяване на
трудовото правоотношение. Видно е от представения оригинал на предизвестието,
че в него липсват поправки и зачертавания, а датата на подаване на
предизвестието 20.02.2020г. и на прекратяване на трудовото правоотношение
27.03.2020г. са изписани печатно на компютър като част от останалия печатен текст
в него. Ръкописно са изписани идентификационните данни на ищеца, както и
неговия подпис.
Установява се от Болничен лист № ***, че А.М. е
бил във временна неработоспособност за времето от 21.02.20г. до 28.02.20г., а
от Болничен лист № ***видно, че ищеца е бил в отпуск по болест за времето от
02.03.20г. до 30.03.20г.
Не е спорно между страните и се установява от ЕР
на ТЕЛК № ***от 210/27.11.17г., че на А.М. е опредена 100 % трайна неработоспособност
без чужда помощ.
Със заповед № 048/27.03.2020г. на основание
чл.326, ал.1 КТ, считано от 27.03.20г. е прекратено трудовото правоотношение на
А.М. с ответното дружество поради представено предизвестие от работника до
работодателя. В него е посочено на служителя да се изплати обезщетение на
основание чл.224 КТ за 4 дни, а за неспазено предизвестие по чл.326, ал.2 КТ,
който срок е 3 месеца лицето дължи обезщетение на основание чл.220, ал.1 КТ в
размер на неговото брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестието. Върху заповедта е попълнена саморъчно дата на получаване на
заповедта от А.М. и е положен подпис от него.
Видно от Покана и известие за достявене от Б.б.
ЕООД до А. М., получена от съпругата му на 08.05.2020г., М. е поканен да
заплати на Б.б. ЕООД сумата от 1077 лв .на основание чл.220, ал.1 КТ за
неспазения срок на предизвестие.
Съдът кредитира показанията на св.Н.Л.Л.въпреки че е заинтересована като служител
на ответното дружество. Показанията ѝ са преки, непротиворечиви и в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че св.Л.и ищеца М. и други
лица са участвали в организиран от Бюро по труда курс по застраховане за
безработни лица. След завършване на курса от 01.02.20г. били назначени в Б.б.
ЕООД. Ищеца заявявал, че ще напусне, тъй като няма достатъчно застраховки. По
програмата било уредено, завършилите курса да започнат работа в Б.б. ЕООД. Работниците, сключили договори по този ред
получават 610 лв.,които са осигурени от програмата, а работодателя заплаща
допълнителен процент във връзка с реализираните продажби на застраховки. На
27.03.20г. е трябвало да бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на А.М.. Упрадителя на работодателя се наложило да излезе от
офиса и оставил оформените документи при св.Л.за да ги връчи на М.. Той си
подписал документите. М. се запознал с документите преди да ги подпише. Не е
изразявал становище, че не желае да напуска. Дори няколко пъти преди това е
казвал, че няма да работи. М. сам попълнил датата, на която му се връчват
документите. Ищеца е бил в болнични. Искал да донесе и друг болничен, но не го
приели, тъй като вече му бил прекратен договора. Във фирмата има образец на
предизвестие, което се попълва от работника, ако иска да напусне с
предизвестие, което се попълва от работника. Срока на предизвестието е 3
месеца.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че обезщетението
по чл.225, ал.1 КТ за 6-месечен период за времето от 27.03.2020г. до 27.09.2020г.
е в размер на 3660 лв., а за времето от 27.03.2020г. до 30.07.2020 г. е в
размер на 2468,93 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ:
По делото се установи
от представеното предизвестие от 20.02.2020г., че ищеца е
упражнил субективното си потестативно право на
прекратяване на трудовото си правоотношение с ответника с
предизвестие на основание чл.326, ал.1 КТ. Не се
доказаха възраженията на ответника, че предизвестието е подписано бланкетно и
след това е попълнено, като чрез него той не е изразил воля за прекратяване на
трудовото му правоотношение с предизвестие. Прекратителния ефект, обаче
настъпва на основание чл.335, ал.2, т.1 КТ- при прекратяване с предизвестие-
изтичане срока на предизвестие. Не е спорно между страните, че предизвестието е
получено от работодателя на посочената в предизвестието дата 20.02.2020г. Правото за едностранно
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с
предизвестие е субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка
на работника или служителя независимо каква е причината за прекратяването на
трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да
мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че
едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При
прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят
отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното писмено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ
работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се
прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335,
ал. 2, т. 1 КТ/, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и
преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е
предоставил тази възможност на всяка от страните по трудовия договор да не
спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с
определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. За настъпването на
правопрекратителния ефект не е достатъчно само да се отправи волеизявление,
както е по чл. 327 от КТ, а е необходимо да изтече предвидения от страните
срок, след който трудовото правоотношение ще се счита за прекратено. Продължителността
на срока на предизвестие варира в зависимост от вида на трудовия договор, като
при безсрочните е минимум 30 дни, но не повече от 3 месеца. При срочните
трудови договори, какъвто е процесния, срокът на предизвестието е минимум три
месеца, но не повече от остатъка на срока на самия договор, съгласно
разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от КТ.
Срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ този на
получаването му – принцип, съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ. Макар и
отправил предизвестие до своя работодател, в класическата хипотеза на чл. 326 КТ – работникът или служителят трябва да се явява на работа и полага труд през
периода на предизвестието, тъй като трудовото му правоотношение не е
прекратено. Същият ще бъде задължен да спазва всички свои задължения,
включително трудовата дисциплина, работното време, трудовите норми и т.н. По
аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ моментът, в който трудовият договор се
прекратява, е денят, в който изтича срока на предизвестието. Това важи винаги,
освен когато някоя от страните по трудовото правоотношение пожелае да го
прекрати преди изтичането му. В този случай, когато някоя от страните по
трудовото правоотношение реши да не спази уговорения срок на предизвестие –
трудовото правоотношение се прекратява съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ – с
изтичане на съответната част от срока на предизвестието. При това положение са
мислими две хипотези, а важен и меродавен е моментът посочен от страната, която
е поискала преждевременното прекратяване на трудовия договор. При първата,
трудовото правоотношение ще се прекрати от момента на достигане на предизвестието
до работодателя, тъй като или той, или работникът или служителят заявяват, че
не желаят да спазят целия срок на предизвестието и се съгласяват да заплатят
обезщетението по чл. 220 от КТ. При втората хипотеза, част от срока на
предизвестието ще бъде „отработен“, а за останалата част ще бъде заплатено
обезщетение. Трудовото правоотношение ще
бъде прекратено с изтичането на съответната част от предизвестието, такава,
каквато е волята на страната, позовала се на чл. 220 КТ. В решение № 873 от 18.01.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната
заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се
прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в
момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото
правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Неспазването на срока на
предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за
неспазен срок за предизвестие. Съдът намира, че елементите на фактическия
състав са подаването на предизвестие и изтичането на срока на предизвестието
или настъпването на датата, от която работника е посочил, че желае да прекрати
правоотношението си с предизвестие. Заплащането на обезщетението за неспазено
предизвестие не е част от фактическия състав за настъпване на ефекта от
упражняването на потестативното право на работника да прекрати трудовото си
правоотношение с предизвестие. Трудовото правоотношение се прекратява от
посочената от работника дата, а ако предизвестието или определена негова част
не бъде отработена
В настоящия случай ищеца е отправил на
20.02.2020г. предизвестие до работодателя си, получено от него на същата дата
за прекратяване на трудовото му правоотношение считано от 27.03.2020г. Ирелевантно
е дали след тази дата ищеца е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност, тъй като фактическия състав на прекратяването на трудовото
правоотношениес предизвестие включва подадено и получено предизвестие и
изтичане на срока на на предизвестието или тази част, която работника е заявил,
че ще отработи- настъпването на датата, от която работника е заявил, че ще
прекрати трудовото си правоотношение. Чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда е
израз на принципа за свободата на труда. С тази разпоредба законодателят
признава и гарантира правото на работника или служителя едностранно да прекрати
своя трудов договор, посредством отправянето на предизвестие до работодателя.
Касае се за лично, субективно потестативно право, упражняващо се по суверенната
преценка на работника или служителя, а причината и мотивите на работника или
служителя за прекратяването на трудовия договор на това основание са без значение,
т.е. работникът или служителят не дължи да мотивира писменото волеизявление, с
което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на
основание чл. 326, ал. 1 КТ. Затова при прекратяване на трудовия договор по
този член работникът или служителят отправя писменото предизвестие до
работодателя, промяна в чиято правна сфера възниква независимо от неговата воля
или съгласие. съгласно чл. 335,ал.2,т.1 КТ, когато трудовия договор се
прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на
съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на
предизвестието, а издаваната заповед за прекратяване на трудовия договор в
такива случаи има само констативен характер. Поради изложеното е без значение
дали и как е връчена на ищеца оспорената заповед № 48/27.03.2020г., тъй като прекратяването
на трудовото правоотношение не е настъпило с връчването на заповедта на
работника, а с настъпването на посочената в предизвестието дата 27.03.2020г.
Оспорената заповед не страда от пороците, посочени в исковата молба. Не се
установиха твърденията на ищеца, че в предизвестието са дописани дата на
подаване, както и дата на прекратяване на трудовия договор.
При гореизложеното съдът приема, че прекратяването на трудовото правоотношение
на ищеца с предизвестие, подадено от него е законосъобразно, поради което искът
за отмяната му като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344,
ал.1 от КТ и уважаването му е възможно, само ако бъде уважен главния -
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази
предпоставка не е налице, предявения иск за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344,
ал.1 от КТ и уважаването му е възможно, само ако бъде уважен главния -
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази
предпоставка не е налице, предявения иск за за присъждане на обезщетение за
оставане без работа на ищцата поради незаконно уволнение се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер от 2468,93 лв.
Съобразно изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.М., ЕГН**********,*** против Б.б.
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.М., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
за отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл.326, ал.1 КТ с предизвестие
от 20.02.2020г., подадено от работника, считано от 27.03.2020г., за установяването на
което е издадена Заповед № 48/27.03.2020г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.М.,
ЕГН**********,*** против Б.б. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б.М., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата длъжност „***“ преди уволнението, извършено
на основание чл.326, ал.1 КТ с
предизвестие от 20.02.2020г., подадено от работника, считано от
27.03.2020г., за установяването на което е издадена Заповед № 48/27.03.2020г.,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.М., ЕГН**********,*** против Б.б.
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.М., иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата
от 2468,93 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението на ищеца, извършено на основание чл.326, ал.1 КТ с предизвестие от 20.02.2020г., подадено от
работника, считано от 27.03.2020г., за установяването на което е издадена
Заповед № 48/27.03.2020г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН**********,*** да плати на Б.б. ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Б.М. сумата от 700 лв. направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд от 13.08.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: